От Хасан ас Сабах към Хасан ал Банна

В много голяма степен, това отговаря на истината, тъй като най-силно заболелите арабски икономики са тези, чиито държави имат най-голям стокообмен със страните-членки на Европейския съюз. Последното важи особено за Тунис, откъдето започват народните вълнения. Респективно, те са насочени срещу местните диктатори, управлявали с желязна ръка своите страни в течение на десетилетия (Зейн Абедин бен Али, Хосни Мубарак, Моамар Кадафи, Али Абдулла Салех, Башар Асад и други). Така, гневната вълна се пренася в Египет, Либия, Йемен, Бахрейн и Сирия. По-слаб отзвук има в Алжир и Мароко. След първите, организирани от социалните мрежи многохилядни демонстрации, се появяват и тези, които са дирижирани от ръководствата на местните структури на ислямисткото движение „Мюсюлмански братя” (МБ). Макар че първоначално гледат с недоверие на случващото се, „братята” успяват да си присвоят народното недоволство и да се доберат до властта, институционализирайки своя политическия модел – хибрид между турската политическа парадигма и визията на МБ за управление на ислямския свят. Всъщност, между тези два пласта на управленческата парадигма на политическия ислям се усеща различие по време на посещението през 2012 на турския държавен глава Ердоган в Египет. Местните МБ пледират за т.нар. даула мадания, т.е. „гражданска държава“, която се отличава от функциониращата турска политическа матрица, наречена даула илмания, т.е. „светска държава“ в ислямска делиберативна среда. Ще припомня, че през 2012 именно турският президент става най-популярния политик в арабския свят (1).

В теоретичния спор се намесва дори и лидерът на тунизийската ислямистка партия „Ан Нахда“ - Рашид Гануши. На въпрос, дали неговата партия – клон на МБ в Тунис, ще прилага „турския модел“, той отговаря, че „ще прилага тунизийския модел“ (2). Управлението на първия египетски президент от средите на „Мюсюлмански братя” Мохамед Морси през периода 30 юни 2012 – 3 юли 2013 е практическа реализация на държавническата визия на МБ, конструирана преди повече от 80 години. Последвалият политически хаос и икономическата разруха предопределят краха на ислямистите. Кулминацията на инфилтрирането на представители на терористични организации в правителствените структури е назначаването на няколко губернатори - кадри на една от основните терористични организации в Египет – Ал Гамаа ал Исламия. Личният секретар на президента Морси пък е братовчед на втория лидер на Ал Кайда – египтиянина Айман Зауахири. Той дори си позволява да разговаря по телефона от кабинета на държавния глава с терориста, за чиято глава Държавният депортамент на САЩ е обявил награда. Тази ненормална ситуация закономерно води до свалянето на Морси, придружено от наказателното преследване на лидерите на МБ и принудителното бягство на хиляди ръководни кадри и активисти на мрежата им, предимно в Турция и Великобритания.

След свалянето на Морси, през 2013, гъсто изплетената мрежа на МБ е частично парализирана. Същата година Върховният наставник Мохамед Бадия е арестуван и осъден на смърт. Впоследствие, присъдата е заменена с доживотен затвор, като до 2017 тя е потвърдена седем пъти от различни съдилища (3). Вероятно, подобен тип присъда е тактическа стъпка от страна на властите в Кайро, за да бъде предизвикана кадрова дезорганизация на ръководно ниво. Независимо че през 2013 Бадия е заменен от изпълняващ длъжността (Махмуд Иззат), а след неговия арест - и от Ибрахим Мунир, реално МБ се разпадат на три центъра, воюващи помежду си. Става въпрос за т.нар. Лондонски фронт, чийто ръководител е Салах Абдул Хак (като наследник на Ибрахим Мунир, починал през 2022) и за т.нар. Истанбулска група, чийто лидер е Махмуд Хюсеин (като наследник на Махмуд Иззат, след като групата в Турция не признава избора на Ибрахим Мунир за и.д. Върховен наставник на МБ). Всичко това се случва на фона на изключително сложнитe взаимоотношения между ръководството на ислямисткото движение в Египет и това, което управлява организацията на МБ зад граница, както и между отделните институционални нива. Освен тези две ядра, в самостоятелен порядък съществуват и т.нар. фронт Общо бюро (Движение за промяна с лидер Мохамед Камал, което отразява засилващите се опортюнистични настроения) (4) и групата, свързана с Ахмед Абдул Рахман, бивш ръководител на Службата за управление на кризи в чужбина, който е бивш член на Общото бюро на МБ.

След почти десетгодишно отсъствие като активен външнополитически субект (много от активистите на МБ, намерили подслон в Турция - около 4-5 000 души, а заедно със семействата - над 20 000 души, с течение на времето търсят своята житейска реализация в страни като Индонезия, Малайзия, както и в Босна), през 2024 ислямистката организация отново активно влиза във фокуса на политическите наблюдатели и на службите за сигурност. Илюстрация за новото фактическо състояние е отправеният на 25 август 2024 официален призив на заместника на Махмуд Хюсеин, а именно Хилми ал Джазар, смятан за втория човек в МБ, за амнистия от египетските власти срещу отказ от политическа дейност за срок от 10 или 15 години и помилване на осъдените активисти (5).

