„Олигархичната демокрация“ на Тръмп в контекста на цикличната еволюция на американската цивилизация

Осезаема проява на този последен етап на американската либерална демокация са действията на 45-ият и 47-ми президент на САЩ Доналд Тръмп, чиято доминация в американската политика през последните десет години (от 2015 насам) е не толкова причина, колкото следствие от ускоряващите се процеси на ерозия на институциите на американската държавност, които традиционно формират рамката на демократичната система, управлението и волеизявата на американската нация.

Според авторитетните американски учени - професорите Стивън Левицки, Лукан Уей и Даниел Зиблат, известни с трудовете си в сферата на типологията на политическите системи, до края на 2025, т.е. само година след повторното идването на Доналд Тръмп на власт, политическата система в САЩ е претърпяма фундаментална метаморфоза. В резултат на това Америка се е превърнала в страна на „конкурентен авторитаризъм“, където „партиите се състезават на изборите, но действащите власти редовно злоупотребяват с организацията на тези избори, за да накажат критиците и да поставят опонентите си в неравностойни условия“ [Levitsky, Way, Ziblatt].

Основната идея в цитираната публикация е, че САЩ все още не са преминали „точката, откъдето връщането вече е невъзможно“ в историческия упадък на своята демократична система. Според авторите, междинните избори през 2026 и президентските избори през 2028 вероятно ще са последните пречки пред окончателното установяване на „конкурентен авторитаризъм“. Според тях, все още не е ясно докъде е способен да стигне Доналд Тръмп в опитите си да „фалшифицира“ резултатите от двете предстоящи избирателни битки, които в крайна сметка биха могли да решат съдбата на американската демокрация. Въз основа на опитите на Тръмп да оспори резултатите от президентските избори през 2020, които завършиха с „щурма на Капитолия“ на 6 януари 2021, авторите прогнозират целенасочено изопачаване на резултатите от междинните избори за Конгрес през 2026. Този подход вече се прояви в постоянните опити на Републиканската партия да „прекрои границите на районите в контролираните от републиканците щати“. Следователно, „манипулацията изглежда много вероятна – например чрез мерки за ограничаване на достъпа до избирателните бюлетини, сплашване на избирателите или категоричен отказ за приемане на резултатите в редица избирателни райони и щати. Като се има предвид, че няколко скорошни президентски избори в САЩ бяха изключително оспорвани, а разликите в гласовете, гарантиращи контрол над Конгреса, в момента са много малки, дори относително незначителна манипулация може да се окаже решаваща за резултата от предизборните кампании през 2026 и 2028.“ [Levitsky, Way, Ziblatt].

Тази статия е знакова и, защото професорите от Харвардския университет Стивън Левицки и Даниел Зиблат са автори на книгата „Как умират демокрациите: Какво може да каже историята за нашето бъдеще“, публикувана през 2018 [Levitsky, Ziblatt. How Democracies…], която вдигна огромен шум в САЩ, както и на нейното продължение, публикувано през 2023 под заглавието „Тиранията на малцинството: Как да обърнем авторитарната тенденция и да изградим демокрация за всички“ [Levitsky, Ziblatt. Tyranny…]. Анализирайки упадъка на американските политически институции в по-широк исторически контекст, авторите стигат до разочароващия извод, че американската демокрация, която се е развивала през предходните 200-250 години, започва да се изчерпва отвътре. В същото време обаче, в съзнанието на мнозинството американски историци, социолози и политолози стереотипите продължават да живеят, издигнати до ранга на „непоклатими закони“ на историята, „според които богатите и стари демокрации никога няма да умрат“ [Levitsky, Ziblatt. Tyranny…р.7].

Процесът на „умиране“ на американската политическа система протича и под формата на трансформация на нейната расова и етническа идентичност. Докато през по-голямата част от историята на САЩ в политическият им облик доминира белият англосаксонски протестантизъм, на границата между ХХ и ХХI век страната стремително еволюира към многорасова демокрация, т.е. „политическа система с редовни, свободни и честни избори, в които пълнолетни граждани от всички расови и етнически групи разполагат с правото да гласуват, както и с основни граждански свободи като свобода на словото, печата, събранията и сдруженията“ [Levitsky, Ziblatt. Tyranny…р.4]. Тази продължаваща с пълна сила трансформация провокира ожесточена политическа и културна конфронтация, в чиято основа е желанието на бялото мнозинство, което губи своите социални позиции и привилегии (включително на най-високите нива на управление), да възпрепятства осъществяването на „проекта за мултирасова демокрация“. „Олигархичната демокрация“ на Тръмп представлява своеобразна последна отбранителна линия на бялото мнозинство, т.е. на онази Америка, която се ражда, формира се е и съществува през последните 200-250 години. Което поражда фундаменталния въпрос: дали „смъртта“ на политически моноетническата Америка ще означава края на Америка от 1776, също както появата на САЩ ефективно слага край на „червенокожите“ индиански цивилизации, съществували на Северноамериканския континент в продължение на векове и дори хилядолетия?

Политическата демокрация като цикличен феномен

Още от времето на Аристотел, който излага в трактата си „Политика“ теорията за периодичния цикъл на политическите режими и по-специално за причините и формите на прехода от демокрация към олигархия [Аристотел. Стр. 527], в западното, включително американското, политическо съзнание се налага идеята за крехката природа на демократичната държавна структура, като такава [Jacobs]. Освен във всичко останало, тези представи намират израз в теориите за цикличните модели на еволюция на политическите системи. Най-голям отклик в съвременните САЩ поражда теорията на шотландския историк от края на XVIII и началото на XIX век - професорът от Единбургския университет Александър Тайтлър. Широко цитирано в спеиализираната американска литература през последния четвърт век е следното негово твърдение: „Демокрацията винаги е временна, тя просто не може да съществува като постоянна форма на управление. Демокрацията ще съществува, докато избирателите не открият, че могат да гласуват срещу щедри дарения от държавната хазна. От този момент нататък мнозинството винаги гласува за кандидатите, които им обещават най-голяма изгода от държавната хазна, в резултат на което всяка демокрация в крайна сметка е обречена да се срине поради неефективната фискална политика, която винаги е последвана от диктатура“ [цит. пот: Bottenfield].

