През последните дни на миналата година, американският вонноморски експерт Джоузеф Тревитик, публикува в специализираното изданиe The Drive обширна статия, озаглавена „Новата американска стратегия изисква военноморските сили на САЩ да реагират по-решително на китайската и руската агресия” (1). И тъй като в случая използваното понятие „агресия” може да се интерпретира само по един, единствен начин, възниква въпросът, какво точно би искал да внуши авторът на своите читатели, а и как биха реагирали на подобна квалификация нарочените от него за врагове на Америка Русия и Китай?
Всъщност, в статията си авторът анализира появилият се няколко дни преди това стратегически документ на Военноморския флот, Корпуса на морската пехота и Бреговата охрана на САЩ, относно това, как те планират съвместно да проектират американската военноморска мощ в бъдеще, т.е. до края на века (2). Ще припомня, че предишният подобен документ, озаглавен "Стратегическа за сътрудничество за постигане на морска мощ през ХХІ век" беше публикуван през 2015.
Основното внимание в Стратегията (чието заглавие е "Предимство по море: доминация с помощта на обединената военноморска мощ"), се концентрира върху това, как трите подразделения на американските Военноморски сили планират да водят борбата в открито море и крайбрежната акватория. По-важното обаче е, че в нея се препоръчва възприемането на по-активен подход към реагирането на текушите заплахи, особено на тези, свързани с Китай и Русия, наред с останалите потенциални противници на Америка.
При това се подчертава, че "Китай представлява най-опасната дългосрочна стратегичесда заплаха за САЩ" и в тази връзка "60% от военноморските сили на САЩ се намират в Индо-Тихоокеанския регион". По нататък в стратегията се посочва, че "другите съперници, включително Иран, Северна Корея, войнствените екстремистки организации и транснационалните престъпни мрежи, също продължават да ерозират базиращия се на правила световен ред". Впрочем, тук е мястото да напомня, че самите САЩ не са ратифицирали Конвенцията по морско право на ООН от 1982, която следва да се разглежда като основополагащ документ за международните действия в тази сфера. Тоест, американците интерпретират морската активност изключително съобразно собствените си интереси.
Китайската военноморска мощ, като предизвикателство за доминацията на САЩ в Световния океан
На последния Форум по отбраната, организиран от Военномрския институт на САЩ в края на декември 2020 председателят на Обединения комитет на началник щабовете на САЩ генерал Марк Мили заяви, че за сдържанете на "експанзионистичните амбиции" на Китай, страната му ще трябва да разполага с много по-голям военноморски флот, който да наброява поне 500 кораба. В тази връзка, той подчерта, че "Съединените щати са морска държава и тяхната отбрана зависи на първо място от авиацията и морската им мощ". Мили твърди, че възникналият след Втората световна война международен ред, който, според него, в течение на последните седемдесет години е бил поддържан именно от САЩ, в момента е подложен на силен стрес заради катастрофалните промени в климата и икономическата криза, провокирана от пандемията от коронавирус. В същото време, към двете свръхдържави от времето на студената война са се присъединили и нови "силови центрове", в лицето на Китай, Иран и Северна Корея, които Мили квалицифицира като заплаха за националната сигурност на САЩ и фактори, уж дестабилизиращи ситуцията в света. В тази връзка той предупреди, че ако световният ред рухне, съперничеството между великите сили може да ескалира в пълномащабна война. На този фон, стратезите във Вашингтон очевидно не са единодушни, кого да обявят за основния противник на Америка - дали Китай, или отново Русия. Неслучайно в последно време ставаме свидетели на серия от противоречиви изявления на високопоставени американски политици и военни. Всички обаче са съгласни, че именно Азиатско-Тихоокеанският регион се очертава ката основното бъдещо "бойно поле" на военното и икономическо съперничество между световните държави.
Според Мили: "Повишаването на числеността на американските ВМС до 500 кораба през следващите 25 години, в съответствие с препоръките на плана на Пентагона "Battle Force 2045", представлява дългосрочна цел, но за бъдат изпреварени Китай и останалите конкуренти на САЩ вероятно ще са необходими големи усилия и осъществяването на своеобразна "революция" в корабостроенето”.
Генералът твърди, че превръщането на Китай във втората най-голяма икономика в света, със също толкова силна армия - както по размери, така и по възможности - представлява "дългосрочен и почти екзистенциален проблем" за всяка американска администрация. Тук ще припомня, че според китайското издание Global Times, в последните дни на 2020 Китай е въвел в есплоатация втория си десантен кораб-амфибия тип 075 (3). Според американските анализатори, след като вече притежава два готови десантни кораба, плюс още един, който се изгражда в пристанището на Шанхай, Китай скоро ще разполага със значителни възможности да осъществява морски десанти на имащите жизненоважно стратегическо значение острови и рифове в Тайванския пролив и Южнокитайско море. Те подчертават, че въпросните кораби с големи плоски палуби за хеликоптери, могат да предислоцират с тяхна помощ немалки военни контингенти, при това много по-бързо, отколкото стандартните десантни съдове. Освен това, те могат да сформират интегрирани групировки с китайските самолетоносачи тип Shandong, позволявайки им да си гарантират превъзходство във въздуха при транспортирането на войски, танкове и бронирана техника, като това значително увеличава бойните възможности на военноморските сили на Китай, който планира до 2035 да разполага с поне шест самолетоносача.
Това беше нагледно демонстрирано през декември 2020 при преминаването на самолетоносач Shandong през Тайванския пролив, което бе оценено като предупреждение към „сепаратистите” от Тайпе и опит САЩ да бъдат „убедени” да се откажат от планираните доставки на най-модерно въоържение за Тайван. Впрочем, корабите тип 075 могат да се използват и в мисии за борба с тероризма и пиратството, защита на морскиту комуникации, ликвидиране на последиците от стихийни бедствия и оказване на хуманитарна помощ.
Междувременно в последните дни на 2020 военновъздушните сили на Китай и Русия осъществиха поредното съвместно стратегическо патрулиране в Азиатско-Тихоокеанския регион. Според китайските експерти, това означава, че в бъдеще подобно патрулиране ще се осъществява редовно. Китай участва с четири бомбардировача H-6K, а Русия – с два Ту-95, които формираха съвсместен патрул в зоната на Японско и Източнокитайско морета.
Без съмнение, съвместното патрулиране на китайските и руските ВВС над Тихия Океан ще способства за укрепване на взаимното доверие, така че двете страни да започнат да решават съвместно проблемите на регионалната сигурност, което пък ще повиши нивото на стратегическото сътрудничество и съвместните операции на техните въоръжени сили с цел гарантиране на глобалната стратегическа стабилност.
В тази връзка, генерал Мили заяви пред специализираното издание SeaPower Magazine: „Не твърдя, че се готвим за война с Китай, а че искаме да предотвратим такава война. Но, за да предотвратим конфликтния сценарий с непредсказуеми последици, ще трябва да инвестираме повече във въоръжените сили на САЩ. Ако гледаме сериозно на конкуренцията между великите държави и ако държим да запазим доминиращия си военен потенциал по отношение на Китай или която и да било друга държава, ще ни е необходим много по-голям военен флот. Грубо казано, следва да повишим разходите за модернизация на военния флот с поне 3%-5%, но предвид пандемията от коронавирус и щетите, които тя нанесе на икономиката на САЩ, не вярвам това да се случи през 2021” (4).
Повишаването на числеността на ВМС до 500 кораба, през следващите 25 години, както се препоръчва в плана на Пентагона "Battle Force 2045", представлява дългосрочна цел, но според американските стратези, за да бъдат изпреварени Китай и другите конкуренти на САЩ, са необходими не просто големи усилия, но и истинска „революция” в корабостроенето, което изисква да се акцентира върху създаването на надводни и подводни безпилотни кораби – роботи, които не се нуждаят от обучен екипаж.
Според генерал Марк Мили, това ще бъде нещо подобно на прехода от платноходите към парните кораби. В рамките на променящата се оценка на най-ефективната стратегия за бойните действия на бъдещето, въздушните, сухопътните и морските сили следва да са неособено големи, разсредоточени и трудни за откриване, оставайки си в същото време мобилни челни групировки, разполагащи със свръхточно въоръжение с голям обсег. За разлика от конфликтите в Близкия Изток например, морската схватка между великите държави може да доведе до непредсказуем резултат, ето защо следва да се изхожда от това, че ключово значение за победата придобиват автономността и способността за оцеляване на бойните единици.
Съвременната война радикално понижава вероятността от традиционния, линеен сблъсък със силите на потенциалния противник, ограничен от тясна или ясно определена акватория или географска зона. Най-новите технологии, включително използването на космически средства за проследяване, радиолокационни станции, способни да засичат обекти отвъд хоризонта (като руските „Чернобил-2”), балистични, крилати и противокорабни ракети, както и на свръхзвуково оръжие, разширяват повече от всякога досета възможностите за нанасяне на неприемлив ущърб на противника.
Какво препоръчва новата стратегия
В новата американска военноморска стратегия "Предимство по море: доминация с помощта на обедината военноморска мощ” се дискутират няколко концепции за военни операции, като в някои се акцентиря върху използването на реорганизирания Корпус на морската пехота, разчитащ на бойни кораби-амфибии, по-мащабното използване на дронове и морски платформи, както и на разпределени сензорни и комуникационни мрежи.
Вниманието привлича и „новият акцент върху борбата за контрол над морското пространството и неговото завоюване”, в светлината на растящата загриженост на американските стратези относно изхода от потенциалния бъдещ военноморски сблъсък с такива мощни противници, като Китай или Русия. Според тях, за целта се налага обединяването на всички три ударни компонента на Военноморските сили на САЩ, т.е. на флота, Морската пехота и Бреговата охрана. Наличието на последната в тази триада навежда на предположението, че американците изглежда се готвят да водят сражения с руския и китайски флоти и в непосредствена близост до собственото си крайбрежие – например край бреговете на Калифорния или в Мексиканския залив. Макар че Бреговата охрана може да действа успешно във всяка точка на света.
В съвместния документ, под който е поставен подписът на командващите на военноморските операции на флота адмирал Майкъл Гилдей, на Корпуса на морската пехота - генерал Дейвид Бъргър, и на Бреговата охрата – адмирал Карл Шулц, се посочва, че „Значителните технологични постижения и агресивната военна модернизация на нашите съперници ерозират военното ни предимство. Разпространението на свръхточни ракети с голям обсег означава, че в САЩ вече не могат да претендират за безпрепятствен достъп до Световния океан в случай на конфликт. Затова обединените ни военноморски сили, Корпусът на морската пехота и Бреговата охрана следва решително да се конкурират с нашите протинвици и да са в състояние да ги победят, като за целта се налага в бъдеще да ускорим развитието на модернизираните и интегрирани военноморски сили във всички сфери”.
Така сформираният „триумвират”, който вероятно ще се нарича „Военноморски служба на САЩ”, следва да разполага с достатъчна мощ за да може да сдържа и да победи всеки противник, включително такъв от „висша класа”, за каквито се определят Русия и Китай: „От началото на ХХI век трите ни военноморски служби с тревога следят нарастването на военната мощ на Китай и все по-агресивното поведение на Русия. Нашите глобални военноморски сили ежедневно влизат в съприкосновение с китайски и руски военни кораби и самолети и наблюдават нарастващите им умения и ескалираща агресивност. Оптимизмът относно това, че Китай и Русия могат да се превърнат в лидери, допринасящи за глобалната стабилност, отстъпва пред осъзнаването на факта, че те са решителни съперници на Америка. При това, най-сериозната дългосрочна заплаха за САЩ представлява Китай. Само през последните няколко години станахме свидетели на постоянна ескалация на съобщенията за инциденти между кораби от американските ВМС и бойни кораби на Русия и Китай. Освен това Китай се опитва да нанася удари по военни самолети на САЩ и техните и съюзници и партньори в Тихоокеанския регион с помощта на лазерни и радиоелектронни средства за потискане и други нелетални атаки, които обаче представляват съвсем реална опасност”
В случая очевидно се визират такива „ежедневни практики” (които между другото се използват и от самите американци), като заслепяване с лазери, „изтласкване” на кораби от маршрута им или прехващане на самолети, което в общи линии се смята на нещо нормално. Не е съвсем ясно, как тази стратегия ще се реализира на практика, но е ясно, че обединеният военноморски „триумвират” се готви да действа по-активно и агресивно в случаите, когато „противникови кораби” се опитват да отклонят американски военни съдове от маршрута им или пък ги „атакуват”, използвайки такива средства като лазерно заслепяване или радиоелектронно заглушаване, което обаче в никакъв случай не представлява пряка заплаха за тях.
Внимателният анализ показва, че всъщност в стратегията няма почти нищо ново. Както е известно, САЩ винаги са се нуждаели от някого, когото да нарочат за враг. На първо място, наличието на такъв враг е отличен повод за преразпределяне на бюджетните средства в полза на американския военно-индустриален комплекс. Така, навремето наличието на такъв мощен противник като СССР даваше основание за изразходването на милиарди долари за ескалиране на надпреварата във въоръжаването. Неслучайно, разпадането на Съветската империя моментално актуализира въпроса за смисъла от съществуването на НАТО, която внезапно се лиши от единствения си противник. Именно това наложи, за такъв спешно да бъде нарочен "международният тероризъм", а след това бурно развиващият се Китай и изненадващо бързо възстановилата мощта си Русия.
В случая обаче, става дума не само за военноморския флот на САЩ и Корпуса на морските пехотинци, но и за Бреговата охрана. Което изглежда странно, защото ролята на последната е именно защитата на крайбрежните води на страната, а възможността там да се появи руският или китайският флот изглежда крайно съмнителна. Всъщност, при управлението на президента Тръмп, единственото предизвикателство пред американските военноморски сили беше безславно приключилият инцидент със Северна Корея, както и претенциите към Иран, чиито катери си бяха позволили да "съпровождат" бойните кораби на САЩ в зоната на Персийския залив. Както посочих, по-горе обаче, важното е някой да бъде нарочен за враг и в тази връзка отново ще цитирам новата военноморска стратегия: "Корабите на ВМС и Бреговата охрана осъществяват операции за гарантиране свободата на корабоплаване в целия свят, оспорвайки прекалените и нелегитимни морски претенции. Катерите на Бреговата охрана и подразделенията на правоохранителните органи на борда на корабите на ВМС на САЩ и съюзниците им разполагат с уникални пълномощия за борба с тероризма, разпространението на ядреното оръжия, транснационалната престъпност и пиратството. И трите служби гарантират спазването на наложените от САЩ санкции, осъществявайки морски операции за пресичане на нарушаването им, често в състава на международни оперативни групировки".
Имайки предвид, че Бреговата охрана никога не е била подчинена на Министерството на отбраната, като първоначално неин принципал беше Министерството на транспорта, а след него Министерството на националната сигурност, сформирането на въпросната триада изглежда малко странно, но все пак логично. Още повече, че корабите на Бреговата охрана на практика се движат из целия Световен океан, защитавайки например бреговете (или по-точно петролните платформи) на Ирак.
Тоест, излиза, че САЩ възнамеряват да използват Бреговата си охрана както против терористите и контрабандистите, така и против "стратегическите си противници", като Русия и Китай. Което не бива да ни учудва, защото това автоматично означава нови средства за американския военно-промишлен комплекс. Неслучайно в анализа си на новата военноморска стратегия, Джоузеф Травитик акцентира върху факта, че на корабите на Бреговата охрана (БО), присъстват "уникални органи на властта" и "допълнителни правоохранителни органи", което ги прави още по-ценни в рамките на новосформираната "триада", и подчертава значението на интеграцията на самата Брегова охрана в операциите, осъществявани от флота и морските пехотинци. На пръв поглед, това звучи логично, предвид факта, че БО разполага с 250 кораба и над 200 патрулни летателни апарати. Още повече, че в Устава и не се уточнява конкретно кои брегове охранява, т.е. на теория може да охранява и тези на Украйна например. Освен това, военните моряци и морските пехотинци не разполагат с редица правомощия, каквито има Бреговата охрана - например, да "защитава морската среда" или да осигурява преминаването на корабите през ледовете на Арктика и т.н.
Постигането на "интегрирана морска мощ"
В новата стратегия често се използва понятието "интегрирана морска мощ във всички сфери" (Integrated All-Domain Naval Power), включваща действията на ВМС, морската пехота и Бреговата охрана на САЩ не само по море, но и на сушата, във въздуха, космоса и киберпространството.
Авторите на документа акцентират върху факта, че икономиката на САЩ е пряко свързана с морското пространство: става дума за 31 млн. работни места, 90% от търговския трафик на страната, на стойност 5,4 трлн. долара годишно, както и за информационните потоци, течащи по подводните кабели (ежедневните финансови транзакции достигат 10 трлн. долара).
По-нататък в стратегията се отправят директни нападки срещу Пекин и Москва, като се твърди, че: "Днес Китай и Русия използват целия инструментариум на националната си мощ за да ерозират и трансформират международната система, съобразно собствените си интереси. Двете страни подкрепят ревизионистката си активност с помощта на своите въоръжени сили, прикривайки агресивното си поведение, като смесват собствените си военни групи с военизирани прокси групировки". Освен това се заявява, че китайският суперпроект "Един пояс, един път", прикрива военната експанзия на Пекин с цел установяване на контрол над ключовите морски локации. По отношение на Русия пък се твърди, че "в случай на конфликт, тя може да нанесе кинетичен и или кибернетичен удар срещу Вашингтон и европейските столици или пък да атакува подводните комуникационни кабели, което ще има последици за глобалната икономика".
В стратегията се отбелязва, че спорните морски територии изискват "нов акцент върху морския контрол", а запазването на американското предимство в Световния океан налага радикална модернизация на въоръжените сили на страната.
При това се припомня, ча американските "маневрени, мобилни, експедиционни, мащабирани, устойчиви, универсални, межови и летални сили" не действат сами, а са интегрална част от обединените сили на САЩ и затова имат глобален характер.
В документа се отбелязва, че: "Американските маневрени ударни сили включват няколко групи самолетоносачи, групи за надводно действие и експедиционни ударни групи и се допълват от безпилотни платформи. Далекобойните системи и свръхзвуковите оръжия ще гарантират глобалните ни възможности за нанасяне на удари по наземни цели. Логистичните и спомагателни копраби ще бъдат ангажирани с дозареждане, превъоръжаване, попълване на запасите и живата сила и осъществяване на ремонтни работи. Бреговата охрана пък ще гарантира безопасната, надеждна и ефективна морска транспортна система, необходима за поддържане на силите във военни условия".
Според Стратегията, морското предимство на САЩ изисква от ВМС, Корпуса на морската пехота и Бреговата охрана да набират и обучават разностранен професионален персонал; да осигурят необходимото материално-техническо обезпечаване на операциите; да откриват и пресичат вредна активност на американските противници в хода на ежедневната конкуренция с тях; да си сътрудничат със съюзниците и партньорит при кризи и конфликти; да осигуряват постоянен всеобхватен, далекобоен и свръхточен огън, подкрепян от гъвкави интегрирани мрежи, с цел унищожаване на противниковите сили; да поддържат своята част от американската триада за ядрено сдържане.
Според авторите на Стратегията, всичко това ще помогне за постигането на интегрирана морска мощ, способна да гарантира доминацията на САЩ в Световния океан.
Заключение
В новата стратегия е налице не само очевиден стремеж към разширяване на "традиционните" военноморски операции, но и нещо ново, което обяснява и необходимостта от присъединяването на по-гъвкавата структура на Бреговата охрана към Флота и Корпуса на морските пехотинци: "Ефективната конкуренция укрепва реда, основащ се на ясни правила, не допуска конкурентите на САЩ да ескалират натиска си и осигурява необходимото пространство за американските дипломатически, политически, икономически и технологични предимства, които ще преобладават в дългосрочна перспектива. Осъществяваните съвместно с нашите съюзници и партньори операции, учения и бойни действия следва да създадат условия за едно бъдеще, в което съперниците ни ще бъдат принудени да се откажат от неприемливо поведение или агресия, а ако сдържането им се окаже неуспешно - условия за постигането на военна победа срещу тях".
На пръв поглед, това звучи логично. Новата военна стратегия, наред с подготовката на бъдещи мащабни конфликти, доколкото американците съвсем сериозно се готвят за подобно развитие, може да постигне определени резултати. Остава обаче открит въпросът, доколко ефективно ще бъде ръководството на новосформираната "триада". Ясно е, че при нужда Бреговата охрана може да бъде прехвърлена към Департамента по отбраната, но е съмнително, че този процес ще приключи бързо и безпроблемно.
Много по-важно в случая е, как точно американските военноморски сили възнамеряват да се справят с "агресивния" Китай и "агресивната" Русия, които уж застрашават САЩ. Бихме могли да си представим, как американският флот се насочва към бреговете на Северна Корея например, но е доста трудно да преценим, как би решил да атакува китайските и руските ВМС поотделно, още по-малко пък, ако последните решат да действат заедно.
Всичко това навява на мисълта, че посочвайки Русия и Китай като "условни" противници на САЩ, стратегията наистина цели по-скоро вкарването на "безусловни", т.е. реални и то немалки, средства в подготовката и отработването на отразяване на хипотетичната руско-китайска военноморска агресия. В случая не е от особено значение, доколко реалистична е подобна заплаха. Целта е по-скоро тя да бъде представена за такава, за да бъде задвижен добре отработения механизъм за наливане на държавни средства в американския военно-индустриален комплекс. Тоест, без значение, който точно е в Белия дом, същността на американската политика не се променя - да се изразходват все повече средства за противопоставяне на поредния виртуален враг.
Бележки:
- https://www.thedrive.com/the-war-zone/38240/new-strategy-says-u-s-naval-forces-will-respond-more-assertively-to-chinese-russian-aggression
- https://www.navy.mil/Press-Office/Press-Releases/display-pressreleases/Article/2449829/navy-marine-corps-and-coast-guard-release-maritime-strategy/
- https://www.globaltimes.cn/content/1210707.shtml
- https://seapowermagazine.org/joint-chiefs-chairman-says-bigger-fleet-needed-to-check-china-but-budget-growth-unlikely/
*Българско геополитическо дружество
