02
Пон, Окт
23 Нови статии

Ценен български принос в скандинавистиката

брой 3 2023
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Катина Йонева, Външната политика на Кралство Швеция: приемственост и трансформация в рамките на европейския интеграционен модел. 346 стр., Пре Принт БГ, София, 2022.

Наскоро на книжния пазар у нас се появи монографичното изследване ,,Външната политика на Кралство Швеция: приемственост и трансформация в рамките на европейския интеграционен модел”.

Неговият автор – гл. ас. д-р Катина Йонева, е млад учен, но с отлични референции за научноизследователска работа. Тя е бакалавър по ,,Европеистика” на УНСС, магистър по ,,Културна антропология” на СУ ,,Св. Климент Охридски” и доктор по Нова и най-нова обща история на Института за исторически изследвания при БАН, където работи като главен асистент в Секция ,,История на света и международните отношения в ново и най-ново време”. Ползва свободно английски, немски и шведски. Има зад гърба си стаж в Държавна агенция ,,Архиви” и участия в национални и международни научни проекти. Изследователската дейност на д-р Йонева е впечатляваща за толкова млад учен. Тя е участвала в научни форуми на Института за исторически изследвания и Института за етнология и фолклористика при БАН, на НБУ, Института ,,Конфуций” в София, Българската асоциация за европейски изследвания, германския Институт ,,Шилер”, а също в Паневропейска конференция по международни отношения в Стокхолм и в международен семинар в Брюксел. Заявените от нея научни интереси обхващат скандинавистиката, европейската интеграция, международните отношения, историята и политиката на Северна Европа, включително чувствителните проблеми, свързани с Арктика и Гренландия. Доктор Йонева се е насочила към една практически неизследвана у нас тематика, която е слабо позната и в европейската историография.  

Централно място в научните и търсения заема Швеция, сполучливо характеризирана от нея като ,,сърцето на Скандинавия”. Макар да се е съхранила като относително малка държава, Швеция има зад гърба си славно минало, изковала е с времето уникални и впечатляващи традиции в областта на защитата на човешките права, на социалната държава и на външната политика, като продължава успешно да осъществява ясно отличимо въздействие върху средата за сигурност не само в Северния регион и в Европа, но и в глобален мащаб. Разкриването и задълбоченото осмисляне на външнополитическото наследство и характерните особености на шведската външна политика е от голяма полза не само за западноевропейските страни, но и за новите европейски демокрации, включително за Република България.

Представената тук монография на д-р Йонева е базирана на защитения през 2019 едноименен дисертационен труд. Онова, което бие на очи от пръв поглед, са необичайно големият хронологичен обхват, тематичното разнообразие и третирането на шведската проблематика в богат скандинавски контекст. Този панорамен, но аналитичен поглед е продиктуван от резонни мотиви: липсата на български изследвания за Кралство Швеция; формирането и утвърждаването на традициите му в областта на външната политика е неотделимо от органично свързания Европейски Север, което предполага и неговото задълбочено интерпретиране. Думата си е казал и подчертано изявеният стремеж на авторката към перфекционизъм.

В структурно отношение монографичният труд е изграден и организиран в приемлива и логична структура, даваща на авторката възможност да разгърне последователно аргументацията си. В изложението са вградени много таблици, диаграми, схеми и карти, онагледяващи неговите характерни елементи. Задължително следва да се отбележи и завладяващото историческо повествование, поднесено увлекателно и интелигентно.

Монографичното изследване е основано на впечатляваща изворова и литературна основа, над 90% от която е на латиница: обработени и творчески ползвани са 53 документални източника и 59 сайта от глобалната мрежа; консултирани са 275 монографии и книги, 75 студии и статии и 30 електронни публикации. А общият брой на цитиранията, позоваванията и бележките под линия е 819. Казано накратко, изследването се отличава със своята богата документална обоснованост и с творческото ползване на резултатите от огромен брой изследвания на различни езици.

Силно впечатление прави приложеният от автора интердисциплинарен подход, съчетаващ методологическия инструментариум на историята, политологията, културологията, теорията на международните отношения и геополитиката.

 

Еволюцията на шведската политика

 

По много убедителен начин е разкрита солидната вътрешна основа, която позволява на Швеция да води активна и ефективна външна политика: успешно развиваща се икономика; стабилна политическа среда; перфектна инфраструктура; образована работна сила; специално отношение към съхраняване на околната среда и към осъществяване на концепцията за устойчиво развитие; формиране и утвърждаване на шведския социален модел, ,,обсъждан с интерес и възхищение в целия останал свят”, който я изявява като последователен защитник на социалната справедливост по всички кътчета на планетата.

