В течение на дълго време концепцията за мита и създаването на митове беше подценявана, поне що се отнася до влиянието и за формирането на стабилен идеологически и идентификационен дневен ред.
Повечето държави действаха в тази посока по-скоро инстинктивно, водени от дълбоко вкоренените си национални идеи или от своето историческо наследство. В една или друга степен, митовете диктуват определени модели на поведение както на вътрешната, така и на международната обществено-политическа сцена. Със сигурност би могло да се твърди, че митът служи като движеща сила или мотив в рамките на всеки функциониращ държавен модел, независимо дали става въпрос за използването на митовете при стратегическото планиране на текущи външно- и вътрешнополитически задачи в дългосрочна или краткосрочна перспектива, или пък съществува благодарение наличието на дълбоки - вкоренени и непроменливи източници. В случай, че една цивилизация е достигнала границите на собственото си развитие, става очевидно, че установените концепции не се променят в продължение на десетилетия, както се случва и с настоящите светогледи на съвременна Европа. Това твърдение, в частност, е вярно по отношение на Европейския съюз (ЕС) като наднационално образувание, състоящо се от разнородни членове със собствени специфични национални идеи.
Каква е основната идея на Европейския съюз
И така, каква е основната идея на Европейския съюз? Дали тя е свързана с тъй наречената характеристика на митодизайна на Съюза, който буквално е съшит от различни и невинаги съвместими държавни конструкти? След влизането в сила на Договора от Амстердам, след това и на Договора от Лисабон, правният статут на ЕС беше дефиниран като „основан на ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацият, равенството, върховенството на закона и спазването на човешките права, включително правата на принадлежащите към различни малцинства“ (ДЕС, член 2). По този начин една коалиция от европейски държави, преминали през две опустошителни световни войни, подхранва и укрепва мита за собственото си създаване под неофициалния лозунг „никога повече“. (Bouchard, 2013, стр. 15). Мирът, хармонията и сътрудничеството стават основни движещи мотиви на митологичния дизайн на целия Съюз.
Въпреки че ЕС прилича по-скоро на бюрократично пространство на единодушни решения, а не на обединен фронт от държави, който е в състояние бързо да реагира на широкомащабни предизвикателства като пандемии и войни (Pitti, 2022), опитите за конструиране или дефиниране на митологизирани наративи и значения за този политически субект не са спрели. Така например, навремето Винсент Дела Сала (2010) с пълно осование описва Европейският съюз като „… друга форма на политическо управление (…“ под формата на „поствестфалско, постмодернистко, постнационално..")"|, многопластово образувание с нетрадиционна система на управление . Въпреки че Европа наистина живее в рамките на митодизайна на поствестфалския свят, основаващ се на ненамесата в държавния суверенитет и укрепването на ролята на държавния суверенитет на международната сцена, тя е значително повлияна и от спектъра от събития в постпотсдамския свят и епохата след падането на Берлинската стена. Тези исторически комбинации формираха основата за наслояване на принципите на "идеологическото единство". Макар че, в ретроспекция, постпотсдамският свят допускаше пребиваването на някои от сегашните страни членки на ЕС в сферата на влияние на Съветската империя, това, в крайна сметка, доведе до появата на Съюза във вида, в който го познаваме днес.
Така основният модел на Европейския съюз все още се основава на глобално-централната концепция за митотворчеството, което означава доминиране на социалните и човешките ценности (Зеленин, 2017). Дали обаче именно това е основата на собственото митотворчество на Европейския съюз, или просто се заимства опитът на страните членки и дългогодишната европейска история и се създава компилация от споменатите по-горе условия под егидата на доста неясния и субективен термин за правата на човека? Няма съмнение, че Европейският съюз е човекоцентричен, въпреки критиките срещу прекомерната му синархия и бюрократизация (Popescu, 2011, p. 423). Въпреки това ЕС, макар да е много ефективен в някои икономически и политически аспекти, все още страда от множество слабости. Например, от недостатъчни усилия за създаване на необходимата идеологическа платформа за по-нататъшно конструиране на наратив, което го прави уязвим за външно влияние от страна на идеологически по-активни играчи като Руската Федерация и Китай. На този фон възникват редица конкретни въпроси: разполага ли ЕС, като организация, със силна митологична основа? И дали е в състояние да се конкурира с хибридно-централистките ценностни системи на потенциалните си влиятелни противници в контекста на засилващата се борба срещу дезинформацията?