Тайтлер прави окончателното си заключение относно историческата крехкост на демократичната структура на обществото, основавайки се на анализ на опита на древногръцките демокрации. Той стига до извода, че „средната възраст на най-великите световни цивилизации от началото на историята е около 200 години. През тези 200 години те винаги са преминавали през следните етапи: от робство към духовна вяра; от духовна вяра към голяма смелост; от смелост към свобода; от свобода към изобилие; от изобилие към самодоволство; от самодоволство към апатия; от апатия към зависимост; от зависимост обратно към робство“ [Bottenfield].

Графично представяне на циклите на Тайтлър

В съвременните САЩ системата за последователно преминаване на описаните по-горе осем етапа от еволюцията на политическата демократична система стана актуална за първи път във връзка с президентските избори през 2000-та. Както е известно, след решението на Върховния съд да спре повторното преброяване на гласовете в щата Флорида, републиканецът Джордж У. Буш беше „назначен“ за президент, въпреки че неговият опонент - тогавашният вицепрезидент Ал Гор, получи 0,5 милиона гласа повече от редовите избиратели [Statistics. Elections]. Резултатът от президентската надпревара през 2000-та беше възприет като своеобразен край на американската демокрация [Mikkelson]. И въпреки че последвалите президентски избори, особено през 2008 и 2012, когато Барак Обама спечели, превръщайки се в първия афроамерикански президент в историята на САЩ, сякаш повече от убедително опровергаха заключението за изчерпването на политическата демокрация, сред американските изследователи, както и в блогосферата, стартира оживена дискусия относно това, на какъв етап от цикъла на Тайтлър се намират съвременните Съединени щати.

След финансово- икономическато криза от 2007-2009, довела да появата на синдрома на хроничните бюджетни дефицити, измервани в трилиони долари, и скочилият до небето темп на растеж на федералния държавен дълг, пророчеството на шотландския историк, че „всяка демокрация в крайна сметка ще се срине поради неефективна фискална политика“ [Bottenfield], внезапно стана актуална. Още през 2016 американски анализатори открито започнаха да предупреждават, че „държавните разходи в САЩ са излезли извън контрол“ и в резултат на това „националният дълг на страната, достигнал 8 трилиона долара през 2008, е скочил до 19 трилиона долара през 2016“ [Pulliam]. Според прогнозата на Бюджетната служба на Конгреса за 2025, през следващите 30 години (от финансовата 2025 до финансовата 2055) публичният дълг на САЩ (към външни държатели), като дял от БВП, ще нарасне повече от 1,5 пъти или от 100% до 156% от БВП. Още през фискалната 2029 тази цифра ще надхвърли 107% от БВП и ще бъде най-високата в историята на страната, подобрявайки рекорда, поставен в края на Втората световна война (106%) [The Long-Term Budget… р. 2, 4. 2, 4]. Основната причина за растежа е хроничният дефицит на федералния бюджет, който ще нарасне от 6,2% от БВП, през 2025, до 7,3%, през 2055 [The Long-Term Budget… р. 2, 4] и редовно ще възлиза на няколко трилиона долара. В частност, през фискалната 2025, бюджетният дефицит, в абсолютно изражение, достигна 1,9 трилиона долара, а дългът към външни държатели надхвърли 30,1 трилиона долара [Budget …].

През последните 25 години в САЩ бяха предприети няколко опита да се интерпретира американската история като отражение на последователните цикли на Тайтлър. Най-успешният сред тях е моделът на професор Джон Еберхард, лансиран през 2009. Според него, американското общество преживява първия цикъл – „от тирания/робство до духовна вяра“ – от 1760 до 1769. Вторият цикъл – „от духовна вяра до голяма смелост“ – продължава от 1770 до 1783, като през този период, през 1776, са създадени Съединените щати, защитили независимостта си във войната срещу Великобритания. Третият цикъл – „от смелост към свобода“ – обхваща близо век, от 1784 до 1865, и завършва с Американската гражданска война (1861-1865), по време на която е премахнато робството в САЩ. След него идва четвъртият цикъл – „от свобода към изобилие“, който също продължава около сто години - от 1866 до 1969.

В петия цикъл, продължил от 1970 до 1989, САЩ еволюират „от изобилие към самодоволство“, като той приключва с успешния край на Студената война и краха на основния им геополитически противник от втората половина на ХХ век. След това, като логично следствие, идва шестият, преходен цикъл -  „от самодоволство към апатия“, който продължава едва десет години (от 1990 до 2000) и съвпада с годините на управлението на „арканзаския Дон Жуан“ Уилям Клинтън. Значимо събитие от този период е сексскандалът, останал в историята като „Моникагейт“. Краткият седми цикъл (2001-2007), белязан от терористичните атаки от 11 септември 2001, предопределя прехода на Съединените щати „от апатия към зависимост“, символизиран от създаването на Министерството на вътрешната сигурност през 2002 и превръщането на САЩ в „държава на националната сигурност“. Финансовата и икономическа криза от 2007–2009 пък бележи началото на осмия цикъл – „от зависимост обратно към тирания/робство“. Отличителните му белези са появата на Доналд Тръмп на политическата сцена на САЩ през 2015 и настъпването на ерата на изкуствения интелект (ИИ) в началото на 2020-те [The Tytler Cycle Revisited....].

