25
Сря, Ное
27 New Articles

Ролята на страната ни в системата за ПРО на НАТО: варианти за активно участие

брой5 2011
Typography

България е заинтересована от активно участие в системата за противоракетна отбрана (ПРО) на НАТО. Като повечето от европейските си съседи, обаче, София тепърва следва да разгледа начините, по които може ефективно да допринесе за колективната отбрана, в контекста на своето възприятие за заплаха. За да бъде се оценят възможностите за участие в тази система е важно да разберем плановете на НАТО за ПРО, заплахата от балистични ракети и причините за безпокойството на Русия във връзка с тази система. Статията предлага рамка за анализ на вариантите за българско участие в ПРО и предоставя няколко конкретни примера, как страната ни би могла активно да се включи в нея:

- Извършване на национална техническа оценка на заплахата, рисковете, разходите и очакваната ефективност на системата за ПРО на НАТО, която да служи за определяне насоката на политическите решения за активното включване в тази система, включително чрез участие в Програмата за фазиран адаптивен подход в Европа на САЩ (European Phased Adaptive Approach- EPAA);

- Предоставяне на кадри за разширяващата се администрация на НАТО по програмата за ПРО;

- Участие на българската военна индустрия в проекти на НАТО за оперативна съвместимост на системи за ПРО;

- Участие в многонационални военни игрови симулации по ПРО, като например „Пъргав титан“ (Nimble Titan) на американското Стратегическо командване (US Strategic Command);

- Активно включване в провеждащите се дискусии в НАТО за политическо- военната структура на системата за ПРО;

- Приемане на българска територия на установки от EPAA или други европейски системи

- Извършване оценка на възможностите на българската военна индустрия, за да се очертаят потенциални съвместни проекти с компании от САЩ и Европа, с цел подпомагане извличането на икономически ползи от участието в системата, особено при евентуалното приемане на чуждестранни установки на своя територия;

- Изграждане на Център за отличие (Center for Excellence) на НАТО за съвместна ПРО;

- Извършване оценка за оперативната съвместимост на С-300 със системите на НАТО за да бъдат укрепени националните отбранителни способности;

- Оценяване евентуалната роля на българския флот при мисии в Черно море, свързани с ПРО;

- Увеличаване способността на унаследени оръжейни системи или за закупуване на нова технология за ПРО;

- Подпомагане полагане на основите на сътрудничеството между НАТО и Русия в ПРО.

През ноември 2010, НАТО прие териториалната ПРО като своя ключова цел и реши „активно да търси сътрудничество […] с Русия и други евроатлантически партньори”(1). Основа на натовската сиситема ще представляват американските установките, планирани за разполагане в Европа и познати като Програма за фазиран адаптивен подход за Европа (European Phased Adaptive Approach - EPAA). Само американски компоненти обаче, вероятно няма да са достатъчни. Вашингтон очаква европейците да споделят финансовата, техническа и кадрова тежест, необходима за защита на техните територии и население (2).

На държавите-членки на НАТО тепърва предстои подробно да разработят политическите и техническите аспекти на архитектурата на съвместна си ПРО. След време, мрежа, изградена от сензори и прехващачи, собственост на отделни страни-членки, ще бъде интегрирана чрез система за командване и контрол на НАТО. Не са ясни, също така, естеството и обхватът на сътрудничеството с Русия, която отдавна се противопоставя на разполагането на американски противоракетни установки в Европа.

Като държава-членка на НАТО, България формално е изразила подкрепа за системата за ПРО на Алианса. През април 2010, министър-председателят Бойко Борисов заяви, че страната ще играе „активна роля” в изграждане на противоракетния щит в Европа (3). През юли т.г. външният министър Николай Младенов подчерта, че „развивайки се, системата на НАТО трябва да покрие цялата територия на България” (4). Като повечето от европейските си съседи обаче, на София предстои да разгледа начините, по които рентабилно би допринесла за колективната отбрана, в контекста на разбирането си за заплаха.

За България съществуват поредица от варианти  за активно участие в ПРО на НАТО, включително разполагане на американски установки на българска територия, принос към европейски общ запас от прехващачи или повишаване на националните и отбранителни възможности. Вероятно най-важното е, че България би могла да направи значителен политически принос в подкрепа на сътрудничеството между съюзниците и това с Русия.

Системата за ПРО на НАТО

Като държава-членка на Алианса, България неизбежно ще плати своя дял от разходите за системата на НАТО за командване и контрол. Това обаче, не гарантира автоматично, че българската територия, население и национални интереси ще бъдат защитени. За да бъдат оценени съществуващите варианти, които стоят пред българските политици, е важно първо да бъдат разбрани плановете на  НАТО за ПРО.

Противоракетната отбрана на Алианса ще се състои от сензори и прeхващачи, собственост на отделните държави-членки и предоставени за натовски операции. Системата на НАТО още се развива в момента, но американските установки, разположени в Европа, в рамките на EPAA –„доброволния  национален принос” на САЩ към системата, ще формират ядрото на натовската ПРО в обозримо бъдеще (5).

НАТО няма да закупува сензори и прехващачии – Алиансът само ще осигури интеграцията на установки и мрежата за командване и контрол, която ще направи възможна  комуникацията между различните национални компоненти. Натовската система ще се изгражда въз основа на вече положени усилия за защита на съюзническите войски от атаки с балистични ракети, известни като

Програма за активна ешалонирана  ПРО в театъра на военните действия (Active Layered Theater Missile Defense (ALTBMD)), която получи междинна оперативна способност през януари т.г. (6). Това увеличаване възможностите на Алианса – от отбрана на войски до цялата му територия - беше представено пред европейската  общественост като „малка инвестиция” (7) - според генералния секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен, разходите за разширяването на програмата ALTBMD „за защита не само на войниците [на НАТО], но и на населението [на държавите-членки на НАТО], са по-малко от 200 милиона евро за период от 10 години, разпределени между 28 съюзници” (8). В НАТО вече са започнали работа по пакета от способности за ПРО, който изследва какво е нужно, за защита на територията на Европа от вражески ракети (което ще включва въпроси като например, как да се повиши ефективността на EPAA, използвайки информация от европейски сензори).  След време, териториалната ПРО също ще бъде интегрирана като „горен слой“ на общата ПРО на Алианса.

Системата за командване и контрол на НАТО обаче, сама по себе си, не осигурява защита – това изисква значителни инвестиции от държавите-членки. Защитата на цялата европейска територия и население е по-обширна мисия в сравнение с тази, първоначално зададената на ЕРАА, и ще изисква повече прехващачи от различен вид и с различен обхват. Гъвкавостта на установките, които ще бъдат разположени като част от ЕРАА, по принцип позволява те да защитят целия Стар континент, включително и Югоизточна Европа, която не беше обхваната в плана на бившия президент Джордж Буш (9). През юли т.г., помощник-държавният секретар на САЩ Елън Таушер подчерта, че американския противоракетен щит ще „покрие цялата територия на Европа, включително България” (10). От военните игрови симулации е очевидно, че би могло да има повече вражески ракети отколкото скъпи американски прехващачи, така че в случай на атака вероятно ще се изисква национално приоритизиране на отбранителни елементи.

Официалната политика по ПРО на администрацията на президента Обама никога не е била само да защити „ съюзниците и партньорите” на САЩ, но и да им предостави възможност  „да се отбраняват сами” (11). Много малко вероятно е Конгресът на САЩ да бъде склонен да плаща за защитата на цяла Европа – според предишния секретар по отбраната Робърт Гейтс, има „намаляващ апетит и търпение […] за харчене на ставащите все по-ценни (американски) финансови средства” (12) за европейските съюзници на САЩ и сега Вашингтон побутва „други също да направят значителен принос” (13). Тази идея бе повторена от генералния секретар на НАТО, Андерс Фог Расмусен , който през юни т.г. подчерта, че за да са „ефективни при защитата на европейската съюзническа територия, американските установки трябва да бъдат придружени от сензори и прехващачи на други държави” (14). Изглежда, че необходимостта от сериозно споделяне на тежестта на ПРО е ясна за София: през 2010 министър-председателят Бойко Борисов заяви, че „Ако си член на НАТО, трябва да работиш за колективната отбрана” (15). Тепърва предстои обаче, европейските държави да отпуснат необходимите средства.

Системата за ПРО на НАТО е различна от базираната в Европа американска противоракетна система. Съюзниците ще определят как ще бъде структурирана системата за командване и контрол; как ще се разпределят средствата; кога, къде и как ще се използват силите; какви ще са приоритетите, при които ще бъдат отбранявани националните обекти и как ще бъде осъществявано управлението на последствията. След като се вземат решения по тези ключови въпроси, повечето от тях, по практически съображения, ще бъдат закодирани в системата, тъй като отбраната от балистични ракети изисква много бърза реакция. Следователно, необходимо е отделните държави-членки активно да участват в провеждащите се дискусии, за да са сигурни, че ще гарантират националните си интереси, ако някога НАТО бъде атакувана.

Трябва да бъде ясно, че в техническо отношение, системата за ПРО, към днешна дата, далеч не е сигурна. Докато защитата срещу ракети с близък и среден обсег на действие представлява предизвикателство, но не е невъзможна, защитата от ракети с далечен обсег, които могат да разгърнат прости примки и ответни мерки, все още представлява проблем (16). Освен това, откриването и проследяване на комбинация от едновременно изстреляни вражески ракети с далечен, близък или среден обсег е сложно и тепърва трябва да бъде адекватно решено. Технологията за ПРО е в процес на „узряване” и изисква сериозни инвестиции, за да бъде наистина ефективна: през март т.г., американският конгресмен Майкъл Търнър - председател на Подкомитета за стратегическите сили в Комитета за въоръжена отбрана (Strategic Forces Subcommittee of the House Armed Services Committee), каза, че се „изисква значително развитие (на технологиите) и тестване за да бъде сигурно, че планираните нови системи и технологии за Фазирания адаптивен подход (Phased Adaptive Approach - PAA) са „доказани”” (17). Всички държави-членки на НАТО трябва да са наясно с технологическите предизвикателства на ПРО, но за България тези проблеми имат сравнително по-малко значение. София няма да плаща за скъпо струващи програми за научноизследователска и развойна дейност и поради географската си близост с държави, които могат да представляват заплаха, по-скоро би разчитала на системи с близък и среден обсег на действие, имащи сравнително по-добри резултати.

