Осемдесет и четири годишният Збигнев Бжежински е сред най-интересните фигури в американския външнополитически елит. Анализите му привличат с осмислянето на външнополитическата реалност, но в същото време пораждат усещане за дискомфорт заради неизбежните последици от осъществяването на тази външнополитическа реалност. Тъй като Бжежински е сред активните участници в студената война, а и днес е тясно свързан със сегашния американски политически елит, книгите му представляват не само исторически, но и политически документи, позволяващи на читателя да се запознае отблизо с дълбочинното разбиране за американската външна политика. Последната от тях - "Стратегическа визия: Америка и кризата на глобалната сила", появила се през 2012, е изключително любопитна в смисъл, че в нея Бжежински описва радикалната политическа промяна, с далеч отиващи последици, която според него САЩ следва да предприемат за да си гарантират по-добро бъдеще. В книгата си той се обявява за мащабна ревизия на целия досегашен външнополитически курс на Съединените щати, възприет още в началото на студената война. Основната му теза е, че днес Америка е в същата ситуация, в която се намираше Съветският съюз през 80-те години на миналия век. Ако в най-известната му книга "Голямата шахматна дъска" (1997) все още ставаше дума за необходимостта Вашингтон да установи политическия си контрол над Централна Азия, а в друга негова книга, появила се през 2008, се твърдеше, че САЩ все още имат своя "втори шанс" да изградят еднополюсен свят, сега (четири години по-късно) Бжежински констатира спада на американското политическо влияние и формирането на многополюсен свят, като вече съществуваща обективна реалност. Въз основа на това, той прави извод за необходимостта от тотално преосмисляне на по-нататъшната стратегия на САЩ. А най-учудващото в анализа му на геополитическата реалност е фактът, че той напълно преразглежда традиционно негативното си отношение към Русия. Нещо повече, Бжежински смята, че оцеляването на Запада в многополюсния свят изцяло зависи от това, дали Русия ще може да бъде интегрирана в западната система.
От Картър към Рейгън
Можем за оценим истинското значение на внезапното превъплъщение на Бжежински, демонстрирано в новата му книга, само ако си припомним цялата му достатъчно дълга кариера. Струва ми, че спокойно бихме могли да го определим като съвременна версия на някогашните кралски съветници. Той обединява в себе си качествата на политически мислител и практик-реалист с хладен и трезв ум. Още в първите му книги си личи уважението му към институцията на властта и удоволствието, с което я анализира. Бжежински смята укрепването на властта на САЩ за своя основна задача, която след това решава на практика, като съветник по сигурността на президента Джими Картър. По онова време (1977-1981) той директно може да влияе върху хода на студената война. Ако Кисинджър и Никсън са заинтересовани най-вече от съхраняването на статуквото и позициите на САЩ в студената война, Бжежински непрекъснато търси пътища за изостряне на глобалното противопоставяне и постигането на окончателна победа. Влиянието му върху американската политика на бива да се подценява и, защото неговите геополитически концепции продължават да се използват и от следващата администрация на президента Рейгън. През 1998, Бжежински признава в интервю за френското списание „Le Nouvel
Observateur“, че САЩ са финансирали ислямските "моджехидини" още преди съветската военнна намеса в Афганистан, като целта на тази политика е била именно примамването на Съветите в централноазиатската държава. На въпроса, дали вече не съжалява за подкрепата, оказвана на ислямистите, той отговаря: "Защо трябва да съжалявем? Тази специална операция беше отлична идея. С нейна помощ примамихме СССР в афганистанския капан и вие очаквате да съжалявам за това? В деня, когато руснаците официално обявиха, че са влезли в Афганистан, написах на президента Картър, че "сега имаме възможност да устроим на Съветския съюз негов собствен Виетнам". А след като кореспондентът на списанието нерешително се опитва да намекне за връзката между днешния тероризъм и ислямския фундаментализъм и американското финансиране на афганистанските "моджехидини", отговорът на Бжежински е: "Кое е по-важно за световната история? Неколцина мюсюлмански фанатици или освобождаването на Централна Европа и края на студената война?" (1).