Символично е, че още появата на първите „самообучаващи се“ генеративни модели на изкуствен интелект през 2018 беше възприета от мнозина американски експерти като началото на ера на „цифрова несвобода“. Според политолога Стивън Фелдстийн, авторитарните форми на управление, заместващи демократичните норми на управление, могат да се основават на дигиталния контрол върху популистките граждански движения (като например „Make America Great Again“ на Доналд Тръмп) или да използват цифрови методи за директно фалшифициране на резултатите от предизборните кампании. Авторитарните лидери, „вместо да разчитат на службите за сигурност за потушаване на гражданските протести, с всички свързани с това разходи за ресурси и политически рискове, все повече ще използват ИИ-технологии за да наблюдават, шпионират и преследват граждански движения и да манипулират изборите“ [Feldstein. The Road...]. През 2021 Фелдстийн публикува обширно проучване, в което разширява и допълва концепцията си за „цифрова несвобода“ с теорията за настъпването на ера на „цифрова репресия“ [Feldstein. The Rise...]. Следва да се отбележи, че след президентските избори през 2024 интересът към теориите и възгледите на  Тайтлър в САЩ силно нараства [Виж, по-специално: Borias]. Периодизацията на 250 години история на САЩ от гледна точка на циклите на Александър Тайтлър е обобщена в таблица 1.

Таблица 1. Периодизация на историята на САЩ, според теорията за циклите на Тайтлър

Политическата демократия като преграда за постъпателното научно-техническо развитие

Сегащната задълбочаваща се криза в развитието на американската демокрация се обуславя и от факта, че императивът за по-нататъшен научно-технически прогрес влиза във все сериозно противоречие с политическата система на страната. Последната се превръща в почти непреодолима пречка за технологичния напредък, в лицето най-вече на космическите изследвания и изкуствения интелект.

За разлика от Стария свят (Eвропа), в исторически план Новият свят (Америка) никога не е познавал феодализма. Американският капитализъм възниква и еволюира в тясна симбиоза с демократичните институции, въплътени в документи като Декларацията за независимост (1776), Конституцията на САЩ (1787) и по-късните поправки в нея. Най-известна сред последните е Декларацията за правата, включваща 10 поправки, приети още през 1791.

Вероятно поради това представителите на хуманитарните науки в САЩ винаги са били скептични към теориите на Карл Маркс, основаващи се на сложните диалектически форми на взаимодействие между икономическата и научно-технологичната база и политическата надстройка. В едно от най-известните си произведения „Принос към критиката на политическата икономия“ (1859) Маркс характеризира това отношение по следния начин: „На определен етап от своето развитие материалните производителни сили на обществото влизат в противоречие със съществуващите производствени отношения или – което е просто правно изражение на последните – с отношенията на собственост, в чиито рамки те са се развивали досега. От форми на развитие на производителните сили тези отношения се превръщат в техни окови (курсивът е мой – В. В.). Тогава започва ерата на социалната революция“ [Маркс, Енгелс. с. 7].

Дори беглият анализ повдига въпроса, как една от най-икономически и научно напредналите страни в света, може да съществува през ХХI век при Конституция от XVIII век. Крещящото несъответствие между лаконичните разпоредби на Конституцията на САЩ и реалностите на съвременното общество и международните отношения е предмет на разгорещен дебат сред американските юристи [За повече подробности виж: Травкина]. Напоследък политическата система на САЩ е подложена на остри критики (включително искания за свалянето и по „революционен” път) дори от представители на големия бизнес и научно-технологичния елит, които уж би трябвало да защитават базовите устои на капиталистическите производствени отношения в американското общество. Най-известният пример е мултимилиардерът и един от основните финансови спонсори на Републиканската партия Питър Тийл, който развива идеята за „авторитарна демокрация“ в няколко свои публикации през 2007 и 2009.

Базирайки се се на трудовете на известния американски философ и историк на политическата философия Лео Строс (1899–1973), Питър Тийл на практика призовава в есето си „Стросианският момент“ за цялостно преразглеждане на архаичната американска политическа система. Той директно заявява, че основната пречка за нейната фундаментална трансформация е именно конституционният и механизъм. „Противопоставяйки амбицията на другите амбиция, като разчита на сложна система от сдържания и противотежести, това пречи на всеки амбициозен индивид да възстанови старата американска република. Основателите на САЩ са се радвали на свобода на действие, далеч надвишаваща тази на последващите американски политици. В крайна сметка амбициозните индивиди осъзнават, че в политиката може да се постигне малко и затова всички чисто политически кариери завършват с провал“ [Thiel. The Straussian Moment. р. 207].

Тийл заема още по-безкомпромисна позиция спрямо политическите институции на САЩ в публикацията си от 2009 „Образованието на либертарианеца“. В нея той недвусмислено се обявява за привърженик на научно-технологичната утопия като форма за прилагане на „свободната пазарна икономика“. Според него, в момента в САЩ „върви смъртоносна надпревара между света на политиката и света на технологиите“ [Thiel. The Education of a Libertarian]. Политическата демократична система пречи на американската цивилизация да усвои три ключови сфери: киберпространството, близкият и далечният космос и акваторията на Световния океан. Тези нови граници на териториалната експанзия на САЩ ще позволят да се преодолеят институциите на американската демокрация, които „вбесяват хората, рушат взаимоотношенията и поляризират възгледите: светът - това сме ние срещу тях; т.е. добрите против останалите. Политиката е намеса в живота на други хора без тяхното съгласие. Вероятно затова в миналото либертарианците не са постигали кой знае какъв успех в политическата сфера“ [Thiel. The Education of a Libertarian].

