Регионът на Кавказ е обект на множество политически изследвания. В настоящото проучване ще се опитам да изясня геополитическата ситуация в Южен Кавказ; интересите на големите външни сили в региона, икономическите въпроси и проблемите, касаещи сигурността, взаимодействието между Каспийския и Черноморския региони, както и процесите, протичащи в тази връзка.
Пресичащите се конфликтни интереси в Южен Кавказ - както вътрешни, така и на великите сили, се обясняват по различен начин в съвременния политически анализ, но, като цяло, могат да се обвържат със следните фактори: географското местоположение, военно-политическото значение, геоикономическото значение и енергийните ресурси на региона.
Турция като партньор на региона
Като голяма държава, с претенции да си извоюва позиции на регионален лидер, Турция има специални геополитически, геоикономически и военно-стратегически интереси в региона на Южен Кавказ и Каспийския басейн. Според повечето експерти, местоположението на Турция в най-важното геополитическо пространство в света по отношение на контрола на транснационалните геоикономически и военни коридори, както и на морските пътища, ограничава руската активност в Каспийско-Черноморския басейн и Южен Кавказ и се базира на следните фактори:
- - Турция играе важна роля за запазване на стабилността в Черноморския регион;
- - контролира коридорите между Средиземноморския и Черноморския региони;
- - препятства прекаленото усилване на влиянието на Русия в Южен Кавказ;
- - играе ролята на своеобразен щит срещу проникването на ислямския фундаментализъм;
- - подкрепя южния фланг на НАТО.
Последната точка, т.е. факторът НАТО, е ключов механизъм за усилване на турското влияние в Каспийско-Черноморския басейн и Южен Кавказ. Затова Анкара непрекъснато се стреми да укрепи ролята си в Алианса по това направление (въпреки сложните и отношения със САЩ напоследък и очевидното сближаване с Русия - б.р.) разчитайки че по този начин ще подобри имиджа и позициите си в региона. Анкара засилва позицията си на хъб за транзита на енергоносители от Каспийския басейн и Централна Азия. В момента Турция се опитва да увеличи шансовете си да се присъедини към Европейския съюз, именно като укрепи този свой статут на регионален център за транзит на енергоносители от тези два региона, както и от Големия Близък Изток, като цяло. Извън геополитическата активност в рамките на НАТО, Каспийският басейн и Южен Кавказ, Турция е заинтересована от гарантиране сигурността на енергийната инфраструктура, транспорта, комуникациите и транснационалните експортни маршрути, енергийното производство и поддържането на геоикономическата и военно-геостратегическа стабилност на региона. Азербайджан е основният турски съюзник в Южен Кавказ. Баку подкрепя Анкара по всички регионални въпроси: геополитически, геоикономически и военни. В резултат от всички тези фактори се усилва конкуренцията на Азербайджан с другите големи регионални силови центрове, като Русия и Иран.
Не е случайно, че Баку реализира т.нар. "Договор на века", съчетавайки енергийните интереси на Турция в региона със собствените си интереси, без да се притеснява от възможността за сериозна конфронтация с Русия и с Иран. Азербайджан осигури на Анкара достъп до гигантските енергийни ресурси на Централна Азия и Каспийския басейн. Освен това, на 12 юни 2018, бе стартиран проектът за Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който ще транспортира азербайджански природен газ до западната граница на Турция, гарантирайки стабилен и сигурен транзит през цялата територия на страната. Проектът ще свърже разширения Южнокавказки газопровод с газопреносната мрежа на ЕС. Очакваната му стойност е 7 млрд. щатски долара за 5 години. Газопроводът ТАНАП, наречен "Енергиен път на коприната", ще достига до турско-българската и турско-гръцката граница.
Турция демонстрира активност не само в рамките на геополитическите, геоикономическите и военно-геостратегическите процеси в Каспийския и Черноморския басейни и Южен Кавказ, но и по много регионални въпроси в по-широките рамки на Евразия: в конфронтацията между Иран и Запада (САЩ), Сирия, Египет, Либия и израелско-палестинския конфликт. Въпреки че Анкара не съумя да постигне сериозни резултати по отношение на стабилността в региона, тя постепенно укрепва лидерската си позиция в него.
Глобалните интереси на САЩ в Южен Кавказ
В геополитическите условия, възникнали след края на студената война, Южен Кавказ се очерта като зона, в която се конкурира влиянието на двете големи сили – САЩ и Русия. Основните геополитически цели на Съединените щати в този регион са свързани с борбата им срещу Русия и Иран и достъпа до енергийните ресурси на Каспийския регион. Това означава, че във всички случаи стратегията на САЩ за региона не касае толкова страните в него, а глобалната битка за геополитическо надмощие. В този случай националните интереси на южнокавказките държави отиват на заден план. Затоплянето на отношенията между Иран и Запада, в резултат от „ядрената сделка”, политическите сътресения в Турция, упадъкът в Грузия и други процеси поставиха под въпрос геостратегическите цели на САЩ в Южен Кавказ.
Сегашната геополитическа позиция на Съединените щати в Южен Кавказ и Каспийския басейн е неразделна част от програмата на "Новата геополитика", която Вашингтон прие и започна да реализира през 1992. Тя поставя следните задачи:
- да не се допусне завръщането на Русия в региона и укрепването на военните и стратегическите аспекти на руското влияние в Южен Кавказ;
- да се предотврати укрепването на позициите на ислямския радикализъм и фундаментализъм в региона и да бъде подкрепено създаването и развитието на гражданското общество;
- предотвратяване на разпространението на оръжия за масово унищожение и неконтролирания оръжеен трафик;
- да се формира геополитическа, геоикономическа и конкурентна среда, необходима за пълния контрол върху каспийския петрол;
- да постави региона под геополитически контрол чрез увеличаване на „демократичния натиск” върху местните власти. 3
Разчитайки на огромните си финансови и технически възможности, Съединените щати полагат усилия за създаване на стабилна конкурентна среда в региона, разширяване на икономическото сътрудничество с местните държави, регулиране на националните и етнически конфликти и т.н.
Както посочва Бжезински, САЩ следва да се опитат да разширят политическото си влияние в такъв регион с геостратегическо значение като Южен Кавказ. Той е богат на благородни метали, петролни и газови находища. С нарастването на нуждата от енергоносители в световен мащаб, значението на този богат на въглеводородни ресурси регион, също се увеличава. Търсенето на нефт и газ нараства не само в САЩ и западните държави, но и в бързо развиващите се страни в Азия. Това търсене превръща Каспийско море в жизненоважна зона за големите държави. Ориентацията на такъв важен регион в световната политика безспорно е от решаващо значение. В рамките на тези американски усилия за разширяване на влиянието в трите южнокавказки държави, Азербайджан се раглежда като „входна врата” на региона. Това повишава геополитическото значение на страната в сблъсъка между глобалните външни играчи в Южен Кавказ.
Съседските отношения в региона: непроменената позиция на Русия
В първите години след разпадането на СССР руската каспийска политика беше по-тясно свързана с геополитически и геостратегически интереси, опирайки се на традиционния имперски подход, отколкото с прагматични геоикономически намерения. От началото на новото хилядолетие обаче Русия започва да се ръководи най-вече именно от геоикономическите си интереси в каспийската политика, променяйки до известна степен характеристиките на дотогавашната си геополитическа активност. В резултат от това Русия започва да се конкурира с каспийските държави за запазване на монополната си позиция на световния енергиен пазар, опитвайки се да попречи на реализацията на конкурентни маршрути за транзит на енергоносители от региона.
Според повечето експерти, в региона на Южен Кавкав руската външна политика си поставя няколко основни задачи:
- да се предотврати с всички възможни средства разширяването на влиянието на САЩ и ЕС в Южен Кавказ;
- да се попречи на икономическото и политическо проникване на западните държави в региона;
- да се защити целостта на Руската Федерация и да се гарантират нейната национална сигурност и интересите и и т.н.
Създаването на Общността на независимите държави (ОНД) и на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ) в началото на 90-те години е насочено преди всичко към защитата на геополитическите, геоикономическите и военно-геостратегическите интереси на Русия в постсъветското пространство, като се гарантира нейното влияние, предотвратяване на центробежните тенденции, ерозиране на нарастващото влияние на Запада и координиране на външната политика на новите независими съседи (създаване на съюзи с различни организации, защита на границите и др.).
Въпреки, че тенденциите в развитието на системата на международните отношения
значително ограничиха ролята на Русия в световната политика, военният конфликт с Грузия през 2008, конфликтът на Украйна през 2014, както и протичащите процеси в Нагорни Карабах показаха, че изтласкването и от нейната традиционна сфера на влияние е много трудно, ако въобще е възможно.
Русия, която се счита за една от най-големите геополитически и геостратегически сили в света, разполага с много богати природни ресурси, огромен военен потенциал (ядрени технологии, ядрени оръжия и стратегически ракетни снаряди), както и с достъп до всички въздушни и водни връзки в света.
Както е известно, след разпадането на СССР Москва загуби предишното си положение, а военната и икономическа мощ на САЩ се превърнаха в ключов фактор за развитието на съвременния свят. В рамките на Южен Кавказ и Каспийския басейн Азербайджан има специално значение за Русия поради няколко причини:
- Азербайджан е важен от гледна точка на достъпа до мюсюлманския Изток и Турция, както и на въздействието върху процесите, протичащи в Близкия Изток;
- Азербайджан се намира в центъра на източно-западните транспортни комуникации и коридори и в това отношение е конкурент на Русия;
- Страната разполага с богати находища на енергоносители и Русия не може да остане безразлична към тяхната експлоатация, производство и износ. В тази сфера Азербайджан е конкурент на Русия на световния пазар;
- Азербайджан е пазар за руските стоки и в същото време доставчик на селскостопански продукти на руския пазар;
- В страната има многобройно рускоговорящо население, а много азербайджанци живеят в Русия, което е фактор за добрите отношения между двете страни;
- Територията на Азербайджан е много важна за сигурността на Русия.
Интересите на Европейския съюз в Южен Кавказ
Геополитическите интереси на ЕС в Каспийския регион и Южен Кавказ оказват значително въздействие върху развитието на системите за управление и обществено-политическия живот в страните от региона, включително чрез установяване на икономически, политически и социални отношения между тях и ключови европейски държави, намиране на пазар за добиваните тук енергоносители, съвместното разработване на находищата на енергоносители и техния износ в Европа, с цел да се диверсифицират енергийните доставки на европейския пазари и да бъдат изградени нови транспортните коридори между (Западна)Европа и (Източна)Азия и т.н.
Тоест, ЕС има собствени геополитически и геоикономически интереси в региона, а страните в него също са заинтересовани от сътрудничеството със Съюза. Така например, докато ЕС търси нови източници на суровини за собствената си индустрия, а също нови пазари и пътища за износ и внос на стоки, страните от Южен Кавказ се опитват да ангажират Съюза в разрешаването на междудържавните конфликти и икономическо развитие на региона. Мнозина експерти, които оценяват регионалната геополитика на Брюксел в Южен Кавказ и Каспийския басейн, смятат, че досега тя е имала предимно икономически измерения и все още не е донесла очакваните ползи, нито пък се очертава някакво сериозно партньорство (да не говорим за реална евроинтеграция), от което пък следва, че ЕС едва ли ще се превърне в сериозен съюзник на държавите от Южен Кавказ.
Иран – един от ключовите играчи в региона
След разпадането на СССР, Иран се превърна в един от регионалните силови центрове, с най-голямо влияние върху политическия, икономическия и духовния живот на новите независими държави от региона и успя да формира всеобхватни отношения с тях, както и с местните религиозни, етнически и социални общности. За разлика от Русия, САЩ и Турция, Иран традиционно се опитва да демонстрира безпристрастна политическа позиция по отношение на вътрешнополитическите процеси в региона. От геополитическа гледна точка, Каспийският басейн и Южен Кавказ са сред най-важните региони за Иран, наред с Близкия и Средния Изток и района на Персийския залив.
Иран с основание се смята за ключов фактор във всички регионални геополитически и геоикономически процеси. Отношението на Иран към Азербайджан и Турция се определя, от една страна, от стремежа му да преодолее икономическата изолация, наложена от САЩ, включително чрез изграждане на нови регионални транспортни и енергийни коридори, а от друга – да не допусне превръщането на Турция във водеща регионална държава. Основните геополитически и геоикономически задачи иранската политика в Южен Кавказ са:
- Да не се позволи разширяването на влиянието на западните страни и техните транснационални компании в Каспийския регион и да бъде ограничена ролята на Турция като техен основен партньор в региона;
- Съюз с Русия по регионални геополитически въпроси, като паралелно с това се преследват собствените интереси в онези сфери, в които Техеран се конкурира с Москва;
- Оптимално използване на наличния инструментариум за упражняване на религиозно влияние в региона;
- Да бъде ограничено икономическото, политическото, социалното и културното развитие на съперничещи държави, като Азербайджан и Турция, включително за да бъде намалена тяхната тяхната привлекателност за многобройната тюркоезичната азерска общност в Иран.
Техеран не крие своите геостратегически цели в региона на Южен Кавказ. Тези цели са:
- Да се ограничи възможното участие на външни сили (САЩ, НАТО, ЕС и др.) в Южен Кавказ и да се предотврати доближаването им до иранските граници;
- Решаване на регионалните проблеми само със съвместните усилия на държавите от региона;
- Свеждане до минимум на опитите на държавите от Каспийския басейн и Южен Кавказ да реализират инициативи, без да отчитат позициите на Иран и намиране на механизъм за съвместно участие в процесите;
-Установяване на връзки с прозападно ориентираните държави от региона и създаване на механизми за въздействие върху тях;
- Укрепване на военните и геостратегическите връзки в сферата на сигурността с онези държави от региона, чиито интереси са сходни с тези на Иран.
Черноморският регион
В исторически план, Черноморският регион е зона както на конфронтация, така и на сътрудничество, произтичащи от политически, икономически, военни или други интереси. В последно време стратегическото значение на Черно море непрекъснато нараства. След разпадането на СССР Черноморският и Каспийският региони придобиват сходни геополитически и икономически белези. Наслучайно напоследък все по-често се използва терминът „Каспийски и Черноморски регион“. Всъщност, от геополитическа гледна точка, границите между тези два региона са относителни. Държавите в тях се сблъскват със сходни проблеми - както икономически, така и по отношение на глобалните сили с интереси в региона. Когато се анализира Черноморският регион, двете зони - на Каспийско и на Черно море, се изучават заедно. Транспортните коридори, регионалните държави, както и стратегиите на Великите сили, обединяват Каспийско с Черно море. Традиционно, геополитическите процеси в Черноморския регион се определят най-вече от състоянието на турско-руските отношения, тъй като са свързани с Проливите. Без контрол над Босфора и Дарданелите е невъзможно да се постигне водеща позиция в геополитическите процеси както в Черно море, така и в Средиземноморския басейн.
Проливите са не само средство за географско превъзходство, но и важен геополитически и геоикономически фактор. Местоположението на Каспийско море и Черно море между Русия, Иран и Турция превръща Южен Кавказ в стратегически коридор по направленията Изток-Запад и Север-Юг. Което за пореден път потвърждава, че Каспийският регион и особено Южен Кавказ, притежава важна позиция на геополитическата карта на света.
Черноморският и Каспийският региони са много важни в геополитически план както заради богатите си природни ресурси, така и заради преминаващите там стратегически транспортни и енергийни коридори. След разпадането на СССР в тях бяха създадени редица организации за сътрудничество с участието на регионални държави и с подкрепата на глобалните силови центрове. Сред тях са Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС) и Черноморската военно-морска група за оперативно взаимодействие (БЛЕКСИФОР). Основната им цел е да насърчават икономическото и политическо сътрудничество между държавите от региона и да гарантират сигурността му със съвместни усилия.
Въпреки това, през последните десетилетия станахме свидетели на военни конфликти между държави от региона - арменско-азербайджанският за Нагорни Карабах, войната между Русия и Грузия през август 2008 и кризата в Украйна, която започна през 2014, оказват негативно влияние върху развитието на сътрудничеството в тези организации (особено по отношение на сигурността) и поставят под въпрос поддържането на сигурността в басейна със съвместни усилия. Важно е развитието на ситуацията в региона да се анализира от геополитическата гледна точка и да се очертаят съществуващите и очакваните тенденции - икономически, политически, касаещи сигурността и военни, които са тясно свързани помежду си.
Заключение
От анализа на процесите в Южен Кавказ, междусекторните и противоречащите си интереси на най-могъщите държави, както и на позициите на страните от региона, става ясно, че именно националните интереси на южнокавказките държави са отправната точка на регионалните процеси. Неоспорим факт е, че запасите от енергоносители, освен, че могат да подпомогнат развитието, са и определен рисков фактор за региона. САЩ използват Южен Кавказ като инструмент за натиск върху Иран. Русия пък не изглежда особено склонна да съдейства за разрешаването на конфликта в Нагорни Карабах, стремейки се да съхрани доминиращите си позиции в Армения. На свой ред, ЕС продължава да упражнява политически натиск в региона под лозунта за защита на човешките права и свободи. Резултатът от всичко това е, че много от проблемите в Южен Кавказ, продължават да остават нерешени.
Литература:
- Əli Həsənov. Azərbaycanın geosiyasəti Bakı 2015 səh 328
- Crandall Maureen S. Energy, economics, and politics in the Caspian region: dreams and realities. Westport, CT: Praeger Security International, 2006, 245 p.
- Вишняков В. Россия-Иран и региональная стабильность// Международная жизнь, 1998 № 11-12.
- Cənubi Qafqaz regionu yeni geosiyasi reallıqlar kontekstindəhttp://a-r.az/article/10979
- De Waal Thomas. The Caucasus: an introduction. Oxford University Press, 2010, 259 p.
- Energy and conflict in Central Asia and the Caucasus /edited by Robert Ebel and Rajan Menon. Lanham, MD:Rowman & Littlefield Publishers, 2000, 267 p.
- Гасанов А.М., Аббасбейли А. Азербайджан в системе международных и регионалъных отношений. Баку,«Азернешр», 1999, 255с
- NurlanAliyev. The Black Sea region: current geopolitical situation. Article
- http://azerbaijan.az/portal/Karabakh/Social/socialEconomy_06_a.html?
* Авторът е началник на отдел "Връзки с източните страни" в департамент "Международни отношения" на азербайджанската Национална академия на науките, статията е писана специално за «Геополитика»