Антируските възгледи на Бжежински
Преди време, известният американски икономист Джеймс Гълбрайт посочва в една своя статия, че "за Бжежински се е превърнало в хоби да вреди на Русия" (2). С това той намеква, че дори и след краха на Съветския съюз и падането на Берлинската стена, Бжежински не променя изключително негативното си отношение към Русия. Което е разбираемо, защото, като един от основните стратези на студената война, посветил целия си съзнателен живот на тази битка, Бжежински вероятно е искал след 1991 да се наслади напълно на плодовете на победата в нея. Само че политическата стратегия, която малко по-късно (през 1997) бива представена в най-популярната му книга "Голямата шахматна дъска", подсказва, че става дума за нещо много повече. Внимателният анализ на книгата, показва, че Бжежински, макар и косвено, се обявява за прикритото продължаване на студената война, но вече с други средства.
Стратегическият план, който Бжежински представя през 1997, предвижда настъплението на САЩ и европейските им партньори на евразийския континент чак до Централна Азия. Бжежински разчита, че по този начин ще се улесни изграждането на своеобразен нов "път на коприната" до Китай, включително чрез разширяването на ЕС на изток, приемането в НАТО на "ключови" страни като Украйна и Грузия и изграждането на петроло- и газопроводи през териториите на съюзните държави чак до Каспийско море. Според него, решаващото значение на този нов "път на коприната" е свързано с това, че така Западът би разширил влиянието си до центъра на най-важния континент на планетата - Евразия. Ако бъде наложен изгоден за Запада геополитически ред в Евразия, това автоматично би повлияло върху силовия баланс на всички останали континенти, т.е. би гарантирало контрола на Запада в целия свят. Паралелно с това, по замисъла на Бжежински, експанзията на Запада към центъра на Евразия би довела до обкръжаването от юг на най-голямата по територия евразийска държава - Русия, която постепенно ще деградира до страна от Третия свят в рамките на новия световен ред, доминиран от САЩ.
Неуспешната държава Русия и свръхдържавата САЩ
През 1997 Бжежински разглежда Русия като фалирала във всяко отношение държава, която е обречена през следващите години да затъне в хаос, бедност и непрекъснати етнически конфликти. По онова време той я описва като "черна дупка", лишена от какъвто и да било "геополитически избор", защото, на практика, вече е опряла "до физическото си оцеляване, в буквалния смисъл на думата" (3).
Впрочем, в "Голямата шахматна дъска" той дори разсъждава за разделянето на Русия на части: "Тогава Русия би представлявала хлабава конфедерация между Европейска Русия, Сибирската и Далекоизточната републики, за всяка от които ще бъде много по-лесно да установи тесни икономически отношения с Европа, новите централноазиатски държави и Изтока" (4). В същото време обаче, Бжежински категорично отхвърля каквато и да било интеграция на Русия в разширения световен ред на Запада, посочвайки, че: "Русия е твърде бедна държава, която в икономически план беше доведена от комунизма до катастрофа и затова просто не е в състояние да се превърне в подходящ демократичен партньор на САЩ" (5).
Също както Франция се обявява след края на Първата световна война за дългосрочни мерки за отслабването на Германския Райх с помощта на Версайския договор, така и Бжежински препоръчва през 90-те години формирането на нов световен ред, в чиито рамки Русия (като победен политически конкурент) да представлява отслабена, изостанала, проблемна и обкръжена отвсякъде държава, която да не може да претендира за ролята на повече или по-малко уважаван геополитически играч.