Може да се каже, че в края на 2000-те години именно големият американски бизнес, чието водещо положение в американската и световната икономика се основава на безграничния научно-технически прогрес, генерира търсенето на „функционалната поява“ на мултимилиардер като Доналд Тръмп и технологията на изкуствения интелект (ИИ) на политическата сцена. Началото на управлението на администрацията на Тръмп през 2025 следва да се разглежда като форма на прилагане на теориите за техноавтокрацията, чийто основен идеолог и изразител е именно Питър Тийл [Marquis]. Важно е да се има предвид, че според вижданията на американските авторитарни технократи, „преодоляването“ на американската демократична система ще позволи установяването на „нов ред“ в Съединените щати, чиито основни архитекти ще бъдат технологични милиардери като Питър Тийл, Илон Мъск и други. Постепенното демонтиране на политическата демократична система ще се представя като „цивилизационна необходимост, в чиито рамки бащите-основатели на технореда ще се изявят като спасители на Америка, обществеността - като ирационална сила, а управлението на елита - като единствена противоотрова срещу хаоса“ [Marquis].

Както изтъкват редица американски изследователи, широкото разпространение на ИИ-технологиите създава безпрецедентни възможности за технократски контрол върху политическите процеси, включително целенасочена манипулация на съзнанието на избирателите, фалшифициране на резултатите от изборите, подкопаване на доверието в избирателния процес и много други (например рязко отслабване на контрола върху дейността на лицата, избрани в държавните органи на всички нива). Както посочват в тази връзка американските политолози Сара Крепс и Дъг Кринър, ерозията на отчетността в дейността на изборните органи обективно води до това, че „разумна мярка за когнитивна превенция в подобна медийна среда би могло да стане общото недоверие към всичко и откровеният нихилизъм, които противоречат на жизнеспособната демокрация и подкопават общественото доверие“ [Kreps, Kriner. P. 123].

Още от първите дни на втория президентски мандат на Тръмп, неговата администрация енергично пристъпи към превръщането на разработката и внедряването ИИ-технологии в един от основните приоритети на научната и технологичната си политика. На 23 януари 2025 Тръмп издаде указ с претенциозното заглавие „Премахване на бариерите пред американското лидерство в областта на изкуствения интелект“. Основната му идея е изложена в първия параграф, който гласи: „Съединените щати отдавна са начело на иновациите в областта на изкуствения интелект (ИИ), за което способства мощта на нашите свободни пазари, изследователските институции от световна класа и предприемаческия ни дух. За да запазим лидерството си, трябва да разработваме системи с ИИ, свободни от идеологически пристрастия или изкуствено създадени социални програми. С правилните публични политики можем да укрепим позицията си на световен лидер в областта на ИИ и да осигурим светло бъдеще за всички американци“ [Presidential Documents, Executive Order 14179… р. 8741]. В съответствие с този указ, Службата за научна и технологична политика към президента на САЩ, в сътрудничество с други агенции, пряко свързани с разработването и внедряването на ИИ-технологии във федералните правителствени структури, подготви и публикува през юли 2025 съответния „План за действие на Америка в областта на изкуствения интелект“. Стратегията му се основава на три „стълба“: иновации, инфраструктура, международна дипломация и сигурност. Специален акцент се поставя върху факта, че „САЩ трябва да внедряват иновациите по-бързо и по-цялостно от конкурентите си в разработването и разпространението на нови ИИ-технологии във всички области и да премахнат ненужните регулаторни прегради, възпрепятстващи частния сектор“ [America’s AI Action Plan. р. 1]. Реализацията на Плана, чиято обща стойност се оценява на 500 милиарда долара, предполага: на първо място, рязко разширяване на износа на американски ИИ-технологии към други, предимно индустриално развити, държави; на второ място, ускорено създаване на ИИ дейта центрове за обработка на гигантски масиви от данни; на трето място, премахване на практически всички федерални регулации, препятстващи развитието на изкуствения интелект; на четвърто място, „запазване на свободата на словото“ при разработването на авангардни модели на изкуствен интелект, което би трябвало да гарантира, че „системите с изкуствен интелект са обективни и свободни от идеологически пристрастия“ [White House Unveils…].

Изглежда, че Белият дом следва курс към установяване на пълен политически контрол над цялото американско общество, разчитайки на ИИ-технологиите. Тази оценка на плана на администрацията на Тръмп в сферата на изкуствения интелект е все по-разпространена в самите САЩ. Според Том Мартин, главен изпълнителен директор на независимата консултантска фирма за изкуствен интелект LawDroid, „Системите с изкуствен интелект тихомълком поемат контрола върху онова, което икономистите наричат „средства за производство“ – основните ресурси и системи, които създават богатство и организират обществото. За разлика от предишните технологични революции, които разрушаваха отделни сектори, изкуственият интелект се превръща в нещо като „единствения пръстен“ на Дж. Р. Р. Толкин, формирайки единна технологична система, способна да управлява всичко, т.е. контролираща всички аспекти на икономическия и социалния живот на американското общество.“ [Мartin]

След идването на власт на администрацията на Тръмп общите разходи в американските корпорации от частния сектор, разработващи технологии за изкуствен интелект, са достигнали 427 млрд. долара само през 2025, или 1,3% от БВП на САЩ. Това вече превърна „пробивния“ научно-технологичен проект за разработване и създаване на ИИ-технологии в най-голямото подобно начинание в американската история. За сравнение, може да се отбележи, че САЩ са похарчили 1,2% от БВП за развитието на интернет през 1990-те и началото на 2000-те години, 0,8% от БВП - за реализацията на проекта „Аполо“ (кацане на човек на Луната) през 1960-те години, 0,4% от БВП за изграждането на национална мрежа от скоростни пътища през 1950-те и 1960-те години, а също и 0,4% от БВП за проекта „Манхатън“ (създаване на ядрени оръжия) през първата половина на 1940-те години [Campbell, Chow, Perrigo].

„Министерството на войната“: завръщането на военните във вътрешната политика

Повишеното внимание към съвременните форми на авторитарен контрол върху политическите процеси не изключва и използването на традиционни силови методи за поддържане на „закона и реда“ в американското общество. Неуспешният опит за преврат на 6 януари 2021, известен като „щурмът на Капитолия“, нагледно демонстрира значимостта на въоръжените сили във вътрешната политика – или по-точно, тяхното отсъствие от сградата на най-висшия законодателен орган в един от критичните моменти в съвременната американска история. Още от самото начало на втория си мандат Доналд Тръмп започна систематично да издига ролята на въоръжените сили, давайки да се разбере, че е повече върховен главнокомандващ, отколкото президент. Той отпразнува рождения си ден на 14 юни с военен парад, посветен на 250-годишнината от създаването на армията на САЩ. В парада участваха 6500 войници, маршируващи по булевард „Конститюшън“ в центъра на американската столица, заедно с танкове M1 „Ейбрамс“ и прелитащи над тях бойни самолети. Той завърши с фойерверки и салют. Това беше първият парад, проведен в столицата на САЩ от юни 1991, когато републиканската администрация на Джордж Х. У. Буш реши да отбележи победата във войната в Персийския залив през 1990-1991.

На 11 август 2025 Тръмп реши да федерализира американската столица (окръг Колумбия) поради рязкото влошаване на криминалната ситуация в нея. Съгласно президентската заповед, в града бяха разположени 800 войници от Националната гвардия, както и 500 полицаи. Едновременно с това полицейското управление на Вашингтон беше прехвърлено към Министерството на правосъдието. Въпреки че официалният мандат на Националната гвардия във Вашингтон изтече на 10 септември 2025, министърът на отбраната удължи присъствието ѝ по улиците и площадите на столицата до 28 февруари 2026. Американски анализатори започнаха да обсъждат възможността за постоянно военно присъствие във Вашингтон. Което, в частност, произтичаше от официалното обяснение за въвеждането на военни части: „... ескалацията на насилието в столицата в момента представлява сериозна заплаха за държавните служители, гражданите и туристите, нарушава безопасния и сигурен транспорт и правилното функциониране на федералното правителство и принуждава критични правителствени ресурси да се пренасочват към мерки за реагиране при извънредни ситуации и сигурност“ [Presidential Documents. The President. Executive Order 14333… р. 39301].

Характеризирайки политическата насоченост на съответния президентски указ, Райън Купър, главен редактор на левичарското издание American Prospect, пише, че разполагането на военни части във Вашингтон е „пробен опит за класически държавен преврат, при който военните поемат контрола над Законодателното събрание и други важни сгради и обявяват Тръмп за пожизнен диктатор. Дали това ще проработи, е открит въпрос.“ [Cooper]

Подозренията, че след като в резултат от изборите през 2024 администрацията на Тръмп и лично 47-мият преидент вече разполагат с цялата федерална изпълнителна власт, те няма да се откажат от нея при никакви обстоятелства, бяха подсилени от указа на Белия дом от 5 септември 2025, според който на Департамента по отбраната на САЩ (Пентагонът) беше върнато предишното му име, използвано до 1947 – „Министерство на войната“. Тръмп обоснова това решение, заявявайки, че „На 7 август 1789, преди 236 години, президентът Джордж Вашингтон подписва закон за създаване на Министерство на войната на САЩ, което да контролира операциите и поддръжката на военните и военноморските сили на страната. ... Бащите-основатели избраха това име, за да покажат на света нашата сила и решителност. Името „Министерство на войната“, в по-голяма степен от сегашното „Министерство на отбраната“, демонстрира мощта ни пред света, защото показва нашата способност и желание да се борим и да печелим войни от името на страната си по всяко време, а не просто да се защитаваме. Това име подчертава фокуса на Министерството върху собствените ни национални интереси и демонстрира на нашите противници готовността и способността ни да водим война в защита на онова, което е наше“ [Presidential Documents. The President. Executive Order of September 5… P. 43893].

През по-голямата част от съществуването си в периода от 1789 до 1947, и особено през XVIII и XIX век, американското Министерство на войната, по един парадоксален начин, е ориентирано предимно „навътре“, осигурявайки териториалното разширяване на САЩ с военни средства в борбата срещу индианските племена и Мексико, отблъсквайки британската агресия във войната от 1812 и участвайки активно в Гражданската война през 1861-1865. Именно през този период главнокомандващите на въоръжените сили стават президенти на САЩ в резултат от успешните си военни кампании, започвайки от Джордж Вашингтон (1789-1797), а впоследствие - Александър Джаксън (1829-1837) и Уилям Грант (1869-1877). Ще напомня и, че президентът Дуайт Айзенхауер (1953-1961) е командващ на американските въоръжени сили в Европа по време на Втората световна война.

Създаването, през 1947, на Министерството на отбраната, като наследник на Министерството на войната, се вписва по-скоро в логиката на известното изречение на Джордж Оруел: „Войната е мир“. Защото именно след 1947 основната институция в сферата на отбраната наистина се превръща в Министерството на войната, утвърждавайки американската хегемония в света чрез военните авантюри в Корея, Индокитай и Близкия изток. Американското законодателство от 1947 забранява използването на въоръжени сили, и най-вече на армията на САЩ, на американска земя. Преименуването на Пентагона от Тръмп е завоалиран опит за връщане към традициите на първите 150 години от съществуването на Съединените щати. Тръмп започна втория си мандат в Белия дом, като прехвърли американски военни за охрана на границата между САЩ и Мексико. През юни 2025 части на Националната гвардия бяха разположени в Лос Анджелис, Калифорния, а след „федерализацията“ на американската столица Белият дом постоянно заплашва да разположи военни части в такива големи и контролирани от демократите американски градове като Ню Йорк, Чикаго и Портланд.

В момента все по-голямо разпространение в САЩ получава тезата, че „президентът Тръмп е започнал активна подготовка за междинните избори през 2026, включително като разчита да използва въоръжените сили, за да запази републиканския контрол над Камарата на представителите. Това ще му позволи да продължи политиката на демонтиране на ключови социални програми и други постижения на Демократическата партия в борбата ѝ за правата на чернокожите американци през последните десетилетия“ [Green]. Самият Тръмп многократно е намеквал, че военни части могат да бъдат разположени „за поддържане на реда“ в избирателните секции на 3 ноември 2026 [American Oversight…]. Очевидно междинните избори през тази година. наистина ще бъдат съдбоносни по отношение на перспективите за запазване на институциите на американската демокрация в тяхната исторически формирала се форма.

Има поне две причини за това. Първата е свързана със собствения опит на 45-ия президент на САЩ. Загубата на контрол над Камарата на представителите през ноември 2018 „погреба“ всички инициативи и обещания за „пресушаване на вашингтонското блато“, направени по време на президентската кампания през 2016. Всъщност, единствената голяма и значима реформа, осъществена между 2017 и 2021, беше Законът за намаляване на данъците и създаване на работни места, подписан от президента през декември 2017 и известен като данъчната реформа на Тръмп. Лично за него загубата на контрола над Камарата на представителите доведе до старта на процедура по импийчмънт през септември 2019. И въпреки че 45-ият президент беше оправдан от контролирания от републиканците Сенат на САЩ през февруари 2020, самият факт, че процесът по импийчмънт беше започнат в навечерието на президентските избори през 2020, несъмнено допринесе за неблагоприятния за Тръмп резултат, довел до „позорното му отстраняване“ от Белия дом през януари 2021.

Втората причина е, че през последните 75 години в САЩ се наложи своеобразно „желязно правило“, според което, след победата си на президентските избори, управляващата партия губи контрол над Камарата на представителите. От междинните избори през 1950 насам управляващата партия неизменно губи контрол над Камарата на представителите (с изключение на 1998 и 2002), като средната загуба за партията, осъществяваща изпълнителната власт, е 25 места [Tien, Lewis-Beck]. През тези десетилетия междинните избори се превърнаха в най-важната и неподвластна на времето институция за контрол и баланс в рамките на американската демокрация, функционираща „автоматично“, независимо от спецификата на текущия исторически период. Следователно, потенциалният колапс на тази институция създава възможност за превръщането на САЩ в държава с еднопартийно или квазидвупартийно управление, което всъщност е най-важното политическо условие за стабилното функциониране на „олигархичната демокрация“ на Тръмп.

Тръмпистката визия за международните отношения: външната политика като продължение на вътрешнополитическата поляризация в САЩ

Фокусът върху „вътрешното използване“ на въоръжените сили, предполагащ значителни промени в идеологическото им позициониране в американското общество, беше допълнен от новата „Стратегия за национална сигурност на САЩ“, публикувана в началото на декември 2025. Трябва да се отбележи, че публичната версия на въпросния документ силно се различава от този тип документи, чието публикуване започна през втората половина на 1980-те години. Почти всички от 18-те публикувани досега стратегии, като започнем със стратегията от 1987 на администрацията на Роналд Рейгън, са продукт на интелектуалните усилия на аналитичните апарати на американските външнополитически институции, а на практика – на т.нар. „дълбока държава“. Те са разработени на принципа „отдолу нагоре“ и от тази гледна точка с право могат да бъдат наречени държавни стратегии на САЩ. Такава беше и Стратегията за национална сигурност от 2017, приета по време на първия мандат на Тръмп.

Доста лаконичната стратегия от 2025 обаче не може да се причисли към този тип документи, тъй като е съставена „отгоре надолу“ и представлява обобщение на собствените представи на 47-ия президент относно желания от него (може дори да се каже „идеален“) световен ред, към който се стремят както Тръмп, така и технократските среди на американската олигархия, стоящи зад него.

Основополагащият слоган на тръмпистката идеология - „Америка на първо място“, намира отражение най вече в това, че стратегията от 2025 е по същество интерпретацията на Тръмп на Доктрината Монро, формулирана през 1823 от петия президент на САЩ Джон Монро (1817–1825). Самият Тръмп нарича стратегията си „Доктрината Дон-ро“, което е просто и запомнящо се. За основен приоритет на външнополитическата стратегия е обявено Западното полукълбо, което трябва „да остане достатъчно стабилно и добре управлявано, за да може да  предотврати и сдържа масовата имиграция в САЩ. Съединените щати искат правителствата в отделните полукълба да си сътрудничат с тях в борбата с наркотерористите, картелите и други транснационални престъпни организации; САЩ настояват Западното полукълбо да остане свободно от враждебно чуждестранно нашествие или притежаване на ключови активи и да може да поддържа критичните вериги за доставки; като Съединените щати искат да си гарантират постоянен достъп до ключови стратегически точки в тази част на света. С други думи, „поправката на Тръмп“ към Доктрината Монро ще бъде наложена и поддържана в Западното полукълбо [National Security Strategy. P. 5].

Както е известно, през по-голямата част от XIX и първата половина на XX век повечето страни от Централна и Латинска Америка са своеобразни „бананови републики“, т.е. полуколонии на САЩ и енергийни и суровинни придатъци на американската икономика.

Разбирането на Тръмп за стратегията за национална сигурност може да се сведе до стратегия за икономическа сигурност на САЩ, основаваща се на:

• положителен търговски баланс с икономиките на по-голямата част от света;
• постоянен достъп до глобалните вериги за доставки на продукти за американската икономика;
• реиндустриализация, т.е. завръщане на американские фирми и постепенното навлизане на компании от индустриализираните държави в американската икономика;
• възраждане и укрепване на индустриалната и научно-техническата база на американския военно-промишлен комплекс;
• господство на САЩ на световните енергийни пазари;
• укрепване на господстващото положение на американския финансов сектор както в САЩ, така и в чужбина [National Security Strategy. P. 13-15].

Именно по този начин гледат на света американските олигарси, вярвайки – не без основание – че формиращата се от края на ХХ век глобална икономика е изградена върху единни икономически принципи, като основната ѝ обединяваща сила са олигархичните класи и богатите групи, съществуващи във всички повече или по-малко значими икономики по света. В йерархията на личното богатство и състояния в съвременната световна икономика американските плутократи заемат доминиращи позиции, а техните норми и правила на поведение служат като „модели за подражание“ за най-богатите слоеве във всички останали страни. Именно поради тази причина „доктрината на Тръмп“ не обявява Русия и Китай за стратегически противници на САЩ, очаквайки, че в хода на историческата икономическа еволюция тези страни постепенно ще се трансформират в „нормални“ капиталистически държави, които обективно ще заемат подчинено положение спрямо Съединените щати.

Както посочва водещият експерт по международни отношения от Института Брукингс Скот Андерсън, „Новата стратегия за национална сигурност на втората администрация на Тръмп се отклонява от изричния акцент върху конкуренцията между големите сили, който характеризираше двете предшестващи американски стратегии. Както първата администрация на Тръмп, така и първата администрация на Байдън, разглеждаха желанието на Китай и Русия да „оформят свят, противоречащ на ценностите и интересите на САЩ“, като ключово външнополитическо предизвикателство. Китай се определя като дългосрочно „конкурентно предизвикателство“ за глобално влияние, докато Русия е „остра заплаха“, активно ангажирана с „подривна дейност и агресия“. [Anderson] Сега ролята на основния икономически конкурент е отредена на Европейския съюз, за който се смята, че е обречен да се разпадне на „суверенни“ държави, с които САЩ могат лесно да се справят поотделно. Разбирайки добре манталитета на Доналд Тръмп, който разглежда умението за „постигане на сделки“ като новата основна норма на международните отношения, американският експерт по национална сигурност Брадли Боумън, не без сарказъм, обобщава неговото виждане за „победителите и губещите“ в регионалните класации по следния начин. „Победители“ в надпреварата за вниманието, ресурсите и времето на американския президент са Западното полукълбо и, евентуално, Индо-Тихоокеанският регион. „Губеща“ е: Европа. Близкият изток е с „все още неопределен статут, който ще стане ясен в бъдеще, а пък Африка е зона на “свободно плаване”” [Kelly].

Заключение

След края на Втората световна война САЩ последователно разглеждат своята цивилизационна мисия в света като продължение на вътрешната си политика, която сравнително бързо ескалира в „проектирането“ и налагането, включително чрез военни средства, на идеите за американската политическа демократична система и борбата за политически права. С „второто пришествие“ на Доналд Тръмп в Белия дом Съединените щати започнаха да излъчват към външния свят идеите за „олигархична демокрация“ и „плутократичен“ световен ред. Тези концепции по същество предполагат възраждане на модела на управление на римските цезари в съвременния свят. Но, както добре знаем от историята, геополитическата драма и крахът на Римската империя са резултат до голяма степен и от надценената „мощ на Цезаря” в цивилизационното противоборство с „Царството Христово“ [Дюрант].

Литература:

Аристотель. Сочинения в четырех томах. Т. 4. М. 1983.

Дюрант В. Цезарь и Христос. М. 1995.

Маркс К. и Энгельс Ф. Сочинения. Издание второе. Т. 13. М. 1959.

Травкина Н.М. Конституционные истоки кризиса современной политической системы США // Проблемы национальной стратегии. 2024. № 6 (87). С. 56–83.

America’s AI Action Plan. Winning the Race. The White House. Office of Science and Technology Policy. July 2025. – URL: whitehouse.gov/wp-content/uploads/2025/07/Americas-AI-Action-Plan.pdf (date of access: 10.01.2026).

American Oversight Investigating Potential Trump Administration Plans to Deploy Military, ICE at Polling Places // American Oversight. 22.10.2025. – URL: americanoversight.org/american-oversight-investigating-potential-trump-administration-plans-to-deploy-military-ice-at-polling-places/ (date of access: 10.01.2026).

Anderson S. The disappearance of major power competition as a US foreign policy priority. // Breaking down Trump’s 2025 National Security Strategy. Brookings. 08.12.2025. – URL: brookings.edu/articles/breaking-down-trumps-2025-national-security-strategy/ (date of access: 10.01.2026).

Borias R. The Resetting of Tytler's 'Cycle of Civilizations // Montgomery Country News. 13.08.2025. – URL: montgomerycountynews.net/the-resetting-of-tytlers-cycle-of-civilizations-p13729-144.htm (date of access: 10.01.2026).

Bottenfield A. Tytler’s Cycle of Civilizations // ThinkingWest. 16.11.2022. – URL: thinkingwest.com/2022/11/16/tytlers-cycle-of-civilizations/ (date of access: 10.01.2026).

Budget. Budget Projections For FY 2025 // Congressional Budget Office. 17.01.2025. – URL: cbo.gov/topics/budget (date of access: 10.01.2026).

Campbell Ch., Chow A., Perrigo B. The Architects of AI Are TIME’s 2025 Person of the Year // Time. 11.12.2025. – URL: time.com/7339685/person-of-the-year-2025-ai-architects/ (date of access: 10.01.2026).

Cooper R. How Moderate Senate Democrats Enabled Trump’s D.C. Takeover // The American Prospect. 22.08.2025. – URL: prospect.org/2025/08/22/2025-08-22-how-moderate-senate-democrats-enabled-trumps-dc-takeover/ (date of access: 10.01.2026).

Feldstein S. The Rise of Digital Repression: How Technology is Reshaping Power, Politics, and Resistance. N.Y. 2021.

Feldstein S. The Road to Digital Unfreedom. How Artificial Inteligence Is Reshaping Repression // Journal of Democracy. January 2019. P. 40-52.

Green J. Trump Seems to be Planning Coup for the 2026 U.S. Congressional Elections // Agência Publica. 02.09.2025. – URL: apublica.org/2025/09/trump-seems-to-be-planning-a-coup-for-the-2026-u-s-congressional-elections/ (date of access: 10.01.2026).

Jacobs T. Democracy is more fragile than you think // University of California. 01.02.2024. – URL: universityofcalifornia.edu/news/democracy-more-fragile-you-think (date of access: 10.01.2026).

Kelly L. Trump’s new national security strategy: 5 key takeaways // The Hill. 12.05.2025. – URL: thehill.com/policy/international/5635890-trump-national-security-strategy/ (date of access: 10.01.2026).

Kreps S., Kriner D. How AI Threatens Democracy // Journal of Democracy. October 2023. P. 122-131. – URL: journalofdemocracy.org/articles/how-ai-threatens-democracy/ think (date of access: 10.01.2026).

Levitsky S., Way L., Ziblatt D. The Price of American Authoritarianism. What Can Reverse Democratic Decline? // Foreign Affairs. January/February 2026. – URL: foreignaffairs.com/united-states/american-authoritarianism-levitsky-way-ziblatt#

Levitsky S., Ziblatt D. How Democracies Die. What History Reveals About Our Future. N.Y. 2018.

Levitsky S., Ziblatt D. Tyranny of the Minority: How to Reverse an Authoritarian Turn and Forge a Democracy for All. London. 2023.

The Long-Term Budget Outlook: 2025 to 2055 // Congressional Budget Office. March 2025. – URL: cbo.gov/publication/61187 (date of access: 10.01.2026).

Marquis Ch. Peter Thiel, Would-Be Philosopher King, Takes on Democracy // Jacobin. 10.06.2025. – URL: jacobin.com/2025/10/peter-thiel-would-be-philosopher-king-takes-on-democracy (date of access: 10.01.2026).

Mikkelson D. The Fall of the Athenian Republic. Law professor's analysis demonstrates that the results of the last presidential election correspond to a prediction about the downfall of democracy // Snopes. 23.06.2013. – URL: snopes.com/fact-check/the-fall-of-the-athenian-republic/ (date of access: 10.01.2026).

National Security Strategy of the United States of America. November 2025. – URL: whitehouse.gov > uploads > 2025/12. pdf.

Presidential Documents. Executive Order 14179 of January 23, 2025. The President Removing Barriers to American Leadership in Artificial Intelligence // Federal Register. 31.01.2025. P. 8741-8742. – URL: en.wikipedia.org/wiki/File:Executive_Order_14179.pdf (date of access: 10.01.2026).

Presidential Documents. The President. Executive Order 14333 of August 11, 2025. Declaring a Crime Emergency in the District of Columbia. August 11, 2025 // Federal Register. 14.08.2025. P. 39301-39303. – URL: federalregister.gov/documents/2025/08/14/2025-15550/declaring-a-crime-emergency-in-the-district-of-columbia (date of access: 10.01.2026).

Presidential Documents. The President. Executive Order of September 5, 2025. Restoring the United States Department of War // Federal Register. 10.09.2025. P. 43893. – URL: federalregister.gov/documents/2025/09/10/2025-17508/restoring-the-united-states-department-of-war (date of access: 10.01.2026).

Pulliam R. The eight stages of democracy // Al.com. Alabama. 22.08.2016. – URL: al.com/opinion/2016/08/eight_stages_of_democracy.html (date of access: 10.01.2026).

Statistics. Elections // American Presidency Project. 2000. – URL: presidency.ucsb.edu/statistics/elections/2000 (date of access: 10.01.2026).

Thiel P. The Education of a Libertarian // CATO Unboud. A Journal of Debate. 13.04.2009. – URL: cato-unbound.org/2009/04/13/peter-thiel/education-libertarian/ (date of access: 10.01.2026).

Thiel P. The Straussian Moment // Hamerton-Kelly R. (Ed.). Politics and Apocalypse. Michigan. 2007. P. 189-218. – URL: jstor.org/stable/10.14321/j.ctt7zt6qq.9 (date of access: 10.01.2026).

Tien Ch., Lewis-Beck M. Forecasting suggests the Republicans will lose 28 seats and the House in the 2026 midterm elections // LSE Phelan United States Centre. 13.10.2025. – URL: blogs.lse.ac.uk/usappblog/2025/10/13/forecasting-suggests-the-republicans-will-lose-28-seats-and-the-house-in-the-2026-midterm-elections/ (date of access: 10.01.2026).

The Tytler Cycle Revisited by John Eberhard. 16.06.2015. – URL: redhotpawn.com/forum/debates/the-tytler-cycle-revisited-by-john-eberhard.156064 (date of access: 10.01.2026).

White House Unveils America’s AI Action Plan // The White House. 23.07.2025. – URL: whitehouse.gov/articles/2025/07/white-house-unveils-americas-ai-action-plan/ (date of access: 10.01.2026).

*Старши научен сътрудник в Института за САЩ и Канада на РАН