Едва ли има друга политическа фигура, не само в Латинска Америка, но и в целия свят, която да e толкова многопластова и противоречива, като настоящия президент на Аржентина – Хавиер Милей.
За Милей са дадени толкова определения, епитети и прякори, че може да не се наложи да го наричаме по име до края на тази статия и това няма да е проблем. Kрайнодесен либертарианец, радикалист, популист, „човекът с резачката“ („The chainsaw man”), “лудият“ („El loco”), “перуката“ („El peluca”), „лъвът” („The lion”) или „aнархо-капиталист”, като последните две определения са дадени и предпочитани от самия него.
Всички тези квалификаиции пораждаха скептицизъм и дори подигравки от опонентите на аржентинския политик по време на предизборната му кампания през 2023. Днес – малко повече от година след като той взе в ръцете си властта в страната, нещата стоят по съвсем различен начин – и то не в полза на опозицията.
Хавиер Милей пое управлението на Аржентина в един от най-сложните икономически и социални периоди на нейната история. Още по време на предизборната си кампания, той заяви, че за да може страната да излезе от изключително тежката финансова криза, се налага да се приложи т.нар. „шокова терапия“ – радикален план за стабилизиране на икономиката. Планът включва широкообхватни мерки за съкращаване на държавните разходи, както и обезценяване на песото с почти 50%. „Ще направя шокова корекция и ще вкарам икономиката във фискален баланс. И тъй като обещах да не повишавам данъците, това означава, че ще го сторя чрез намаляване на разходите - заяви Милей, добавяйки, че това ще доведе до много трудни месеци за страната - Фискалният баланс не подлежи на обсъждане. Фискалното равновесие не е предмет на дебати. Ще уволня всеки министър, който харчи твърде много“.
Макар и радикални, мерките дават резултати – инфлацията спадна от 25% месечно, през декември 2023, до под 3% през декември 2024. На „шоковата терапия“ ще се спра подробно по-долу, тук само ще спомена, че тези сурови мерки не лишиха аржентинския президент от обществена подкрепа. В проучване на Poliarquía от ноември 2024, Милей регистрира рейтинг на одобрение от 56% - т.е. точно същото ниво на подкрепа, както и по време на изборите.
Вероятно успехът на либертарианеца се дължи на ясните и адекватни мерки, които заложи още в предизборната си кампания, както и на искреността на изявленията му, че процесът няма да е лесен, но ще се окаже ефективен. Подробният план, който Милей представи на аржентинските гласоподаватели през 2023, вероятно изглежда амбициозен, но показва, че с ясни и категорични цели могат да се постигнат завидни резултати.
Скептицизмът към действията на Милей се оказа силно преувеличен и по други причини – от една страна, мащабът на проблемите на Аржентина и свързаното с тях статукво са толкова големи, че жителите на страната се оказаха в безизходица с единствената оцеляла надежда да бъде постигната промяна, независимо от цената. Страната, опитала преди това всичко останало, включително 16 години популизъм в лицето на киршнеристите (т.е. на съпрузите Нестор и Кристина Киршнер, които последователно заемат президентския пост в страната през периода 2003-2015, и на президента Алберто Фернандес, управлявал през 2019-2023), и провалилия се експеримент с осъществяването на постепенна пропазарна реформа на президента Карлос Менем (1989-1999). На този фон екстравагантното поведение на Хавиер Милей изгодно го отличава в очите на аржентинците от дискредитиралите се досегашни политически лидери.
Година след поемането на президентския пост Еl loco („Лудият”) показа както на своите сънародници, така и на целия свят, че независимо от спорния си имидж, с който впрочем се гордее, той е напълно искрен, когато казва, че е готов да превърне Аржентина в проспериащата държава, каквато е била някога, перефразрайки лозунга на своя фаворит Доналд Тръмп: Make Argentina Great Again!
Независимо дали в популисткия дискурс или в лавирането между различни идеологии, философии и религии, Хавиер Милей очевидно е в състояние да даде еднакво добър урок и по икономика, и по изграждане на имидж. Въпросът тук е не, кой от двата ще бъде водещ, а кой ще е решаващ.
