Украйна на ръба на икономическата пропаст

брой 5 2014
Typography

Както е известно, през май 2014 бяха подписани серия от споразумения за предоставяне на кредити за Украйна от различни международни институции и отделни държави: МВФ, Световната банка, ЕС, САЩ и т.н. На мнозина в страната тогава се струваше, че върху нея буквално ще се излее "златен дъжд", който ще помогне на новите управляващи да решат тежките проблеми пред страната. Всъщност, внимателният анализ показва, че ситуацията е доста по-сложна и вече получените или обещани средства може и да не спасят Украйна от очертаващия се финансов апокалипсис.

Какво получава Украйна

И така, в края на май Световната банка се споразумя с властите в Киев за финансирането на три проекта с общо 1,48 млрд. долара. Те целят подобряване на инфраструктурата и повишаване енергийната ефективност на украинската икономика. Освен това банката обяви, че до края на 2014 възнамерява да отпусне на Украйна заеми на обща стойност 3,5 млрд. долара. Част от тях са за стабилизиране на банковия сектор и запълване на почти празния Фонд за гарантиране влоговете на физическите лица.

На свой ред, ЕС обеща още през март да окаже на страната финансова помощ от 11 млрд. евро, като сумата включва кредити от Европейската комисия за 1,6 млрд. евро, безвъзмездни грантове за 1,4 млрд. евро, както и кредити от Европейската инвестиционна банка за 3 млрд. и от Европейската банка за възстановяване и развитие за 5 млрд. евро. На пръв поглед, тази финансова помощ изглеждаше достатъчно сериозна, но има някои подробности. На първо място, ЕС включи в този пакет всички възможни видове подкрепа за Украйна от различните европейски институции. Средствата от ЕИБ и ЕБВР по правило не отиват директно в държавния бюджет, а са предназначени за финансирането на различни проекти, макар че някои от последните (например пътното строителство) пряко касаят сферата на отговорност на държавата и вероятно биха позволили да се икономисат средства на украинските данъкоплатци.

На второ място, помощта няма да бъде отпусната в рамките на следващите една-две години, а в продължение на доста дълъг период (поне до 2020). Затова, ако пресметнем средствата, които Украйна ще получава годишно, те в никакъв случай не са впечатляващи.

Съзнавайки, че обещаният пакет от помощи няма как да спаси изпадналата в дълбока криза украинска държава, Европейската комисия реши поне да ускори отпускането и. Така, в края на април на Киев бяха предоставени грантове на обща стойност 365 млн. евро за осъществяването на политически, съдебна и други реформи, както и в "подкрепа на гражданското общество". Няколко седмици по-късно ЕС обеща да отпусне още 600 млн. евро от обещания пакет кредити за 1,6 млрд., през следващите месеци. Тоест, става дума за по-големи суми, отколкото трябваше да бъдат отпуснати до края на 2014.

Истината обаче е, че и това увеличение на помощта (и ускоряването на нейното отпускане) не покрива нуждите на управляващите в Киев, тъй като трудностите за украинския бюджет нараснаха драстично заради осъществяващата се мащабна военна операция в източните райони на страната и почти спрелите бюджетни постъпления от Донецка и Луганска области.

В същото време традиционните източници на заеми за украинското правителство се оказаха или прекъснати, или вече не могат да му осигурят достатъчно средства. През май управляващите бяха принудени да пуснат т.нар. "военни облигации" за да финансират военните действия в Източна Украйна. И тъй като търсенето им от страна на частните инвеститори беше минимално (лихвата от едва 7% е много под пазарните), правителството застави държавните предприятия да ги купуват. На този фон, МВФ се превърна в основната финансова опора на Киев и пое най-голямата част от бремето по попълването на рязко нарасналия дефицит в украинския държавен бюджет.

През май 2014 МФВ съобщи, че ще предостави на Украйна кредитна линия за 17,1 млрд. долара. Програмата е за 2014 и 2015, като средствата ще отиват за покриване на бюджетния дефицит, изплащане на газовия дълг към Русия и стабилизиране на банковата система, включително чрез попълване валутните резерви на централната банка. Освен това споразумението включва ангажимента на Киев да изплати досегашните си дългове към МВФ на стойност 5 млрд. долара.

Малко по-късно Украйна получи първия транш от 3,19 млрд. долара от МВФ, като 1,2 млрд. влязоха в Националната банка с цел попълване на валутните и резерви и подкрепа за платежния баланс в държавата. Останалите 2 млрд. отидоха да покриване на бюджетния дефицит. В началото на август страната получи от Фонда и втори транш от 1,4 млрд. долара.

Не е много ясно обаче, дали тези средства ще се окажат достътъчни. Според експертите на МВФ, Украйна следва да привлече поне 27 млрд. долара в рамките на две години за да запълни сегашните дупки в бюджета (според украинския премиер Яценюк пък, страната се нуждае от 35 млрд. долара). Всички тези оценка обаче бяха направени въз основа на данните от мисията на МВФ в Киев през март, когато все още не беше ясно какво ще стане с Крим и не бяха избухнали бунтовете в Донецка и Луганска области.

Споразумението с МВФ, в частност, не отчита загубата на Крим за украинската икономика и бюджет. От една страна, това означава икономия на известен обем бюджетни дотации, но от друга - през 2013 Крим осигуряваше почти 4% от БВП, да не говорим, че там се добиваше значителна част от украинския газ.

Рисковете пред оздравителната програма на МВФ

Експертите от МФВ не крият, че пред реализацията на програмата съществуват множество рискове, които правят възможна евентуалната и корекция в бъдеще. Те, в частност, посочват, че ако цената на газа се вдигне над заложената в програмата (385 долара за 1000 куб.м), тя ще трябва да бъде преразгледана. От своя страна, МВФ изисква от Украйна да изпълни редица условия, включително значително да повиши цените на газа, електричеството и другите комунални услуги за населението, да замрази пенсиите, да не повишава заплатите на държавните служители и да съкрати социалните разходи. По отношение на приходите, Киев се задължава да повиши някои акцизи, да се откаже от идеята за намаляване на ДДС (който ще си остане 20%) и да премахне редица данъчни облекчения.

Според МВФ, енергийните субсидии от страна на украинската държава са достигнали гигантския показател от 7,5% от БВП. Така, оказва се, че цените на газа за гражданите са били по-ниски, отколкото в Русия, при това субсидиите са касаели както бедните, така и богатите украинци. Фондът поиска незабавното прекратяване на тази практика и още от 1 май 2014 цените на газа бяха повишени с над 50%, като през следващите една-две години те ще нараснат двойно.

Освен всичко друго, Украйна се задължава да поддържа плаващ курс на националната си валута (гривната), да осъществи по-стриктна регулация на банковия сектор и да реформира енергийната сфера. Програмата на МВФ предполага и провеждане на реформи в сферата на държавното управление, повишаване прозрачността при изразходването на държавните средства, усилване на борбата с неплащането на данъци и прането на пари. Не бива да отминаваме и проблема с корупцията, която продължава да тормози Украйна. Не можем да изключваме, че част от средствата, отпуснати от международните кредитори, просто ще бъде открадната.

Според МВФ, през 2014 украинският БВП ще намалее с 5%, инфлацията ще нарасне с 16%, делът на безработните ще достигне 8,5%, държавният дълг ще нарасне до 57% от БВП, а съвкупният външен дълг (т.е. на частния и на държавния сектор) – почти до 100% от БВП. В края на 2013 външният дълг беше 78,6% от БВП (140 млрд. долара).

МВФ очаква през 2015 украинската икономика да постигне растеж от 2%, както и известно подобряване на останалите макроикономически показатели. Предвид ситуацията в средата на 2014 обаче, прогнозата на Фонда изглежда прекалено оптимистична. Само един пример - през април 2014 производството в страната падна с 6%, в сравнение с април 2013.

От края на 2013 до април 2014 украинската гривна девалвира с 35%, в същото време драстично нараснаха разходите за армията и вътрешните войски, ангажирани в операциите в Източна Украйна.

Според прогнозата на МВФ, през 2014 бюджетният дефицит на Украйна трябва да достигне 5,2% от БВП, без да се отчита дефицита на "Нафтогаз", и 8,5% - ако и той бъде отчетен. В момента загубите на "Нафтогаз" се покриват от данъкоплатците, като цифрата 8,5% от БВП е прекалено голяма за страна, която на практика няма достъп до външния кредитен пазар. За да се покрият потребностите на бюджета от допълнително финансиране са необходими големи заеми. Кредитите от международните институции могат временно да решат проблема, но са необходими сериозни мерки за да се постигне дългосрочно сближаване между приходите и разходите, като за целта следва да се реши проблемът с газовите субсидии и неплащанията.

МВФ прогнозира, че през 2015 бюджетният дефицит ще намалее до 6,1% (отчитайки и дефицита на "Нафтогаз"). Според програмата на Фонда, през 2016 той трябва да падне до 3% (4,4%, отчитайки и този на "Нафтогаз"). Киев се задължава напълно да стопи дефицита в бюджета на петролно-газовата си компания до 2018.

През март 2014 Украйна вече осъществи актуализация на бюджета си, като разходите бяха орязани с 23,8 млрд. гривни, а приходите - увеличени с 24,7 млрд. (предимно чрез увеличаването на редица данъци). Предвид крайно тревожното състояние на икономиката обаче, вероятно ще се наложи и втора актуализация, тъй като планираните приходи няма как да бъдат събрани. А това означава преразглеждане и на останалите условия за предоставяне на финансовата помощ от МВФ.

Това че Украйна е на ръба на фалита се признава и от редица висши чиновници в Киев, включително от премиера Арсений Яценюк. Основната заслуга това още да не е станало факт, е подкрепата най-вече на МВФ. Другите източници на финансираве (въпреки обещанията на западните държави и международните организации) се оказват недостатъчни. Така, САЩ отпуснаха на Украйна кредитни гаранции за 1 млрд. долара. Следва да подчертаем обаче, че това не е обемът на кредита, а че Киев получава право за вземе назаем 1 млрд. долара от пазара - от свое име, но с гаранциите на американското правителство. Тоест, на практика, САЩ не дават свои пари, а само се задължават да платят украинския дълг, ако Киев не изпълни ангажиментите си пред кредиторите.

В средата на май Украйна се възползва от тези гаранции и пласира петгодишни еврооблигации на стойност 1 млрд. долара, което и позволи временно да смекчи бюджетния си дефицит. Въпросната гаранция от правителството на САЩ обаче е еднократна. Вашингтон не може да отпусне повече средства на украинските си съюзници тъй като това би провокирало гнева на американските избиратели, лишавайки ги от част от социалните плащания.

Получаването на значителна финансова помощ означава, че украинският държавен дълг нараства, при това той е номиниран в долари и евро. В края на 2013 дългът достигна 41% от БВП, като според МВФ в края на 2014 ще нарасне до 57,5%, а през 2015 - до 63,6%. И тъй като, както вече посочих, макроикономическата прогноза на Фонда е прекалено оптимистична и едва ли ще се сбъдне, реалните размери на дълга вероятно ще са доста по-високи.

В момента държавният дълг на Украйна е доста по-малък от този на такива проблемни държави от еврозоната като Гърция, Португалия и т.н. Въпреки това, в доклада на МВФ се казва, че ниво на дълга от 70% от БВП би бил "високорисков" за Украйна. Характерът на този риск не се уточнява, но вероятно става дума за неспособност на страната да плаща задълженията си, което ще наложи преструктурирането им. Ако основните критерии на програмата на МВФ не бъдат покрити, достигането на фаталния праг от 70% от БВП става съвсем реално, тъй като Украйна вероятно ще се нуждае от допълнителни средства от Фонда.

Тук е мястото да напомня, че когато предоставяха първия пакет от финансовата помощ от ЕС и МВФ за Гърция през 2010, в Брюксел твърдяха, че страната "не е фалирала" и ще може бързо да си стъпи на краката. Това обаче не се случи и през следващите три години тя последователно не успяваше да постигне заложените на оздравителната програма на ЕС и МВФ показатели. Това наложи през 2012 преструктурирането на дълговете и опрощаване на задълженията на Гърция пред частните кредитори, като страната и днес зависи почти изцяло от финансовата помощ от международните кредитори.

По редица признаци, сегашната ситуация в Украйна доста напомня гръцката - страната, на практика, е изолирана от международния кредитен пазар, икономиката и е неконкурентоспособна на европейския пазар, националната статистика вероятно е недостоверна или направо фалшива, налице е рязко изостряне на вътрешнополитическата нестабилност. Затова, също както и в случая с Гърция, можем да очакваме, че МВФ ще бъде принуден постоянно да коригира параметрите на програмата си за финансово подпомагане на Украйна, тъй като спадът на БВП със сигурност ще е повече от планираните 5%, като същото се отнася и за бюджетния дефицит и държавния дълг. Следователно, не бива да се изключва и евентуалното преструктуриране на финансовите задължения на украинската държава, както стана с Гърция през 2012.

Международните рейтингови агенции Standard and Poor's и Fitch дават изключително нисък кредитен рейтинг на Украйна (ССС), което потвърждава наличието на голям брой икономически и политически рискове, както и реалната възможност за дефолт. В средата на май Европейската банка за възстановяване и развитие прогнозира спад на украинския БВП със 7% през 2014, което е доста повече от прогнозата на МВФ от март. Освен това ЕБВР не очаква възобновяване на икономическия растеж в страната.

Малко по-късно рейтинговата агенция Moody's публикува доклад, според който спадът на украинския БВП през 2014 ще варира между 5% и 10%, а обемът на проблемните кредити в банковата система ще достигне 30% от целия обем на кредитите, което ще означава големи загуби за банките през тази година. При това агенцията посочва, че финансите на държавата са в такова състояние, което не и позволява да окаже сериозна подкрепа на банките. Moody's запазва и негативната си прогноза за суверенния рейтинг на Украйна.

Всичко това потвърждава тезата, че показателите, заложени в програмата на МВФ, са прекалено оптимистични и ще бъдат преразгледани. Налице са и основания да смятаме, че чиновниците от Фонда не разполагат с достатъчно пълна информация за състоянието на украинската икономика (значителна част от която е в сенчестия сектор) или съзнателно биват заблуждавани от чиновниците в Киев. Трудно може да се каже, до каква степен официалната украинска статистика отразява реалната ситуация. Навремето Гърция успя да наложи известен ред в тази сфера, защото е член на ЕС и се намира под постоянния контрол на Европейската комисия. Украйна не е този случай, да не говорим за политическия хаос и тоталната ерозия на целия държавен апарат. В официалните изявления на властите в Киев реалните факти по странен начин се съчетават с политическа пропаганда и откровени лъжи. Така в средата на юни зам. министърът на външните работи Данило Лубкивски обяви, че за три месеца "Украйна е получила над 20 млрд. долара под формата на финансова и икономическа помощ", което очевидно не е вярно. Обещаната и реално получената помощ не са едно и също, освен това ако страната наистина разполага с подобни средства, тя едва ли щеше да изпитва толкова големи затруднения при заплащането на руските газови доставки. Показателно е също, че Украйна не успява да се споразумее с руснаците за цените на газа, което прави перспективите пред нейната икономика още по-неясни.

Въз основа на казаното дотук, няма как да не стигнем до извода, че икономическите перспективи пред Украйна са изключително тревожни: предстои много сериозен спад на националния БВП, ръст на държавния дълг и неясни перспективи за политическо разрешаване на военната криза в източната част на страната. В същото време стартиралото споразумение за свободна търговия с ЕС едва ли ще се превърне в "локомотив" на икономическия растеж, тъй като украинският износ в ЕС има предимно суровинен характер (пшеница, въглища, руди и метали и т.н.) и доста трудно би могъл да нарасне.

Шансовете на новата украинска енергийна стратегия

В началото на юли правителството в Киев лансира амбициозен план за замяна на уж прекалено скъпия руски природен газ с различни алтернативни енергоносители. Така, предлага се използването на биоресурси, собствен природен газ, а също въглища и вносен втечнен природен газ (LNG). Освен това се залага на икономията на електроенергия от страна на гражданите. От всички изброени по-горе "алтернативи", реален интерес представляват каменните въглища (тъй като навремето те формираха гръбнака на украинската минна индустрия) както и LNG, с чиито доставки управляващите в Киев свързват големи надежди.

Както посочва украинският експерт Михаил Бакалински (доцент в Запорожкия университет), ситуацията в горивно-енергийния комплекс на страната следва да се разглежда през призмата на тази в енергийния сектор на съседна Полша, която от 2012 се изявява като най-твърдия привърженик на "връщането на Украйна в Европа". В началото на март 2012, на фона на еуфорията във връзка с евентуалните доставки на американски LNG и все още съществуващите надежди за добив на шистов газ, полският премиер малко прибързано заяви, че страната му е на път да се освободи от руската енергийна зависимост. Съвсем скоро обаче стана ясно, че запасите от шистов газ в Полша съзнателно са били завишени от Управлението за енергийната информация на САЩ (ЕІА), след като полският Геоложки институт съобщи, че вместо 5300 млрд. куб. м (както твърдяха от ЕІА), тези запаси са едва 346-768 млрд. куб м, което при сегашното ниво на потребление би стигнало на страната за около 40 години. В началото на 2013 пък американската компания Exxon Mobil прекрати реализацията на проекта си за добив на шистов газ в Полша. Всичко това промени тона на управляващите във Варшава, които внезапно заговориха за необходимостта да укрепват сътрудничеството с Русия в енергийната сфера, акцентирайки върху доставката на въглища. В момента Полша е сред големите купувачи на руски въглища, които са с 30% по-евтини от полските. В тази връзка, ще напомня, че украинското правителство планира активно да използва наличните в страната въглищни запаси, в частност, за получаването на синтетичен газ. На пръв поглед, това звучи добре, но истината е, че не е особено реалистично, по няколко причини.

На първо място, Украйна не разполага с достатъчно собствени запаси от въглища. Така, собственият и добив на коксови въглища се равнява на 3,5 млн. т годишно, при положение, че металургичните и циментови заводи се нуждаят от поне 12-14 млн. т. Същото се отнася за въглищата, използвани от украинските ТЕЦ-ове. Още повече, че те се добиват в района на Донбас, където в момента се водят ожесточени военни действия.

На второ място, новата украинска енергийна стратегия, влиза в очевидно противоречие с доскорошните твърдения на управляващите (например на премиера Яценюк), че изграждането на заводи за синтетичен газ е технически и икономически необосновано. Обяснението за това е просто - от една страна предложението за строежа на такива заводи беше направено от предишния режим в Киев, разчитащ за целта на китайски кредити. От друга, напоследък новите управляващи започнаха да лансират идеята, че енергоносителите, използвани за нуждите на металургията и циментовата индустрия, следва да бъдат диверсифицирани чрез доставката на висококачествени въглища от чужбина. Ключовият въпрос тук е, откъде биха могли да дойдат тези доставки, а отговорът се налага от самосебе си - от САЩ и от Полша. В последно време, на фона на прословутата "шистова революция" в САЩ, позициите на американските въглищни компании бяха разколебани, а газовото лоби, разполагащо с много силни позиции в управлението на страната, активно работи за закриването на ТЕЦ-овете, работещи с каменни въглища, използвайки са целта както екологични, така и технологични аргументи. Тази ситуация стимулира ръста на износа на американски въглища, като през 2014 обемът му може да надхвърли 100 млн. т, като сред основните потребители са Великобритания, Холандия, Италия и Германия. Предвид очевидната проамериканска ориентация на новите управляващи в Киев става ясно и, защо украинският премиер Яценюк толкова упорито твърдеше, че лансирания по времето на Янукович украинско-китайски проект за производство на синтетичен газ от въглища е "нерентабилен", а експертите от кабинета му настояваха за увеличаване вноса на висококачествени въглища от чужбина. Очевидно идеята е, тези въглища да дойдат именно от САЩ. В тази светлина, става ясно и, защо украинската армия нанесе толкова силни удари по въглищните мини в Донбас, в хода на сблъсъците си с бунтовниците: заемът от МВФ и затварянето на въпросните мини (обявени за нерентабилни) ще освободи в украинския бюджет допълнителни средства за закупуването на американски въглища. Впрочем, въглищната индустрия в съседна Полша също преживява тежки времена заради високата себестойност на добива, затова (както вече споменах) Варшава е принудена да внася по-евтини въглища от Русия. Тоест, натрупаните в Полша количества скъпи местни въглища могат да бъдат продадени на Украйна, а имайки предвид, че полската въглищна индустрия е сред водещите в Европа, евентуалното бъдещо производство на синтетичен газ ще се осъществява с полски технологии, като вместо на китайските заеми, ще се разчита на такива от Запада. Между другото, по същия начин след свалянето на Саддам Хюсеин, иракските петролни находища, експлоатирани от френски компании, бяха предадени на техните британски и американски конкуренти, заради отказа на Париж да подкрепи "освобождаването" на Ирак.

Друг ключов елемент на новата украинска енергийна стратегия е свързан с газовите доставки. Киев продължава да разглежда като алтернатива на руския природен газ доставките на LNG по море. Очевидно и в това отношение сегашните украински управляващи се опитват да копират политиката на Полша, която от няколко години насам строи терминал за доставката на LNG от Близкия Изток и, в частност, от Катар. Проблемът е, че Украйна не разполага с подобен терминал (последният опит за изграждането му се провали през 2012 след скандал с избраната за изпълнител испанска компания Gas Natural Fenosa). Сегашните управляващи в Киев обаче са твърдо решени да се сдобият с такъв, независимо, че Турция, контролираща черноморските проливи нито е давала, нито възнамерява да даде в обозримо бъдеще съгласие за преминаване на танкери с LNG за Украйна. Впрочем, дори и отказът на Анкара да даде зелена светлина за подобен проект не охлажда желанието на украинските експерти, които продължават да твърдят, че терминалът ще бъде рентабилен и следва да бъде изграден. Така, според водещия енергиен експерт от Центъра "Разумков" Владимир Омелченко, "проектът за строителството на терминал за втечнен газ от САЩ през Турция е важен и интересен и може да бъде реализиран в рамките на следващите две-три години, разбира се ако се намери инвеститор и се сключи дългосрочен договор за доставка". Да се разчита, че в разтърсваната от перманентна политическа криза и гражданска война Украйна може да се появи дългосрочен инвеститор, не изглежда особено реалистично. В същото време, проблемът с евентуалните доставки на LNG е достатъчно сериозен, сам по себе си. Като техен възможен източник се очертават само три страни: САЩ, Мексико и Катар.

Що се отнася до САЩ, според повечето експерти, цената, на която американският шистов LNG ще може да се доставя в Европа, вероятно ще варира между 392 и 431 долара за 1000 куб.м, при това без разходите за неговата ректификация (т.е. за връщането му газообразно състояние), докато в Киев декларират, че не могат да плащат повече от 370 долара. Тоест, исканата от украинските власти цена е доста под пазарната. Основният проблем обаче е, че американските доставчици на LNG разглеждат като приоритетно направление не Европа и Украйна, а азиатските държави, които го купуват по цени от 585 до 761 долара за 1000 куб.м.

От друга страна, през май 2014 мексиканското правителство заяви, че е готово да помогне на Европа да диверсифицира газовите си доставки, предвид наличието на запаси от 540 трлн. куб. м шистов газ в шелфа на Мексиканския залив. При това обаче, липсват данни, дали става дума за доказани запаси и каква част от тях може реално да бъде добита. Освен това, поне засега, те са недостъпни, да не говорим, че липсва каквато и да било инфраструктура за доставката им (впрочем последното донякъде важи и за САЩ).

За разлика от САЩ и Мексико, Катар разполага с необходимата инфраструктура (специализирани танкери) за доставката на LNG в Украйна, но и тук възникват проблемите с поведението на Турция и липсата на украински терминал за втечнен газ. На теория, Киев би могъл да използва за целта LNG-терминалът, който се строи в Полша, но и тази възможност е много проблематична. На първо място, терминалът не е завършен, на второ - ще се наложи изграждането на газопровод от него до територията на Украйна, а на трето - цената отново ще се окаже по-висока от максимално допустимата от правителството в Киев (а както отбеляза наскоро шефът на катарската компания-производител на LNG - Ras Laffan Liquefied Natural Gas Co., Ибрахим ал-Ибрахим: "не продаваме нищо с отстъпка"). Впрочем, и за Катар, както и за САЩ, приоритетно направление е Азия, неслучайно всички преговори между Киев и Доха по времето на Янукович завършиха неуспешно, тъй като катарците ясно дадоха да се разбере, че ще продават газа си само на пазарни цени.

Ето защо, гръмките декларации на новите управляващи в Украйна, че страната ще използва въглища и LNG като алтернатива на уж "прекалено скъпия" руски газ, имат по-скоро пропагандно-популистки характер и могат да разчитат само на краткосрочен ефект - т.е. до драматичното влошаване на ситуацията в украинския горивно-енергиен комплекс и националната индустрия, като цяло. Лансираните от правителство в Киев "решения" не се базират сериозна техническа и икономическа основа, а просто обслужват интересите на новите стратегически партньори на Украйна - САЩ и Полша. В същото време, както вече посочих, самата Полша, напук на също толкова гръмките си декларации за отказ от сътрудничество с Русия в енергийната сфера, в момента увеличава вноса на руски въглища. В този смисъл, шансът на Киев е да вземе пример от Варшава и да опита да разграничи политическите си амбиции от реалната икономика, тъй като в противен случай рискува спирането на ключови стопански отрасли (металургичната, химическата, циментовата и други индустрии) и изправя страната пред истински икономически апокалипсис.

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера

{backbutton}