КОЛКО ДРЕВНА И КОЛКО ГРЪЦКА Е „ДРЕВНОГРЪЦКАТА" РИСУВАНА КЕРАМИКА?

Всяка, поредна, археологическа кампания поднасяше все по- нови и невероятни изненади, които бяха основателни поводи за възхищение и радост, но и често поставяха на изпитание, иначе добрите ми отношения с д-р Китов. Често между нас „прехвърчаха искри", когато си позволявах да изкажа различно мнение при интерпретацията на находка или ситуация.

Почти в „драматично-комичен" стил се разви диалога ни при опит, аргументирано, да изложа резултатите от наблюденията си върху фрагменти и съдове от фирнисова рисувана керамика, която откривахме. С присъщото си, фино, чувство за хумор, къде на шега, къде наистина, д-р Китов възкликна: „Дороти, ти какво искаш сега? В София да ни убият с камъне и дърве, ли? Те и без друго ни мразят от сърце." Ответният ми отговор бе: „ Чуй ме, Кит, все пак аз съм учила 12 години рисуване и ми е позволено да поназнайвам това - онова. Въобще не ме касае какво ще кажат в София. За мен са важни фактите! С това „бурята в чаша вода" утихна, а аз продължих да си правя наблюденията. Времето и новите ни открития го убедиха, че бях права.

Разбира се, че направих отчаяни опити да се консултирам с мастити изследователи на древна рисувана керамика. Материята бе нова за мен и нямах необходимите познания. Резултатът бе повече от отчайващ. Сблъсках се с яростен отпор от страна на официалното научно мнение. Всичко е „импортна древногръцка керамика" и не търпи възражение! Времена и наука....

Технологична характеристика

Наред с блестящо атрактивните златни и сребърни уникати, изумително майсторски изработени и спиращи дъха на посетители в музеите у нас и в чужбина, наред със стенописите в подмогилните храмове и тяхната архитектоника не по - малко възхищение будят и многобройните фирнисови художествени съдове, за които априорно се твърди, че са импортна „гръцка керамика".

Вън от съмнение е, че съществува импорт на такива образци от територията на съвременна Гърция. Областта Атика е известна с древните си керамични ателиета, но това съвсем не изключва възможността за наличието на такива и по територията ни, в древността. При това традицията в грънчарския занаят е широко застъпена по земите ни през всички исторически епохи, благодарение на качествената суровина - глинени кариери, както и много добрите художествени умения на майсторите.

По щастливо стечение на обстоятелствата и професионална квалификация като художник - реставратор и член на експедиция ТЕМП, през годините на активни археологически разкопки имах рядката възможност да се докосна и реставрирам голяма част от керамичните артефакти. Както и да направя подобаващи наблюдения върху технологичните особености и художествената стилистика.

Няколко са основните показатели, които синтезират правдоподобните изводи за доказателствена обосновка на керамичния материал, когато образците са от толкова далече отстоящо историческо време. На първо място, най-достоверен е химическия анализ от керамиката и глинена суровина от околни глинени кариери. На второ място, е визуалната картина от структурата на черепа, в която участват органични и неорганични пластификатори и опостнители, които спомагат за доброто източване, изпичане и качеството на изделията. В зависимост от химическите компоненти на глиненото тесто и преобладаващите съставни елементи, след изпичането се получават цветови нюанси от различните глинени кариери. На трето място, това е различието при източване на формите и апликацията на дръжки и други пластични елементи от различните ателиета. Съставът на фирнисовото покритие, което придава качествения естетически ефект на изделието, също допринася за разпознаване на различните грънчарски ателиета.

Художествена и семантична характеристика

Много съществен признак за датиране и определяне на образците от древна художествена керамика е иконографията. Иначе казано - семантичното повествование, което чрез похватите на метафората представят изобразените сцени.

Един от най-важните, по мое мнение, определящи признаци, които отчетливо отличават местното производство от импорта, е стилът и маниерът на рисуване, както и смисловото им подчинение на конкретна сюжетна линия - житийна, историческа или празнично - обредна.

Сюжетните повествования, изобразени върху сцените, от художествена гледна точка са изградени върху перфектно познаване принципите на композицията и анатомията на човешкото тяло. „Разказът", в който участват реални и алегорични персонажи е синхронно динамичен, като по този начин художникът метафорично е преразказал действието на случващото се събитие. Формите на човешките изображения са пресъздадени пропорционално, почти реалистично. Детайлите са подсилени чрез щрихи. Движенията на персонажите са плавни, но подчертано пластични. В голяма степен представените сцени издават една мекота и лежерност. Този специфичен маниер на рисунъка е близък до известния в научната литература „керченски тип", но намира паралели и при находки от Аполония / Созопол/. Във всеки случай, отчетливо различен от късните изделия на „гръцките" майстори. /Обр. 1./

Обр.1. Червенофигурна хидрия от Башова могила при Дуванлии.

Тук е мястото да отбележа, че голяма част от така известната „древногръцка керамика" е сътворена след като агресивните завоевателски племена са се „събудили цивилизатори" и чевръсто успяват „братски да прегърнат" древнобългарския епос и да го превърнат в „древногръцка" митология. За по - сигурно, и да не би, случайно, някои да се усъмни в достоверната „древност на митологията, над повечето изображения с „древногръцки" букви са изписани имената на персонажите. /Обр.2./

Обр.2. Сцена от Червенофигурна хидрия с надписи, от Метрополитен музей на изкуствата.

Обикновено върху някои рисувани съдове, открити по съвременната ни територия / най-често кратери, но и не само/, има два типа иконография от гледна точка на технологията на изобразяването. От едната страна на съда е разположена „реалистичната" сцена, изпълнена в стила на най - доброто познаване принципите на рисунката, а от другата, са изобразявани персонажи от така наречения „акварелен стил" - термин възприет в научната литература. Не съм срещнала задоволителна интерпретация на тази разностилна иконография, извън несъстоятелния „примитивизъм" у някои автори. Дълги години таз древна енигма ми създаваше небивали главоболия и ме възпираше от конкретно становище, докато през 2007г., не се откри колективната находка от 5 съда /леканета/ от Далакова могила при с. Тополчане, Сливенско. /Обр. 3./

Обр.3. Червенофигурна кратер от Казанлъшко.

Инертното съотнасяне на сценичната иконография по образците от фирнисовата рисувана керамика открити у нас, към сюжети от елинската митология и лекомисленото и тенденциозно причисляване под общия знаменател на „гръцка керамика", е несъответно и несправедливо. По много важната причина: от спорадичните литературни данни на древните хронисти, достигнали до нас, знаем, че при древнобългарските /тракийски/ етноси отсъстват характеристики за статично възприемане на пространството и времето, а от там и потребност за изграждане на митологичен пантеон. Нещо повече - Херодот по убеждение принадлежащ към елинското религиозно мирозрение, в своите исторически хроники отчетливо се разграничава от древнобългарските / тракийски / етнически празненства в чест на Богинята Майка и Дионис. Тези обредни практики той охарактеризира като „диви и варварски, неприемливи и неприсъщи за цивилизованите елини". Страбон, от

своя страна, в твърде критично - саркастичен стил отбелязва, че е обичайна практика на „атиняните да възприемат тракийските и фригийски свещенодействия, та са станали за присмех дори в комедията." При тази историческа фактология няма как да не възникне противоречието между тълкуването на древнобългарската /тракийска / сценична иконография в контекста на елинската митология. Безспорните идеологически различия между митологичната религиозна доктрина при елините и празнично - обредните практики, свързани и произтичащи от прагматичното житейско мирозрение при древнобългарските / тракийски / етноси, отчетливо подчертани и върху образци от художествената керамика, откриващи се у нас са достатъчно основание да се преосмисли априорното наложено мнение за тотален импорт в древността.

Докато в митологично изградения божествен пантеон на елините се долавя известна литературна „синтетичност", то у древнобългарските / тракийски / етноси обредната система е изградена на базата на причинно - следствената връзка природа - човек, формирана в продължение на много хилядолетия, при съблюдаване на традиция и приемственост, затова е устойчива, независимо от историческите превратности. Системата е емпирично структурирана, като понятийните неясноти за съществуващите явления извън човешката обозримост и възможности са представени, имагинерно, като алегории, но без категоричната конкретика на литературната митология. И не защото не са могли да го сторят, а защото наистина не е потребно, тъй като алегоричните персонажи са вън от материалния свят и често са олицетворение на други измерения от необозримия Космос. С конкретни имена са назовавани само реално съществували исторически личности, които са били с по- специален йерархичен статус в обществото - родоначалници на общности, мъдреци, жреци, царе и др. Тази теза е много добре застъпена в трудовете на уважавания изследовател и учен Евгений Теодоров. Негово е становището, че „траките не са почитали богове". „Те са почитали духа на праотеца" / Теодоров, 1999 г. / Тъкмо това илюстрират и голяма част от сцените, изобразени по фирнисовата рисувана керамика откриваща се по съвременната ни територия, и които не са съответни на наложената литературна квалификация.

Почитането на Земята, Слънцето и другите небесни светила, Огънят и Водата, са практики с многодревни корени, предавани от поколение на поколение и затова са устойчиво живи, неподлежащи на митологизиране, въпреки късните елинистически литературни опити да приобщят някои персонажи и атрибути за нуждите на божествения си пантеон.

„Голият" кратер.

През лятото на далечната вече 1997, в разгара на археологическата кампания на ТЕМП в землището на гр. Мъглиж, Казанлъшко, бяха проучени няколко могили / Абрашева могила, Дядо - Миткова могила, Унджиева могила, Трънливата могила и др. /, от които находките бяха предимно от керамичен материал, в това число и рисувани чернофирнисови съдове, доволно фрагментирани. Според д-р Китов и останалите членове на експедицията - импортна „гръцка керамика", според мен - не съвсем импортна и не толкова „гръцка". Имаше спор, имаше емоции, но само след ден - два, при проучване на Трънливата могила щастлива находка потуши емоциите. Д-р Китов донесе в импровизираното ми полево ателие, почти изцяло запазен керамичен съд / „гол" кратер /, със заръката да „намеря" следи от изографисване. След внимателно механично отстраняване на полепналата почва направих обстоен оглед със силна лупа. Уви! За всеобщо разочарование - нямаше следи нито от рисунки, нито от наброски със суха игла. При все това, заготовка за изографисване все пак е имало, съдейки по финото червеникаво повърхностно покритие, съгласно сложната, многостепенна технологична специфика при изготвянето но тези изделия. И въпреки, че е без рисунки - кратерът е уникален. Уникален е именно с това, че предоставя възможност да се погледне от друг ъгъл на идеята за местни ателиета за рисувана керамика. /Обр.4./

Обр.4. "Гол" кратер от Трънливата могила от гр. Мъглиж, Казанлъшко

Леканетата от Далакова могила.

През лятото на 2007г., при систематични археологически разкопки на експедиция ТЕМП, под ръководството на д-р Г. Китов от АИМ при БАН, в землището на с. Тополчане, Сливенско, беше открито изключително интересно във всяко отношение, богато царско погребение.

Разнообразният погребален инвентар, за пореден път, предостави на откриватели и изследователи невероятното предизвикателство за синтез и анализ на остатъците от древната ни материална и духовна култура.

Всички находки от този инвентар са много значими, защото хвърлят допълнителна светлина върху погребалните практики на древнобългарските / тракийски / династи, както и за изконната им етническа принадлежност. Семантичната им натовареност е от съществено значение за осветляване на някои исторически събития в древността, свързани с житието и трагичната кончина на погребания владетел.

Понеже бях приключила с активна теренна дейност, на д-р Китов, му се наложи да ми обещае „половин царство", за да ме убеди да отида в Сливен. След седмица - две колебание, все пак, се появих на терен. Имало защо!

Възложено ми бе да се занимая с реставрацията, синтеза, анализа и интерпретацията на колективната находка от пет съда /леканета / - чернофирнисова рисувана керамика.

Поради факта, че тази колективна находка от художествена керамика, за мен, е най - уникалната и „ звезден миг" в 40 годишната ми професионална кариера на реставратор, ще и отделя подобаващо внимание. Без излишна претенциозност за изчерпателна точност, на всяка цена. Сега, от дистанцията на времето и допълнително натрупаните знания, осмислям, че в някои аспекти, предварителната ми интерпретация търпи корекции.

Съдовете са открити силно фрагментирани in situ защото по информация на д-р Китов, тялото на покойният владетел е било положено върху тях. /Обр.5. и Обр.6./

Обр.5. Ситуация от погребението под Далакова могила, Сливенско.

Обр.6. Фрагменти от леканетата в процес на възстановяване.

След систематично, поетапно, възстановяване на формите върху капаците на съдовете се появи „вълшебна приказка". Всички сцени от художествените композиции бяха подчинени на една сюжетна линия. Бях изправена пред изумително енигматичната картина на цялостна повествователна идея в развитие.

В Годишника на РИМ Сливен / 2008г., публикувах предварителна статия с резултатите от изследването ми, тук ще се въздържа от обременяващи подробности, но ще отбележа някои важни констатации, според мен.

Керамичните съдове, преди погребението на владетеля, са били подложени на директна вторична температурна интервенция. При това не всички, защото следите не са равномерни. Констатирани бяха локални участъци от увреждане на фирниса и цветова промяна в лома на някои фрагменти.

В съгласие със становището на уважаваната проф. Иваничка Георгиева /етнограф/, която много обстойно разглежда проблематиката във фундаменталния си труд - „Българска народна митология" - огънят и свързаните с него ритуали във връзка с представите за душата и смъртта, са отразени в погребалната обичайна система с ДАЛЕЧНИ, ПРЕДХРИСТИЯНСКИ КОРЕНИ. А от тук и извода, че погребаният под Далакова могила владетел е индивид в разцвета на силите си, който не починал от естествена смърт, затова в ритуала, свързан с освобождаване на душата чрез огъня, участват предмети, които придобиват апотропейно / „предпазващо от беди" / значение. /Обр.7./

Обр.7. Леканетата след реставрация.

Технологично и художествено, съдовете са дело на ателиета, чиито висок професионализъм не подлежи на съмнение.

Още по - малко подлежи на съмнение, че илюстрациите върху капаците на леканетата са достоверен разказ за много съществени моменти от живота на владетеля преди да го застигне нелепата смърт. Както и преселението му в отвъдното.

По отношение на художествената композиция на персонажи и атрибути представени върху капаците на леканетата и по купите, независимо от това, че са изработени в различни ателиета и по различно събитийно време, то те са подчинени на линия, която се развива последователно. А това, че съдовете са дело на различни ателиета и са изработени по различно време е още едно доказателство, че смъртта на владетеля е настъпила при екстраординерни обстоятелства.

Началото на повествованието е представено в композицията върху капака на лекане №1. /Обр.8./

Обр.8. Рисунка от сцената върху капака на лекане номер 1 (1:1)

В основата на събитийния разказ е седнала, гола, мъжка фигура, държаща в дясната си ръка алабастрон. Младият мъж е изобразен с къдрава тъмна / черна / коса и е без лента на челото. Не е включен в „диалога" и позата му, без да е напрегната, издава очакване. Няма никакво съмнение, че това е самият покоен владетел в значим за него ритуал, приживе.

С перфектно познаване анатомията на човешкото тяло и принципите на художествената композиция, художникът, със завидно майсторство, е постигнал максимална конкретика при представянето на динамичния „диалог" между седналата върху ракла млада женска фигура и двамата, голи, крилати мъжки персонажа - посланици.

Младата жена е представена облечена в дълга ефирна дреха от две части, пристегната в кръста, и с украса. Тъмната й / черна / коса е прибрана в специфична прическа на тила / кок ? /, наподобяваща тюрбан. Облегната е с лява ръка на раклата и е обърната с лице наляво, към стоящия от дясната й страна крилат посланик.

Предварителното ми предположение, че действието на диалога се развива на „територията на младата жена - нейния дом се оказа неточна, защото ми беше убягнал от погледа факта, че обърнатия с лице към нея, крилат посланик, е стъпил с десния си крак на скала. Тогава, спокойно, може да се предположи, че действието се развива на сакрална територия, като се вземе под внимание и това, че сцената между тримата е деликатно фланкирана с флорални елементи.

Представянето на стоящия от дясната страна на младата жена, крилат посланик, с когото тя оживено „разговаря", е изобразен с лента на челото. Този атрибут съвсем не е случаен и вероятно символизира конкретен йерархичен статус, както ще се убедим при разглеждане на сцената от капака на второто лекане.

Двете женски фигури - участнички в ритуала и отразени в композицията са представени със същите одежди и прически, като на младата жена, която описах по - горе. Те са прави, но в обредна динамичност /танц?/, държащи в ръцете си ритуални атрибути - огледало, кофчеже / ракла /, лампа и ритуален пешкир.

Върху капака на лекане №2 Обр.9.,

Обр.9. Рисунка от сцената върху капака на лекане номер 2 (1:1)

В тази композиция, съставена, отново, от 6 персонажа и  атрибути, действието вече е пренесено на „територията" на основния герой в повествованието - младият мъж, който вече е преминал в друг статус / социален, йерархичен / и е с лента на челото, която пристяга буйната му къдрава коса. Той отново е гол и е приседнал върху надиплена материя - наподобяваща кресло / трон? /. В младото му атлетично тяло се долавя известно съзряване. Обърнат е с лице на ляво, към младия, крилат посланик, който е стъпил с десния си крак върху ракла и жестикулирайки, му „разказва нещо важно . Младият мъж е видимо заинтригуван от „разказа". Не без значение е лавровата клонка изобразена под седналия млад мъж - сигурен знак за принадлежност към конкретна социална общност. В композицията отсъства фигурата на крилатия посланик с лента на челото. Обаче отразеното изображение на лебед, би могло да се тълкува като принадлежност на младият мъж към изконните, соларни, обредни практики. Съвсем не за изключване и първоначалната ми версия, че сцените от тези леканета илюстрират смяна на социалния статус на погребания владетел - преминаването му към общността са семейните хора. Това предстои да изясня в настоящото ми обстойно изследване върху най-древните пластове от българската вяра и обредност, по данни на археологическите открития, с риминисценции в народностния ни календар.

Двете леканета са дело на едно и също ателие и в частност - на един художник.

Повествованието от сцената при капака на лекане №3 /Обр.10/ е най - енигматичната и най - трудна за разчитане, според мен. Тук допустимите варианти са твърде много и твърде несигурни за правдоподобно крайно становище. При все това, допустима хипотеза е възможна.

Развитието на повествованието продължава във времето, но вече в „реалното отсъствие" на основния герой / съпруг?/. Той вече е в отвъдното, но се „завръща" в своя дом, при любимата жена и близки хора като орел / скил /, заедно със своя крилат посланик. И за да няма съмнение, че това е така - любимата жена е в „ рамка" от флорални елементи - досущ, като при сцената от капака на лекане №1. Посланикът е същият крилат, гол мъж с лента на челото, донесъл първото послание.

В изграждането на композицията от шест женски фигури, орел, посланик и ритуални атрибути, тук виждаме и изображението на млада сърничка. В ляво от нея, право, е изобразено младо момиче. Неговата фигура, изображение и прическа се отличават от останалите женски фигури. Едва ли тази конкретика е случайна, като се вземе под внимание, че сцената е подчинена на общото сюжетно повествование. Би могло да се допусне, че младото момиче е дъщеря на покойника.

0бр.10. Рисунка от сцената върху капака на лекане номер 3 (1:1)

 Едно със сигурност е ясно, че повествованието от тази сцена отразява събитие, което е свързано с личността на покойния владетел след неговата кончина - обреден ритуал.

Изработването на това лекане, без да се нарушава същността на повествованието, е дело на друго ателие и художник. Маниерът на рисуване е отчетливо различен. По скоро графичен отколкото портретно - живописен. Женските персонажи са по - схематично изобразени. Долавя се известна „тромавост" в изображенията. Отсъства елегантността и конкретиката в рисунката, от сцените при гореописаните леканета.

Върху капака на лекане №4 /Обр.11./ е композирана алегорична сцена от четири човешки фигури - две женски и две голи мъжки фигури с крила, които са симетрично разположени в окръжността и са представени в динамично движение, наподобяващо танц или летене. Действието при тази сцена се развива в друго измерение.

Обр.11. Рисунка от сцената върху капака на лекане номер 4 ( 1:1 )

Това са персонажите, които участват и в сцените от повествованието, отразено при описаните вече три капака. В композицията вземат участие и характерните основни атрибути, които присъстват при всички сцени.

Изключителен интерес представлява факта, че при изграждането на тази композиция, художникът съзнателно е акцентувал върху символичната симетрия и схематичното / имагинерно / пресъздаване на фигури и предмети. Това е абсолютно съзнателно поднесена информация със средствата на художествения прийом и няма нищо общо с интерпретации от рода на „примитивно майсторство .

При тази констатация инстинктивно подскочих: - Ами, да! Ето ти го сътворения „примитивизъм". Ето ти го „акварелния стил", който не ти даваше покой години наред. И нямаше логично, смислено, обяснение за разностилието при изографисването на фирнисовата рисувана керамика. Този синкретизъм, по мое мнение, се корени в тенденцията да се представят няколко /най - малко две/ сюжетни линии - на реално случващото се събитие в конкретно време /житийно събитие, празник, обредна дейност и др./ и преразказа, или спомена за първопричината му. Затова образите и фигурите са представени без конкретика, имагинерно, в стила на акварелната техника. По този начин се постига внушението за многопластова събитийна цикличност на обредността. От това произтича изводът, че изографисването на този тип изделия са тематично смислени и са производни от съществувалите реалии, а не митологично абстрактни. Условно казано - „фотографии" от древнобългарската /тракийска/ историческа действителност.

Аналогична на описаната, по - горе, сцена от лекане №4, е и композицията от капака на лекане №5. /Обр.12./ Същата динамичност на симетрично разположени фигури и атрибути. Същото имагинерно представяне на образи и предмети. Единствената разлика, която вероятно има ритуално значение е, че в левите си ръце представените персонажи държат атрибути. Женските фигури държат огледала, а голите, мъжки фигури - ритони/?/. Този предмет за първи път е отразен само в тази композиция и най - вероятно има специално семантично значение.

Обр.12. Рисунка от сцената върху капака на лекане номер 5. ( 1:1 )

Много знаково, по мое му, е че сцените на повествованието са разположени в окръжни живописни полета. По този начин е постигнато внушението за вечният, неизбежен, кръговрат на живота - раждане, живот, смърт.

Вземайки повод от характеристиката на д-р. М. Рехо - изследовател на древна рисувана керамика у нас - за лекането като „традиционен подарък за младоженки" и на базата на направения визуален анализ, няма причина да не направя извода, че щастливият случай ни е поднесъл уникална информация, представяща съществени моменти от живота на историческа личност от древността / цар Скил/, и за жалост - печалната му кончина.

Както вече отбелязах по - горе, в представените сцени няма и следа от принадлежност към каквато и да била митология. Най - малко - гръцка.

Независимо от добросъвестно прегледаната литература, касаеща известни ателиета и вазописци в древността, които са изработвали подобни изделия не открих сходство в стиловите и жанрови характеристики с образците, открити по сегашната ни територия. Известни прилики в маниера на рисуване могат да се доловят при фирнисовата рисувана керамика от така наречения в литературата „керченски тип" - фрагменти от леканета от Пантикапей. Много близък, почти идентичен, е стиловия маниер на изографисване върху фирнисов керамичен съд /пелике /, открит от погребение при с. Калояново, Сливенско. /Обр.13./

Обр.13. Пелике от погребение при с. Калояново, Сливенско.

Към този твърде характерен, за местни ателиета в древността, стил на рисуване, отчетливо отличаващ се от елинистическия вазописен маниер можем да отнесем пелике от Старосел, както и голяма част от кратерите открити при гр. Мъглиж, Казанлъшко.

И на финала на изложението ми ще се спра на една много интригуваща литературна „находка", която ,признавам си, ме остави без дъх - каталога за древна художествена керамика на изкуствоведката Гизела / Джизела / Рихтер / RED - FIGURED ATHENIAN VASES IN THE METROPOLITAN MUSEUM OF ART / 1936 /.

Авторката, със завидно, за времето си, познание и старание е систематизирала, класифицирала и датирала колекцията от червенофигурна рисувана керамика от сбирката на Метрополитен музей на изкуствата. Освен богатия снимков материал, авторката, е приложила и рисунки при описанието на различните стилове и датировка. В раздела „ Early Free Style" / ранен свободен стил /, от направеното описание на стиловата характеристика и приложената илюстративна рисунка, останах силно впечатлена от изображението. Съвсем в реда на нещата беше да потърся подобаваща информация за какво иде реч. /Обр.14./

Обр.14. Рисунка от сцена на битка на амазонки върху кратер, от гр. Нумана - Италия.

От обяснителният текст на авторката става ясно, че се касае за сцена представяща битка на амазонките, изографисана върху кратер от Нумана - Италия. Основно място в художествената композиция е отредено на водачката /царица / им. При все, че авторката, не я споменава с конкретно име, осанката на младата жена върху кон, слънчева корона и две копия, е достатъчно основание да допуснем, че иде реч за Пентезилея / Пентезилейла /. Според изложеното в поемите на Овидий / „Героини" / и на Вергилий / „Енеида"/, Пентезилея е убита под стените на Троя, сражавайки се на страната на троянците. /Обр.15./

Обр.15. Сцени от червенофигурния кратер от гр. Нумана - Италия.

Дори въведеният, от авторката, термин - „ранен свободен стил"- да не е съвсем точен, то той е много показателен по отношение на ясното разпознаване и разграничаване на, ранната, древнобългарска / тракийска / художествена керамика от трайно наложения термин - „древногръцка".

В заключение ще си позволя коментара, който е предизвикан от тази толкова впечатляваща илюстративна рисунка. Облеклото с, което е изобразена младата жена - слънчевата корона и особено чорапите / клин/ - са най - безапелационното доказателство за етногенетичната й принадлежност. Едва ли е необходимо да убеждавам някой грамотен българин, от моето поколение, който с любопитство се е ровил в раклите на бабите си, и познаващ материалното ни етнографско наследство, в този безспорен факт. Независимо от това колко малка е сегашната ни територия, независимо от това колко големи са попълзновенията и фалшификациите над многострадалната ни История - фактите възкресяват истината. Все още в етнографските ни музеи /а и не само/ се съхраняват образци от автентични народни облекла, които са част от историческата ни „визитна картичка". И, дай Боже, това да е за вечно!

И на финала - от дългогодишната си, теренна, практика и наблюдения се убедих, че златните образци от древността блестят неотразимо и сензационно за съвременния човек, но керамиката е „сладкодумния разказвач" на отминалите събития.

* Авторът е художник - реставратор