Международните реакции на последния израелско-палестински конфликт

Атаката на ХАМАС срещу Израел провокира гневни реакции срещу палестинската организация в първоначалния етап на въоръжените сблъсъци. Но с напредването на военният конфликт между палестинските сили в Газа и израелската армия, приложените нереципрочни репресии към цивилното палестинско население, разрушаването на почти цялата инфраструктура, подлагането на палестинците на глад и ограничен достъп на вода, както и опитите на Бенямин Нетаняху да депортира населението от Газа в Египет, предизвикват остри реакции на част от международната общност и определянето на действията на израелската армия като геноцид и военни престъпления.

Карта, показваща разнопосочната международна реакция на палестинско-израелския конфликт, започнал през октомври 2023

Международните реакции на действията на израелската армия

В публикувания през 2025 доклад на Human Rights Watch за 2024 действията на израелските въоръжени сили и правителството на Бенямин Нетаняху срещу цивилното палестинско население се квалифицират като престъпление срещу човечеството, расова дискриминация и апартейд. Тази констатация е резултат от масовите репресии, физическо изтребление на част от цивилното палестинско население, унищожаването на пътната и сградна инфраструктура, масовото разселване на всички палестинци в ивицата Газа и подлагането им на масов глад, чрез недопускане на хуманитарни коридори за доставяне на хранителни продукти и лекарства и ограничаване на достъпа до питейна вода. Затова организацията за човешки права дефинира военните престъпления на Израел като „безпрецедентни в близката история“.

Същевременно, докато Израел воюва с ХАМАС на територията на ивицата Газа, военните действия се разширяват и в другите палестински територии – Западния бряг и Източен Йерусалим, където ХАМАС няма юрисдикция. По данни на неправителствената организация, след събитията от 7 октомври 2023, около 6200 палестинци от Западния бряг са разселени в резултат на разрушаване на домовете им от израелски военни, както и на подкрепяното от държавата насилие от страна на заселниците спрямо палестинското население. През септември 2024 Върховният съд на Израел излиза със съдебно решение в полза на организацията на заселници, даващо им право да прогонват палестински семейства от домовете им в Източен Йерусалим, съгласно дискриминационен закон, който позволява на заселниците да претендират за земя, притежавана от евреи в Източен Йерусалим преди 1948. Израелското законодателство обаче забранява на палестинците да предявяват аналогични претенции за земя в Израел, което може да се обясни с преобладаващото арабско население в тези територии, преди заселването им с еврейско население в резулатат от мигрантската вълна от Европа, породена от провежданата политика на Холокост от лидера на нацистка Германия Адолф Хитлер. Или казано с други думи, ако палестинците имат същите права като евреите, това може да промени ситуацията в полза на арабското население, живяло в тези земи. Следователно, предоставянето на такива права на палестинските араби би имало сериозно негативно отражение върху политиките на правителствата в Тел Авив за ограничаване на палестинското население от днешните територии на израелската държава. Разгледано в този контекст, политиката на разселване на палестинското население в ивицата Газа и изтласкването им към египетската граница, целят тяхната депортация, на което се противопоставя президентът Абдел Фатах Сиси. Действията на Бенямин Нетаняху за евакуация на палестинското население към египетската територия и предложеният план за анексия на Западния бряг затвърждават тезата, че израелското правителство се опитва да премахне палестинците от ивицата Газа, анексирайки земите им, които възприема като част от територията на Израел. Тази политика разширява своя обхват с одобрението на правителствената програма за изграждане на над 20 хиляди нови жилища в незаконните селища на окупирания Западен бряг. Следователно, политиката на Израел е насочена към заличаването на палестинския етнос. Тези действия на израелското правителство провокират международна реакция. ЕС, САЩ и Обединеното кралство налагат санкции на заселниците, прилагащи сила за завземането на недвижими имоти, и заселническите организации на Западния бряг, но не и на израелските служители. Същевременно западните страни, с изключение на САЩ, възобновяватха финансирането на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA). През октомври израелският Кнесет приема законодателство, което забранява на UNRWA да действа в районите под израелски контрол. Външната политика на САЩ е окровено произраелска, сред примерите за което е отказът да финансират UNRWA под претекст да гарантират сигурността на Израел и одобряването на над 100 оръжейни сделки с еврейската държава. В същото време страни като Обединеното кралство и Нидерландия намаляват трансферите на оръжие или лицензи за Израел с цел ограничаване на военните действия на израелските сили за сигурност. В доклада на неправителствената организация се посочва, че израелската армия напада хуманитарни работници в ивицата Газа, като в периода от октомври 2023 до октомври 2024 е ликвидирала 318 от тях. По данни на Human Rights Watch от началото на последни израелско-палестински конфликт до ноември 2024 са арестувани 69 журналисти и са убити 6 ливански и 137 палестински журналисти и са затворени офиси на Ал Джазира в Рамала.[1]

Остри реакции срещу действията на израелските сили за сигурност има не само от ООН, Русия, Китай и други държави, но и от Международния съд в Хага, който в резултат от иска на Южна Африка срещу Израел за извършен геноцид издава Заповед за прилагане на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид. Поради отказ от изпълнение на решението на съда, през 2024 са издадени последващи такива, целящи безпрепятствен достъп до ивицата Газа за осигуряване на хуманитарна помощ за цивилното население и прекратяване на военните действия.