Неспособността на Бжежински да се освободи от стереотипите на студената война се изразява и в изкуственото преувеличаване на бъдещата роля на САЩ в света. Така, в "Голямата шахматна дъска" той твърди, че поне още едно поколение, т.е. до 2027 или дори след тава, Съединените щати ще запазят статута си на единствена световна свръхдържава. Според него, това време би им стигнало за да изградят новия трансевразийски коридор (по маршрута на "новия път на коприната" до Китай) като геополитическа архитектура и да гарантират сигурността му. Това пространство, което следва да включва военни бази, петроло- и газопроводи, търговски пътища, държави с прозападни правителства и икономически и финансови филиали на западните компании - цялото това географско пространство следва да обедини обширни части от Азия с разширилите се на изток Европейски съюз и НАТО. В крайна сметка, се предполага интеграцията в тази прозападна евразийска структура и на Китай. Защото, както посочва Бжеженски, "вече съществува мрежа от мултинационални концерни и различни международни организации, формираща своеобразна неформална глобална система". Според него, тази неформална система, стимулирана от растящата глобализация на планетата, "би носила ясния отпечатък на сегашния господар на света", което пък би довело до това, че политическата система на САЩ и тяхната култура ще се разпространят върху транснационалната глобална система, трансформирайки я по свой образ и подобие: "геостратегическият успех на този процес би се заключавал в наследството, което Америка, в качеството си на първа и последна свръхдържава на планетата, би оставила на бъдещия свят" (6).
Днес обаче, Бжежински очевидно гледа по различен начин на света и неговото бъдеще. Той говори за задълбочаваща се тенденция към отслабване на западната общност. И, ако Западът не съумее да сключи дългосрочен стратегически съюз с Русия и Турция, това може да го постави в глобална изолация. Това е още по-важно, имайки предвид сегашното сближаване между Китай и Русия. Бжежински предупреждава, че САЩ могат да загубят влиянието си дори в Мексико и заключава: времето на Америка като всемогъщ глобален играч отминава и днес САЩ вече не могат, както беше доскоро, да демонстрират самоувереност и надменност пред Русия, Китай, Индия, Бразилия, Иран или Пакистан.
Твърде любопитна е и новата позиция на Бжежински по отношение на Близкия Изток, като цяло, и Иран, в частност. Според него, политическото пробуждане в арабския регион и в целия останал свят, на което ставаме свидетели напоследък, позволява на мнозина да осъзнаят, как точно САЩ проектират властта си в целия свят. Ако САЩ и НАТО започнат нова война в Близкия Изток, това ще провокира взрив на антиамериканизма, което пък ще доведе до тотална ерозия на западното влияние в тази част на света. И тъкмо поради това нарастващо политическо самосъзнание на хората в целия свят, войните се оказват нежелателни, от гледна точка на американските интереси.
Разривът с неоконсерваторите
На практика, новата книга на Бжежински "Стратегическа визия" окончателно прекъсва връзките му с американските неоконсерватори. Впрочем, следва да признаем, че неговото отношение към тях винаги е било двойнствено. Бжежински още от самото начало подкрепя американската глобална експанзия. Но, за разлика от неоконсерваторите, които искат същото, но с твърди, военни и директни методи, Бжежински разглежда експанзията на САЩ в руслото на общите тенденции на глобализацията, т.е. в рамките на естествените природни закони на разпространение на културата и ценностите. Като директор на Тристранната (трилатералната) комисия, Бжежински разглежда САЩ като неформална световна империя, която незабележимо и дискретно определя и регулира отношенията между останалите страни в света, докато неоконсерваторите, открито демонстрирайки пред света мощта на американската империя, се стремят да укрепят нейната мощ с чисто силови методи, включително чрез войни.
Целта, която поставя Бжежински, е САЩ да удържат статута си на свръхдържава поне още едно поколение. Според него, след този срок Америка вероятно ще се "разтвори" в международната общност на свръхмощни транснационални концерни и организации, продължаващи традициите и ценностите на американската политика и култура в глобален мащаб. За разлика от него, неоконсерваторите виждат ХХІ век като "ново американско столетие", обосновавайки това с неповторимата месианска специфика на американската нация. Въпреки тези различия обаче, и те, и Бжежински споделят редица общи виждания. Така, и Бжежински, и неоконсерваторите приписват на САЩ ключовата роля на архитект на бъдещия световен ред. Те са единодушни по въпроса, че Вашингтон следва да постави основите на този бъдещ ред в Близкия и Средния Изток. Споделят и еднакви визии относно стратегията за недопускане на съюз между Русия и Европа, както и на разширяване на руското влияние на континента и за постепенното отслабване на Русия чрез разширяването на НАТО до нейните граници, изграждането на космически военни системи, насочени срещу нея, както и обкръжаването и с военни бази и центрове на противоракетната отбрана. Общо между Бжежински и неоконсерваторите е и категоричното отхвърляне на установяването на партньорски отношения с постсъветска Русия, независимо от принадлежността и към общата християнско-европейска култура.