Според бившия ръководител на досието МБ в египетската служба за национална сигурност генерал Адел Азаб, ислямистите очевидно са силно притиснати от обстоятелствата, за да се решат на такава крайна крачка. Той смята, че организацията е принудена да се върне към корените си, за да избегне „леталния изход”. През 2009 един от активистите на МБ Абдул Мунем Абдул Футух прави сходно предложение, но само след три години вече е кандидат за президент на Египет. Много ценни са разсъжденията на генерал Азаб, който отбелязва, че „проблемът е в естеството на самата организация, обстоятелствата и мотивите за нейното създаване, появата и на обществената сцена, практиките, както и силите, които я подкрепят в продължение на цели 96 години.» Особено интересна е тезата, че МБ винаги действа в полза на чужди сили. Твърдението, че който и да е основал групата, е искал тя да няма ръководство, а само служители в някакви управленчески структури, много добре обосновава и логически обяснява актуалното «насипно» състояние на МБ (6). Сякаш това е «естественото състояние», което единствено заблуждава външните наблюдатели, че ликвидацията на организацията е близко. Независимо от мнението на един или друг лидер, закриването на МБ може да се реализира единствено от основния управленчески орган, а именно Консултативния съвет, а това едва ли някога ще се случи. При липсата на официална реакция от властите в Кайро, което ясно говори за отказ от промяна на правния статут, даден на МБ от Египет, а именно на «терористична организация», отново Хилми ал Джазар изяснява, че е не е бил ясно разбран. Той заявява, че говори за освобождаването на всички (а не само за тези, членуващи в МБ) политически затворници в Египет. Ислямисткият ръководен кадър добавя, че в плановете на МБ е да не се борят за власт, което обаче не означавало, че се оттеглят напълно от политиката. Според него, «в учредителните документи на формацията, съгласно духа на ислямската религия, е реализирането на политическа дейност по начин, по който го интерпретират МБ и университета Ал Азхар.» (7). Причините за желанието на движението на МБ да излезе от «компресираното» си състояние в чужбина, именно в този момент могат да бъдат обобщени така:

Постепенното сближаване между Анкара и Кайро, след като турският президент Реджеп Ердоган осъзна, че политическият проект на МБ от 2013 е силно компрометиран. Изострящата се икономическа криза в Турция след опита за преврат през 2016, вследствие на постепенното оттегляне на западните инвестиции, получило се в резултат на бруталното погазване на правата на човека,  принуди силния човек в страната да осъзнае, че може да търси финансова алтернатива единствено в богатите арабски страни от Персийския залив. Всъщност, именно  нефтените монархии бяха източник на «златния инвестиционен дъжд» в Турция след като през 2003 ислямистката Партия на развитието и справедливостта на Ердоган спечели парламентарните избори и започна да упражнява пълен контрол в държавата. Ситуацията се промени през 2013 след като в Обединените арабски емирства беше направен опит за преврат, за което властите в тази страна обвиниха МБ. Абу Даби виждаше Анкара като основния вдъхновител на промяната на геополитическата архитектура в арабския свят, който се намесва директно във вътрешните работи на отделните страни, в това число и на тези в Персийския залив. Същата година Египет обяви ислямистката партия за терористична организация, а на следващата година това сториха и Саудитска Арабия, ОАЕ и Бахрейн.

Отношенията между «Мюсюлмански братя» и режима на аятоласите

Идеологическата, догматичната и политическата трансформация на радикалното палестинско движение ХАМАС, се превърна в интересен лакмус в рамките на вътрешните сътресения, които изживяха МБ в началото на втората декада на XXI век. След избухването на гражданската война през 2011 в Сирия, управлявана от алауита Башар Асад, матрицата Турция-Катар-МБ бе директно предизвикана от политически стабилния и догматично агресивен радикален шиизъм, представен от управляващия в Иран теократичен режим. Джафаритският етатистки истъблишмънт успя да изгради (догматично нелогично) паралелно течение в структурата на историческите МБ в Палестина, за чиито наследник се възприемаха създателите на ХАМАС (8). Заради силния си антиуестърнизъм (омраза към Запада и Израел) палестинските радикали изпаднаха в открита финансова и логистична зависимост от Революционната гвардия на Иран. Получи се интересна материална конкуренция между Катар и Иран, които по неофициална информация предоставяха месечно, респективно, по 25 млн. долара за ивицатата Газа, управлявана до 2024 от правителство на ХАМАС и по 10 млн. долара от Техеран, целево за укрепването на бригадите „Изедин Касам” – военното крило на палестинското движение. Най-специфичното е, че се получи своеобразна „насилствена икуменизация“ между сунизъм и шиизъм, която исторически винаги е била заветната цел на представителите на малцинството. Представителите на последното постоянно са сред онези, които по-активно търсят контакти и взаимодействие с по-силните, а именно със сунитите и МБ, с цел стимулиране на конвертирането на части от тях в шиитската деноминация. Още от появата на различните правно-догматични школи и течения в исляма сунитско-шиитските взаимоотношения остават силно противоречиви (догматично – диаметрално взаимноизключващи се), но, тактически, понякога постигат и временни споразумения, когато външният враг е по-силен и това ги сплотява на ислямска основа. В някаква степен отношенията се влият и от конкретната вътрешносунитска (ханафити, шафаити, маликити и хамбалити) или вътрешношиитска (джафарити, исмаилити и язиди) деноминация, често определяни от западните автори като секти, в зависимост от техните специфични правни регулации. Дори отделни лидери могат да отстояват диаметрално противоположни позиции в сходни политико-догматични казуси. Така например, изследователят Мохамед ал Добуали отбелязва за среща през 1939 в Кайро между създателя на МБ Хасан ал Банна и бъдещия духовен лидер на Ислямска република Иран аятолах Рюхолах Хомейни. Според него, там те са се договорили да си поделят ислямския свят на зони на влияние и да не си пречат (9). В същата светлина е срещата през 2011 между настоящия Духовен лидер на ИРИ аятолах Али Хаменей и седмия Върховен наставник на МБ Мохамед Махди Акиф в Техеран (10). Вероятно свалянето на президента-ислямист Мохамед Морси от египетските въоръжени сили e било ускорено след срещата му през 2012 с тогавашния ирански президент-радикал Махмуд Ахмединаджад. На нея стана ясно, че Иран е предложил на управляващите тогава МБ в Египет да създадат паралелна на египетската армия военна структура, сходна с тази на Революционната гвардия в Иран