Ризултатите от икономическите реформи, „шоковата терапия“ и либерализирането на пазара
Както споменах, икономическата реформа, която Хавиер Милей поде още от началото на своя мандат през ноември 2023, се реализира под формата на „шокова терапия“, т.е. първоначално залага на радикални мерки, за да започне след това постепенното възстановяване на страната.
Преди да се спра на тези мерки, ще припомня резултатите от икономическите реформи през първата година от управлението на Милей. Към ноември 2024 месечната инфлация беше под 3% (близо до най-ниското и ниво за годината), което е впечатляващо постижение на страната с най-високата инфлация в света от над 300% (по време на пика ѝ в средата на 2024, и 211%, през 2023). Според Централната банка на страната, годишната инфлация в края на 2024 е около 119%, т.е. значително по-малко от споменатите вече високи нива в средата на 2024 и края на 2023.
Зад радикалните реформи стоят добре обмислени действия, т.е. обещанията на Милей и екипа му за подобряване на икономическата и социалната ситуация в страната се базират на предварително обмислена стратегия. Още е рано да се каже обаче, дали резултатите от нея ще продължат да са все така благоприятни за президента и през следващите месеци и години от мандата му.
И така, кои бяха на най-важните мерки, които „анархо-капиталистът” Милей започна да реализира още от първия си ден като президент.
Сред инструментите за борба със свърхинфлацията, споменати още в предизборната кампания на Милей, беше съкращаването на броя на министерствата, като до края на 2024 те бяха намалени с над 50% (от 19 на 8). Част от икономическата реформа е и съкращаването на най-малко 50 000 държавни служители като Милей е категоричен, че не би подновил нито един договор, освен ако това не е абсолютно наложително. Целта е постигането на фискален баланс – нещо изключително важно, предвид факта, че – както твърди самият Милей - за последните 123 години, Аржентина е регистрирала бюджетен дефицит през 113 от тях.
Други предприети мерки в икономически и социален план са свързани с елиминирането на характерната за страната схема на. “посредничество”, т.е. на т.нар. „мениджъри на бедността“. В рамките и нуждаещите се получават социални услуги, чрез посредници, наречени „охрана“, като срещу това понякога се налага да бъде извършена насрещна услуга, поверена на група, известна като piqueteros – или движението на безработните. То се формира в резултат от ръстa на безработицата и ескалиращата бедност по време на управлението на президента Карлос Менем (1989-1999), създали почвата за появата на силни протестни настроения и различни форми на организиране на хората, загубили работата си и изправени пред сериозен риск да бъдат задълго изключени от пазара на труда. Тези групи са много активни при управлението на „киршнеристите” и най-вече на Кристина де Киршнер (2007-2015), когато мобилизацията на работническите групи придобива огромни мащаби, особено в южните щати на страната (като Огнена земя).
Сред породилите полярни оценки действия на президента Милей са и радикалните реформи за намаляването на държавните разходи в сферата на университетското образование. Тази популистка мярка следва да се разглежда в контекста на борбата със статуквото и корумпираните елити, част от които – поне според президента – са и академичните ръководства. В тази връзка Милей наложи вето на закона, целящ увеличаване на финансирането на университетската система. Стигна се дотам, че през април 2024, Университетът в Буенос Айрес (където учат над 300 хиляди студенти) беше принуден временно да спре топлата вода и климатиците и да изключи осветлението в много от сградите си. Според аржентинския президент, „ако учените и интелектуалците смятат, че са толкова полезни, нека излязат на пазара и да продават проучванията си, както всички останали.“, което само по себе си илюстрира недоверието му към държавното обучение. Милей твърди, че тези мерки са необходими, тъй като сегашната система на ниски такси и безплатно обучение в университетите облагодетелстват най-вече т.нар. „касти“.
Други важни, макар и не толкова показни действия, свързани с борбата с корумпираните елити, респективно с „раздутите“ разходи, също пораждат ожесточени спорове. Милей отново предлага радикални мерки на институционално ниво, касаещи две важни звена - държавната авиокомпания Aerolineas Argentinas, както и Централната банка. По отношеие на първата, президентът е категоричен, че тя „или се приватизира, или се затваря”. Ще припомня, че компанията вече бе приватизирана веднъж през 1990 (по време на управлението на Карлос Менем), но през 2008 беше ренационализирана от правителството на Кристина де Киршнер. Сред причините сегашния президент да иска да приватизира Aerolíneas Argentinas е, че държавната самолетна компания е натрупала дълг от повече от 8 милиарда долара след ренационализацията си през 2008, което означава почти 500 милиона годишен дефицит. Освен това, според управляващите, тя поддържа персонал от 1204 пилоти, които управляват едва 81 активни самолета, т.е. на един самолет се падат по 15 пилоти. В свое изявление през септември 2024 говорителят на президента Мануел Адорни обяснява действията на Милей с желанието му да сложи край на многобройните привилегии, които авиационната компания ползва за сметка на аржентинските данъкоплатци.
Всъщност, всички действия и апели на Милей са свързани с фундамента на управлението му, а именно – свободата. Но въпреки твърдението на президента, че има предвид свободата като изконно човешко право, в случая става дума най-вече за свободата на пазара, т.е. за неговата тотална либерализация. Свободният пазар е най-важната част от политиката на Милей, който многократно е заявявал, че иска да направи Аржентина най-свободната страна в света, изпреварвайки в това отношение страни като Австралия, Нова Зеландия и Швейцария.
В този контекст следва да се разглежда и идеята за премахването на Banco Central (Централната банка) като начин за ограничаване на държавната намеса в икономиката и преход към напълно свободно пазарно стопанство. Милей вярва, че с премахването на тази ключова институция държавата ще бъде лишена от основен инструмент за управление на икономиката, което пък ще гарантира свободата на аржентинския пазар.
Активните и последователни действия на президента за пълна либерализация на пазара се съпровождат с окровено антисоциалистическа (антисоциална) реторика. Във всяко свое изказване, Милей не пропуска възможността да обяви соцалистическата идеология за най-големия враг на всяка развиваща се икономика. Пример за това бе и изказването му на миналогодишния Световен икономически форум (СИФ) в Давос, Швейцария, през януари 2024. Там той заяви, че Западът е в опасност, тъй като социализмът настъпва, „носейки бедност и мизерия“. В Давос Милей отново засегна темата за „привилегированите касти“ (лайтмотивът и на предизборната му кампания), и техните лобисти в лицето повечето западни лидери, които, стремейки се да станат интегрална част от тези „касти”, изоставят модела за свободата, заменяйки го с „нещо, което трябва да бъде наречено колективизъм“: „Случаят с Аржентина е емпирично доказателство за това, че няма значение колко си богат, с колко природни ресурси разполагаш, колко и какви умения притежава населението на страната, колкото и образовано да е, колкото и кюлчета злато да имаш... ако се предприемат мерки, които пречат на свободното функциониране на пазарите, свободата на конкуренцията и търговията, атакуващи частната собстеност. Единственият резултат ще е бедност и нищета. (…) Днес съм тук да поканя останалите държави от Западния свят да се върнат отново на пътя на просперитета, икономическата свобода, ограничената държава и неограниченото уважение към частната собственост.“
Подобни изкавания илюстрират усилията на аржентинския президент за прокарването на свободна пазарна икономика. На 79-тата Генерална асамблея на ООН във Вашингтон, той, в типичния си категоричен стил, отново не пропусна възможността да обвини Световната организация, че прокарва „социалистически и колективистични идеологии”. Изказванията му на подобни световни форуми (включително в Давос - 2025), в които той се позиционира като „сам срещу всички“ и борец за „благото на света“, превръщат Милей, който в глобален план все още бива третиран като „политически аутсайдер”, в „герой” за обикновените аржентинци. Позиционирането му като лидер, който застава срещу корумпираните елити и работи за благото на обикновените хора може и да е популистки прийом, но без съмнение спомага за имиджа и общественото одобрение за Милей. Доказателство за това е, че след повече от година управление подкрепата за аржентинския президент остава непроменена.
Линията на поведение и политиката на Хавиер Милей силно напомня за управлението на президента Карлос Менем (1989-1999), когато Аржентина също страда от последиците от хиперинфлацията. Самия Милей неведнъж споделя, че се вдъхновява от Менем в усилията си постигане на различни икономически цели, включително доларизацията на аржентинската икономика. Тук следва да отбележа, че навремето действията на Менем не доведоха до значително икономическо подобрение и не донесоха позитиви за управлението му. Това би трябвало накара Милей да внимава повече при вземане на решения относно икономическите реформи, както и в усилията за изграждане на собствения му политически имидж, разглеждан в контекста на популисткия дискурс. Въпреки спорните резултати от управлението на Карлос Менем, Хавиер Милей твърди в едно скорошно свое интервю, че то е второто най-добро в Аржентина, след неговото, разбира се.
В заключение ще добавя още един щрих към икономическата политика на Милей и неговата крайна цел – свободния пазар, който вероятно е най-показателен за нея, както и за имиджа на сегашния аржентински президент. Това е лозунгът на неговата предизборна кампания: Viva la libertad, carajo! (Да живее свободата, по дяволите!), който отлично отразява специфичните особености на Милей – борбата за икономическа свобода, съчетана с дързост и бунтарство и като резултат от всичко това – самопозиционирането му като глобален политически аутсайдер, включително чрез употребата на на реторика, която едва ли друг политик би имал смелостта да използва.
Урок по изграждане на имидж – нова ера в култа към личността
Във всяко свое действие, Хавиер Милей демонстрира завиден усет към спечелване симпатиите на аржентинците. Той не държи да привлече на своя страна елитите, а обикновените хора. Агресивната му реторика и противопоставянето на всички властимащи, рискуват да му навлекат сериозни врагове и да го поставят във външнополитическа изолация, но в същото време могат да му спечели симпатиите на ключови стратегически съюзници като САЩ и Израел. Което за пореден път показва, че целенасочените действия на Милей не са за подценяване и на тях в никакъв случай не бива да се гледа с насмешка.
Всъщност, в поведението на аржентинския президент няма нищо случайно. Нито едно негово изказване, публикация в социалните медии или публично изявление, не е направено без прецизна предварителна и подготовка. Затова и изявите му, основно онлайн, изглеждат толкова дръзки и „непринудени“, че впечатляват и най-големите скептици. Би могло дори да се каже, че имиджовата политика на Милей спомага за формираннето на своеобразен, култ към личността на президента и е добър урок по PR и надграждане на имиджа му на съвършено ново, по-високо ниво.
В случая нямам предвид звучащите налудничаво твърдения на Милей, че е клонирал и говори с мъртвите си кучета (а живите смята за свои деца), че е тантричен секс-гуру, че опазването на околната среда е „глупост“, измислена, за да се събират повече данъци, и какво ли още не. Става дума за изключително прецизно изграждане на имидж, което – погледнато отстрани - изглежда като поредица от неуравновесени изблици, но ако се вгледаме малко по-задълбочено ще открием иновация в политическото поведение, която вероятно ще спечели на аржентинския президент още повече симпатизанти. Подобно на хамелеон, Милей може умело да се превъплъщава в различни роли, изпадайки от от една крайност в друга и демонстрирайки завидни актьорски умения. Силата на либертарианеца е в социалните медии и той се възползва оптимално от тях. Истината е, че те играят ключова роля за положителната нагласа на аржентинците към техния президент. Впрочем, той има фенове по целия свят, които следят провежданата от него политика и не крият възхищението си от действията и поведението му. В различни интервюта, самият Милей споделя, че благодарение на социалните медии и най-вече X, (в миналото – Twitter, собственост на Илън Мъск) има възможност да каже това, което мисли без да зависи официалните медии, където – по собствените му думи – е обект на сурова цензура.
„Животът” на аржентинския президент в интернет-пространството е интензивен и изпълнен почти изцяло с публикации, целящи формирането на специфичен култ към собствената му личност. Дали всичко, което виждаме в профилите му във Facebook, Instagram и X, е плод на реалността или въображението е въпрос, на който няма лесен и еднозначен отговор. Едно обаче е ясно – аржентинският президент съзнателно се стреми да героизира собствената си личност не с индиректни и сложни съобщения, а с преки и лесносмилаеми послания. Но дали това е правилният подход и дали работи? Ако се съди по данните за общественото доверие и одобрение за него, както и по коментарите в социалните мрежи, би могло да се каже, че тази стратегия на Милей му носи успех, който в бъдеще вероятно ще продължи да нараства. Както споменах по-горе, общественото одобрение към Милей е все така високо, както по време на предизборната му кампания, а що се отнася до коментарите в мрежата, те са до голяма степен положителни, като във все повече от тях се твърди, че „това е най-добрият президент, който Аржентина някога е имала“. Което пък е най-доброто доказателства, че поне засега тази стратегия наистина работи.
Хавиер Милей многократно е споделял симпатиите си към собственика на X (Twitter) Илън Маск. Според него, всички либертарианци харесват X и използват социалната мрежа, защото там всеки може да каже, каквото иска, без да му бъде налагана цензура. В свое интервю аржентинският президент нарича американския бизнесмен „изключително смела“ личност, с чиято помощ (благодарение на социалната му медия) могат да бъдат разобличавани корумпираните политици и обслужващите ги традиционни медии. Милей допълва, че с помощта на подобни онлайн канали, неподвластни на корупцията, репутацията на един честен политик като него самия може се запази неопетнена, което не би могло да се случи, ако се разчита на традиционните аржентински медии.
Разбира се, изградените в последно време топли отношения между аржентинския президент и Илън Мъск не се базират единствено на сходните идеи, които те изповядват. И двамата преследват собствени цели, които са колкото различни, толкова и сходни. Въпросът за икономическата взаимопомощ изобщо не се поставя под съмнение, но тя е само част от процеса на изграждане на бизнес-приятелските отношения между двамата. Все пак, става дума за Хавиер Милей, чиято политика, която доста често се слива с личния му живот, може да се определи най-точно от две думи – икономика и имидж.
Истината е, че зад привидно чисто идейното партньорство между двамата, прозират откровено комерсиални цели. А, именно – залежите на литий в Аржентина и значението им за автомобилния бизнес на Илън Мъск.
Както е известно, Милей и Мъск се срещнаха още през април 2024 в гигафабриката на Тесла в Остин, Тексас, където обсъдиха възможностите на свободния пазар, освен това аржентинският президент изрази готовност да подкрепи Мъск в съдебната битка, която се води срещу него в Бразилия заради обвинението на собственика на Тесла срещу съдия от Върховния съд на страната, че цензурира социалните медии (Мъск нарече съдията „диктатор“ и заяви, че няма да се подчини на решението му за „блокиране на потребителите, разпространяващи дезинформация”). На свой ред, домакинът обеща да се включи в редица инициаива в Аржентина, пропагандиращи свободния пазар и преминали с голям успех. Далеч по-важно обаче бе, че двамата обсъдиха възможността за съвместно разработване на мащабните находища от литий в Аржентина (ключова суровина за производството на акумулатори, включително за електромобилите Тесла). Посланикът на Аржентина в САЩ Херардо Вертейн потвърди, че аржентинският президент и американският милиардер са обсъдили възможността за големи външни инвестиции в добива на литий и подчерта, че „Мъск изтъкна, че иска да помогне на Аржентина“.
Проблемът с гарантиране доставките на литий е от ключово значение за САЩ в контекста на глобалната им конкуренция с Китай за достъп до стратегически суровини. При това Пекин има известно предимство в тази надпревара, сключвайки сделки за доставки с редица държави от Южна Америка и Африка срещу финансиране и инвестиции в техните икономики. В момента китайците контролират не само производството на акумулаторни батерии, но и основните обеми от необходимите за това суровини. Според Ед Конуей: „САЩ са абсолютно зависими от Китай по начин, по който не са били зависими по време на нито една друга индустриална революция от началото на XX век насам. През епохите на двигателите с вътрешно горене, на силиция, на бетона и на промишления добив на полезни изкопаеми САЩ още от самото начало имаха водещи позиции в тези технологии. Но нещата не стоят така в епохата на батериите, в която Америка трябва да разчита на Китай за пречистената мед и алуминия във фолиото на електродите, както и за повечето катодно активни материали и графити.“ (1).
Аржентина е една от страните с най-големи залежи на литий. Заедно с Чили и Боливия, тя е част от т.нар. „литиев триъгълник“, където се намират около 70% от проучените световни запаси от литий. Според последните оценки, Аржентина разполата с около 19 милиона метрични тона запаси от литий, което я поставя на трето място по запаси в световен мащаб, след Чили и Боливия.
Постигането на „литиева сделка” между Аржентина и САЩ едва ли ще се забави след като Тръмп отново е в Белия дом, още повече че в Буенос Айрес разчитат на американската подкрепа в МВФ, на който страната дължи 42 млрд. долара, както и за повишаване на доверието на чуждестранните инвеститори към нейната икономика. На свой ред, Илън Мъск активно използва социалната си медия Х за утвърждаване имиджа на аржентинския президент, който се очертава като един от ключовите чуждестранни съмишленици и съюзници на Тръмп. В тази връзка ще припомня, че през септември 2024 беше излъчен първият епизад на документалния сериал Milei - La Serie, с подзаглавия De cero a presidente (От нулата до президент) и El fenomeno que cautiva al mundo (Феноменът, който завладя света). Сериалът е достъпен единствено в социалната медия на Илън Мъск – X, която е и негов създател, а режисьор на поредицата е Сантяго Ория - чест спътник на Милей по време на пътуванията му в чужбина. Критиците отбелязват, че филмът е крайно едностранчив, макар че представя множество реални факти от живота на президента, и очевидно цели да изтъкне контраста между него и предшествениците му, довели Аржентиа до дълбока криза. Сериалът е заснет само на испански език и не предлага субтитри на английски, което ясно показва, за коя аудитория е предназначен, независимо, че платформата, в която се разпространява, е северноамериканска. Ако се съди по коментарите на зрителите, Хавиер Милей наистина се ползва с масова подкрепа, а излъчването на сериала допълнително я подхранва (макар да липсва яснота, дали и кога ще бъдат излъчени следващи епизоди от него).
Както стана дума по-горе обаче, замяната на традиционните с модерните онлайн медии, е „нож с две остриета“, т.е. има не само предимства, но и недостатъци. В случая с Милей например, използването им може да изкриви представата за него, тъй като се предлага и налага единствено собствената му позиция и напълно липсва възможност за диалог с опозицията. Във всеки случай е очевидно, че Милей е напълно наясно относно възможностите на съвременните канали за комуникация и се възползва от тях повече от всеки друг политически играч, при това не само вътре в страната.
Както споменах, аржентинският президент е особено активен в платформи като Instagram, X и YouTube. За поддържането на своя имидж, той особено умело използва Instagram, където може да създава различни профили, освен официалния, за да предлага на аудиторията си публикации, свързани с „героичните му усилия” в полза на народа, както и за да критикува и осмива опозицията по всички възможни начини, тъй като там цензурата и регулацията не са от първостепенно значение, ако изобщо ги има. Освен това, основната аудитория на платформата Instagram са млади хора, които според проучванията, формират гръбнака на неговия електорат.
MAGA (Make Argentina Great Again)!
Хавиер Милей беше първият държавен лидер, който се срещна с Доналд Тръмп непосредствено след победата му на президентските избори през ноември 2024 в имението Мар-а-Лаго във Флорида. Както можеше да се очаква, на срещата присъства и Илън Мъск, който е страстен последовател и спонсор на политическата кампания на Тръмп, както и любимият актьор на новия американски президент Силвестър Сталоун. Малко по-късно, Милей произнесе реч по време на провелата се за първи път в Буенос Айрес Консервативна конференция за политическо действие (CPAC), в която разкритикува левите идеологии, като паралелно с това възторжено похвали Илън Мъск, който според него, помага за „спасението” на цялото човечество.
Профилите на Милей и Тръмп са много сходни, не само по отношение на действията им, но и на използваната от тях реторика. И двамата са класически популисти, спечелили си значителна подкрепа, позиционирайки се като аутсайдери, отправящи открито предизвикателство към политическия истъблишмънт. Те предпочитат да се обръщат директно към хората и често формулират посланията си по начин, който представя традиционните политически елити като корумпирани или неефективни.
И двамата лидери са известни със своята остра и провокативна реторика. Използването на социалните медии (особено на Х) от Тръмп за изразяване на нестандартните му и понякога противоречиви възгледи е добре известно. По същия начин, Милей използа експресивен и понякога нецензурен език за да критикува политическата и икономическа система на Аржентина. Честата му употреба, както и постоянните обиди, които президентът сипе срещу политическите си опоненти, е сходна с агресивния и нерядко откровено подстрекателски стил на Тръмп.
По отношение на техния бекграунд, и единият и другият притежават сериозен (макар и несравним по мащабите си) бизнес опит, преди да влязат в политиката. Тръмп е магнат в областта на недвижимите имоти и телевизионните прояви, докато Милей, преди да стартира политическата си кариера, е дългогодишен икономист и финансов консултант. Именно техният бизнес опит формира и подхода им към управлението, като и двамата наблягат на икономическите реформи и пропазарните решения.
Разбира се, между двамата има и много други сходства, чиито анализ е отделна тема. По-важното тук е да споменем, че целта на Милей е да постигне икономически и партньорски взаимоотношения както със САЩ, така и с Израел (на политиката му спрямо еврейската държава ще се спра по-долу). В публичнте си изяви аржентинският президент споделя, че именно сближаването с двете най-демократични страни в света (по собствените му думи) е основна външнополитическа задача на неговото управление.
В политиката му както по отношение на Съединените щати, така и на Израел, целите на Милей са свързани с икономическия растеж, националната сигурност и обвързването на Аржентина със „силни и демократичните съюзници“. Стремежът му към по-силни икономически връзки със САЩ се определя най-вече от необходимостта от машабни външни инвестиции и управлението на гигантския дълг на страната, а тези с Израел се градят на основата на дипломацията, достъпа на технологии и сигурността. Всъщност, външната политика на Милей отразява неговите по-широки цели за намаляване на икономическата уязвимост на Аржентина и позиционирането на страната като по-активен участник в глобалния пазар.
Религиозния синкретизъм
На фона на последователния курс, следван от Хавиер Милей, особено във външнополитически план, се забелязва специфична линия на поведение и дори своеобразен религиозен синкретизъм. Както стана дума по-горе, за аржентинския президент са особено важни дипломатическите и икономически отношения с Израел и САЩ. Публично демонстрираният от Милей (който е католик) интерес към юдаизма е показателен в това отношение. Впрочем, тук е мястото да припомня, че еврейската общност в Аржентина, наброяваща 250 000 души, е сред най-големите в Латинска Америка. Милей например често споменава, че изучава Тората (т.е. традиционното юдейско религиозно право, съдържащо се в т.нар. Петокнижие), макар че от друга страна изтъква и католическата си идентичност. Според него, Бог, в когото вярва, е „либертарианец“, като него самият, а „анархокапитализмът“ е естествения ред на света.
Крайнодесният икономист често се позовава в своята реторика, както на решението да изучава Тората, така и на идентичността си като католик. Милей казва, че вярва в Бог, за когото настоява, че е „либертарианец“ – точно като него самия, и твърди, че предпочитаната от него идеология „анархокапитализъм“ всъщност е естественият ред на света. В интервю за El Pais той изтъква, че „равинът, който ми помага да изучавам Тората, ми казва, че трябва да я разглеждам от гледна точка на икономическия анализ“, а в друго интервю за La Nacion подчертава: „международно признат съм за приятел на Израел и ученик на Тората“.
Всъщност, Милей не е единственият латиноамерикански политик, демонстриращ подобни „религиозни отклонения“. Ще припомня, че бившият бразилски президент Жаир Болсонару (2019-2023) например, се ползваше с пълната подкрепа на влиятелната евангелистка общност в страната (мнозинството от чието население изповядва католицизма)
В речта си на 79-та сесия на Генералната асамблея на ООН през септември 2024 аржентинският държавен глава отново декларира непоколебимата си подкрепа за еврейската държава във войната и с палестинците в Газа. В добре познатия си агресивен стил Милей обвини Световната организация за критиките и към израелските действия в конфликта, обвинявайки я, че не позволява на Израел, който самият той определя като единствената либерална държава в Близкия изток, да се защити от тероризма. Впрочем, Милей дори си позволи да постави под въпрос фундаменталната роля на ООН, заявявайки, че с отношението си към Израел, организацията влиза в разрез със собствените си основополагащите принципи за насърчаване на мира и човешките права.
Както можеше да се очаква тази произраелска реторика моментално му спечели одобрението на израелския представител в ООН – Дани Данон, който заяви: „Благодаря Ви, президент Милей, Вие сте истински приятел на държавата Израел! В тази зала, където цял ден клеветиха Израел, Вие показахте смелост и ни подкрепихте!“ (2). Впрочем, в това отношение, позицията на Милей до голяма степен съвпада с тази на американските консерватори, демонстриращи силен скептицизъм към международните институции и „най-вече към ООН, която смятат както за антиизраелска, така и за бариера пред възможността САЩ да действат напълно свободно, и са предпазливи по отношение на много от съюзниците си“ (3).
При едно от поредните си пътувания в САЩ аржентинският президент беше обявен от еврейската общност в Маями за „международен посланик на светлината“, като знак на признателност за неговата безусловна подкрепа към Израел. При посещението си в Израел пък, той участва в молитва на прословутата Стена на плача в Йерусалим, заедно с еврейския равин, който го наставлява при изучаването на Тората. Следва да спомена и, че непосредствено след нападенията срещу фенове на израелския футболен отбор Макаби Тел Авив в Нидерландия, аржентинското Външно министерство излезе с декларация, в която обвинява извършителите им в нарушаване на исконните хуманни принципи: „Република Аржентина решително и категорично осъжда достойните за съжаление антисемитски атаки в Амстердам след футболния мач между Макаби Тел Авив и Аякс. Епизоди на насилие като тези, насочени срещу израелски фенове, представляват пряко нарушение на основните принципи на уважение и съвместно съществуване и следователно са неприемливи“.
Исгината е, че откровено произраелската политика на Хавиер Милей цели както да му гарантира подкрепата на влиятелната еврейска общност в Аржентина, таки и тази на САЩ и Израел на международно ниво. Тоест, интересът на аржентинския лидер към юдеизма има не толкова емоционални, колкото прагмагични измерения, като само бъдещето ще покаже, дали възприетият от него курс ще се окаже правилен и от полза за страната му.
Заключение
В заключение може да се каже, че въпреки оправдания скептицизъм на мнозина към интересната и противоречива личност на Хавиер Милей, неговата политика преследва достатъчно ясни цели, а самият той се стреми към последователната им реализация. Очевидно за аржентинския президент изграждането и поддържането на собствения му имидж и дори на своеобразен култ към неговата личност е също толкова важно, колкото и икономическия просперитет и прокарването на работещи, макар и сложни за изпълнение реформи.
Както стана дума по-горе, въпросните реформи започват да дават резултати и това несъмнено изпълва с гордост аржентинския президент, който в редица свои публични изявления убедено твърди, че неговото правителство е най-доброто което Аржентина някога е имала.
Въпреки съществуващия потенциал за възникване на обществено недоволство и евентуални протестни и стачни действия, засега такива не се наблюдават или поне не в големи размери, независимо от драстичната „шокова терапия“, която Милей стартира още от началото на своя президентски мандат. Най-вече, защото този план беше заложен и в предизборната му кампания, което показва наличие на визия за бъдещето на Аржентина с конкретни цели - нещо, което в последно време е рядко явление не само за тази страна, но и за региона и света, като цяло.
Днес Буенос Айрес е изненадващо спокоен. Аржентинците, макар и да не са кой знае колко оптимистично настроени, изглежда излизат от продължителния период на дълбок песимизъм и недоволство. Както посочва в тази връзка Бенджамин Гедан, директор за Латиноамериканската програма на изследователския институт Wilson Center: „Посетих Аржентина през април 2024 и още тогава беше ясно, че почти всички са подценили Милей, включително и аз, самият“.
Може би точно в това се състои геният на аутсайдера – да съумее получи още по-устойчиво и силно одобрение, независимо от завидния скептицизъм към него, и желанието му всеки, който го е подценил, „да си признае“ грешката и да погледне към ексцентричния аржентински политик с други очи - тези на надеждата.
Бележки:
- Ед Конуей, Материалния свят, Бард, София, 2024, с. 399
- https://www.ynetnews.com/article/rkkvtnzra /достъпен на 23.09.2024 г./
- Мършаймър, Д., Уолт, С., Израелското лоби и външната политика на САЩ, Труд, София, 2023, с. 208
Източници:
https://www.reuters.com/world/americas/what-does-argentinas-shock-therapy-economic-package-involve-2023-12-13/
https://www.flagman.bg/article/311914
https://www.dw.com/en/argentinas-milei-meets-elon-musk-at-tesla-factory/a-68809179
https://www.ynetnews.com/article/rkkvtnzra /достъпен на 23.09.2024/
Ед Конуей, Материалния свят, Бард, София, 2024.
Мършаймър, Д., Уолт, С., Израелското лоби и външната политика на САЩ, Труд, София, 2023.
*Докторант в Катедра „Политология” на УНСС