В предпоследната си книга "Втория шанс" („Second Chance“), появила се през 2007, Бжежински обаче подлага на остра критика политиката на неоконсерваторите, начело с президента Буш-младши. Според него, открито демонстрираните от тях имперски амбиции забавят и дори поставят под въпрос възможността САЩ да наложат нов световен ред през ХХІ век. Бжежински смята, че войната на неоконсерваторите против тероризма е била възприета в мюсюлманския свят като война срещу исляма като религия и е ерозирала авторитета и уважението към САЩ в региона. Освен това, в тази си книга, той обвинява неоконсерваторите, че не са направили достатъчно за да попречат на усилващото се сближаване между Русия и Китай.
Впрочем, Бжежински твърди, че администрацията на Буш-младши се е държала твърде меко с Русия, а както посочва самият той в едно интервю от 2008, "руснаците не обичат слабите" (7). Все пак, въпреки тези "грешки" на неоконсерваторите, през 2007 Бжежински все още вярва, че Америка има своя "втори шанс" да реализира плановете си за еднополюсния свят, формулирани от самия него през 1997 в книгата "Голямата шахматна дъска". В тази връзка той посочва във "Втория шанс", че: "Решаващо за Америка ще бъде след 2008 да използва по-успешно "втория си шанс", отколкото "първия". Защото трети шанс САЩ просто няма да имат" (8).
Резултатите от управлението на Обама: Големият провал
През 2012, когато първият президентски мандат на Обама върви към края си и следвайки аргументацията на Бжежински в новата му книга "Стратегическата визия", вече е очевидно, че САЩ не можаха да използват своя "втори шанс": "В бъдеще Америка ще трябва да провежда по-отговорна и умна политика, отколкото досега. Глобалната доминация на една, единствена свръхдържави вече е невъзможно, без оглед на това колко силна или слаба е тя. Това е свързано най-вече с появата на световната сцена на нови регионални държави" (8).
Всъщност, това е нещо повече от констатация, че САЩ вече са част от един нов многополюсен свят. В многобройните си интервюта, посветени на новата му книга "Стратегическа визия", Бжежински посочва, че с формирането на многополюсния свят наближава и краят на цялата 500-годишна епоха на глобална доминация на световните атлантически морски държави. Запитан в едно от тези интервюта за последиците от подобно развитие на събитията, Бжежински отговаря: "В общи линии това означава, че вече не можем да диктуваме волята си на останалите. Вече не можем да играем ролята на глобален полицай, регулиращ международните отношения в света" (10).
Това обаче не значи, твърди Бжежински, че световният ред, който постепенно се формира в момента, ще бъде доминиран от Китай. Най-малкото, защото граничещите с тази страна регионални държави Русия и Индия не биха позволили това. Новият световен ред означава и, че граничещите с регионалните държави страни - Грузия, Тайван, Южна Корея, Пакистан, Афганистан, Украйна, Израел и отделни части от Близкия Изток - ще са все по-малко обвързани със САЩ и ще бъдат въвлечени в сферата на влияние на тези нови регионални сили. В най-новата си книга, Бжежински твърди, че Западът все пак може да избегне глобалната изолация и изтласкването си на заден план. За целта обаче, той трябва да получи нови жизнени сили и да разработи нова стратегия и план за действие. Според Бжежински, тази нова стратегия следва да включва интеграцията на Русия и Турция в международната система на Запада. Турция вече един век се ориентира към Запада и неговата политическа система и култура и, както смята Бжежински, трябва да продължи да задълбочава взаимодействието си със западния свят, включително присъединявайки се към ЕС. Решаваща за бъдещия международен статут на Запада и неговото укрепване ще бъде обаче интеграцията на Русия в разширената общност на западните държави.
Подобен съюз, основаващ се на универсалната система на политическата култура и ценности и простиращ се на огромната територия от Ванкувър до Владивосток, би разполагал със значителна политическа тежест в света. Освен това, според Бжежински, в момента в Русия постепенно се формира гражданско общество от западен тип. В доклада си за Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) Бжежински подчертава, че Русия е много по-демократична, отколкото твърдят американските медии: "онези, които живеят днес там, могат свободно да четат във вестниците директни критики срещу Путин, което е достойно за адмирации, каквито обаче не се чуват често в Америка" (11). Според него, тенденцията за демократизация на Русия ще се усили и задълбочи, а интеграцията на Русия в западната система ще може да се реализира на няколко етапа и в няколко различни варианта.
Америка, Западът и останалия свят
За да се реализира това разширяване и укрепване на Запада, Бжежински предлага да се реформира самата концепция за отношението на Запада към целия останал свят. Защото, за първи път от Френската революция насам, почти цялото население на земното кълбо днес започва да мисли в политически категории, т.е. придобива политическо самосъзнание. И това глобално политическо пробуждане, смята Бжежински, се съпровожда от силни антизападни настроения в много части на света. Несправедливостите през колониалната епоха, военните намеси на САЩ в различни държави след 1945, неразрешеният конфликт между Израел и Палестина, последните американски войни в Близкия Изток - всички тези фактори сега проникват в съзнанието на населението на света, което води (дори вече е довело) до това, че политиката на Запада все повече губи легитимността си очите на останалия свят. Последното може да накара много региони на планетата принципно да преразгледат отношението си към Запада и то не в негова полза, което пък други държави (като Китай например) могат да използват в свой интерес.
Ето защо, отчитайки възникналата ситуация, Западът може да оцелее само ако фундаментално преразгледа концепцията за отношението си към останалия свят. В последната си книга, Бжежински еднозначно дава да се разбере, че съдбата на цялата западна общност зависи от това, дали подобно нещо ще се окаже възможно. В едно от последните си интервюта, той подчертава, че: "От собствения си опит би трябвало да сме наясно, че използването на военна сила има непредвидими последици, да не говорим, че е изключително скъпо... Ние вече не можем да бъдем световен полицай, защото това ще ни докара до фалит, ще провокира вътрешнополитически социален взрив, а във външнополитически план, ще лиши САЩ от легитимност" (12). В увода към книгата си "Стратегическа визия", Бжежински посочва шест важни сходства между днешна Америка и Съветския съюз от 80-те години на миналия век:
- застиналата, закостеняла и неспособна да се реформира политическа система;
- финансовият фалит, вследствие на военните авантюри и раздутия военен бюджет и отбранителна индустрия;
- понижаващото се жизнено равнище на американското население;
- наличието на политическа класа, която не е чувствителна към задълбочаващото се социално неравенство и мисли само за собственото си обогатяване;
- опитите да се компенсира спадащата легитимност на властта вътре в САЩ с търсене на външнополитически врагове;
- американската външна политика, водеща до самоизолацията на САЩ в света.
Парализираната Америка
По-нататък, в книгата си Бжежински лансира тезата, че тази всеобхватна парализа, поразила Америка, може да бъде преодоляна, само, ако САЩ осъществят мащабни вътрешно- и външнополитически реформи. Първите следва да ограничат неутолимата жажда за печалба на всяка цена и корупцията в западните икономики, а също да намалят разрива между отделните социални прослойки в западните общества. И макар че според Бжежински днес Западът е единствената световна култура, която е в състояние да предложи съвременен цивилизационен модел, заради сериозните му недъзи западното общество не може да се превърне в достатъчно привлекателен модел за останалите. А само ако западните общества отново се превърнат в привлекателни примери за подражание, те ще могат да разпространят демокрацията и в другите региони на света.