В същото време забавянето на декларацията на МБ по повод убийството в Техеран на лидера на ХАМАС Исмаил Хания на 28 юли 2024 с цели два дни съдържа скрито послание и маркира отношенията на недоверие между сунитските ислямисти и ръководството на шиитската държава, която прилага на практика джафаритската управленческа теория уилаят ал факих, т.е. попечителството на юриста-богослов. В документа, подписан от Салах Абдул Хак, се казва: „Той напусна света и го остави заради рая, широк колкото небето и земята. Където няма предателство, няма шум, няма измама, няма мошеничество или унижение.“ (11). Практически, изпълняващият длъжността Главен наставник на МБ изпраща две ясни послания в конкретната ситуация. Първото е имплицитно обвинение към Иран, че е не е могъл да защити Хания, а второто е, че ХАМАС трябва да се завърне в глобалната мрежа на МБ, тъй като там няма „предатели и мошеници“, каквито се подразбира, че съществуват в шиитски Иран.

След споразумение с египетската разузнавателна служба през 2016 покойният лидер на ХАМАС Исмаил Хания официално обявява, че радикалната палестинска организация вече не е част от международната организация на МБ. Всички банери, лозунги и пропагандни материали, свързващи я с партията-майка, както и портретите на покойния президент Морси, са премахнати не само от улиците, но и в джамиите. Според израелския сайт „Уала”, именно тогава се оформят реално двете антагонистични течения вътре в радикалната палестинска организация. Прошиитското, се ръководи от тогавашният лидер в Газа Яхия Синуар, а про-МБ течението - от лидера Халед Машаал (12). Прави впечатление, че Израел е безкомпромисен по отношение на лидерите, които по-често ходят в Техеран, Бейрут и Дамаск за разлика от онези, за които се смята, че са свързани с турско-катарската ос. Имено по тази логика бяха елиминирани лидерите от първия ешалон Исмаил Хания, Салех ал Арури и други.

В молитвата по случай шиитския празник ашура, на 25 август 2024, аятолах Хаменей потвърди вечния антагонизъм между сунити и шиити. В нея той казва: „ Битката между фронта на хусейнидите (последователите на третия имам Хусейн бен Али, 626-680 – б.а.) и фронта на язидите (последователите на втория омаядски халиф Язид бен Мауия, 646-683 - б. а.) ще продължи вечно. Когато тръгва към Керала имам Хюсеин, мир на праха му, определя характера и целта на тази битка.“ (13) Всъщност той се опитва да изведе икуменизиращ фокус на този догматично предопределен катаклизъм, пояснявайки, че става въпрос за сблъсък между «правото и справедливостта», от една страна и «подтисничеството и унижението», от друга, като причислява палестинците в Газа към фронта на Хусейн. Египетските социални медии приеха крайно негативно изявленията на аятолах Хаменей, определяйки ги като „сектанство“ и „ерозия на сунизма“. (14)                      

Във вече споменатата декларация, подписана от и.д. Върховен наставник Салех Абдул Хак, се признава ролята на отделните клонове на МБ в организирането на пропалестинските демонстрации в Европа след 7 октомври 2023 (15)./ Неправителствената организация Европалестинска медия център EPAL изнася статистика за проведените събития на европейска територия в подкрепа на Палестина за период от десет месеца. Общият им брой е 22 000 демонстрации в 605 града на 20 европейски държави. Водещата държава е Германия с над 2450 демонстрации в 103 града, следват Испания, Италия и Франция, респективно с 3200, 3000 и 2800 демонстрации. В Източна Европа пропалестинската активност е чувствително по-слаба. Отразени са демонстрациите в Гърция (320), Полша (250), Босна (150), Чешката република (70) и Румъния (65). Прави впечатление отсъствието на данни за Великобритания, която най-вероятно е арена на най-многобройните и най-масовите пропалестински митинги(15). България, по обективни причини, не присъства в наблюдението на въпросната НПО.  

