11
Пон, Ное
4 Нови статии

Имиграцията и проблемът с религиозната идентичност: австрийският случай

брой 3 2014
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Изострянето на националния въпрос в австрийската политика, което наблюдаваме напоследък, става на фона на нарастващия мюсюлмански компонент с имигрантски произход. Мюсюлманската общност в Австрия се формира от два основни потока - турската трудова миграция и имигрантите от бивша Югославия, повечето от които получават право да се установят в страната със статут на бежанци. Последната достъпна демографска статистика по конфесионален профил е тази от 2012 и според нея броят на австрийските мюсюлмани варира между 500 и 600 хиляди души (1). Тези данни са почти идентични с резултатите от анализите, публикувани през 2009 (2). Косвено допълнение към тях е т.нар. "статистика за произхода и миграцията" от 2013, в която се посочва, че 275 000 жители на Австрия са етнически турци, формиращи най-голямата група в местната мюсюлманска общност. Що се отнася до бивша Югославия, можем условно да се базираме на следните данни: в началото на 2013 512 хиляди души, живеещи на територията на Австрия, са дошли там от страни от бивша Югославия (без Словения) (3). Но, имайки предвид православния и католически компоненти на "югославската" имиграция, тези данни вече не изглеждат толкова представителни. Трудностите при създаването на етническия портрет на австрийските мюсюлмани са породени от това, че детайлизацията на използваните от автора изследвания от периода 2009-2013 е направена на принципа на гражданската принадлежност, а не съобразно етническия профил на имигрантите от екс-Югославия. Така, единственото уточнение във връзка с данните от 2009 е, че най-малко 109 хиляди австрийски мюсюлмани са турски граждани, поне 52 хиляди са граждани на Босна и Херцеговина, а 253 хиляди са австрийски граждани. Тези проучвания обаче не дават ясна представа за общия брой мюсюлмани с "югославски произход" в Австрия, тъй като при получаване на австрийско гражданство, тези мюсюлмани автоматично "изпадат" от етноконфесионалната статистика, касаеща имигрантите.

Католическа Австрия и мюсюлманската имиграция

В началото на ХХІ век Австрия се оказа първата европейска държава, в която мултикултуралисткият дискурс бе поставен под сериозен въпрос, а загрижеността от растящата имиграция и, нещо повече, ксено- и исламофобията в избирателните кампании отразяваха настроенията на значителна част от коренното население. По тази причина случващото се в Австрия прикова вниманието на всички мюсюлмански държави, ангажирани по един или друг начин в системата на съвременните международни отношения, а партньорите на страната от ЕС бяха принудени да се съобразяват с присъствието на австрийската крайна десница в управлението на национално равнище, при формулирането на вътрешнополитическата си позиция.

Всичко това стана факт още преди съдбоносния 11 септември 2001, преди терористичните нападения в Лондон и преди поредицата провокирани от мюсюлманите в различни европейски градове, през 2005 и 2006, масови безредици, в които мнозина видяха доказателство за наличието на прословутия "цивилизационен сблъсък". От края на 90-те години на миналия век населението на тази демократична централноевропейска държава започна систематично да дава значителна част от гласовете си на радикалната десница. Именно тогава и на тази вълна, връх в своята популярност достигна Австрийската партия на свободата (АПС), за която на парламентарните избори през 1999 гласуваха 27% и която по абсолютни показатели изпревари дори най-голямата Австрийска народна партия, смятана за "стълб" на партийно-политическата система на страната. След триумфалното влизане на АПС в коалиционното правителство през 2000 Австрия дори бе подложена на международни санкции, принудили скандалния тогавашен лидер на партията Йорг Хайдер да се оттегли от поста си.

По-късно, по вътрешни причини, партията се разпадна на две структури: Партия на свободата на Австрия и Съюз за бъдещето на Австрия. На първите избори след разцеплението и двете партии не регистрираха кой знае какви резултати, но впоследствие стратегията им отново се оказа успешна. На предпоследните парламентарни избори през 2008 те събраха, съответно, 18% и 11% от гласовете, което за малко не им осигури парламентарно мнозинство и правото да формират правителство.

В течение на няколко години преди тази победа, сред политолозите и представителите на медиите се бе наложило мнението, че популярността на крайната десница се е дължала на харизматичния политик Йорг Хайдер, който дълги години оглавяваше АПС, а след това стана един от лидерите на Съюза за бъдещето на Австрия. Въпреки това обаче, смъртта на Хайдер през 2008 не доведе до загуба на електорат за партиите от крайната десница. Макар че водачът на Свободната партия Ханс-Кристиян Щрахе не е толкова ярка политическа фигура като покойния Хайдер, неговите антиислямски изказвания (както и тези на колегите му, като Сузане Винтер например) по време на кампаниите за местните и национални избори, доведоха до още по-добри разултати за десницата.

Именно по времето на Щрахе из цялата страна започнаха да се разпространяват агитационни материали - книги, плакати и видеозаписи с изказвания на партийни активисти. Против Свободната партия периодично се водят съдебни дела за разпалване на етническа омраза и ксенофобия. Сред предизборните лозунги на партията са "Pummerin statt Muedzzin" ("Пумерин (4) вместо мюезин"), "Daham statt Islam" ("Родината вместо Исляма"), "Heimat-Liebe statt Marokkaner-Diebe" ("Патриотизъм вместо крадците-мароканци"). По време на общинските избори във Виена през 2005 на плакатите на Свободната партия можеше да се види снимка на лидера и Щрахе на фона на виенската катедрала "Свети Стефан" (националния символ на Австрия) и снимка на столичния кмет социалдемократ на фона на джамията на ислямския културен център, а надписът под тях гласеше: "Имате избар".

