Разширяването на БРИКС и западната „стратегия за сдържане”

Днес обаче, и най-авторитетните западни анализатори признават, че след сравнително скромното си начало обединението БРИКС успя да си извоюва ролята на истински "гейм чейнджър" в рамките на трансформационните процеси, осъществяващи се в световната икономика, както и в сферата на политико-дипломатическите и военно-стратегически отношения. В тази връзка те изтъкват и, че с всяка изминала година западните държави, начело със САЩ и Европейския съюз, усещат все по-силно търговско-икономическата конкуренция от страна на водещите държави от Глобалния Юг, чиито лидер е БРИКС. Според международните експерти, именно тази "петорка" е в състояние да отправи реално предизвикателства към "колективния Запад" [Will the BRICs…].

Сред осезаемите прояви на тази тенденция е и промяната в съотношението на съвкупните размери на БВП на страните членки на Г-7 и тези на БРИКС, в полза именно на "петорката" (виж фиг.1).

Фигура 1.Промяната на съотношението между БВП на Г-7 и БРИКС (по паритет на покупателната способност, в % от световния показател)

Източник: Изчислена от автора въз основа на данните на международната статистика

Както виждаме, за 15 години делът на Г-7 в глобалния БВП е намалял съществено, а делът на БРИКС е нараснал осезаемо, като всичко сочи, че в обозрима перспектива тази тенденция не само ще се запази, но и ще се усили. Именно поради това Вашингтон и Брюксел се опитват да установят "степеннта на вредата и опасността" от съществуването на БРИКС за колективния Запад и се стремят да формулират и реализират на практика стратегия за сдържане на глобалното влияние на тази група, превърнала се де факто в основния "строител" на многополюсния свят, който се ражда буквално пред очите ни от горещата лава на геоикономическите и геополитически трансформации.

БРИКС като авангард на Глобалния Юг

Разширяването на "петорката" чрез присъединяването към нея на още петима нови членове (Eгипет, Иран, ОАЕ, Саудитска Арабия и Етиопия) ознаменува началото на нов етап в движението на държавите от Глобалния Юг за преустройство на световния ред на основата на принципите на мултилатерализма, суверенното равенство и взаимното уважение на националната специфика и интереси, т.е. за ново качество на глобализацията. [Яковлев, Разширение БРИКС..]. Още днес тежестта и влиянието на БРИКС+ в съвременния свят впечатляват, което убедително се илюстрира и от статистиката (виж табл.1).

Таблица 1. Държавите от БРИКС+ в съвременния свят (основни параметри, 2023)

Източник: съставена от автора по данни на международната статистика (БВП е по паритет покупателната способност на валутите)

Както виждаме, на десетте държави от БРИКС+ се пада около 46% от населението на планетата, почти 31% от територията, около 42% от глобалния БВП и над 28% от съвкупния международен товарен експорт. Което показва, че БРИКС+ се превръща в системен фактор на глобално влияние.

Важен индикатор за трансформацията на геоикономическата мощ между Севера и Юга е новата география на произхода на най-големите световни корпорации. Само допреди шестнайсет години (през 2008), делът на компаниите от държавите от Глобалния Юг в райтинга Forbes 2000, беше 22%, а през 2023 този показател е нараснал до 29% и продължава да нараства. При това с форсирани темпове нарастват продажбите на корпорациите от развиващите се страни: от 12% от оборота на 2000-те най-големи компании, през 2008, до 27%, през 2023 [The 2923 Forbes Global…].

В резултат от това компаниите на държавите от БРИКС+ и други развиващи се страни все по-решително изтласкват западните си конкуренти и активно усвояват международните пазари в повечето ключови производствени сектори. В частност, най-големите петролно-газови корпорации на държавите от Глобалния Юг и най-вече от БРИКС+ (саудитската Saudi Aramco и китайските Sinopec и PetroChina), уверено разширяват присъствието си на глобалния пазар на енергоносители, активно реализират стратегия на сливания и поглъщане, разработват нови перспективни находища, включително дълбоководни. Един от лидерите в това отношеие е контролираната от държавата бразилска енергийна корпорации Petrobras [Petroleo…].

Показателно е, че през първото тримесечие на 2024 компаниите от Юга изпреварват тези от развитите държави по такива базови индекси като глобален приход и чиста печалба в автомобилната, петролната и фармацевтичната индустрия, транспортно-логистичния отрасъл, черната металургия и производството на полупроводници и компоненти. Освен това, предприятията от държавите от БРИКС+ демонстрират сериозни успехи и в телекомуникационния сектор и електрониката [Мониторинг...].

В тези условия компаниите от западните държави, които вече не могат да се справят с пазарната конкуренция на предприятията от Глобалния Юг, все по-често преминават в отбрана и настояват пред своите правителства да вземат непазарни зашитни и ограничителни решения, на първо място по отношение на китайския износ на индустриална продукция. При това отрасловите граници на западния протекционизъм постоянно се разширяват. В нова сфера на конкуренция, в частност, се превръща производството и износа на електромобили. Тук противодействието на регулаторите на западните държави срещу експанзията на произвежданите от китайските компании електрически автомобили и кари премина от етапа на разследванията към налагането на сурови ограничителни (а в редица случаи и забранителни) мерки.