Успоредно с издадените заповеди от Хагския съд, от името на Международния наказателен съд наблюдаващия прокурор Карим Хан обявява, че ръководителят на ХАМАС в ивицата Газа Яхия ал Синуар, Мохамед Диаб Ибрахим ал Марси – главнокомандващ военното крило на ХАМАС, известно като Бригадите Ал Касам и ръководителят на политическото бюро на организацията Исмаил Хания носят наказателна отговорност за извършените от тях военни престъпления и престъпления срещу човечеството. След проведените през 2024 военни операции на израелската армия на територията на ивицата Газа, същите са физически ликвидирани. Същевременно наблюдаващия прокурор към Международния наказателен съд посочва, че министър-председателя на Израел Бенямин Нетаняху и министърът на отбраната Йоав Галант също носят наказателна отговорност за извършени от тях военни престъпления и престъпления срещу човечеството на територията на ивицата Газа.

Действията на Карим Хан предизвикват гнева не само на Израел, но и на част от международната общност, подкрепяща израелското правителство. Американският президент Тръмп категорично подкрепя Израел и зкритикува Международния наказателен съд, който приравнява действията на Израел с тези на ХАМАС. Това е ясен знак за двойнствената външна политика на САЩ и липсата на последователна позиция по палестинския въпрос. С тези действия открито се подкрепят политиките на израелското правителство и употребата на военна сила срещу цивилното население.

Част от европейските държави застават на страната на САЩ и Израел, но има и такива, които критикуват политиката на израелският премиер в ивицата Газа, като европейските лидери се разделят относно исканите заповеди за арест на Бенямин Нетаняху и Йоав Галант. На страната на Израел застават Великобритания, Чехия, Австрия и Германия. Други държави, като Белгия, Словения и Франция, подкрепят действията на Международния наказателен съд като възможен инструмент за разрешаване на израелско-палестинския конфликт.

Дипломатическият натиск върху Израел от някои европейски държави е насочен към прекратяване на военните действия в ивицата Газа, чрез прилагане на концепцията за признаване на държавата Палестина. В този контекст, испанският премиер Педро Санчес осъществява дипломатическа совалка в някои от европейските страни, за да търси подкрепа за признаването на Палестина, тъй като испанското правителство възприема Бенямин Нетаняху като пречка за създаването на две равноправни държави. След посещението му в Норвегия и Ирландия, той успява да постигне известен успех, като лидерите на двете държави обявяват, че ще признаят Палестина за равноправен субект на международното право. Това провокира острата реакция на министъра на външните работи Израел Кац, обвинил Испания, Ирландия и Норвегия, че са дали „златен медал на убийците и изнасилвачите от ХАМАС“. В тази връзка Външното министерство на Израел обявява, че на Испания вече се забранява да предоставя консулски услуги на палестинци в Йерусалим.[2]

С оглед на продължаващия израелско-палестински конфликт и липсата на перспективи за неговото разрешаване, преди официалната среща на високо равнище на 80-та сесия на Общото събрание на ООН през 2025, Великобритания, Франция, Австралия и Канада се присъединяват към позицията на Испания, Норвегия и Ирландия, с което официално признават държавата Палестина.[3]

Тази позиция цели оказване на дипломатически натиск върху Израел за преустановяване на военните действия на израелските сили за сигурност на палестинските територии и приемане на създаването на независима палестинска държава, което е ключ към мира и стабилността в Близкия изток, и квалифицирането на военната офанзива на Израел като военни престъпления и геноцид. Гъвкавата политика на тези държави съвпада и с пропалестинските протести, не само там, но и в цяла Европа, Азия, Африка, Латинска и Северна Америка, което е нещо безпрецедентно. В този ред на мисли, може да се каже, че министър-председателя на Израел Нетаняху успява да провокира антиеврейски настроения по целия свят – нещо, което дори Адолф Хитлер не съумява да постигне в рамките на континентална Европа, включително и сред своите съюзници в различните периоди на Втората световна война – Италия, Япония, България и СССР.[4]    

Потвърждение на тази теза е докладът на Министерството на въпросите на диаспората и борбата с антисемитизма на Международна конференция за борба с антисемитизма, проведена на 25-26.01.2026 в Йерусалим, на Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста. По данни на министерството през 2025 са регистрирани 815 (осемстотин и петнадесет) случая на антисемитизъм, включително убийството на 21 евреи, спрямо един за предходната година, и са регистрирани на хиляди антиеврейски публикации в социалните мрежи, както и демонстрации срещу политическото управление на Бенямин Нетаняху. На форума е отбелязано, че най-много такива инциденти са регистрирани в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия и Франция.[5]

Задълбоченият и обективен анализ води до обоснован извод, че тези събития се случват в контекста на израелско-палестинския конфликт и обвиненията срещу Израел от използването на непропорционални военни средства срещу цивилното палестинското население и определянето на израелските военни действия като геноцид и военни престъпления.

Разгледано в този контекст, след приключване на израелско-палестинския конфликт антисемитските инциденти продължават с регистрирани случаи на нападения на синагоги в Европа и САЩ, както и на враждебно отношение на отделни граждани към еврейски туристи (по информация на световните медии и социалните мрежи). Тези актове на агресия зачестявят след като Израел и САЩ атакуват Иран в края на февруари 2026.

