28
Сря, Окт
6 New Articles

За нивата на (не)сигурността

брой1 2011
Typography

Слатински Н., Петте нива на сигурността, 221 стр., Военно издателство, С. 2010.

 

Празник за четящия и мислещ човек в България бе Коледният панаир на книгата, където се появи поредната монография на най-добрия български експерт по проблемите на сигурността Николай Слатински (1). Когато прочетох заглавието й на щанда на Военното издателство - „Петте нива на сигурността”, въздъхнах с облекчение. Защото авторовата схема за нивата на сигурността, предложена от доцент Слатински преди десет години, е най-заимствания и плагиатстван компонент на неговата методология, публикуван частично в научни списания и периодичен печат. Вярвам, че колегията ще оцени високо компактния анализ на трайните и закономерни връзки между петте нива на сигурността (на индивида, групата, държавата, общността от държави и света) и възможността, те да бъдат коректно ползвани и цитирани в изследванията по тази проблематика.

Съдържанието на книгата включва седем глави, обилно „напоени” с бележки за позицията на световно известни имена, които работят по проблемите на сигурността. Сред тях са Алвин Тофлър, Бари Бузан, Улрих Бек, Антъни Гидънс, Лестър Търоу, Ричърд Улман, Джесика Тучман Метюс, Ема Ротшилд, Гари Кинг, Тимоти Аш. Става въпрос за най-новите публикации и тези на изброените автори. Затова, лично за мен, разделът „Бележки” на монографията има стойност на безценна и уникална информационна банка, чието създаване коства на Слатински дългогодишни усилия и „черен” труд.

Не познавам друг колега - преподавател и изследовател,  който с толкова любопитство към професията и творчески хъс да усвоява световното познание и опит в теорията и практиката  на сигурността.  Ако в българската наука има приз за „Учене на сигурността през целия живот”, то Николай Слатински го заслужава напълно. Предпоставка за творческите му успехи е отличното владеене на чужди езици, сред които английски и руски. Липсата на езикова бариера превръща автора на представяната книга в едно от знаковите лица на България, участващи в международни дискусии по проблемите на сигурността, чийто авторитет допринася за разширяване на изпосталелите напоследък научно-изследователски  контакти на страната ни.

Първите пет глави на книгата са посветени на визираните пет нива на сигурността. Предмет на първа глава е сигурността на индивида, наречена в труда „човешка сигурност”(с.15). Тя е пряко свързана не просто с правото на живот, а с по-доброто негово качество и другите човешки права и свободи. Важни изводи в този раздел са пряко адресирани до управляващите. Компетентността и качеството на тяхната дейност се преценяват през призмата на гаранциите, които те дават за приемливо ниво на индивидуалната сигурност на мнозинството граждани. Използва се изразът „ сигурност за колкото се може повече граждани”, пряко свързан с анализа на средната класа, формализиран с  „изправена елипса” в САЩ и „полегнала елипса” в ЕС (с.32-33). В първото ниво на сигурността Слатински представя различията между политическата теория и практика на САЩ и Европа относно постоянните и променливи фактори, влияещи върху индивидуалната сигурност на гражданите в т.ч. пазара, социалната справедливост, отговорността за собствения живот, характерните черти на обществените отношения.

Второто ниво на сигурността е изследвано във втора глава на книгата, озаглавена „Сигурност на Групата от индивиди”. Силно впечатление прави сравнителният анализ на колективистичната и индивиуалистична концепция за сигурността, характерна съответно за западните и източни общества. Използвани са културологични, антропологични и цивилизационни разграничители на Групите в състояние на сигурност. Според Слатински, индивидуалистичното общество на Запад се базира на пазара, частната собственост и егоистичния интерес. На него са присъщи потребности и интереси, които „нанасят огромни щети на междучовешките отношения, ценностите и морала”. За по-адекватна се възприема колективистичната концепция на Изтока – „индивидът е в състояние на сигурност, когато общността, към която принадлежи, е в състояние на сигурност”. Основна ценност в този случай е сигурността на  Групата.

Особено внимание в тази глава се обръща на социалната връзка, наречена от автора „социално лепило” (с.35), като критерий за разграничаване на Групите за сигурност. Взаимната социална зависимост консолидира и уплътнява Групата с цел постигане на позитивен макроефект. Защото сигурността, в крайна сметка, е социално благо, което не би могло да се придобие с индивидуални усилия и шансове. Както подчертава Ейбрахам Линкълн, в социалната общност и нейното управление гражданите постигат това, „което всеки един от тях не би могъл да направи сам за себе си”(2).

Обобщението, че „ако повечето хора живеят в сигурност и благополучие, то и държавата ще бъде стабилна и сигурна”, е естествен преход към трета глава на изследването „Сигурност на държавата”(State Security). Сигурността на това трето ниво има за цел да защити изконни ценности: териториална цялост, национално-държавен суверенитет, независимост, свобода, конституционен ред. Вярно е твърдението на Николай Слатински, че първата човешка общност, създала държава, удовлетворява обща, а не частна потребност – да се гарантира отбраната и вътрешния ред на рода, племето, полиса. Подробно анализирани са четирите класически опори на този вид сигурност: армия, полиция, специални служби, отбранителна индустрия. Изтъкват се специфични особености на две школи, които  тълкуват по различен начин характеристиката и приоритетите на визираните опори. Първата школа настоява за изграждане на пети трегер на модерната държава – гражданска сигурност, институционално утвърдена в новосъздаден държавен орган. Представителите на втората школа отхвърлят петата опора и предлагат еволюция и усъвършенстване на четирите класически опори на държавната сигурност, в които да се инкорпорира и доразвие гражданската сигурност.

Шеста и седма глава представят автора като перфектен познавач на текущия политически процес в националната и международната сигурност. Силно присъствие в тях има българският случай с акцент върху българската армия и сратегическото партньорство на България с НАТО и ЕС. Изключително актуален е изводът на Слатински, че българската армия и държава се нуждаят от „партньори, които да отварят нови работни места чрез инвестиции в процеса на модернизация и реализация на местния научно-производствен потенциал”.

Доцент Николй Слатински е обичан преподавател. На своите студенти и младите хора в България той посвещава заключението на книгата си. Наред с ценните предложения за структурни промени във властовите институции на Третата република, чиято реализация би превърнала България в модерна  европейска държава, желана от собствените си граждани, авторът на „Петте нива на сигурността” вижда в българската младеж единствения субект, „който би могъл да спечели битката за съдбата на България” (с. 208) . Споделям извода-призив, че на ход са младите, които да измъкнат страната ни от користолюбиви, провинциални и сателитно мислещи управляващи.

13.12.2010

Бележки:

1. От същия автор са книгите „Измерения на сигурността”, 2000; „Национална сигурност-аспекти, анализи, алтернативи”, 2004; „На вниманието на г-н Президента, 2002-2006”, 2008; „Ирак. Така съветвах президента”, 2009.

2. Линкълн Е., Моята представа за демокрацията, ИК “Стигмати”, 2009, с. 38

 

* Преподавател във Варненския и Бургаския свободен университет, НБУ и УНСС

 

 

 

 

 

 

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн