20
Пон, Май
24 Нови статии

Енциклопедия на борбите за независимост на македонските българи

брой 3 2023
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Спас Ташев, Борбите на македонските българи за права и независимост. 68 случая от периода 1944-1994, 316 стр., "Орбел", 2023 

Практиката сочи, че изнасянето на данни за системното нарушаване на човешките права на лицата с българско самосъзнание на територията на Северна Македония, е липсващо звено в аргументацията на официалната българска позиция по отношение на евроинтеграцията на Скопие. Новата книга на доц. Спас Ташев "Борбите на македонските българи за права и независимост. 68 случая от периода 1944-1994" цели да запълни именно тази празнота. Тя показва, че започналата през 1893 борба за освобождението на Македония не е приключила през 1944 и дава обяснение за причините и характера на съвременните антибългарски прояви в Северна Македония.

Книгата включва 68 статии, публикувани от автора през 2021-2022 във вестник "Труд", в рамките на поредицата „Неизвестните нови борби на Македония“, за да могат тези факти да станат широко обществено достояние.

Освен за масовия читател, интересуващ се от съвременните измерения на македонския въпрос, книгата може да послужи и при подготовката на българските дипломати, които да се запознаят с репресивната същност на процесите в Северна Македония след 1944, с дейността на македоно-българската емиграция в различни държави по света и с международната подкрепа, която е получавало освободителното движение на македонските българи през разглеждания период. Тези знания са необходими и трябва да се използват при запознаването на нашите евроатлантически партньори с причините за възникване на сегашните проблеми в Северна Македония и опасностите, които могат да възникнат при неправилното им интерпретиране.

В същото време новата книга на доц Ташев не цели да провокира ново напрежение между София и Скопие. Изнесените в нея факти не са продукт на официални български твърдения, а на лица, произхождащи от самата Македония, което ясно показва, че става въпрос за вътрешен конфликт и за нуждата от помирение като единствен демократичен вариант за преодоляване на противоречията. При това авторът изрично подчертава, че не отрича наличието на съвременна македонска идентичност сред част от населението на Северна Македония, като на базата на разкритото смята, че тя е резултат от непреодолимите обективни външнополитически пречки пред различните форми на обединение на Македония и България или невъзможността за създаването на действително независима Македония, съчетано с прилагането от страна на Белград на насилствени методи за обезбългаряване. В същото време, в Скопие трябва да се признае, че друга част от населението на бившата югорепублика, въпреки дългогодишните репресии, продължава да съхранява своята историческа българска идентичност и да нарича своя език български. Днес общата европейска перспектива до голяма степен може да смекчи този проблем. Желанието за членство на Северна Македония в Европейския съюз, в който България вече е член, е на практика желание за съжителство с България в в рамките на една общоевропейска структура.Време е да се заяви, че няма конфликт между останалите в наследство от миналото идеи за териториално обединение на българския народ и създаването на независима Македония. Основната поука, че изборът на модел е зависел от съществуващите възможности в рамките на политическите условия, е валидна и днес. Съществена крачка към слагането на край на споровете, свързани сминалото, е приемането на констатацията, че териториалното обединение на българския народ е реализирано на територията на Република България, включително и в Пиринска Македония, а създаването на независима Македония се осъществява единствено в границите на днешна Северна Македония. Този процес, макар и силно забавен поради влиянието на Белград върху официалната политика на Скопие, трябва да приключи с официалното признаване на онази част от българския народ, която живее на територията на Северна Македония. На тази основа, на обективните факти от миналото и покриването на модерните стандарти за правата на човека, включително и премахване на всички форми на явна и скрита дискриминация, двете държави трябва да градят приятелските си отношения и, в крайна сметка, своето бъдеще. И доколкото това бъдеще е европейско, то е обречено да бъде общо.

 

* Българско геополитическо дружество

 

 

Поръчай онлайн бр.3 2024