САЩ ще успеят да преодолият сегашната си външнополитическа парализа (подобна на онази, изпитана от СССР през 80-те), само ако бъде сложен край на безразличието, с което западната общественост се отнася към другите държави. Според Бжежински, днешните, както впрочем и вчерашните, американци на практика не знаят нищо за другите народи. В книгата си "Стратегическа визия" той цитира статистически данни, доказващи, че 75% от американците не знаят, къде се намира Иран, а 88% не могат да открият Афганистан на картата (15). Бжежински твърди, че американските политици съзнателно и целенасочено се възползват от това безразличие на сънародниците си за да спечерят доверието им. Което пък води до това, че обществените дискусии по външнополитически въпроси в западните медии се водят "все по-примитивно, едностранно и исторически регресивно" (16). В разговора си с американския журналист Джефри Браун, Бжежински квалифицира начина, по който западната общественост възприема външнополитическите процеси, като "безгранично невежество" (17). Затова не е чудно, че американската общественост посрещна с ликуване войната срещу Ирак, макар тя да се оказа стратегическа грешка, допусната на най-високо ниво, посочва Бжежински в "Стратегическа визия". Той смята, че това в никакъв случай не бива да се повтаря в навечерието на възможна война с Иран, която Бжежински определя като стратегически безмислена, прогнозирайки, че "целият свят ще ни се смее, ако нападнем Иран" (17).
"Демокрация" без харизма
В последната си книга Бжежински посочва, че днес в западните медии се чуват почти изключително гласовете на привържениците на войната, а умерените мнения биват игнорирани. Според него, това се отнася не само за американските, а и за всички западни медии. В Европа обществените дебати в медиите също все повече биват насочвани към формиране образа на врага, при това противоположната външнополитическа позиция се изкривява или просто не се споменава. Бжежински предупреждава, че това систематично игнориране на действителното положение от страна на западните медии по ред причини сериозно застрашава националната сигурност. На първо място, то води до вземането на погрешни стратегически решения. На второ място, едностранното отразяване на събитията от западните медии не остава незабелязано в незападните държави. Така, смята Бжежински, западните медии, на практика, ерозират привлекателността и харизматичното въздействие на западната демокрация върху незападните държави, което пък само усилва и без това съществуващата тенденция към изолация на Запада от останалия свят.
Ето защо, Бжежински призовава за ускорено "ограмотяване" на западната общественост по външнополитическата тематика. Според него, Обама е произнесъл прекрасни речи в Кайро и Прага, но е длъжен да говори директно и с американската нация и следва да я запознае с промененото положение на САЩ в света. При това Бжежински подчертава в последната си книга, че само Обама, от всички кандидати за президентския пост на изборите през 2012, е в състояние да осъществи промяната на външнополитическия курс, от която Америка толкова се нуждае днес.
На какво се дължи промяната във визията на Бжежински?
Внезапната промяна във възгледите на Бжежински, илюстрация за която е последната му книга "Стратегическа визия", ми се струва изключително любопитен феномен. Както е известно, като съветник по националната сигурност на президента Джими Картър, Бжежински изостря противопоставянето със Съветския съюз и съзнателно работи за ескалирането на ситуацията в Афганистан, което в крайна сметка води до войната в тази страна (с милион убити в нея) и до появата на днешната Ал Кайда. И след разпадането на съветската империя, Бжежински продължава борбата срещу Русия. Така например, по време на кратката грузинско-руска война през 2008, той препоръчва дългосрочната международна изолация на Русия (18). На фона на всичко това, сегашната му метаморфоза изглежда поразителна - внезапно той се обявява за сближаване и дори помирение с Русия. Силно впечатлява и твърдението му, че демокрацията не може да се разпространява по света с помощта на външнополитически натиск, а само със собствени примери за успешната и реализация.