Авторката е вникнала много задълбочено в движението на идеите за международната политика на Швеция в многовековното й развитие, за да проследи постепенното формиране на нейния уникален външнополитически модел. Показано е, как след неуспешните опити за превръщане във Велика сила и в колониална империя, Швеция се затваря в собствените си национални граници, като успява да изработи ,,уникален не само в континентален, но и в глобален план външнополитически модел, балансирайки успешно между своята национална самобитност, регионална принадлежност и европейска обвързаност”.

Външнополитическият курс на Швеция е щателно анализиран във възможно най-широкия контекст, разположен логично в три концентрични кръга. Към вътрешния кръг са отнесени Скандинавието, Северът, Балтийският регион, Балтоскандия и Арктика. В средния кръг е включена Европа като цивилизационна общност, първоначално ограничена в западните предели на континента, а впоследствие – разширена до цялото му географско пространство. Във външния кръг е ситуиран останалият свят, където Швеция разпознава и преследва свои външнополитически интереси.

Синтезирайки резултатите от своето изследване на по-високо теоретично равнище, д-р Йонева е откроила характерните особености и традиционните приоритети на шведската външна политика към средата на ХХ век, когато скандинавската страна е изправена пред конкурентни опции за включване в европейското политическо пространство. Акцентирано е върху постепенния и труден преход от включване в конфликти, предполагащо търсене на съюзници, но създаващо врагове, към неутрална и медиаторска външна политика, разкриваща възможности за извличане на дивиденти без реални военни действия. На тази основа е проследено проникването в шведската политическа мисъл на убеждението в ползата на изолационизма и неговото утвърждаване в политиката на неутралитет, провеждана последователно след Наполеоновите войни (1815) и отстояна в тежките години на двете световни войни, дори по време на Студената война. Показано е, как опазването на страната от военни конфликти способства за изграждането на пиетет към международното право, към силна подкрепа за световната мироопазваща организация ООН и търсене на дипломатически решения на международните проблеми. Подчертава се, че активният неутралитет дава възможност на Швеция да се изявява като медиатор в международните отношения и да проявява изключителна активност на международното поле като ,,хуманитарна велика сила” в областта на борбата с глада, защитата на човешките права, на демократично управление и на равноправието на половете. Отделено е и внимание на стария и жилав шведски външнополитически дискурс срещу Русия, трасирал пътя на източната политика на Стокхолм до наши дни. Не е подмината без внимание традиционната склонност на Швеция към сътрудничество с Османската империя на антируска основа, която се изявява и в последващите отношения с Република Турция.

Успешно е анализирана и коментирана европейската политика на Стокхолм през първите десетилетия след Втората световна война, когато скандинавската държава е изправена пред алтернативата за включване в предвожданата от Франция т.нар. ,,малка Европа” или към оглавяваната от Великобритания т.нар. ,,Голяма Европа”. С пълно основание се обръща внимание на превръщането на Швеция от католическа в протестантска монархия, на закъснялото и бавно проникване у шведите на съзнанието за принадлежност към европейското културно и политическо пространство, на превръщането, от 60-те години, на американската и британската политическа мисъл в доминираща в шведското политологично пространство, на възпиращата сила на убеждението за несъвместимост на политиката на неутралитет с европейската интеграция, поради което в крайна сметка Швеция залага на Европейската асоциация за свободна търговия, а не на Европейските общности. Не е убегнало от вниманието на авторката и настъпилото през 1973 колебание сред шведските управляващи във връзка с присъединяването на Великобритания и Дания към Европейските общности, подтикнало Стокхолм да установи по-близки отношения с Брюксел.

Целият анализ на външнополитическата теория и практика на Кралство Швеция е мотивиран от стремежа към задълбочено научно обяснение на трудното й решение за включване в европейската интеграция. Много правдиво е отбелязано, че това решение е продиктувано не толкова от вътрешно осъзната необходимост, колкото от външни импулси след приключването на Студената война, когато Европейският Север се оказва далеч от новите геополитически оси, а нахлуващият американски неолиберализъм предприема поход срещу социалната държава. Умело са уловени промените и обратите в ритъма на шведското отношение към европейската интеграция: от първоначална еуфория с надеждите за ,,скандинавизиране” на ЕС и интегриране в него на шведския социален модел през бързо последвалото разочарование в резултат от осъзнаването на факта, че страната се нарежда сред нетните донори на Съюза, а не сред неговите нетни бенефициенти, последвано от нов прилив на еврооптимизъм във връзка с Шведските председателства на Съвета на ЕС, когато шведите са обхванати от гордост, че страната им е в самия център на европейския политически диалог, до установяването в крайна сметка на трезв политически реализъм, отчитащ липсата на достатъчно влияние в Съюза поради малките размери на страната и на нежеланието на повечето негови членове да следват шведския социален модел, но съпроводен с успешно намиране на собствен уникален път, съчетаващ новото европейско икономическо развитие с традиционните за страната социални идеи. Направената рекапитулация на шведското членство в ЕС е обективна и балансирана. От времето на световната финансова криза (2008-2009) повечето шведи са се присъединили към ЕС в своето съзнание, тъй като виждат ползите в борбата с престъпността, ограничаването на безработицата, позитивните ефекти върху образованието и науката, значителното разширяване на обхвата на шведската външна политика. Швеция е представена не просто като държава членка на ЕС, стремяща се да отговаря на европейските изисквания и регулации, а като страна, обладана от амбицията да играе съществена роля в европейския интеграционен процес, особено в областта на социалната, екологичната и малцинствената политика, борбата с тероризма и развитието на връзките с развиващите се страни, която успява да внесе свои теми в европейския интеграционен проект, като опазването на околната среда, по-голяма прозрачност при решенията на европейските институции и ролята си на медиатор между европейските държави. Същевременно се изявяват и негативите. Приобщаването към Европейската политика на сигурност и отбрана и произтичащото от нея все по-тясно сътрудничество с НАТО компрометират двувековната шведска традиция на независимост и ,,на практика увлича Швеция в нови противопоставяния и конфликтни отношения с редица народи и общности в света”. Но повечето шведи се примиряват със загубата на традиционния неутралитет, а националните им лидери се ориентират към превръщане на Швеция от неутрална държава в член на Севернотлантичесия алианс.

 

Далечните хоризонти на шведската външна политика

 

Авторката е успяла да покаже, как вътрешната стабилност на Швеция, нейното израстване като ,,индустриален гигант на Севера” и високото качество на живота й дават възможност да разгърне и извъневропейски, по-далечни хоризонти на външната си политика: на Запад към Америка, на Юг към Африка и Близкия Изток, както и на Изток - към Русия и Китай. По такъв начин релефно са откроени глобалните аспекти на шведската външна политика: активното й участие в над 80 международни организации, оказването на помощ за развитие на над 120 страни по света, шведското военно присъствие в различни кътчета на планетата и участието й в десетки мисии в различни континенти под егидата на ООН, ОССЕ, НАТО и ЕС. Особено ценни са авторовите анализи на изграденото умение у Стокхолм за успешно съчетаване на шведските национални интереси със скандинавизма, европеизма, атлантизма и глобализма.

Погледната в своята цялост, монографията на д-р Йонева е оригинален и изцяло приносен научен продукт, нова дума в българската историография в едно слабо разработено изследователско пространство и ценен български принос в световната скандинавистика. Няма съмнение, че книгата ще бъде посрещната с голям интерес от широк кръг български учени – геополитици, политолози и историци, а също от специалисти по международни отношения и по национална сигурност.

Наред с безспорните си гносеологични приноси, монографията на д-р Йонева има и голямо научноприложно значение за университетската преподавателска работа при обучението на студентите по различни специалности, особено по ,,Скандинавистика”, ,,Нордистика”, ,,Европеистика”, ,,Международни отношения” и ,,Политология”. Не само това, тя косвено поставя пред всеки интелигентен читател въпроса, колко поучителен е за страни като България пътят на Кралство Швеция към социалната държава, умелото й включване в европейската интеграция, изключително активната й външна политика и поддържането на висок международен имидж. От тази гледна точка монографията представлява интерес за практическите потребности на българското Министерство на външните работи, най-вече за генералните дирекции ,,Европейски въпроси” и ,,Глобални въпроси”.

Появата на монографията на д-р Йонева е не само голямо събитие в българската историческа и политическа мисъл, но и обещаващ научен факт предвид младостта на авторката, която едва сега навлиза в годините на своята творческа зрялост. А изследователският терен, на който работи, напоследък предлага истинско богатство от изключително актуални в научно и в политическо отношение проблеми. Точно в хода на работата върху монографията светът навлезе в една от редките компресии на времето, когато за удивително кратък срок турбулентно развихрящи се процеси и явления променят радикално международната система, пренареждат геополитическите играчи, изкарват на дневен ред обновени ценности и разкриват нови перспективи пред европейската и световната архитектура на сигурност. Излизането на тясно свързаната с Кралство Швеция Великобритания от ЕС, провалът на ,,Групата на приятелите на Турция” в ЕС, един от основателите на която беше Швеция, трагичните резултати от подетата по предложение на Стокхолм Инициатива ,,Източно партньорство” на ЕС, военният конфликт в Украйна, трудното решение на Швеция за членство в НАТО, очертаващите се драматични сблъсъци в Арктика и Гренландия – това са само част от най-важните проблеми на Скандинавието, Европа и света, които очакват не само своите дипломатически и политически решения, но и компетентни научни анализи. Налице са всички основания да очакваме подобни анализи от д-р Катина Йонева – един от малкото български специалисти по тези насъщни проблеми на нашето време.

 

* Хоноруван преподавател в Университета по библиотекознание и информационни технологии - София

           

 

 

Поръчай онлайн бр.4 2023

Поръчай онлайн бр.4 2023 на списание Геополитика в BeautyHealth.bg