През 2005 този пропаганден модел донесе на Свободната партия 15% от местата в парламента на Виена, който дотогава се смяташе за бастион на социалдемократите. Пет години по-късно, през 2010, лозунгите "Край на фалшивата толерантност", "Нашите пари са за нашия народ" и "Виена не трябва да се превръща в Истанбул", както и компютърната игра, участниците в която стрелят по мюезина и подпалват джамия, помогнаха да партията да достигне качествено ново равнище, спечелвайки 27% от местата в столичния парламент и то в един град смятащ се за най-космополитния и толерантен в Австрия. На този фон, "загубите" под формата на условни присъди и парични глоби, наложени на активисти на партията, бяха оценени от медиите като "несъществени" (5).
На последните парламентарни избори в Австрия през 2013 партията на Щрахе зае третото място, оказвайки се единствената, съумяла да подобри резултата си от 2010 (с 2,75%). Въпреки това, като цяло, партиите от крайната десница влошиха позициите си, тъй като партньорът на Свободната партия - Съюзът за бъдещето на Австрия, който реши да не използва темата за ислямизацията на страната в кампанията си, влоши своите резултати и не съумя да преодолее 4%-та бариера.

Впрочем, Свободната партия демонстрира стабилни електорални резултати не само на национално ниво. На регионално равнище тя присъства във всички провинциални парламенти, както и в общинските съвети. Особено добри са позициите и във Виена (на последните избори за Ландтаг тя получи 25,7% от гласовете).

Дискурсът за "прекалено голямото мюсюлманско население" възникна в контекста на антиимигрантското програма на Партията на свободата, разглеждаща миграцията като генератор на криминална престъпност и бреме за австрийския бюджет. През последните десетина години обаче, основните претенции на десните към имигрантите се базират на критиката именно срещу ислямския културен компонент.

В австрийското общество са налице очевидни признаци за възприемането на християнската религиозна идентичност като основа на националната идентичност, противопоставяйки я на имигрантите мюсюлмани. Залагайки на тази тенденция, лидерите на Свободната партия акцентират върху връзката между защитата на интересите на коренното население и привързаността към християнската църква, като нерядко държат речи с кръст в ръка и на фона на католически катедрали (6). Въпреки това обаче, Щрахе на съумява да привлече значителен брой гласове на активно практикуващи християни - именно активно практикуващите католици не демонстрират желание да гласуват за крайната десница (7), предпочитайки пред тях (20%), християндемократите от АНП и "зелените" (по 20% от гласовете).

Въпреки това мюсюлманите са в епицентъра на обществено-политическото внимание като събирателен образ на "другия", който не само лишава австрийците от работа и незаслужено претендира за помощи от държавата, но и посяга на техния културен код. Примери за това има достатъчно. Така, силна тревога в австрийското общество породи писмото на анонимна австрийска учителка, според която, стремейки се да демонстрират толерантност към мюсюлманите, управляващите се готвят да забранят носенето в училищата на каквито и да било християнски символи, както и споменаването на Бог, включително традиционния австрийски поздрав "Gruss Gott". По-късно се оказа, че писмото е фалшиво, но инцидентът стана причина за старта на официално парламентарна разследване - до такава степен населението и политиците бяха разтревожени от евентуални атаки срещу свързаните с християнството традиции (8). Друга проява на християнската идентичност бе острата обществена реакция срещу опитите на някои активисти-атеисти да се обяват против разпятията в общообразователните училища. Тази инициатива провокира мощен обществен протест, като според една социологическа анкета от 2011, 80% от австрийците смятат, че страната им е християнска и трябва да си остане такава (9).

Следва да се подчертае, че тази самоидентификация остава незасегната от нарастващото недоверие към Католическата църква, като организация, резките критики срещу нейните привилегии и нарастващият брой австрийци, които официално заявяват, че я напускат (в Австрия тази процедура дава възможност да не се плаща т.нар. църковен данък) (10). Това за пореден път потвърждава тенденцията към превръщането на християнството в Европа в символ на определен културен код, чиито маркери са коледните елхи, разпятията, религиозните поводи за ваканции, като някои страни (Великобритания и Белгия) са склонни постепенно да "отказват доброволно от тях", докато други (Италия, Германия, Австрия) очевидно нямат такова намерение (11).

Между другото, в пореден повод за австрийските политици да декларират новата си позиция по въпросите на идентичността на международно равнище стана възникналото напрежение във връзка с разпятията в училищата в Италия. През 2009 Европейският съд по правата на човека прие за разглеждане иска на едно италианско атеистично семейство против християнските символи в учебните заведения (в крайна сметка, съдът взе решение, потвърждаващо тяхната неприкосновеност (12)). В този случай политическите сили в Австрия демонстрираха относително единни позиции: така, решението на Европейския съд да приеме иска беше разкритикувано както от крайната десница, така и от Австрийската народна партия. Аргументите им бяха, че християнството е интегрална част от националната идентичност и културата на австрийците, както и на всяка европейска държава, а разпятието е символ на тази идентичност. На свой ред, социалистите реагираха по-сдържано, очевидно съобразявайки се с възможната реакция на имигрантите, 80% от които гласуват именно за тази партия (13). Еднозначна позиция против разпятията в училищата заеха само "зелените" (14). Впрочем, сред австрийските избиратели по този въпрос цари още по-голямо единодушие: 79% от избирателите на социалистите, 87% от привържениците на АНП и 86% от тези на крайната десница подкрепиха запазването на разпятията в училищата на Австрия (15).

Би било наивно обаче да свеждаме всички противоречия само до ценностните представи. В отношението на австрийците към мюсюлманите, както и към всички мигранти, присъстват и расизмът, и баналната ксенофобия, и нежеланието да се окажат жертва на криминални прояви, характерни за проблемните млади хора от имигрантски произход, и икономическите причини.

Както е известно, навремето "гастарбайтерите" бяха допуснати в Европа като евтина работна сила, а не като потребители на благата на социалната държава. При това мюсюлманите съвсем не са единствени в списъка на нежеланите съседи. Така, проведената през 2012 анкета на тема "Кого не бихте искали за съсед", показва наличието на цял списък от "аутсайдери": хора с друг цвят на кожата, имигрантите въобще, евреите, румънците (т.е. румънските цигани) и т.н. (16).