По време на последния израелско-палестинския конфликт от октомври 2023 ООН констатира и други нарушения на международното хуманитарно право от израелската армия, свързано с нападения на хуманитарни работници. В изявление на заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси (UNOCHA) и координатор на спешната помощ Том Флетчър, се изнасят данни за безпрецедентен брой убити хуманитарни работници в резултат от военните действия на израелските сили за сигурност в ивицата Газа.[6]

Атаките срещу хуманитарни работници продължават и през следващата 2025, като след танков обстрел е поразен комплекс на ООН в Дейр ал Балах, а в резултат от тях са ранени хуманитарни работници от Франция, Молдова, Северна Македония, Палестина и Обединеното кралство, а капитан Марин Маринов от Ямбол, България е убит, заедно с йорданския му колега. Този акт на израелските въоръжени сили провокира международни реакции и обвинения към Израел, че е знаел за местоположението на комплекса и по този начин се е опитал да възпрепятства доставката на храна и лекарства за цивилното палестинско население.

В тази връзка, не може да не се спомене реакцията на българския премиер през 2025-2026 Росен Желязков и външният министър Георг Георгиев. Според експерти, анализатори, журналисти, близки до загиналия български гражданин, парламентарната опозиция и президента Румен Радев, политическото поведение на управляващите е „неадекватно“. Причината за подобен извод е отказът да се осъществи разследване от българска страна, особено след като израелското правителство първоначално отрича да има отношение към случая.[7]

След признанието му, че именно неговите въоръжени части са убили българският гражданин, критиките към правителството в София ескалират. Това принуждава външния ни министър да излезе с позиция по въпроса, макар и с около месец закъснение. В нея се казва, че „България ще настоява за справедливо обезщетение за близките на убития в ивицата Газа Марин Маринов, български гражданин“. Министър Георгиев заявява и, че „подобни трагедии не бива да се повтарят”, подчертавайки, че „защитата на хуманитарните работници е от първостепенно значение, а международната общност трябва да гарантира тяхната безопасност и свободата им да изпълняват задълженията си в съответствие с международното право“. С оглед на изострената военнополитическа обстановка той заявава: „настояваме за възстановяване на прекратяването на огъня и прекратяване на военните действия в Газа, за да се предотвратят по-нататъшни жертви сред цивилното население и да се осигури незабавното връщане на заложниците“.[8]

Неспособността на българските власти да заемат обективна и неутрална позиция по защита на хуманитарни работници, включително и български, е резултат от провежданата от София произраелска външна политика. Това твърдение се подкрепя и от факта, че случващото се в Близкия изток в контекста на последния израелско-палестински конфликт с катастрофални последици за цивилното палестинско население в ивицата Газа показва, че България се позиционира сред европейски държави, като Германия, Австрия, Великобритания и Чехия, подкрепящи Израел.

По данни на Министерството на здравеопазването на Палестина, за целия период на войната между Израел и Газа са убити над 72 хиляди палестинци, около 11 хиляди души са в неизвестност, а ранените са над 171 хиляди. Около 100 хиляди. палестинци напускат Газа, а 2 млн. (от общо 2,2 млн.) са прогонени от домовете си. По информация на палестинските власти, населението на ивицата Газа е намаляло с около 254 хил. души, което е спад от 10,6 %, в сравнение с предвоенните оценки, отбелязвайки безпрецедентен демографски срив, причинен от убийства, разселване и драматичен спад в условията на живот. Около 94% от здравните заведения и болниците в Газа са повредени или разрушени, като само 19 от 36 болници работят частично със силно ограничен капацитет поради недостиг на лекарства, медицински консумативи, леглова база и гориво и изтощение на здравните работници. Успоредно с тези проблеми са установява, че почти цялото население на Газа, или 96% от домакинствата, страдат от недостиг на вода или влошаване на качеството и. До началото на декември 2025 са разрушени над 179 държавни училища, а 218 други са повредени или атакувани, включително 118 държавни училища и 100, управлявани от UNRWA. Последиците от израелско-палестинския конфликт се отразяват в икономическите показатели за 2025, като палестинската икономика търпи тотален срив. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Газа се е свил с 84%, в сравнение с 2023, докато БВП на Западния бряг е спаднал с 13%, въпреки растежа от 4,4%, в сравнение с 2024. Икономическите проблеми на Палестина се отразяват и върху безработицата. Тя достига 78% в Газа, а на Западния бряг е 28%.

Представената информация от палестинските власти показва, че в икономически аспект военните операции на израелската армия в Газа се отразяват негативно на всички палестински територии. На Западния бряг израелската армия също провежда ограничени военни операции, в резултат от което са убити над 1100 палестинци и са ранени над 9 хил. души, въпреки че палестинската власт в Рамала, ръководена от Махмуд Аббас, не воюва с Израел.[9]

Антипалестинската политика продължава с още по-голяма сила с приемането от Кнесета на закон за налагане на смъртно наказание чрез обесване за палестинци от Западния бряг, осъдени за смъртоносни терористични актове от военни съдилища, без право на обжалване, въпреки че територията е под юрисдикцията на Палестинската администрация. С този акт израелското правителство подсказва, че не признава тази юрисдикция на Западния бряг, въпреки международното право и споразуменията от Осло. Ще припомня, че когато евреи извършват смъртоносни терористични актове, за тях няма наказателно преследване, т.е. законът е дискриминационен. Приемането му провокира остра реакция от правозащитни организации и опозицията в израелския парламент, както и от представителите на силовите и разузнавателни структури по време на обсъждането на законa в Комисията по национална сигурност на Кнесета. Той провокира негативна реакция и от външните министри на Великобритания, Франция, Германия и Италия, призовали израелското правителство да оттегли предложения закон, докато САЩ подкрепиха действията му.[10]  

В контекста на последиците от войната на Израел срещу Палестина и разширяването на антиеврейските настроения по целия свят, редица страни, включително европейски, бяха принудени да преразгледат позициите си, относно политическата подкрепа за Бенямин Нетаняху. В този смисъл, българската позиция в защита на израелското правителство, по същество означаваше, че София подкрепя военните престъпления и геноцида над палестинското население.