В острата конкуренция с водещите развиващи се страни членки на БРИКС+ държавите от колективния Запад интензивно увеличават инвестициите си в стратегически важния информационно-телекомуникационен сектор на полупроводниците и компонентите. В същото време западните компании от IT-сектора за програмно осигуряване разработват с ускорени темпове изпитват и внедряват нови продукти с изкуствен интелект (ИИ) и облачни технологии. Като цяло, в перспектива, внедряването а ИИ в ключовите отрасли на икономиката формира основнте тенденции на международната търговско-икономическа конкуренция и, поне според мен, разкрива ново щироко поле за стратегичекото противопоставяне между Севера, начело със САШ и ЕС, и Юга, начело с БРИКС+ [International competition…].

Западните анализатори често посочват една важна качествена особеност на този  процес: БРИКС е в авангарда на процеса на формиране на нов световен ред и играе ролята на своеобразен катализатор на осъществяващите се промени и изместването на глобалния баланс, ерозиращи западната доминаця. Повечето от тях не отричат, че именно благодарение най-вече на БРИКС (днес БРИКС+) се формира международната икономическа среда, която на практика бележи „печалния край на Запада” (ако използваме израза на гвинейския политолог Мохамед Ламине Каба) и е по-известна като „многополюсен световен ред” [Kaba]. В този смисъл, възникването, активността и процесът на разширяване на БРИКС са в съответствие с изискванията на текущия момент и с императива за излизане от мътното блато на международната непредсказуемост. Освен това, активността на БРИКС+ ще има ясно очертан мултиплициращ ефект, тъй като ще разшири границите на взаимодействието на политико-икономическия авангард с максимално голям брой държави от Глобалния Юг.

Арсеналът от средства за сдържане на колективния Запад

Консолидацията на курса към разширяване на „петорката” принуди Вашингтон и Брюксел рязко да повишат вниманието си към активността на БРИКС+ и последиците от нея за колективния Запад. Именно на това (повече или по-малко) са посветени и сериозните аналитични изследвания на експертите от водещите западни think tanks, както и на множество вдигнали голям шум статии в медиите.

Как авторитетните западни експерти и държавници оценява ролята на разширената БРИКС и какви финансови и политико-дипломатически инструменти за противодействие на това обединение вече се използват или се планират за в бъдеще?

На първо място, проблемът за противодействие на БРИКС+ се разглежда в държавите от колективния Запад в контекста на глобалния икономически и политико-стратегически възход на Глобалния Юг. Ситуацията се възприема така, че историческата задача на развивашите се страни е да „разширят” влиянието на БРИКС+ в целия Глобален Юг, докато целта на Запада е да не допусне това да се случи [BRICS enlargement…].

И във Вашингтон, и в Брюксел ясно осъзнават, че БРИКС представлява динамично нарастващ финансов, търговско-икономически, научно-технологичен и политически авангард на развиващите се страни, формиращи т.нар. Световно мнозинство. При това западните политици и експерти смятат, че присъединяването на нови членове към БРИКС, не следва да се оценява „чисто аритметично” – т.е. от гледна точка на нарастването на съвкупния БВП или на износа (макар че този икономически ефект е от съществено значение).

Още по-важно обаче е, че нарастването на броя на участниците в БРИКС+ повишава преговорния им потенциал в рамките на международните организации, като ООН, СТО, Групата на Световната банка, МВФ и други, където се пресичат, а понякога тясно се преплитат, интересите на развитите и развиващите се страни. Западът продължава да контролира мнозинството от гласовете в редица ключови финансови институции, но по-нататъшното разширяване на БРИКС+ може да нивелира това важно предимство [An expanded BRICS…]. Подобна тенденция, в частност, се наблюдава в Международната банка за възстановяване и развитие (част от Групата на Световната банка), където членовете на БРИКС+ буквално са „по петите” на държавите от Европейския съюз (виж фигура 2).

Фигура 2. Разпределение на гласовете в Международната банка за възстановяване и развитие (2024, %)

Изчислено по: IBRD. Subscription and voting power of member countries. 20.05.2024. – thedocs.worldbank.org/en/doc/a16374a6cee037e274c5e932bf9f88c6-0330032021/original/IBRDCountr...

На второ място, приемайки историческото предизвикателство на БРИКС+, западните държави, начело със САЩ и ЕС, формират арсенала си от средства за сдържане, залагайки на следните фактори:

• Наличието на територията на колективния Запад на големи потребителски пазари, достъпът до които е изключително важен за Китай, Индия и редица други страни от БРИКС+. Съвсем не е случайно, че през последните години се наблюдава бум на броя на търговските ограничения, засягаши финансово-икономическите интереси на членовете на БРИКС. Все още липсват окончателни данни, но тенденцията е очевидна: през 2023 например, износът на държавите от БРИКС в САЩ и ЕС е спаднал съществено – почти с една трета (виж таблица 2).

Таблица 2. Износът на стоки от държавите от БРИКС в САЩ и ЕС-27 (млрд дол.)

Източник: ITC. Trade map. Trade statistics for international business development. Bilateral trade between Brazil, Russia, India, China and South Africa (BRICS) and United States of America.

• Запазващата се способност на САЩ и ЕС да генерират, разпространяват и използват челни технологии, включително благодарение на продължителната транснационална активност, най-вече на американските индустриални корпорации. С това е свързан и фактът, че развитите държави разполагат с гигантски пазар на труда, който е привлекателен за висококвалифицирание кадри от Индия и други развиващи се страни.

На трето място, колективният Запад залага в отношенията с БРИКС+ на вътрешните конфликти, затрудняващи вземането на съгласувани решения. Западната стратегия е да бъдат разделени държавите от Глобалния Юг и най-вече да се прокарат разделителни линии в редиците на БРИКС+. От доста години насам западните политици и експерти със завидна упоритост изтъкнват, че това обединение е "плътно покрито с микропукнатини", много от които засега не се виждат, но с течение на времето могат да прераснат в дълбоки разломи и да взривят БРИКС+ отвътре [The BRICA bloc…].

Така например, Западът с всички сили и средства се стреми да стимулира традиционно съществуващата конкуренция между двамата съседни азиатски гиганти - Китай и Индия. За целта западната дипломация използва широк спектър от инструменти, целящи да засилят недоверието между Пекин и Делхи. В частност, използват се сравнително интензивните бизнес връзки на Индия с Тайван. Индийските икономически кръгове са обективно заинтересовани от инвестициите на тайванските корпорации в предприятията от високотехнологичните сектори, а Тайпе, на свой ред, изпитва остра нужда от индийски работници и специалисти. Разбираемо е, че подобно взаимодействие провокира неприкритото недоволство на китайското ръководство, тъй като е в разрез с принципната му външнополитическа позиция за наличието на "само един Китай" [Ranjan Sen…].

Освен това, на Запад внимателно следят и са готови в подходящия момент да използват всеки вътрешнополитически проблем в страните членки на БРИКС+, за което свидетелства и повишеният интерес, който демонстрираха Вашингтон и европейските столици към парламентарните избори в Индия и ЮАР през 2024. На практика, всички водещи западни медии не криеха задоволството си от проблемите, с които се сблъскаха индийският премиер Нарендра Моди и южноафриканският президент Сирил Рамафоса под силния натиск на опозицията [Hollstein…]. Причината е очевидна: според Вашингтон и Брюксел, отслабването на позициите на тези двама лидери на БРИКС+ би ги направило по-податливи на политическия и икономически натиск на колективния Запад.

САЩ - поредният член на БРИКС+?

Впрочем, наред с общите моменти в рамките на съвместната западна политика за сдържане на БРИКС, присъстват и определени специфични черти, характерни за САЩ и ЕС. Би могло да се каже, че между двата основни центъра на колективния Запада съществува своеобразно "разделение на труда" в глобалното противодействие на нарастващото влияние на БРИКС , което - както сочат редица факти - се превърна в едно от основните външнополитически и външноикономически предизвикателства за Вашингтон още в средата на 2010-те години [Thomton]. В тази връзка, ще отбележа два ключови момента, характеризиращи сегашната политика на Белия дом по отношение на обединението на водещите държави от Глобалния Юг.

Първият е стремежът на Вашингтон да не допусне присъединяването към БРИКС на колкото се може повече страни от Латинска Америка. За целта САЩ се стремят да възпрепятстват по-нататъшното укрепване на връзките на латиноамериканския регион с членовете на "петорката" и най-вече с Китай, чиито енерегийни, суровинни и индустриални компании, които през първите десетилетия на ХХІ век разшириха безпрецедентно търговско-икономимическото си присъствие в тази част на света, изтласквайки западните, включително американските корпорации [Яковлев, США и КНР..]. Както посочва авторитетният венецуелски дипломат и автор на 36 книги по проблемите на международните отношения Алфредо Торо Харди, "Латинска Америка се насочва към китайската орбита" [Toro Hardy].

За да предотвратят по-нататъшното развитие на тази тенденция, САЩ широко използват такъв механизъм, като преференциалните търговски споразумения (каквито имат с 11 латиноамерикански страни), увеличават финансовата си помощ за най-нуждаещите се централноамерикански републики и обешават да разширят сътрудничеството в хуманитарната област, както и в сферите на науката и образованието и високите технологии. Освен това, в отговор на глобалните предизвикателства от страна на БРИКС, Съединените щати инициират провеждането на регионални международни форуми с латиноамериканско участие, по време на които високопоставени представителиа Белия дом, Съвета по национална сигурност и Държавния департамент на САЩ се опитват да дезавуират политически положителните ефекти от активността на БРИКС на световната сцена и да създават недоверие към страните членки на групата и най-вече към Китай и Руската Федерация [Will the  BRICS challenge…].

Става дума най-вече за традиционните Среши на Америките, т.е. срещите на държавните и правителствени лидери от континента, осъществявани под егидата на Организацията на американските държави (ОАД), в която, освен латиноамериканските страни, участват САЩ и Канада. През 1994-2022 бяха проведени девет такива срещи, последната от които беше през юни 2022 в Лос Анджелис и премина под неформалния лозунг "да бъде ограничено присъствието на нерегионални играчи в Латинска Америка". На практика, работата на форума бе белязана от стремежа на Вашингтон да даде подобаващ отговор на активната и високоефективна регионална политика на Пекин, потвърждавайки стратегическото си лидерство в Латинска Америка [2022 Summit…].

На практика обаче, плановете на Белия дом бяха провалени от самите латиноамериканци. На първо място, лидерите на пет държави (Мексико, Боливия, Хондурас, Гватемала и Салвадор) демонстративно отказаха да участват в мероприятието. Крайно неприятно за неговите организатори бе отсъствието на тогавашния президент на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, защото САЩ разглеждат именно тази икономически развита държава като свой основен регионален съюзник в борбата срещу нарастващото влияние на Китай и другите членове на БРИКС. На второ място, въпреки внимателно формулирания от американска страна дневен ред на форума, в който бяха включени редица съществени геоикономически и геополитически въпроси, в Лос Аджелис беще приета само една неособено съдържателна декларация по въпросите на миграцията и сигурността, която при това не беше подписана от всички участници [US Department of State About…].

В края на март 2023 Белият дом организира т.нар. "Среща на върха за демокрация", като направи една от латиноамериканските държави - Коста Рика, съпредседател на този форум. Основната идея на мероприятието, което беше лансирано лично от президента Джо Байдън, е тезата за глобалната битка между демокрациите и автокрациите. Според американския държавен глава, международната общност преживява "преломен момент в своята история" и е подложена на натиска на недемократичните режими, дошли на власт в много развиващи се страни [US Department of State Summit…]. Намекът беше повече от прозрачен: за пореден път мишена на президента на САЩ се оказаха страните членки на БРИКС.

Това намери потвърждение и по време на проведения през ноември 2023 във Вашингтон нов форум под надслов "Американско партньорство за икономически просперитет". Освен САЩ и Канада, в него участваха десет латиноамерикански страни, чиито представители се споразумяха да развиват интеграцията в рамките на Западното полукълбо с цел повишаване на международната търговско-икономическа конкурентоспособност на американските държави. Неслучайно някои международни наблюдатели определиха самия факт на провеждането на форума като "обявяване на война на БРИКС" [Lideres de America].

В двустранен формат, несъмнен политико-дипломатически успех на Белия дом в Латинска Америка бе отказът на аржентинския президент Хавиер Милей страната му да се присъедини към БРИКС. При това, в разрез с постигнатите преди договорености и въпреки тесните връзки на страната с всички членове на "петорката и, в частност, изключително силната търговско-икономическа обвързаност на Аржентина към пазарите на Бразилия, Китай и Индия [Яковлева, Яковлев]. Тоест, става дума за уникален случай, който няма рационално обяснение.

Вторият аспект на стратегическия план, който Вашингтон реализира с цел противодействието на БРИКС, има ясно изразен антикитайски характер и е свързан с очерталото се сближаване между САЩ, Япония и Южна Корея. Съдейки по многобройните коментари в световните медии, вероятно става въпрос за опит за създаване на военно-политически алианс (своеобразна "азиатска НАТО"), целящ да промени конфигурацията на силите и "правилата на играта" в Азиатско-Тихоокеанские регион, да се превърне в противовес на влиянието на Китай, а по отношение на сдържането на БРИКС+ - да допълни наложените антикитайски ограничителни търговско-икономически мерки, в частност, в сферата на полупроводниците, оборудването за тяхното производство, както и за електромобилите [Pollmann]. Всичко това е насочено към производственото изтощаване и военно-стратегическото отслабване на Пекин, както и на БРИКС, като цяло.

Тук е мястото да припомня, че западните анализатори окачествиха заявлението на кандидата за президент на САЩ от Републиканската партия Доналд Тръмп (спечелил изборипе през 2024) за евентуалното присъединяване на страната му към БРИКС+ като безпрецедентен външнополитически демарш. Впрочем, немалко експерти смятат, че тази идея се вписва във визията на Тръмп за глобалната икономика и я оценяват като доста перспективна. Подчертава се, в частност, че след победата му на изборите, подобна стъпка би му помогнала да реализирана планираното от него "драматично преформатиране на традиционната икономическа политика на САЩ". А именно: да пречупи съществуващото статукво, да отслаби диктата на банкерите от Уолстрийт, да сложи край на глобалната хегемония на долара и да създаде (съвместно с членовета на БРИКС+) нова международна финансова система и нов по-балансиран икономически световен ред [Beckow].

Тоест, изглежда че наред с мерките за фронтално стратегическо противодействие на БРИКС+, в САЩ анализират и възможните начини, ако не могат да спрат, да се опитат да оглавят движението на нов световен икономически ред. Което, несъмнено, е поредно признание за нарастващата глобална роля и влияние на БРИКС+.

Triple Trouble за икономиката на Европейския съюз

Обективните оценки на съвкупната икономическа мощ на държавите от ЕС показват наличието на три фундаментални фактора, свидетелстващи за относителното отслабване на геоикономическите позиции на Обединена Европа, т.е. за нейния своеобразен Triple Trouble. Или, казано с други думи, става дума за глобалното търговско-икономическо отстъпление на Съюза.

Първият фактор, ерозиращ глобалната роля на ЕС, е загубата на международна конкурентоспособност от страна на цяла редица ключови отрасли на обработващата промищленост и, в частност, на автомобилната. В течение на десетки години производството на автомобили играеше ролята на локомотив за националните икономики на Германия, Италия, Франция, Швеция и други страни членки на ЕС, заемащи (наред със САЩ) водещите позиции в световното автомобилостроене. През последните две десетилетия обаче, ситуацията коренно се промени (виж таблица 3).

Таблица 3. Най-големите държави-производители на автомобили (хил. бр.)

Източник: OICA. 2023 Car Production Statistics. – oica.net/category/production-statistics/2023-statistics/

Ако през 2003 в Топ 10 на автомобилните производители влизат осем западни държави (включително Южна Корея), четири от които са членки на ЕС, през 2023 колективният Запад е представен от само пет държави, като едва две от тях (Германия и Испания) са членки на Съюза. Паралелно с това рязко укрепват позициите на страните от Глобалния Юг: Китай вече е абсолютен лидер, а двама други участници в БРИКС – Индия и Бразилия – влязоха в Топ 10. Като цяло, в петте развиващи се държави, които влизат в първата „десетка” на световните автомобилопроизводители през 2023, са произведени над 44,1 млн. коли, докато в петте западни – само 30,4 млн. (в страните от ЕС броят им е под 6,6 млн.). Тоест, гигантският световен автомобилен пазар, на практика, премина под контрола на държавите от Глобалния Юг начело с членовете на БРИКС. Което е историчеста промяна.

Вторият фактор е силната зависимост на ЕС от доставките на критично важни енергийни суровини от Азия, Африка и Латинска Америка. Така например, страните от ЕС внасят около 55% от необходимата им енергия. Освен това, през април 2024, ръководните органи на Съюза публикуваха списъци на стратегически и критично важните за европейската икономика суровини, като сред тях са боксит, графит, кобалт, литий, манган, мед, никел, платина, редкоземни метали, живак и титан, повечето от които се внасят в страните от Обединена Европа от държавите от Глобалния Юг, включително от членовете на БРИКС+. В частност, ЕС внася от Китай до 98% от редкоземните елементи, което се разглежда в официалните документи на Европейската комисия като „заплаха за националната сигурност” [Regilation…].

Третият фактор за очерталото се отслабване на глобалните позиции на ЕС е значителното понижаване на дела на страните членки на Съюза в глобалната търговия със стоки. Ако през 2003 този показател е бил 42,4%, през 2022 той е намалял до 28,2%, докато делът на държавите от БРИКС е нараснал от 9,8 до 20,6%. При това, в абсолютни цифри, съвкупният износ на страните от ЕС е нараснал от 3,2 до 6,9 трлн. долара (2,2 пъти), а този на БРИКС – от 738 млрд. до над 5 трлн. долара, т.е. 6,8 пъти.

Още по-динамично нараства износът на отделни държави от Глобалния Юг, които все още не са членове на БРИКС+, но демонстрират интерес да се присъединят към тази група. В частност, през въпросния период, износът на стоки на Виетнам е нараснал от 20 до 470 млрд. долара, т.е. 23,5 пъти [Word Trade Statistic Rewiew. P. 171].

В документите на ЕС се отбелязва, че Брюксел „не сваля поглед от БРИКС” и търси възможности да обвърже икономически към себе си страните от „петорката”, използвайки в частност, съществуващите споразумения за партньорство (виж таблица 4).

Таблица 4. Споразумения за партньорство между ЕС и членовете на БРИКС

Източник: European Parliament. Expansion of BRICS: A quest for greater global influence? – europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2024/760368/EPRS_BRI(2024)760368_EN.pdf

Нарастващите политически противоречия и изострянето на търговско икономическото съперничество обаче, до голяма степен лиши от реално съдържание вече подписаните документи и за няколко години, на практика, "замрази" взаимодействието между ЕС и БРИКС в политико-дипломатическата сфера.

Тази ситуация започна бързо да се променя през 2022-2023, когато трансформацията на геополитическата ситуация в полза на водещите държави от БРИКС, а след това и разширяването на групата, добавиха нови аргументи в полза на активизирането на политиката на ЕС по това направление. При това, в центъра на вниманието на Съюза се оказаха както международно-политическите, така и финансово икономическите аспекти на активността на БРИКС+ и, в частност, опитите за създаване на собствена валута, която според известния италиански икономист Джовани Валори би могла, в перспектива, да застраши дългогодишната доминация на долара и еврото и неизбежно ще засегне търговските интереси на членовете на Обединена Европа [Valn]. Което наложи интензивното търсене на буфер, с чиято помощ да не се допуснат подобни промени, нежелателни за Запада, като цяло, и за ЕС, в частност.

Що се отнася до Европейския съюз, става дума за лансирането на нови алтернативни инициативи в сферата на икономическото развитие, световната търговия, производствените инвестиции и трансграничните инфраструктурни проекти, както и в социално-политическата област.

На първо място тук следва да посоча гигантския финансово-икономически проект на ЕС "Глобален портал" (Global Gateway), стартирал на 1 декември 2021 и предвиждащ мащабни държавни и частни инвестиции (около 300 млрд. евро) в производствена инфраструктура, зелена енергетика, нови видове гориво, разработване на находищата на критично важни за европейските държави суровинни ресурси и т.н. Реципиенти на тези инвестиции следва да станат десетки държави от Глобалния Юг - от Азия, Африка и Латинска Америка. Инвестиционната инициатива "Глобален портал" с основание се разглежда от експертите като отговор на колективния Запад на китайската инициатива "Един пояс, един път" [Forthomme].

Според ръководството на Европейската комисия, ЕС разполага със значителен потенциал за активизиране на отношенията със страните членки на БРИКС+ на двустранно равнище. Например, чрез подписването на "разширени" споразумения за свободна търговия, още повече че в миналото вече са правени подобни опити (виж таблица 5). Тоест, в това отношение, пред ЕС се разкрива широко поле за работа.

Таблица 5. Споразумения за свободна търговия между ЕС и членовете на БРИКС

Източник: European Parliament. Expansion of BRICS: A quest for greater global influence? – europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2024/760368/EPRS_BRI(2024)760368_EN.pdf

Не би могло да се твърди, че опитът на ЕС в това отношение е успешен, но в Брюксел се надяват, че двустранните преговори с отделни членове на БРИКС+ за търговски преференции могат да ерозират единството на участниците в групата. Тоест, на практика става дума за политика на "моркова и тоягата": от една страна, Западът налага търговско-икономически ограничения и санкции срещу неугодните му държави и режими, а от друга - Европейският съюз обещава споразумения за свободна търговия на присъединилите се към БРИКС развиващи се страни.

Отношенията по оста Север - Юг в историческа перспектива

Активизирането на политиката на колективния Запад за противодействие на БРИКС+ показва, че разширяването на състава на "петорката" е значимо събитие от глобален мащаб. Не по-малко значимо е и подобряването на макроикономическите показатели, характеризиращи позициите на БРИКС+ в съвременния свят. Нарастването на дела на страните членки на обединението в глобалния БВП или в световната търговия не решава стоящите пред тях проблеми, но (което се признава и от мнозина западни анализатори) свидетелства за осезаемо разширяване на техния финансов и търговско-икономически фундамент и демонстрира нарастването на наличните материални възможности за привличане към БРИКС+ на нови държави, представляващи всички региони на Глобалния Юг - Азия, Африка и Латинска Америка [BRICS & the West…].

Както е известно, около 40 държави, включително някои членове на ЕС, изразиха готовност да се присъединят към обединението, а около 20 страни вече са подали заявление за членство в БРИКС+. Несъмнено, всички те отчитат, че политиката на БРИКС+ е от решаващо значение за трансформацията на глобалния ред и отслабване на западната доминация, освен това разчитат на нови търговско-икономически и финансови възможности в рамките на динамично формиращия се по-справедлив и балансиран световен ред [Evolving BRICS…].

В същото време, влизайки в ролята на все по-самостоятелен геоикономически и геополитически субект, членовете на БРИКС, и особено на БРИКС+, съвсем не се придържат към обща позиция в отношенията си със Запада. Ако Русия например, отправя открито предизвикателство към САЩ и ЕС, включително в геополитическата и военно-стратегическата сфери, Индия, както изглежда, свързва своето икономическо и технологично бъдеще най-вече с укрепването на деловите връзки със западните държави. Става дума, в частност, за гигантския индийски износ на комерсиални услуги в САЩ и ЕС, включително информационни, компютърни и медицински. Освен това, към западните пазари са ориентирани и многобройните индийски бекофисни компании, както и все по-значимите т.нар. "глобални центрове на възможности" (Global capability centres), чиито брой в тази страна вече надхвърля 1600 [What Indials clout…].

Опората на западните технологии и пазари от дълго време насам е гръбнак на икономическата политика на Делхи и едва ли е реалистично да се очакват някакви резки промени в този област. Толкова мащабни и взаимни бизнес интереси просто няма къде да изчезнат. За това говори и очерталото се през последните години стратегическо сближаване между Индия и Франция в сферата на отбраната и сигурността, включващо не само доставките на френско въоръжение, но и съвместни действия на флотите на двете страни в Индийския океан. При това, както отбелязват мнозина анализатори, Делхи и Париж претендират за ролята на инициатори в създаването на "нова архитектура за сигурност" в региона [Blarel O., Blarel N…]. Което може да се окаже доста болезнено за Москва и Пекин.

В по-широк план, в перспектива, в сериозен вътрешен проблем на БРИКС+ могат да се превърнат различията между подходите на страните членки по въпроса не само за съхраняването, но и за укрепването на търговско-икономическата и финансова обвързаност на света, без разделянето на държавите на "приятелски" и "неприятелски". Днес това може да изглежда по-скоро теоретичен проблем, но в определен момент той може да придобие съвсем практически очертания. Струва ми се, че това би могло да се избегне само по един начин: чрез формулирането и лансирането на стриктно прагматична и приложима програма за активността на БРИКС+, която да е привлекателна както за всички страни членки, така и за много други държави от Глобалния Юг. При това работата по изготвянето и не бива да се отлага, тъй като това би дало шанс на колективния Запад да прокара собствения си сценарий за преустройство на света.

Заключение

Предвид всичко казано по-горе (както и заради ред други фактори), можем да направим следния обобщаващ извод.

В обозримо бъдеще не може да се очаква пълна и безапелационна победа на Глобалния Юг над Севера. Най-вероятно, в международните отношения ще станем свидетели на частично неопределена, нееднозначна и сложна военно-стратегическа ситуация, а светът ще стане още по-многообразен в резултат от неизбежния възход на десетки държави от Азия, Африка и Латинска Америка, които в момента до голяма степен се намират в "международно-политическа сянка". В резултат глобалната политико-икономическа ситуация ще породи появата на нови регионални и субрегионални центрове на влияние, което със сигурност ще отслаби позициите на Запада, но може и да породи определени центробежни сили в пространството на Глобалния Юг, включително и в редовете на БРИКС+, особено ако процесът на разширяване на това обединение продължи да се развива (прекалено) интензивно.

Оттук следва и най-важната стратегическа задача пред държавите от ядрото на БРИКС (Бразилия, Русия, Индия и Китай), която се свежда до по-нататъшното развитие на културата на международния диалог и разширяване на сътрудничеството в многостранен формат. В часност, в ключовата валутно-финансова сфера, БРИКС+ неизбежно ще трябва да повишава и разширява възможностите на Новата Банка за развитие и механизма на условните резерви, както и да усъвършенства платежните системи на страните членки, да изглажда механизмите на взаимните разплащания и да повишава ролята на националните валути. Подобна стратегия ще гарантира увеличаване на допирните точки и ще помогне за плавната интеграция на новите членове, което в крайна сметка ще укрепи позициите на БРИКС+ на фона на възприетата от колективния Запад стратегия за сдържане.

Разбира се, само по себе си, разширяването на състава на БРИКС (ако този процес продължи) няма да даде изчерпателни отговори на всички предизвикателства, с които се сблъсква обединението, но е необходима стъпка по пътя към укрепването на международното му влияние.

На свой ред, Западът, който, поне според мен, в общи линии вече изчерпа ресурса на геополитическото си отстъпление и сега се стреми към вътрешна консолидация, се ориентира към политика за сдържане на БРИКС+ и е готов да предприеме "стратегическа атака", усилвайки по всички направления натиска върху държавите от Глобалния Юг. Съдейки по нарастващия брой официални заявления и експертни коментари, тази външнополитически линия се превръща в своеобразен манифест на западния истъблишмънт. Конкуренцията между водещите корпорации на Севера и Юга, т.е. на развитите и развиващите се държави, вече придобива глобални измерения. Тази корпоративна битка за пазарите в отделните икономически отрасли се води с различна степен на интензивност, но днес вече обхваща почти всички основни сегменти на глобалната икономика. При това в някои сектори (петролната, металургичната и автомобилната индустрия) ситуацията очевидно се развива в полза на компаниите от БРИКС+, в други (информационно-комуникационните технологии) навлиза във фаза на фронтален сблъсък, а в трети (фармацевтичната индустрия) конкуренцията тепърва ще се изостря. При всички случаи, производственият и търговски напредък на Глобалния Юг на световните пазари е очевиден факт, което е залог за понататъшната промяна на международния силов баланс в полза на Глобалното мнозинство начело с БРИКС+.

Литература:

Мониторинг глобального бизнеса. Отраслевые и региональные тренды. Вып. 2. 2024. – URL: wec.hse.ru/mirror/pubs/share/944830257.pdf (дата обращения: 08.07.2024).

Яковлев П.П. Расширение БРИКС и новый этап борьбы глобальных альтернатив // Перспективы. Электронный журнал. 2023. № 4. С. 7–26. – URL: https://www.perspektivy.info/upload/iblock/068/sucbdo93ymlrb6oazgaq5b2sdsq5gbdp/4_2023_7_20.pdf (дата обращения: 08.07.2024).

Яковлев П.П. США и КНР в Латинской Америке: контуры конкуренции // Вестник Российского университета дружбы народов. Серия Международные отношения. 2019. Т. 19. № 1. С. 47–58.

Яковлева Н.М., Яковлев П.П. Аргентина – резервный участник группы БРИКС? // Свободная мысль. 2015. № 4 (1652). С. 32–47.

2022 Summit of the Americas. Congressional Research Service. June 22, 2022. – URL: crsreports.congress.gov/product/pdf/IN/IN11934 (date of access: 08.07.2024).

An Evolving BRICS and the Shifting World Order // BCG. 29.04.2024. – URL: bcg.com/publications/2024/brics-enlargement-and-shifting-world-order (date of access: 08.07.2024).

An expanded BRICS is not necessarily a stronger one // The Economist. 25.08.2023. – URL: economist.com/podcasts/2023/08/25/an-expanded-brics-is-not-necessarily-a-stronger-one?ysclid=lyzyv1zcg8196678953 (date of access: 08.07.2024).

Beckow S. Did President Trump Just Sign onto BRICS? // Golden Age of Gaia. 13.04.2024. – URL: goldenageofgaia.com/2024/04/13/did-president-trump-just-sign-on-to-brics/ (date of access: 08.07.2024).

Blarel O., Blarel N. The France-India Dalliance: Operationalizing Strategic Autonomy in the Indian Ocean // The Diplomat. 27.01.2024. – URL: thediplomat.com/2024/01/the-france-india-dalliance-operationalizing-strategic-autonomy-in-the-indian-ocean/ (date of access: 08.07.2024).

BRICS & the West: What to Expect in the Next Decade // World governments summit. 13.02.2024. – URL: worldgovernmentsummit.org/observer/reports/2024/detail/brics--the-west--what-to-expect (date of access: 08.07.2024).

BRICS enlargement – a “non-event” or a stage victory against the West? // Friedrich Naumann Foundation » в России). 23.03.2024. – URL: freiheit.org/latin-america/brics-enlargement-non-event-or-stage-victory-against-west (date of access: 08.07.2024)

Forthomme C. Europe vs. China: The Global Gateway Challenges the Chinese Silk Road // Impakter. 06.12.2021. – URL: impakter.com/europe-china-global-gateway-chinese-silk-road/ (date of access: 08.07.2024).

Four BRICs don’t quite make a wall // The Economist. 08.06.2017. – URL: economist.com/finance-and-economics/2017/06/08/four-brics-dont-quite-make-a-wall?ysclid=lxecgeeyel808580774 (date of access: 08.07.2024).

Hollstein T. Lessons from South Africa and India’s 2024 elections // WFD. 08.07.2024. – URL: wfd.org/commentary/lessons-south-africa-and-indias-2024-elections (date of access: 08.07.2024).

International competition over artificial intelligence // The International Institute for Strategic Studies. June 2022. – URL: iiss.org/publications/strategic-comments/2022/international-competition-over-artificial-intelligence/ (date of access: 08.07.2024).

Kaba M.L. The sad end of the West and the emergence of the new multipolar world order // New Easter Outlook. 02.06.2024. – URL: journal-neo.su/2024/06/02/the-sad-end-of-the-west-and-the-emergence-of-the-new-multipolar-world-order/ (date of access: 08.07.2024).

Líderes de América se comprometen a establecer la APEP como un foro de desarrollo económico // EFE. 03.11.2023. – URL: efe.com/mundo/2023-11-03/cumbre-de-lideres-de-alianza-para-la-prosperidad-economica-en-americas-con-biden-de-anfitrion/ (date of access: 08.07.2024).

Pollmann M. The Japan-South Korea-US Summit: A Game Changer for Indo-Pacific // The Diplomat. 21.08.2023. – URL: thediplomat.com/2023/08/the-japan-south-korea-us-summit-a-game-changer-for-the-indo-pacific/ (date of access: 08.07.2024).

Petroleo Brasileiro SA – Company Profile // Global Data. – URL: globaldata.com/company-profile/petroleo-brasileiro-sa/ (date of access: 08.07.2024).

Ranjan Sen S., Srivastava S., Hou B. India Plans Taiwan Labor Pact While China Tensions Brew. 10.11.2023. – URL: bloomberg.com/news/articles/2023-11-10/india-plans-taiwan-labor-supply-pact-while-china-tensions-brew (date of access: 08.07.2024).

Regulation (EU) 2024/1252 of the European Parliament and the Council of 11 April 2024 // EUR-Lex. An official website of the European Union. – URL: eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=OJ:L_202401252 (date of access: 08.07.2024).

The BRICS bloc is riven with tensions // The Economist. 17.08.2023. – URL: economist.com/international/2023/08/17/the-brics-are-getting-together-in-south-africa?ysclid=lxergsbv4w352415698 (date of access: 08.07.2024).

The 2023 Forbes Global 2000 List. – URL: dateas.com/en-us/explore/forbes-global-2000-list-2023 (date of access: 08.07.2024).

Thomton D. How Should the United States Respond to BRICS? // Foreign Policy Journal. 22.07.2014. – URL: foreignpolicyjournal.com/2014/07/22/how-should-the-united-states-respond-to-brics/ (date of access: 08.07.2024).

Toro Hardy A. The U.S. and Latin America’s Drifting into China’s Orbit // WGI World. 21.07.2024. – URL: wgi.world/the-u-s-and-latin-americas-drifting-into-chinas-orbit/ (date of access: 08.07.2024).

Valori G.E. The BRICS status and role in global governance // Modern Diplomacy. 29.11.2023. – URL: moderndiplomacy.eu/2023/11/29/the-brics-status-and-role-in-global-governance/ (date of access: 08.07.2024).

U.S. Department of State. About the Summit of the Americas. – URL: state.gov/summit-for-democracy-2023/ (date of access: 08.07.2024).

U.S. Department of State. Summit for Democracy 2023. – URL: state.gov/summit-for-democracy-2023/ (date of access: 08.07.2024).

What India’s clout in white-collar work means for the world // The Economist. 23.05.2024. – URL: economist.com/leaders/2024/05/23/what-indias-clout-in-white-collar-work-means-for-the-world?ysclid=lxfyg6nv1p437740642 (date of access: 08.07.2024).

Will the BRICS challenge America in 2024? // The Economist. 28.12.2023. – URL: economist.com/films/2023/12/28/will-the-brics-challenge-america-in-2024?ysclid=lxed3k50o1320891518 (date of access: 08.07.2024).

World Trade Statistical Review 2023. Geneva: World Trade Organization. 2023. 138 p.

* Преподавател в Руския икономически университет "Плеханов"