Генерал Роберто ВАНАЧИ: Днес нормалността се възприема като бунт

По различно време е командвал и италианските части, разположени на Балканите, в Руанда, Сомалия и Либия. През 2018 е удостоен с изключително престижното отличие на американските въоръжени сили „Легион за заслуги”, заради усилията му в борбата с групировката Ислямска държава. През 2020-2022 генерал Ваначи беше военен аташе на Италия в Москва, но след началото на войната в Украйна бе обявен за "персона нон грата" и експулсиран заедно с други италиански дипломати, заради позицията на Рим в подкрепа на Киев. Малко по-късно е назначен за началник-щаб на командването на Сухопътните оперативни сили.

През миналата 2023 Ваначи привлече общественото внимание с книгата си "Светът с главата надолу" (Il mondo al contrario), в която изразява възгледите си по проблемите на ЛГБТ, имиграцията, отношенията между половете, и зеленото движение, и която моментално се превърна в бестселър. В резултат от натиска на либералните кръгове е принуден да напусне армията. През март 2024 публикува автобиографичната книга "Смелостта побеждава" (Il coraggio vince). На Европейските избори през юни т.г. Виначи беше избран за депутат в Европейския парламент от дясната партия "Лига".

Интервюто с генерал Роберто Ваначи публикуваме с любезното съдействие на Алваро Пеняс и Хосе Папарели от The European Conservative.

- Какво накара един висш италиански военен, да напише книга като "Светът с главата надолу"?

- Всъщност, в основата на книгата са поредица от статии, посветени на проблемите на енергетиката, околната среда и градоустройството, които започнах да пиша в разгара на енергийната криза, когато ни съветваха да затопляме водата за спагетите със свещи. И след като написах стотина страници, реших да добавя още някои теми и да я издам като отделна книга, понеже през всички тях преминава една и съща нишка, свързана с парадоксалните, поне според мен, тези, които се опитват да ни внушават в последно време.

Твърди се например, че човечеството трябва да бъде спасено. Само че човечеството никога не се е чувствало по-добре на тази планета. Казват ни, че нациите вече нямат и не се нуждаят от собствена идентичност. Истината обаче е, че всеки народ ясно се отличава от останалите със своите специфични характеристики. Внушават ни, че правната структура на семейството трябва да се промени. Само че, по-голямата част от представителите на LGBT-общността живеят сами, сравнително малцина от тях искат да създадат семейства. Казват ни, че ловът трябва да бъде забранен, за да можем да спасим дивата природа. Само че, има райони, където броят на дивите животни надвишава нормалната плътност на популацията, причинявайки сериозни щети на селското стопанство и улеснявайки разпространението на различни зарази. Внушават ни, че ядрената енергия е опасна, въпреки че статистиката недвусмислено доказва, че това е най-безопасната форма на енергийно производство (на база произведен мегаватчас).

- В книгата си казвате, че ваши приятели са ви предупредили да не засягате „политически некоректни“ теми, тъй като ще си навлечете проблеми. Очаквахте ли бурята, която последва?

- Изглежда абсурдно е, но в днешно време нормалността се възприема едва ли не като бунт. Твърденията в книгата ми, които често са тривиални, провокираха такива страсти, каквито не са отприщвали дори „Сатанинските строфи“ на Салман Рушди. Факт е например, че има различни етнически групи, характеризиращи се със специфични соматични характеристики, има също хора, които не са хетеросексуални и представляват малка част от обществото. Или пък, че неконтролираната нелегална имиграция, на която сме свидетели, дестабилизира обществата, както и, че всеки на този свят е дете на мъж и жена. Това са някои от истините, които предизвикаха такова яростно възмущение. Определени културни елити ме атакуваха изключително остро, защото са склонни да отхвърлят реалността, описана в книгата, и – с цел да наложат определено субективно възприятие за света, което според тях е „инклузивно“ – искат да подкопаят принципите, на които се основава западното общество и, които гарантират неговия прогрес, развитие, благоденствие и богатство. Обикновените хора обаче не са глупави и усещат фалшивите внушения на тези самоназначили се "пазители на морала", като в същото време признават правилността на моите тези и демонстрират близост и съпричастност с мен.

От момента, когато издадох първата си книга, животът ми се промени и се озовах в центъра на гигантски спор, какъвто - признавам си - не съм очаквал. Разбира се, опитвах се да не се натоварвам излишно. Междувременно се превърнах в медийна фигура, мишена за мнозина или ориентир - за други. Трябваше да приема публичността и да вляза в този спор, за да се опитам да помогна за това истината (и коректната интерпретация на написаното в моята книга) да възтържествува, както и за да разоблича онези, които често поради невежество (защото не бяха чели книгата), поради пристрастия, от небрежност, но често и от недобросъвестност, се опитваха да ме изкарат хомофоб, расист, ксенофоб, антисемит, фен на Путин, фашист и т.н., и т.н.. Последната, която опита това, беше г-жа Витория Балдино (депутат от лявопопулистката формация "Пет звезди"), която преди известно време, гостувайки на популярното телевизионно предаване L’aria che tira, ме описа като антисемит. Ще припомня, че в книгата ми няма нито една дума за евреите, Израел или ционизма.

- Бяхте унижен и злонамерено атакуван в медиите и дори обвинен в престъпление от омраза. Бихте ли променили нещо от това, което сте написали?

- Не, разбира се. Тук няма място за отстъпление, нито пък за преговори. Убеден съм, че не съм казал нещо, което да обиди някого, нито съм засегнал нечие достойнство и затова няма никаква причина да променям, дори и чисто естетически, това, което съм написал и изложил. Борбата срещу едни или други идеи следва да се води с аргументи, а не с налагане на  цензура или със съдебни дела.

- В "Света надолу с главата" твърдите, че в последно време демокрацията на мнозинството се заменя с демокрация на малцинството. Това ли е основната причина за медийната кампания срещу вас? Дали тези атаки целят да скрият факта, че , както изглежда, „кралят е гол“?

- Малцинствата трябва да се уважават, но те не могат да определят начина на мислене и чувствата на мнозинствата. Демокрацията е форма на управление, при която мнозинството управлява и малцинствата се зачитат, но се съобразяват с мнозинствата. Артикулирането на тази истина от моя страна, сякаш отприщи всички сили, които през последните години се опитваха да унищожат западния начин на живот, който гарантира богатство, просперитет, прогрес и развитие на нашето общество. Културата на отмяната, културата на пробуждането, идеологическият екологизъм и екстремисткият феминизъм имат за крайна цел унищожаването на западните ценности. Според техните адепти, препотвърждаването на принципите и идеалите, които обединяват Запада, трябва да бъде обявено извън закона, забранено, унищожено, отхвърлено и, евентуално, наказателно преследвано. За щастие, масите не са глупави и мнозинството от хората, вместо да се поддадат на натиска, подкрепят и споделят ясните идеи, които се съдържат и в моята книга.

- Въпреки нападките, на които бяхте подложен, "Светът с главата надалу" има огромен успех. Смятате ли, че медийната полемика е допринесла за това или той се дължи на простото любопитство, както и на факта, че много хора мислят като вас, макар да не смеят да го кажат от страх да не бъдат маргинализирани?

- Ако не беше безогледната атака срещу моята книга и лично срещу мен, „ефектът Ваначи“ никога нямаше да възникне. Техниката на противниците ми е е проста: идентифицират се мисълта и лицето, което трябва да бъде атакувано, казаното от него съзнателно бива изкривено, думите и тезите му се вадят от контекста, книжарниците отказват да продават трудовете му, а авторът (в случая аз) се представя за олицетворение на абсолютното зло, т.е. като фашист, хомофоб, женомразец, расист, ксенофоб, путинист и „отрицател”. Той е забранен в социалните мрежи, срещу него се провеждат демонстрации и се правят опити за цензуриране на неговите презентации. Въпреки това, когато масите осъзнават истинността на неговите тези и приемат повечето принципи, които защитава, целият този шум се обръща срещу клеветниците и вместо да дискредитира, носи голяма известност и популярност на несправедливо обвинявания автор.

- Ако днес светът е „с главата надолу”, дали някога е бил нормален и кога е било това? Какъв е светът, който бихте искали да видите?

- Бих искал да живея в свят, в който една жена може да излиза навсякъде денем и нощем, без да се страхува от нападение и тормоз; в който няма нужда от решетки на прозорците или блиндирани врати; в която драскачите на графити, джебчиите, престъпниците, скитниците, заселващи се самоволно в чужди жилища, и насилниците да бъдат поставени в ситуация, в която да не могат да причинят никаква вреда на обществото; където правото на протест се зачита и смята за свещено, стига демонстриращите да спазват правилата на обществения ред. Бих искал да видя свят, в който всеки е свободен да следва своите вкусове и предпочитания, без да навлиза в пространствата на другите и без да демонстрира по ексхибиционистичен начин своите особености, игнорирайки здравия разум на мнозинството; където идентичността на народите се признава, издига и счита за основополагащ елемент на обществото; където имигрантите зачитат нормите на приемащите ги държави и се интегрират в тях, приемайки техните обичаи и традиции; където гражданите на държавата - независимо от цвета на кожата, религията, политическите убеждения, сексуалната ориентация или статуса им - се обединяват около едни и същи принципи и идеали и са готови дори да умрат, за да ги защитят; където на всеки се предлагат едни и същи възможности, но след това всеки се изявява със собствените си заслуги и способности; където отличните постижения се признават и адмирират; където богатството и просперитетът не се считат за нещо лошо, а за амбициозна цел; където всяка идея може да бъде изразена свободно без опасения, че може да се отличава от мнението на мнозинството; където многообразието се признава, одобрява и се счита за обществено богатство, което не бива да се бърка с дискриминацията, която - вместо това - се основава на отказ от права и атака срещу достойнството на индивида.

- Смятате ли, че ние, на Запад, все още имаме шанс да възстановим здравия разум в политическия и социалния живот?

- Разбира се, и го правим! Ние сме едва в края на първото полувреме на футболния мач. В съблекалнята отборът се прегрупира; треньорът дава правилни инструкции и тактика; играчите се концентрират и мотивират; феновете си поемат дъх и се приготвят да „взривят” стадиона. Първото полувреме не върви добре за Запада, но всичко е възможно. Ако тази Европа не ни харесва, нека я променим!

- Предвид успеха на книгата ви, защо решихте да се кандидатирате за депутат в Европейския парламент? И, след като вече сте такъв,  какви принципи се надявате да защавате там?

- Кой би могъл да си представи, че вече са продадени над 300 000 броя от книгата ми! Само че свързаното с това удовлетворение не може да измести на заден план политическия ангажимент, който поех, затова ще се боря с цялата енергия и решителност, които мога да събера, за идеалите на родината, сигурността, суверенитета, защитата на границите, семейството, традициите, и идентичността.

Не понасям Европа на банките и директивите, която се отрича от традиционните ни християнски празници - от Коледа и Разпятието; която се отрича от бащата и майката и иска да ги замени с „родители №1 и №2“; която се стреми към мултикултурализъм, отхвърляйки концепцията за Родината; която изтрива всички символи на идентичност и иска да ни сведе до аморфна маса; която иска да остави провинцията некултивирана, а не да търси биоразнообразие в горите, като вместо това само увеличава механично площта им; която иска да ни наложи изключително скъпата т.нар. „зелена мобилност”, макар че тя няма да промени и на йота глобалните емисии на парникови газове.

След като вече съм избран, ще присъствам постоянно в Брюксел и Страсбург, но в същото време ще поддържам тясна връзка с Италия. Моята кандидатура – ​​за разлика от тази на други – не е „козметична”. Ще се боря с кураж и решителност за утвърждаването на тези принципи, в които твърдо вярвам.