23
Вт, Юли
22 New Articles

АСЕАН, между САЩ, Китай и Русия

брой 3 2019
Typography

През последната половин година в региона на Югоизточна Азия се случиха няколко важни събития, които хвърлиха нова светлина върху динамиката на развитието на конфликта между Китай и САЩ.

Първото, което привлече вниманието е, че на провелите се през ноември 2018 в Сингапур Среща на върха на Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и Източноазиатската среща, както и на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Папуа-Нова Гвинея, не присъства американският президент Доналд Тръмп. Вместо него, на тези най-важни за държавите от региона форуми, се появи вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс. 

Легенда:

Членове на АСЕАН

АСЕАН+3

Източноазиатска среща

Кандидати/наблюдатели в АСЕАН

Регионален форум на АСЕАН

Американските нападки срещу Китай

Както е известно, малко преди това, в интервю за The Washington Post, Пенс заплаши Китай със студена война, ако не промени сегашния си курс. Според него, Тръмп е склонен да нормализира отношенията с Пекин, но за целта китайците ще трябва сериозно да ревизират политиката си, особено в икономическата и военната сфери, при това още преди срещата между лидерите на двете държави на форума на Г-20 в Буенос Айрес на 1 декември 2018. Освен това Пенс обвини Китай, че се намесва във вътрешните работи на САЩ и се стреми "да манипулира американската демокрация", опитвайки се едва ли не да свали президента на страната. В същото време той заяви, че Пекин е опасен противник на азиатските държави, за разлика от Съединените щати, които са техен приятел, провеждат миролюбива политика и са преграда пред "коварните замисли" на китайците, застрашаващи демокрацията и суверенитета на държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион.

Както е известно, на срещите на върха в Сингапур, Пенс активно прокарваше концепцията за "свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион", лансирана преди повече от година от президента Тръмп на срещата на АТИС във Виетнам. Освен, от Вашингтон, тази идея се подкепя и от Австралия, Индия и Япония.

В обръщението си към лидерите на държавите от АСЕАН, американският вицепрезидент се опита да ги убеди, че: "и ние, заедно с вас, се стремим всички страни от Индо-Тихоокеанския регион - малки и големи, да могат да просперират, да се чувстват сигурни и да гарантират суверенитета си. Всички сме съгласни, че в региона няма място за империи и агресии. Стремежът ни е да си сътрудничим, а не да контролираме". За целта, Пенс обеща, че САЩ ще продължат да спазват ангажимента си за гарантиране на свободата в морското и въздушно пространство, както и на сигурността в рамките на суверенните граници по суша, по море и в киберпространството". Своеобразна кулминация на антикитайската му реторика обаче стана изказването на Пенс на срещата на АТИС в Папуа-Нова Гвинея, направено веднага след това на китайския лидер Си Дзинпин. Иронизирайки суперпроекта на Пекин "Един пояс, един път" (EПЕП), той заяви: "За разлика от други, ние не предлагаме на партньорите си задушаващ ги пояс по път с еднопосочно движение. Призовавам ви да не вземате кредити, които след това ще поставят под въпрос вашия суверенитет, а да защитите своите интереси и независимост, като вземете пример от Америка, която традиционно поставя собствените си държавни интереси над всичко".

Освен това, американският вицепрезидент отправи остри критики срещу китайците заради уж осъществяваната от тях "нечестна търговия", подчертавайки, че: "САЩ няма да променят политиката си, докато Китай не промени своята. Вече предприехме решителни мерки за да премахнем търговския дисбаланс с Китай, увеличихме митата на китайските стоки с 250 млрд. долара и можем да ги увеличи още над два пъти".

Всичко това показва, че САЩ очевидно не демонстрират никакъв интерес към постигането на реален компромис Китай. Точно обратното, Вашингтон се стреми да демонстрира на държавите от региона, кой точно диктува правилата на играта в света, и в частност, в Азия.

Реакцията на Пекин

Естествено, тази американска позиция провокира изключително острата китайска реакция, която се прояви най-ясно на форума на АТИС. Китайско-американските разногласия и спорове доведоха до това, че дълго време участниците в срещата не можеха да постигнат компромис относно нейната заключителна декларация, а приетият в крайна сметка документ, включваше само общи фрази и пожелания.

Коментирайки мачителните и в крайна сметка неуспешни усилия по подготовката и приемането на декларацията, премиерът на Папуа-Нова Гвинея Питър О'Нийл констатира, че: "когато се окажеш в една стая с двама гиганти, които очевидно не се разбират, е много трудно да направиш каквото и да било". Твърди се например, че първоначалният текст на декларацията е бил отхвърлен от китайците, защото е включвал твърдението, че Пекин нарушава правилата на Световната търговска организация (СТО) и осъществява "нечестна икономическа активност". Според медиите, в отсъствието на Тръмп, китайците са се чувствали изключително уверено на форума на АТИС и дори са се опитали да влязат на заседанието на местното правителство по изготвянето на заключително съобщение за пресата, за да проконтролират съдържанието му, като са били изгонени оттам с помощта на полицията.

Впрочем, агресивното и самоуверено поведение на Китай на всички споменати по-горе срещи на върха е лесно обяснимо: азиатските партньори и съседи на Китай не криеха разочарованието си от отсъствието но Тръмп, виждайки в това доказателство, че САЩ не се интересуват особено от проблемите на Югоизточна Азия. В същото време, гръмките декларации и заплахите на вицепрезидента Пенс очевидно не им вдъхнаха оптимизъм относно целите и методите на американската политика в региона.

Така, по време на форума на АСЕАН в Сингапур, специалният пратеник на сингапурското правителство Томи Ко открито заяви, че: "ние изпитваме силна тревога от отказа на Вашингтон да използва традиционната дефиниция - Азиатско-Тихоокеански регион. Дали идеята на американския президент за Индо-Тихоокеанския регион е свързана само с географски съображения, или е налице и определен идеологически момент, особено предвид тезата, че той трябва да е "свободен и отворен"? Възнамерява ли Тръмп именно по този начин да води своята битка с Китай?"

Още по-ясно изразена антиамериканска позиция зае президентът на Филипините Родриго Дутерте, според който "крайно време е САЩ и съюзниците им да се примирят с факта, че Южнокитайско море вече се контролира от Пекин". Освен това, той призова Вашингтон да спре да провокира Китай с военни учения и изпращане на военни кораби в спорните зони, тъй като това може да доведе до ответни действия и да ескалира ситуацията. Според него, ще бъде по-добре, ако всички спорове в региона се решават от АСЕАН и Китай без участието на САЩ и техните съюзници. Показателно е също, че Дутерте непоследък престана да използва названието "Западнофилипинско море", както доскоро в Манила обозначаваха Южнокитайско море.

Към критиките срещу САЩ се присъедини и ветеранът на регионалната политика - премиерът на Малайзия Махатхир Мохамад, който също призова Вашингтон да се откаже да изпраща големи кораби в Южнокитайско море, ограничавайки се само с малки катери, за да не провокира излишни конфликти. Майк Пенс обаче моментално го контрира, заявявайки, че Америка ще продължи да изпраща свои кораби и самолети, където сметне за необходимо, още повече, че според него, Южнокитайско море не може да се смята за нечия собственост.

Въпреки войнствената си реторика обаче, самите американци са наясно, че позициите им в Югоизточна Азия прогресивно отслабват. Те вече не са в състояние да контролират редица ключови процеси, формиращи новата реалност в региона - например да влияят върху подготвяния от Пекин и държавите от АСЕАН Кодекс за поведение в Южнокитайско море. Този изключително важен документ следва да определи, как ще се действа при конфликтни ситуации, както и възможностите за тяхното разрешаване. Крайно неприятна за Вашингтон е и възможността Пекин да убеди съседите си (а той има достатъчно инструменти за това) да включат в Кодекса изискване всички планове за съвместни военни учения с държави, които не са част от региона, да се съгласуват предварително със страните, имащи пряк излаз на Южнокитайско море. Така Китай ще получи правни основания да блокира евентуални военни маневри на САЩ, Япония и други държави в Южнокитайско море, което значително би укрепило неговите позиции, доближавайки го до постигането на заветната му цел - изтласкването на САЩ (и най-вече на американския военен флот) от региона.

Същата цел впрочем, преследва и друг китайски проект, в който САЩ не участват и, следователно, не могат да му влияят. Става дума за създаването на най-големия в света търговски алианс - "Всеобхватното регионално икономическо партньорство" (ВРИП), който получи нов силен тласък, след отказа на американците от Транстихоокеанското партньорство (ТТП). Според премиерите на Китай и Сингапур, споразумението за ВРИП ще стане факт още през 2019. В него, освен страните от АСЕАН, ще участват Австралия, Индия, Китай, Нова Зеландия, Южна Корея и Япония.

 

 Държавите от Всеобхватното регионална икономическо партньорство

            Държавите от Всеобхватното регионална икономическо партньорство

 

За Китай е от голямо значение, че в момента той не е единствения двигател и лобист на ВРИП, а заедно с него в тази роля се изявява и Индонезия - най-голямата и по територия, и по икономическа мощ държава от Югоизточна Азия. Самите индонезийци обясняват достатъчно логично, подкрепата си за тези китайски инициативи. Както се посочва в коментар на местния вестник Jakarta Post, Китай е най-голямата възходяща икономика в региона и е изпълнен с решимост да подпише още през тази година договора за ВРИП, който само ще усили АСЕАН. Със създаването на този нов гигантски търговски блок, в него ще влязат 16 държави, включително десетте членки на АСЕАН, а също Китай, Япония, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия. Тоест, той ще обедини държави, в които живее половината население на планетата и които произвеждат 30% от световния БВП. За АСЕАН и Китай сътрудничеството изглежда най-разумния избор, въпреки наличието на немалко нерешени проблеми помежду им. Истината е, че Китай вече не представлява критична заплаха за членовете на Асоциацията, въпреки непрекъснато нарастващата му икономическа мощ. Просто, защото АСЕАН разполага с достатъчно лостове за противодействие на гигантския си съсед. Неслучайно, един известен индонезийски анализатор отбеляза наскоро, че през над четирите десетилетия от създаването си Асоцията е придобила умения, позволяващи и да "укроти" амбициите на всеки свой партньор. Разбира се, представата, че АСЕАН може да се превърве в "укротител" на Китай е просто илюзия, което вероятно се разбира и от повечето страни членки. Реалността обаче е такава, че както в момента, така и в обозримо бъдеще, отношенията с Китай са основен приоритет на АСЕАН, и не само за нея, разбира се.

Положителната еволюция на отношенията АСЕАН-Русия

Последната година се оказа знакова за отношенията между АСЕАН и Русия. Както е известно, на провелата се през ноември 2018 в Сингапур среща на върха Русия - АСЕАН, беше приета съвместна декларация за трансформирането на двустранния диалог в стратегическо партньорство. При това, ако реалното съдържание на новия формат на сътрудничество поражда известни въпроси, тази стъпка несъмнено има символично значение. Както е известно, двете страни са ориентираха към постигане на стратегическо партньорство още през 2016 (по време на срещата Русия-АСЕАН в Сочи). Важно е също, че реализацията на тази цел през миналата 2018 съвпадна с няколко други събития: през същата тази година доминираният от Русия Евразийски икономически съюз (EАИС) подписа Меморандум за взаимно разбирателство с АСЕАН, председателстван в онзи момент от Сингапур, а руският президент Путин за първи път посети Сингапур за да участва в заседанието на Източноазиатската среща.

Стратегическите визии на Русия и АСЕАН

Въпреки официално декларирания статут на отношенията по оста Русия-АСЕАН като "стратегическо партньорство", в момента те не са много по-близки, отколкото тези между АСЕАН и някои от нейните партньори по линия на двустранния диалог. Основната им опорна точка е привързаността към принципите и нормите на международното право, идеите за отворена и свободна търговия и отказа от протекционизма и едностранните действия. Съвкупността от тези фактори се допълва от тесни контакти на най-високо равнище, както и от отсъствието на сериозни разногласия. 

В същото време обаче, липсват реални постижения в такива ключови сфери като търговско-икономическата, институционалната, както и на ниво лични контакти между руското ръководство и това на страните от АСЕАН. Тук е мястото да отбележа географската отдалеченост на Русия от АСЕАН, недобре развитата транспортна инфраструктура на руския Далечен Изток и недостатъчната му интеграция в логистичната мрежа на Азиатско-Тихоокеанския регион. Слабата пропускателна способност на руските тихоокеански пристанища и железопътни линии (и най-вече на Транссибирската жп магистрала), както и липсата на директни транспортни връзки между големите руски градове (с изключение на Москва) и Югоизточна Азия допълнително влошават ситуацията.

В същото време, за разлика от редица други големи партньори на Асоциацията (и най-вече Китай, САЩ и Индия), сред факторите, препятстващи укрепването на търговските връзки, са отсъствието на етнически диаспори, способни да лобират за сключването на мащабни сделки между Русия и АСЕАН, както и слабата информираност на всяка от двете страни за изискванията към бизнеса в другата.

По данни на руските митници, през 2017 обемът на търговията между Русия и АСЕАН е достигнал 17,5 млрд. долара, т.е. през последните шест години той е нараснал само с 12%. На Русия се падат едва 0,8% от цялата външна търговия на АСЕАН, при това 61% от руския износ в държавите от Асоциацията, са суровини. Освен това, от 2015 насам се очертава тенденция към ръст на дефицита в търговията на АСЕАН, който през 2017 е надхвърлил 4 млрд. долара. По обем на двустранната търговия, Русия отстъпва на всички диалогови партьори на АСЕАН, с изключение на Канада и Нова Зеландия.

Друго сериозно ограничение е слабата ефективност на институционалната база на взаимодействието между Русия и Асоциацията. 

Следва да отбележа също, че мащабните руски инициативи и най-вече т.нар. Голямо Евразийско партньорство, както и обвързаността между АСЕАН, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и ЕАИС, която беше дискутирана още на срещата Русия-АСЕАН в Сочи през 2016, в момента не се обсъждат сериозно както на експертно равнище, така и между руското ръководство и ръководствата на страните членки на Асоциацията. Това, до голяма степен, се дължи на липсата на ясен дневен ред, географски рамки и институционални механизми на концепцията за Голямата Евразия и, което е по-важното в случая, на фокусирането на АСЕАН върху инициативи и проекти, лансирани от други ключови диалогови партньори на Асоциацията.

По отношение на Китай например, това е инициативата му "Един пояс, един път", както и форматът на диалогово партньорство АСЕАН+3 (Китай, Япония, Южна Корея). За отделни членове на АСЕАН, като Виетнам, Бруней, Малайзия и Сингапур, от приоритетно значение е и реанимираният проект за Транстихоокеанското партньорство с участието на 11 държави, лидерските позиции в което (след оттеглянето на САЩ) се държат от Япония. Паралелно с това, АСЕАН е ангажирана в преговорите за ВРИП с шестима свои диалогови партньори: Китай, Южна Корея, Индия, Австралия и Нова Зеландия. Накрая държавите от Асоциацията демонстрират все по-голям интерес към формиращата се в момента концепция за "свободен и отворен Индо-Тихоокеански регион" с ключовото участие на САЩ, Индия, Япония и Австралия.

Разбира се, би било некоректно да се твърди, че АСЕАН е напълно откъснат от евразийските инициативи на Русия. Така например, вече съществува Зона за свободна търговия между ЕАИС и Виетнам, а през 2019 се очаква такава зона да бъде създадена и със Сингапур. Както вече споменах, беше подписан и Меморандум за взаимно разбирателство между АСЕАН и ЕАИС. Известен интерес към укрепване на търговско-икономическите връзки с ЕАИС демонстрират и Индонезия и Камбоджа.

Следва обаче да се вземат предвид и структурните ограничения на АСЕАН и ЕАИС и най-вече вътрешните разногласия между страните членки и свързаните с това трудности при формулирането на консолидирана позиция на търговските преговори между двете организации. Освен това, предвид скорошното му създаване, ЕАИС все още не разполага с кой знае какъв опит във воденето на преговори за подписване на регионални търговски споразумения с чуждестранни партньори.

Сътрудничеството в сферата на сигурността

В момента, основна заплаха за сигурността на редица държави от АСЕАН и най-вече за Малайзия, Филипините, Индонезия и Тайланд, представлява т.нар. "Ислямска държава". Според рейтинга на «Global Terrorism Index», през 2018 в Южна Азия са осъществени 1/3 от всички терористични нападения в света. При това две страни членки на АСЕАН - Филипините (на 10-то място) и Тайланд (на 17-то) са сред двайсетте държави с най-висока терористична активност на планетата.

Ескалацията на заплахите срещу сигурността на Югоизточна Азия повишава търсенето на руско въоръжение, и обмена на опит с Русия в сферите на информационното осигуряване на антитерористичната политика и размяната на експерти. В това отношение са налице сериозни предпоставки за активизиране на отношенията между Москва и АСЕАН. Както е известно, първата неформална среща между министрите на отбраната на страните от Асоциацията и Русия се проведе още през 2016 (по време на V Московска конференция по международна сигурност), като бяха постигнати важни споразумения за активизиране на усилията за борба с тероризма. Впрочем, съвместно заявление, касаещо тази сфера, беше направено и след срещата на върха Русия-АСЕАН, провела се в Сингапур през ноември 2018.

Несъмнено, в обозримо бъдеще американските санкции срещу Русия могат да се отразят негативно върху обемите и сроковете на сделките и с партньорите от АСЕАН, пример за което беше отказът на Филипините да купят руски хеликоптери Ми-171 или проточилите се преговори за закупуването на изтребители Су-35 от Индонезия. Предвид общото изостряне на ситуацията в Югоизточна Азия и стабилните руски позиции на регионалния оръжеен пазар обаче, редица държави от АСЕАН (като Виетнам и Индонезия например), продължават да разглеждат Русия като важен доставчик на въоръжение и военна техника.

Сътрудничеството в сферата на продоволствената сигурност

През последните години се изостри и проблемът с гарантирането на продоволствената сигурност на страните от АСЕАН, което по ред причини е сред основните приоритети на Асоциацията. Първата от тях е свързана с природния фактор. В Югоизточна Азия е налице съкращаване на площта на обработваемите земи. Климатичните промени водят и до количествене и качествени загуби на произвежданите земеделски култури и най-вече на зърнените. Ситуацията се влошава от периодичните земетресения, наводнения, цунами и други природни бедствия в региона. 

Вторият фактор пък е социално-икономически и производствен. Стремително нарастващата численост на населението на АСЕАН, което в момента надхвърля 650 млн. души, се съпровожда и с промяна в начина му на хранене, свързан с увеличения дял на селскостопанските продукти. Така, само през последните шест години нивото на потребление на житни култури в държавите от региона е нараснал в парично отношение (по цени от 2017) с над 70% - от 82,7 млрд. долара, през 2012, до 143,5 млрд., през 2017.

За Русия и, в частност, за нейния Далечен Изток, този ръст на зависимостта на АСЕАН от вноса на селскостопанска продукция разкрива нови възможности. Доказателство за това е, че измежду всички руски стоки, изнасяни в страните от Асоциацията, именно доставките на зърнени култури нарастват с най-високи темпове - повече от десет пъти през последните три години (от 49,7 млн. долара, през 2015, до 527,1 млн. долара, през 2017), като тенденцията е този ръст да се запази. Само през първите месеци на 2018 например, стойността на руския износ на зърнени култури за АСЕАН е достигнала 850 млн. долара.

Тоест, налице са достатъчно основания да прогнозираме, че с увеличаването на производствените мощности в рамките на т.нар. "територии с изпреварващо развитие" в руския Далечен Изток и активизирането на инфраструктурното строителство там, регионът ще играе все по-важна роля в износа на продоволствена и селскостопанска продукция за АСЕАН.

Сътрудничеството в сферата на високите технологии

Въпреки че сериозно изостават в това отношение от другите регионални играчи (Китай, Япония и Южна Корея), руските венчърни компании в сферата на информационно-комуникационните технологии успяват да проникнат на пазарите на Югоизточна Азия. Сред тях са производители на програмно осигуряване като Лабораторията Касперски и компанията Infowatch, технологичната платформа FreshOffice или компаниите в сферата на облачните услуги BaseRide Technologies и Ruvento.

Опитът от взаимодействието между АСЕАН и нейните диалогови партньори показва, че ангажирането на Асоциацията с мащабни инициативи и проекти за многостранно сътрудничество в Азиатско-Тихоокеанския регион е до голяма степен резултат от развитието на системата от дипломатически, институционални, търговско-икономически и инвестиционни връзки на двустранно равнище. Потвърждава го например участието на АСЕАН в "китаецентричния" проект "Един пояс, един път". В тези условия, пълноценното интегриране на държавите от Асоциацията в евразийските инициативи на Русия изглежда възможно само при качествено повишаване на равнището на двустранните отношения и осъзнаване на потенциалните ползи, които би получила АСЕАН в резултат от участието си в един или друг интеграционен модел, прокарван от Москва. В тази връзка, изграждайки стратегическото си партньорство с АСЕАН, Русия вероятно ще може да използва факта, че е силен регионален играч и голям доставчик на въоръжения и военна техника, паралелно с това акцентирайки върху търсенето на нови "точки на растеж" в рамките на двустранното сътрудничество (доставки на продоволствие, реализация на съвместни проекти в IT-сферата и разширяване на експертния диалог).

 

* Българско геополитическо дружество