09
Нед, Май
24 New Articles

Африканският Рог като пресечна точка на интересите на големите играчи в региона на Червено море

брой 2 2021
Typography

В края на октомври 2019 суданският външен министър на Йомер Камеруддин заяви че Суверенният съвет на страната е взел принципно решение за нормализиране на отношенията и с Израел. Така Судан стана петата арабска държава, след Египет, Йордания, ОАЕ и Бахрейн, която склони да установи дипломатически отношения с еврейската държава. Както е известно, през декември, примерът им последва и Мароко.

Сделката със САЩ

Налице са множество факти за безпрецедентния натиск, който Израел и най-вече САЩ са оказали върху суданското ръководство за да вземе това решение. Ден преди то да стане факт, американският президент Тръмп извади Судан от списъка на държаните-спонсори на тероризма, слагайки край на многобройните обвинения, че Хартум е оказал подкрепа на терористите от Ал Кайда, които през 1998 взривиха посолствата на САЩ в Кения и Танзания, при което загинаха над 200 души, включително 12 американци. Вашингтон включи Судан във въпросния списък още през 1993, а през 1997 му наложи санкции, ограничаващи възможността на местните банки да работят с чуждестранни партньори. Като компенсация за изваждането на страната от списъка на спонсорите на тероризма, САЩ поискаха да бъдат изплатени 335 млн. долара на семействата на загиналите по време на атентатите от 1998, като според американските медии, управляващите в Хартум са превели тази сума на 22 октомври.

Така, Судан пое по пътя, чието начало поставиха ОАЕ и Бахрейн, сключвайки сделки за нормализацията на отношенията си с Израел. В месеците, предшестващи тази стъпка, високопоставени судански представители даваха на пръв поглед противоречиви изявления, относно установяването на официални отношения с еврейската държава. Истината обаче е, че от известно време насам двете страни на практика поддържаха такива отношения, пример за което бе срещата между израелския премиер Нетаняху и председателя на суданския Суверенен съвет Абдел Фатах ал-Бурхан, състояла се в Уганда през февруари 2020. На нея Нетаняху очевидно е убедил събеседника си, че в региона предстоят тектонични промени, както и, че Израел вече е „сила, с която е по-добре да си в съюз”, защото „това би гарантирало по-добро бъдеще на вашия народ”. Както е известно, последвалите събития напълно потвърдиха думите му. Впрочем, в рамките на подготовката за нормализиране на отношенията, шефът на Мосад Йоси Коен също се срещна с представители на суданското ръководство, а самото споразумение беше съгласувано предварително със САЩ, в лицето на старшия съветник на Тръмп Джаред Кушнер, посланика за Близкия Изток Ави Бърковиц, съветника по националната сигурност Робърт О’Брайън, държавния секретар Майк Помпео и генерал Мигел Кореа, отговарящ за Близкия Изток в Националния съвет за сигурност.

В съвместната американско-израелска декларация по този поводе беше посочено, че ръководствата на Судан и Израел са се споразумели да развиват икономическите и търговски отношения помежду си, като първоначално акцентът ще бъде поставен върху селското стопанство. Изрично се подчертава, че преходното правитество в Хартум „демонстрира мъжество и привързаност към борбата с тероризма, изграждане на собствени демократични институции и подобряване на отношенията със съседите”. В резултат, „САЩ и Израел се съгласиха да си сътрудничат със Судан и неговия Суверенен съвет и да гарантират пълната му интеграция в международната общност”. Според Джаред Кушнер, нормализацията на отношенията с Израел поставя началото на „смяна на парадигмата” в Близкия Изток, а решението на Судан има символично значение, защото именно в Хартум през 1967 Лигата на арабските държави взе решение, че Израел няма право да съществува.

Естествено суданско-израелското споразумение породи остри критики от страна на официалните палестински представители. Канцеларията на президента Махмуд Абас публикува декларация, в която това решение се отхвърля и обяви, че „никой няма право да говори от името на палестинския народ и от името на палестинската кауза”. На свой ред, говорителят на ХАМАС Сами Зухри заяви, че „декларацията за нормализация на отношенията между Судан и Израел поражда у нас болка и е несъвместима с историческата позиция на Хартум, който винаги е подкрепял правата на палестинския народ”. В тази връзка, някои палестински лидери изразиха тревога и от възможността нормализацията на суданско-израелските отношения да доведе до това Судан да се съгласи да репатрира и натурализира палестинските бежанци.

Судан като част от новия регионален алианс в зоната на Червено море

Впрочем, Судан привлича вниманието не само на Израел и САЩ, но и на други големи играчи, включително Турция и Русия.

Както е известно, финансово-икономическите проблеми на Турция, в основите на чиято стратегия са неоосманизмът и пантуранизмът, я тласкат към експанзия отвъд националните и граници – от Централна Азия до Африка, разполагащи с огромни енергийни и други ресурси. По данни Turkish Statistical Institute, през 2019 вносът на енергоносители в страната е достигнал 41,1 млрд. долара. През сегашната 2021 пък изтича срокът на дългосрочните договори за доставка на 18,3 млрд. куб. м природен газ в Турция, което е 40% от текущото и потребление. На фона на падащия курс на лирата, това стимулира както проучването и разработването на собствени енергийни находища (включително в спорните участъци в Средиземно море), така и търсенето на такива в по-отдалечени райони (подкрепено и с военно присъствие).

 

 

 

Триъгълникът от турски бази, позволяващ на Анкара да контролира входа към Червено море

 

В този контекст, повишеното внимание на Анкара към региона на Африканския Рог, изглежда напълно логично. Така, през 2017 Турция създаде на територията на Сомалия, южно от столицата Могадишу, на брега на Индийския океан, най-голямата си военна база за 1500 военнослужещи (Camp TURKSOM). Общата стойност на изградените военни обекти, складове за оръжие и боеприпаси и гражданска инфраструктура на площ от 400 ха, е 50 млн. долара, а дислоцираният там турски военен контингент е ивестен като Afrika Kartalı („Африкански орел”). Освен в Сомалия, Анкара разполага със свои военни в Либия, а вероятно и в Нигер, но само в базата и в Африканския Рог се обучават (при това на турски език и с полагане на военна клетва) местни военни, с чиято помощ турските стратези разчитат да формират не само нова геополитическа реалност, но и нова културна идентичност в региона. Показателно е, че на сайта на турското посолство в Могадишу се публикуват официални документи за приемане на кандидати за служба в сомалийската армия. При това конкурсът се провежда именно в Camp TURKSOM, с прякото участие на турски офицери. До лятото на 2020 Турция е подготвила там около 2500 сомалийски военни, като възнамерява в скоро време броят им да достигне 5000. Крайната цел е подготовката на поне десет хиляди военни, т.е. създаването в тази „пропаднала" африканска държава на „туркоезични” въоръжени сили, разполагащи с турско оръжие и преминали специална подготовка, в частност, в „антитерористичния център” в Ъспарта (Югозападна Турция).

Тези амбиции се подкрепят от планираното в перспектива икономическо сътрудничество. Така, през октомври 2018, сомалийския министър на търговията и индустрията Абдула Али Хасан заяви по време на Турско-Африканския икономически форум (открит в Анкара от президента Ердоган), че в рамките на само една година търговският стокообмен на страната му с Турция е нараснал с 37%, достигайки 206 млн. долара. През септември 2020 пък, министър на правосъдието на Сомалия стана Абдулкадир Мохамед Нур, който е завършил Университета в Анкара. През ноември с.г. сомалийският премиер Мохамед Хюсеин Робле публично благодари на Турция за постоянната и подкрепа за националната армия. Пак тогава Анкара обяви, че ще покрие почти 3,4 млн. долара от сомалийския дълг към МВФ. Общият обем на турските инвестиции от 2011 (когато Ердоган за първи път посети Сомалия) насам, се оценява на 1 млрд. долара. Турски компании управляват летището и пристанището на столицата, а „меката сила” на Турция в региона успешно се прокарва от небезизвестната агенция TIKA, Института „Юнус Емре”, фондациите Diyanet, Maarif и други.

Турските медии подчертават взаимноизгодния характер на сътрудничестото със „забравените ни съюзници в Африка”, противопоставяйки го на западния колониализъм. През януари 2020 обаче, президентът Ердоган съобщи, че страната му започва проучване на петролните блокове в териториалните води на Сомалия, което беше поредното предизвикателство към Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. В отговор, Кайро, който вече участва в един „антитурски алианс”, заедно с монархиите от Персийския залив и Рияд, се опитва да формира и друг, този път с участието на Израел и Судан. Мeжду другото, според някои анализатори, решението на Анкара да заложи на Сомалия е свързано със стремежа и да компенсира ерозията на влиянието си в Судан след падането на управлявалия в течение на 30 години (1989-2019) Омар ал-Башир, който беше стратегически съюзник на Ердоган и предостави на Турция контрола над остров Суакин в Червено море. В Кайро сметнаха тази стъпка за опит за стратегическо обкръжаване на Египет и заплаха за интересите му (както и за тези на Саудитска Арабия и Израел) в Червено море. Свалянето на Ал-Башир сложи кръст на турските амбиции за контрол над Судан, което пък обяснява сближаването между Кайро и Хартум и възможността за формиране на военно-стратегически алианс, основан на идеята за общоарабска сигурност. Ще припомня, че през ноември 2020, т.е. в разгара на войната между централното правителство на Етиопия и бунтовниците от провинция Тигре, египетски специални части и бойни самолети пристигнаха във военновъздушната база Марва в Судан, в близост до етиопската граница, за да участват в първите в историята съвместни военни учения Nile Eagles-1.

Пак тогава проправителственото турско издание Yeni Safak съобщи за предполагаема среша между високопоставени военни от Египет, Израел и Судан, които са обсъдили съвместни действия в сферата на сигурността в Червено море. Твърди се, че египтяните са били представени от зам. министъра на отбраната, командващия войските в южните провинции и висши офицери от разузнаването. В Кайро действително са силно разтревожени от турската експанзия в Сомалия, която може да постави под контрола на Анкара входа към Червено море, застрашавайки сигурността на арабските държави. За да се противопостави на тези опити на бившата си метрополия, Египет инициира система от регионални алианси и споразумения, способни да се противопоставят на подобни заплахи, от типа на провелият се през септември 2020 в Кайро „Източносредиземноморски газов форум” с участието на Египет, Йордания, Израел, Кипър, Гърция, Италия и Палестинската автономия.

Очевидно Египет опитва да се възползва от нормализацията на израелско-суданските отношения за да формира алианс, който да сдържа ескалиращите турски амбиции в зоната на Червено море. На практика, в него може да се включи и Саудитска Арабия, която поддържа доста тесни връзки с Израел (макар да не ги афишира) и оказва значителна икономическа и военно-техническа подкрепа на Египет. Кайро и Рияд имат общи неприятни спомени от някогашното османско господство, освен това след "случая Хашоги" през 2018 отношенията между Анкара и Саудитите рязко се влошиха.

Някои смятат, че очертаващият се алианс може да се окаже доста ефективен, особено ако към него официално се присъедини и Израел, който също има излаз на Червено море и е разтревожен от турските и иранските амбиции в региона. Що се отнася до сътрудничеството между Египет и Саудитска Арабия, то има дълги традиции и включва съвместни морски учения  за защита на корабоплаването. Ще припомня, че през януари 2020 египетският президент Абдел Фатах ас-Сиси откри, в присъствието на българския премиер Борисов, арменския президент Пашинян, престолонаследника на ОАЕ и саудитския зам. министър на отбраната, най-голямата военна база в зоната на Червено мора - Беренис, като събитието беше предшествано от мащабните военни учения "Кадир 2020". Непосредствено след тях бяха проведени и съвместни египетско-саудитски военноморски учения "Morgan 16" с цел укрепване сигурността в региона и противодействие на външни заплахи (най-вече от турска страна).

Истината е, че Ердоган се стреми да се възползва максимално от икономическата разруха и племенните междуособици в Сомалия, която разполага и със сериозни петролни ресурси, които Турция би искала да постави под свой контрол. Впрочем, от не по-малко значение е и контролът върху "входа" към Червено море - пролива Баб ел-Мандеб, което обяснява и ескалиращата "хуманитарна" активност на турците в обхванатия от гражданска война Йемен (друга бивша османска провинция). В тази връзка някои експерти смятат, че опирайки се на базата си в Могадишу, Турция може да опита да повтори в Йемен "либийския сценарий", конфронтирайки се с групировките, подкрепяни от Саудитите и ОАЕ.

Разбира се, турската дипломация ще направи всичко за да провали очертаващата се враждебна "арабско-израелска" коалиция, която може да създаде сериозни проблеми на Анкара.Ще припомня, че през ноември 2020, Ердоган и саудитският престолонаследник проведоха телефонен разговор, в който се договориха "да съхранят откритите канали за диалог с цел укрепване на двустранните отношения и разрешаване на спорните въпроси". Това обаче, едва ли ще има някакъв сериозен ефект, предвид факта, че Анкара продължава тайно да подкрепя организацията "Мюсюлмански братя", чиято активност сериозно застрашава вътрешната стабилност на арабските държави от Персийския залив, както и Египет. Небходимостта да действа против две широки коалиции, едновременно в Източното Средиземнорие и в Червено море ше напрегне максимално турската икономика и военна мощ, ще и струва значителни разходи, ще изостри вътрешните проблеми и, вероятно, ще отслаби активността и по другите направления на експанзията на Анкара.

Руската активност в региона на Африканския Рог

Междувременно, през декември 2020, Русия подписа със Судан споразумение за създаване на своя военноморска база в страната за срок от поне 25 години (с възможност за удължаване с още 10). Това ше позволи на руснаците да разполагат в Порт Судан, на Червено море, с до четири военни кораба едновременно, включително с ядрено задвижване. В споразумението се посочва, че руската база "ще помогне за укрепването на мира и стабилността в региона" и не е насочена против която и да било трета страна. След разрешението на суданското правителство за създаването и, Москва се ангажира да достави на страната оръжие и военна техника.

Споразумението е интегрална част от усилията на Русия за възстановяване на постоянното присъствие на нейни военноморски кораби в различни региони на света. Както е известно, след разпадането на Съветския съюз през 1991 и последвалите икономически трудности и недостиг на средства за нуждите на отбраната, руското военно присъствие силно деградира. От двайсет години насам обаче, президентът Путин усилено възражда руската военна мощ, на фона на ескалиращото напрежение в отношенията със Запада.

Руският флот вече присъства активно в Средиземно море благодарение на военноморската база в сирийското пристанище Тартус. В момента това е едннствения обект от подобен тип, с който руснаците разполагат извън пределите на бившия СССР. През 2017 Москва се споразумя с правителството на Асад за удължаване срока за аренда на базата с 49 години. Споразумението позволява на Русия да държи там до 11 военни кораби, а самата база се модернизира и разширява.

Що се отнася до споразумението за базата в Порт Судан, то следва да се разглежда в контекста на укрепването на политическите връзки между Москва и Хартум, както и на провежданата през последните години от Кремъл "африканска стратегия", т.е. разширяването на руското политическо и военно присъствие в държавите от Тропическа Африка. Освен това, руснаците дават възможност на Судан да отстоява интересите си, пред лицето на западния натиск и обвиненията за нарушаване на човешките права от режима по време на продължаващите войни против бунтуващите се провинции Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил.

Както е известно, Русия и Китай блокираха в ООН опитите на Запада за налагане на санкции срещу Судан и забрана за доставка на въоръжения в страната. В отговор, Хартум гласува в съответствие с руските интереси по въпросите, касаещи Сирия и Украйна, и призна присъединяването на Крим. Судан е сред най-важните търговски партньори на Москва в Тропическа Африка. През 2018 обемът на взаимния стокооборот достигна 500 млн. долара, като той включва почти изключително руски внос в Судан (заради кризата в страната през 2019 той намаля почти двойно). За сравнение, стокооборотът на Русия с най-големия и партньор на Черния континент - ЮАР, се равнява на около 2 млрд. долара годишно.

През последните 20 години руснаците са основния доставчик на въоръжения и военна техника за суданската армия. Обемът на руските военни доставки през този период е около милиард долара, което е сериозна сума за Тропическа Африка. Освен това в Судан отдавна работят руски инструктори и военни съветници, а судански военни се обучават в Русия. Поне от 2018 насам в страната присъства частната военна компания "Вагнер", която е собственост на приближения до Кремъл  руски бизнесмен Евгений Пригожин. Тя охранява златните рудници, където работят неговите фирми "М Инвест" и дъщерната и компания "Мерое Голд", които от юли 2020 са обект на американски санкции.

През 2019 Русия и Судан подписаха споразумение за военно сътрудничество и създаване на постоянно представителство на руското Военно министерство към суданското Министерство на отбраната. От 2007 насам двете страни имат и договор за защита на секретната информация.

От военно-стратегическа гледна точка, съществуването на руска база в Червено море сякаш няма особен смисъл. Военният флот на Русия не поддържа постоянно присъствие там (нито има нужда от такова), както и в съседния Индийски океан. За участието на руски кораби в борбата срещу пиратите досега се използваше базата Тартус в Сирия. Що се отнася до предвидената в споразумението възможност там да акустират атомни подводници, от оперативна гледна точка, прехвърлянето на такива подводници или пък на тежки атомни крайцери в затворената акватория на Червено маре следва да се разглежда по-скоро като демонстрация на нарасналия оперативен потенциал на ударните сили на руския флот. По-важно в случая е съдържащото се в споразумението разрешение за разполагане там на системи за радиолектронна борба, чиято основна задача ще бъде блокиране работата на разузнавателните средства на руските противници. Тоест, т.нар. "пункт за материално-техническо осигуряване" в Порт Судан ше представлява по-скоро контролирана от руснаците "междинна база" за различни видове стоки и материали (включително военни). За това, в частност, говори липсата в споразумението на каквито и да било ограничения върху движението на спомагателните кораби на руския ВМФ (то касае само аспектите, свързани с бойните съдове), включително превозващите товари. Впрочем, липсват и ограничения за влизане на руски граждански кораби в базата.

Освен това, споразумението позволява на руските специални служби да събират необходимата им разузнавателна информация за случващото се региона. Що се отнася да предоставените на руснаците неограничени възможности да използват авиация и наземен транспорт, то показва, че новата база би могла да се използва и за осъществяването на специални операции в съседните на Судан държави, както и като транспортен коридор за руските компании, които работят в Централноафриканската република. При всички случаи, новата руска база ще позволи, от една страна, на Судан да защити по-добре интересите си на фона на оказваният върху него силен западен (и най-вече американско-израелски) натиск, а - от друга, Москва ще може по-ефективно да проектира мощта си в един ключов от гледна точка на световния трафик регион.

Капаните, заложени от САЩ

Както вече споменах в началото, с решението на американското правителство да изключи Судан от списъка на държавите, подкрепящи тероризма, се слага край на многобройните санкции, наложени преди 27 години на страната, както и на задушаващата я международна икономическа изолация. Тази стъпка дава на Хартум възможност да размрази сметките си в чуждестранните банки и да възобнови пълноценното сътрудничество със световните финансови институции и политически организации. Което несъмнено ще окаже положително влияние върху вътрешнополитическата ситуация в страната. В същото време, нормализацията на отношенията с Израел продължава да поражда ожесточени спорове в Судан. При това противниците и не намаляват, а дори напротив - налице са сериозни разногласия вътре в управляващата коалиция, като много от партиите в нея се присъединиха към антиизраелския лагер, обединяващ 25 политически и граждански организации. В същото време, не може да се изключи повторното налагане на санкции, ако поетите от Хартум ангажименти не бъдат изпълнени.

Следва да сме наясно също, че решението на американското правителство за изключването на Судан от списъка на държавите, спонсориращи тероризма, е свързано с редица условия. Както е известно, Конгресът на САЩ прие закон в подкрепа на прехода към демокрация в тази страна, предвиждащ усилване на контрола върху разузнавателните служби и армията, както и мониторинг и оценка на редица реформи в службите за сигурност, включително разпускане на опълченските формирования и ограничаване влиянието на военните за сметка на гражданските институции. Нормативният акт, известен като "Закон за прехода към демокрация в Судан, отчетност и финансова прозрачност през 2020", получи широка подкрепа както от Републиканската, така и от Демократическата партия и беше одобрен от Конгреса. Без съмнение, той ще окаже значително влияние върху баланса на силите и тяхното взаимодействие на територията на Судан. Сред изискваният в него е да бъде забранено на суданските въоръжени сили и свързаните с тях институции да участват в експлоатациите на мините в страната, което е в разрез с интересите на командващия на Силите за оперативна поддръжка Мохамед Хамдан Дагало. Както е известно, той контролира по-голямата част от този сектор и е свързан с контрабандата на суровини в ОАЕ, осъществявана от компания, принадлежаща на член на семейството му.

Освен това, в закона се изисква да бъдат проверени активите и бюджетите на службите за сигурност, армията и полицията, както и да бъде засилен контролът над принадлежащите на военните компании, каквито има във всички сектори на суданската икономика. И накрая, предлага се периодично да се оценява, до каква степен властите изпълняват всички тези изисквания, както и споразуменията, касаещи човешките права, и съдействат за прехвърляне на пълномощията към гражданските организации.

В случай, че този закон бъде нарушен, се предвиждат множество санкции, които - както може да се очаква, ще бъдат наложени на всички лица, без оглед на заеманите от тях длъжности и пълномощията им. Това включва и замразяване на техните активи и анулиране на визите им за САЩ.

Очевидно Вашингтон се стреми да постави Хартум в безизходно положение, тъй като решението за изключването му от списъка на държавите - спонсори на тероризма е просто начин режимът да бъде убеден да спазва решението си за нормализация на отношенията с Израел, т.е. да работи за реализацията на американския дневен ред в региона, особено предвид конкуренцията от страна на такива водещи държави като Китай и Русия в това жизненоважно стратегическо пространство. И, ако Судан реши да се отклони от този план, САЩ без всякакво колебание ще приемат нов закон, с който да възстановят и дори разширят санкциите срещу него.

 

* Българско геополитическо дружество