През септември 2020, външният министър на Япония Тошимицу Мотеги и британският министър на външната търговия Елизабет Тръс съобщиха за успешното приключване на проточилите се три месеца преговори за подписване на Споразумение за свободна търговия, което влезе в сила в началото на 2021.
Разбира се това не означава незабавна и еднократна отмяна на митата в двустранната търговия, макар че тъкмо това се предвижда за редица стоки и услуги. В общи линии, на 1 януари 2021 стартира процедура за постепенно (за японските автомобили, внасяни в Обединеното кралство тя ще отнеме 6 години) премахване на митническите бариери.
За Великобритания, която продължава да изпитва сериозни затруднения, въпреки сделката с Брюксел относно излизането и от ЕС, това несъмнено беше знаково събитие. В Лондон са наясно, че за страната ще е по-лесно да посрещне превратностите на бързо трансформиращия се съвременен свят, ако разполага с достатъчно силни партньори и съюзници в различни региони на света и най-вече извън Европа.
Всъщност британските управляващи се заеха да търсят такива партньори още непосредствено след референдува от юни 2016, поставил началото на болезнения за страната процес на Brexit. За целта беше създадено специално министерство (департамент) на външната търговия, което в момента се оглавява от Елизабет Тръс, като сред възможните кандидати за формиране на нови зони за свободна търговия с британско участие са САЩ, Австралия и Нова Зеландия.
Великобритания и Източна Азия
Фактът, че първият успех в рамките на тези усилия беше постигнат именно с Япония, съвсем не е случаен. Той е само поредното доказателства за изместването на фокуса на глобалните процеси към региона на Индийския и Тихия океани (ИТР). Това няма как да бъде пренебрегнато от британските стратези, още повече че става дума за една страна, която сравнително доскоро беше световен лидер, упражняващ мощно влияние в огромния регион "източно от Суец". След като през 60-те години на миналия век той беше изоставен от Лондон по съвсем обективни причини, напоследък са налице редица признаци, че Обединеното кралство се опитва отново да се "върне" в него.
Япония пък е сред основните участници в процесите в региона на ИТР, затова неслучайно само година след референдума за Brexit там се появи тогавашният британски премиер Тереза Мей, начело на голяма делегация. По време на преговорите с японските домакини, водени от премиера Шиндзо Абе, бяха дискутирани широк кръг въпроси, касаещи взаимната заинтересованост от всестранно развитие на двустранните отношения в сферите на политиката, икономиката и отбраната. Следва да отбележа, че малко преди това Абе съгласува в Брюксел с ръководството на ЕС принципите за развитие на икономическото партньорство между Япония и Съюза, т.е. още преди четири години Лондон и Брюксел стартираха своеобразна надпревара в развитието на сътрудничеството с една от водещите азиатски държави. Въз основа на споменатите по-горе "принципи", през юни 2018, по време на 25-та среща Япония-ЕС в Токио, беше подписано двустранно Споразумение за свободна търговия, влязло в сила през февруари 2019.
Две години по-късно вече е в сила и аналогичното споразумение между Япония и Обединеното кралство. Ще напомня, че преди началото на преговорите с японските си колеги, през май 2020 британското министерство на външната търговия публикува обемен документ, в който - освен всичко друго - се посочват и мотивите за интереса на Лондон да преговаря с Токио по този въпрос. Показателно в това отношение е заглавието на първия параграф от първата глава - "Стратегически съображения", в който се посочва, че "споразумението с Япония ще укрепи британската стратегия в Азиатско-Тихоокеанския регион". Констатира се, че споразумението, което е важно и само по себе си, представлява "стъпка по пътя към присъединяването на Обединеното кралство към Всеобхватното и прогресивно Транстихоокеанско партньорство". Всъшност подобна теза не е никак нова, тъй като още през 2017 сходна позиция изрази предшественикът на Тръс в министерството на външната търговия Лиъм Фокс. Ще припомня, че става дума за регионално обединение (Comprehensive and Progressive Agreement for Trans-Pacific Partnership - CPTPP), включващо 11 държави - пет азиатски и четири американски, плюс Австралия и Нова Зеландия, договорът за което беше подписан през март 2018 в чилийската столица Сантяго и влезе в сила от 1 януари 2019.
Самият факт на появата на подобна авторитетна (при това, не само в икономическата сфера) международна организация се дължи почти изцяло на усилията на Япония и вече бившия и премиер Шндзо Абе. Както е известно, проектът, който първоначално се наричаше "Транстихоокеанско партньорство", се оказа на ръба на провала, след като Тръмп оттегли САЩ от него. Ще припомня, че горе долу по това време се провали (по същите причини) и сходният проект за "Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции" (ТПТИ).
Освен очевидните политически и имиджови дивиденти от потенциалното присъединяване на Лондон към СРТРР, който държи 13% от световния БВП, от изключително значение е участието на Австралия и Нова Зеландия в тази организация. Тоест, на двете споменати по-горе държави, с които Великобритания преговаря за създаване на двустранни Зони за свободна търговия. Що се отнася до САЩ, Вашингтон поставя определени политически условия за подписването на подобно споразумение, чието удовлетворяване ще се окаже доста болезнено за Лондон. Британците например, бяха принудени да се откажат от изгодната сделка с китайския ІТ-гигант Huawei, който трябваше да участва в изграждането на британската комуникационна мрежа 5G.
За разлика от Вашингтон, Токио не поставя никакви подобни условия и всячески приветства желанието на британците да влязат в СРТРР, при което сумарният му БВП ше нарасне до 16% от световния. Което е съпоставимо с БВП на всеки от двамата световни гиганти САЩ и Китай. При това, самата процедура по присъединяването на Великобритания към СРТРР най-вероятно ще и позволи да изпревари "опашката" от желаещи да станат негови членове.
Следва да обърна внимание, че ключов елемент на възобновения британски интерес към региона "на изток от Суец" може да се окаже военният компонент. За това говори в частност, съобщението на японската агенция Kyodo от декември 2020, че в началото на 2021 край бреговете на страната ще се появи ударна военноморска ескадра, начело с най-новия британски самолетоносач Queen Elizabeth. Тя ще участва съвместно с кораби на САЩ и Япония във военни учения в западната част на архипелата Рюкю (Нансей). Тук е мястото да отбележа, че именно там са разположени петте необитаеми острови Сенкаку, които на практика се контролират от японците, но за които претендира Китай, който ги нарича Дяюйдао. Впрочем, в Пекин смятат, че въпросните острови, въобще не са част от архипелага Нансей.
На този фон не е учудващо, че китайците също проявяват повишен интерес към опитите за възкресяване на британското военно присъствие в Източна Азия, още повече че имат много лоши спомена от това присъствие през ХІХ и началото на ХХ век. От друга страна, в Пекин смятат, че тези опити имат по-скоро символично значение.
Да не забравяме обаче, политико-стратегическия фон, на който се предприемат опитите за завръщането на Великобритания в региона "на изток от Суец". От ключово значение в случая е перспективата за формирането там на своеобразна "азиатска НАТО", включваща САЩ, Япония, Индия и Австралия (т.нар. Quad). Засега не е ясно, как британската активизация "на изток от Суец" ще се отрази на този процес. Както впрочем и активността на друга бивша велика колониална сила - Франция.
Подобна перспектива може да се окаже съвсем реална, ако не бъдат спрени негативните тенденции в триъгълника, формиран от трите водещи азиатски държави, а именно Китай, Индия и Япония. В тази връзка следва да отбележа позитивната роля на Москва, която миналата година, по време на срещата на ниво външни министри на ШОС, осигури възможност за китайско-индийски диалог с цел разрешаване на поредния граничен конфликт в района на Ладакх. Впрочем, руснаците могат да се изявят като посредници и за преодоляване на "недоразуменията" в китайско-японските отношения.
Между другото, характеризиращата се през последните години със сериозно напрежение ситуация в района на островите Сенкаку/Даюйдао беше дискутирана и по време на осъщественото през ноември посещение в Токио на китайския външен министър Ван И, като двете страни се споразумяха да предприемат мерки за намаляването му. Точно в този момент обаче се активизираха американските и британски съюзници на Токио. Макар че съвместните японско-американско-британски военноморски маневри очевидно са договорени отдавна, провеждането им в момент, когато Япония се опитва да подобри отношенията си с Китай, едва ли е особено удачно. От друга страна обаче, японците много трудно могат да се откажат от предлаганата им от съюзниците "подкрепа". В тази връзка ще припомня, че Лондон предложи на японската компания Mitsubishi да осъществи техническото обслужване на 40-те изтребители F-35, разположени на борда на Queen Elizabrth. Както е известно, Mitsubishi произвежда тези изтребители от пето поколение по лиценз на американската компания Lockheed Martin. Тоест, освен "съюзническа подкрепа", британците предлагат и изгодна сделка за японската корпорация.
Военното измерение на британската "Източна политика"
И така, Великобриния с всички сили се стреми да възстанови някогашното си влияние на международната сцена, включително като демонстрира повишена активност в държавите от Изтока. От друга страна обаче, като изключим Съвета за сигурност на ООН, британците на практика не участват в каквито и да било преговорни механизми за разрешаване на конфликтите в Азия, включително и тези в Близкия Изток. Това обаче не им пречи да се стремят да прокарват собствената си политика, което най-вероятно е подражание и подкрепа на американския курс и нееднократно е провокирало критики към правителството от страна на обикновените британци.
Обединеното кралство обаче, винаги е предпочитало да прокарва интересите на политическия си елит, без да се съобразява особено с обществените настроения, което също сближава британския подход с американския. Този подход се е формирал от векове, а след като в Близкия Изток бяха открити гигантски запаси от енергоносители и други ресурси, той окончателно се наложи в политиката на Великобритания. Именно наличието на нужните и природни и други богатства на територията на държави, върху които то не упражнява достатъчно влиняие, стимулира Обединеното кралство, както и САЩ, да провокират социално-политически конфликти в много държави, включително използвайки тактиката на "цветните революции" или осъществявайки открити въоръжени интервенции.
Великобритания продаваше и продължава да продава оръжия на повечето държави от Изтока, като е на шесто място сред най-големите износители на въоръжение. Около 50% от британския оръжеен износ е на авиационна техника и боеприпаси за нея. Основното му направление е Близкия Изток, т.е. регион, в който постояно се водят кървави сражения и, съответно, постоянно има нужда от нови доставки на въоръжение. Основният клиент пък е Саудитска Арабия и то, въпреки че още през лятото на 2019 британският апелационен съд обяви че износът на оръжие за режима в Рияд е в разрез със законите на страната, заради саудитското участия в йеменската война, и задължи правителството да прекрати издаването на нови разрешителни за износ, включително в рамките на мултимилиардната сделка за доставка на 48 изтребители "Тайфун". Година по-късно обаче, британското правителство обяви, че възобновява издаването на разрешителни за износ на въоръжения за Саудитска Арабия под предлог, че "вероятността, в резултат от използването на британско оръжие в Йемен, да бъде нарушено международната хуманитарно право, е минимална".
В момента в Обединенота кралство се осъществява мащабна военна реформа, която провокира нееднозначни обществени реакции. През ноември 2010 правителството публикува поредната стратегия в сферата на сигурността, озаглавена "Силна Британия в епоха на неопределеност", в която са формулирани основните бъдещи заплахи, с който страната ще се сблъска в периода до 2020-2030. На първо място са поставени такива заплахи като международния тероризъм, кибератаките, катастрофите на национално ниво, природните катаклизми, пандемиите и кризите в международните отношения. Като основни региони, където е възможно използването на британската военна мощq се разглеждат широк спектър от държави от Западна Африка до Югоизточна Азия.
Въз основа на въпросната стратегия за национална сигурност по-късно бяха изготвени два фундаментални документа, превърнали се в основа на по-нататъшното военно строителство в Обединеното кралство: "За стратегическата отбрана и сигурност" и плана за реформи на въоръжените сили "Армия 2020".
Напоследък обаче, в британските медии все по-често се появяват съобщения за доста плачевното състояние на въоръжените сили на страната. Според експертите, сред причините за упадъка им са недостатъчното финансиране и съкращаването на числеността на армията, която намаля двойно след проведените през 2010 реформи от тогавашния премиер Дейвид Камерън. Така, Daily Mail и други британски издания твърдят, че в момента армията не може да се справи дори с ангажиментите си в НАТО, да не говорим за осъществяването на операции в други държави. Според тях, САЩ изглежда възнамеряват да използват британските войници като "пушечно месо", за което говори в частност взетото преди няколко години решение за разполагането на британски части (800 души) и танкове "Челинджър" в Естония, тъй като в случай на военен сблъсък с руснаците те просто "ще бъдат принесени в жертва".
Състоянието на военната техника също не е кой знае колко добро, което многократно беше потвърдено и от резултатите от военните учения с британско участие в САЩ. В интервю за Asia Times проф. Пол Кенеди от Йейлския университет изрази тревога за сегашния числен състав на британския военноморски флот, въпреки че корабите, които предстои да влязат в експлоатация, са много по-мощни от предишните. На свой ред главният редактор на специализираното списание Warships International Fleet Review Лайън Балънтайн признава, че "сегашната роля на британския флот в Индийския и Тихия океани е далеч по-скромна, в сравнение с предишни епохи. В действияти си по море, Великобритания е силно зависима от съюзниците, сътрудничеството с които и позволява да запълни недостига на бойни кораби и ресурси".
Истината обаче е, че върху състоянието на сегашните британски въоръжени сили оказва влияние не само недостига на финансиране, но и скандалните афери на тяхното командване. Както посочва в в тази връзка Times, в резултат от различни финансови машинации на офицерите и войниците, британското министерство на отбраната всяка година губи по 60 млн. паунда. Това бе заявено от един щефовете на военната полиция Вивиан Бък, която подчерта, че подобни мошенически действия не само ерозират престижа и дисциплината на въоръжените сили, но в редица случаи представляват пряка заплаха за сигурността на Обединеното кралство.
На този фон, някои британски военни експерти не крият учудването си във връзка с активните усилия на сегашния политически елит, вместо да използва наличните средства за усъвършенстване на собствените въоръжени сили и, в частност, на флота, да ги използва за модернизацията на ВМС на Украйна. В тази връзка ще напомня, че по време на посещението на украинския президент Зеленски в Лондон, през октомври 2020, Великобритания предложи на Киев заем от 1,25 млрд. паунда за производството на осем ракетни катера в Украйна.
Опитите на Лондон да възобнови "Голямата игра" в Южен Кавказ
Впрочем, интересите на Лондон към постсъветското пространство съвсем не се изчерпват само с Украйна. Неслучайно в продължаващите коментари за миналогодишната война в Нагорни Карабах често се спряга името на шефа на британската разузнавателна служба MИ-6 Ричард Мур. Лансира се версията, че зад победителя във войната - Азербайджан, стои не само и дори не толкова Турция, колкото Великобритания. За да разберем ролята на Лондон в арменско-азербайджанския конфликт се налага да разгледаме по-широкия контекст на събитията. Усилва се впечатлението, че британците се опитват да започнат нова "Голяма игра" (подобна на онази през ХІХ век), която няма да се ограничи само с Кавказ.
Както е известно, Ричард Мур е сериозна фигура с голям опит в сферите на дипломацията и разузнаването. Завършил е Оксфордския университет и има три специалности - политолог, икономист и философ. През 2014-2017 беше посланик в Анкара и отлично владее турски. Смята се, че поддържа близки отношения с президента Ердоган, когото подкрепи по време на опита за преврат през 2016 (без да споменавам за британското влияние върху турските сухопътни сили). През ноември 2020 Мур за пореден път посети Анкара, като според агенция "Анадолу", по време на срещата си с говорителя на турския президент Ибрахим Калън, е обсъдил проблемите в Карабах, Либия, Близкия Изток и Източното Средиземноморие.
Налице са дотатъчно основания да смятаме, че определена роля за наблюдаваната напоследък машабна външнополитическа офанзива на Турция играе и Великобритания, и в частност, шефът на британското разузнаване Мур. Изглежда Лондон се опитва да използва Анкара като своеобразен "таран"за прокарване на собствените си интереси. Ердоган пък е доволен, че поне една голяма западна държава, в лицето на Обединеното кралство, подкрепя външнополитическия му курс. Всъщност, географията на проблемите доста точно отразява грандиозните планове на хипотетичния британско-турски алианс. Които касаят също Украйна и Централна Азия.
Но, докато Лондон подкрепя Анкара, Вашингтон няма ясна позиция по отношение на Турция. Най-вероятно, САЩ продължават да държат на тази страна, но не и на Ердоган, докато британците се опитват да ги убедят, че именно сегашният турски президент е най-подходящ за ролята на "таран" по различни стратегически важни за британско-американската ос направления. В случая Лондон действа активно, докато Вашингтон изчаква, макар че е готов във всеки момент да поеме инициативата.
Великобритания, включително с помощта на шефа на МИ-6, се стреми да използва Анкара за да възроди "Голямата игра", която води в Евразия през ХIX и началото на ХХ век. Истината обаче е, че успехът на тази политика засега е доста ограничен: така руската армия влезе в Карабах, а отношението на САЩ към Турция продължава да е двусмислено и изчаквателно. Освен това, перспективността на използването на "турския таран" съвсем не е очевидна, тъй като Анкара не разполага с потенциал за реализацията на широк спектър от глобални задачи, а възприемането на Турция в мюсюлманския свят съвсем не пе еднозначно.
Както е известно, репресивните и авторитарни действия на Ердоган след неуспешния опит за преврат през 2016 доведоха да охлаждане на отношенията му с лидерите на повечето европейски държави. Това обаче не се отнася за Великобритания. Ще припомня, че докато другите страни от ЕС, макар и да подкрепиха на думи легитимната власт в Турция по време на метежа, не оказаха никаква реална подкрепа на турския лидер, Лондон декларира солидарността си с Анкара и отправи остри критики срещу бунтовниците. За разлика от другите европейски медии, водещите британски издания са далеч по-сдържани в критиката си срещу политиката на Ердоган. Британците са заинтересовани от сключването на търговски споразумения с други държави, при по-изгодни условия, отколкото с ЕС. А в това отношение Турция е изключително привлекателен партньор. Освен това, наблюдавайки как през последните години Анкара се стреми да разшири влиянието си в Близкия Изток, в Лондон смятат, че това може да се окаже полезно и за Обединеното кралство. Особен интерес, в частност, предизвиква турската политика в Либия. Великобритания има собствени интереси в тази страна и се безпокои от факта, че във връзка с добива на природен газ в шелфовите находища в Средиземно море, започва да се оформя алианс между Гърция, Кипър и Израел (към който биха могли да се присъединят Египет и Франция). За британците няма място в този "енергиен алианс", затова в Лондон смятат за необходимо внимателно да наблюдават действията на Анкара срещу него и, евентуално, да се възползвот от тях.
Впрочем, британските стратези вероятно смятат и, че ако се помогне на Ердоган да се превърне в основния регионален играч, с негова помощ ще може да се упражнява и натиск върху Москва, целящ изтласкването и от региона. В тази връзка ще припомня, че от ХIХ век насам за основен инструмент на британската геополитика се смята именно натискът върху Русия с помощта на Турция, както и организирането на антируски бунтове в Кавказ и Централна Азия. А да не забравяме, че сегашният шеф на МИ-6 е сред активните привърженици на реализацията на идеята за т.нар. "Велик Туран", в чието лансиране британците участват активно още по времето на т.нар. "младотурци", т.е. в началото на ХХ век. Както е известно, същността на тази концепция е консолидирането на тюркските народи въз основа на общата им културна, езикова и културна идентичност.
Днес, когато е налице преориентация на векторите на политическото, икономическото и военното сътрудичество в Европа заради излизането на Великобритания от ЕС, се очертава очевидно сближаване между Лондон и Анкара по редица въпроси. Британците са втория най-голям вносител на турски стоки, след Германия, освен това преди пандемията 2,5 млн. британски туристи посешаваха Турция всяка година, а около 100 хиляди турски - Обединеното кралство. Стабилните връзки с Анкара са изключително важни за управляващите в Лондон именно сега, за могат не само да докажат целесъобразността на Brexit, но и да си гарантират добри търговски и икономически връзки, на фона на загубата на тези връзки с Европа.
Самият британски премиер Борис Джонсън често с гордост изтъква, че прадядо му Али Кемал е бил вътрешен министър на Османската империя и демонстрира готовността си да съдейства и занапред за развитиета на многопластовото сътрудничество между Лондон и Анкара. Британците са наясно, че през последните години Турция се превърна в ключов играч в Близкия Изток и е в състояние да контролира част от либийската територия и Източното Средиземноморие, затова смятат, че "правилният подход" при развитието на двустранните отношения с Анкара може да бъде от полза за Обединеното кралство. И, в частност, за British Gas и другите британски компании, заинтересовани да участват в добива на енергоносители от шелфовите находища в Средиземно море.
Навлизайки в своеобразна турбулентна зона, след напускането на ЕС и спорните резултати от търговската сделка с Брюксел, Лондон очевидно се нуждае от успешни търговски сделки с други играчи, при това такива, контактите с които да помогнат на британската икономика да стане по-ефективна, отколкото по време на членството в Евросъюза. И в това отношение Турция е много привлекателен партньор за британците, включително с цел упражняване на съвместен контрол над средиземноморското пространство.
Впрочем, на очевидно укрепващите в последно време отношения между Анкара и Лондон, акцентира и турският външен министър Мевлют Чавушоглу по време на миналогодишното си посещение във Великобритания. При това той подчерта, че укрепването на сътрудничеството е важно и за двете страни и то не само в икономически, но и в геополитически план, тъй като може да засегне и Украйна, както и Черноморския регион, като цяло.
Допълнителен тласък на развитието на търговско-икономическите и военни връзки с Великобритания даде прекъсването на оръжейните доставки от Канада за Турция, заради намесата на последната в миналогодишната война между Азербайджан и Армения. Както е известно, турските дронове Bayraktar, които според експертите са изиграли ключова роля за победата на Азербайджан, включват компоненти, доставяни от 9 чуждестранни компании, включително една канадска, затова решението на премиера Джъстин Трюдо се оказа твърде болезнено за Турция и нейната военна програма, залагаща именно на производството на дронове. И тук британците се притекоха на помощ на Анкара, предлагайки да заменят канадските доставчици.
Макар че формиращият се британско-турски алианс засега се ограничава в рамките на икономическото и военно-техническото сътрудничество, очертава се и сериозно геополитическо сближаване, включително по "украинското направление" (съобщенията, че британски части ще бъдат разположени в украинското пристанище Николаев, както и, че Турция възнамерява да развива не само икономическо, но и военно сътрудничество с Киев). Развитието и укрепването на отношенията между Лондон и Анкара отлично се вписват в контекста на концепцията за т.нар. "Глобална Британия", т.е. системата от алианси, която Обединеното кралство иска да формира след излизането си от ЕС и в която на Турция се отрежда ролята на "стълб и опора" за бъдещото възраждане на британското влияние в света. В момента Лондон е сред малцината турски приятели на Запад и Ердоган разглежда британско-турския алианс като важно доказателство, че Турция запазва тесни икономически и политически връзки с голяма европейска държава, все още ползваща се със сериозно международно влияние.
Заключение
Brexit, както и концепцията за "Глобалната Британия", са ключови елементи от битката на Лондон срещу европейския проект и, в частност, срещу неговите лидери - Париж и Берлин. Формирайки нови алианси в зоната на Индо-Тихоокеанския регион (включително създавайки Зона за свободна търговия с Япония), както и с Турция, и поддържайки традиционно добри отношения с Израел, Великобритания се опитва да промени парадигмата на международните отношения като за целта работи за "раздробяването" на Близкия Изток, изтласкването на Франция по цялата огромна дъга от Южен Кавказ до Африка и ескалиране на конфронтацията на Берлин и Париж с Москва и Пекин.
Паралелно с това, със скритата британска подкрепа, Анкара разширява експанзията си в Южен Кавказ и в посока Украйна. На свой ред, британската дипломация активно подкрепя прозападната опозиция в Беларус, опитва се да провокира сериозен конфликт в Казахстан като съзнателно ерозира позициите както на прокитайските, така и на проруските политически кръгове в тази страна. Междувременно се активизират и контактите на Лондон с Узбекистан и Туркменистан. И, като капак на всичко, Великобритания подписа на 29 декември споразумение за създаване на Зона за свободна търговия с Турция, влязло в сила на 1 януари 2021.
*Българско геополитическо дружество
