15
Нед, Юни
7 Нови статии

Професор Джон МИРШАЙМЪР: САЩ носят отговорността за началото на войната в Украйна

брой 1 2025
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Известният американски политолог Джон Миршаймър е роден през 1947  в Ню Йорк. На 17-годишна възраст доброволно постъпва в армията, а през 1966-1970 учи в престижната Военна академия в Уест Пойнт. След това служи във военновъздушните сили на САЩ, като паралелно с това следва в Университета на Южна Калифорния. Защитава докторска степен в Корнелския университет, след което работи като преподавател в Института Брукинг във Вашингтон и Харвардския университет. От 1982 е професор в Чикагския университет.

Джон Миршаймър е автор на редица трудове по теория на международните отношения и, частност, относно неореализма, който свързва със стремежа на държавата към хегемония на световната сцена. Смята се за основоположник на теорията за настъпателния реализъм (Offensive Realism), според която държавите рядко са доволни от степента на влиянието си в света и винаги се стремят към доминация над останалите за да си гарантират пълна сигурност. В друга своя теория - за "конвенционалното сдържане", той твърди, че нивото на сигурност на държавата зависи от това, доколко тя може да убеди потенциалните си противници в своята мощ.

Интервюто с проф. Джон Миршаймър публикуваме с любезното съдействие на Сю Лин и Ян Шън от Global Times

  • През последните години китайското ръководство характеризира ситуацията в света като „поредица от мащабни промени, каквито не сме виждали от почти един век”. Какви мислите за това?
  • Мисля че това е доста точна характеристика. Структурата на глобалната система действително се промени фундаментално. По времето на моята младост светът беше двуполюсен. Международната политика до голяма степен се определяше от съветско-американското съперничество. През декември 1991 Съветският съюз изчезна и преминахме от двуполюсен към еднополюсен свят. Приблизително през 2017 този еднополюсен модел също се изчерпа и навлязахме в епохата на многополюсния свят. Тоест, преминахме от света, в който САЩ бяха единствената велика държава на планетата, към един нов свят, в който велики държави са САЩ, Китай и Русия.

За първи път от времената на Втората световна война живеем в многополюсен свят, т.е. преминахме от еднолюсен към мултиполярен модел. В китайско-американските отношения настъпиха гигантски промени. В рамките на едополюсния свят тези отношения, като цяло, бяха много добри. Но след като преминахме от еднополюсния към мултиполярен модел, което означава, че Китай вече е велика държава и равен по мощ съперник на САЩ, съответно, отношенията между двете страни се промениха фундаментално и станаха по-конфликтни.

  • Какво ви тревожи най-силно в днешните сложни международни отношения?
  • Безпокоят ме три важни въпроса. На първо място, изпитвам тревога за състоянието на китайско-американските отношения. Отдавна твърдя, че те ще се характеризират с остро съперничество. Безпокои ме възможността това съперничество да прерасне в пълномащабна война и никак не бих искал да станем свидетели на подобно развитие.

Силно съм обезпокоен и от въоръжения конфликт в Украйна и възможността за ескалацията му, в резултат от която САЩ и НАТО също да се включат в него. Конфликтът между Русия, от една страна, и Украйна и Запада – от друга, ще се проточи с десетилетия... САЩ се справят отвратително с регулирането на ситуацията в Украйна. Истината е, че Америка носи основната отговорност за началото на военните действия в тази страна.

Тревожат ме и събитията в Близкия Изток и войните, които се водят там. Както и в случая с Украйна, съществува възможност САЩ и Русия да бъдат вкарани във войната в Близкия Изток, макар че това е малко вероятно.

- Как мислите, дали външната политика на САЩ съдейства за глобалната стабилност или, напротив, провокира хаос?

- Ако трябва да избирам между тези две формулировки, мисля, че американската политика провокира хаос. Тя провокира хаос в Украйна и в Близкия Изток. САЩ би трябвало да действат по съвършенно различен начин.

Основната причина за въоръжения конфликт в Украйна е опитът на Запада да включи тази страна в състава на НАТО. САЩ бяха главната движеща сила, стояща зад това решение. А руснаците, още от самото начало, ясно даваха да се разбере, че то е неприемливо. Въпреки това, продължаваме да бутаме Украйна към членство в алианса.

Тоест, вместо да се стремят да прекратят военните действия, САЩ ги стимулират и удължават, надявайки се, че Украйна ще изтощи максимално руснаците. Вашингтон не биваше да се опитва да прави тази страна член на НАТО. След като започнаха военните действа, Америка трябваше да направи всичко възможно за да ги прекрати.

Що се отнася до Близкия Изток, САЩ трябваше да сторят максималното за да принудят Израел да признае палестинската държава, защото именно това е първопричината за близкоизточните проблеми. Америка следваше да опита да прекрати войната в Газа, да спре войната срещу "Хизбула" и да направи така, че очертаващата се възможност за голяма война с участието на Иран, от една страна, и на САЩ - от друга, да бъде незабавно пресечена. Съединените щати обаче не го сториха, а вместо това помагат на израелците да създават все повече проблеми в Близкия Изток.

Ако анализираме нашите, т.е американските, действия на световната сцена, следва да признаем, че провокираме хаос, а не съдействаме за международната стабилност.

- Развитието на технологиите неведнъж е променяло посоката на човешката история. През последните години от живота си друг известен реалист - Хенри Кисинджър, започна да отделя голямо внимание на въздействието на изкуствения интелект върху международните отношения. Как мислите, могат ли изкуственият интелект и другите нови технологии да променят "трагедиата на политиката на великите държави"?

- Не мисля, че изкуственият интелект може да някакъв начин да преобрази трагедията на политиката на великите сили. Защо се сблъскваме с тази трагедия? Защото в рамките на международната система не съществува висша инстанция, която да е в състояние да помогне на една или друга държава, ако тя изпадне в беда. В същото време, в международната система има силни и влиятелни държави, които биха могли да провеждат негативна или дори агресивна политика спрямо други играчи.

Изкуственият интелект няма да реши този проблем. Това, от което се нуждаем, е наличието на спомената по-горе "висша инстанция". И докато такава липсва изкуственият интелект няма да е от голямо значение.

В същото време обаче, той може съществено да повлияе върху съперничеството в сферата на сигурността. Навремето ядреното оръжие прави именно това. В определена степен, това беше революционно оръжие. То е средство за масово унищожаване. Не сме виждали нищо, което да е в състояние да причини толкова мащабни разрушения, като ядреното оръжие. И ядреното оръжие оказва най-разнообразно въздействие върху начина, по който държавите взаимодействат помежду си.

Въпреки това, ядреното оръжие не промени фундаменталния характер на международната политика. Днес живеем в ядрен свят. Но в същото време сме свидетели на ескалиращо китайско-американско съперничество, също както през 1930-те и 1940-те години е налице ескалиращо американско-японско съперничество, при положение, че тогава ядреното оръжие все още не съществува.

- През 2001 излезе книгата ви "Трагедията на политиката на великите държави". Според вашата теория, известна в научните среди, като "настъпателен реализъм", в периода на китайския възход, съперничеството и конфликтът между Китай и САЩ са неизбежни и Съединените щати ще се стремят да сдържат Китай. Какво ви доведе до този извод?

- Отдавна твърдя, че когато Китай усили позициите и влиянието си, САЩ ще се постараят да направят така ,че той да не стане прекалено силен. Именно в това е трагедията на великите държави.

По време на едпополюсния период Съединените щати и Китай поддържаха отлични отношения. Вашингон провеждаше политика на сътрудничество с Пекин. По онова време прогнозирах, че веднага след като Китай се превърне в наистина просперираща държава, той ще започне да трансформира икономическата си мощ във военна, както впрочем би следвало да постъпва всяка държава. Не критикувам Китай. При подобно развитие обаче, САЩ ще започнат да се опасяват от Китай и между тях неминуемо ще възникне съперничество в сферата на сигурността. Винаги става така с великите държави, т.е. това не е някаква особеност на Китай или на САЩ.

Мнозина китайци мислят, че в корена на проблема е поведението на Америка, т.е. че американците са лоши. Аз обаче не мисля така. Просто международната политика действа по този начин. Когато има две много силни държави, те в крайна сметка започват да се опасяват една от друга и да си съперничат. Друг път няма.

- Преди време коментирахте пред китайски медии осъщественото през 2022 посещение на тогаващния председател на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван и негативните последици от него за китайско-американските отношения. В тази връзка посочихте, че въоръженият сблъсък в Тайванския пролив не изглежда особено вероятен в близко бъдеще, но съперничеството заради острова ще продължи. Какво ви кара да смятате така?

- От страна на Нанси Пелоси не беше особено умно да посещава Тайван и да прави там провокационни изказвания. В американски интерес е да не се държим по този начин, когато става дума за Тайван, защото това е много болезнена тема за Китай. Тоест, това, което стори Пелоси и което правят и ще правят други политици, не е никак разумно.

Смятам, че тайванският въпрос представлява изключително опасен проблем. За Китай, Тайван е свещена територия. В същото време САЩ искат Тайван да си остане техен съюзник, защото островът е важен за Америка от стратегическа гледна гочка. Ако САЩ откажат да зашитават Тайван, това ще доведе до негативни стратегически последици. Тоест, изправени сме пред ситуация, в която Тайван означава изключително много за Китай и в същото време е много ценен за САЩ.

Според мен обаче, въпреки тази толкова опасна ситуация, в най-близко бъдеще едва ли следва да очакваме война заради Тайван. Не казвам, че подобно развитие е невъзможно, но ми се струва малко вероятно.

- Бихте ли прогнозирал бъдещото развитие на китайско-американските отношения?

- Между двете страни вече съществува напрегнато съперничество в сферата на сигурността. В известна степен, то се отслабва от обстоятелството, че САЩ са прекалено обвързани със случващото се в Украйна и Близкия Изток. Ако не беще така, военното съперничество в Източна Азия щеше да е доста по-интензивно.

Що се отнася до бъдещето, ясно е, че подобно съперничество в сферата на сигурността няма как да изчезне. През следващите десетилетия вероятно ще има сериозни кризи. Да се надяваме обаче,че ръководствата на Китай и САЩ ще действат разумно и ще се стремят да разрешат тези кризи с дипломатически средства и няма да допуснат да се стигне до открита война помежду им.

Искам да съм пределно ясон: трагедията на политиката на великите държави не ме радва. Що се отнася до китайско-американските отношения, надявам се, че греша по отношение на бъдещото им развитие. Надявам се, че през следващите пет години САЩ и Китай ще съумеят да установят хармонични взаимоотношения и всички ще заживеем щастливо. Само че не вярвам това да се случи.

Ако се окаже, че можем да поддържаме добри отношения, това ще означава че съм бъркал, и Китай ще може да продължи да укрепва мощта си без това да доведе до война. Да се надяваме, че няма да се окажа прав в прогнозите си.

- Твърдите, че САЩ не могат да допуснат превръщането на Китай в равна по мощ с тях държава. При това положение, какво ви кара да поддържате тесни контакти с китайските си колеги, да посещавате страната и да четете лекции там?

- Не мисля, че първопричината за проблема се крие в поведението на Китай. Не смятам, че китайците са лоши, а американците са добри. Просто международната политика е устроена по този начин и работи така. И макар че съм американец, ще ви кажа че това е съвсем реален пример за трагична ситуация.

Струва ми се, много важно хората да чуят моите доводи и да се замислят за това. Не е задължително да се съгласяват с мен, но е много важно да разберат доводите ми. Защото, ако наистина сте заинтересовани от предотвратяването на евентуална война, разбирането за природата на конфликта е изключително важно.

- Каква е разликата между вашата аудитория в Китай и в САЩ?

- От разпадането на Съветския съюз до към 2017, когато съществуваше еднополюсният период, цялата външна политика на САЩ беше насочена към постигането на това, което аз самият определям като либерална хегемония. Опитвахме се да разпространим и наложим либерализма по целия свят. И международните ни политика също се ръководеше от всички тези либерални идеи.

През този период в САЩ ме смятяха за динозавър и никой не искаше да ме слуша. Повечето американски колеги определяха идеите ми за международната политика като остарели и твърдяха, че бъдещето е на либералните идеи.

За първи път посетих Китай през 2003, а след това многократно съм идвал в тази страна. Обяснявах на китайците своята теория и тезите си за политиката на великите държави и голямата част от тях не ме смятаха за "динозавър". Китайските учени силно се интересуват от темата за политиката на великите сили.

Днес, след края на едноплюсния момент и настъпването на мултиполярния период, както и предвид очерталото се ескалиращо съперничество между САЩ и Китай в сферата на сигурността, в Съединените щати също се появиха повече учени, които обръщат сериозно внимание на идеите ми.

 

Поръчай онлайн бр.2 2025