Споразумението за развитие на сътрудничеството в сферата на ядрената енергетика между Индия и САЩ, подписано по време на посещението на Джордж Буш в Южна Азия, през март 2006, и обнародвано официално през август 2007, очевидно цели трансформацията на отношенията между тези две страни в стратегическо партньорство. Подписването му означаваше тектонична промяна в цялата система за сигурност в Азия и поява на ново разположение на силите в региона. Ръстът, демонстриран през последните години от индийската икономика, се съпровожда от значително увеличаване не енергийните и нужди. Като една от страните, отказали да подпишат Договора за неразпространяване на ядреното оръжие (ДНЯО), Индия беше лишена от достъп до технологиите в сферата на ядрената енергетика. По време на посещението на Манмохан Синг във Вашингтон, през декември 2006 обаче, САЩ дадоха принципното си съгласие Индия да разполага занапред с почти същите права, като държавите, подписали въпросния договор. Новото равнище на взаимно разбирателство между Вашингтон и Делхи беше реализирано в споразумението, подписано от Джордж Буш при посещението му в Индия, с което приключи и продължилата половин година дискусия между американската администрация и индийското правителство. То беше утвърдено с голямо мнозинство от двете палати на Конгреса на САЩ. Според този документ, известен и като Hyde Act , Индия получава право да купува оборудване и технологии за атомната си енергетика. На свой ред, САЩ поемат снабдяването и с ядрено гориво, тъй като страната изпитва недостиг на уран.
Същността на т.нар. Hyde Act
Според законодателния акт на американския Конгрес, Индия е длъжна, в рамките на няколко години (най-късно до 2014) да постави под контрола на МАГАТЕ 14 от всичките си 22 ядрени реактори. При това два от индийските реактори-размножители (т.е. реакторите с бързи неутрони, известни още като „бридери” – б.р.) няма да бъдат отнесени към категорията на тези с гражданско предназначение, което пък означава, че остават извън режима на гаранциите. Според американските власти, в резултат от това т.нар. „режим на сигурност” ще обхване 67% от производствените мощности на индийската ядрена индустрия, докато днес той обхваща само 11%. Онова, което предизвиква тревога обаче е, че възможността да купува легално ядрено гориво от чужбина е необходима на Индия за да използва собствените си уранови ресурси за военни нужди. Днес САЩ полагат много сериозни усилия за да убедят партньорите си от Групата на ядрените доставчици да променят действащите правила в съответствие с индийските интереси.
Особено задоволство в Делхи предизвиква фактът, че международният режим няма да включва индийските реактори-размножители. Въпреки това, споразумението провокира известни разногласия в коалиционното правителство на Манмохан Синг. От чисто технически гледна точка, полемиката се развихри около параграфа, предвиждащ, че САЩ ще прекратят доставките на ядрено гориво и ще вземат други мерки, ако Индия извърши ново изпитание на ядрено оръжие. Днес споровете по този въпрос, до голяма степен, са вече затихнали, но продължават да съществуват разногласия във връзка с натиска, оказван върху Делхи да подкрепи американската политика по отношение на Иран. Партньорите в управляващата коалиция виждат в тези претенции на САЩ, удар по авторитета на страната. Най-вероятно обаче, разногласията ще бъдат преодолени и споразумението ще влезе в сила.
Освен това, САЩ предложиха на Индия да се присъедини към проекта за международен експериментален термоядрен реактор, което би било съществена стъпка към установяването на всеобхватно сътрудничество в енергийната сфера. Като цяло, стратегическите и икономически интереси на САЩ се оказват по-важни за Вашингтон, отколкото подкрепата за режима на неразпространяване на ядрените оръжия. Разбира се, този американски подход едва ли ще се отрази по най-добрия начин върху политиката на такива страни, като Бразилия и ЮАР (а вероятно и на някои други), развиващи собствени ядрени програми. Да не говорим, че той би отслабил позициите на САЩ в спора им с Иран и Северна Корея.
Неотдавнашното заявление на директора на МАГАТЕ Мохамед ал-Барадей в подкрепа на ядрената сделка между САЩ и Индия е доказателство за това, колко голямо е влиянието на Вашингтон и на американската политика „на изключенията в ядрената сфера” върху тази организация. Имайки предвид, че последната конференция на Групата на ядрените доставчици ( NSG ), на практика, приключи безрезултатно, можем да очакваме, че сегашният курс на САЩ и липсата на достатъчно воля у МАГАТЕ ще доведат до по-нататъшното отслабване на режима на неразпространяване на ядреното оръжие. Макар че в самите САЩ усилията на лобито на привържениците на неразпространяването са все така активни, гласът им очевидно не е достатъчно силен за да промени ситуацията.
Стратегическите цели на САЩ и на Индия
Разширявайки сферата на взаимодействието си с Индия, Съединените щати си поставят няколко стратегически важни задачи. На първо място, те разчитат на сътрудничеството с Делхи за да неутрализират стратегическото предизвикателство на Китай, макар че както във Вашингтон, така и в индийската столица, категорично отричат съществуването на подобна мотивация. Както изглежда, американците предполагат, че увеличаването на индийския ядрен потенциал, насочен против трансформиращият се във все по-могъщ силов полюс Китай, отговаря на техните собствени интереси, а що се отнася до проблемите, свързани с неразпространяването, все някак ще съумеят да се справят с тях. Така Китай, който много внимателно наблюдава действията на САЩ, занапред ще трябва да следи не по-малко внимателно и нарастващата икономическа и военнна мощ на Индия.
На второ място, както смятат редица авторитетни анализатори, Вашингтон разглежда Индия като ключов партньор в борбата срещу ислямския радикализъм. Мюсюлманската част от населението на тази страна се смята за образец на умереност и сигурен партньор в процеса на демократично развитие на Индия. Нещо повече, важен фактор за сближаването между Съединените щати и Индия е бурният ръст на нейната икономика, съпроводен от формирането на многобройна (наброяваща между 200 и 300 милиона души) средна класа. Индия пък разчита, че ядрената сделка с Америка ще и позволи да промени международния си статут. В дългосрочна перспектива тя се надява да си извоюва позиции, сходни с онези на някогашния Съветски съюз, когато нито едно глобално решение не можеше да бъде взето без неговото съгласие. Най-близката задача пред Индия е да излезе извън рамките на ограничената политическа орбита на Южна Азия, където е затънала в неразрешими проблеми, касаещи отношенията и с Пакистан или въпроса за Кашмир.
В Делхи биха искали да създадат впечатление, че действията на Индия не вредят на собствения и политически курс и тя си остава независима сила, която играе балансираща роля и, в същото време, е стратегически съюзник на САЩ. Друг въпрос е, че по отношение на иранския проблем и се наложи да направи редица тактически отстъпки на американците и да гласува за предаването на „иранското досие” за разглеждане първо от ръководството на МАГАТЕ, а след това и от Съвета за сигурност на ООН. От известно време насам, Съединените щати започнаха да притискат Делхи за да не допуснат индийско участие в проекта за изграждане на газопровод между Иран, Пакистан и Индия.
Двойните стандарти
Оправдавайки различния подход на своята администрация към Пакистан, президентът Джордж Буш изтъква, че тази страна има „друга история”. Тази фраза съдържа сериозен намек не само за доктор Абдул Кадир Хан (пакистанският учен, признал през 2004, че е съдействал за разпространението на ядрени технологии на световния „черен пазар” – б.р.) , но и за проблемите, свързани с демокрацията и екстремизма в Пакистан.Възможно е, сред причините, които карат САЩ да отказват на Пакистан достъп до американските ядрени технологии за граждански цели, са близките отношения между тази страна и Китай. Нещо повече, ако и Индия, и Пакистан се бяха оказали партньори на САЩ в реализираната наскоро ядрена сделка, тя най-вероятно не би могла да мине през Конгреса.
САЩ доста умело се възползваха от началото на „войната срещу тероризма” за да разграничат в политически план въпросите за Индия и Пакистан. Както е известно, навремето американската подкрепа много помогна на Израел. Сега тази подкрепа дава възможност на Индия да осъществи своята военна ядрена програма, без при това да рискува да бъде обявена за „държава-парий”, докато Пакистан е поставен в ситуация на „стратегическа неопределеност”.
Задълбочаването на съществуващият дисбаланс между Индия и Пакистан може да окаже негативно влияние върху сигурността в региона и да провокира нова оръжейна надпревара между Индия и Пакистан, както и между Индия и Китай.
Китай, вероятно, ще бъде особено силно разтревожен, ако споразумението между Делхи и Вашингтон за противоракетната отбрана се превърне в реалност. Американско-индийското сътрудничеството в космическата сфера както и в тази на противоракетната отбрана, наред с продажбата на нови американски военни технологии, ще отслаби пакистанската система за ядрено сдържане, както и потенциала на страната в областта на конвенционалните оръжия. Подобно развитие би се отразило отрицателно и върху потенциала за ядрено сдържане на Китай спрямо Индия и САЩ.
Ядрената сделка с Америка фактически означава, че на Индия се предоставя статут на шеста ядрена държава, т.е. нейният статут се повишава за сметка на намаляване ролята на ДНЯО и Групата на ядрените доставчици. Според мен, по-верният подход за решаване на икономическите проблеми на Индия и останалите страни би било създаването на международен консорциум за съдействие в ядрено-енергийната сфера, под строгия контрол на МАГАТЕ, както и международното сътрудничество за разработването на такива ядрено-енергийни технологии, които изключват двойната употреба. Освен това, проблемите на сигурността на Индия и Пакистан биха могли да се разглеждат като взаимносвързани. Но, нека не приемаме желаното за действителност.
Реакцията на Пакистан
Какви мерки би могъл да предприеме Пакистан, в рамките на осъществяващият се напоследък сценарий? Въпреки сближаването между Индия и САЩ, Пакистан трябва да се стреми да поддържа добри отношения и с двете страни, особено в онези сфери, които са жизнено важни за собствените му национални интереси. Може би е трудно да повярваме, но международните отношения вече не са „игра с нулева сума” и не би следвало да се разглеждат само в черно-бялата цветова гама. Пакистан се нуждае от американските инвестиции и от достъп до американския пазар, както и от сътрудничество със САЩ в сферата на ядрената енергетика. Пакистан, освен това, се нуждае от модерно въоръжение и съответното програмно осигуряване с военно предназначение, както и от сътрудничество между пакистанските въоръжени сили и тези на Съединените щати. Добрите отношения с най-големите държави в света и особено – с най-могъщата от тях, винаги са в интерес на държавите от „средния ешалон”, към които спада и Пакистан.
Основната задача на американската геополитика по отношение на Пакистан е да гарантира сътрудничеството с тази страна в рамките на войната с тероризма. Впрочем, борбата с тероризма и екстремизма отговаря и на пакистанските интереси, но само ако в основата и е поставен широкият коалиционен подход и тя не се окаже насочена срещу самия Пакистан. В същото време, Пакистан следва да развива и отношенията си с Китай, Русия и Европейския съюз. Трябва да се разширява икономическото сътрудничество с тези страни, както и да се укрепват връзките с ислямския свят. Но, което е най-важното, Пакистан следва да изгражда национални институции за гарантиране на стабилността, както и на икономическия и социалния си прогрес в дългосрочна перспектива.
За да гарантира своята енергийна сигурност, Пакистан трябва да продължи да си сътрудничи с Китай в сферата на гражданските ядрени технологии, да прецени възможностите за установяване на сътрудничество с Русия и Франция и да увеличава собствения си потенциал в енергийната сфера. Решаването на тази задача предполага постигането на по-високо ниво на самодостатъчност в изграждането на реактори и създаването на по-сериозни мощности за обогатяване на уран. Както е известно, Китай построи атомна електроцентрала в Чесма (в Северозападната гранична провинция на Пакистан – б.р.) с мощност 325 мВт. Вече е сключен договор за изграждането на още една АЕЦ със същата мощност, а в бъдеще се планира и изграждането на две АЕЦ с мощности от 600 и 900 мВт.
Плановете на Пакистан в сферата на ядрената енергетика, през следващите десетилетия, включват създаванато на генериращи мощности от 8500 мВт. За да бъде постигната тази цел обаче, ще трябва сериозно да се променят правилата, приети от Групата на ядрените доставчици, т.е. да се прекрати сегашната практика на „избирателни промени”. Ако това стане, на Китай и Русия, както и на редица европейски държави, които произвеждат оборудване и гориво за ядрената енергетика, няма да им се налага, по примера на Индия, да претендират за тях да бъдат направени изключения от общите правила на Групата на ядрените доставчици.
Въпреки ядрената сделка между Индия и САЩ и опасенията, породени от укрепването на индийските позиции в тази сфера, Пакистан и Индия трябва да продължат да полагат усилия за развитието на мирния процес. Текущата стратегическа проблематика на индийско-пакистанските взаимоотношения следва да се разглежда в общия контекст на външнополитическия диалог в Южна Азия. На свой ред, Съединените щати (като страна поддържаща тесни взаимоотношения както с Индия, така и с Пакистан) трябва да съдействат по-активно за разрешаването проблема с Кашмир, което би позволило на двете съседни държави да насочат енергията си за развитие на своите икономики, борбата с бедността и за създаване на необходимите здрави основи за развитие на своите общества, като цяло.
* Авторът е генерал-лейтенант и бивш заместник-министър на отбраната на Пакистан. В момента чете лекции в Брадфордския университет, Великобритания.
{rt}
Споразумението за развитие на сътрудничеството в сферата на ядрената енергетика между Индия и САЩ, подписано по време на посещението на Джордж Буш в Южна Азия, през март 2006, и обнародвано официално през август 2007, очевидно цели трансформацията на отношенията между тези две страни в стратегическо партньорство. Подписването му означаваше тектонична промяна в цялата система за сигурност в Азия и поява на ново разположение на силите в региона. Ръстът, демонстриран през последните години от индийската икономика, се съпровожда от значително увеличаване не енергийните и нужди. Като една от страните, отказали да подпишат Договора за неразпространяване на ядреното оръжие (ДНЯО), Индия беше лишена от достъп до технологиите в сферата на ядрената енергетика. По време на посещението на Манмохан Синг във Вашингтон, през декември 2006 обаче, САЩ дадоха принципното си съгласие Индия да разполага занапред с почти същите права, като държавите, подписали въпросния договор. Новото равнище на взаимно разбирателство между Вашингтон и Делхи беше реализирано в споразумението, подписано от Джордж Буш при посещението му в Индия, с което приключи и продължилата половин година дискусия между американската администрация и индийското правителство. То беше утвърдено с голямо мнозинство от двете палати на Конгреса на САЩ. Според този документ, известен и като Hyde Act , Индия получава право да купува оборудване и технологии за атомната си енергетика. На свой ред, САЩ поемат снабдяването и с ядрено гориво, тъй като страната изпитва недостиг на уран.
Същността на т.нар. Hyde Act
Според законодателния акт на американския Конгрес, Индия е длъжна, в рамките на няколко години (най-късно до 2014) да постави под контрола на МАГАТЕ 14 от всичките си 22 ядрени реактори. При това два от индийските реактори-размножители (т.е. реакторите с бързи неутрони, известни още като „бридери” – б.р.) няма да бъдат отнесени към категорията на тези с гражданско предназначение, което пък означава, че остават извън режима на гаранциите. Според американските власти, в резултат от това т.нар. „режим на сигурност” ще обхване 67% от производствените мощности на индийската ядрена индустрия, докато днес той обхваща само 11%. Онова, което предизвиква тревога обаче е, че възможността да купува легално ядрено гориво от чужбина е необходима на Индия за да използва собствените си уранови ресурси за военни нужди. Днес САЩ полагат много сериозни усилия за да убедят партньорите си от Групата на ядрените доставчици да променят действащите правила в съответствие с индийските интереси.
Особено задоволство в Делхи предизвиква фактът, че международният режим няма да включва индийските реактори-размножители. Въпреки това, споразумението провокира известни разногласия в коалиционното правителство на Манмохан Синг. От чисто технически гледна точка, полемиката се развихри около параграфа, предвиждащ, че САЩ ще прекратят доставките на ядрено гориво и ще вземат други мерки, ако Индия извърши ново изпитание на ядрено оръжие. Днес споровете по този въпрос, до голяма степен, са вече затихнали, но продължават да съществуват разногласия във връзка с натиска, оказван върху Делхи да подкрепи американската политика по отношение на Иран. Партньорите в управляващата коалиция виждат в тези претенции на САЩ, удар по авторитета на страната. Най-вероятно обаче, разногласията ще бъдат преодолени и споразумението ще влезе в сила.
Освен това, САЩ предложиха на Индия да се присъедини към проекта за международен експериментален термоядрен реактор, което би било съществена стъпка към установяването на всеобхватно сътрудничество в енергийната сфера. Като цяло, стратегическите и икономически интереси на САЩ се оказват по-важни за Вашингтон, отколкото подкрепата за режима на неразпространяване на ядрените оръжия. Разбира се, този американски подход едва ли ще се отрази по най-добрия начин върху политиката на такива страни, като Бразилия и ЮАР (а вероятно и на някои други), развиващи собствени ядрени програми. Да не говорим, че той би отслабил позициите на САЩ в спора им с Иран и Северна Корея.
Неотдавнашното заявление на директора на МАГАТЕ Мохамед ал-Барадей в подкрепа на ядрената сделка между САЩ и Индия е доказателство за това, колко голямо е влиянието на Вашингтон и на американската политика „на изключенията в ядрената сфера” върху тази организация. Имайки предвид, че последната конференция на Групата на ядрените доставчици ( NSG ), на практика, приключи безрезултатно, можем да очакваме, че сегашният курс на САЩ и липсата на достатъчно воля у МАГАТЕ ще доведат до по-нататъшното отслабване на режима на неразпространяване на ядреното оръжие. Макар че в самите САЩ усилията на лобито на привържениците на неразпространяването са все така активни, гласът им очевидно не е достатъчно силен за да промени ситуацията.
Стратегическите цели на САЩ и на Индия
Разширявайки сферата на взаимодействието си с Индия, Съединените щати си поставят няколко стратегически важни задачи. На първо място, те разчитат на сътрудничеството с Делхи за да неутрализират стратегическото предизвикателство на Китай, макар че както във Вашингтон, така и в индийската столица, категорично отричат съществуването на подобна мотивация. Както изглежда, американците предполагат, че увеличаването на индийския ядрен потенциал, насочен против трансформиращият се във все по-могъщ силов полюс Китай, отговаря на техните собствени интереси, а що се отнася до проблемите, свързани с неразпространяването, все някак ще съумеят да се справят с тях. Така Китай, който много внимателно наблюдава действията на САЩ, занапред ще трябва да следи не по-малко внимателно и нарастващата икономическа и военнна мощ на Индия.
На второ място, както смятат редица авторитетни анализатори, Вашингтон разглежда Индия като ключов партньор в борбата срещу ислямския радикализъм. Мюсюлманската част от населението на тази страна се смята за образец на умереност и сигурен партньор в процеса на демократично развитие на Индия. Нещо повече, важен фактор за сближаването между Съединените щати и Индия е бурният ръст на нейната икономика, съпроводен от формирането на многобройна (наброяваща между 200 и 300 милиона души) средна класа. Индия пък разчита, че ядрената сделка с Америка ще и позволи да промени международния си статут. В дългосрочна перспектива тя се надява да си извоюва позиции, сходни с онези на някогашния Съветски съюз, когато нито едно глобално решение не можеше да бъде взето без неговото съгласие. Най-близката задача пред Индия е да излезе извън рамките на ограничената политическа орбита на Южна Азия, където е затънала в неразрешими проблеми, касаещи отношенията и с Пакистан или въпроса за Кашмир.
