На провела се през март 2026, по време на четвъртата сесия на 14-тото Национално събрание на народните представители, пресконференция китайският външен министър и член на Политбюро на ККП Уан И коментира по следния начин външната политика на страната си: „В момента Китай напредва с бързи темпове по пътя към постигане на още по-толяма мощ и национално възраждане“.
Когато се обсъжда политиката и особено външната политика на Пекин, е важно да се разбере, че Китай неслучайно се самопозиционира като развиваща се страна. Т.нар. „Сто години унижение“ (т.е. периодът между 1839 и 1949, когато Китай е обект агресивна чуждестранна намеса) са период от ключово значение за него, оказвайки огромно влияние върху съзнанието на китайския народ и политиката на страната. Което обяснява, защо Пекин традиционно се застъпва за справедливост и стабилност на световната сцена, противопоставя се на хегемонията и последователно дава приоритет на националните си интереси.
Според Уан И, в момента китайската външна политика е фокусирана най-вече върху съседните държави, като подходът му към тях се основава на принципа : „близост, доброта, взаимна изгода и толерантност“. В днешния бързо променящ се свят приоритет на Пекин е да укрепи позицията си на световната сцена и окончателно да уттвърди статута си на велика сила. Уан обаче, изтъква и фундаменталното значение на отношенията със САЩ, посочвайки, че насрочената за май среща между китайския лидер Си Дзинпин и американския президент Доналд Тръмп може да се окаже преломна за тях (което в крайна сметка не се случи).
Многополярност с китайска специфика
Случващите се в света през последните години събития създават впечатлението, че установените норми на международно поведение не просто се променят, а биват тотално ерозирани. Едностранните действия на американската администрация попадат в заглавията на медиите толкова често, че другите теми просто се игнорират. Междувременно, на фона на тази разрушителна политика, станалият популярен в последно време външнополитическият дискурс за мултиполярния модел, също започва да се възприема по различен начин. А, както е известно, Китай е един от основните му поддръжници, наред с Русия и Индия, разбира се..
През последните години китайското ръководство лансира редица инициативи: за глобално развитие, за глобална сигурност, за глобална цивилизация и за глобално управление. Струва си да припомня, че последната от тях се основава на т.нар. „пет опорни принципа“: упорита защита на равнопоставения суверенитет, върховенство на международното право, мултилатерализъм, ориентиран към хората подход, и ангажимент за постигане на практически резултати. В контекста на глобалната турбуленция тези принципи звучат привлекателно и стават все по-актуални.
В същото време обаче, неясните формулировки на китайското ръководство често озадачават наблюдателите, задаващи си въпроса, какъв е смисълът да се изброяват добре познати идеи и проблеми без това да е съпроводено с конкретни предложения? Всеки път, когато се представи някоя китайска инициатива, следват дебати, които не успяват да дадат окончателни отговори. Впрочем, възможно е и самите китайци да нямат такива отговори. Ясно е обаче, че политическите последици от инициативите на Китай ще бъдат дългосрочни. При всички случаи, предвид все по-сложната международна ситуация, Пекин би следвало да даде ясен отговор поне на следните два ключови въпроса.
На първо място, катопостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, през септември 2025 Китай лансира инициатива за глобално управление, позиционирайки се като най-голямата развиваща се държава, фактор за запазване на мира, активен участник в глобалното развитие, защитник на международната система и доставчик на обществени блага. Въпросът е, дали това е опит да се оглави процесът на реформи от името на потиснатия доскоро Глобален Юг и да се утвърди ролята му на лидер на промените в света? Тук следва да се уточни, че лидерството не е равносилно на доминиране; а е по-скоро възможност за реформиране на системата при по-благоприятни за самия Китай условия.
На второ място, в контекста на реформирането на глобалното управление, китайското правителство изтъква необходимостта от изграждане на „по-справедлива и разумна“ система, така че всички страни по света да се движат съвместно към създаване на общност със споделена съдба за човечеството. Какви биха могли да са положителните страни на китайската визия за многополюсния модел? И дали тази система може да се окаже подходяща и за други страни освен Китай?