Египетският анализатор Мохамед Маклуф сравнява ситуацията през 2013 и тази през 2024 по отношение на тежестта, която представляват избягалите на европейска територия от египетското правосъдие активисти на МБ. Това се дължи най-вече на активизирането на отделните МБ-центрове в Европа. Тяхната дейност се превръща в неприемлива за политиката, която водят отделните правителства на Стария континент, било по отношение на тяхната родина Египет, било по отношение на недопустима намеса във вътрешнополитическия живот на конкретната държава. (16) В тази връзка бившият председател на Консервативната партия във Великобритания Надхим Захауи обвини именно МБ за най-масовите антимигрантски вълнения, които обхванаха големите градове в страната през август 2024 (17). Това стана на фона на обвиненията на британските власти срещу крайнодясната «Британска отбранителна лига» и задържането на стотици нейни привърженици. Роденият в Ирак британски консерватор добавя, че «той винаги е подкрепял налагането на опека над МБ, по модела на противодействието на Обединените арабска емирства» (пак там).    

 «Асасините» като предшественици на «Мюсюлмански братя»

Излъчването на телевизионния сериал «Асасините» по египетската държавна телевизия по време на свещения месец рамадан 2024 (март-април) беше поредния обществен удар върху влиянието на МБ в тяхната родина. Художествено пресъздаденото битие на въпросната шиитска секта подсъзнателно насочва към начина на създаване, програмата и използването на религията за реализацията на политически амбиции. Всъщност, египетската държава не за пръв път представя пред обществото деструктивното естество на «асасините». Телевизионните сериали «Омар ал Хаям» (2002), «Имам ал Газали» (2012) и «Самарканд» (2016) извеждат на малкия екран зловещия образ на създателя на асасините Хасан ас Сабах. Идеята на продуцентите е да навлязат дълбоко в генезиса на първата терористична организация в света, определена като такава от специалистите по международна сигурност. Тезата е, че всъщност в основата на въпросната организация е заложено дихотомно начало, произтичащо от бифуркационната формула на превода. Коректно е да се отбележи, че последният сериал предизвика и редица негативни реакции, най-вече сред историците. Сред тях е например експертът изследовател на исмаилитската школа в Египет Хасан Хафиз. Той определя филмовата продукция като представяне на западната ориенталистка визия за асасините, която спада по-скоро към жанра научна фантастика, отколкото към чистата историческа истина (18). Големият въпрос е, дали появилите се в началото на XX век МБ са се осмелили да конвертират шиитски правнодогматичен фундамент в генезиса на сунитска ислямистка формация. Както вече беше отбелязано, ако вътрешноислямският процес на икуменизация придобива видими белези през последните декади, възниква варосът, дали е реално възможно една шиитска радикална секта от XI-XIII век, да бъде проектирана седем столетия по-късно в мрежова сунитска организация.     

Оригиналното арабско наименование «хашашиюн» вероятно се е формирало на базата на това, че първоначално сектантите са консумирали треви, извличали са лекарства от тях, а впоследствие са стигнали и до производството на опиум. Целта е нападателите да придобият нечовешки сили при осъществяването на терористичния акт, предизвиквайки наркотичен дилириум и, респективно, материализиране на предварително индокринираната вяра за влизането в рая. Подобна практика е позната в рекрутирането и функционирането на всички ислямистки терористични организации. Така например, проучване на Тунизийския институт за стратегически изследвания от 2019 потвърждава, че две трети от местните терористи, завърнали се от «халифата» на ИДИЛ в Сирия и Ирак, са приемали наркотични вещества. Изводите в докладите за либийските служби за сигурност са сходни. Според тях, мнозинството от местните наркодилъри са свързани с организации като ИДИЛ, Ал Кайда, МБ и други. По този начин «асасините» превръщат наркотика в средство за реализиране на бойни задачи, но едновременно с това разпространяват уменията за отглеждане и производство на опиумен мак, индийски коноп и други психотропни растения в Близкия Изток. Изследователят Маджид Хабта отстоява мнението, че традицията да се произвеждат наркотици в Сирия (в момента тази арабска страна е най-големия производител на каптагон в региона) се корени именно в дейността на въпросната средновековна секта (19). Става въпрос не толкова за регионите около крепостите Аламут и Лампсар, които се намират в северните части на днешен Иран, колкото за териториите около бастионите на въпросната исмаилитска секта в Централна и Западна Сирия – градовете Масиаф, изоставеното селище Абу Кубейс, град Кадмус, замъка Ал Кахф и други. Доказателство за средновековната поява на този социален бич е издаването през XIII век на фетва от местен шафаитски имам, в която се забранява производството и употребата на «хашиш» в долината Бекаа. Не е ясно, дали става въпрос за догматично противоречие между шиитите/исмаeлити и шафаитите/сунити, но понастоящем радикалната шиитска формация Хизбула, която контролира този регион от Ливан, подхожда «със затворени очи» към местното производство на психотропните вещества (20).

В европейското интелектуално пространство шиитските радикали са въведени от произведенията на средновековния венециански пътешественик Марко Поло. Не е ясно, какъв точно смисъл влага той в наименованието „асасини“, но според известния американски ориентолог Бернар Люис, Поло вероятно е бил повлиян от разказите на кръстоносците, които по онова време създават четири християнски кралства в Близкия Изток. Институтът за исмаeлитски изследвания в Лондон извършва задълбочени изследвания относно етимологията на думата, отстоявайки тезата, че там се преплитат множество предположения. На първо място, е тълкуванието на думата assasins от френските кръстоносци, които виждат в шиитските убийци желание да ликвидират първенците, водачите на врага. Интерпретацията идва от арабската дума «асасан», т.е. «основни, главни». На второ място, е думата «хасанан», т.е. «последователи на Хасан (ас Сабах - б.а.). На трето място e терминът «аасасун», т.е. хора, които обикалят през нощта, пазят къщите и търсят лихварите и разбойниците. На четвърто място е «асасиюн» или още «муасасин», т.е. хора, които създават своята сила в тяхната крепост Кълаа Аламут (21).

Дългият списък с жертви на асасините сред кръстоносците извежда на преден план интерпретацията на думата като „убийци“ (22). Сред убитите кръстоносци са кралят на Йерусалим Конрад дьо Монферат, лорд Филип дьо Монфор и други. Асасините формират група професионални убийци, най-често използващи кама, нервно-паралитична отрова и стрели. За приблизително два века те успяват да премахват стотици свои опоненти, в това число трима халифи, както и множество ислямски и християнски феодали. Те дори се опитват на два пъти да ликвидират завоевателя на Йерусалим – сунита Саладин.

В своята мемоарна книга „Тайната история на групата на Мюсюлманските братя“ последният ръководител на тайния апарат на МБ Али ал Ашмауи обяснява, че преди създаването на египетската ислямистка група основателите и продължително време са изучавали опита на сходни световни организации като най-силно са били повлияни от езотеричната мисъл в историята на ислямската религия. Специално проучване е правено на историята, генезиса, структурата и функционирането на сектата на асасините. То поставят акцент върху способността на Хасан ас Сабах да създаде и успешно да приложи механизмите за ментално овладяване и упражняване на постоянен контрол в стремежа си да създаде общност от убийци. Критерий за успех било убеждението, до степен на съзнателно приемане на искането от кандидат-члена на МБ да се самоубие (23). В своя подробен компаративен анализ „Имами на злото” бившият активист на МБ Таруат ал Харбауи твърди, че самият идеолог на насилието на МБ Саид Кутб е бил убеден, че Хасан ал Банна и Братството са копие на Хасан ас Сабах и асасините (24). Изключително ценни и детайлизирани са изследванията в сравнителна плоскост между двете радикални организации на американската авторка от египетски произход Синтия Фарахат в нейната монография „Секретният апарат: Индустрията на смъртта на Мюсюлманските братя“. Очевидно е, че книгата, чийто предговор е написан от известния американски изследовател на тероризма Даниел Пайп, има за цел да убеди американците и европейците, че допускат огромна политическа грешка, отказвайки да квалифицират МБ като терористична организация. Фарахат акцентира върху факта, че Хасан ал Банна и Хитлер са поддържали връзка. Авторката отстоява тезата, че методите, които възприемат МБ, са функция на тези, използвани от отрядите на щурмоваците от СА при възхода на Хитлер в Германия през 20-те и 30-те години на ХХ век (25).  

Общото между двете радикални религиозни формации e, преди всичко, в малочислеността на първите последователи и превръщането им в сектански групи. Силно затвореният характер на организираната група предполага следните общи белези:

• Общността функционира изцяло чрез тайна дейност, в това число и рекрутирането на нови членове. Двете общности действат според разбирането за т.нал. ат такия, т.е. религиозно лицемерие. Според основните ислямски източници Корана, сунната, (биографията на пророка Мохамед) (26), тафсирите (Ибн Катир, Ат Табари, Ибн Аббас и други) и доктриналните мнения на авторитетни ислямски улеми (Ибн Хаджар, Маджид Каддури, Сами Мукарам и други), става въпрос за шариатосъобразно прикриване на истинските религиозни възгледи. Това се налага по време на война с дар ал харб, къщата на войната (т.е. неверниците - б. а.), при необходимост за запазване на живота на мюсюлманина, при контакт между съпрузи, когато има нужда за прикриване на религиозните принципи на единия от тях и т.н. Този принцип е възприет първо от шиитите-джафарити, поради малцинствения им характер по отношение на сунитите. Религиозните сунитски текстове се опитват да припишат религиозното лицемерие най-вече на шестия шиитски имам Джафар ас Садик (702-765). В същото време има множество коранически аи и достоверни хадиси, които преди това го оправдават (27). Самата философия на исмаилитския имамат, която е изповядвал Хасан ас Сабах, се базира върху съществуването на ал гаиб, скрития имам и ал хазир, видимия имам. Последният е този, който публично проповядва доктрината на исмаилитите заедно със своите последователи посредством специална прозелитистка техника. Въпросната секта изработва стратегия, основаваща се на политически убийства, с цел своето оцеляване след като тя самата получава статут на религиозно малцинство в рамките на малцинствената шиитска деноминация. През 1094 умира фатимидският халиф Мустансир биалла (1029-1094). Неговият везир Бадрадин ал Джамали призовава последователите му да положат клетва за вярност към по-малкия син на халифа ал Мустаали, който е и племенник на везира. Привържениците на по-големия и законен наследник Назар се отцепили, като Хасан ас Сабах бил един от тях. Така се създават предпоставките за появята на сектанската общност.             
• Узаконяването на насилието и на терора е част от екзистенциалната философия на двете общности. Нещо повече, техните лидери се опитват да убедят хората, че убийството и кръвопролитието е една от целите на ислямската религия и, че това е легитимен шариатски въпрос. В този пункт проличава девиантният характер на правнодогматичната теория, изповядвана от лидера на средновековната шиитска секта, както и от създателите на съвременния сунитски политически ислям. Според тях насилието е мухаб, т.е. обичано от Бог. Независимо от претенциите на лидерите им, че са създали социално-прозелитични групи, затвореният характер и насилието се превръщат в единственото ефективно средство за оцеляване. Теоретикът на терора на МБ е Саид Кутб, чиито произведения «Пътепоказател» и «В сянката на Корана» се възприемат като основополагащи практически помагала за всички ислямски радикални организации. В същото време се знае малко за оригиналните мисли на Хасан ас Сабах. Предполага се, че той е написал автобиографичния трактат Заргощи е сейдуна, „История на нашия господар“, както и богословския трактат Ал фусул ал арбаа, „Четирите глави“, които обаче не са останали в оригинал. Те са цитирани от персийския богослов Таджадин Шахрастани (1086-1153) и от някои персийски историци, като Хаманд Атамалек Джуейни, Радишадин Фазлула, Абу Касим ал Кашани и други. Трактатът на Шахрастани Китаб ал мимал уа ал нихал, „Книга за сектите и вярванията”, се възприема като една от първите в областта на сравнителното религиознание в ислямския свят. (28). Всъщност, много от схващанията на асасина ас Сабах достигат до наши дни поради факта, че въпросният богослов е станал негов последовател. Той бил привлечен от неговата «дауа ал джадида», т.е. нова проповед. В основата на философията му стои идеята, че човечеството задължително се нуждае от божественото учение за непогрешимостта на даден водач. В противен случай то ще загине, лишено от ръководството на непогрешимия. Това е така, тъй като водачът е посочен от свръхестествените сили и осъществява връзката и гарантира закрилата на обикновените хора от Бог. Шахрастани се опитва да запази своето учение в тайна, но то все пак е разкрито от неговия ученик Ас Самани. Творбите му включват коментар на Корана, който е наситен с исмаилитска терминология и в който Шахрастани загатва за своя статут на „благочестив слуга на Бог“.     
• Война срещу всички, които се противопоставят на имагинерната световна ислямска държава (халифат, за МБ, и имамат, за асасините). В сектанската етатистка единица не трябва да има вътрешни граници. Битката се води срещу местните управляващи и държавните институции, независимо дали са араби или чужденци. В тази светлина асасините убиват кръстоносци, а МБ – представители на британската колониална власт. Това обаче не им пречи да изпращат своите убийци и срещу арабо-мюсюлманските феодали, както и срещу ръководителите на египетските държавни органи.
• Двете секти използват сходни военни тактики с цел постигане на начертаните политически цели. Изработеният кодекс на поведение включва изучаването на специална лингвистична техника, заблуждаващо публично поведение, добра телесна и лицева дегизировка, отлично боравене с оръжие и други. Екзекуциите били винаги публични като идеята е да се постигне максимален обществен отзвук, за да се всее ужас сред следващите потенциални врагове.
• С цел систематично промиване на мозъците и ефективност при извършването на терористичните актове, част от което е опитът да убедят потенциалните привърженици, че именно лидерите държат ключа към влизането в рая, а пътят към него е самоубийството, двете организации изграждат сходна военизирана йерархия. Така например, последователите на Хасан ас Сабах формират следната стълбица: мухаб (любящ), моеиед (поддръжник), мунтасиб (присъединил се), мунтазим (организатор), аамил (действащ), кадир (кадър), фидай (боец) и оду «танзим ал кхас» (член на специална организация). По отношение на последователите на Хасан ал Банна, йерархията изглежда по следния начин: мухаб (любящ), муаеид (поддръжник), мунтасиб (присъединил се), мунтазим (организатор) и акх аамал (работещ брат). (29). На практика, различните нива на обвързване с организацията са идентични и зависят от начина и бързината, с които конкретния кандидат се отдава на идеите на структурата и, респективно, печели доверието на висшестоящия член. Става въпрос не само да се интегрира в молитвено-проповедническия процес, но и да се приобщи към силовите звена, които са съществен инструмент за оцеляването на формацията и материализирането на нейните конкретни планове.

Вероятно асасините се превръщат в знаменосци на тероризма, поради факта, че са първата мюсюлманска секта, която влиза в конфронтация с европейците. Не само Марко Поло, но и хроникьорите на кръстоносците ги заклеймяват като убийци, които използват самоубийствени методи за постигане на политически цели. Много преди XI век, когато асасините успяват да разпространят своето влияние в Сирия, Ирак и Персия и да превърнат крепостта Аламут в свой бастион, се появяват ислямски секти, които изповядват сходни идеи. Техните методи са същите, а именно ликвидиране на всички онези, които не изповядват техните виждания за държавата. Те ги обявяват за куфар  (неверници) и ги преследват, докато ги убият. Такива са например хариджитите и по-специално последователите на Нафия бен ал Азрак (-685). Последните влизат в постоянна конфронтация с управляващите по това време халифи от Омаядската династия (660-750) и създават за кратко в периферията на халифата своя иредентистка държава в днешен Южен и Централен Иран.

Заключение

В обобщение може да се каже, че релацията асасини-МБ като модел на функционален процес на транзитиране на насилието в качеството на основен инструмент за реализирането на политическите амбиции на конкретна малцинствена група, е преекспонирана от науката за международна сигурност. Причината е най-вече, че последната е създадена от западни учени и се развива преди всичко в научноизследователските звена в Европа и САЩ. Съвсем логично, когато във фокуса на европейската наука (в конкретния случай, медиевистиката) попадат европейски субекти, които са мишена на терора на ислямски секти, а това става за пръв път през XXI век, въпросните ислямски малцинствени групи се обявяват за пионери на тероризма. Историята на тероризма може да бъде пренаписана не само чрез обогатяването на субектите - носители на дейности, които могат да бъдат определени като терористични, но и чрез по-дълбочинната дисекция на идеологическите подбуди, както и на оперативните подходи.

Историята на исляма, като микс от религия със своите особености и етатистката философия, създава условия за материализиране на насилието като един от инструментите на държавнообразувателния процес. Подобна теза е по-скоро валидна спрямо периферията на ислямския етатистки ареал, ако приемем Арабския полуостров за дар ал ислам, т.е.Домът на исляма. Там слабата държавна власт е ерозирана не само от далечното разстояние спрямо уали ал амр - субекта на властта (легитимният владетел - б. а.), но и от присъствието на неортодоксални, често синкретични, местни вярвания. Земите на Древна Персия, Магреб или дори някои отдалечени части на самия Арабски полуостров приютяват за кратко време подобни фанатици, отстояващи с терор към всички останали своите утопични етатистки виждания. На асасините е приписвана пионерска роля, защото имат съприкосновение с кръстоносците. Силно осветени от европейските пътешественици и историци, те стават модел, който по-късно се проектира в идеологията и най-вече в поведението на сходни ислямски радикални формирования, появили се по-късно на правнодогматичната и на политическата сцена. Това се случва и с движението на МБ, което днес се възприема като най-стария рецептор, кумулатор и емитер на терора в модерните времена, използващ религията за постигането на политически цели. Очевидно конверсията от малцинствени деноминации (шиитство или хариджитство) към ортодоксалното сунитство не играе значима роля при адаптирането на насилието като основен инструмент за реализирацията на политическите аспирации.                        

Бележки:                                                 

1. АА, Ердоган уа Морси...киматан махадата ли шарака „лам юктамал“ /итар/, Ердоган и Морси....две срещи на високо равнище, които сложиха началото на незавършено рамково партньорство, 18.06.2019, https://www.aa.com.tr/ar/%D8, 11.9.2024
2. Ат Талили, У., Гануши ли араби ал джадид: Нурид хукума уахда ля такси ахадан, Гануши на „Ал Араби ал джадид“: Искаме правителство, което не ограничава никой“, Ал Араби ал джадид, 4.02.2020, https://www.alaraby.co.uk/%, 11.9.2024
3. Al Arabiya, Muslim Brother’s Supreme Guide Sentenced to life in prison, 8.5.2017, https://english.alarabiya.net/News/middle-east/2017/05/08/Muslims-Brotherhood-leader-Mohammed-Badie-sentenced-to-life-in-prison, 11.09.2024
4. Искане на амнистия от властите в Кайро, Абдулрахман, У., Таяр ат тагиир ал икхуани...хал юнауар ат танзим муджададан?, Течението за обновление в МБ...дали (), 11.09.2022
5. Ал аям, Джамаа ал икхуан би рисала ли Мъср: Натлуб ас сулах уа санатакхали ан ас сияса, МБ с послание да Египет: Искаме помирение и ще се откажем от политиката, 25.08.2024, https://www.alayam.com/online/international/1065694/News.html, 11.09.2024
6. Маклуф, М., Ал икхуан татлоб салхан маа Мъср….кхабир амни юкшаф ас сабаб уа сир ат таукит, 25.08.2014, https://www.alarabiya.net/arab-and-world/egypt/2024/08/25/%D8, 11.09.2024
7. Хилми ал Джазар якшиф ал хакика итизал ал икхуан ал муслими….Хилми ал Джазар разкрива истината за оттеглянето на Мюсюлманските братя, Ал Араби 21, 14.09.2024, https://arabi21.com/story/1625115, 15.09.2024
8. Abu Amr, Z., Hamas: A Historical and Political Background, Journal of Palestine Studies, Vol. 22, No. 4, (Summer 1993), pp. 5-19, https://www.jstor.org/stable/2538077, 13.09.2024
9. Al-Dabwly, M., Brotherhood and Iran. Single roots, interlocking branches and relationships without a future, 14.08. 2018, https://www.almarjie-paris.com/3324, 13.09.2024
10. Nsera, H., Iran and the Muslim Brotherhood: Ideological Similarities and Historical Relations, Strategics, 6.01.2022, https://strategiecs.com/en/analyses/iran-and-the-muslim-brotherhood-ideological-similarities-and-historical-relations, 13.09.2024
11. Абдул Хак, С., Рисалатуна...фи наи аш шахид ал каид Исмаил хания, 1.08.2024, Ал Икхуан ал муслимин, https://ikhwan.site/p-222967, 13.09.2024
12. Забун, К., Хамас тузил суар ал Банна уа Морси...Хамас премахва портретите на ал Банна и Морси..., 12.03.2016, Шарк ал аусат, https://aawsat.com/home/article/596776/%, 13.09.2024
13. Ал маарака бейна ал джабха хусейния и ал джабха язадия, Битката между фронта на Хусейн и фронта на Язид, Khamenei.Ir, 25.08.2024, https://mobile.x.com/site_khamenei/status/1827763780983406815, 15.09.2024
14. Ажажа ат тайфия уа кхадама ал ихтилел....Нагнети сектанство и обслужи окупацията, А Истиклял, 30.08.2024, https://alestiklal.net/ar/article/khamney, 15.09.2024
15. Абдул Хак, С., Рисалатуна...фи наи аш шахид ал каид Исмаил хания, 1.08.2024...
16. Мунду бъдаа ал одуан ал исраили ала Газа...От началото на израелската агресия в Газа..., EPAL, 7.2024, https://epal.nu/13450/, 13.09.2024
17. Аз Захауи ялум ал икхуан би шан ахдат аш шагаб фи британия, Захауи напада «Братята» за безредиците във Великобритания, 15.09.2024, https://arabi21.com/story/1625316/, 16.09.2024
18. Аз Захауи ялум ал икхуан би шан ахдат аш шагаб фи британия, Захауи напада «Братята» за безредиците във Великобритания, 15.09.2024, https://arabi21.com/story/1625316/, 16.09.2024
19. Бахит: мусалсал «ал хашашиин» табана ал манзур ал истишраки ал гарби…Изследовател: Сериалът «Асасини» възприема западната ориенталистка визия…, уикалат анба ал аалам ал араби, 13.03.2024, https://awp.net/ar/stories/bahth-mslsl-alhshashyn-tbn-a-almnzwr-alastshraqy-alghrby-aldhy-yezz-albued-alfantazy-ela-hsab-aldq-t-altarykhyt/, 17.09.2024
20. Хабта, М., Хасан ал хашашиин ам Хасан ал икхуан, Хасан на асасините или Хасан на братята, Ал Ахрам, 22.03.2024, https://gate.ahram.org.eg/daily/NewsPrint/936472.aspx, 16.09.2024
21. Ал Дирани, З., Ташрия зираа ал хашиша фи Любнан: ибна ал ард кхаридж ал моадала, Легализирането на производството на опиум в Ливан: Собственици на земя извън сметките, Open Democracy, 15.06.2020, https://www.opendemocracy.net/ar/, 16.09.2024
22. Lewis, B., The Assasins: A Radical Sect of Islam, Phoenix, 15.09.2020
23. Бухут уа ал маншурат, Изследвания и издания, маахад ат дирасат ал исмаилия, Лондон, https://web.archive.org/web/20150519113051/http://www.iis.ac.uk/home.asp?l=ar&lang=ar, 4.10.2024
24. Ал Ашмауи, Ат тарикх ас съри ли джамаа ал икхуан ал муслимин, Тайната история на групата Мюсюлмански братя, Марказ ибн кхалдун ли ад дирасат ал инмаия, 2017, https://archive.org/details/khatabaya2007_yahoo_20170711_1851/mode/2up, 17.09.2024
25. За повече информация вж: The Secret Apparatus: the Muslim Brotherhood’s Industry of Death, Bombardier Books, 2022, ISBN-10:1642938653
26. Сахих ал Бухари, Сахих Муслим, Ас Сира /биографията на пророка Мохамед/, тафсирите /Ибн Катир, Ат Табари, Ибн Аббас и други
27. Ал Харбауи, Т., Аима аш шар, Имамите на злото, Дар ал нахда мъср лил нашър, 2013, file:///C:/Users/4uuovi/Downloads/B1_55619_Foulabook.com_%20(1).pdf, 17.09.2024
28. Ма хия ат такия? Хал ястикхдамунха ахл ас сунна?, Какво е ат такия? Използват ли я сунитите?, Ал ислам суал уа жауаб, https://islamqa.info/ar/answers/178975/, 24.09.2024
29. Шахристани, Т., Китаб ал мимал уа ал нихал, Книга за сектите и вярванията, 2007, https://www.noor-book.com, 1.10.2024
30. Triger, E., the Unbreakable Muslim Brotherhood: Grim Prospects for a Liberal Egypt, the Washington Institute for Near East Policy, 23,08,2011, https://www.washingtoninstitute.org/policy-analysis/unbreakable-muslim-brotherhood-grim-prospects-liberal-egypt, 2.10.2024

*Преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев”