23
Пет, Окт
5 New Articles

Феноменът на „геополитическата агентура”

брой4 2011
Typography

На пръв поглед понятието/терминът ”геополитическа агентура” звучи смущаващо. Това се дължи на превода от английски език (geopolitical agency/agents) и тълкуването му в българската действителност във връзка с доста фриволните на моменти квалификации за „ченгетата” от специалните служба на бившия комунистически режим и опитите не само за дискредитация на въпросните лица, но и за пълното им отстраняване от обществено-политическия и икономически живот на страната. Историята обаче е безпристрастна и е твърде възможно някои от сегашните обвинители на бившите агенти да се окажат след време в тяхното положение.

Същността на явлението

Под различни форми, „(гео)политическият слугинаж” се среща във всички епохи от историята на човечеството. В собствената ни история, това явление е сред факторите за попадането на българския народ в не една или две робски зависимости. Същността му традиционно се свежда до предаване на национални, локални или местни интереси от различен характер в интерес на външни (за пространството) субекти. Световната история също изобилства с такива примери.

След края на „студента война” се наблюдава засилен процес на развитие и нарастваща роля в глобалната и регионална геополитика и геоикономика на едно явление, което условно наричаме „(гео)политическа агентура”. То се „култивира” най-добре на равнище елитно управление на субекта-държава, но обхваща и средното управленско равнище, както и граждански структури, от типа на НПО. Това е допълнителна схема, като политическа технология и механизъм, за отслабване на държавата и държавността в страни в преход и, като цяло, в страни с ниско равнище на икономическо, военно, социално и гражданско развитие и с неутвърдени или деформирани демократични принципи. Целите, планирани да бъдат постигнати с помощта на геополитическата агентура, са средносрочни и дългосрочни. Същността на геополитическата агентура се свеждат до една основна функция: обслужване на (гео)политически и (гео)икономически интереси от по-висок порядък (регионални и глобални), за сметка на интереси на по-ниско равнище: национални, локални и регионални. (Гео)политическата агентура постепенно се институционализира нелегитимно (т.е. незаконово), чрез  лобизма, или пък легитимно - чрез механизмите на юрисдикцията и други инструменти за (гео)политическо и (гео)икономическо въздействие. Освен това, обикновено се осъществява симбиоза на „геополитическата агентура” с олигархични икономически и финансови структури, опериращи на глобално, регионално и национално равнище. Подобно срастване е нов, още недобре изучен феномен в регионалната и глобална политика.

В периода на „студената война” геополитическата агентура се формира главно по два начина:

На първо място, с помощта на политическото, икономическо и научно-техническо разузнаване и други специфични средства се намират подходящите субекти (индивиди), с нагласа и възможности  да изпълняват (агентурни) функции и задачи с геополитическо значение. Мнозина смятат например, че последният комунистически съветски лидер Горбачов е сред от най-големите „завоевания” в тази област в края на „студената война”. В исторически аспект, с процеса на деколонизация, както и след това, в много, обозначавани като „развиващи се”, страни се „имплантират” предварително подготвени подходящи местни лица и се създават подходящи неправителствени структури. Пак по това време и след него в арабския свят също се формира солидна геополитическа агентура.

На второ място, създаване (макар и ограничено) на гражданско-обществени структури (най-вече синдикални сдружения и научни структури) с цел постепенното ерозироне на съществуващи политико-икономически системи и режими. Христоматиен пример е Институтът за системни изследвания в някогашния СССР (1).

С предполагаемия край на „студената война” създаването на геополитическа агентура се превръща в самостоятелно, изключително важно направление в арсенала на стратегиите на водещите субекти в света. Нейната ефективност, като стратегия за инициране на процеси на ерозия и демонтиране на режими и политически системи на управление, се оказва доста висока. Тя се дължи на директното ангажиране на „скрития модел” (2) на управление на света с генерираните от неговите мозъчни центрове нов тип политически технологии. Посланията на скрития модел на управление не се транслират директно до широката глобална, регионална и национална гражданска общественост. Това е задача на предварително „култивирани” субекти (юридически и физически лица), щедро финансирани и опериращи в сферата на политиката, икономиката, културата и най-вече  в медиите. Използва се целият познат арсенал на „информационната война”.

Създаването на геополитическа агентура в отделна страна, регион или субрегион е неразделна част от по-широк геополитически план за осигуряване на бъдещи геополитически и геоикономически дивиденти. В тази връзка, съвсем уместно е определението за стратегията на водещия субект в тази област („нежното влияние на САЩ”), което дава словашкият политик Сергей Хелемендик. Сред резултатите са избухналите „спонтанно” през последните две десетилетия т.нар. „нежни революции” в цялата цветова гама на дъгата, главно в страните от постсъветското пространство.