Съществуването на всеки мит се определя не само от присъствието му в пространството, но и от колективното възприятие на хората. Митовете в човешкото съзнание са необходими социално-психологически конструкции - така наречената проекция на мирогледа с цел неговото съзнателно или несъзнателно опростяване или, обратното, за систематизиране на вече съществуващи културни или социални феномени (Бондаренко, 2023, с. 2). Митовете не са просто набор от концептуализирани наративи или сакрализирани системи и ритуали, дълбоко интегрирани в човешкото ежедневие поради липсата на алтернативни източници на доктринални основи (Бондаренко, 2023, с. 3). Те представляват сложен семантичен пакет, който позволява създаването на цели културни пластове (Бондаренко, 2023, с. 3). Тези пластове включват въпросите за самоидентификацията, които са изцяло базирани на митове. Мултифасадната природа на Европейския съюз постоянно поражда дискурси за формиране на една единствена самоидентичност, различна от националната. Съществува фундаменталният мит за наличието на, априори обединена, европейска идентичност, „(...) чиито израз е идеята, че Европа се основава на принципа на мира, че е свързана с ценностите на Просвещението или, че трябва да си противостои с Китай и Съединените щати“ (Wiesner, 2016, стр. 16). Така се актуализират два основни европейски мита: обединението на разделените преди това териториални единици пред лицето на потенциална опасност (наследството на Карл Мартел в битката при Поатие през 732) и основите на Просвещението, които са идеологическото вдъхновение на американската Декларация за независимост.
От всичко казано по-горе можем да заключим, че митологичният модел на Европа й позволи да навлезе в ерата след студената война като интегрален проект, наречен Европейски съюз със свои собствени символи, ценности и стратегически визии за геополитическата си позиция в света. Интересно е също, че тоталната бюрократизация на целия организъм на Европейския съюз се използва като мит от юристите, които смятат, че същността на самоидентичността на ЕС е свързана именно с тази бюрокрация като част от ясно дефиниран нормативен и политически дневен ред, в рамките на общата идея за върховенството на правото. С други думи, един от движещите митове на Европа, и по-специално на Европейския съюз, се представя като ангажимент към правно кодифицирани ценности като: „(…) Магна Харта, Закона за правата, Френската революция и падането на Берлинската стена; с други думи, ЕС се представя като континент на свободата, солидарността и, преди всичко, многообразието, което означава уважение към езиците, културите и традициите на другите народи“ (Център за международно и европейско право, 2020, стр. 1). Мотото на Европейския съюз „Единство в многообразието“ подчертава значението на култивирания мит за обединяването на множеството страни членки със собствен културен и религиозен контекст (православието, съжителстващо в една наднационална структура заедно с лутеранството, реформирания протестантизъм и католицизма и т.н.) в рамките на общия наратив за универсалния характер на човешките права. Това, от своя страна, потвърждава значението на индивидуализма и човекоцентризма.
Показателно е, че Съединените щати въвеждат подобни човекоцентрични наративи, на глобално ниво, но с акцент върху свободата като универсална парадигма за функционирането на социалните и политическите институции. От друга страна, смята се, че знамето на Европейския съюз, с прословутите си звезди, символизира идентичността и единството на Европа в най-широкия смисъл на думата (ЕС). Така чрез визуализираните митове се прокарва идеята за глобален проект за Европа, който излиза извън рамките на съществуващите договори за Съюза (Manners, 2010, стр. 68).
Въпреки това, поради липсата на широк контекст за разбиране на митодизайна и фалшивата асоциативна предпоставка, че митотворчеството е свързано със създаването на субективни илюзии, влияещи върху ирационалните и интуитивните сфери на колективното безсъзнателно, при работата с митовете възникват редица специфични трудности (Калиниченко и Квеско, 2009, с. 85) . Както отбелязва Бушар (2013, p. 82), следва да се отделя по-голямо внимание на създаването на единен европейски мит и, преди всичко, трябва да се положат повече усилия за разработване на нов наратив, който „(…) би стимулирал въображението на европейците, обединявайки разума и емоцията, за да сплоти общественото мнение около проекта за европейско обединение.” Нещо повече, самият автор (Bouchard, 2013, p. 83) настоява за необходимостта от обезценяване и намаляване на ролята на националните митове в полза на общия, обединяващ модел с цел преодоляване на очевидните културно-исторически противоречия. Тезата му служи като логична предпоставка за поддържане на митовете за целостта на Европейския съюз на фона на нарастващото напоследък недоволство на страните членки от действията на наднационалната бюрокрация (Mishke, 2017). Ситуацията се усложнява още повече заради бързото разширяване на географията на Европейския съюз с доста неясните Копенхагенски критерии за върховенство на закона и „(…) липсата на мощен символичен лост за подхранване на собствената проектирана идентичност на Съюза, за да може той да устои на сегашната многопластова криза и да подкрепи бъдещето си развитие” (Bouchard, 2016, стр. 21).
Въпреки значителните символични успехи на Европейския съюз на дипломатическата сцена, като получаването на Нобелова награда за мир през 2012 за „повече от шест десетилетия принос в насърчаването на мира и помирението, демокрацията и човешките права в Европа“ (TNP, 2012) например, общите постижения на организацията в създаването на единен социално-политически наратив, споделян от всички държави-членки, остават на ниво спорадични демонстративни действия и протоколи. До 2024, в контекста на най-голямата континентална европейска война между Русия и Украйна, този въпрос възникваше само в научните изследвания и по време на честването на Деня на Европа - 9 май, който също е значима митологична дата за целия регион след Втората световна война. Отново се подчертава, че мирът и обединението на Европа са двете доминиращи теми в ценностната система на европейския следвоенен мит. Както посочва Винченцо Дела Сала (2010, стр. 4): „емпирично можем да твърдим, че следвоенна Европа е преживяла период на почти безпрецедентна стабилност и това съвпада със създаването на Европейския съюз“. Впрочем, авторът още през 2010 (Della Salla, 2010, p. 11) постави под въпрос ефективността на използването на мита за мира като част от митотворчеството на европейския проект, тъй като не всички споделят мнението, че продължаващият мир на континента е основната причина за по-нататъшното задълбочаване на процесите на европейска интеграция. Понастоящем, в контекста на очевидно разрушения мит за просперитето и мира на континента поради прилагането от страна на Руската Федерация на собствените й експанзивни наративи, възникват опасения, че предишната идеологическа структура на европейското единство и сигурност е претърпяла значителни промени.
Така, в качеството си на многоаспектно пространство, Европейският съюз е изправен пред новата реалност на постстудената война и произтичащата от нея необходимост да се изгради различен, по-убедителен и по-широко ориентиран мит, способен да обедини страните-членки пред лицето на заплахите, свързани с така наречената "Ос на злото". Нещо повече, бъдещият символичен европейски фундамент ще изисква наличието на обща идея или идеи, които да са конкурентоспособни с „(…) вкоренените национални култури, ползващи се с квазимонополни позиции в сферата на мита, паметта, идентичността и традицията“ (Бушар, 2016 , стр. 20). Задачата за кризисно изграждане на интегриращ единен мит обаче, не изглежда приоритетна за наднационалните структури на Съюза. Настоящата ситуация с изборните успехи на много от т.нар. крайнодесни партии (DW, 2024) допълнително ще усложни това целеполагане. Защото въпросните партии настояват за национален дневен ред и допълнително ерозират вниманието към необходимостта от централизирано изграждане на общоевропейски митове.
Заключение
В заключение би могло да се каже, че през целия период след Студената война Европейският съюз, като наднационален субект, не беше особено активен в пропагандирането на общоевропейски митове в рамките на Съюза. Привлекателността му се основава на неговия икономически и социален модел, както и на индивидуалното му национално културно наследство. Например, когато потоци от туристи посещават Колизеума или Римския форум, те се потапят най-вече в изворите и митовете на Древен Рим (и на съвременна Италия, в частност, поради модернизирания архитектурен фон), но не го виждат като неразделна, интегрирана културна част от Европейския съюз. Няма съмнение, че динамичните митове на ЕС за единство в многообразието съществуват и ще продължат да бъдат движеща сила на Съюза. Въпреки това, липсата на подходящото социално-политическо развитие на този конструкт позволява на хората бързо да губят връзка с историята, определяйки я като фолклор или като проста символика. На този етап Европейският съюз преживява криза на самоидентификацията или, ако искаме да се изразим по-меко, търси нови значими митове на фона на засилващата се глобална конфронтация между Юга и Запада и новата епоха на военно-политическа нестабилност.
Литература:
ASSER Institute, Centre for International & European Law, 2019-2020, p. 1.
Бондаренко, Сергей (2023). Мифодизайн как социокультурная технология конструирования современных мифов: визуальный аспект. Demiurge Ideas Technologies Perspectives of Design, Vol. 6, pp.2-3.
Бушар, Жерар (2007). Митът. Дефиниция. . Mythes et societes des Ameriques, Montreal, Quebec Amerique, p. 82.
Бушар, Жерар (2016). Европа в търсене на европейци: пътят към идентичността и мита. Notre Europe, с. 21. https://institutdelors.eu/wp-content/uploads/2020/08/europeidentitymyth-bouchard-jdi-dec16.pdf .
Делла Салла, Винченцо (2010). Политическият мит, митологията и Европейският Съюз, JCMS, т. 48, с. 2.
DW (2024). Избоите в ЕС: крайнодесните набиат популярност в Германия и Франция. DW. https://www.dw.com/en/eu-elections-far-right-makes-gains-in-germany-france/live-69312194 .
Европейският Съюз. Символи. Европейскй Союз. https://european-union.europa.eu/principles-countries-history/symbols_en.
Калиниченко, С. & Квеско, Р. (2009). Митодизайнът като социокултурен феномен. Философия, социология и културология, с. 85. https://core.ac.uk/download/pdf/53066846.pdf .
Менърс, Йън (2010). Глобалната Европа: митологията на Европейския Съюз в световната политика. JCMS, т. 48, № 1, с. 68.
Мишке, Джудит (2017). Повечето граждани са недоволни от ЕС, но все още искат да останат ленове на Съюза: проучване на. POLITICO. https://www.politico.eu/article/most-citizens-not-happy-with-eu-but-still-want-to-stay-in-study/ .
Моенс, Барбара и Робъртс, Хана (2024). Фон дер Лайен се опита да получи подкрепата на Мелони, но не успя. POLITICO. https://www.politico.eu/article/ursula-von-der-leyen-giorgia-meloni-italy-eu-election-far-right/ .
Питти, Подерик (2022). Историческиият провал на ЕС и национализмът по време на пандемията от Covid-19. Australian and New Zealand Journal of European Studies, т. 4.
Попеску, Иоан (2011). Расширяването на европейската бюрокрация. CES Working Papers, Центр европейских исследований, т. 3(3), с. 423.
The Nobel Prize (2012). Нобелевата награда за мир заа 2012. TNP. https://www.nobelprize.org/prizes/peace/2012/summary/ .
Договорът за Европейския Съюз, член 2, 2007.
Виснер, Клаудия (2019). Концептуализацията на европейската идентичност – нормативни, теоретически и импиричнш измерения. The Review of European Affairs, т. 3:2 (6), с. 16.
Зеленин, Всеволод (2017). Основи на митодизайна. Гнозис.
*Научен сътрудник в италианския Институт за международни отношения и магистър от Католическия университет „Сакро Куоре” в Рим, анализатор на Австрийското дружество за международна политика (ÖGfE)