По-долу ще се опитам да очертая възможните отговори на тези въпроси.
Китайското лидерство
Съвсем пряко отношение към първия въпрос има инициативата за глобално управление. Преди всичко, струва си да отбележа символиката в обстоятелствата около нейното лансиране, която не бива да се пренебрегна. Ще припомня, че тя първоначално беше предложена от Китай по време на мандата му като председател на създадената през 2001 Шанхайска организация за сътрудничество (ШОС) и във връзка с 80-годишнината на ООН. Това трябваше да подчертае необходимостта от обновление, като същевременно се запазва и приемствеността. Освен това, инициативата беше обявена на разширена среща на върха, което ѝ придаде открит характер. Взети заедно, тези фактори оформят лидерския образ на Китай, който съумя да обедини много страни около необхосдимостта от обновяване на международната политическа система.
Да се върнем обаче към глобалния контекст. През миналата 2025 станахме свидетели на нов кръг от ескалацията на напрежението между Китай и САЩ. Американските елити изглеждат все по-склонни да решават външнополитическите въпроси от позиция на силата, а не на правото, както по отношение на опонентите, така и на партньорите си. В дългосрочен план това е ясен знак за много държави да преосмислят ролята на Вашингтон в йерархията на своите международни партньорства и степента на тяхната надеждност. В по-широк план, липсата на предвидимост в развитието на международните процеси генерира социално и икономическо търсене на стабилност.
Лансирайки инициативата си за глобално управление, Китай се стреми да реши две практически задачи. На първо място, да получи пряка политическа подкрепа в контекста на конфронтацията си със САЩ под формата на публично сплотяване около китайската инициатива. На второ място пък, Пекин затвърждава статута си на глобална опора на стабилността, последователността и предвидимостта за години напред. За разлика от външнополитическото поведение на Вашингтон, този факт несъмнено ще има последици за това как двете велики сили се възприемат от останалия свят.
Макар че съдържащите се в китайската инициатива предложения са до голяма степен общоприети, Пекин на практика се опитва да ги представи като свои, собствени. В сравнение с реториката, използвана от САЩ,. Китай призовава за равнопоставеност на националните суверенитети, ненамеса във вътрешните работи, свободен избор на пътя на развитие, равноправно участие в процесите на глобално управление, демократизация на международните отношения и засилена роля на развиващите се страни. Според Пекин, великите сили трябва да дадат пример на останалите, позиционирайки се като защитници на международното право. Китайският подход се основава на съвместното обсъждане на глобалните проблеми, съвместно изграждане на система за управление и споделяне на постиженията и отказ от унилатерализма. Според китайските стратези, глобалното управление трябва да бъде ориентирано към ценностите на отделните народи и държави, гарантирайки доверието и стабилността, предоставяйки нови ползи и пораждайки усещане за сигурност. Китай настоява, че при решаването на текущите проблеми следва да се вземат предвид дългосрочните последици. Развитите държави трябва стриктно да изпълняват задълженията си, предоставяйки повече ресурси и обществени блага, докато развиващите се страни следва да се укрепват взаимно и да допринасят за това според възможностите си.
В същото време, външнополитическият дискурс и практиките на американската администрация противоречат на почти всичко, което казва Китай. В своята Стратегия за национална сигурност от 2025 САЩ заявяват, че основният им национален интерес е американската доминация в Западното полукълбо. Държавите от това полукълбо следва да разглеждат САЩ като приоритетен партньор и никоя друга сила не бива да доминира физически в региона. Тоест, САЩ на практика възнамеряват да възстановят доктрината Монро, отказвайки се от принципа на равенство на суверенитетите.
Вашингтон твърди, че Съединените щати не могат да не се намесват във вътрешните работи на други страни, открито изразявайки намерението си да влияят върху вътрешната политика на Европа, англоезичните държави и „останалата част от демократичния свят“. Декларира се и намерение за оказване на влияние върху търговските политики на други държави, с цел САЩ да разрешат собствените си търговски проблеми с Китай. Към това следва да добавим отвличането и убийството на ръководители на суверенни държави, като Венецуела и Иран, подкрепата и участието в бомбардировките на ядрени и граждански съоръжения в Ислямската република и реалните заплахи за преврати в различни латиноамерикански страни. Тоест, на практика е налице пълно отхвърляне на международното право, като такова. В американската визия за света глобалното управление принципно не присъства - нито като цяло, нито по отношение на конкретни въпроси.
В този контекст позицията на Китай изглежда по-предсказуема и конструктивна за повечето държави, не само от Глобалния Юг, но и от Европа. Китайските експерти съзнателно противопоставят китайския мироглед на американския, изтъквайки неговите предимства, т.е.тази тактика е съвсем съзнателна. В този смисъл моментът Пекин да обяви инициативата си бе съвсем подходящ.
В същото време обаче, Китай не бива да се възприема като някакъв „безкористен глобален център на доброто“. В основата на неговият дискурс е залегнал много специфичен и прагматичен интерес, описан в китайската Бяла книга, озаглавена „Съвместно изграждане на общност за споделено бъдеще за човечеството: инициативи и действия на Китай“. Основната идея на този мащабен документ се съдържа в следните две тези: „Глобализацията не е избор, а реалност... Вече живеем във взаимосвързан свят и онзи, който се опитва да го отхвърли, рискува да бъде отхвърлен от него“. Икономическата глобализация е жизненоважна за Китай, с неговия все още експортно ориентиран модел на развитие. Липсата на конфликти, стабилният диалог и предвидимата социално-политическа ситуация в страните партньори са ключът към собственото развитие на страната. В момента обаче, курсът на Вашингтон е точно в обратната посока. Ето защо отговорът на въпроса, дали Китай се стреми да се утвърди като лидер на глобалните промени, е по-скоро положителен.
Спецификата на китайската визия за света
Опитвайки се да аналазирам основните характеристики на китайската визия за света, ще започна с нейните позитивни аспекти:
Подобряване на управлението в определени сфери. Многополюсният свят на Си Дзинпин обещава да стане по-управляем в области, където, както твърдят китайците, съществува „остър дефицит на управление“: международните финанси, изкуственият интелект, киберпространството, климатичните промени, търговията и космоса.Според тях, с разрешаването на тези дефицити на управление, светът, поне на теория, би трябвало да стане по-последователен, стабилен и устойчив.
Равноправие и утвърждаване на прагматизма в отношенията между държавите. В контекста на идеята за равенство на суверенитетите Китай говори за равни права, норми и възможности, както и за равнопоставеност в сферата на сигурност и правото на съществуване в мирна и стабилна среда за всички. Според Пекин, мултиполярността предполага откритост. Китай призовава за уважение към цивилизационното многообразие и поддържане на равенството между цивилизациите, засилване на международния обмен и глобален диалог между цивилизациите. Тоест, страните, работещи с Китай, могат да очакват, че бизнес интересите ще бъдат на първо място и няма да им бъдат налагани предварителни политически условия. При тези обстоятелства новите центрове на растеж в страните от Глобалния Юг трябва да укрепват, а броят им да нараства.
Повишаване на качеството на живот на населението. Китай призовава за инвестиции с цел намаляване на бедността и решаване на въпросите, касаещи продоволствената сигурност, зеленото развитие, индустриализацията, цифровата икономика и транспортната логистика. Кактотвърди Си Дзинпин, само чрез сътрудничество нещата, могат да бъдат свършени добре и в наистина голям мащаб. Това отговаря на желанието на повечето държави по света и демонстрира готовността на Китай да се съобразява с интересите за развитие на партньорите си.
Отговорно поведение на великите държави. Пекин смятна, че великите сили носят особена отговорност за поддържането на международния мир и сигурност. Водещите страни следва да помагат на останалите в тяхното развитие. Китай е готов да окаже мащабна подкрепа на развиващите се държави за ускоряване на тяхното развитие, индустриализация и модернизация и да допринесе за намаляване на разрива между тях и развитите страни. В тази връзка, Пекин твърди, че китайската модернизация не следва пътя на колониалното плячкосване и узурпация от страна на силните държави и модернизацията не трябва да е монопол само на малък брой страни.
Сега нека видим, как китайските стратези определят основните негативни характеристики и рискове на съвременната епоха.
Рискът от подмяна на международния ред. Подобряването на глобалното управлението предполага разработването на принципи, норми и правила. Така например, китайската Инициативата за глобална сигурност поставя въпроса за „сигурността, основана на морални принципи и правилни идеи“ като единствения възможен устойчив вариант. Това обаче повдига проблема, от чия гледна точка тези идеи ще бъдат „правилни“? И въз основа на чии морални принципи? Ако сигурността може да бъде устойчива само в тази рамка, дали тя отхвърля алтернативните формулировки? Както беше заявено на т.нар. Централно работно съвещание по външните работи, провело се през декември 2023, Китай трябва „твърдо да заеме командните висоти на международния морал и да сплоти останалите в борбата за постигане на глобално мнозинство“. Досегашната китайска външнополитическа практика показва, че Пекин няма нито амбицията, нито способността да се превърне в нов хегемон. Само че светът непрекъснато се променя.
Нарастване на китаецентричниостта на глобалните политически процеси. Тази постановка надгражда предишната. Като част от своята инициатива за глобална сигурност, Китай предлага следните ключови дискусионни платформи: Китайско-африканският форум за мир и сигурност, Форумът за сигурност в Близкия изток, Форумът за сигурност в Сяншан и Глобалния форум за сътрудничество в областта на обществената сигурност. Във всички тях Китай играе ключова роля като организатор и инициатор, което улеснява китайците да прокарват собствения си дневен ред и полезните за страната им решения в световен мащаб. С намаляването на ефективността на ООН и дискредитирането на САЩ заради безпринципната им политика, страните от Глобалния Юг ще се обърнат към Китай и неговото влияние ще нараства.
Следва да отбележа обаче, че Пекин действа предпазливо и този риск се компенсира от наличието на други платформи с по-балансирано представителство, които Китай също дава за пример и ги смята за важни, като например ШОС, БРИКС, СВМДА (Съвещание по взаимодействието и мерките за доверие в Азия) и Срещата на върха за Източна Азия. Освен това Пекин се обявява за задълбочаване на координацията между ШОС и ООН, АСЕАН, ЕАИС (Евразийския икономически съюз) и СВМДА с цел подкрепа на международната търговска и икономическа система и подобряване на глобалното и регионалното управление, което е положителен аспект.
Постепенна трансформация на системата на ООН по въпросите на сигурността. Китай изтъква основополагащата роля на ООН в управлението на глобалната сигурност, но дава приоритет на Общото събрание и неговите комитети пред Съвета за сигурност на Организацията. Възможно е това да е свързано с надеждата да се използва подкрепата на страните от Глобалния Юг, които са широко представени в Общото събрание на ООН, а не в Съвета за сигурност. Ще напомня, че износът на Китай за страните от Глобалния Юг възлиза на приблизително 1,6 трилиона долара (с над 50% повече, отколкото за САЩ и Западна Европа, взети заедно). Тези страни вероятно биха подкрепили предложенията на Китай, което ще укрепи политическата му позиция. Активното участие на Общото събрание в решаването на въпросите на сигурността обаче рискува да ерозира ролята на Съвета за сигурност. Което, от своя страна би могло да навреди на интересите на Китай, в качеството му на един от петимата постоянни членове с право на вето.
Фактическа липса на гаранции за сигурност и ефективни механизми за прилагане на международното право. Както показаха събитията в Латинска Америка и Близкия изток, Китай не е готов да защитава икономическите си интереси в чужбина със сила. Дори да понесе икономически загуби и рискувайки да загуби търговски и инвестиционни партньори, Китай няма да прибегне до активна, пряка намеса в конкретната криза, което обяснява и поведението му по отношение на войната на САЩ и Израел срещу Иран. На първо място, той не е поемал подобни ангажименти. На второ място, Пекин е наясно, че това може да му нанесе още по-големи вреди в други, по-важни за него области. Което означава, че външноикономическите партньорства на Китай се оказват уязвими. Ако САЩ се опитат да сменят някое нежелано правителство в конкретна държава или да я притиснат да отслаби връзките си с Пекин, дали китайците ще могат да реагират адекватно? Това означава, че Китай е изправен пред две възможности: или сериозно да ревизира подходите си за да защити своите външноикономически интереси след постигане на вътрешните му цели за укрепване на технологичния суверенитет; или пък просто да се примири с реалността. Загрижеността на Пекин по този въпрос е очевидна. Ще припомня, че на пресконференция през март 2026, един от въпросите на журналистите към външния министър на страната Уан И касаеше именно защитата на китайските интереси в чужбина. Изглежда доста вероятно, че в средносрочен план Китай може да преразгледа подхода си, като го втвърди.
Дали плюсовете в китайската стратегия надделяват над минусите или обратното е въпрос, който остава висящ, особено след като горните списъци вероятно биха могли да бъдат разширени. Ще отбележа и нещо друго: никак не е е случайно, че първата част на Инициативата за глобално управление на Пекин отделя значително внимание на различията в мирогледа на двете световни суперсили. В същото време глобалното управление, многополярността и мултилатерализмът концептуално предполагат включването на всички участници. Само че в условията на глобално разделение е възможно участието на мнозина, но не и на всички. И това ще окаже дълбоко въздействие върху нашия свят, независимо от формата, която приемат китайските инициативи
Външните рискове пред Пекин
В края на февруари 2026 Центърът за международна сигурност и стратегия към университета Цинхуа (CISS) публикува годишния си доклад „Прогноза за риска за сигурността във външната политика на Китай през 2026“ (1). Центърът, който е създаден през 2018, се ръководи от бившия китайски заместник външен министър Фу Ин. През 2025 CISS беше определен за ключов партньор в политическите изследвания на Министерството на външните работи на Китай за периода 2025–2027. Благодарение на отличната система за комуникация между академичните среди и китайския външнополитически елит, резултатите от публикувания доклад отразяват консенсусното мнение на водещите китайски експерти по въпросите на националната сигурност през настоящата 2026.
Подобно на миналогодишния такъв доклад, в сегашния се потвърждава наличието на дълбоки процеси на трансформация в света, които застрашават сигурността на Китай. Показателно е, че макар новият доклад, също както и предишният, посочва непредсказуемата политика на САЩ като ключов генератор на риск, той не се ограничава само до този фактор. Добавени са три допълнителни фактора: действията на японския премиер Санае Такаичи, филипинското председателство на АСЕАН, което започна десет години след решението на арбитражния съд относно териториалния спор в Южнокитайско море (ЮКМ), и последиците от руско-украинската криза. Отчитайки националните си интереси, Китай декларира, че „ще следи отблизо и ще анализира тези процеси“, тъй като съпътстващите ги последици биха могли да ерозират вътрешната му стабилност.
В сравнение с предишното издание, докладът за 2026 е двойно по-обемен, макар че – както вече посочих, броят на рисковете, изброени в него, е нараснал само с два. В доклада са очертани десет предизвикателства, разделени в три раздела, касаещи ключовите за Пекин сфери: геополитиката и военната сигурност (пет предизвикателства); икономиката, финансите и сигурността на веригата за доставки (три предизвикателства); нетрадиционните заплахи за сигурността и новите рискове (две предизвикателства).
В увода се посочват трите области, намиращи се във фокуса на внимание на Китай, тъй като представляват пресечната точка на споменатите по-горе групи рискове. Основният проблем е свързан с необходимостта от едновременни действия по три стратегически направления: Източнокитайско море, Тайванския проток и Южнокитайско море. В тази връзка се отбелязва, че „за първи път през последните години, заплахата е достигнала толкова висока степен на концентрация, упражнявайкии системен натиск върху сигурността на китайската периферия“, което предполага значителна ескалация на напрежението в региона между Китай и съседните държави и техните съюзници (на първо място Япония, Филипините, Виетнам и САЩ).
Също толкова важно за Китай е да се съсредоточи върху последиците от геополитическата и икономическата взаимозависимост. Прогнозите сочат, че в резултат на технологичната конкуренция външната политика на САЩ ще се измести към системно сдържане, икономическите отношения с ЕС постепенно могат да се влошат, а паралелно с това ще се формира и подкрепян от Вашингтон западен алианс за добив на критично важни полезни изкопаеми. Тези обстоятелства, които са свързани с въвеждането на институционални бариери, прекъсване на производствените вериги и ограничен достъп до пазара, ще бъдат съпроводени от възраждане на наратива за „китайската заплаха“, което, на свой ред, се отразява на търговските и икономическите отношения на Пекин с другите държави.
Не е изненадващо, че в Китай съществува несигурност относно бъдещия търговски диалог с ЕС, тъй като в края на 2025 Европейската комисия представи инициативи за укрепване на икономическата сигурност и управление на външните рискове, които са насочени към намаляване на стратегическата зависимост от вноса на критично важни суровини, използвани във високотехнологичните индустрии. Очаква се до 2029 това намаление да достигне 50% чрез диверсификация на веригите за доставки и подкрепа на проекти за добив и преработка на ресурси, което в дългосрочен план би могло да доведе до възприемане на по-твърда политика от страна на ЕС спрямо ключови доставчици и постепенна равизия на икономическото сътрудничество с Китай.
Китайските експерти посочват, че на фона на глобалната турбулентност не по-малко сериозно предизвикателство представлява съвместното съществуване на така наречените „сиви носорози“ (метафора, използвана от икономистите за описването на голяма заплаха, която е била очевидна, но е пренебрегната ) и „черни лебеди“ (рядко или случайно събитие, което е непредсказуемо, има огромно въздействие и може да бъде обяснено само постериори). Тази логика демонстрира подхода на Китай към оценката на рисковете с висока и ниска вероятност, основаващ се на цялостния анализ на множество фактори и по-широката международна среда, включително нестабилността в Близкия изток, потенциалното спукване на балона на изкуствения интелект и кризата с държавния дълг на САЩ например.
Годишният доклад на CISS включва цялостна класация на рисковете, подредени от най-високия към най-ниския, въз основа на няколко параметъра: вероятност за възникване, степен на въздействие, управляемост и взаимосвързаност. Тя показва, че приоритетите на Китай в сферата на национална сигурност са се променили значително. През миналата година например, като първостепен стратегическият фактор се посочваше конфронтацията между Китай и САЩ, докато опасенията относно евентуални икономически сътресения бяха поставени на второ място. Следва да се отбележи и, че в тазгодишния доклад рисковете са формулирани по-ясно и прагматично, като някои общи заплахи са илюстрирани със специфични сценарии. Като най-опасен измежду тях се посочва продължаващото напрежение и многостранният натиск в Тайванския проток. Следват взаимосвързаните процеси на структурно влошаване на китайско-японските отношения, сигурността в Североизточна Азия и задълбочаването на технологичното и индустриално „разделяне“(т.нар.decoupling) със САЩ.
Въпреки че и в двата доклада се изтъкват нестабилността в Южнокитайско море, заплахите свързани с изкуствения интелект, европейска политика и рисковете по границите на Китай, последната версия включва и специфични рискови елементи, като очертаващата се предвоенна ситуация, кибератаките (включително срещу критична инфраструктура) и тероризма. Освен това, в новия доклад се обръща внимание на новата антикитайска пропагандна вълна, както и на възможната криза на Корейския полуостров.
Геополитическите аспекти
Тазгодишният доклад на CISS свидетелства за засилващото се внимание на китайските стратези към действията на Япония, чиято политика почти не се разглеждаше в предишния подобен документ. В тази връзка ще припомня, че в началото на 2026 изключително авторитетният Китайският институт за съвременни международни отношения, публикува експертен доклад за ускореното укрепване на военния потенциал на Япония, особено в отдалечените и острови, като в тази връзка се посочва, че над 50% от японските разходи за отбрана са предназначени за развитие на нападателни способности и подготовка за продължителна война с висока интензивност. Така, почти 7 трилиона йени (44 милиарда долара) са отпуснати за разработване на нападателни оръжия, освен това е налице рязко нарастване на разходите за поддръжка на наличните въоръжения (+114%) и закупуване на боеприпаси (+265%). Тези стъпки са важен сигнал за Пекин, който следва да вземе всичко това предвид при разработването на бъдещата си стратегия. През януари 2026 говорителят на китайското Външно министерство Мао Нин официално разкритикува изявленията на японския премиер Санае Такаичи относно Тайван, обявявайки ги за нарушение на суверенитета и териториалната цялост на Китай и намеса във вътрешните работи на страната, което илюстрира ескалиращата конфронтация в отношенията между двете държави.
Показателно е също, че авторите на доклада включват сред геополитическите рискове пред Китай и тактиката на Филипините в Южнокитайско море, разглеждайки я като фактор за военна ескалация, особено ако Манила се опита да интернационализира териториалните си спорове за редица рифове в региона с Пекин и дори да се ориентира към силовото им разрешаване. Подобно развитие може да застраши сериозно енергийните доставки за Китай, да затрудни трафика по ключовите търговски маршрути и да усложни отношенията на китайците с държавите от АСЕАН, които – взети заедно – в момента са най-големия търговски партньор на Пекин. Ще припомня, че през миналата 2025, стокооборотът между Китай и членовета на АСЕАН достигна рекордните 7,55 трлн. юана (2).
Разбира се, китайските експерти обръщат специално внимание и на различните сценарии за по-нататъшното развитие на руско-украинската война, тъй като – според тях – някои от тях могат да провокират силен стратегически натиск върху Китай. От една страна, потенциалната ескалация на конфликта може да създаде рискове, свързани с усилване на антируските санкции, контрол върху износа и прекъсвания на транспортните маршрути между Китай и Европа. От друга страна, прекратяването на огъня би могло да префокусира стратегическото внимание на САЩ към сдържането на Китай, да отслаби руската подкрепа и да повиши активността на Европа в сферата на сигурността, целяща минимизирането на „китайската заплаха“.
Последният въпрос, който се разглежда в раздела за геополитическите рискове на доклада, касае ситуацията на Корейския полуостров, която се разглежда като потенциален „черен лебед“, като в тази връзка се акцентира върху евентуални нови ядрени опити от страна на Северна Корея, възможна ревизия на ядреното споразумение между САЩ и Южна Корея или внезапна промяна в диалога между Вашингтон и Пхенян, които биха могли да доведат до драматична трансформация на архитектурата на сигурност в Североизточна Азия. Ето защо, ситуацията на полуострова се оценява като своеобразна „бомба със закъснител“. Показателно е също, че докато в класацията на рисковете пред Китай, съдържаща се в доклада, се посочва и най-вероятната времева рамка за всеки риск, по отношение на началото на хипотетичната корейска криза липсва каквато и да било яснота.
Икономическите и финансови аспекти
Анализаторите от CISS посочват усилващите се технологични ограничения, налагани от САЩ и техните съюзници, като сериозни икономически и финансови предизвикателства пред Китай, които биха могли да задълбочат разрива между него и Запада в ключови високотехнологични сектори и да ограничат достъпа на китайските компании до критично важни компоненти и пазари.
Глобалните финансови рискове, включително колебанията на доверието в долара, покачващите се цени на стоките и евентуалното укрепване на юана, биха могли да създадат допълнителен натиск, усложнявайки управлението на износа и на валутните резерви.
И накрая, нарастващият търговски излишък на Китай и разширяването на политиките за намаляване на рисковете (т.нар. de-risking ) от страна на ЕС и други играчи биха могли да доведат до усилване на протекционистките мерки и ограниченията за китайския бизнес на чуждестранните пазари.
Нетрадиционните заплахи и новите рискове
Сред останалите рискове пред Китай през настоящата 2026 се посочват нарастващите заплахи за киберсигурността и засиления натиск върху интересите на Пекин в чужбина. Първият такъв риск е свързан с евентуален скок на възможностите за осъществяване на кибератаки с използване на изкуствен интелект и уязвимостта на ключовата цифрова инфраструктура, включително финансовите и енергийни системи на страната. Вторият пък е породен от засилената терористична активност и политическата нестабилност в страните, включени в китайския суперпроект „Един пояс, един път“ (ЕПЕП), което увеличава рисковете за китайските граждани, инвестициите и инфраструктурните инициативи в чужбина.
В крайна сметка обаче, авторите изтъкват, че – независимо от някои негативни прогнози – Китай, като цяло, демонстрира способността си да се адаптира към бързите промени в международната ситуация. В тази връзка ще припомня, че с цел развитие на икономическия и технологичния потенциал на страната, новият петгодишен план за 2026–2030 залага на мащабно внедряване на изкуствения интелект във всички области с помощта на съответна програма (целта е то да достигне 90% до 2030), както и на насочване на инвестиции във фундаментални изследвания и обучение на научно-технически кадри (STEM), разработване на стратегически иновации и създаване на мощни изчислителни центрове. Тези мерки със сигурност ще увеличат потенциала на Китай в сферата на киберсигурността и ще му помогнат да реагира адекватно на съвременните предизвикателства в информационното пространство.
Вместо заключение
Националните приоритети на Китай, очертаващи се на фона на възникващите нови външнополитически рискове, се коригират чрез държавна стратегия, предназначена да реализира „Китайската мечта“ дори при сценариите за сдържане и кризи. Развитието на ключови технологии, разширяването на производствения капацитет и модернизацията на инфраструктурата създават условия за компенсиране на потенциални загуби и, ако е необходимо, позволяват бързото адаптиране на гражданските разработки към задачи с двойно предназначение, което е особено актуално в контекста на нарастващите рискове за сигурността в Тайванския пролив, Южнокитайско море и Североизточна Азия. Китай следва да отчита заплахата от формирането на технологични съюзи срещу него с участието на САЩ, Япония, Нидерландия и Южна Корея, както и укрепването на регионалните коалиции за сигурност между САЩ, Япония, Тайван, Филипините и Виетнам. Това разпределение на силите изисква от Пекин да разработи свои собствени опорни механизми и гъвкави ответни стратегии, а китайците очевидно се подготвят за широк спектър от сценарии, включително военни, които биха могли да се реализират в близко бъдеще.
Дали плюсовете в китайската стратегия надделяват над минусите или обратното е въпрос, който остава висящ, особено след като горните списъци вероятно биха могли да бъдат разширени. Ще отбележа и нещо друго: никак не е е случайно, че първата част на Инициативата за глобално управление на Пекин отделя значително внимание на различията в мирогледа на двете световни суперсили. В същото време глобалното управление, многополярността и мултилатерализмът концептуално предполагат включването на всички участници. Само че в условията на глобално разделение е възможно участието на мнозина, но не и на всички. И това ще окаже дълбоко въздействие върху нашия свят, независимо от формата, която приемат китайските инициативи.
Бележки:
*Българско геополитическо дружество
