06
Пет, Дек
5 New Articles

Eвразийската парадигма и България

брой 6 2014
Typography

Борис Манов, Евразийство в Болгарии: научно-исторический анализ, 156 стр., Palmarium Academic Publishing, Saarbrücken, 2014.

През август 2014 германското издателство Palmarium Academic Publishing публикува книгата на известния български учен доц. д-р Борис Манов (преподавател в Югозападния университет в Благоевград, зам. председател на Геополитически център "Евразия" и автор на над 100 книги и статии в областта на политическата философия.): "Евразийството в България - научно исторически анализ". Макар че е издадена на руски език, книгата предизвика жив интерес в Германия, за което свидетелства фактът, че бе изкупена от всички значими библиотеки в страната и пусната на книжния пазар на непостижимата за България цена от над 60 евро. В тази рецензия обаче няма да коментирам търговския успех на книгата, а факта, че той се дължи на архиинтересната тема - евразийската.

Без съмнение, през последните няколко десетилетия евразийската тематика навлиза все по-безапелационно в геополитическите и геоикономически анализи на различни автори по света. И това никак не е случайно. Премного станаха пролуките и преднамерените лъжливи илюзии в неолибералната идеология за развитие на света, доминираща през последните няколко десетилетия и обявена от някои автори за „окончателна“ след разпадането на СССР и на Източния блок. Вече измина достатъчно време за да направим преоценка на периода след падането на Берлинската стена и да стане ясно, че студената война не само не е приключила, но и придобива нови мащаби и измерения, чиито параметри бяха оформени отново в същата "ковачница" на неолиберализма. Именно в тази насока е първата  новаторска научна теза на автора. Поради историческата му "недоносеност" (в наложената от неговите доктринални бащи висока скорост за утвърждаване като окончателна перспектива за развитието на човечеството), по-голямата част от тезите на неолиберализма се оказват все по-несъстоятелни. Редица знакови събития от края на миналия и началото но новия век (двете иракски войни и войната в Афганистан, арабските цветни - или по-скоро кървави - "демократични" революции и особено събитията в Украйна) показват, че устоите на западната ценностна система, крепяща се именно на неолибералните идеи, биват прогресивно ерозирани. Това дава достатъчно основания да се използва целия наличен икономически, военен и технологичен арсенал на западния свят и неговия лидер - САЩ, за да бъде потиснат (и дори удавен в кръв) всеки опит за утвърждаване на други цивилизационни ценности и модели на развитие. Свидетели сме на поредната атака срещу най-устойчивата система - православната, в чиито корен са заложени „класическите“ и новоевразийските идеи. Повече от очевидно е, че Източната цитадела - Hartland -a (ядро на която е Русия ) е новата стратегическа цел на „новия Картаген“ (т.е. САЩ).

Монографичният труд на Борис Манов е сериозен принос в политологичната и геополитическа наука у нас. Това е изследване, което комплексно анализира, в исторически и съвременен аспект, не само корените на евразийствато, но и неговите актуални прояви и измерения. При това, не просто като фактология и полезни коментари, а като заявка да се оцени евраийството като парадигма с голям потенциал и като идеология, която да позволи развитието на света да се осъществява в много по-съзидателни и конструктивни форми. Именно тук се разкриват не само научните интереси на автора, но и конкретните му приноси.

В първа глава е направен задълбочен научно-исторически анализ и преглед на възникването и еволюцията на евразийските идеи. Несъмнено, подчертаването на факта, че България и по-точно нейната столица София е мястото на зараждането на евразийските идеи, само потвърждава историческата истина, че страната ни е духовна територия, на която се раждат смели научни идеи, тези и хипотези. По-важното обаче е, че Борис Манов, изключително добросъвестно обобщава различните аспекти на евразийството и дава научна оценка на техните автори. Можем да посочим като отделен принос на автора задълбочения анализ на политическите идеи на един от колосите на неоевразийството и смятан от мнозина за негов баща – академик Лев Гумильов. Подобен анализ не е правен досега в нашата научна литература. Анализът на доктриналното творчество на Гумильов позволява много по-дълбочинно да се навлезе в евразийската тематика и то не просто като звезда, блеснала мимолетно на историческия научен небосклон, а като научна парадигма, която набира скорост за да се материализира и в практическиата геополитическа реалност на съвременния свят. Неслучайно третата глава на книгата е наречена „Неоевразийският политически проект". Бих добавил - геополитически проект с мащабни перспективи. Това се доближава до една сериозна геополитическа прогноза. Между другото, тя вече е в етап на реализация с формирания само преди месеци от Белорусия, Казахстан и Русия Евразийски икономически съюз, към който в скоро време ще се присъединят още две страни от постсъветското пространство (Армения и Киргизстан). Независимо от геополитическите мотиви за създаването на новия съюз, украинските събития недвусмислено доказват, че една от причините те да се случат е да се стопира формирането на голям евразийски съюз, който да се превърна в нов мощен геополитически и геоикономически център и много сериозен съперник на САЩ и ЕС (ако последният окончателно се откаже от някогашните си амбиции да играе самостоятелна геополитическа роля и се примири със статута си на „младши партньор“ на Америка). Впрочем, в авторът също подсказва, че Европейският съюз може да се окаже бъдещ стратегически партньор на Евразийския съюз. Но Евразийският икономически съюз не е първата лястовица на реализиращата се евразийска парадигма. Обединителните процеси в Евразия стартираха много преди това.

Особено интересна е четвъртата глава ("България и евразийския проект") на книгата. Авторът не се ограничава с историческата и духовна връзка и интерпретациите на тази връзка. Той прави сериозен опит да погледне и в бъдещето. Да си припомним надеждите, които се породиха за подобряване на българо-руските политически и иикономически отношения след приеманито ни за член на Европейския съюз. Безспорно необоснованата, наложена ни отвън геополитическа нагласа не позволи обаче да се направи дори малка крачка за затопляне на връзките, независимо от наличието на достатъчно сериозни основания за това, включително издигнатите в стратегически ранг отношения между ЕС и Русия. Понастоящем нещата в това отношение са още по-безнадеждни, поне според мен. Въпреки това авторът, изхождайки от историческите реалности - досегашни и бъдещи, анализира различните възможности и варианти за да прогнозира някои алтернативни възможности пред България, свързани с Евразийския проект. Времевият хоризонт на тези възможности вероятно е доста отдалечен, но не чак толкова та да не позволява да се правят достатъчно научно обосновани прогнози. Разбира се, в контекста на членството на страната ни в ЕС и, особено, в НАТО, някои от възможностите, които авторът очертава пред България, не изглеждат особено реалистични. Има обаче и редица други индикации, които заслужават адмирации заради научната прозорливост и смелост на автора на монографията.

Тази книга не просто е полезна. Тя е задължително четиво за сериозни политолози, геополитици, геоикономисти, преподаватели и студенти, но не и за импровизатори, политически лаици или представители на новата българска геополитическа агентура.

 

*Преподавател в Бургаския свободен университет

{backbutton}