18
Вт, Юни
27 New Articles

Влияние на преговорите по Кипърския въпрос върху разширяването на ЕС

брой1 2013
Typography

Вече десетилетия наред в сравнително малкият по територия остров Кипър продължава конфликтът между населяващите го гърци и турци. Символ на разделението е и самата столица Никозия. Стратегическото географско положение на острова предопределя неговата съдба като арена на сблъсък на интересите както на регионалните, така и на глобалните сили. Преминал през различни етапи на развитие днес Кипър е пълноправен член на Европейския съюз (ЕС) и активно участва в интеграционните процеси, които протичат на Стария континент.

Конфликтът между кипърските гърци и кипърските турци отдавна е надхвърлил пределите на острова. Остротата на противоборството предизвиква намесата на страните-гарантки - Великобритания, Турция и Гърция, а по-късно и на ООН. Очакванията за намиране на изход от кризата чрез членството на Република Кипър в ЕС не се сбъднаха. В период на преговори за присъединяване на Турция към ЕС неразрешеният кипърски въпрос води до усложняване на интеграционния процес.

Историята на разделението и зараждането на кипърския въпрос

Република Кипър е малка по площ островна държава, която притежава стратегическо географско положение, тъй като се намира в контактната зона между две културно-цивилизационни пространства, представляващи естествен кръстопът на традиционни транспортни и търговски коридори – Южните Балкани и Източното Средиземноморие (Леванта). Освен това островът е разположен в близост до района на Близкия изток и е на пътя към Суецкия канал - най-краткият морски път от Европа към Далечния изток. Възникнала като компромис между гръцката и турската общности, при запазване на интересите на Великобритания, държавата представлява геополитически израз на привидното противоречие между наличието на незначителен териториален и демографски потенциал и значимостта на острова в международните отношения.

След разпадането на Османската империя Великобритания се стреми да затвърди и разшири световните си колониални придобивки. Британските геополитици искат да предотвратят засилването на руското влияние на Балканите, както и достъпа на Русия до Средиземно море. За осъществяване на тази политика остров Кипър придобива важно геостратегическо значение за Великобритания. Превръщането на Кипър в британско владение е узаконено на Берлинския конгрес (1 юни - 1 юли 1878), когато Лондон се възползва от разгрома на Османската империя в Руско-турската война и налага на султана т.нар. Конвенция за отбранителен съюз. Договорът предоставя на Великобритания правото да управлява Кипър, въпреки че формално островът продължава да е част от Османската империя.

„Британският” период в развитието на Кипър е възприет с надежда от кипърските гърци като евентуален преходен етап към присъединяването на острова към Гърция. Това право на Кипър е признато от влиятелни държавни фигури като Уилям Гладстон, Лойд Джордж и Уинстън Чърчил.

По силата на Лозанския договор от 1923 Турция се отказва от правата си върху Кипър, а малко по-късно Великобритания установява военно положение на острова, което води до обтягане на отношенията с Гърция. През 1950, 97% от кипърските гърци гласуват за напускането на британската администрация и присъединяването на острова към Гърция. На 16 август 1960, по силата на Лондонския договор, сключен между Великобритания,Турция и Гърция, Кипър извоюва независимостта си от метрополията като междувременно става член на Британската Общност (Общността на нациите). Великобритания запазва двете си военни бази на острова - едната в Южен Кипър (Акротири), а другата близо до днешната разделителна „зелена линия” (Декелия).

