Потребителски рейтинг: 5 / 5
Събудих се през нощта от този слаб, но настойчив шум, който разнася навсякъде постоянния, макар и непроливен, пролетен дъжд – напомнящ на тремолото на оркестровия барабанчим; без да е благозвучен, се появява в точното време след уморителния патос на духачите. Свързах го със спомена за татко и неговия кабинет в Габрово; било ще е година-две преди/след 9 септември и пак Гергьовден: Татко се радваше-бе трогнат от пролетния дъжд. Чух и запомних „неговите“ думи: „Ден година храни +(?) Гергьовски дъжд – от всяка капчица – жълтица. От поколения в семействоно му никой не се занимаваше със земеделие [освен1 Omi Berta в 1943], въпреки това мислеха и даже възприемаха/чувстваха земята като като източник на живот... на всичко-майка на народа, оплождана от дъжд (- „вода от Небето!“). Дар Божи, комуто ние ДарДаните дължим Дан в признателност – народ от (БожиДар+БогДан)-овци, иначе казано – ДАРДАНи!!
Те, сиреч НИЕ-БЪЛГАРИТЕ, за първи път:
- Идвайки от разливите/долината на река ИНД, заселваме земите около днешните брегове на т.нар. Мраморно море. Земите, както над днешното морско равнище, така и под него – това е т.нар. страна MАРМОРИЯ [Мар/25]2
- След време повишаването на равнището на черноморските води принуждава дарданите да се откажем от обичайното земеделие върху сезонно заливаеми площи на Мармория (като при реките Нил+Ефрат+Тигър+отчасти: Инд).
- Започваме да орем земята, зашото не разчитаме [от IIхил. пр.Хр.;(?)] единствено на сезонното, пролетно прииждане на водите от европейския водосбор на Черно море и започваме първи в света да усвояваме земите на Мармория, които могат да разчитат на вода само от небето.
- Поради това разполагаме Божественият ПАНТЕОН в небесата/на небето- източникът на голямото благо – дъждовната ВОДА! За разлика от древните гърци – на Олимп, на старите германци – във Wаlhalla,...
- Персонифицираме тази връзка с небето като го превръщаме/представяме в обиталище на самия ГОСПОД-БОГ. (В библията няма споменаване на небето като място на/за Бог.) Макар че в хилядата години пр.Хр. ГОСПОД-БОГ е зован другояче – пример: ЗаМОЛксис; Богиня-майка е Кибела, Бендида, Добра,...
- Вярата на дарданите се гради не върху фанатизъм (от рода на светове на мира, съответно, на войната), или на чувството за превъзходство (èБого-избран народ), а върху етични правила. Те обвързват, както вярващите, така и Бог. Основното: „Разчитай на Дар Божи [= ДЪЖД], ако си ГО почел/отдал НЕМУ очакваната ДАН,...“ Яснотата превръща тези относи в нарицателно за изповядва-щите ги: ДАРДАНи - подобно на православни (= СЛАВещи ПРАВАта вяра).
- В тази етична среда съзряват, даже(?) биват възприети основните истини (, станали меродавни и) за християнството – Единобожие, Безсмъртие на душата, Грях+прошка,.. за да се превърнат след Сердикийския+Никейския събори в Право+славие, сиреч: славещо правдините на ПРАВАта вяра. Признание за този принос/заслуга на Дарданите за християнизирането на света е първото евангели-заторско пътуване до Европа на ПървоАпостол Павел, посетил Филипопол- “НАЙ-СТАРИЯ европейски град – на 8 хилядолетия“.3
- Назоваваме земите на т.нар. Мармория съгласно описаните функциии и език/представи, използвани навремето от българите; примери: МAR МARMARA+ МаРица+МоРава+Мур+..., проток ДарДанеЛИ, БосФор[(= OxFord(англ.)],...
- Владеем хилядолетие (второто пр.Хр.) протоците, чиито първооткриватели+кръстници сме: „ДАРДАНеЛИ4“; стъпили там, контролираме в течение на десетилетия корабоплаването в близките морета. Помагаме на Троя да се опази (ок.1200 год. пр. Хр.от елините, както е описано в „Одисея“-та). Не успяваме и ставаме техни донори (è точки: 1 до 8); като пригласяме на елинския (тогавашен, че и до днес -) тарикатлък за „Троянския дървен кон+ юнак до юнака в търбуха му“; а пък си (вече5 НЕ) мълчим, когато провинциалното градче Филипи се представя за действителната цел на ПървоАпостол Павел.
6-8-10 май 2025
Приложение 1.
ВЖИВЯВАНЕ В МИСЛЕНЕТО на елинските „колонизатори“ при стъпването им в новите (за тях, за нас - ) НАШИТЕ ЗЕМИ преди 3 хилядолетия.
Местните (на ДарДаните) Дървени каруци, водени от коне, така впечатлявали новозаселващите се елини, че те хиперболизират свойта корист по велик начин (= „Троянският Дървен кон“), а СВЕТЪТ им повярва: „5-има юнака в търбуха на (Троянския) кон“.