Заплахата

Между държавите-членки на НАТО съществува консенсус, че се увеличава броят на страните, които придобиват балистични ракети, а числеността и обсегът на тези оръжия расте. Балистичните ракети осигуряват на по-бедните държави ефективен начин за промяна на регионалния стратегически баланс, за възпиране на конвенционалните атаки или чужда интервенция, осигурявайки възможност за достигане до важни цели на противника - например негови градове. Когато са заредени с оръжия за масово поразяване, балистичните ракети биха могли да представляват реална и непосредствена заплаха. Отбраната срещу големия ядрен арсенал на Русия изглежда недостижима в обозримо бъдеще. Затова съюзниците изграждат отбранителна система само срещу ограничена или малка по обхват балистична атака. Логиката на натовската система за противоракетна отбрана е, че ако съюзниците заплашват с ответен удар чрез офанзивни мерки, като същевременно тяхната отбрана намалява ефективността на потенциален противников удар, това ефективно ще възпре дори нерационална държава или друг неправителствен играч да изгражда или използва балистични ракети.

Съюзниците обаче, нямат еднакви схващания за заплахата. Вашингтон изрично е заявил, че противоракетната отбрана е насочена към Иран (18), но НАТО, главно поради настояване на Турция (19), е по-сдържана и не назовава директно откъде би могла да дойде заплахата. Ясно е, че участието в система, която би осигурила възможност за защита срещу балистични ракети, е в интерес на всички държави-членки, но осигуряването на допълнителни средства за ПРО ще зависи от националните оценки за заплаха на отделните страни.

Докато САЩ и Западна Европа се безпокоят от евентуални бъдещи ракети на Иран, България е сред малкото държави-членки на НАТО, която попада в обсега на съществуващите ирански ракети (20). В същото време, България не смята Иран за непосредствена заплаха, поради традиционно приятелските дипломатически и търговски взаимоотношения между двете страни. През февруари т.г. Иран и България дори взеха решение за създаване на съвместна търговска асоциация (21). Освен това, иранска ракетна атака срещу Европа не се очаква в близко бъдеще: в момента Техеран не разполага с ядрено оръжие, а атаката с конвенционални бойни глави е много малко вероятна.

Сътрудничеството с Русия

Иронично е, че отбрана, насочена към защита от тепърва развиваща се ядрена заплаха като Иран, би могла да разстрои стратегическите отношения със съществуваща ядрена сила. Русия отдавна се противопоставя на разполагането на американски отбранителни ракети в Европа, защото, в съчетание с прецизни, готови за изстрелване офанзивни американски ядрени сили, ПРО на САЩ би могла да подрони защитата на Русия като намали ефективността на нейния ответен ядрен удар. Ето защо миналата година Москва поиска обяснение от София относно евентуално приемане на американски отбранителни установки на българска територия (22). Руски официални представители отправят заплахи за военни контрамерки срещу американското – а сега натовско – разполагане на отбранителни сили в Европа (23). Въпреки че руските заплахи за изграждане на допълнителни нападателни сили може да представляват блъф, Москва е в състояние да се противопостави на по-нататъшното двустранно намаляване на ядрените оръжия със САЩ, което би могло съществено да увеличи сигурността на Алианса. Българските политици трябва да отчетат, че активно включване в натовската ПРО, независимо от действителната ефективност на системата, би могло да предизвика неблагоприятна реакция от страна на Русия.

Българският външен министър Николай Младенов повтори становищата на официалните представители на НАТО и САЩ, че ПРО „не е насочена срещу заплаха, идваща от Русия” (24). Все пак, Москва се безпокои от предвиденото за 2018 и 2020 увеличаване на способностите на американските прехващачи, базирани на суша и в морето, целящо защита срещу ракети със среден обсег и интерконтинетални балистични ракети, както и от потенциални промени на програмата ЕРАА в бъдеще. Въпреки че руският външен министър, Сергей Лавров каза, че „плановете за разполагане на регионална ПРО в държави като Румъния и България не заплашва руските ядрени сили” (25), руските военни са „дълбоко загрижени” за евентуално бъдещо разгръщане в тези държави (26). Освен това, радарите и прехващачите с многовариантна употреба, предназначени за защита срещу балистични ракети, биха могли, особено ака са разположени в Черно море или близо до границата с Русия, да предоставят сериозни способности за противовъздушна отбрана, излагайки Русия на потенциални конвенционални атаки на НАТО (това винаги е вярно за ситеми против ракети с къс обсег; системи срещу ракети с по-дълг обсег ще трябва да използват различни прехващачи срещу заплахи с къс и по-дълъг обсег, но и двата вида прихващачи биха могли да се изстрелят от едно и също стартово съоръжение.)

В този контекст, сътрудничеството между НАТО и Русия в областта на ПРО е важно за изграждане на доверие. В момента текат политически дискусии между НАТО и Русия и двустранни разговори между САЩ и Русия. Между предишните противници все още съществуват много различия – министрите на отбраната в Съвета НАТО-Русия не успяха да стигнат до консенсус по рамката на сътрудничеството по време на срещата през юни т.г. (27), противно на по-ранните им очаквания (28). Напредъкът към постигане на някакво споразумение с Москва е важно за Европа по стратегически и икономически причини и особенно за източноевропейските страни, които биха

могли да приемат на своя територия американски установки. Посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик подчерта, че страната му „не би искала да накара България да избира между Вашингтон и Москва” (29).

Ролята на България в ракетната отбрана

През юни т.г. министърът на отбраната Аню Ангелов каза, че „България многократно е изяввявала готовност да обсъжда всички възможности за развитие [на системите за противоракетна отбрана], включително разполагане на компоненти на нейна територия” (30). Има редица начини България да играе активна роля в ПРО на НАТО и по-долу са изложени няколко примера.

Решенията за активното участие на България в противоракетните отбранителни система се влияят от четири ключови фактора: нейното разбиране за ракетната заплаха, ефективността на която и да е потенциална система за защита на българската територия и население, рисковете от ответни реакции на Русия или Иран и ограничените ресурси на страната. Неизбежно ще има компромиси, но, като цяло, целите на българско участие в ПРО би трябвало да осигурят нетно повишаване на българската национална сигурност и растеж на техническия капацитет на българската промишленост.

Изграждане на национален капацитет

Въпреки че ПРО е особено видима като политически въпрос, в основата си тя е технически проблем. Ето защо решенията на София за активното включване в ПРО следва да бъдат водени от национална техническа оценка на заплахата, рисковете, разходите и очакваната ефективност на системата. Към днешна дата изглежда, че такъв анализ не е направен.

За да бъдат защитени националните и интереси, България следва активно да се включи във водещия се дебат за ПРО. Както бе споменато по-горе, държавите-членки на НАТО в момента изграждат политическата и военната структура на общата ки система. В идеалния случай, тези дискусии ще бъдат финализирани до края на годината, а най-вероятно е това да стане преди срещата на НАТО в Чикаго, през май 2012 (31).

Новата мисия на Алиянса за териториална ПРО изисква повече ресурси, включително и човешки. Български експерти, обучени по противовъздушна отбрана, биха могли да се присъединят към разширяващите се структури на НАТО, като например офиса на програмата ALTBMD. Българската военна индустрия, в зависимост от възможностите си, би могла да допринесе към работата на НАТО по оперативна съвместимост на системи за ПРО. Това участие би обогатило българската техническа експертиза, което ще позволи по-добра национална оценка на възможностите на системата.

В допълнение, България би могла да участва в многонационално военно игрово учение по ПРО, като например „Сръчен Титан“ (Nimble Titan) на американското Стратегическо командване (Strategic Command), което би могло да даде на българските политици и военни плановици по-добра представа за стратегическите въпроси, които възникват, когато нации и коалиции са изправени пред заплаха.

Приемане на чуждестранни установки на българска територия

България би могла да приеме на своя територия американски установки, представляващи част от EPAA, или например да подкрепи американските кораби Aegis чрез своите две черноморски пристанища. София е провеждала неформални разговори за стационирането на един X-бандов радар с висока резолюция, преносимо радарно наблюдение на армията/флота (Army Navy/Transportable Radar Surveillance (AN/TPY-2)) (32), което, заедно с понастоящем разположеният Aegis кораб „Монтерей” (USS Monterey) (33) след време ще осигурят защитата на Южна Европа от ракети с близък и среден обсег. България не е оптималното място за радар за ранно предупреждение, който, в идеалния случай, би трябвало да бъде разположен възможно най-близо до потенциалната заплаха (ако, разбира се, знаем от къде идва заплахата). Турция, обаче, която е най-добрият избор за разполагане на сензора, се безпокои от разстройване на взаимоотношенията си със съседен Иран (в крайна сметка, Анкара склони да приеме въпросния радар – б.р.). Някои американски сенатори предлагат Грузия като алтернативен вариант за местоположение на радара (34) но разполагането на сензора в държава-членка на НАТО може да е политически по-приемливо, в контекста на натовската ПРО. Според генерал О’Райли - директор на американската Агенция за противоракетна отбрана (Missile Defense Agency), „радарът AN/TPY-2 за предна линия ще бъде в наличност през август и за разположение – до края на настоящата година” (35), така че решение за разполагането му би трябвало да бъда взето много скоро (както и стана – б.р.).

Друг, малко-познат, потенциален вариант е стационирането на база за безпилотни летателни средства (unmanned aerial vehicle -UAV), в подкерпа на противоракетната мисия, на българска територия. Програмата EPAA предвижда система от въздушни инфрачервени (airborne infrared - ABIR)) сензори, които да „придобиват и проследяват нападение от голям брой балистични ракети“ (36) за евентуално дистанционно изстрелване на прехващачи и улавяне на вражески ракети в ранен стадий от траекторията им. Тези технологии още са в развитие, но САЩ предвижда евентуалното им разполагане през 2018.

София вече е изразила готовност да обсъди възможността за разполагане на американски компоненти на българска територия, но окончателното решение следва да бъде взето след внимателен анализ на цената и ползата, въз основа на национална техническа оценка. Изчислението на заплахата за България ще бъде различно от това на Чехия, която беше определена за разполагане на радарна, според плановете на президента Буш за ПРО, защото Прага не беше в обсег на иранските ракети. Приемането на българска територия на елемент от EPAA не гарантира автоматично териториалната и защита, но, при потенциална атака, сензорите биха били сред първите цели за поразяване на врага. Това не означава непременно, че български градове също ще бъдат поставени в условия на по-голям риск. На теория, отбраната може да не увеличи сигурността и дори да увеличи иначе значително по-малката възможност за атака от страна на Иран. Освен това, активно участие в системата за ПРО на САЩ би могло да създаде напрежение с Русия, особено ако не се постигне споразумение за сътрудничеството между Брюксел и Москва.

Разбира се, може да има икономически и политически ползи от приемането на американски установки на българска територия, които също трябва да бъдат разгледани. Взаимоотношения на сигурност на национално ниво могат да бъдат допълнени от връзки на икономическа основа – с други думи, може да има варианти за участие на българската военна индустрия в съвместни поректи с американски компании. Българският принос трябва да е ясен: национална оценка на съществуващите

индустриални възможности, области на интерес и потенциални проекти биха могли да допринесат за постигането на тази цел.

Същият набор от въпроси за потенциалното участие в системата на САЩ, които днес са поставени пред управляващите в България, могат да възникнат отново в бъдеще. Въпреки че е вероятно EPAA да бъде основния национален принос към натовската система в близкото бъдеще, към България би могло да постъпи запитване за приемане на нейна територия на чуждестранен прехващач поради идеалното и разположение да защити друга държава-членка на НАТО. Освен това, европейски сензори, част от програмата ALTBMD, биха могли да бъдат стационирани в България като допълват американския радар AN/TPY-2.

Общ запас от прехващачи

Ако българската оценка на заплахата изисква по-надеждна защита срещу ракетни атаки, то тя би могла да се включи в бъдещ европейски общ запас от прехващачи. Според едно подобно споразумение, група държави биха могли съвместно да закупят съоръжения, който да бъдат свързани със системата за конмандване и контрол на НАТО и да бъдат разположени на стратегически места. Европейският общ запас от прихващачи най-често се разбира като партида американски SM-3 прехващачи, които ще бъдат общо поръчани и разпологени на европейски военни кораби или на суша, но европейските прехващачи Aster Block 2 или Exoguard (в момента в развитие), биха могли да бъдат алтернативен или допълващ вариант. Участие в такава схема може да е скъп вариант за България, но все пак би било по-евтино от самостоятелното закупуване на установки.

Едно от предизвикателствата е, че защитата на България би могла да изисква различни съоръжения, в сравнение с този за защита на Франция и Испания например. В такъв случай, европейският общ запас от прехващачи би могъл да се нуждае от способност срещу ракети с по-къс обсег, в случаи когато вражески ракети идват в депресирани траектории. Понеже технологията на отбранителните ракети все още е в развитие, държави със сериозни бюджетни ограничения биха могли да решат да се въздържат от закупуването на прехващачи докато тестовите им резулатите не се подобрят. Присъединяването към „пул” от прехващачи може да бъде направено и главно поради политически причини, като например демонстриране на сериозен ангажимент към „споделяне на тежестта”.

Подобряване на националните възможности

София би могла да разгледа някои начини да повиши настоящите си възможности. Един възможен подход е да свърже установките, които притежава, с мрежата на НАТО, което би могло да повиши ефективността им. България е сред малкото държави-членки на НАТО, която притежава и оперира произведнените в Русия системи С-300 за разширена противовъздушна отбрана. С-300, често сравнявани с американските системите Пейтриът (Patriot), имат ограничена възможност за отбрана от балистични ракети и могат да бъдат използвани като установки от „долно ниво“ в програмата ALTBMD на НАТО и, в бъдеще, да станат част от интегрираната система за противовъздушна и поритворакетна отбрана на НАТО, заедно с оръжейни системи като Patriot, PAAMS и SAMP/T.

Българските С-300, които в момента се използват за защита на София, могат да обменят информация относно потенциални заплахи със системата за командване и контрол на НАТО или със съюзнически сензори или оръжейни системи - например, системата на НАТО за въздушно предупреждение и контрол (airborne warning and control system - AWACS), американски радари, част от EPAA или европейски радари.

Оперативната съвеместимост е технически осъществима: България може да разработи интерфейс между С-300 и системата за командване и контрол на НАТО и да тества ефективността му на учения на НАТО, като например Коалиционно военно учение, предоставящо условия за тестване, експериментиране и проучване съвместимостта на национални и НАТО системи за командване и контрол (NATO Coalition Warrior Interoperability Exploration, Experimentation, Examination, Exercise - CWIX)) или Съвместен проект оптична вятърна мелница (Joint Project Optic Windmill - JPOW)). Поне още една държава, бивша членка на Варшавския пакт, вече е направила инвестиции за проучване оперативната съвместимост на С-300, така че може да се осъществи някаква форма на сътрудничество. Българските военни плановици, ще трябва да сравнят разходите по осигуряване на оперативната съвместимост на С-300, поддръжката и мерки по удъжаването на живота с разходите по закупуване на нова американска или европейска система, която вече работи по стандартите на НАТО.

Ако България иска по-надеждна, отколкото ERAA, защита срещу възникващи ракетни заплахи, тя може да купи повече системи С-300, да адаптира С-300 към по-способни системи, като С-400, или пък да закупи нови американски или европейски системи, базирани на сушата или в морето. В бъдеще, може да се появи и допълнителен „микс” от подобрени технологии, в резултат от сътрудничеството между Европа, Русия и САЩ.

Българските кораби също имат потенциална роля. Конвенцията от Монтрьо ограничава достъпа до Черно море на американски кораби, като платформите Иджис (Aegis) част от EPAA, както и на западноевропейски кораби (37), които евентуално могат да бъдат въоръжени с допълнителни прихващачи SM-3. Ако защитата на Европа има нужда от кораби в Черно море, необходимо е те да бъдат предоставени от черноморски държави-членки на НАТО, т.е. от България, Румъния или Турция. Възможно е американските прихващачи на румънска територия да могат ефективно да защитат българската територия. В този случай, разполагането на национални или съвместни противоракетни установки на български фрегати, ако е технически възможно, може да се окаже предпочитан вариант, въпреки че би могло да предизвика негативни реакции от страна на Русия и Турция.

Политически принос

Извън участие със съоръжения, България може да направи важен политически принос в подкрепа на противоракетната мисия на НАТО. Тя например, би могла да стане домакин на Център за отличие на НАТО за съвместна ПРО, който да предостави „възможности (на съюзниците) да усъвършенстват образованието и обучението, да подобрят оперативната съвместимост и способностите си, да подпомогнат разработването на доктрината и/или да тестват и валидират концепции чрез експериментиране“ (38). Подобен центърът би изисквал частично национално финансиране, но би могъл да се спонсорира от няколко държави-членки на НАТО. Това ще се окаже рентабилиен начин за повишаване видимостта на България в международен план по ключовите въпроси на НАТО, като същевременно развивайки националния експертен капацитет, Центърът би могъл да стане и неформално поле за някои дейности на НАТО и Русия, които да бъдат в подкрепа на бъдещето сътрудничество в областта на ПРО. Управляващите в България, биха могли да проучат възможността за синергия с подобни проекти, които вече са развитие. Например, има предложение (вече в ход) за Център за отличие на НАТО в България за управление на кризи, което също е важен аспект от ПРО. Американските военно-въздушни сили планират създаването на Европейски център за интегрирана противовъздушна и противоракетна отбрана като част от Центъра за подготовка на воини в Айнсидлерхоф, Германия.

Сътрудничеството с Русия в областта на ПРО е ключова за напредъка и България е уникално позиционирана да се превърне в мост за него. В отношенията на  България с Русия липсват неприятните исторически моменти, характерни за някои от нейните източноевропейски съседи. Ако бъда използвани добре, приятелските отношения на София с Москва биха могли се окажат сега, когато НАТО има затруднения при постигането на споразумение в областта на ПРО с Русия, но официално признава сътрудничеството с нея като важна политическа цел.

Свързването на руска технология, каквито са българските С-300, с противорактната система на НАТО няма да допринесе много като допълнителна способност и следователно няма да представлява голям риск за сигурността на системата, но би могла да представлява огромен символичен жест, че съюзниците приветстват сътрудничество с Русия. С-300 е една от руските системи, обособени за тестване на оперативна съвместимост с установки на НАТО през 2002, като част от съвместна ПРО в театъра на военните действия - проект, който понастоящем се възобновява (39). Решаването на малка част от проблема за оперативната съвместимост на натовско ниво, без формално руско участие, би могло да проправи пътя на политическите дискусии за сътрудничество между НАТО и Русия. Разбира се, за България, интеграцията на притежаваната от нея установка със системата за ПРО на НАТО, може да допринесе за повишаване на националните и отбранителни способности. Като нови членове на НАТО и ЕС, много българи са предпазливи да не изглеждат проруско ориентирани, особенно по въпроси, свързани с отбраната, така че София би трябвало да подходи към всяка роля на „медиатор“ внимателно и в близко сътрудничество със съюзниците си.

Заключение

България е поела политически ангажимент да участва в системата на НАТО за ПРО и неминуемо ще плати своя дял от разходите по системата за командване и контрол на Алианса. Това обаче, само по себе, си не гарантира непременно защитата на българската територия, население и национални интереси за сигурност. За да бъде наистина ефективен, противоракетният щит най-вероятно ще изисква допълнителен национален принос от европейските държави, който да допълни планираното разполагане на американски установки в Европа. Нещо повече, въпреки че технологическата способност на ПРО е достатъчно сигурна, системата би могла да провокира дестабилизиращи ответни действия от страна на Русия. България най-вероятно няма да има голям принос към системата на НАТО поради ограничените си ресурси и възприятието си за иранската заплаха, но съществуват редица варианти за активно българско участие, което би допринесло за националната и колективна отбрана, включително и сътрудничество с Русия.

 

Авторът благодари на д-р Айван Улрич, д-р Гьотц Ньойнек, капитан о.р. Рой Балаконис, д-р Люк Дини, подполковник о.р. Илия Налбантов и д-р Васил Йорданов за ценните коментари по по-ранните варианти на статитая.

 

Бележки:

1. North Atlantic Treaty Organization. Active Engagement, Modern Defence: Strategic Concept for the Defence and Security of the Members of the North Atlantic Treaty Organization Adopted by Heads of State and Government in Lisbon. November 19, 2010. http://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_68580.htm.

2. Bell, Robert G. "The Why, What, and How of Missile Defense at NATO." Speech, 9th Annual U.S. Missile Defense Conference and Exhibit, American Institute of Aeronautics and Astronautics, Washington D.C., March 21, 2011.

3. Leviev-Sawyer, Clive. "Bulgaria Should Take Active Role in Europe Missile Shield, PM Borissov Says." The Sofia Echo, April 9, 2010. Accessed July 08, 2011. http://sofiaecho.com/2010/04/09/884747_bulgaria-should-take-active-role-in-europe-missile-shield-pm-borissov-says.

4. Dikov, Ivan. "Foreign Minister Nikolay Mladenov: Bulgaria Now Has the Foreign Policy of a 'Grown-up' EU Member." Sofia News Agency, June 8, 2011. Accessed July 08, 2011. http://novinite.info/view_news.php?id=129092.

5. "United States European Phased Adaptive Approach (EPAA) and NATO Missile Defense." U.S. Department of State. May 3, 2011. Accessed July 08, 2011. http://www.state.gov/t/avc/rls/162447.htm.

6. "NATO Achieves First Step on Theatre Ballistic Missile Defence Capability, 27-Jan.-2011." NATO. January 27, 2011. Accessed July 08, 2011. http://www.nato.int/cps/en/natolive/news_70114.htm?selectedLocale=en.

7. Rasmussen, Anders Fogh. "NATO Needs a Missile Defense." The International Herald Tribune., October 12, 2010. Accessed July 08, 2011. http://www.nytimes.com/2010/10/13/opinion/13iht-edrasmussen.html.

8. Brunnstrom, David. "NATO Says Missile Defense Cost Small Price to Pay." Reuters, May 05, 2010. Accessed July 08, 2011. http://www.reuters.com/article/2010/05/05/us-nato-missiles-civilians-idUSTRE6443LP20100505.

9. "Defense Coverage Against Long-Range Iranian Missiles With Proposed U.S. Missile Defense Assets in Europe." U.S. Department of State and U.S. Department of Defense. Map. In Proposed U.S. Missile Defense Assets in Europe. June 2007. Accessed July 8, 2011. http://web.archive.org/web/20090617032525/http://www.aic.cz/cms/md706-brochure.pdf.

10. Sofia News Agency. "US Missile Shield to Cover Entire Bulgaria under New Plan." July 12, 2011. Accessed July 14, 2011. http://www.novinite.com/view_news.php?id=130153.

11. U.S. Department of Defense. Ballistic Missile Defense Review Report. February 2010. http://www.defense.gov/bmdr/docs/BMDR%20as%20of%2026JAN10%200630_for%20web.pdf.

12. Jaffe, Greg, and Michael Birnbaum. "Gates Rebukes European Allies in Farewell Speech." The Washington Post, June 10, 2011. Accessed July 08, 2011. http://www.washingtonpost.com/world/gates-rebukes-european-allies-in-farewell-speech/2011/06/10/AG9tKeOH_story.html?hpid=z1.

13. Bell, Robert G. "The Why, What, and How of Missile Defense at NATO." Speech, 9th Annual U.S. Missile Defense Conference and Exhibit, American Institute of Aeronautics and Astronautics, Washington D.C., http://nato.usmission.gov/speeches/mdatnato.html March 21, 2011.

14. Rasmussen, Anders Fogh. "NATO: Defending against Ballistic Missile Attack." Speech, Twelfth Royal United Services Institute (RUSI) Missile Defense Conference, Royal United Services Institute, London, June 15, 2011. http://www.nato.int/cps/en/natolive/opinions_75473.htm.

15. Mudeva, Anna, and Tsvetelia Tsolova. "U.S. to Discuss Bulgarian Missile Shield Role: PM." Reuters, February 12, 2010. Accessed July 08, 2011. http://www.reuters.com/article/2010/02/12/us-bulgaria-usa-shield-idUSTRE61B24K20100212?type=politicsNews.

16. Sessler, Andrew M., Steve Fetter, John M. Cornwall, Bob Dietz, Sherman Frankel, Richard L. Garwin, Kurt Gottfried, Lisbeth Gronlund, George N. Lewis, Theodore A. Postol, and David C. Wright. Countermeasures: A Technical

Evaluation of the Operational Effectiveness of the Planned US National Missile Defense System. Report. April 2000. http://www.ucsusa.org/assets/documents/nwgs/cm_all.pdf.

17. Turner, Michael. "Opening Statement for Hearing on Missile Defense Budget Request." FY 2012 National Defense Authorization Budget Request for Missile Defense, House Armed Services Subcommittee on Strategic Forces, Washington D.C., March 31, 2011. http://armedservices.house.gov/index.cfm/hearings?ContentRecord_id=89441441-8d59-4d7b-a3e6-a9ca2f87fa61&Statement_id=71399417-21db-482f-bae5-99a6c94c36fb&ContentType_id=14f995b9-dfa5-407a-9d35-56cc7152a7ed&Group_id=13e47ffa-0753-47a7-ad5e-1ba7592015c9&MonthDisplay=3&YearDisplay=2011.

18. Obama, Barrack. "Remarks by the President on Strengthening Missile Defense in Europe." The White House, September 17, 2009. http://www.whitehouse.gov/the_press_office/Remarks-by-the-President-on-Strengthening-Missile-Defense-in-Europe/.

19. Kenyon, Peter. "Turkey Resists NATO's Missile Defense System." National Public Radio, November 15, 2010. Accessed July 08, 2011. http://www.npr.org/2010/11/15/131325034/turkey-resists-nato-s-missile-defense-system.

20. Iran continues to develop ballistic missiles and has tested a missile, which Iran claims has a range of 2,000 km. The Office of the Deputy Director of National Intelligence for Analysis. Unclassified Report to Congress on the Acquisition of Technology Relating to Weapons of Mass Destruction and Advanced Conventional Munitions, Covering 1 January to 31 December 2010. http://www.fas.org/irp/threat/wmd-acq2010.pdf.

21. Spasov, Ivaylo. "Iran, Bulgaria Hold High-level Business Forum." Press TV, February 1, 2011. Accessed July 08, 2011. http://edition.presstv.ir/detail/163120.html.

22. Sofia News Agency. "Russia Demands Explanation from Bulgaria over US Missile Defense." February 18, 2010. Accessed July 08, 2011. http://www.thebulgariannews.com/view_news.php?id=113334.

23. Bridge, Robert. "Medvedev Warns of Arms Race by 2020 without Agreement on Missile Defense." RT, May 27, 2011. Accessed July 08, 2011. http://rt.com/politics/medvedev-france-obama-g8-summit/.

24. RIA Novosti. "Bulgaria's U.S. Missile Defense Plans 'not Anti-Russian'" February 17, 2010. Accessed July 08, 2011. http://en.rian.ru/world/20100217/157918698.html.

25. Pronina, Lyubov. "Russia May Exit New Nuclear Weapons Accord If U.S. Boosts Missile Defense." Bloomberg. April 6, 2010. http://www.bloomberg.com/news/2010-04-06/russia-may-exit-new-nuclear-weapons-accord-if-u-s-boosts-missile-defense.html.

26. Arkhipov, Ilya, and Henry Meyer. "Russia Says U.S. May Extend Missile Shield to Bulgaria, Turkey." Bloomberg, May 20, 2011. Accessed July 08, 2011. http://www.bloomberg.com/news/2011-05-20/russia-says-u-s-may-extend-missile-shield-to-bulgaria-turkey.html.

27. NTI - Global Security Newswire. "Russia-NATO Meeting Fails to Bridge Missile Defense Divide." June 9, 2011. Accessed July 08, 2011. http://gsn.nti.org/gsn/nw_20110609_8222.php.

28. RIA Novosti. "Russia's NATO Envoy Expects Progress in Missile Shield Talks by July." February 18, 2011. Accessed July 08, 2011. http://en.rian.ru/world/20110218/162670373.html.

29. RIA Novosti. "Bulgaria's U.S. Missile Defense Plans 'not Anti-Russian'" February 17, 2010. Accessed July 08, 2011. http://en.rian.ru/world/20100217/157918698.html.

30. Angelov, Anyu. "The Bulgarian Vision for NATO." Spring Session of NATO Parliamentary Assembly, Varna, May 29, 2011. http://www.mod.bg/en/doc/minister/speeches/20110529_Varna.pdf.

31. Feller, Ben. "AP Source: Chicago to Host NATO, G8 in 2012." Associated Press, June 22, 2011. Accessed July 08, 2011. http://news.yahoo.com/ap-source-chicago-host-nato-g8-2012-204540112.html.

32. Army Navy / Transportable Radar Surveillance (AN/TPY-2). Missile Defense Agency Fact Sheet. March 28, 2011. http://www.mda.mil/global/documents/pdf/an_tpy2.pdf.

33. Commander, Naval Surface Force. U.S. Atlantic Fleet Public Affairs. "USS Monterey to Deploy." News release, March 3, 2011. U.S. Navy. http://www.navy.mil/search/display.asp?story_id=58913.

34. Jon Kyl, James Risch, Mark Kirk, and James Inhofe to Robert Gates. February 3, 2011. http://www.foreignpolicy.com/files/fp_uploaded_documents/110203_20110203%20letter%20to%20Gates%20missile%20defense%20in%20Georgia.pdf.

35. Statement Regarding the Fiscal Year 2012 National Defense Authorization Budget Request for Missile Defense, House Armed Services Committee Subcommittee on Strategic Forces Cong. (March 31, 2011) (testimony of Lieutenant General Patrick J. O’Reilly Director, Missile Defense Agency). http://armedservices.house.gov/index.cfm/files/serve?File_id=350fd1fe-c3cc-4caa-86a8-0dd7416c8e34.

36. Ballistic Missile Defense: DOD Needs to Address Planning and Implementation Challenges for the Future Capabilities in Europe, GAO-11-220, United States Government Accountability Office (January 2011) http://www.gao.gov/new.items/d11220.pdf

37. Peniston, Bradley. "Raytheon Sees European Naval Market for SM-3." Defense News. June 20, 2011. Accessed July 08, 2011. http://defensenews.com/blogs/paris-air-show-2011/2011/06/20/raytheon-sees-european-naval-market-for-sm-3/.

38. "NATO Centers of Excellence." NATO Transformation Network. Accessed July 08, 2011. https://transnet.act.nato.int/WISE/COE.

39. RIA Novosti. "Russia, NATO Plan to Resume Theatre Missile Defense Drills in Early 2012." March 25, 2011. Accessed July 08, 2011. http://en.rian.ru/world/20110325/163200745.html.

 

* Гостуващ научен изследовател към Центъра за изследвания по национална сигурност и отбрана към БАН. Авторната е физик и в момента управлява съвместен международен проект за техническите възможности за сътрудничество в областта на ПРО. Била е научен сътрудник в Програмата за стратегическа сигурност на Федерацията на американските учени във Вашингтон.

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн