07
Съб, Дек
5 New Articles

БРИК като геополитически и геоикономически феномен

брой4 2010
Typography

През последните години в глобалното (гео)политическо и (гео)икономическо пространство набира скорост ново явление, получило известност под абревиатурата БРИК. Групата включва четири държави: Бразилия, Русия, Индия и Китай. Самото понятие БРИК е въведено от инвестиционната компания „Голдман Сакс”, която в една своя прогноза, от 2005, за развитието на световната икономика към средата на ХХI век, отбелязва, че това ще бъдат най-динамично развиващите се икономики (1) през този период и ще мерят сили със САЩ, ЕС и Япония. Глобалната икономическа и финансова криза не се отрази по един и същи начин върху страните от БРИК, като засегна най-силно Русия. Това даде основание на някои анализатори да обявят прибързано, че мястото и не е в БРИК, защото вече не отговаря на характеристиките за бързо развиващ се пазар (2). Фактът обаче е, че тези четири страни, макар и с различна скорост и в различна степен, излизат благополучно от кризата. За разлика от силно развитите и множеството подчинени на тях икономики по света, приели (нео)либерализма като модел за икономическо развитие.

Какви са изходните позиции, капацитет и потенциал на БРИК? Какво обединява и какво различава (в смисъл на несъвпадение на национални или геоинтереси) държавите от тази група?

Какво ги отличава и обединява?

Кратката съпоставка дава следната картина. В държавен и политикономически аспект,

Китай е социалистическа държава с еднопартийно управление и смесена командно-планова/пазарна икономическа система. Успешният икономически, социален и технологичен възход на Китай го изведе на позиции със сериозни геополитически и  геоикономически амбиции и претенции. Няма да сбъркаме ако кажем, че през последните десетилетия Китай демонстрира най-успешния социално-икономически модел на развитие в света, с 9-10% средногодишен растеж на БВП за последния четвърт век. Това му позволява и в условията на глобална икономическа и финансова криза да разработва стратегии и политики за бързо излизане от кризата и връщане към дългосрочния стратегически замисъл за стопанско развитие. В терминологията на политикономията вече циркулира ново понятие „пекински консенсус”, като антипод на провалилия се, но все още използван като основен геополитически и геоикономически инструмент (под формата на глобална концепция) „вашингтонски консенсус” (3). При това, следва дебело да се подчертае, че не става въпрос за елементарно изтъкване предимствата на „социалистическата смесена икономика”.

Русия е държава в преход с доста объркани парадигми на управление, клонящи към прекомерна държавна и партийна централизация. Икономическият и модел варира в отделните периоди на прехода (от либерална инвазия, довела до създаването на свръхмощна антинационална олигархия, до натурална стокова размяна между регионите и стопанските субекти). Така се стигна до изключително висока степен на олигархично управление, през едни етапи, и прекомерна държавна интервенция (регулация), в други периоди, в условия на развиваща се пазарна икономика.

Индия е пазарна икономика, определяна от някои индийски анализатори като „функционираща анархия”, с прекомерно сложен и противоречащ политически и партиен живот. В тази държава, зад привидното религиозно спокойствие, се крият понякога безумни политически и конфесионални страсти. Потенциалът с който разполага, особено като пазар и човешки ресурси, я мотивира да търси по-значима изява в регионален и глобален мащаб. През последните години Индия се възползва от политиката на изнасяне на производства от западните страни (най-вече от САЩ) на нейна територия и разви не само мащабни конвенционални производства в реалния сектор, но и продукти и услуги от високотехнологичния спектър.

Бразилия е с развит политически плурализъм и функционираща класическа пазарна икономика, но с не особено добър държавен и корпоративен мениджмънт на наличните значителни ресурси от всякакъв вид. Зависима е от външни пазарни сили, въпреки добрата си ресурсна осигуреност.

Обединяващото, в икономически аспект е, че тези четири  страни се развиват, по принцип, в схемата на „ортодоксалната икономическа система”, независимо от съществените различия между тях, което обаче е естествено, от гледна точка на правото на управляващите им елити да избират модела на икономическо и социално развитие. Тези различия не са основание за противоречиви национални интереси. По икономически показатели и стопански потенциал, и четирите държави спадат към бързо развиващите се икономики, което е важен обединителен мотив. Друг аспект е, че те, поотделно и общо, разполагат с най-важните и основни природни и икономически ресурси на планетата. Обединява ги също амбицията и реалистичната цел да се измъкнат от доминацията на досегашните подреждания в световния икономически ред и да се изявяват занапред с много по-голямо самочувствие като субекти в глобалния свят.

В географски и геоикономически аспект, между държавите от БРИК съществуват по-съществени различия. Географската и геоикономическа им принадлежност е и разнопосочна, и сложна. Бразилия е част от Американската геоикономическа зона, което предполага, че неин доминиращ външнополитически приоритет е Латиноамериканският ареал. Едва ли обаче тази страна се чувства уютно в в него, имайки предвид, че център на геоикономическата зона, обединяваща двете Америки, са САЩ. И въпреки неуспешните им досега опити да я интегрират, не може да става и дума те да отстъпят доминиращата си роля на друг субект от американския континент. С помощта на БРИК обаче,  Бразилия ще може да отслаби натиска на САЩ, полагащи неистови усилия, чрез различни доктрини и практически действия, да укрепят ролята си на безусловен център на зоната и да не допуснат ерозирането и за сметка на Бразилия. Затова участието на Бразилия в БРИК се наблюдава внимателно и с известна тревога от суперсилата САЩ. В същото време, засега опитите на последната да разшири формата НАФТА в посока „юг” (т.е. към Централна и Латинска Америка) не дават очаквания резултат, не на последно място и поради „фактора Куба”.

Русия и Китай са идеолозите на  формирането на евразийското пространство или на т. нар. Евразийска геоикономическа зона. Засега  параметрите и: център, ядро, периферия, не са достатъчно оформени. Затова в централната и източна част на Евро-Азия текат активни процеси на образуване на регионални формирования, като преходен етап към създаването на Евразийската геоикономическа зона (пространство). Отделно, е редно да се подчертаят регионалните интереси и на двете страни в прилежащите зони: Китай в Югоизточна Азия, а Русия в постсъветското пространство и района на Каспийско море.

Индия има по-„затворена” регионална доктрина, но с добре премислени политики.

В геополитически аспект, Русия, Китай и Индия са световни ядрени държави, разполагащи и с мощни конвенционални военни сили. Позициите и ролята им в постсъветското пространство, Централна и Югоизточна Азия са безспорни. Неслучайно, те са главния обект на геополитическата доктрина на САЩ за доминация в т.нар. Rimland. Първите две са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. В Латинска Америка, Бразилия е с амбиции за водеща роля, при естествената „конкуренция” на други големи държави от континента (Мексико, Венецуела) и, особено, на САЩ. Латинска Америка, тон за което дава Бразилия и други страни от субконтинента, прави сериозни опити да се развива по собствена геополитическа траектория. Що се отнася до Индия, тя все още не се е отърсила напълно от наследството на Британската колониална империя, но с нарастването на икономическата и мощ се засилват и нейните регионални и глобални геополитически амбиции. Обременена от немалко „съседски конфликти”, Индия търси „отдушници” в по-високите равнища на глобалната геополитика.

Приоритети на взаимодействие

Именно те показват, какво обединява интересите на страните от БРИК. При анализа им ще избягвам традиционната схема - отраслови и секторен анализ, като вместо това ще използвам геополитическия и геоикономически подход, като концинтрирам вниманието си в три области. Подобен подход ми се струва логичен, защото видимата мотивация на четирите държави за сътрудничество, интеграция и взаимодействие се пречупва през призмата на тези аспекти.

Сигурност и безопасност

Основанията да изведем именно тази област като първи (или един от първите) приоритети,  следва да се търсят в някои аспекти на характеристиката на съвременния глобален свят. На първо място, промени се парадигмата за национална сигурност, която излезе извън „черупката” на националната държава, затова вече се търсят решения на регионално и глобално равнище. Именно в този смисъл, поради неравнопоставеността на субектите в международните отношения, се търсят и други подходи, схеми и формати за решаване на проблемите на сигурността – национална, регионална или глобална. На второ място, чисто политическите, военни и кратополитически аспекти на сигурността вече са само едната (макар и все още твърде важна) компонента на целия комплекс на сигурността, който обхваща нови сфери и аспекти. На трето място, според анализаторите, светът е навлязъл в епоха на нарушаване баланса между предвидимите и непредвидими рискове в полза на вторите.

Изхождайки от тези съображения и имайки предвид амбициите на страните от БРИК да играят много по-значима роля в глобалната геополитика, този приоритет изглежда логичен като парадигма на взаимните усилия. В неговите рамки, на този етап, се открояват четири сфери:

- глобалната финансова несигурност (респективно сигурност);

- продоволствената сигурност на формата БРИК и технологичната сигурност, свързана с развитието на ядрената енергетика и новите технологии в страните от групата;

- глобалната екологична сигурност, преди всичко в аспекта на глобалното затопляне;

- енергийната сигурност.

Нов световен (гео)политически  ред

На втория форум на БРИК в Екатеринбург (юни 2009) предмет на обсъждане бе именно въпросът за нов световен ред. Той така и не роди ясна позиция или идея за проект, но и декларативното становище по въпроса също е от значение. Очевидно, на сегашния етап все още не е формулирана обща визия на БРИК по този кардинално важен за човечеството въпрос. Дали ще провежда агресивна политика за радикално преформатиране на световния ред, което да означава допускането на четворката (като формат и поотделно на нейните членове) в голямата геополитика на Г-7, или ще върви към конструиране на някаква нова световна матрица за развитие на човечеството с консенсусна парадигма на много повече водещи субекти, все още не ясно. Дебатите за реформа на системата на международните отношения варират от желанието за реформа на ООН и издигане ролята (статута) на Индия и Бразилия, като големи държави, в нея и в други международни организации, до идеята за ново геополитическо управление на света. На срещата в Бразилия (април 2010), в изказването на бразилския президент Луис Инасио Лула де Силва, като че ли изкристализира някаква обща платформа на мислене в БРИК: „... в рамките на международните организации (включително Г-20) ще се търси промяна на асиметричните и нефункционални процеси на глобализацията”. Очевидно, инструментариумът ще включва оказване на натиск (на различни форуми и в международни организации), на основата на предварително изготвени съвместни позиции. Напълно е възможно в тази посока да се действа и в регионален аспект като се инициират действия за решаване на невралгични проблеми в различни части на света, които сегашните водещи субекти не съумяват (често дори ги изострят) да разрешат в логиката на недопускане на нетолерантност в световната и регионална геополитика. В този смисъл е редно де се оцени и включването на друг член на БРИК – Бразилия, за оказване на толерантен натиск върху Иран, с цел избягване на по-сурови санкции срещу него, или пък „евразийският диалог” на Русия с Турция (а това означава и, най-малкото, с другия член на групата – Китай).

Нов световен (гео)икономически ред

Отделяме тази сфера, защото именно в нея се наблюдава кристализиране на общи подходи и позиции на БРИК. Консенсусните виждания на групата засега се свеждат до конкретни визии за корекция на сегашния и неизбистрена идея за някакъв нов световен (гео)икономически ред, което те самите определят като „разработване параметрите на нова световна икономическа архитектура” (4). Един аспект по който вече е постигнат консенсус, е да се изготвят общи позиции по „ключови въпроси” на глобалната икономика, с цел „постигане на равноправие в системата на международните икономически отношения”. От форумите на БРИК се налага принципната позиция, че глобализацията (която достигна своя връх в областта на икономиката, следвайки схемите на неолибералната доктрина) е изчерпила ресурса си и се налага да се върви към „интернационализация в дълбочина”, т.е. към засилване на регионалното сътрудничество и интеграция. Новото връщане към глобализация ще стане вече на основата на консенсусна парадигма за последващото развитието на човечеството.

На този етап се очертава уеднаквяване на позициите във формата БРИК по три кардинални проблема на глобалното развитие:

- Промяна на световната валутна система: проблемът е изключително сложен и решаването му не е по силите на нито една група, включително и на БРИК. Независимо от това, страните от Г-4 изразяват и поотделно, и като цяло, достатъчно ясни позиции. Така, те подкрепят Китай срещу обвиненията на САЩ, че фиксираният курс на юана е причина за „нестабилността на световната икономика”. Вече се оформило общо мнение, че е наложително да се приключи (макар и постепенно) с хегемонията на американския долар. Според БРИК, вариантите в този посока са: други валути също да получат статут на световни резервни валути (юанът, рублата), като за целта първоначално се усили ролята им като регионални валути (5), трансформирането на СПТ (специални права на тираж) на МВФ като световна валута, или пък създаване на принципно нови СПТ (6).

- Търговският протекционизъм: очевидно това е сред темите, по които БРИК ще оказва натиск върху СТО, в чиито рамки от десетилетия се водят тежки преговори за премахване на схемите, използвани за изкуствено повишаване на конкурентноспособността, най-вече на аграрните продукти. Става дума за  дотирането на аграрното производство в ЕС и САЩ и субсидирането на селскостопанския им износ, което създава много сериозни проблеми на всички останали страни, разчитащи на селскостопанското производство. И четирите държави от БРИК са сред многото потърпевши от тази несправедливост в международната търговия. Затова продоволствената сигурност на БРИК е обект на сериозен диалог и вземане на общи решения (7). Като например решението за изграждане на обща предупредителна информационна система за анализ на продоволствената сигурност на страните от БРИК, за размяна на предварителна информация за очаквани спекулативни атаки на стоковите и фондови борси и валутни пазари и за обмен на високи технологии в областта на селското стопанство.

- Усъвършенстване на регулациите”: По принцип, БРИК не е против да се работи за по-ефективна регулация  в световната финансова система (8) и набляга на острата необходимост от радикални реформи в нея, които наистина да доведат до стабилна нова финансова архитектура. Основанията са, че държавите от групата (с изключение на Русия) сравнително бързо излизат от кризата, запазват стабилна банкова система, преодоляват успешно дълговата криза (за която смятат, че въпреки всички „регулации” ще вкара света в пореден цикъл на структурна криза), а някои от тях имат добре работеща система за държавно регулиране и контрол. За някои, като Китай и Русия, (нео)либералната максима „по-малко или никаква държава в икономиката” изобщо не важи! Що се отнася до Китай, именно перфектно и резултатно работещата държавна регулационна система го спасява от кризите или пък помага за бързо излизане от тях, ако те все пак възникнат под въздействието на външни фактори.

- Формулиране на единни позиции по жизнено важни въпроси и проблеми на развитието на глобалния свят. В ООН, държавите от БРИК излязоха с обща позиция, като съавтори на резолюцията на Общото събрание на Организацията по въпросите за неразпространението на оръжейната надпревара в Космоса и неизползване на силови методи по отношение на космически обекти. Координация се осъществява и по въпросите на борбата за предотвратяване на климатичните промени, борбата с тероризма и др.

Коалицията „Анти-БРИК”

Едва проходила, БРИК вече е подложена на атаки от различни страни. Опитите за противопоставяне на групата недвусмислено говорят, че някои субекти в глобалния свят изпитват сериозни опасения от прокарваните от нея идеи и разширяването обхвата на дейността и. Така постепенто се формира неформална опозиционна коалиция „Анти-БРИК”, в което няма нищо странно или изненадващо. Атаките вървят по няколко направления:

- Определени глобални сили предоставят възможности за критики срещу БРИК на видни представители на своята „геополитическата агентура” - най-вече политици и учени от „световен мащаб”, твърдо защитаващи идеите на (нео)либерализма и на „вашингтонския консенсус”. Атаката върви по изпробваната схема - да се дискредитира и противопостави Русия (идеологът на БРИК) на останалите три страни с внушението, че руските икономически показатели не отговарят на „критериите” за членство в този клуб. Внушава се също, че има и други големи държави, демонстриращи икономически просперитет и заслужаващи повече от руснаците да бъдат в групата (например Индонезия). Тук е мястото да напомня, че БРИК не е разработвала собствени критерии за членство, а става дума за критериите на ФЕД, Световната банка, МВФ, т.е. на „вашингтонския консенсус”. Нито Русия, нито останалите членки на БРИК обаче се самооценяват според тези критерии или пък се съобразяват с тях. Освен това, те се обвързват само с кризата и скоростта на излизане на Русия от нея. Изтъкват се някои действително съществуващи слабости на руската икономика и по-точно зависимостта и от външните енергийни пазари и преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Наистина, основен източник на валутни постъпления за Русия са износът на нефт и природен газ, от значение за нея са и чуждите инвестиции. Но можем ли да посочим някоя страна, която да не е зависима от външните постъпления, особено при положение, че разполага с подобни ресурси (и след като има достатъчно пазари за тях), и да не търси свеж инвестиционен поток - или по линия на износа, или чрез привличане на ПЧИ. В тази връзка, нека си припомним голямата игра с „петродоларите” (1972 и 1976) и неуспелият опит, през 2007-2008, на Буш-младши да убеди страните от ОПЕК и АОПЕК да налеят отново няколко трилиона петродолари в западната финансова система. Истината е, че голям брой субекти, в глобален и особено в регионален мащаб, са зависими от вноса на руски енергоносители и сами се „натискат” да инвестират в енергийните й отрасли. Русия е страна, която отвори и продължава да отваря икономиката си за външни инвестиции. Най-мащабните й проекти обаче са извън нейна територия, което измества проблема за енергийната зависимост (независимост) и сигурност (несигурност) в сферата на геополитическа схоластика. Защото най-важен в случая е контролът върху енергийните трасета и мрежи. Ограниченията се налагат от приложната геополитика на Запада и зависят от това, доколко Русия ще съумее да избегне икономическото си „разчленяване” и да ограничи разграбването на природните си ресурси, което трябваше да стане с помощта на част от т.нар. „олигарси”. Така или иначе, опитите за противопоставяне на Русия на останалите държави от БРИК и внушенията, че логиката изисква те да си потърсят други партньори, като например Индонезия и Турция, продължават. Това разбира се не означава, че към БРИК не могат да се присъединят още държави, включително същата тази Турция, но причините са съвсем други и са свързани по-скоро с провежданата напоследък от Анкара про-евразийска политика, което, между другото, никак не се харесва на стратегическия й партньор САЩ.

- Опити за маргинализиране на БРИК. Как? Като се размие (подцени) неговата парадигма, като замисъл. В основата на тези опити отново са институции като „Голдман Сакс”, предлагаща в категорията на динамично развиващите се пазари да се включи немалка група от държави, също с трудно обясними общи или икономически критерии, които деманстрират, повече или по-малко, забележим икономически растеж и сравнително успешно се справят с последиците от глобалната криза. Известният икономист Нуриел Рубини ги обединява в група, която нарича „първа редица на възникващи икономики”. Съществуват обаче и неписани критерии на „голямата шахматна игра” и по тях трудно могат да се поставят на една плоскост Бангладеш, Виетнам, Нигерия, Пакистан, Южна Корея, от една страна, и САЩ, ЕС, Русия, Китай, Индия, Бразилия или Япония, от друга. Независимо, че страните от първата група демонстрират добри икономически показатели. Вече съществува Г-20, но нейните параметри и цели като че ли не са приемливи за всички водещи играчи, особено в сложната ситуация на икономическа и финансова криза. Поради простата причина, че разширяването на отговорностите за кризата е удобна практическа теза най-вече за истинските генератори на кризата.

- Съществуват сериозни опасения, че истинският замисъл на БРИК (която определени среди оценяват като опасна за съществуващия световен геоикономически и геополитически ред), е свързан с препозиционирането на играчите на световната сцена, за сметка на някои от водещите днес геополитически субекти. Последните, естествено, нямат никакво намерение да допуснат появата на нови сили с претенции за самостоятелност в голямата геополитика. А именно такива въпроси все повече определят дневния ред на срещите на най-високо равнище на БРИК. При това няма грубо афиширане на амбиции, а просто изразяване на безпокойство (и то основателно) за ефикасността на съществуващия световен ред. Интересно е, че критиките към Русия (с изключение на онези, касаещи макроикономическите и показатели) спокойно могат да се отрпавят и към другия член на БРИК - Китай, който освен това е и „социалистическа” държава. Това обаче не се прави. Защо? Ами защото Китай е най-голямата „кредитна попивателна” (за САЩ и други големи икономически сили), вече е най-големия износител и е достатъчно мотивиран да превърне юана в световна или регионална резервна валута. САЩ направиха сериозен, но неуспешен, опит (отразил се негативно върху собствения им геополитически имидж) да формират с Китай нова глобална и то много силна група: Г-2 (или „Кимерика”). Ако беше успял, той в крайнй сметка щеше да доведе до срив на юана и, впоследствие, до много сериозна ерозия на финансовата мощ на Китай чрез механизма на продажби на китайски държавни книжа. Тази схема за елиминирането на БРИК обаче не се осъществи.

- Активизиране (и разширяване) на „геополитическата агентура” в някои държави от БРИК. Тоест, ще се търси слабото звено в групата, като шансовете са най-големи по отношение на Индия и Бразилия, към които се очаква да се насочат и основните усилия за ерозия на единството в БРИК. Сред основанията за това са обвързаността на Индия с Великобритания, както и на Латинска Америка със САЩ.

Алтернативата

Тя би могла да се екстраполира количествено (на базата на макро- и микропоказатели) и да се квалифицира оценъчно (на базата на експертни оценки). Едно не подлежи на съмнение - в света тече поредната битка за преразпределение на световните ресурси и пренареждане на лидерите, в два аспекта: като суперсили и като водещи държави. И страните от БРИК безспорно са обект и субект на геоикономическата война, която се води понастоящем.

На първо място, на БРИК се пада 26% от територията на света и 42% от населението (т.е. почти 50% от световния потребителски пазар). Сумарният икономически, технологичен и военен потенциал на БРИК е значителен. Наистина, някои военни експерти посочват, че ядреният потенциал на Русия е остарял, но това не променя равностойната и позиция в тази област със САЩ. Според китайски източници (които са спорни), по сто-балната скала за оценка, военната мощ на САЩ се оценява с 90 точки, тази на Китай – с 33,3, а руската - с 31,3. Отчитайки военните потенциали на Индия (също ядрена държава) и Бразилия, е очевидно че между БРИК и САЩ в тази област вече е постигнат паритет.

В икономическата област ситуацията е следната: по прогнози на „Голдман Сакс”, към 2050 БРИК, като цяло, ще изпревари по основни икономически показатели Г-7. Най-новите прогнози обаче сочат много по-близък период - около 2025, когато Китай ще надмине САЩ, а БРИК - водещите икономически сили. Прогнозира се, че през периода 2011-2050, БВП на Китай ще расте  средногодишно с 5,2 % (2009 - 8,3%, 2010 - близо 11%, при средно за света около 3%), Индия – с 5,2%, Бразилия – с 4,3%, Русия – с 2,8%. По руски оценки, приносът на БРИК в общия световен икономически растеж вече надхвърля 50%. Групата представлява най-големия потребителски пазар с около 2,8 млрд. души население. В четирите срани понастоящем се произвежда над 15% от световния БВП. Основната арена за икономическо противоборство между БРИК и Г-7 например, ще бъдат високите информационни, комуникационни и производствени технологии. Известно е, че Китай ускорено  се доближава до иновационното и високотехнологично равнище на САЩ, а в близките години ще надмине ЕС. В тази връзка ще припомня, че на форума в Бразилия се проведе изключително представителна конференция не само на бизнеса, но и на стратегическите научно-изследователски звена от четирите страни. Определени са области за взаимодействие със стратегическо значение: ядрена и неядрена енергетика, нанотехнологии (Русия, наред със САЩ, има една от най-мащабните програми за развитие на нанотехнологиите), усвояване на Космоса,.

На второ място, БРИК се очертава като група, задаваща тона за развитие на регионалните процеси, т.е. на интернационализацията в дълбочина. Това е своеобразен отговор на съмнителните резултати от глобалния проект на САЩ. При това с подходи и схеми, които се различават от тези на ЕС и могат да дадат по-бързо конкретни резултати за реализиране на крупномащабни геоикономически проекти (9). Така, Бразилия, заедно с Аржентина, е сред инициаторите за създаването, през 2008, на Съюза на южноамериканските народи (UNASUR), включващ и страните от Андската общност (Боливия, Еквадор, Колумбия, Перу, Чили). Съюзът прие мотото: „една валута, един паспорт и един парламент” (идеи на Симон Боливар). Това е зона с близо 400 млн. души пазар и над три трилиона долара сумарен БВП. Силен геоикономически ход направи и Китай с формирането (от 1.1.2010) на Зона за свободна търговия със страните от ASEAN. Това са вече 11 държави с население почти два млрд. души и около 7 трилиона долара БВП. Известна е активността в евразийското пространство на Русия и Китай. Индия също активизира участието си в регионални форми на икономическо сътрудничество. Изводът, който се налага е, че БРИК ще работи за нов световен икономически ред, усилвайки ролята си в регионалните формирования.

Трудно може да се прогнозира ролята на БРИК в процеса на формиране на нов световен ред (геополитически и геоикономически). Налице са различни гледни точки: песимистите прогнозират или разпадане на групата или, че тя ще играе по-скоро имагинерна роля в бъдещето развитие на света. Оптимистите и реалистите пък виждат в БРИК (най-малкото) един от „кълновете” за конструиране на нова матрица на глобалния свят. Към икономическите, технологичните и военни фактори, които са сред предимствата на БРИК, бих посочи още един, който обикновено не е обект на анализи и калкулации: това е огромният духовен потенциал и духовната енергия на БРИК, независимо от сериозните социално-културни и конфесионални различия. Бих добавил и общочовешкото и философско виждане, че в бъдещето развитие на човечеството този компонент обезателно ще бъде отчетен, а е възможно и да стане водещ. Все някога ще трябва да се постави началото и на подобен процес. А това могат да направят именно глобални субекти със силен духовен потенциал. Западната духовност, както е известно, търпи значителни колебания и разочарования в спектъра на общочовешките ценности. Тези процеси са колкото далечни, толкова и близки, защото са наложителни в търсенето на глобална промяна. Засега обаче (т.е. в близък план), търсенето на корекции в съществуващата матрица на света вероятсе ще върви по пътя на засилена регионализация. И в това отношение, БРИК определено е на гребена на вълната. Отчитайки и вероятността за формиране на геоикономически големи пространства с виртуални граници, БРИК се очертава като формат за генериране на такива идеи, а Г-20  например, като място, където те ще се апробират. Битката за нов ред в глобалния свят ще бъде продължителна. Още сега амбиции за лидерстваща роля в Г-20, освен БРИК, имат ЕС и САЩ.

Заключение

Към днешна дата е излишно да се коментира в критичен тон, какво представлява четворката БРИК, като конструкция: монолитна политическа или икономическа „Г-4”, неформална междудържавна формация, или пък съюз на четири страни, претендиращи за водещи роли в световната геополитика и геоикономика, но пренебрегвани досега от формата Г-7? Ясно е, че групата не е достатъчно оформена институционално. Налице са обаче сериозни индикации, че процесът на сътрудничеството между тези четири държави може да прерасне, най-малкото, в конструкция, подобна на Г-7, т.е. в политически клуб, който да стане един от центровете на световната геополитика и геоикономика. По-сериозната прогноза е за формиране на нова интегрирана глобална политическа реалност със стратегически геополитически и геоикономически претенции, чиито измерения ще зависят от начина на институционализиране на групата. Твърде възможно е БРИК да се разшири с нови членове, които имат сходна или близка до тяхната икономическа, кратополитическа и военна мощ. Така постепенно ще се формира мощна междузонална геоикономическа формация с виртуални икономически граници. А една (гео)икономическа интеграция не може да се осъществява без (гео)политическо сътрудничество и интеграция. Всичко това свидетелства, че БРИК е в състояние да постигне висока потенциална геополитическа и геоикономическа конкурентспособност.

Силният политически коз на страните от БРИК е, че са намерили най-важното, което да ги обединява. Това е гаранция не за туширане на разнопосочни интереси, а за тяхното конструктивно преодоляване. По тази формула се развиват всички формати, форуми и регионални обединения (включително ЕС). Затова същественото е, че БРИК успява да формулира общи цели, принципи и задачи, които, в крайна сметка, се проектират и в общи интереси. Тоест, можем да очакваме, че тя ще еволюира в международна (гео)икономическа организация с виртуални разнородни граници.

 

Бележки:

1. Истинският идеолог е главният икономист на компанията Джим ОНийл, който в началото на века прогнозира, че през първото му десетилетие тези четири страни ще мерят сили (по БВП) със сегашните водещи по този показател държави - САЩ, Япония и ЕС. Той обръща специално внимание на Китай, прогнозата за който е, че към 2020-2025, ще изпревари САЩ по БВП.

2. От разпадането на социалистическия лагер насам не е намерена някаква приемлива класификация на групите страни в света. Очевидно е необходима научно обоснована класификация  (изготвена на равнище ООН) за да се избегне бъркотията с разнопосочното използване на стари и нови термини като „развиващи се страни”, „страни в преход” (но с неясни критерии за естеството на прехода - към ЕС или към нов модел на развитие), различните групи (Г-7, Г-8, Г-20), „икономически тигри”, „бързо развиващи се икономики”, опити за нови абревиатури, като например БРИКЕТ (БРИК +Източна Европа +Турция,) БРИМК (включваща и Мексико) и т.н. Така, в обхвата на „бързо развиващите се икономики” бяха включени (също без някакви ясни критерии, но с подчертана геополитическа мотивация, още дузина страни ( т.нар. Next 11, т.е. „следващите” - Бангладеш, Египет, Индонезия, Иран, Мексико, Нигерия, Пакистан, Филипините, Южна Корея, Турция, Виетнам).

3. Неслучайно, успоредно с широко известното понятие „вашингтонски консенсус”, в оборот влезе и все повече се използва терминът „пекински консенсус”. „Пекинският (китайският) консенсус” все повече се приема като контрапункт и практическа аргументация за провала на „вашингтонския консенсус”. Ще припомния, че последният е доктринална визия на неолиберализма, формулирана от световно известния през 80-години икономист Джон Уилямсън, приета като официална политика от Световната банка и МВФ и включваща: спазване на стриктна монетарна и фискална политика, приватизация „до дупка” (т.е. максимално ограничаване регулативните функции на публичната власт), отказ от бюджетен дефицит, максимално (разбирай безконтролно) „отваряне” на националните икономики за ТНК и ПЧИ, поддържане на ниска инфлация. Интересното е, че стриктното спазването на условията на консенсуса се налага на страни, които се нуждаят от кредитите на Световната банка и МВФ. „Пекинският консенсус”, напротив, отрича „монетарния” и разчита на инвестиционния модел, т.е. на развитието на реалната икономика, запазване на разумна регулативна роля на държавата, контролиран достъп на ПЧИ и т.н.

4. Факт е, че след срещата на високо равнище в Екатерининбург (2009) финансовите министри и централните банки на страните от БРИК получиха политически указания да работят за съгласуване на пакет от конкретни мерки в тази насока. На форума в Бразилия през април 2010 се обсъждаха отделни аспекти за изготвяне на общи позиции по конкретни и глобални въпроси на развитието.

5. Сривът и проблемите на еврото, които се обясняват най-вече като следствие на кризата, се следят внимателно от китайското ръководство, което не приема подобно обяснение. За него е ясно, че повечето проблеми на еврото са пряка проекция на битката евро - долар и на вътрешните проблеми в ЕС и еврозоната. В китайската геоикономическа политика очевидно има яснота по въпроса, защото се работи методично и поетапно за изграждане на такива позиции на националната валута, които трудно могат да се манипулират в следващи периоди на нормално или кризисно развитие на световната икономика. Затова официалната политика на Китай е, че не националната му валута е виновна за увеличаващия се външнотърговски дефицит със САЩ, а самата американска политика на свиване и изнасяне на реалния икономически сектор, залагане на финансови балони за постигане на баснословни печалби и доминация в световната търговия с високотехнологични стоки. Имат ли основание САЩ да обвиняват Китай? Подценената национална валута (съзнателно девалвирана или не) е класическо икономическо средство в арсенала на външноикономическата политика на една страна за стимулиране на производството и износа. Едно предписание на бащите на класическия и на либералния капитализъм (Давид Рикардо, Джон Кейнс). И точно това правят, вече в продължение на години, САЩ с американския долар по отношение на еврото. Защо, когато американският долар бе на върха на своята мощ, те се отказаха от „златния стандарт”? Така или иначе, Китай излезе, през 2009, на първо място по износ - 1,2 трилиона долара срещу  1,18 трилиона на втората търговска сила - Германия. Това е негова върхова позиция, за постигането на която той положи неистови усилия през последните десетилетия, в т. ч. в условия на криза, и няма никакво мотивация да работи за чужди геоикономически интереси.

6. Това трябва да става постепенно чрез разширяване използването на такива валути във вътрешнозоналната търговия (например на юана в Югоизточна Азия, или на рублата в постсъветското пространство), използването на националните валути за разплащания в двустранните (или на многостранните) търговски отношения в БРИК. Страните от БРИК са наясно, че ускореното „приключване” на доминиращата роля на американския долар, на този етап, е опасна за тях, защото все още голяма част от външната им търговия се осъществява в долари. Впрочем, голяма част от валутните им резерви също все още  е в долари. Затова В БРИК се обсъжда идеята за използване на СПТ като световна резервна валута. Между другото, идеята се подкрепя и от различни авторитети на западната финансова система, като бившия шеф на МВФ Мишел Камдесю, сегашния му генерален директор, Доминик Строс-Кан и др. Никола Саркози пък говори за „нова система за обвързване на националните валути”. Ако се върви към подобен вариант това означава, че във валутната кошница, която формира СПТ, трябва да се включат и националните валути на Индия, Бразилия, Китай.

7. Стратегията за продоволствена сигурност на Русия (февруари 2010) предвижда, до 2020, вносът на хранителни продукти да се сведе до 20% от потреблението на вътрешния пазар. Тоест, амбицията на Русия е да се превърне и в сериозен износител на аграрни стоки на международния пазар, което мотивира и тясно сътрудничество в рамките на БРИК, по въпроса за дотациите и субсидиите, и изработване на общи позиции в СТО, както и конкретни форми на сътрудничество в аграрната област.

8. Разработването на единна позиция доведе до преразпределение на гласовете - 5% в МВФ и 3% в Световната банка, в полза на новите бързо развиващи се държави.

9. От този род е схемата „нефт срещу заеми” между Русия и Китай. Китайската банка за развитие предостави на петролните компании „Роснефт” и „Транснефт” кредит от 25 млрд. долара за прокарване на нефтени трасета от Русия до Китай.

 

* Преподавател в Бургаския свободен университет