Интересно е, че австрийците демонстрират най-впечатляващ ръст на антиимигрантските настроения сред 50-те европейски държави. Особено показателна в това отношение е качествената промяна в периода 1998-2008. Въпреки на пръв поглед по-голямото внимание към "ислямската тема" във Франция, Белгия или Швейцария, където след бурни обществени дискусии бяха наложени забрани за носенето на някои ислямски символи на обществени места, в тези държави нежеланието да имаш мюсюлмани за съседи е характерно за по-малък брой от анкетираните. От друга страна, по време на т.нар. "скандал с карикатурите на пророка Мохамед", половината австрийци се обявиха против публикациите, оскърбяващи исляма (17). Впрочем, сред причините за това биха могли да бъдат както разбирането на спецификата на оскърбените религиозни чувства, така и страхът от исляма и мюсюлманите, който (според социологическото проучване "Религия и свобода") изпитват поне 50% от австрийците.

Споменатото проучване "Религия и свобода", осъществено през 2010 от института IMAS (чиято централа е в Линц), заслужава специално внимание. Резултатите от него "говорят за трансформация на антиимигрантските настроения, имащи социално-икономически характер, в идеологически обосновани антиислямски настроения. Според получените данни, 72% от австрийците критикуват недостатъчната готовност на местната мюсюлманска общност да се приспособи към приелото я общество. 71% смятат, че ислямът няма нищо общо със западните представи за свободата, демокрацията и толерантността, а 61% подкрепят тезата, че Австрия е католическа държава и следва да си остане такава (макар че само 20% се самоопределят като "религиозни хора"). 60% се обявяват за забрана на джамиите и минаретата, а 51% - за забрана на носенето на забрадки. 54% са убедени, че ислямът е най-голямата заплаха за Западна Европа, а 42% споделят тезата "колкото по-малко мигранти, толкова по-добре". При това, австрийците свързват с понятието "християнска държава"  такива позитивни характеристики като демокрация, просперитет и прогрес, докато "мюсюлманската държава" се асоциира с неравенство между половете, нетърпимост към другомислещите и изостаналост (18).

Само малцина австрийци се замислят за това, че не гастайрбайтерите от Турция и бежанците от рухналата Югославия първи са се опитали да натрапят на страната чужда за нея религия, а самата Австрия, още в качеството си на Австро-Унгарска империя, интегрира мюсюлманското население на Балканите. През 2012 австрийското правителство и ръководството на ислямската религиозна общност в Австрия (ІRСА), която е официално призната за представител на тази общност, тържествено отбелязаха стогодишнината от приемането на "Закона за исляма" (19), който утвърждава официалния статут на мюсюлманската религия в тогавашната империя и гарантира правата на мюсюлманите да разполагат със свои религиозни институции и да практикуват обредите си (т.е. същите права, каквито имат и християните). Дори след разпадането на Хабсбургската империя и преминаването, през 1918, на Босна и Херцеговина към Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 - Кралство Югославия), законът остава в сила, макар че мюсюлманското население в Австрия намалява до едва няколкостотин души. На тази правна основа, след Първата световна война във Виена продължава да съществува Ислямски културен съюз, който след 1939 е трансформиран в Ислямска общност на Виена , а през 1951 – в Съюз на мюсюлманите на Австрия. През 1964, след идването на първите гастарбайтери, броят на мюсюлманите в страната достига 8 000 души. В рамките на съществуващия закон те стартират преговори с властта за създаването и легитимирането на национална мюсюлманска организация, както и за въвеждане на уроци по ислям в училище. Законът е в сила и днес, въпреки че съвременна Австрия не се смята за наследник на приелата го навремето империя.

Мюсюлманската общност демонстрира най-високи темпове на растеж – така, ако през 2001 мюсюлманите са били 4,3% от населението (346 хиляди души), през 2009 те са вече 6,2% (516 хиляди) (20).

Идентичността на австрийските мюсюлмани и перспективите за интеграцията им

Доколко реалистични са опасенията на коренните австрийци? Какво мисли в действителност за мястото си в Австрия мюсюлманското население на страната? На какви групи и идеологически течения е разделено? Как може да се характеризира идентичността на австрийските мюсюлмани, въз основа на техните ценностни и религиозни представи и, дали те биват интегрирани в австрийското общество?

За да избегнем повърхностните отговори, нека  се обърнем към няколко мащабни изследователски проекта, реализирани или по поръчка на австрийското правителство, или по инициатива на академичната общност. През 2009 световният лидер в проучването на общественото мнения GfK осъществява, под ръководството на проф. Петер Улрам,    изследването „Интеграцията в Австрия”. В частта му, посветена на религията, имигрантите биват разделени на две групи: „светски ориентирани по отношение на държавата” и „религиозно-политически ориентирани”. Първите поставят законите и правилата на австрийската държава над законите и предписанията на своята религия, а вторите – обратното. Експертите стигат до извода, че именно сред мюсюлманите е сравнително висок делът на онези, които дават предпочитание на религиозните норми пред законите на държавата и по тази причина могат да бъдат определени като религиозно-политически ориентирани (45% от анкетираните) (21).

Аналогични са данните на Берлинския социологически институт, който през 2008-2009 осъществява проучване на религиозния фундаментализъм сред християните и мюсюлманите в шест европейски държави. В него към фундаменталистите се причисляват онези, които смятат за необходимо връщането към първоначалните корени на тяхната религия (над 55% от живеещите в Европа мюсюлмани), вярват, че буквалното тълкуване на свещените текстове е възможно (75% от мюсюлманите), поставят религиозните закони и норми над тези на държавата (66% от мюсюлманите) и, на всичкото отгоре, са враждебно настроени към групите, които не се одобряват от съответната религия (като такива на анкетираните християни и мюсюлмани се предлагат едни и същи групи – хомосексуалните и евреите). В резултат, 45% от анкетираните мюсюлмани отговарят и на трите изброени по-горе критерии на фундаментализма. Нивото на враждебността им към неодобряваните групи също е по-високо, отколкото при християните. Интересно е, че степента на фундаментализма при австрийските мюсюлмани е по-висока, отколкото при мюсюлманите в останалите европейски страни (22).

Други експерти обаче смятат, че достатъчно ясна картина за мирогледа и ценностните предпочитания на австрийските мюсюлмани дават само многостепенните изследвания. Според едно такова комплексно изследване, озаглавено „Мюсюлманите в Австрия” и публикувано на сайта на федералното интеграционно ведомство (23), не повече от 17% от мюсюлманите в страната притежават религиозно-политическа идентичност, в която могат да се открият препятствия пред интеграцията им в светското общество и австрийската държава. При това, макар че преобладаващото мнозинство от мюсюлманите смятат австрийските закони за съвместими със собствените им разбирания, около половината твърдят че изповядването на тяхната религия в Австрия се сблъсква с известни ограничения.

Още по-нюансирани данни по тази проблематика се съдържат във фундаменталния труд на австрийския социолог и теолог Паул Цулехнер "Религията в живота на австрийците 1970-2010" (24). Според него, при второто поколение мюсюлмански имигранти се забелязва значително по-малък интерес към религията - само 29% от принадлежащите към него се съобразяват стриктно с религиозните предписания (докато при представителите на първото този дял е 54%). Само 48% от мюсюлманите посещават джамията всеки петък и спазват задължителното изискване да се молят по пет пъти дневно (25). Ако 75% от първото поколение мюсюлмани в Австрия приемат ислямските авторитети и ценности за неоспорими, при второто така смятат само 50%. Налице са и сериозни признаци за еманципация по полов признак - така, почти два пъти е намалят броят на жените-мюсюлманки, склонни да се подчиняват на ислямските авторитети. Според цитираните от Цулехнер данни, в това отношение жените-мюсюлманки дори изпреварват мъжете.

Нагледно потвърждение на изводите му са поредицата интервюта на австрийския вестник "Der Standart" (26). В първото са интервюирани три ученички от Инсбрук, които се оказват по-независими в оценките и постъпките си от своите съученички-немюсюлманки, склонни да правят много неща само за да се утвърдят в средата на връстниците си. Без да се ограничават в общуването, експериментите с външния си вид, музикалните и другите видове развлечения, тези момичета, не от религиозни, а от съвсем рационални позиции, отказват да употребяват алкохол на вечерните партита и оценяват положително забраната жените и децата в мюсюлманските държави да употребяват алкохол. Затова пък отношенията между половете, възприети от европейците, се ползват с по-голямо одобрение сред австрийските мюсюлманки, отколкото сред тези в историческата им родина. Подобно на еманципираните западни жени, тези момичета поставят на първо място образованието и кариерата си, а бъдещото семейство и децата - на второ. Потиска ги необходимостта да се съобразяват с религиозните и консервативни възгледи на родителите си и да съобразяват с тях външния си си вид, както и своите постъпки и изказвания. И трите анкетирани ученички демонстрират забележително свободомислие, заявявайки, че са чели Корани, опитвайки се да намерят там отговори на много текущи проблеми, но не са ги открили - там например, никъде не се съдържа изискване жените да носят забрадки. Те не се колебаят при нужда да критикуват собствената си етническа и религиозна общност в Австрия и не приемат двойните стандарти - например, когато някои от познатите им смятат за нормално да се държат по един начин с мюсюлманите и по друг - с всички останали.

Други двама интервюирани - босненци от Виена (младеж на 23 години и момиче на 29) - интерпретират религията по собствен начин, смятайки това за свое право, но, в същото време, приемат исляма за интегрална част от своята идентичност. Това не им пречи да посещават вечерните младежки купони, да употребяват алкохол, да поддържат интимни връзки с немюсюлмани и да пренебрегват постите по време на Рамадана. В същото време, дори за такива свободмислещи хора вярата се оказва твърде важна, като те я смятат за една от ценностите, които задължително следва да предадат на децата си. В тази връзка, анкетираната босненка смята, че е по-добре да се омъжи за мюсюлманин, така че децата и "автоматично" да станат мюсюлмани и нейните родители да одобрят брака и, докато момчето смята, че може да сключи брак и с немюсюлманка, тъй като родителите му биха го приели, а пък децата му сами ще изберат религията, която искат да изповядват.

Участниците в серията интервюта посочват, че не се чувстват представени от официалната организация на австрийските мюсюлмани ІRСА и се съмняват в ползата от съществуването и. Според тях, тя не изразява интересите на онези, които вярват по-друг начин или са по-малко религиозни. В резултат от общуването единствено с нея, у австрийските политици и обществото се формира изкривена и шаблонна представа, валидна само за малка част от мюсюлманите, но разпространяваща се върху цялата общност. Младите мюсюлмани смятат, че в Австрия вече има много мюсюлмани, които "имат по-опростено отношение към религията" и са много по-малко онези, които възприемат своята религиозност като повод да не се адаптират към чуждата културна среда. Според тях, не са малко и хората, които имат умерено отношение към ислямската религия.

Тази самооценка съвпада с резултатите от проучването на Паул Цулехнер. Той разделя мюсюлманите на две основни групи: "практикуващи" и "секуларисти", плюс една междинна, чиито представители с течение на времето ще преминат или в първата, или във втората. Цулехнер включва в първата онези, които не се молят и не смятат за важни петте стълба на исляма, а понякога и не вярват в Аллах, което ги сближава с "културните християни", за които религиозните смисли за вече изгубени, но християнството им е скъпо като част от националната или семейна традиция. Според него, обратът в съзнанието, който преживяват мюсюлманите в Австрия в рамките на едно поколение, идвайки в страната като носители на "предмодерната форма на религиозната вяра от Анадола" и попадайки в постмодерния свят, представлява своеобразен "скок към секуларизацията", подобен на този, който европейското християнство осъществява за период от 400 години (27).

