Потребителски рейтинг: 5 / 5
Доскоро на Балканите играехме своеобразен белот.Всеки криеше картите си от другия.Сега бившият "Барутен погреб на Европа" прилича повече на шахматна дъска.Всеки ход е открит, явен.Това заключение принадлежи на председателят на влиятелната изселническа организация "Бултюрк"-Рафет Улутюрк.
Преосмислянето на старите балкански разпри води до преосмисляне и на политиката спрямо етническите общности, които са малцинства в своите страни. Нееднократно е споменавано, че българският етнически модел може да служи за пример на Балканите за мирно решаване на отношенията между мнозинство и малцинства.Този модел е основан на вековния "комшулук" и регламентиран от Конституцията на Република България, утвърждаваща една нация от множество общности.
По време на кръглата маса „Българският етнически модел”, състояла се през 2001, тогавашният президент Георги Първанов заяви,че българските политици все още остават длъжници на етнополитическия модел, защото той до голяма степен остава на едно по-битово равнище, защото често се случва хората по места да дават урок, как трябва да се взаимодейства и, защото той често остава на равнището на декларации,без да бъде уплътнен с реална държавна политика (1).
В тази връзка бившият зам.областен управител на Кърджали Назми Мюмюн в интервю за сайта "Кърджали бг вести" споделя: "Трябва да спрем да се делим на поробители и възродители.Трябва да загърбим негативите от миналото.Да не позволяваме да ни разделят по етнос и вяра".
„На първо място църковните дейци, които желаят да работят в смесените райони, следва да осмислят, че сами трябва да открият метода, по който да работят, но задължително да спазят опита на Църквата за добродетелността” - изтъква на свой ред енорийският свещеник на Кържали отец Петър Гарена.
Трябва да отбележим,че основен проводник на словото на омразата ,което поставя на изпитание толерантността са медиите.Те налагат често предразсъдъци, чрез най-достъпните канали за предоставяне на идеи.Те мултиплицират словото на омразата и често създават среда за него.
В противовес, освен граждани, политици и религиозни водачи, срещу словото на омразата се обявиха и българските учени. Опирайки се на поуките от българската история, през 2013, по инициатива н Българската академия на науката, бе приета Декларация за толерантността между вероизповеданията и етносите в Република България.Тя е основополагащ документ за българския етнически модел.
На този модел дължим и класацията на страната ни относно мира, направена от Global Peace Index за 2016. В нея България е на 29 място, изпреварвайки много западноевропейски страни. За сравнение, южната ни съседка Република Турция е поставена едва на 145 място.
Това е признание за мироопазващата роля на страната ни на Балканите. А Кърджали е ключът на "комшулука" и своеобразна витрина на българския етнически модел.
Много са метафорите, с които Кърджали е известен през последните десетилетия.Те варират от "Калето на турците" до "Столица на толерантността". Днес градът и регионът са определяни като "Витрината на българския етнически модел".Хората от различни етноси живеят в разбирателство, давайки пример не само в страната, но и на Балканите.
Политиците в "Барутния погреб на света", както наричат Балканите, имат навика да определят малцинствените общности като "Мост между държавите". Кърджали, където живее значителен по брой мюсюлманско население, не прави изключение. Различен е смисълът, който влагат политиците в тази метафора. Едни смятат,че мюсюлманите са мост на приятелството, други,че са предмостие за териториални претенции.Затова и Кърджали, често се е превръщал в ябълка на раздора. Но благодарение на хората в този край, които почти винаги са били образец на толерантност, можем спокойно да го наречем "Мостът на комшулука".
По време на своята визита в Кърджали през 2008, тогавашният турски премиер и настоящ президент Реджеп Тайип Ердоган записа в почетната книга на общината следното: „Изключително много се радвам, че съм в Кърджали, един исторически град в приятелска България. Радвам се и че съм гост на кмета на община Кърджали инж.Хасан Азис. Щастлив съм да бъда тук, в един град, в който различни етнически и религиозни общности живеят в разбирателство и мир. Поднасям своите най-сърдечни пожелалия за щастие на всички граждани на Кърджали, които аз приемам, като един мост за приятелство и разбирателство между Република Турция и Република България”.
Съвременната турска политика, която някои балкански анализатори определят като "неоосманизъм", е на път обаче да постави под съмнение тези думи.
Турск