Случващото се в края на 2010 и началото на 2011 в арабския свят  е най-новото доказателство и  пореден опит властта в страните, принадлежащи към него, да се предаде на нова геополитическа агентура, по-подходяща за променените геополитически условия в света и адекватна на новите цели в областа на глобалната и регионална геополитика. Улеснената мобилност на принадлежащите към елита на региона (най-вече наследници и близки на местните авторитарни лидери) и стремежа към получаване на образование в реномирани западни университети, улесни процеса на подготовката на тази нова геополитическа агентура. Освен това на доказани политици и общественици от региона се предоставяше възможност да заемат висши постове в значими международни организации. Проблемът, който възникна в арабския свят и провокира външния тласък на промените в него, е, че през последните години  по-голямата част от представителите на старата геополитическа агентура в региона излязоха извън глобалния контрол и започнаха да си позволяват някои по-самостоятелни (гео)политически и (гео)икономически действия (3). Подобна „самодейност” е неприемлива за глобалните геополитически играчи, не само защото международната регулация на цените на енергоносителите (и най-вече на петрола)  също излезе извън контрол, но и (което е по-същественото), защото се очерта процес на приемственост в управлението на тези страни, което не се вписва в мондиалистките планове за бъдещето развитие на света. Прави впечатление, че на страната на протестиращите преминават политици, държавници и висши военни, които са интегрална част от управляващите елити на съответните страни, или  пък се лансират личности, минали през школата на международните организации. Следователно, това, което става понастоящем в арабския свят е свързано главно с геополитически и геоикономически фактори. Изтъкването на такива мотиви за протестите като авторитарния характер на повечето управляващи в региона режими, които сами по себе си са основателни, всъщност са само повод за стартирането на много добре подготвена мащабна акция на „скрития модел” на управление на глобалния свят (3) за геополитическо и геоикономическо преструктуриране на арабския свят. Тоест, поводът действително може да бъде стремежът към демокрация, но зад него се крият цели, сходни с онези, провокирали началото на Първата, а и на Втората световни войни, а именно преразпределението на икономически пространства и ресурси.

Разбира се, конкретните форми и средства за реализацията на тези цели вече са несравнимо по-разнообразени, адекватни и с почти гарантиран краен ефект. Тук се включват нови политически технологии за намиране не само на подходящи, но и на много добре подготвени „кадри”, които да реализират на практика целите на стратегическия план. Пример са многобройните „нежни” и „цветни” революции. Във връзка със събитията в Египет (и цяла Северна Африка) се появи ново удачно понятие - „интернет-революция”. Това показва, че в арсенала на геополитическите средства се включват постиженията на информационно-комуникационната революция и то именно в разглеждания контекст, касаещ темата за геополитическата агентура. Дори и в тази нова форма обаче, персонализирането й  (т.е. намирането на подходящата фигура - водач) се оказва наложително (4).

Организационните аспекти на създаването на геополитическа агентура гарантират висока резултатност, предимно в страни, които вече са приобщени към лоното на демокрацията, без значение, дали тя е пряка или не. Естествено, при първия вариант шансовете за вербуване на геополитическа агентура силно се ограничават. Освен политици и управленци от високите етажи на властта, широко се използват медиите и неправителствените организации (тоест, т.нар. трети сектор в съвременните общества). Така групи от (или пък отделни) професионално доказали се и изявени личности - финансисти, икономисти, политолози, социолози и журналисти, биват ангажирани (често без да го съзнават) в изпълнението на задачи, характерни за геополитическата агентура. Трудно можем да се съгласим с постановката, че именно изнесените „центрове” на геополитическата агентура в съответните страни генерират идеите за промени (политическите технологии) в тях. Тоест, че именно те са мозъчните центрове („think- thank”) по места, в истинският смисъл на това понятие, както твърдят някои експерти (Валентин Вацев, Достена Лаврени, Бриго Аспарухов). Възможно е да играят и подобна роля, но това по-скоро са локални измерения - продължение на политическата технология, наречена „експертен модел на намеса” (5) на „мозъчните резервоари”. Всъщност, те са, преди всичко, инструмент на истинските „мозъчни центрове” (и, най-вече, на скрития модел на управление) и нямат задача да генерират, а само да транслират идеите и посланията на истинските „think- thank” центрове, в параметрите на предварително разработени проекти. В това се състои и тяхната задача - да бъдат своеобразна „люпилня” на капацитет за геополитическата агентура. Това е „съзнателната” геополитическа агентура. У нас (по време на прехода) с близка характеристика са Центърът за изследване на демокрацията, Центърът за икономическо развитие (6), Центърът за либерални стратегии, Институтът за пазарна икономика и др. Всеки от тях има целева предназначеност и изискуема висока „продуктивност” в ангажираните сфери. Естествено, най-приоритетните теми са политиката, икономиката и демокрацията, т.е. базата за демонтиране на обществено-политическите системи.