Доказателство за този скок са появата в мюсюлманската общност в Австрия на няколко идеологически направления, както и възможността представителите на алтернативните ислямски течения да отстояват правата си, тъй като вече не са заплашени от преследвания. Това се отнася, на първо място, за многобройната турска диаспора, както и за тази на кюрдите-алауити, които не се смятат за "истински мюсюлмани" от сунитския ислям. Така, държавата признава за "официално лице" на исляма ІRСА (28), която е предимно турска (по етническия състав на ръководството и членовете и) и сунитска (по конфесионалният си профил) организация. Някои арабоезични имигранти от Близкия Изток, изявяващи се като идеологически опоненти на ІRСА, формират алтернативно обединение, наречено "Инициатива на либералните мюсюлмани в Австрия" (ILMA) (29). Членовете на ILMA са притеснени от действията на политическите организации, използващи исляма като инструмент за постигане на целите си в Европа. Те се обявяват против присъствието в ръководството на ІRСА на представители на турско-мюсюлманската паневропейска организация АТІВ (Avrupa Türk İslâm Birliği), които са проводници на определена политизирана интерпретация на исляма сред турските диаспори (под тяхно влияние се намира, в частност, цялата система на училищното религиозно образование на децата на турските имигранти в западните държави). Впрочем, "либералите" поставят под въпрос и легитимността на ІRСА и австрийският Конституционен съд вече потвърди, че решението на правителството да обяви една единствена организация за представител на всички мюсюлмани е противоконстуционно. Между другото, с аналогични претенции към Конституционния съд неколкократно се обръщаха и алауитите, но не по идеологически, а по конфесионални причини. "Либералните мюсюлмани" критикуват ІRСА не само заради позицията и по въпросите на интеграцията, но и и заради вътрешната и недемократичност и най-вече заради начина на избиране на висшите и органи, които на практика лишават стотици хиляди мюсюлмани от право на глас. Освен това "либералите" лансираха инициатива проповедите в джамиите да се водят на немски, а имамите, които възнамеряват да проповядват в Австрия, следва писмено да декларират, че ще уважават правата на жените и западните демократични ценности.

Активистите на ILMA се обявяват против строителството на нови джамии в Австрия, тъй като и сега съществуващите обикновено са полу или напълно празни и се оживяват само на големи празници. Освен това те съветват мюсюлманите да не настояват за изграждането на минарета в Европа, поради липсата на функционална необходимост от тях, тъй като в наши дни всяка джамия може да бъде открита с помощта на пътеводител или навигатор, освен това те действително променят традиционния архитектурен облик на австрийските градове. В тази връзка, "либералите" предупреждават властите да не позволяват на ислямистите и фундаменталистите, под предлог, че осъществяват "социални активности за интеграцията на мюсюлманите", да изграждат с пари от чуждестранни спонсори инфраструктура, включваща културни центрове, ислямски училища, болници и детски градини към всяка джамия. Според тях, тази концепция се вписва в нежелателния както за коренните австрийци, така и за мюсюлманите, проект за формиране на "паралелно общество"

Либералният срещу радикалния ислям

Друго, още по-либерално идеологическо течение е възприело провокационно звучащото име «Бивши мюсюлмани». Според лидера му Шахит Кая (политолог от кюрдски произход), задачата на «Бившите мюсюлмани» в Австрия е публично да отстояват правото на отказ от вярата или промяна на религията си, което не се позволява в исляма (30). Личните си мотиви обаче, той обяснява по друг начин: ако човек се обявява за самокритика в рамките на исляма, първо му се налага да излезе извън правилата на негласното табуиране на проблемите на мюсюлманската общност или на спорните аспекти на ислямската доктрина. На практика, Кая признава, че движението «Бивши мюсюлмани» е начин да се дискутира за исляма с онези, които са способни да слушат, включително с управляващите в западните държави, които невинаги подбират адекватно партньорите си в диалога с мюсюлманската общност.

Този опосредствен упрек е основателен, тъй като европейските правителства (Австрия не е изключение) се опитват да опростят проблема и да използват за решаването му готови схеми, ориентирайки се към отношенията между държавата и църквата, при положение, че ислямът все още не е готов да даде собствен «вътрешен» отговор на всички предизвикателства на новото време и новия статус на своите общности в немюсюлманските държави през ХХІ век. Всъщност, подобен отговор от името на цялото религиозно учение и на всичките му привърженици напират да дадат именно фундаменталистите и ислямистите, готови да използват предоставяните от властите опции за постигане на собствените си цели.

Движението на «Бившите мюсюлмани» е алтернативен резултат от търсенето на този отговор. На пресконференция по повод откриването на център на движението в Австрия, неговата основателка – германската феминистка от турски произход Мина Ахади, посочва, че сред причините за недобрата интеграцията на турските мюсюлмани в европейските общества е и политиката на сегашния премиер на Турция Реджеп Ердоган, чиято партия изповядва идеологията на най-консервативния, а нерядко и фундаменталистки ислям и я разпространява, чрез деловите кръгове, не само в страната, но и в европейските диаспори        , включително с помощта на многобройните землячески и религиозни организации, както и в джамиите. Според нея, именно в резултат от тази пропаганда, а не под влияние на лошите социално-икономически условия, младите мюсюлмани възприемат идеята за несъвместимостта на исляма като «господстваща религия» със собствения си статут на малцинство и заради фундаменталистката интерпретация на исляма не виждат начин да съвместят религиозната идентичност с либерализма на западните общество. Мина Ахмади акцентира и върху някои основни за момента въпроси към мюсюлманските духовни водачи: кога ще бъде преразгледана визията за правата на жените (при това не само теоретичните, но и практическите проблеми, свързани с този проблем) и ще бъде сложен край на убийствата «в името на честта», принудителните бракове, задължителното носене на забрадки от жените мюсюлманки и ще бъдат премахнати пречките пред образованието на момичетата? Какви конкретни мерки могат да ограничат разпространението на фундаментализма и появата на паралелни общества в Европа (31)? Ахмади посочва, че ако мюсюлманите не започнат сами да решават тези въпроси, европейската радикална десница, от една страна, и мюсюлманите-фундаменталисти, от друга, ще усилят позициите си, за сметка на интересите на мюсюлманите в европейските държави.

Трябва да сме наясно обаче, че критично настроените мюсюлмански опозиционери, като "либералите" и "бившите", не могат да привлекат мюсюлманската младеж, тъй като и предлагат не да започне със синтеза на ценностите на Запада и на исляма, а по-скоро да се откаже от правото да има собствена специфика и сама да преценява, кое е по-добро. Съдейки по цитираните по-горе интервюта, младите мюсюлмани предпочитат да отстояват идентичността си именно чрез своята специфика и индивидуалните комбинации на елементи на ислямското и европейското във своята визия и поведение, като не признават правото на когото и да било (включително собствените им ръководители или училищното ръководство) да решават вместо тях.

Разногласията вътре в мюсюлманската общност не засягат и друг важен проблем - патриотичното възпитание на младите мюсюлмани в Австрия. В тази посока се предприемат само плахи опити, като можем да споменем планираните в рамките на няколко години обществено-политически проекти за младите мюсюлмани, лансирани от младежката организация на IRCA (като "Аз съм от Австрия" например) (32). Подобни търсения, срещи и съвместни мероприятия на християнските и мюсюлманските младежки организации се оказват много по-полезни, отколкото изначално разделящите населението въпросници, изправящи младите хора пред неразрешимата дилема, какви са преди всичко - австрийци или мюсюлмани? За мнозинството това, поне засега, води само до негативни изводи: ако си преди всичко австриец, значи си лош мюсюлманин, ако пък си преди всичко мюсюлманин, значи не обичаш Австрия. Тоест, необходими са обединените усилия на теолози, политици и журналисти за да могат (и в религиозния живот, и в политиката, и в медиите) да бъдат запълнени разривите между религиозната идентичност на мюсюлманина и хармоничното му поведение в немюсюлманската австрийска държава, от една страна, и между националната гордост на австрийците и начина, по който възприемат промените в етническия състав на страната - от друга.

Известният богослов от Виенския университет Мохамад Курчид предупреждава за опасността, свързана с ислямистите, които често говорят много "правилни неща" за необходимостта от интеграция, само за да избегнат намесата на властите в дейността им, насочена към ерозията на светската и демократична държава (33). Мнозина австрийски мюсюлмани обаче демонстрират разумен и критичен подход както към ислямистите, разчитащи, че Австрия може да се превърне в ислямска държава, така и към салафитите, откъсващи младите хора от съвременните реалности. Така, в споменатия по-горе труд "Мюсюлманите в Австрия" се посочва, че по-голямата част от родителите мюсюлмани не водят децата си на уроци по ислям в държавните училища, тъй като според тях там се разпространяват фундаменталистки идеи (34). Именно бдителността на родителите мюсюлмани позволи навреме да бъде прекратена антисемитската пропаганда, осъществявана от ислямистите в едно виенско училище.

Тези сигнали би трябвало да стреснат IRCA, но истината е, че политиката на националната организация на австрийските мюсюлмани по-скоро навява подозрения, че тя покровителства подобни учебни програми. Така например, нееднократните питания в австрийския парламент за пропагандата на действията на религиозните терористи-самоубийци в училищните учебници по ислям, както и изследванията на Мохамад Хорхид, потвърждаващи, че мнозина преподаватели по ислям в държавните училища съзнателно не възпитават децата в дух на толерантност и патриотизъм (35), породиха неeоднозначна реакция в ръководството но ІRСА. Не е решен и въпросът с подбора на преподавателите по основи на исляма, които да възпитават учениците си в дух на интеграция, а не на салафизъм, въпреки стартирането в Австрия на различни образователни академични проекти за подготовката на такива преподаватели.

Впрочем, немюсюлманите също са изправени пред сложни задачи, свързани с конструирането на нова австро-ислямска идентичност и преосмисляне на религиозните постановки в съвременния контекст. На австрийските политици (като изключим популистите), които решават практическите въпроси, свързани с интеграцията на мюсюлманското население (а не само спекулиращи с тази болезнена проблематика по време предизборните си кампании), също се налага да вземат трудни решения. Например, дали да включат мюсюлманските религиозни празници в списъка на официалните, както предлагат активистите от ІRСА? Ако го сторят, това би означавало отказ от тяснохристиянската платформа на националната идентичност. Ако пък откажат, трудно ще могат да убедят мюсюлманите от второ и трето поколение, че Австрия е и тяхна страна, че тук са у дома си и, че религията им не се дискриминира.

Някои възможни решения

В тази връзка, перспективно изглежда не изкуственото противопоставяне между ценностите на исляма и на християнска Европа, а - обратното, признаването на сходството между повечето от тези ценности и правото им да присъстват в политическия дискурс. Добре би било, консервативните ценности да бъдат защитавани не само от "десните" исламофоби, а от своеобразни християнско-мюсюлмански алианси, без при това да се посяга на фундаменталните принципи на политическата култура на западната демокрация и най-вече на свободата на вероизповедание и равенството между половете. Подобен "постсекуларен" подход обаче, не би могъл да понижи градуса на напрежението навсякъде, където има проблеми с интеграцията на мюсюлманите. Той може да бъде конструктивен само при съчетаването, като минимум, на две условия: когато християните не се отказват от присъствието на религиозния компонент в обществено политическия дискурс (в Европа такива страни стават все по-малко, но Австрия е една от тях), а мюсюлманите са по-склонни към своята еманципация, отколкото към радикализацията си.

Възприемането от немюсюлманското общество на борбата на ислямските активисти за повишаване статута на исляма в страната и нарастване броя на визуалните символи на неговото присъствие (джамии и минарета) няма да е чак толкова негативно, ако самите мюсюлмани също толкова ентусиазирано се заемат с усвояването на езика и историята на държавата, в която пребивават. В използваните в настоящата статия материали, често се споменава, че мюсюлманите биват анкетирани на родния им език, тъй като не владеят немски, както и, че турските мюсюлмани в Австрия например, предпочитат като основен комуникационен канал турскоезичния интернет и турските телевизионни канали. Родителите поощряват децата си да говорят в къщи на турски или на езиците на съответните балкански народи, в резултат от което над 120 хиляди австрийски ученици, макар и да учат в държавни училища, продължават да общуват на тези езици, вместо на немски (36).  Към тази езикова обособеност следва да добавим и факта, че 17 000 етнически турци и 35 000 ученици с балкански произход нямат австрийско гражданство (не е ясно, дали заради доброволния избор на техните родители, които не искат да губят гражданството на историческата си родина, или поради проблеми при получаване на австрийско гражданство).