Не може да не отдадем дължимото и на способността на Бжежински, който вече е на сериозна възраст, да променя гледната точка и визията си относно случващите се в света събития, макар че несъмнено щеше да е по-добре ако той още през 90-те години беше призовал западната общност да интегрира Русия. Впрочем, отговорността за това, че по онова време (когато руската интеграция щеше да стане много лесно) подобно сближаване не се случи, до голяма степен пада именно върху Бжежински. Възможно е обаче, неочакваната ревизия на досегашните му възгледи за отношенията с Русия да е именно признание за собствената му вина и отговорност за негативното отношение на Запада към Русия в миналото.
Следва да признаем и основателността на критиките на Бжежински срещу примитивното и едностранно разбиране за външнополитическите процеси от съвременното западно общество. Не можем обаче и да не отбележим, че в процеса на формирането на това едностранно медийно тълкуване и на информационната демогагия в западните медии активно участва и самият Бжежински - например, когато (през 2008) сравни руския президент Путин с Хитлер (18). На бившия президентски съветник би трябвало да е добре известно, че съвременните войни се водят и печелят най-вече в информационното пространство. Тъкмо поради това както Пентагонът, така и НАТО отдавна поставиха работата си с медиите на професионална основа, изразходвайки за целта все по-големи средства. Доказателство за това е начинът, по който големите западни медии представят войните във Виетнам, в Персийския залив, а наскоро и в Либия. Тоест, Бжежински би трябвало да е наясно, че безразличието на западната общественост към външнополитическите процеси, което толкова критикува в последната си книга, има дълга историческа традиция. Кой знае защо обаче, той нищо не споменава за тази дълга традиция на сътрудничество между военно-индустриалния комплекс на Запада и големите западни медии.
Все пак, въпреки всички изброени по-горе забележки и уговорки, "Стратегическа визия" на Бжежински дава повод за надежда, че съюзът на западните държави все още е способен да коригира поведението си, така че ние, принадлежащите към Запада, да успеем да избегнем прогнозираната от Бжежински глобална изолация и закостеняването, с които се сблъска Съветският съюз през 80-те години на миналия век, малко преди да рухне.
Бележки:
1. „How Jimmy Carter and I Started the Mujahideen“, Interview mit Zbigniew Brzezinski, in: „Le Nouvel Observateur“, 15.1.1998.2. James K. Galbraith, Democracy inaction, in: „Salon”, 30.11.2004.3. Zbigniew Brzezinski, Die einzige Weltmacht – Amerikas Strategie der Vorherrschaft, Berlin 1997, S. 180.4. Ebd., S. 288?f.5. Ebd., S. 153.6. Ebd., S. 307.7. Zbigniew Brzezinski, Russians don’t like weak people, www.day.kiev.ua/154348 <http://www.day.kiev.ua/154348>.8. Zbigniew Brzezinski, Second Chance – Three Presidents and the Crisis of American Superpower, New York 2007, S. 216.9. Zbigniew Brzezinski, Strategic Vision – America and the crisis of global power, New York 2012, S. 131.10. Zbigniew Brzezinski, Conversations, in: „PBS Newshour“, 8.2.2012.11. Zbigniew Brzezinski, Strategic Vision, Center of Strategic and International Studies, 9.2.2012.12. Zbigniew Brzezinski, Conversations, in: „PBS Newshour“, 8.2.2012.13. Zbigniew Brzezinski, Strategic Vision, Center of Strategic and International Studies, 9.2.2012.14. Zbigniew Brzezinski, Strategic Vision – American and the crisis of global power, New York 2012, S. 4.15. Ebd., S. 52.16. Zbigniew Brzezinski sounds alarm against military action against Iran, in: „Reuters TV“, 7.3.2012.17. Zbigniew Brzezinski, Conversations, in: „PBS Newshour“, 8.2.2012.18. Zbigniew Brzezinski, Russlands Vorgehen ?hnelt dem von Hitler, in: „Welt Online“, 11.8.2008.
* Авторът е известен германски геополитически анализатор
{backbutton}