Създаването на независима Република Кипър, като отражение на процесите на деколонизация през втората половина на XX век, превръща острова от обект на международното право в негов самостоятелен субект. През 1960 е изготвена и конституцията на страната, по силата на която Кипър е независима и суверенна република. Предвиждат се законови гаранции за малцинствата. Установеното държавно-политическо устройство се крепи на следните особености:

- Кипър представлява република, начело с президент кипърски грък и вицепрезидент кипърски турчин, избирани за срок от пет години;

- официални езици в страната са гръцкият и турският;

- Кипър има собствен държавен флаг: маслинени клончета, обгръщащи златистите очертания на острова, изобразен на бяло поле, като израз на компромиса между гръцкото синьо и турското червено;

- Министерският съвет (кипърското правителство) включва седем гръцки и трима турски министри;

- администрацията е поделена в съотношение 7:3 (70% кипърски гърци и 30% кипърски турци);

- в състава на кипърската армия се включват 60% гръцки и 40% турски кипърци;

- законодателната власт се упражнява от парламент, наречен Палата на представителите, с общ брой 50 депутати, от които 35 се избират от гръцките и 15 от турските общини;

- Върховният конституционен съд се състои от двама гърци, един турчин и един неутрален съдия, определен от президента и вицепрезидента;

- между Кипър, Гърция и Турция трябва да се сключи военен съюз, а заедно с Великобритания да се изготви пакт, който да гарантира независимостта, териториалната цялост и конституцията на новата държава.

След извоюването на независимостта на островната държава кипърският въпрос се трансформира в политически проблем между кипърските гърци и турци за идентичността на държавата. С течение на времето този проблем ангажира не само Гърция и Турция, но и ООН, ЕС (по-специално Великобритания), САЩ и Русия (СССР).

Кипърският въпрос придобива сегашните си измерения през 1963, когато, след опит на гръцко-кипърската страна за ревизия на Конституцията в своя полза, започват въоръжени сблъсъци между двете етнически общности - гърци и турци. В периода 1964-1974 тече процес на обособяване на етническите общности на географски признак. Неуспешният преврат от 15 юли 1974, организиран от местни агенти на гръцката военна хунта и покушението срещу легитимния кипърски президент архиепископ Макариос дават повод на Турция да осъществи военна интервенция, в качеството си на държава-гарант, съгласно Договора за гаранции от 1960. Тази намеса е определена от югоизточната ни съседка като "операция за възстановяване на мира и стабилността". На 15 ноември 1983 окупираната от Турция северна част на острова едностранно обявява независимост и се създава т. нар. Севернокипърска турска  република(СКТР). Международната общност, с изключение на Турция, не признава Северен Кипър като независима държава (независимостта на СКТР е призната и от Нахичеванската автономна република на Азербайджан, но самият Азербайджан не подкрепя това решение). Организацията ислямска конференция пък предоставя на СКТР статут на наблюдател. Събитията от 1974 водят до появата на бежански проблем. Повече от 160 хиляди кипърски гърци напускат родните си места и получават статут на бежанци в собствената си страна; 65 хиляди кипърски турци напускат контролираната от кипърските гърци част на острова и се установяват на територията, попадаща под турски контрол.

Основните параметри на кипърския въпрос, за които се търси разрешение с помощта на ООН, са: международни гаранции за сигурността на острова; правомощия на централните органи на бъдещата обща за двете кипърски общности държава; определяне на територията, която да бъде върната под контрола на кипърските гърци; въпроси, свързани с възстановяване правото на собственост и завръщането на бежанците.

С оглед на овладяване на конфликта между Севера и Юга е създадена вътрешна граница, представляваща буферна зона, дълга 180 км. Тази физическа бариера е известна като „зелена линия” и се охранява от войски на ООН (United Nations Force in Cyprus-UNFICYP)[1], като в културен аспект разделя православното гръцки-говорещо население от турско-езичните кипърски мюсюлмани (територията е в съотношение 2:1 в полза на кипърските гърци).

Кипър и Европейският съюз

Споразумението за асоцииране на Република Кипър към Европейската икономическа общност (ЕИО) се подписва през декември 1972 и влиза в сила на 1 май 1973. Мотивите, които карат Никозия да пристъпи към това, са преди всичко икономически, тъй като приблизително по същото време Великобритания, която е главният търговски партньор на Кипър, се присъединява към ЕИО. През октомври 1977 между Кипър и Общността се подписва Споразумение за митнически съюз, което влиза в сила на 1 януари 1978. Тази договореност има важно икономическо и политическо значение, тъй като въпреки турската реакция изрично се декларира, че независимо от фактическото разделение и окупация на част от страната, юридически тя се простира върху цялата територия на острова. Турската страна се противопоставя на влизането на Република Кипър в ЕИО с мотива, че решаването на кипърския въпрос трябва да предшества членството. Основният механизъм за постигането на решение са преговорите между кипърските гърци и кипърските турци, под егидата на ООН.

На 4 юли 1990 Република Кипър официално подава молба за членство в Европейската общност (ЕО). Турция и СКТР протестират срещу това, тъй като гръцко-кипърското правителство няма право да представлява цял Кипър и това е в противоречие с Цюрихско-Лондонското споразумение. Съгласно Договора  за гаранции, Кипър няма право да участва „изцяло или отчасти, в политически или икономически съюз с която и да е друга държава”[2].

На европейската среща на високо равнище в Люксембург през декември 1997 е определена датата 30 март 1998 за започване на преговори за членство. По препоръка на ЕС, кипърският президент призовава турската общност да излъчи представители, които да се включат в преговорите като част от кипърската делегация. Кипърските турци обаче отхвърлят поканата. На срещата на високо равнище в Хелзинки от 10-12 декември1999 е обявено, че въпреки изказаното от Европейския съвет желание кипърският въпрос да се реши преди членството на страната в ЕС, това в никакъв случай не може да представлява предварително условие[3].

На 16 април 2003, в Атина, кипърският президент Тасос Пападопулос и външният министър Георгиос Якову подписват Договор за присъединяване на Република Кипър към ЕС. В него за пореден път се уточнява изрично, че до постигането на решение на кипърския въпрос европейските стандарти няма да се прилагат в районите на Република Кипър, които не се контролират от кипърското правителство. Това положение остава в сила и при официалното влизане на Кипър в ЕС, което става на 1 май 2004. Присъединяването на Кипър към ЕС създава благоприятни възможности за разрешаването на политическия проблем. Анализаторите са единодушни, че с превръщането на кипърския въпрос в евро-турски проблем турските амбиции по отношение на Кипър ще бъдат ограничени, още повече че за Анкара европейското направление става приоритетно и много важно за турските национални интереси.

Нови моменти в развитието на кипърския въпрос: кипърското председателство на ЕС

Въпреки опитите на гръцко-кипърската и турско-кипърската общности, на страните-гарантки (Гърция, Турция и Великобритания) и на международната общност, като цяло, съществен напредък в намирането на решение на кипърския въпрос не е постигнато. Седмица след подписване на Договора за присъединяването на Кипър към ЕС, правителството на СКТР оповестява облекчена процедура за преминаване на турските и гръцките кипърци през буферната зона (23.04.2003). Обявените мерки от страна на правителството на СКТР определено целят пропаганден ефект, насочен към излизане от затрудненото положение, в което е поставена турско-кипърската страна след провала на последните преговори с посредничеството на генералния секретар на ООН в Хага (30 март 2003) и резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, посочваща турско-кипърския лидер Рауф Денкташ като отговорен за блокирането на преговорния процес.

Населението и от двете части на острова реагира положително на облекчената процедура за преминаване на зелената линия, което до момента допринася за намаляване на негативните нагласи и недоверие.

На 24 април 2004, по предложение на генералния секретар на ООН Кофи Анан, в северната и южната част на Кипър се провеждат едновременно два референдума за намиране цялостно решение на кипърския въпрос[4]. Гръцките кипърци отхвърлят Плана Анан[5] със 75,83%, докато 64,9% от турските кипърци гласуват за него. Интересен факт е, че 80% от младите кипърски гърци не подкрепят повторното обединение на острова, докато на противоположното мнение са 60% от младите кипърски турци, които гласуват в полза на Плана Анан.  Въз основа на резултатите от вота Споразумението за обединяването на Кипър не влиза в сила и на 1 май 2004. Република Кипър се присъединява към Европейския съюз от името на целия остров, без да упражнява фактически контрол върху северната част от територията му.

Според гръцко-кипърската позиция, резултатът от референдума не бива да се тълкува като нежелание на кипърските гърци да бъде решен кипърския въпрос, а като отхвърляне на конкретното предложение. Кипърските гърци смятат, че Планът Анан в последния му вариант е небалансиран, тъй като удовлетворява само част от техните искания, а изцяло тези на турско-кипърската страна. Основните елементи от плана, предизвикали гръцко-кипърския отрицателен вот, са свързани на първо място с въпросите на сигурността, броя на оставащите в северната част на Кипър след разрешаването на кипърския въпрос турски заселници и войски, етническото разделение във физически и политически план и, не на последно място, с имуществения проблем.

Гръцко-кипърското правителство посочва като своя основна цел намирането в най-скоро време на справедливо и трайно решение в рамките на двузонална двуобщностна федерация. Като първа стъпка в тази посока е обявен пакет от мерки за подпомагане на кипърските турци, чрез който те да се възползват от всички права, произтичащи от пълноправното членство на Кипър в ЕС. Неизменна цел на кипърското правителство е прилагането на мерките да бъде съобразено с изискванията на международноправните норми и недопускане макар и косвено признаване на т.нар. „Севернокипърска турска република”. Напълно се изключва установяването на преки икономически отношения на държави-членки на ЕС със СКТР, тъй като подобни действия могат да лишат турските кипърци от мотивация за обединението на острова и до незачитане суверенитета на Република Кипър.

Сериозно е разочарованието на САЩ и Обединеното кралство от пропуснатата историческата възможност Кипър да се обедини. Предложението на Генералния секретар на ООН за намиране решение на кипърския въпрос е оценено от тях като най-добрата перспектива за справедливо и мирно бъдеще на Кипър.

На 7 юли 2004 Европейската комисия представя пакет от мерки за икономическа подкрепа на турските кипърци в съответствие с решението на министрите на външните работи на ЕС (26 април 2004, Люксембург). Предложени са три регламента относно:

-директна търговия с кипърските турци. Предложението предвижда привилегирован режим за стоките, изнасяни от северната част на острова за ЕС, но е стопирано от Република Кипър;

-отпускане на 259 млн. евро икономическа помощ за периода 2004–2006, предвидени за хармонизиране със законодателството и политиката на ЕС, социално и икономическо развитие, мерки за установяване на доверие, развитие на инфраструктурата и на контактите между хората;

-режим на “зелената линия”, касаещ търговията между двете общности.

През 2008 Димитрис Христофиас печели президентските избори в Република Кипър. Той декларира готовност да работи усилено за решаването на кипърския въпрос и обединяването на острова. В тази връзка провежда поредица от срещи с турско-кипърския лидер Мехмет Али Талат. Новият генерален секретар на ООН Бан Ки Мун пък продължава линията на своя предшественик за намиране на приемливо решение на проблема. Новоизбраният „президент” на СКТР Дервиш Ероглу (април 2010) се обявява за създаването на федеративна държава на разделения остров. Въпросите за управлението, територията и гражданството, както и изключително трудният въпрос за собствеността тепърва ще трябва да се решават между двете страни в спора [6].

В средата на 2011 е даден нов тласък на преговорния процес с цел Кипър да поеме председателството на ЕС на 1 юли 2012 като единна държава. Следват срещи на тройката Бан Ки Мун, Христофиас и Ероглу в Женева и Ню Йорк, но те приключват без успех. Позицията на ООН е, че разрешаването на Кипърския въпрос трябва да стане от самите кипърци от двете страни на разделителната линия. Така на 1 юли 2012 Кипър поема ротационното председателство на ЕС като разделен остров. По пътя „към по-добра Европа”[7], Кипър декларира като приоритет задълбочаването на интеграционните процеси на Стария континент, но не се вижда положително развитие на обединяването на острова и продължаване преговорите с Турция за членство в ЕС. Кипърското председателство на ЕС е предшествано от протест на стотици кипърски турци по улиците на Брюксел на 27 юни 2012. Те се обявяват срещу началото на кипърското председателство на ЕС, като заявяват, че правата на турското малцинство на острова не се зачитат. Турция на няколко пъти заявява, че ще прекъсне връзките с председателството на ЕС през следващите шест месеца заради липсата на напредък в преговорите за обединение на Кипър[8].

Турция и кипърските турци твърдят, че гърците нямат стимул да направят компромис за постигане на решение за разделения остров, при условие че гръцката част вече е член на ЕС. Чрез бойкота на кипърското председателство на ЕС, Турция цели да засили натиска над страните- членки да използват влиянието си върху кипърските гърци. Турците предлагат преговорите за обединение на острова да се водят на международно ниво, за да не бъдат повлияни от евентуален вътрешнополитически натиск. В същото време кипърските гърци искат преговорите да се водят на територията на острова.

Към момента, преговорите по кипърския въпрос се водят по шест основни глави: Централно управление и разпределение на властта; Имущество; Териториални граници; Икономика; Членство в ЕС; Сигурност и гаранции. Може да се направи прогноза, че Кипърският въпрос ще продължи да оказва влияние върху върху диалога на турското правителство с ЕС.

Преговорите за членство на Турция в ЕС и кипърският въпрос

Приемането на Турция в ЕС става плод на особено оживени дискусии след като страната е официално обявена от Европейският съвет в Хелзинки, през декември 1999,  за държава- кандидатка и последвалото решение от 2002[9], което превръща присъединяването от далечна перспектива в реална възможност. Включването на безпрецедентен брой страни, главно от Централна Европа, съживява дебата за европейското бъдеще и цели. Дискусиите за „европейската идентичност” и „границите на Европа” водят до осъзнаването на някои от предизвикателствата, свързани с членството на Турция. Присъединяването и ще има значителни икономически, институционални и социални последствия, както за ЕС, така и за самата Турция.

Днес турските ръководители смятат, че „колкото повече Турция се приближава до членство в ЕС, толкова повече нараства съпротивата в Европа”. Макар и неофициално условие за започване на преговори за членство на Турция в ЕС, Кипър е най-чувствителният въпрос по време на срещата на върха на Европейският съвет на 17 декември 2004. ЕС изисква от Анкара да подпише преди старта на преговорите през октомври 2005 протокол, с който да осъвремени споразумението за асоцииране с Турция от 1963, което да стане валидно и за десетте страни–членки на ЕС, присъединили се на 1 май 2004 (т.е. и за Република Кипър). На 29 юли 2005 Турция подписва този протокол, известен като Анкарско споразумение. Веднага след подписването обаче Турция прави отделна декларация, заявявайки,че това не означава признаване на Република Кипър. Същевременно премиерът Ердоган заявява, че по този начин страната му е изпълнила всичките си ангажименти спрямо ЕС.

На 21 септември 2005 Комитетът на постоянните представители (КОРЕПЕР) публикува в Брюксел контрадекларация, заявяваща, че турската декларация е едностранна и няма юридическа сила, а Турция трябва да приложи в пълна степен Протокола. ЕС признава единствено Република Кипър като субект на международното право. В контрадекларацията на КОРЕПЕР обаче отново отсъства механизъм за реализиране задълженията на Турция и не се изяснява какви санкции ще бъдат предприети, ако Турция не приложи Протокола. Особено драстична и неприемлива е продължаващата практика на Анкара да не допуска кипърски кораби и самолети в турските пристанища и летища. Турският външен министър Абдулах Гюл, от своя страна, заявява, че отварянето на турските пристанища и летища за кипърски кораби и самолети е възможно само след прекратяване икономическата изолация на кипърските турци. Решението за започване на преговори с Турция за членство в ЕС на 3 октомври 2005 не е обвързано с решаването на кипърския въпрос. Турция се стреми да разграничи членството в ЕС от кипърския проблем, докато Брюксел не би допуснал евентуален конфликт между негови държави-членки.

В краткосрочен план кипърският въпрос изглежда като съществен фактор, препятстващ преговорите на Турция с ЕС. Преди да получи статут на държава-кандидатка за членство в ЕС Турция многократно заявява, че СКТР ще стане член на ЕС тогава,когато самата тя се присъедини към съюза. След получаването на статута и започването на преговорите позицията на Турция се смекчава. Турция и ЕС започват официално преговорите на 3 октомври 2005, но оттогава насам Анкара е отворила само 13 от 35-те преговорни глави. А за да стане членка на ЕС тя трябва успешно да затвори всичките глави. Турция успешно е затворила временно само една глава от преговорния процес (глава 25 „Наука и изследвания”). В момента осем глави са блокирани по решение на Съвета на министрите на ЕС от декември 2006 заради отказа на Турция да прилага Допълнителния протокол към Анкарското споразумение. Република Кипър пък е блокирала шест глави във връзка със забраната от страна на Турция за достъп на  кипърски въздухоплавателни и морски съдове до турските летища и пристанища. Факт е, че преговорният процес се изправя пред сериозни пречки още в началната му фаза. Това е така, защото Турция не желае да направи компромис с националните си интереси. В същото време, официалната позиция на югоизточната ни съседка е, че членството в ЕС продължава да е нейна приоритетна цел.

В последния доклад за напредъка на Турция през 2011, Европейската комисия (ЕК) отбелязва,че няма положително развитие по кипърския въпрос и не се наблюдава нормализиране на двустранните отношения. Очакванията на ЕК са турската държава да изпълнява поетите ангажименти. Изискването за официалното признаване на Република Кипър е сред важните условия, поставяни от ЕС, както за разрешаването на кипърския въпрос, така и за напредъка по преговорите за членство. Перспективите обаче не са обнадеждаващи предвид факта, че преговорите по кипърския въпрос се водят под егидата на ООН, а не на ЕС.

През есента на 2011 напрежението между Турция и Република Кипър ескалира поради заплахи от турска страна с цел възпрепятстване започналите проучвания за добив на нефт и газ в района на Източното Средиземноморие, извършвани от американската компания „Нобъл Енерджи” с предоставен от правителството на Република Кипър лиценз. Турция изтъква като аргумент, че правителството в Никозия не представлява целия остров и ползите от природните богатства следва да бъдат споделени и с кипърските турци.

Напоследък се наблюдава ново изостряне на отношенията, предвид ротационното кипърско председателство на ЕС. Турция заплаши отново да замрази преговорите, когато Република Кипър поеме председателството. Според турския министър по европейските въпроси Егемен Багъш, дори ако Турция прекрати преговорите през втората половина на 2012, това не би повлияло особено върху процеса на присъединяване. Тази позиция на турската страна несъмнено е продиктувана от сериозния застой в преговорния процес, въпреки че в средата на май 2012 Турция и ЕС официално стартираха „допълнителен диалог за връщане на Анкара по пътя на интегриране със съюза, след като години наред преговорите бяха спъвани по една или друга причина”. Допълнителният диалог включва сформирането на осем работни групи ЕС-Турция, с което се цели постигането на позитивни резултати от блокираните глави. Позитивният дневен ред за конструктивно партньорство няма да замести преговорния процес за присъединяване на Турция към ЕС, а само ще го допълва. Тази инициатива се предлага заради Кипър, който пое ротационното председателство на Евросъюза от 1 юли 2012 до края на годината.

Българо-кипърските отношения

България и Република Кипър поддържат приятелски отношения от момента на  установяването им на 30 октомври 1960. В основата на добрите двустранни връзки са взаимното доверие и постоянният стремеж към конструктивен диалог на всички равнища, общите цели и предизвикателства. Мирът и стабилността в региона на Източното Средиземноморие са важни за сигурността както в Близкия изток, така и в Югоизточна Европа и, в частност, на България.

Българската позиция по кипърския въпрос остава непроменена през годините. Страната ни се обявява за неговото справедливо и трайно разрешаване в съответствие с жизнените интереси на кипърския народ. Република Кипър трябва да остане единна, независима и териториално единна държава, чийто суверенитет се разпростира върху цялата територия на острова. Бъдещото държавно устройство на Кипър следва да гарантира мирното съществуване на общностите в условия на пълна сигурност. България ще продължи да оказва съдействие и подкрепа за постигане на мирно, справедливо и трайно решение на кипърския въпрос както по линия на двустранните отношения, така и в рамките на ООН и другите международни организации. Кипърският въпрос трябва да се разреши във възможно най-скоро време, за да не се блокира преговорния процес на Турция с ЕС.

Възможни сценарии

Очакванията са, че ООН и другите страни по кипърския въпрос ще останат пряко ангажирани в процеса на мирно уреждане на проблема и ще декларират, че продължават да възлагат големи надежди за дългоочакваното разрешаване на проблема и повторното обединяване на разделения остров. Решението на въпроса може би се крие в повторното обединение на Кипър като някакъв тип федерална държава. Това обаче трябва да стане при максималното удовлетворяване интересите на двете страни в конфликта с цел да се постигне траен мир и стабилност. В тази връзка са необходими и компромиси както от страна на кипърските гърци, така и от страна на кипърските турци. Този сценарий би довел до отпадане на една от сериозните пречки пред преговорния процес на Турция с ЕС.

Другият възможен вариант за развитие на кипърския въпрос е запазване на статуквото. В този случай Република Кипър е в по-облагодетелствано положение, защото е член на ЕС, а СКТР остава изолирана и силно зависима от Турция. Този сценарий е неблагоприятен за развитието на преговорния процес на югоизточната ни съседка с ЕС поне дотогава, докато членството на Турция в ЕС остава тясно обвързано с решаването на кипърския въпрос. От своя страна, турската дипломация многократно декларира, че не приема кипърският проблем да бъде разменна монета за членството в ЕС.

Третият възможен сценарий е официално разделяне на острова с последващо международно признаване на това събитие, предвид многократния провал на преговорите между двете общности.

Препоръки за позицията на България

Смятам, че на този етап България трябва да поддържа балансирана позиция по кипърския въпрос и да се стреми да укрепва двустранните отношения с Турция и Гърция - страните, пряко въвлечени в конфликта, както разбира се и с Република Кипър, като държава-членка на ЕС. В този връзка, би било добре страната ни да се придържа към досегашната си позиция по въпроса. При това тя следва да отчита и наличието на голяма българска общност на разделения остров[10]. България подкрепя европейската перспектива на Турция  като част от общата визия за европейска и евроатлантическа интеграция на държавите от Югоизточна Европа. Това е най-сигурният път за гарантиране на стабилност и просперитет в един  сравнително конфликтен регион.

България би следвало да подкрепя усилията на международната общност за мирно разрешаване на кипърския въпрос чрез повторно обединение на острова. Аргументите в полза на очертаната позиция на страната ни са:

- Обединението на Кипър ще доведе до по-висок икономически растеж, равномерно развитие на острова и нарастване на чуждите инвестиции;

- ЕС помни в своята история разширение, което е в резултат на обединението на две държави - Германската демократична република(ГДР) и Германската федеративна република(ГФР), осъществено на 3 октомври 1990;

- С разрешаването на Кипърския въпрос ще отпадне едно съществено препятствие пред преговорния процес на Турция с ЕС.

Случаят със самопровъзгласилата се СКТР може да бъде тълкуван като стимул на редица сепаратистки републики в Европа, сред които територии, попадащи в границите на бившия СССР - в Кавказ, в Приднестровието и пр. В тази връзка значението косовския прецедент се засилва.

Заключение

Отношението на международната общност към кипърския въпрос остава непроменено. Тя смята, че съхраняването на статуквото е неприемливо и затова колкото се може по-бързо следва да се намери такова решение на кипърския проблем, което да е приемливо и за двете общности на острова. Решаването на този въпрос е в пряка връзка с проблемите на мира и сигурността в нестабилния район на Близкия изток, за което свидетелства и високата степен на ангажираност на международната общественост. Разрешаването на Кипърския въпрос ще допринесе за напредъка по преговорния процес на Турция с ЕС.

Литература:

1. http://www.cyprus-conflict.net/
2.www.cyprus.gov.cy
3. www.cy2012.eu
4. www.mfa.bg
5. www. europa.eu
6. http://www.diplomaticobserver.com
7. Василев, Е., Кипър – история и съвременност. С., 1975
8. Димитров, З., Международноправни и конституционноправни аспекти на кипърския въпрос, ИПН, С., 2003
9. Карпантие, Ж., Фр. Льоврен, История на Средиземноморието, С., 1999
10. Гарабедян, А., Кипърският вариант в политиката на Турция спрямо т. нар. външни турци, в: Национални проблеми на Балканите. История и Съвременност, Институт по балканистика при БАН, С., 1992
11. Гарабедян, А., Националноосвободителната борба и провъзгласяването на Република Кипър (1945 – 1960). С., 1989
12. Карастоянов, С. География и геополитика.Балканите-политикогеографски анализи,втора книга, Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, С.,2002
13. Demetriou, O., EU and the Cyprus Conflict. Nicosia, 2005


* Стажант-аташе в Министерството на външните работи, статията отразява единствено личната позиция на автора и не ангажира по никакъв начин министерството, както и прилежащите му структури.

Бележки:

[1] съгласно резолюция 186, приета на 4 март 1964 от Съвета за Сигурност на ООН
[2] чл. I от Договора за гаранции от 1960
[3] В тази връзка има две решения на Европейския парламент (ЕП) от 04.09.2001 и 13.06.2002
[4] Предложението на Кофи Анан е възстановяването на единната кипърска държава под формата на федерация. Според плана, Турция получава правото да запази своя военен контингент на острова. Освен това Планът Анан предвижда юридическото узаконяване на договорите, сключени между СКТР и Турция, които позволяват на турската армия правото да използва всички кипърски пристанища, да се придвижва по цялата територия на острова и на турските военновъздушни сили (ВВС) да летят над кипърското въздушно пространство.Турската страна получава право на вето в бъдещото обединено кипърско правителство, като всички държавни структури на обединен Кипър трябва на 95% да се финансират от гръцката страна. Планът предвижда ограничения за кипърските гърци да оперират с имоти в северната част на острова, докато жизненото равнище в двете общности не се изравни.
[5] Великобритания и САЩ се обявяват в полза на Плана Анан. Турция също дава подкрепата си. Гръцкото правителство решава да остане неутрално. Въпреки това, Русия е притеснена от опита на Великобритания и САЩ да прокарат резолюция в Съвета за сигурност на ООН в подкрепа на плана и използва правото си на вето за да го блокира. Според Москва, Великобритания и САЩ се опитват да упражнят натиск срещу кипърските гърци.
[6] Според Силвия Тириаки - заместник-директор на Центъра по световни политически тенденции (ГПОТ), „преговори има от 1968 и те се водят все за едни и същи неща: политическо равенство, територия и собственост."
[7] Това е мотото на кипърското председателство на ЕС в периода 01.07.2012-31.12.2012.
[8] Преговорите за членство на Турция в ЕС са замразени дълго време, защото Турция отказва да изпълни препоръката за отваряне на своите пристанища за кораби, плаващи под кипърски флаг. Де факто, Турция не е признала официално Република Кипър.
[9]„Ако Европейският съвет през декември 2004 реши, на база на доклада и препоръките на Комисията, че Турция отговаря на политическите критерии за членство, ЕС да започне преговори за присъединяване с Турция незабавно.” (Заключение на Европейския съвет в Копенхаген, декември 2002)
[10] Според властите на Република Кипър на острова живеят над 70 000 българи. Техният брой се увеличава значително след демократичните промени в България.

{backbutton}