Международни усилия за урегулиране на израелско-палестинския конфликт

На 21 ноември 2023, с посредническата роля на Катар и в сътрудничество с Египет и САЩ, катарският премиер Мохамед ал Тани обявява, че е постигнато временно примирие за прекратяване на огъня за срок от четири дни с възможност за удължаване на срока, влязло в сила от 24 ноември. Съгласно текста на споразумението, е договорено размяната на 50 израелски заложници и такива с двойно гражданство за 150 палестински затворници в Израел, както и допълнителна хуманитарна помощ за облекчаване на положението в Газа. Същевременно в договора е заложена клауза с възможност за удължаване на срока на примирието, в случай на освобождаване на 10 заложника от ХАМАС дневно, но без Израел да поема такива ангажименти. Поради това действието на временното споразумение продължава с още два дни след изтичането на срока.

Задълбочаването на кризата в Газа провокира генералния секретар на ООН Антонио Гутериш да свика извънредно заседание на Съвета за сигурност, където внася предложената от ОАЕ резолюция за обсъждане и приемане, с призив за хуманитарно прекратяване на огъня. Тя обаче не е приета, тъй като САЩ налагат вето. Като мотив се изтъква, че резолюцията не предлага осъждане на терористичния акт на ХАМАС, въпреки че с Резолюция 2712 (2023) атаката на групировката вече е осъдена, което отново подчертава двойствената американска външна политика и нейните произраелски позиции, заради регионалните интереси на САЩ в Близкия изток.

Конфликтът на интереси между Великите сили и невъзможността за вземане на решение за разрешаване на спора между ХАМАС и Израел, принуждават ООН да поеме инициативата. На 12 декември Общото събрание на организацията приема необвързваща резолюция, която изисква незабавно хуманитарно прекратяване на огъня, безусловно освобождаване на всички заложници, хуманитарен достъп и спазване от всички страни на международното право. Резолюцията е приета с 153 гласа, 2-ма въздържали се, а 10 гласуват против (включително Израел, САЩ, Парагвай, Чехия и Австрия). На 19 декември Върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк повтаря призива си за прекратяване на огъня, отбелязвайки, че „палестинците са принудени да навлизат във все по-малки и по-малки райони, в масово разселване до границата между Газа и Египет, докато военните операции продължават да навлизат по-близо, като просто не остане къде да отидат в Газа“.

С Резолюция 2720 (2023) се препотвърждава Резолюция 2712 (2023), но се посочва необходимостта от създаване на независима Палестина, като териториите на ивицата Газа и Западния бряг следва да се обединят под палестинска власт. С това на практика се дава ясен знак, че не се подкрепя ХАМАС, а контролът над ивицата Газа следва да се поеме от лидера на Фатах, т.е. западните лидери дават подкрепата си за Махмуд Аббас. 

В този контекст е и предложеният от Египет мирен план за прекратяване на въоръжения конфликт на Израел с ХАМАС. Реакцията на израелския премиер Нетаняху обаче е крайно негативна, като той декларира, че ще продължи да се бори с ХАМАС до унищожаването на групировката. На свой ред ХАМАС също отхвърля отделни текстове от мирния план, свързан с бъдещото управление на ивицата Газа. Съдържанието на текста на споразумението определя три етапа на приключване на военните действия: прекратяване на огъня до две седмици, като в този период палестинските групировки следва да освободят от 40 до 50 заложници, включително жени, болни и възрастни хора, в замяна на от 120 до 150 палестински затворници; поетапно освобождаване на всички заложници и създаване на палестинско правителство от експерти, което да ръководи временно ивицата Газа и Западния бряг; преговорите следва да продължат по време на първоначалното прекратяване на огъня за удължаване на примирието и освобождаване на повече заложници и тела, държани от палестинските групировки; сформиране на правителство от експерти, които да контролират Газа и Западния бряг по време на преходния период, докато палестинските фракции работят за провеждането на президентски и парламентарни избори; Израел и ХАМАС трябва да обсъдят сделка за освобождаването на всички останали заложници в Газа в замяна на всички палестински затворници в Израел; Израел да изтегли военните си от Газа, а ХАМАС да прекрати атаките срещу Израел.

В началото на март 2024, с посредничеството на Катар и Египет, е обявено шестседмично временно примирие за прекратяване на огъня и освобождаване на ранени, възрастни и жени заложници, както и осигуряване на хуманитарна помощ. В споразумението обаче липсва яснота, колко заложници ще бъдат освободени, нито има перспектива за трайно решаване на конфликта. Неслучайно Израел приема условията, които са в негова полза, защото ще има освободени заложници и ще продължи с военните действия срещу ХАМАС. Но след като Исмаил Хания не приема сделката, цялата вина се прехвърля върху него. На практика, то няма никаква полза да спре съпротивата срещу Израел, особено след като на всички е ясно, че израелските сили за сигурност не могат да унищожат групировката, въпреки систематичното ликвидиране на лидерите и.

В навечерието на мюсюлманския празник Рамадан, Съветът за сигурност на ООН приема нова резолюция, с която изисква незабавно прекратяване на огъня, освобождаване на всички заложници, осигуряване на хуманитарен достъп и премахване на всички пречки пред предоставянето на хуманитарна помощ, както и засилване на защитата на цивилното палестинското население. С тази резолюция на практика се казва, че Израел подлага на физическо изтребление цивилното население, а с възпрепятстването на хуманитарната помощ го обрича на масов глад, което се изтъква и от правозащитните организации. Резолюцията е приета с 14 гласа „за“, като само САЩ се въздържат. Това провокира гнева на израелския премиер Нетаняху, който отменя посещение на правителствената делегация до Вашингтон, но въпреки това министърът на отбраната Йоав Галант посещава САЩ, където се среща с държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на отбраната Лойд Остин и съветника по националната сигурност Джейк Съливан. Във връзка с реакциите на израелския премиер, от администрацията на Байдън призовават Тел Авив да не започва офанзива в Рафах, но Нетаняху категорично отхвърля искането и, заявявайки, че ще навлезе в тази територия, за да унищожи и останалите батальони на ХАМАС. С това политическо поведение на израелското правителство демонстрира пред света, че САЩ не могат да упражняват контрол върху Нетаняху, уронвайки авторитета на т.нар. „световен хегемон”. 

На 10 юни 2024 Съветът за сигурност на ООН приема Резолюция 2735 (2024) с решение за постигане на споразумение на три фази за прекратяване на огъня в Газа, както следва:

• Първата фаза: незабавно и пълно прекратяване на огъня с освобождаване на заложниците; връщането на тленните останки на някои убити заложници; размяната на палестински затворници; изтегляне на израелските сили от населените места в Газа; завръщането на палестински цивилни по домовете им; и безопасното и ефективно разпространение на хуманитарна помощ на територията на цяла Газа;
• Втората фаза предвижда се постоянно прекратяване на военните действия в замяна на освобождаването на всички други заложници, които все още са в Газа и пълното изтегляне на израелските сили от района;
• Третата фаза: създаване на дългосрочен план за възстановяване на Газа и връщането на останките на всички починали заложници на техните семейства.

В резолюцията се посочва, че ако преговорите отнемат повече от шест седмици – прекратяването на огъня ще продължи, докато те не приключат със сключване на споразумение. Съветът за сигурност отхвърля всеки опит за демографска или териториална промяна в ивицата Газа, включително всякакви действия, които намаляват територията на ивицата.[11]

Отбелязвайки втората годишните от израелско-палестинския конфликт на 7 октомври 2025 международната общност призовава за прекратяване на военните действия на израелската армия и допускане на хуманитарната помощ до цивилното палестинско население. В този контекст, Доналд Тръмп предлага план от двайсет точки за урегулиране на конфликта,  представяйки го публично на световната общественост в присъствието на израелският премиер Бенямин Нетаняху, който се съгласява със съдържащите се в него условия. Поемайки инициативата в свои ръце, американският президент се опитва да играе ролята на миротворец и да получи Нобеловата награда за мир.

Споразумението предвижда незабавно прекратяване на войната и изтегляне на израелските сили до договорената линия, за да се подготвят за освобождаване на заложници; след публичното приемане на плана от Израел, ХАМАС се задължава, в рамките а 72 часа, да върне всички живи и починали заложници, след което Израел поема ангажимент да освободи 250 затворници с доживотни присъди, както и 1700 жители на Газа, задържани след 7 октомври 2023, включително всички жени и деца. За всеки израелски заложник, чиито останки бъдат върнати, Израел се задължава да освободи останките на 15 починали жители на Газа; ХАМАС трябва да се разоръжат и оттеглят от управлението на ивицата Газа, чието управление ще се поеме от временно преходно управление на технократичен, аполитичен палестински комитет, под надзора и контрола на нов международен преходен орган – т.нар. „Съвет на мира“, ръководен от президента Доналд Тръмп. Преходното правителство ще управлява територията до реформирането на палестинската администрация; разполагане на временни Международни стабилизационни сили в Газа с участието на регионални сили от Близкия изток. Тяхната задача е обучението и предоставянето на подкрепа на проверени палестински полицейски сили в Газа, които ще се консултират с Йордания и Египет. Тези сили ще трябва да гаратират дългосрочно вътрешната сигурност; Израел се задължава да не окупира и анексира ивицата Газа, както и да се изтегли поетапно от територията до постигането на крайната цел – сигурна Газа и гарантиране на националната сигурност на еврейската държава; след реформирането на Палестинската администрация и изтеглянето на ХАМАС от управлението на Газа, ще се водят преговори за определяне на новият статут на Палестина.[12]    

В първият етап на мирното споразумение се предлага израелската армия да се изтегли до линията, която им оставя контрол на 53 % от Газа. На вторият етап – израелските сили следва да остават на 40 % от територията, а на третия етап – запазят контрол над 15 % от ивицата Газа. Тоест, израелските въоръжени сили запазват част от контрола над Газа с оглед на националната си сигурност.[13]

Фокусът на споразумението е насочен към ХАМАС и позицията на организацията относно условията на споразумението, както и провеждането на наказателна политика спрямо нея, ако откаже да ги приеме. След кратко обмисляне ХАМАС също приема плана за мирно споразумение, макар и с резерви по някои от точките. Приемането на условията от ХАМАС са резултат от оказания дипломатически натиск на САЩ, Египет, Катар и Турция, които участват активно в преговорния процес. Препъникамъкът е разоръжаването на организацията и отказът от управлението на Газа, което е ключово условие за Израел. В първият етап от преговорите между Израел и ХАМАС е договорено спиране на огъня, освобождаване на заложниците и предаването на тленните останки на убитите от двете страни, което е приветствано от всички участници.[14]    

Планът за мир е имплементиран с Резолюция 2803 (2025) от Съвета за сигурност на ООН. Реакцията на международната общност на приетото решение е положителна, като фокусът на резолюцията е насочен към присъствието на военните формирования в ивицата Газа с мандат на ООН, в тясно сътрудничество с Израел и Египет. Това, само по себе си, представлява механизъм за въздействие върху решенията, мироопазващите сили на кои арабски и мюсюлмански държави могат да влязат на територията на Газа с цел обучение и подкрепа на новосформираните палестински сили за сигурност. С оглед на обтегнатите отношения с Турция, израелското правителство не желае нейно присъствие в Газа, позиция, изразена и по отношение на военното присъствие на турски военни части в Сирия.

Бенямин Нетаняху също приветства резолюцията на Съвета за сигурност. Израелското правителство счита за необходимо да не влошава дипломатическите отношения със САЩ, където еврейското лоби в продължения на десетилетия подкрепя Израел в спорния палестински въпрос, които са и гарант за националната му сигурност. То си дава ясна сметка за усложняването на средата за сигурност в региона и произтичащите от това неблагоприятни последици за израелката сигурност.

Предложението на американската администрация пораждат и редица проблеми, свързани с механизъма на Мироопазващите временни сили за разоръжаването на ХАМАС в случай на отказ от доброволно предаване на оръжията, както и намиране на финансови източници за възстановяването на ивицата Газа. По данни на Световната банка, за целта е необходимо да се осигурят над 70 млрд. долара.[15]

Планът дава възможност за управление на ивицата Газа от Палестинската администрация, ако тя осъществи необходимите реформи. В т. 19 от документа се посочва, че „… може да се създадат условия за надежден път към палестинско самоопределение и държавност…“.[16] Съдържанието на текста обаче, на практика създава пречки пред бъдещия статут на Палестина, с което фактически защитава интереса на израелското правителство, т.е. недопуска неприлагане на решението за две държави в съответствие с Резолюция 181 (1947).  

Същевременно, непосредствено преди сключването на споразумение, израелската армия атакува лица от висшето ръководство на ХАМАС в Доха, Катар, което провокира остри реакции от международната общност и особено на арабско-мюсюлманския свят.[17] Целта на тези атаки е ликвидирането на ключови фигури на организаията и възпрепятстване на подписването на споразумението. Тези планове на Нетаняху обаче се провалят и Тел Авив е принуден да се съобрази с американската администрация, въпреки изгодните условия в полза на израелското правителство. След приемането на мирният план на Тръмп от Нетаняху и ХАМАС на 10 октомври 2025, с посредничеството на Египет и Катар, двете страни в спора постоянно се обвиняват взаимно в нарушаване на споразумението, изразяващо се в спорадични ракетни обстрели по ивицата Газа, убийства на цивилни палестинци, разрушаване на сградна инфраструктура и неправомерно задържане на палестинци, включително и забавяне на жизненоважна хуманитарна помощ.[18]     

С подписване на мирното споразумение, възниква спор относно ролята на Тони Блеър в урегулиране на израелско-палестинския конфликт. Негативното отношение към бившия британски премиер в арабските държави и идеята той да поеме посредничеството между палестинци и евреи, от една страна, и ръководството на новото технократично управление – от друга, кара американското правителство да изтегли предложението си и да вземе решение да предложи по-приемлива фитура в лицето на български дипломат Николай Младенов за генерален директор на „Съвета на мира“. Ключовата задача на бившият министър на външните работи на България е да наблюдава прехода от управлението на ХАМАС към нова технократична администрация, ръководена от Али Шаат, бивш заместник-министър на транспорта в Палестинската администрация, както и да накара организацията да предаде оръжията си. Това обаче е оказва много трудна задача, защото ХАМАС смятат, че Младенов обслужва американските и израелските интереси, което силно ще затрудни воденето на преговорите на вторият етап и разполагането на мироопазващи сили.[19]

Междувременно, след връщането на тялото на последният израелски заложник, Бенямин Нетаняху поставя ново условие за продължаване на преговорите, заявявайки, че следващата фаза на прекратяването на огъня ще бъде „разоръжаване на ХАМАС и демилитаризация на ивицата Газа“,[20] което се превръща в конфликтна точка в преговорния процес. Ако приемем хипотезата, че ХАМАС склонят да се разоръжат срещу амнистия, Израел ще постигне целите си за унищожаване на палестинската организация в Газа и поетапната окупация на територията, в перспектива. С приключването на военните действия на израелската армия, няма гаранция за защита правата на палестинското население или създаването на независима палестинска държава, което се вижда и от предложения мирен план на американският президент Тръмп. Когато говорим за човешките права на палестинците, не може да не обърнем внимание, че в англоезичната арабска преса и социалните мрежи периодично се публикуват информации за терора налаган от израелската армия не само в ивицата Газа, но и в Източен Йерусалим и Западния бряг. Същевременно, еврейски заселници влизат във физическа саморазправа и ограбват имотите на палестинци под претекст, че са незаконни и ги разрушават, като на тяхно място се строят нови жилищни сгради, или просто се самонастаняват, което съвпада с правителствената програма за колинизиране на нови палестински територии. В този ред на мисли, следва да се отбележи, че Западния бряг и Източен Йерусалим официално са под контрола на Палестинската администрация, ръководена от Махмуд Аббас, която не воюва с Израел.

Заключение

От всичко казано дотук, следва, че в близко бъдеще няма да има палестинска държава, поради липса на ефективна глобална институция като ООН, която би могла да стане фактор за разрешаване на териториалния спор или действащия конфликт, но  организацията само  призоваваше, без да предприема активни действия за възпиране на военните действия. Ерозията на тази институция се задълбочава с учредяване на „Съвета на мира“ от американският президент Тръмп с неясно формулирани текстове в Хартата относно поддържането на световния мир и сигурност. В този контекст политиката на израелското правителство също подсказва за нежелание за окончателно разрешаване на израелско-палестинския конфликт и стремеж за бъдещо окупиране на всички палестински земи в ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим. Следователно, САЩ, Израел и техните съюзници не могат да помогнат за окончателно разрешаване на спора между евреи и палестинци, което само затвърждава тезата на радикалните и екстремистки арабски и мюсюлмански среди, че единственият път за създаване на независима Палестина е премахването на държавата Израел. За постигането на тази цел обаче е необходимо консолидация на арабско-мюсюлманския свят, но такава няма, поради разнопосочните интереси на страните от Западна Азия, както и сключените т.нар. Авраамически споразумения между Израел и някои от арабските държави. На срещата на Арабската лига в Бахрейн през май 2024 е лансирана идеята за възобновяване на саудитското инициатива за урегулиране на израелско-палестинския конфликт, чрез създаване на две държави срещу сключване на нови мирни споразумения. Следователно, арабските и мюсюлманските страни, като цяло, възприемат разрешаването на палестинския въпрос, чрез използването на средствата на полето на дипломацията.

В същото време обаче, новите събития в Близкия изток и най-вече войната на САЩ и Израел срещу Иран могат да дадат шанс за създаването на независима Палестина в перспектива. Аргумент в подкрепа на това е загубата на военни позиции от САЩ и Израел, масовата евакуация на цивилно еврейско население в чужбина, както и публикации в информационното пространство за закупуване на гръцки острови с цел заселването им. Макар че те очевидно имат конспиративен характер, не може да се изключва напълно, че Нетаняху разглежда и вариант за евакуацията на население на тези острови, с което израелската държава ще се премести частично на ново място. Не е ясно, дали това наистина би довело до създаването на независима палестинска държава с всичките й атрибути на субект на международното право, както и до връщане на Голанските възвишения на Сирия, но то вероятно би създало потенциал за дестабилизация на съседната ни Гърция в перспектива.

Резюме:

В статията се изследват военните действия на израелската армия в ивицата Газа и международните реакции на нанесените щети в палестинската територия. Също така е отразен отговорът на правозащитните организации и международните съдилища, които квалифицират войната на Израел като геноцид и военни престъпления. От друга страна, се анализират международните усилия за урегулиране на израелско-палестинския конфликт от октомври 2023.

Ключови думи: израелско-палестински конфликт, геноцид, военни, международни

 *Доктор по национална сигурност от УниБИТ

Библиография:

1.Каменов, Красимир. Близкият изток и България. София, издателство „Сиела“, 2025, стр. 227-233

2.Israel and Palestine. Events of 2024, Human Rights Watch, 2025, https://www.hrw.org/world-report/2025/country-chapters/israel-and-palesti

3.Kyris, George. The UK, France, Canada and Australia have recognised Palestine – what does that mean?, The Conversation, 22.09.2022, https://theconversation.com/the-uk-france-canada-and-australia-have-recognised-palestine-what-does-that-mean-expert-qanda-265790

4.Rudomin, Rabbi. Nations that actively saved Jews during the Holocaust, Israel National News. Arutz Sheva, 08.02.2023, https://www.israelnationalnews.com/news/367129

5.International Holocaust Remembrance Day 2026, Ministry of Foreign Affairs, 28.01.2026, https://www.gov.il/en/pages/international-holocaust-remembrance-day-2026-28-jan-2026

6.2024 deadliest year ever for aid workers, UN humanitarian office reports, United Nations, 22.11.2024, https://news.un.org/en/story/2024/11/1157371

7.Kirilov, Kaloyan. UPDATED Bulgarian UN Worker Killed in Gaza Sent on Final Journey in Native Town, BTA, 30.03.2025, https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/861949-bulgarian-un-worker-killed-in-gaza-sent-on-final-journey-in-native-town 

8.Georg Georgiev: Bulgaria insists on fair compensation for the relatives of Marin Marinov, killed in Gaza, Ministry of foreign affairs, 24.04.2025, https://www.mfa.bg/en/news/44481

9.Karmel, Ariela. Knesset passes death penalty law for Palestinians convicted of deadly acts of terror, 31.03.2026, The Times of Israel, https://www.timesofisrael.com/knesset-passes-death-penalty-law-for-palestinians-convicted-of-deadly-acts-of-terror/

10.Qais Abu Samra and Lina Altawell, 2025 marks deadliest year for Palestinians amid Israeli assaults, 31.12.2025, https://www.aa.com.tr/en/middle-east/2025-marks-deadliest-year-for-palestinians-amid-israeli-assaults/3786482

11.Каменов, Красимир. Близкият изток и България. София, издателство „Сиела“, 2025, стр. 317-326

12.Trump's 20-point Gaza peace plan in full, ВВС, 09.10.2025, https://www.bbc.com/news/articles/c70155nked7o

13.Ferragamo, Mariel. A Guide to the Gaza Peace Deal, Council on Foreign Relations, 19.11.2025, https://www.cfr.org/articles/guide-trumps-twenty-point-gaza-peace-deal

14.World reacts to Hamas’s response to Trump’s Gaza plan, Аl Jazeera, 04.10.2025, https://www.aljazeera.com/news/2025/10/4/world-leaders-weigh-in-on-hamass-positive-response-to-trumps-gaza-plan