Съществува обаче и „неосъзната” геополитическа агентура. Тя се формира чрез създаване на социална прислойка, която несъзнателно се ангажира с изпълнението на функции, допълващи тези на „съзнателната агентура”. Като ефективност, този процес е по-скромен и има вторичен „ерозиращ ефект”. Той е свързан по-скоро с процеса на „налагани” реформи и с инвазията на големи задгранични бизнесструктури, които неслучайно се появяват на „точното място и в точното време”. Става въпрос за част от сравнително високо платени служители в структури на банки, финансови институции, обекти като МОЛ-ове и мрежи от супермаркети и бензиностанции. Механизмът е психологическо внушение (подкрепено с много по-високо заплащане) за придобиване на високо социално самочувствие и за принадлежност към елита на обществото.

Механизъм на управление

Стратегията за формиране и използване на геополитическата агентура предвижда възможност за дистанционно и виртуално управление на геополитически проекти.  Контролът върху реализирането на проекта е работа на самата геополитическа агентура. Това става много просто: на агентурата се предоставя функционален инструментариум с очакваната висока ефективност: политически и партийни лидери, медии, НПО и т.н. Финансовият ресурс пък е инструментът за управление  и самоконтрол на геополитическата агентура. Над субектите, принадлежащи към агентурата постоянно виси заплахата от спиране на финансирането.

Схема на действие

Тя е класическа и изпитана като замисъл. На първо място е разработването на геополитическата доктрина и дефинирането на нейните цели. Следва генерирането на самият инструмент - геополитическата агентура. И на трето място е определянето (изборът) на най-подходящите средства, включително на (гео)политическите технологии за постигане целите на доктрината (7). Като време, това е сложен и продължителен процес. Затова вкарването в действие на геополитическата агентура (като индивиди или структури) е оправдано само при преследването на по-дългосрочни цели. Дори мотивацията, като действия за промени, да произлиза от независими патриотични сили, в края на краищата инициативата преминава в изградената геополитическа агентура. За това също са разработени подходящи механизми.

Ефективност

По принцип, използването на геополитическа агентура за постигането на определени цели осигурява висока ефективност. Като общ положителен ефект (от общочовешка гледна точка) от нея, би могла да се приеме възможността за постигането на геополитически и геоикономически цели без прилагане на военна сила. Все пак, резултатите от действията на геополитическата агентура невинаги са успешни. Доказателство за това са случаите, когато все пак се налага въоръжена намеса, тъй като постигането на целите с „мирни средства” се е оказало невъзможно. Негативните ефекти от използването на геополитическа агентура пък могат да се илюстрират от случващото се в някои страни от периферията и постсъветското пространство, като се свеждат до следното:

- Създаване на нови (или трансформиране на старите) авторитарни режими или осъществяване на кастова (родова) властова ротация.

- Засилване на политическия, религиозен и икономически фундаментализъм

- Осъществяване на деформирани квазидемократични процеси

- Повишаване опасността от разширяване на проникването и влиянието на престъпни и терористични мрежи

- Изостряне на проблемите с миграцията и бежанците

Негативните резултати имат конкретни измерения и, по принцип, усложняват (пост фактум) още повече политическата, икономическа и социална ситуация в конкретната страна или район и то за дълъг период от време. В страни, тръгнали неподготвени по пътя на демокрацията, негативите се инкасират поради факта, че геополитическата агентура бързо се ориентира към допълнителни възможности за печалби, разкрили се в хода на реформите, и така нарушава „чистотата” на набелязаните цели. Причината е, че не се отчита в достатъчна степен спецификата на субектите (държави), превърнали се в обект на геополитическа и геоикономическа интервенция, с използване на геополитическа агентура.