Ситуацията се задълбочава и от сравнително скорошното решение на Европейския съд по правата на човека (37), което защитава турците от "езиковата дискриминация" от страна на Австрия. Това е свързано с факта, че и след влизането си в ЕС през 1995, Виена продължава да изисква от пристигащите в страната имигранти определени езикови познания, при положение, че наличието на договор за асоциирано партньорство между Турция и ЕС, отменя това ограничение за турските имигранти. След това Австрия беше принудена да отмени изискването за познания по немски и за онези, които пристигат в страната по покана на родните си, живеещи там. Незаконно се оказва и изискването към пристигналите по тази схема поне впоследствие да покрият тест за минимално владеене на немски език. Австрийците гледат негативно и на последвалата в резултат от решението на Европейския съд отмяна на правото на Виена да иска доказателства за приходите на канещата страна, както и на онези, които претендират да работят в Австрия. Отпадна и ограничението за влизане в Австрия, като брачни партньори, на турски граждани под 21 години, което означава масов приток на претенденти да използват австрийската социална система без да работят.

В този контекст, допълнително напрежение нагнетяват твърденията в интернет-форумите, че в такъв мултикултурен център като Виена не само потомците на имигрантите трябва да учат немски, но и коренните виенчани следва да започнат да учат турски, за да разбират по-добре новите си съседи.

Както признава ръководителят на IRCA Фуат Санач, само допреди десетина години, австрийските турците масово инвестираха средствата си в недвижими имоти в историческата родина и смятаха Австрия за временно местожителство с цел да осигурят спокойните си старини в Турция. Дори днес не всички от тях са се отказали да изпращат телата на починалите си роднини за да бъдат погребани в Турция, макар че и в Австрия вече има мюсюлмански гробища (38).

Ето защо, когато говорим за антиимигрантските и антимюсюлмански настроения сред коренните австрийци, следва обектовно до оценим ненавременните (най-малкото) или въобще спорните претенции на местните мюсюлмански активисти (например за включване на мюсюлманските празници в списъка на официалните). Възможно е някой ден подобни искания да изглеждат по-нормални. Засега обаче, говорещите немски ислямски активисти представляват значителни общности от хора, които въобще не изглеждат заинтересовани от интеграцията си, отхвърлят австрийската култура, и виждат в страната, създадена от бащите и дедите на австрийците, съвкупност от комфортни битови условия, социални помощи или добри заплати. Очевидно е, че всяка общност, която претендира за промяна на националната идентичност и културния код в една страна, така че той да отчита собственото им присъствие в нея, на свой ред следва също да е готова за много сериозни промени в своята идентичност и културен код.

Бележки:

1. Zahl der Muslime in Osterreich wochst bestundig. (публикация на сайта на Католичествата църква в Австрия с линк към изследването "Muslime in Osterreich. Geschichte, Lebenswelt, Religion, Grundlagen fur den Dialog" (Hg.: Heine/Lohlker/Potz, Tyrolia 2012).
http://kathpress.vivolum.net/site/focus/meldungen/islam/database/47759.html des Internetauftritts der Katholischen Presseagentur Osterreich. http://kathpress.vivolum.net/site/focus/meldungen/islam/database/47759.html des Internetauftritts der Katholischen Presseagentur ?sterreich.
2.  https://www.statistik.at/web_de/statistiken/bevoelkerung/index.html
3. http://medienservicestelle.at/migration_bewegt/wp content/uploads/2011/07/IBIB_Broschuere_Muslime.pdf
4. Така наричат камбаната на главната католическа църква в Австрия - катедралата "Свети Стефан" във Виена.
5. Auch S.Winter FPOE zieht in Wiener Parliament. -http://www.kybeline.com/2013/10/03/auch-susanne-winters-fpoe-zieht-ins-wiener-parlament-ein/#more-49151
6. Koechler H. Das Verh?ltnis von Religion und Politik in Оsterreich und Europa. – 25.05.2012. -S.9. - http://hanskoechler.com/Koechler-Religion-Politik-%C3%96sterreich-ATIB-25Mar2012-V5.pdf
7. Бележки на стената: Анализ на избирателната кампания за национален парламент, октомври 2013. Die Zeichen an der Wand. - S.36.
http://www.dieweissewirtschaft.at/ZeichenanderWand_NRW_2013.pdf
8. Brief einer Lehrerin. - https://open-speech.com/showthread.php/636953-Brief-einer-Lehrerin; Verbot der Gru?formel "Gr?? Gott" in Schulen (7988/AB). -
http://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/AB/AB_07988/imfname_221178.pdf
9. IMAS-Umfrage: Grosse Mehrheit fur Kreuze in Osterreichs Schule. - 25.3.2011. - http://www.schulamt.at/index.php/aktuelles/pressespiegel/736-imas-umfrage- grosse-mehrheit-fuer-kreuze-in-oesterreichs-schulen; 70 Prozent der Osterreicher fur Kreuz in der Schule Die Presse", Print-Ausgabe, 19.03.2011. - http://diepresse.com/home/bildung/schule/hoehereschulen/644769/70-Prozent-der-Osterreicher-fur-Kreuz-in-der-Schule
10. Erneuter Ruckgang bei Kirchenaustritten/Katholisch.08.January 2013. 
http://www.katholisch.at/site/home/aktuelles/article/103031.html
11.Osterreich:''Kreuz gehurt zur Identitut Europas/Die Presse. 
http://diepresse.com/home/panorama/religion/519476/index?gal=519476&index=1&direct=&_vl_backlink=&popup=
12. Prozent der ?sterreicher f?r Kreuz in der Schule/Die Presse", Print-Ausgabe, 19.03.2011.
13. Wen die Wiener Migranten wuhlen. Die Presse. 23.07.2013. 
http://diepresse.com/home/politik/innenpolitik/1433229/Wen-die-Wiener-Migranten-waehlen
14. Ibid.
15. 70 Prozent der Osterreicher fur Kreuz in der Schule/Die Presse", Print-Ausgabe, 19.03.2011.
16. Antipathie gegen Migranten nahm in Osterreich stark zu. -17. Junner
2012. - http://derstandard.at/1326502987385/Europa-Vergleich-Antipathie-gegen-Migranten-nahm-in-Oesterreich-stark-zu; Целият текст е достъпен на адрес: http://werteforschung-pt-ktf.univie.ac.at/
17. http://www.ots.at/presseaussendung/OTS_20060208_OTS0120/umfrage-knappe-mehrheit-der-oesterreicher-gegen-islam-karikaturen
18. Целият анализ "Ислямът през очите на австрийците» може да се види тук: http://images.derstandard.at/2010/04/07/IMASreport.pdf; кратко резюме се съдържа в статията: Islam fuer jeden zweiten Oesterreicher eine Bedrohung. – 01.03.2010. [Electronic recourse]/www. Der Standard. Mode of access:http://derstandard.at/1267131982424/Studie-zu-Religion-und-Freiheit-Islam-fuer-jeden-zweiten-Oesterreicher-eine-Bedrohung
19. Законът и коментарите към него е достъпен на сайта на националния Парламент.
http://www.parlament.gv.at/PAKT/VHG/XXIV/AB/AB_01596/index.shtml
20. Статистиката за мюсюлманската общност в Австрия се базира на поместения на сайта на държавния Интеграционен фонд доклад «Muslimische Bevoelkerung Oesterreichs». 25/09/2010 [Electronic recourse]/www.Integrationsfond.at. – Mode of access: http://www.integrationsfonds.at/de/monographien/islam_in_oesterreich/#c6384
21. Integration in Oesterreich. 2009. http://www.bmi.gv.at/cms/BMI_Service/Integrationsstudie.pdf
22. Osterreichs Muslime strenger religius/DiePresse. 11.12.2013. http://diepresse.com/home/panorama/oesterreich/1503287/Osterreichs-Muslime-strenger-religios; Mehrzahl der Muslime in Westeuropa sind Fundamentalisten / Berliner Umschau. http://www.berliner-umschau.de/news.php?id=24022&title=Mehrzahl+der+Muslime+in+Westeuropa+sind+Fundamentalisten&storyid=1001386844025 Пълният текст на този анализ е достъпен на сървъра на Die Presse: http://diepresse.com/mediadb/pdf/Koopmans_Kurz.pdf)
23. Muslime in Oesterreich. Bundesintegrationsamtwebseite. http://www.integration.at/media/files/studien/Muslime_in_Oesterreich.pdf
24. Die neue Generation/Profil. 17.11.2011. http://www.profil.at/articles/1146/560/312184/muslime-die-generation
25. Пълният анализ, включително анкетите и хронологичните таблици, могат да се видят на сайта: http://www.zulehner.org/site/forschung/religion
26. Junge Musliminnen Rebellion gegen veraltete Werte/[Electronic recourse]/www. Da Standard. Mode of access: http://dastandard.at/1329870463019/Junge-Musliminnen-Rebellion-gegen-veraltete-Werteoseite=2;
http://dastandard.at/1326504363423/Muslime-in-Oesterreich-Untypisch-muslimisch
27. Wer stark ist, hat keine Angst und pflegt den Dialog. 13.04.2011. [Electronic recourse]/www. avusturya.zaman.com.tr. Mode of access:
http://avusturya.zaman.com.tr/at/newsDetail_getNewsById.action?newsId=249899
28. Официалният сайт на тази структура в Интернет: www.derislam.at
29. По-подробно за членовете и активността на това движение с линкове към публикации в медиите за по-значимите инициативи и акции на либералните мюсюлмани, виж на официалния му сайт в Интернет: www.initiativeliberalermuslime.org
30. Gegen den Islam als Herrenreligion/Der Standard [Electronic recourse].- Mode of access: http://derstandard.at/1266541545251/Gegen-den-Islam-als-Herrenreligion-Ex-Muslime-fordern-Recht-auf-Nichtglauben
31. Ibid.
32. I am from Austria. Leben und Glauben junger Muslime in ihrer Heimat/DonBosco. №2., 2012. http://donboscomagazin.de/index.277.de.html
33. Ednan Aslan: Muslime brauchen gewisse Impulse/Die Presse [Electronic recourse]. Mode of access: http://diepresse.com/home/panorama/religion/1261326/Ednan-Aslan_Muslime-brauchen-gewisse-Impulse
34. Muslime in Oesterreich. Bundesintegrationsamtwebseite. http://www.integration.at/media/files/studien/Muslime_in_Oesterreich.pdf
35. Khorchide M. Der islamische Religionsunterricht in Osterreich. [Electronic recourse]/www.Integrationsfond.at. Mode of access: http://www.integrationsfonds.at/de/monographien/islam_in_oesterreich/#c6395
36. Mehr Schuler, die zuhause nicht Deutsch sprechen./Die Presse. 28.08.2013
http://diepresse.com/home/bildung/schule/1446123/Mehr-Schuler-die-zuhause-nicht-deutsch-sprechen
37. Verhaertete Fronte nach Aufhebung der Deutschpflicht/Die Presse. 1.05.2012. 
http://diepresse.com/home/panorama/integration/753893/Verhaertete-Fronten-nach-Aufhebung-der-Deutschpflicht
38. Die Muslime wollen erst seit 10 Jahren hier bleiben./Die Wiener Zeitung. 02.11.2012. http://www.wienerzeitung.at/themen_channel/wz_integration/gesellschaft/498607_Die-Muslime-wollen-erst-seit-10-Jahren-hier-bleiben.html

 

* Институт за научна информация по обществените науки към Руската академия на науките

Поръчай онлайн бр.3 2024