15.Khoury, Nabeel. Israel’s Attack on Qatar and the End of Diplomacy, Arab Center Washington DC, 30.09.2025, https://arabcenterdc.org/resource/israels-attack-on-qatar-and-the-end-of-diplomacy/

16.How many times has Israel violated the Gaza ceasefire? Here are the numbers, Аl jazeera, 25.01.2026, https://www.aljazeera.com/news/2025/11/11/how-many-times-has-israel-violated-the-gaza-ceasefire-here-are-the-numbers 

17.Mansour, Mohammad. Who is Nickolay Mladenov, the diplomat tasked with ‘disarming Gaza’?, aljazeera, 15.01.2026, https://www.aljazeera.com/features/2026/1/15/who-is-nickolay-mladenov-the-diplomat-tasked-with-disarming-gaza 

18.Netanyahu says next phase of ceasefire is ‘demilitarising’ Gaza, aljazeera ,26.01.2026, https://www.aljazeera.com/video/newsfeed/2026/1/26/netanyahu-says-next-phase-of-ceasefire-is-demilitarising-gaza    

Бележки:

[1] Israel and Palestine. Events of 2024, Human Rights Watch, 2025, https://www.hrw.org/world-report/2025/country-chapters/israel-and-palesti

[2] Каменов, Красимир. Близкият изток и България. София, издателство „Сиела“, 2025, стр. 227-233

[3] Kyris, George. The UK, France, Canada and Australia have recognised Palestine – what does that mean?, The Conversation, 22.09.2022, https://theconversation.com/the-uk-france-canada-and-australia-have-recognised-palestine-what-does-that-mean-expert-qanda-265790

[4] Rudomin, Rabbi. Nations that actively saved Jews during the Holocaust, Israel National News. Arutz Sheva, 08.02.2023, https://www.israelnationalnews.com/news/367129

[5] International Holocaust Remembrance Day 2026, Ministry of Foreign Affairs, 28.01.2026, https://www.gov.il/en/pages/international-holocaust-remembrance-day-2026-28-jan-2026

[6] 2024 deadliest year ever for aid workers, UN humanitarian office reports, United Nations, 22.11.2024, https://news.un.org/en/story/2024/11/1157371

[7] Kirilov, Kaloyan. UPDATED Bulgarian UN Worker Killed in Gaza Sent on Final Journey in Native Town, BTA, 30.03.2025, https://www.bta.bg/en/news/bulgaria/861949-bulgarian-un-worker-killed-in-gaza-sent-on-final-journey-in-native-town 

[8] Georg Georgiev: Bulgaria insists on fair compensation for the relatives of Marin Marinov, killed in Gaza, Ministry of foreign affairs, 24.04.2025, https://www.mfa.bg/en/news/44481

[9] Qais Abu Samra and Lina Altawell, 2025 marks deadliest year for Palestinians amid Israeli assaults, 31.12.2025,  https://www.aa.com.tr/en/middle-east/2025-marks-deadliest-year-for-palestinians-amid-israeli-assaults/3786482

[10] Karmel, Ariela. Knesset passes death penalty law for Palestinians convicted of deadly acts of terror, 31.03.2026, The Times of Israel, https://www.timesofisrael.com/knesset-passes-death-penalty-law-for-palestinians-convicted-of-deadly-acts-of-terror/

[11] Каменов, Красимир. Близкият изток и България. София, издателство „Сиела“, 2025, стр. 317-326

[12] Trump's 20-point Gaza peace plan in full, ВВС, 09.10.2025, https://www.bbc.com/news/articles/c70155nked7o 

[13] Ferragamo, Mariel. A Guide to the Gaza Peace Deal, Council on Foreign Relations, 19.11.2025, https://www.cfr.org/articles/guide-trumps-twenty-point-gaza-peace-deal

[14] World reacts to Hamas’s response to Trump’s Gaza plan, Аl Jazeera, 04.10.2025, https://www.aljazeera.com/news/2025/10/4/world-leaders-weigh-in-on-hamass-positive-response-to-trumps-gaza-plan

[15] Ferragamo, Mariel. A Guide to the Gaza Peace Deal, Council on Foreign Relations, 19.11.2025, https://www.cfr.org/articles/guide-trumps-twenty-point-gaza-peace-deal 

[16] Trump's 20-point Gaza peace plan in full, ВВС, 09.10.2025, https://www.bbc.com/news/articles/c70155nked7o         

[17] Khoury, Nabeel. Israel’s Attack on Qatar and the End of Diplomacy, Arab Center Washington DC, 30.09.2025, https://arabcenterdc.org/resource/israels-attack-on-qatar-and-the-end-of-diplomacy/

[18] How many times has Israel violated the Gaza ceasefire? Here are the numbers, Аl jazeera, 25.01.2026, https://www.aljazeera.com/news/2025/11/11/how-many-times-has-israel-violated-the-gaza-ceasefire-here-are-the-numbers

[19] Mansour, Mohammad. Who is Nickolay Mladenov, the diplomat tasked with ‘disarming Gaza’?, aljazeera, 15.01.2026, https://www.aljazeera.com/features/2026/1/15/who-is-nickolay-mladenov-the-diplomat-tasked-with-disarming-gaza 

[20] Netanyahu says next phase of ceasefire is ‘demilitarising’ Gaza, aljazeera ,26.01.2026, https://www.aljazeera.com/video/newsfeed/2026/1/26/netanyahu-says-next-phase-of-ceasefire-is-demilitarising-gaza