Равнища

Равнищата, на които се създава и действа геополитическата агентура, са локално (местно), национално, субрегионално, регионално и глобално. Затова нейните задачи са специфични, в зависимост от равнището и целите, които се преследват. Ако се вземе за пример Европейският съюз, като регионално равнище, естествена среда за култивиране на регионална геополитическа агентура се оказва набъбналият наднационален европейски бюрократичен капацитет и наднационалната евросъюзна номенклатура (вж. статията „Проблеми на ЕС”, сп. Геополитика бр.3/08). Подобни случаи на регионално и глобално равнище са налице при  решаването на проблема с климатичните промени, даването на „надути” становища от Световната здравна организация за някои вирусни пандемии и т.н.

Мотивацията

Продукт на „идеологически тежнения” (като удобно оправдание) ли са ангажиментите на геополитическата агентура?  Не. За това свидетелства „благодарността”, която също е интересен механизъм и е доминиращия мотив. Директната парична отплата вече е рядкост (тя е по-характерна за шпионите и класическите агенти).Вместо това се използват най-вече „съвременни” (необиждащи или морално оправдаващи) форми:

- комисиони (или друг платежен инструмент) чрез механизма на „заделяне”(жест, разрешение от политическият конструктор на проекта) на част от националния капитал (чрез приватизационни и други „демократични” легитимни схеми, добре известни в страните в преход) и  на  чуждестранен инвестиционен ресурс или пък на донорски заеми и кредити. Така се ражда своеобразна разновидност на геополитическата агентура - геоикономическата, чиято специфична цел е създаване на икономически плацдарми в национални и регионални пространства;

- директно финансиране дейността на създадени за целите на геополитическата агентура структури: НПО, фондации, фондове, асоциации;

- получаване на  възможност за политическа и партийна (разбира се печеливша) кариера с гарантиран шанс за материални „придобивки”;

- осигуряване на сравнително добро материално благополучие след евентуален провал или приключване на „мисията” (което е неминуемо във времето): високоплатени лекции или работа в национални или международни (включително икономически) структури или други ангажименти в структурите на геополитическата агентура;

- продължаващо (не само „ex-ante”) финансиране на вече излишните или продължаващи да изпълняват по-скромни задачи създадени структури (институти, фондации, фондове, центрове), които остават резерв за евентуални (извънредни) критични ситуации.

Обхватът

Дали това явление е характерно само за слаборазвитите страни или тези, намираще се в преход? Фактите свидетелстват по-скоро,че става дума за глобален феномен. Едно от доказателствата (или поне с голяма заслуга) е глобалната финансова криза. Звучи странно, но е така. Много от събитията в сферата на глобалната, регионална и дори национална икономики, поведението на фондовите и стокови борси (резки покачвания и спадове на ценовите равнища) се провокират като се използва именно инструментариумът на геополитическата агентура. Фактически, това са погрешни или верни, но при всички случаи неслучайни послания, които транслира скритият модел на глобално управление, преследвайки строго набелязаните, през различните периоди, цели за настоящето и бъдещо икономическо развитие на света. При това тук не става дума за „конспирация”, освен ако не се приеме, че управлението на света е конспиративно. „Осъзнато” или не, но доста значими структури и личности в демократичните страни,  на различните равнища, в една ли друга степен, в едно или друго време, се оказват част от геополитическа агентура. Изобщо, измеренията и формите на проявление на това явление са изключително многообразни, което прави невъзможно то да остане извън полезрението на анализаторите. Основателно може да се твърди, че то вече е неизменна част от съвременната геополитическа култура и ценностна система. Което може би го легитимира, подобно на толкова други феномени в съвременния свят.

Някои изводи

Геополитическата агентура е все по-мащабно явление на всички равнища и намира почва в подходящите етажи на властта и гражданските общества. Тя е средство за реализиране на цели, за които е преценено, че не следва (или не може) да бъдат постигнати с военна сила. Все пак, там, където геополитическата агентура не помага за постигането на въпросните цели, се налага използването на такива „спомагателни” средства, като гражданската война например, или пък директната външна военна намеса.

Идеята за максимално използване на геополитическата агентура за постигане на геополитически и геоикономически цели е стратегически (експортен) продукт на скрития модел на управление на глобалния свят. Освен това, на геополитическите агентури в различни точки на света се прехвърлят задачите за оперативно апробиране и реализиране на  новите политически технологии.

Възможно е, в крайна сметка, геополитическата агентура да се окаже закономерно явление, наложено от съвременното развитие на демокрацията, геополитиката и геоикономиката. Всичко зависи от „моралния аршин”, с който се измерва. Ако той вече е друг, поставянето на геополитеческата агентура в един легитимен ред с дипломацията, международните споразумения  и разузнаването също ще се приеме като естествено. А субектите, свързани с него – като напълно легитимни и, в този смисъл, неподлежащи на гражданска и наказателна отговорност. В такъв случай тези размисли са напразни. Времената обаче се менят, нравите също. В още по-голяма степен това важи и за геополитическите статуква.

 

Бележки:

1. Историята на този институт е поучителна именно в аспекта на разглежданата тема. През 1967 се създава Римският клуб - полезна (извършва глобални анализи), но неслучайна неформална организация. В този глобален  “think-thank” център, съвместно с други, се ражда и теорията за конвергенцията: историческа възможност за сближаване на двете противоположни обществено-социални системи – социализма и капитализма, в духа на мондиализма. По инициатива и под егидата на Римския клуб, във Виена започва да действа Международен институт за системни приложни анализи. В редица държави започват да функционират негови филиали. Споменатият институт в СССР е също негово разклонение. Интересен е фактът, че негов директор е академик. Джермен Гвишиани (той е и представителят на страната в Римския клуб), който е зет на съветския премиер Косигин. Сестра му пък е съпруга на Евгений Примаков, високопоставен служител на КГБ и премиер на Русия през 90-те. Той е съветник и близък на сътрудник на последния съветски лидер Михаил Горбачов. Според някои анализатори, именно в този институт е “изкована” идеята за “перестройката”, обслужваща теорията за конвергенцията, като част от мондиалистката доктрина. Тоест, възможно е да става дума за геостратегически проект с умело създаване и използване на геополитическа агентура, където най-малко е можело да се предположи (в СССР).

2. Авторът е далеч от популистките трактовки за “световната конспирация”. Става дума за реален (но виртуално действащ) кръг от глобални “think-thank” центрове, под формата на специално създадени през различни времена неформални структури, Като например Съветът по външни отношения в САЩ (1921), Билдербергската група (1954), Трилатералната комисия (1973), Кралският институт за международни отношения (Лондон) и др. Или пък “неформални” (неинституционализирани) структури като Парижкия и Лондонския клубове (за преструктуриране на публични и частни дългове), форумите от Давос, Г-7  и др. Те, и финансирани от тях мозъчни центрове, разработват идеи, стратегии и модели за бъдещото развитие на света и задават безапелационно насоките и скоростта на това движение.

3. Този процес не е изненадващ. Той е аналогичен на процеса на излизане извън контрол, след периода на “струдената война”, на създадените от суперсилите (най-вече САЩ и СССР) терористични организации, използвани преди това за целите на стратегическото противопоставяне. Резултатът е известен - създаване на световна терористична мрежа. Интересното е, че при провеждане на акции с помощта на геополитическата агентура се прилага аналогичнната на тероризма “клетъчна организация”, а не централизирани схеми.

4. В египетската “сага”, наречена “либерално-демократична революция”, като водач на протестите и бъдещ държавен глава на страната се лансира солидна фигура с богат опит и стаж в международни организации: Мохамед ел Барадей, бивш председател на МАГАТЕ (Агенция по атомна енергия към ООН) и лауреат на Нобелова награда, председател на Националната асоциация (с политически привкус) за климатичните промени.

5. В заслужаващата адмирация хитова книга на Достена Лавери “Експертите на прехода”, представена в началото на 2011, се лансира трудно оспоримата теза, че “експертният модел на намеса в политически процеси, извън представителната демокрация, е експортен подукт на САЩ за Европа и света”

6. “Нашият think-thank (цитат на бивш директор на ЦИР) е роден в точно определен момент. Когато, през 1996, нещата бяха тръгнали в погрешна посока, събрахме екип под егидата на Нов български университет - група за алтернативна икономическа политика,... имахме многобройни чуждестранни донори - Световната банка, програмата ФАР и др...”.

7. Примерът с “революционната вълна” в арабските страни е показателен за това твърдение. Доктриналният план се нарича “Големия Близък Изток”  и е лансиран при управлението Буш-младши. Специално в Египет, ролята на геополитическата агентура вече прозира, но окончателно ще стане ясна (както и съставът и) едва след приключване на трансформацията. Средствата и (гео)политическите технологии са известни: мотивиране на огромната маса млади хора в страната чрез социалните мрежи Фейсбук и Туитър  и формации като “Движение 6 април”, “Мюсюлмански братя”,  “Египетско движение за промени” и др.

* Преподавател в Бургарския свободен университет, статиута публикуваме като дискусионна

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн