Смяната на поколенията и хегемонистката идеология в американското обществено съзнание

Изпълнението на тази функция от Вашингтон е неразривно свързано с мащабното използвана на военна сила и перманентното американско участие във въоръжени конфликти, практически, във всички региони на планетата. Според осъществено в края на февруари 2024 социологическо проучване на Associated Press и Националния център за изследване на общественото мнение към Чикагския университет (NORC), 40% от реципиентите се обявяват за ограничаване на ангажирането на САЩ в разрешаването на глобалните проблеми, 36% смятат, че сегашните мащаби на американското присъствие на световната сцена са напълно достатъчни и едва 23% се обявяват за по-активна роля на Америка в международните конфликти, включително в Украйна и Близкия и Среден Изток [Amiri, Sanders].

Традиционното разпределение в рамките на американския идеологически спектър между основните партийно-политически сегменти: демократи, републиканци и "независими", показва значително разминаване сред респондентите по този въпрос. Така, за по-активна роля на САЩ при разрешаването на международни проблеми се обявяват 23% от демократите, 24% - от републиканците и 21% от неангажираните партийно американци. В същото време 53% от привържениците на Републиканската партия настояват за осезаемо понижаване на външнополитическата активност на САЩ, а 22% са доволни от сегашната степен на американското въздействие върху глобалните процеси. При демократите е налице обратната пропорция: 25% смятат за необходимо да бъде ограничено ангажирането на Америка във вътрешните работи на други държави, докато 52% го приемат като напълно достатъчно. Сред "независимите", за ограничаване на външнополитическата активност се обявяват 47%, а за запазването на сегашните и размери - 28%. Тоест, по този въпрос неангажираните партийно американци стоят по-близо до Републиканската партия [Amir, Sanders].

Отношението на американската общественост към съвременната и бъдещата роля на САЩ в международната система е следствие от въздействието на множество дългосрочни фактори, като специално внимание сред тях заслужава демографският - а именно, смяната на поколенията в американското общество. В САЩ, като никоя друга страна по света, се отделя голямо внимание на поколенческите промени. Базова аксиома в това отношение е тезата, че "поколенческите различия отдавна са се превърнали в един от определящите фактори за политическото развитие на Америка" [The Generation Gap p. 1]. "В момента - посочват социолозите - диференциацията между поколенията е също толкова голяма и осезаема, както и в течение на предишните десетилетия и тези различия са в състояние да окажат ключово влияние върху бъдещата еволюция на американската политика" [Ibid].

Повишената чувствителност към проблемите на поколенческите изменения, като един от най-важните фактори за социално значимите трансформации в американското общество, се проявява особено отчетливо в общоприетите названия на сменящите се поколения, които можем да проследим от началото на 1880-те години насам.

Евюлюциониращите характеристики на поколенията в американското общество

Общоприетата в момента класификация на последователно сменящите се поколения в американското общество, включва осем позиции. Така, последното поколение на американците от ХІХ век, т.е. родените в периода 1883-1900, се определя като "загубеното поколение". Най-сериозното сътресение, което преживяват принадлежащите към него, е Първата световна война, от която то излиза "дезориентирано, блуждаещо и лишено от цели" [Hynes. p. 386]. Планетарната катастрофа, която се стоварва върху световната цивилизация, отнемайки живота на 16,5 млн. души и превръщайки други 21,3млн. в инвалиди и психически увредени [World War I casualties. p. 6], не може да бъде осъзната и разбрана дори от интелектуалците в най-развитите държави по света. Самият термин "загубено поколение" добива широка популярност през 1926, благодарение на прочутия американски писател Ърнест Хемингуей (1899-1961), който го използва в донеслия му световна слава роман "Фиеста" ("И изгрява слънце") [1].

Поколението американци, родени през първата четвърт на ХХ век, т.е. в периода от 1901 до 1927 стават известни като "най-великото поколение". Съзряването на това поколение съвпада с периода на Голямата депресия през 1930-те години, и именно с него се асоциират победите на САЩ на двата фронта на Втората световна война - в Европа и Тихоокеанския театър на военни действия. Този победен и "държавнически" дух се запазва и през първите следвоенни десетилетия. Именно на поколението на ветераните от Втората световна война, по време на която над 16 милиона американци преминават през редовете на въоръжените сили, САЩ дължат мощния си икономически подем през 1948-1964, когато средните годишни темпове на растеж на американската икономика (по реален БВП) достигат рекордните 4,1% - най-високият показател за целия следвоенен период [Изчислено по: National Data...].

Поколението, родено в периода от 1928 до 1945 получава името "мълчаливото поколение". То израства в екстремните условия на Голямата депресия от 1930-те години и Втората световна война, които се възприемат от принадлежащите към него като даденост. Именно това поколение, на практика, се сблъсква с въпроса за оцеляването, което се подчертава и от факта на относителната му малобройност (55 млн. души), в сравнение с предишното и, особено, със следващото поколение американци [Breeman]. Суровите условия на социализация предопределят конформисткия начин на мислене и поведението на "мълчаливото поколение". В основната си маса, тази група американци не се отличава със социална активност и обикновено се разглежда "като възрастова група, която никога не се е надигала да протестира като единна политическа сила" [Mc Laughlin]. В същото време, в условията на турболентните 1960-те години, именно това поколение изиграва решаващата роля на президентските избори през 1968, спечелени от републиканеца Ричард Никсън, който залага на избирателите от "мълчаливото мнозинство". Показателно е също, че само един представител на "мълчаливото поколение" бива избран за президент на САЩ и то, когато самото поколение на практика вече не участва в активния обществен живот - Джо Байдън (роден през 1942) през 2020.

Разривът между поколенията: родените в ерата на "американския просперитет"

Важна част от наследството на "най-великото поколение" е поколението американци, родени между 1946 и 1964 и станали известни като "бейби бумъри" или просто "бумъри". През този период в САЩ се раждат 76,4 млн. души [Pollard, Scommegna] - това е най-многобройното поколение американци за последните 150 години. Утвърждаването на "бейби бумърите" става в условията на бурни темпове на икономически растеж, постоянно повишаване на жизненото равнише и и ускорен научно-технически прогрес. Последният фактор предопределя водещата роля за социализацията на това поколение, която изиграва образованието, най-вече висшето, превърнало се в най-важното условие за социална мобилност и кариерно развитие. Освен това, поколението на "бумърите" е първото поколение американци, голямата част от които израстват в условия на материално благополучие. Това оказва съществено влияние върху практически всички аспекти от живота на американското общество. Що се отнася до външната политика на САЩ обаче, няма да е преувеличено да се каже, че именно промяната на ценностните ориентири в средата на поколението на "бейби бумърите" и предишното пасивно "мълчаливо поколение" до голяма степен способстват за провала на САЩ във Виетнамската война (1962-1973) например. Всъщност Америка търпи поражение не на територията на Виетнам (или, по-точно, не само там), а най-вече в собствената си страна, заради отказа на американските младежи да служат във въоръжените сили и масовите антивоенни протести, обхванали през втората половина на 1960-те и началото на 1970-те цялата територията на САЩ.

В общонационален мащаб исканията на протестиращите студенти се свеждат до премахване на наборната система в армията и незабавно изтегляне на американските войски от Югоизточна Азия. Както посочва американският историк Хауард Зин, по време на войната в Индокитай "в Съединените щати се разгръща най-мощното за цялата им история антивоенно движение, което изиграва решаваща роля за прекратяване на войната" [Zinn. P. 469]. В резултат, през януари 1973 и последният американски войник напуска Виетнам, а малко по-късно САЩ са принудени да преминат към контрактна армия.

Поколението на "бумърите" е уникално в американското общество не само заради своята многочисленост. То формира специфично групово съзнание, обусловено от това, че представителите му са по-добре обезпечени материално, в сравнени с предишните и следващите поколения. Именно това поколение получава най-голям дял от икономическите блага от възхода на американската икономика след Втората световна война, в периода на доминация на традиционното бяло англо-саксонско население и имперското мислене, превърнало се в основа на студената война и противопоставянето между САЩ и СССР през 1947-1991. Именно то, като нито едно друго, се осъзнава като "специално поколение": към такова групово съзнание се придържат в момента около 80% от представителите на "бейби бумърите", т.е. 1,5-2 пъти повече, в сравнение с другите американски поколения [Munger, Plutzer. P. 8].

Именно поколението на "бейби бумърите", без да преувеличаваме, формира съвременните Съединени щати. И, както твърдят американските изследователи, то и до днес контролира всички командни постове в политическата система на страната. Именно към това поколение принадлежат всички американски президенти през последните 30 години, с изключение на Джо Байдън: Бил Клинтън (1946), Джордж Буш-младши (1946), Барак Обама (1961) и Доналд Тръмп (1946). Този толкова продължителен период на политическо, идеологическо и социално-икономическо господство на "бумърите" води до това, че "влиянието на това поколение буквално пронизва всяка пора на обществения организъм на Америка" [Bennet, Bump]. То е и една от причините за появата в днешна Америка на достатъчно ясен водораздел между "бумърите" и следващите поколения американци. Ето защо неизбежната смяна на контрола над обществените "командни пунктове" в Америка в близко бъдеще може да провокира тектонични промени в страната, съпоставими с промяната на нейния обществено-политически модел.

Поколението на "бумърите" е "най-многобройното и най-влиятелно поколение в американската история - отбелязва доц. Кевин Мънгър от Университета на Пенсилвания - благодарение на ролята му за създаването на основните следвоенни институции на американското общество, то и днес разполага с непропорционално голяма власт в Америка" [Munger. p. 4]. В резултат, в американското общество възниква синдром на "онтологичния конфликт" между "бумърите" и следващите поколения, чиято същност е ,че "поколението, свикнало да гради и защитава своята власт, благодарение на огромната си численост, вижда как тази власт се руши" [Bennet, Bump]. Както уточнява в тази връзка Филип Бъмп в книгата си "Последиците: последните дни на "бейби бумърите" и бъдещето на властта в Америка” [Bump]: "И преди е имало напрежение между различните поколения, но днес преживяваме нещо изключително: упадък, не на спартанската цивилизация, а на Римската империя. Свидетели сме на периода на историческия разпад на Американската империя" [Bennet, Bump].

Поколенията на алгебричните ребуси

Поколението американци, родени в отрязъка от време 1965-1980, е известно като "поколението Х". През този период в самите САЩ са родени 55 млн. души [изчислено по: Live Births…]. В средата на 1960-те години обаче, в страната беше осъществена имиграционна реформа, разрешаваща семейната имиграция, в резултат от което последва скокообразен относителен и абсолютен ръст на броя на американските граждани, родени извън пределите на страната. Ако през 1970 общата им численост е била 9,6 млн. души, през 1980 тя е нараснала до 14,1 млн. [U.S. Immigrant]. Отчитайки, американците, родени през 1965-1980, както вътре, така и извън САЩ, числеността на "поколението Х" се оценява на 65,2 млн. души [Fry R..]. Това е най-малобройното от всички поколения, родени след Втората световна война.

Социализацията на "поколението Х" се осъществява в тодините на нарастваща криза на семейната институция в американското общество [Травкина. C. 77–78], затова често го определят като "поколението МТV" [GenX]. Смисълът на това определение е свързан с факта, че децата, родени в периода 1965-1980, се връщат след училище в празните си апартаменти или къщи, тъй като и двамата им родители работят, и затова семейното общуване с тинейджърите бива заменено от музикалните филми и клипове, излъчвани по развлекателните спътникови и кабелни телевизионни канали. Решаващо влияние върху мирогледа на това поколение оказват 1980-те години, преминали под знака на "консервативната революция" на Роналд Рейгън и края на студената война през 1989-1990. В това отношение представителите на "поколението Х" се смятат за носители на "общочовешката ценностна система", чието жизнено кредо се определя от убеждението им, че именно те са основните "потребители” на плодовете на цивилизационните успехи на Америка в края на ХХ век. Най-знаковата фигура на това поколение - бизнесменът Илън Мъск (1971), е сред най-богатите хора в днешна Америка.

Следващото поколение американци, родени през последните две десетилетия на ХХ век и по-точно между 1981 и 1996 е известно като "милениалите". През този период на територията на САЩ са родени 62 млн. души, а ако прибавим и мигрантите това поколение наброява 72,1 млн. души [Fry R.]. Социализацията на "милениалите" се осъществява в епохата на персоналните компютри и интернет, затова нерядко ги наричат и "цифровото поколение" или "поколението Y". Интернет-технологиите способстват за формирането на едни или други глобалистки форми на съзнание у представителите на това поколение. Най-известният представител на "милениалите" е медийният магнат и предприемач в сферата на интернет-технологиите Марк Зъкърбърг (1984).

Освен транснационалните глобалистки елити, олицетворявани от Зъкърбърг, "съвременната глобална капиталистически система, несъмнено, създава необходимия и транснационален "прекариат" във всички части на земното кълбо" [Thorpe, Inglis. p. 42]. Понятието "прекариат" (т.е. хора с неясен жизнен статут) беше лансирано през 2011 от британския икономист и левичар Гай Стендинг в книгата му "Прекариатът: новата опасна класа" [Standing; Стэндинг]. Той обозначава по този начин новата социална категория съвременни работници и служители, особено измежду младежките групи, които са продукт на неолибералната пазарна система и присъщата и социално-икономическа незащитеност на трудещите си. Стендинг посочва, че в рамките на неолибералната теория, "освен всичко друго, се смята, че следва да бъде увеличена гъвкавостта или подвижността на пазара на труда, което означава рисковото бреме да бъде прехвърлено върху работещите и техните семейства... В резултат възниква класата на световния "прекариат", към която принадлежат много милиони лишени от стабилност хора в различните държави. Именно те формират новата потенциално опасна класа. Те са склонни да се вслушват в най-абсурдните призиви и да дадат гласовете и парите си за създаването на укрепването на политическата платформа на онези, които ги отправят. Самият успех на неолибералната програма, която в една или друга степен, се осъществява от правителствата на различните държави, поражда - макар и все още в зародиш - политическо чудовище" [Стэндинг, с.10].

За появата на "прекариата" в САЩ способстваха събитията от 11 септември 2001, последвалите ги войни в Афганистан и Ирак, световната финансово-икономическа криза през 2007-2011, както и ниските темпове на растеж на американската икономика през ХХІ век. В частност, през 2002-2023 средните годишни темпове на икономическия растеж в САЩ (по реален БВП) се равняваха на 2,1% (за сравнение, в периода 1950-1999 те са били 3,6%) [Compound annual…].

Поколението американци, родени в периода 1997-2012, е известно като "поколението Z" или "зумърите". Тъй като хората от това поколение са родени предимно през ХХІ век, в условията на цифровата среда, в САЩ понякога ги наричат и "цифровите аборигени" [What is Gen]. Общия брой на принадлежащите към "поколението Z" е около 70 млн. души [Korhonen]. Новата цифрова реалност породи поколение американци с доста специфична форма на социални връзки: "зумърите" по правило са дистанцирани от обществото, в традиционното разбиране за него, в резултат от т.нар. "екраниращ ефект" на цифровите технологии и в същото време поддържат достатъчно стабилни "мрежови връзки" с представителите на собственото си поколение.

Изследванията на редица авторитетни американски учени показват, че постоянното пребиваване в цифровото пространство, гледането на телевизионни предавания и видеоигрите "се отразяват негативно върху успехите в училище, особено при тинейджърите" [Adelanta-Ranau]. При това "поколението Z" е силно загрижено за перспективите на собственото си икономическо бъдеще и икономическата сигурност, като цяло: според анкетите, 70% от респондентите-зумъри се обявяват за създаване на федерална система за гарантиран доход. Не по-малко показателно е, че според 84% от "зумърите", в САЩ е налице сериозна криза на психическото здраве на нацията [The State of Gen Z]. "Поколението Z" е изключително силно загрижено от промените в климата и съвсем не е случайно, че негова знакова фигура е шведската екоактивистка Грета Тунберг (2003), известна с твърденията си, че планетата е изправена пред екзистенциална криза.

Фундаментално важен параметър на расово-етническия състав на "поколението Z" е, че за първи път в американската история, делът на белите американци (51%) в него е почти същия като този на цветнокожите (49% са афроамериканците, латиноамериканците или представителите на други етнически групи) [Fry. W.H.]. Рекордните 29% от представителите на това поколение са или имигранти, или потомци на имигранти от първо поколение [Kight]. Вероятно, именно поради това сред американците от "поколението Z" са доста широко разпространени левите и ляворадикални възгледи. Тези леви схващания се проявяват най-ясно в оценката за САЩ, в сравнение с другите държави от световната общност. Така, едва 14% от респондентите от "поколението Z" вярват, че Съединените щати са най-добрата страна в света; 30% от "зумърите" смятат, че по света има по-добри страни от САЩ, а 56% са убедени, че САЩ просто са една от добрите държави, наред с много други страни, спадащи към тази категория [Parker, Graf, Igelnik]. За сравнение, ще напомня, че при представилите на най-възрастната в момента поколенческа група, т.е. сред "мълчаливите американци", съотношението между тези три оценки е 45%: 5%: 48% [Ibid].

Накрая, поколението американци, родени след 2012, е популярно като "поколението алфа" (някои датират началото му през 2010 или в средата на 2010-те години). В момента то наброява око 40 млн. души [Korhonen]. Смята се, че основният проблем, вълнуващ хората от това поколение, ще бъде здравето, тъй като първото сериозно изпитание за него беше пандемията от коронавирус през 2020-2023. Па данни на официалната статистика, от Covid-19 са починали 1642 деца и тинейджъри на възраст до 17 години, а всички жертви на пандемията в страната са били 1,34 млн. души [Elflein]. Ето защо, както твърдят редица британски психолози и медици, "поколението алфа" е обречено постоянно да страда от депресия, което ще се отрази крайно негативно на продължителността на живота, раждаемостта и смъртността, поне до 2060 [Tilstra. p. 4].

Всички изброени по-горе особености на социализацията и формирането на поколенията в американското общество са оказвали и оказват съвсем пряко влияние върху тяхната идеология и обществените им възгледи, разпределящи се по основната политическа ос "консерватизъм - либерализъм"

Идейната еволюция на американските поколения: от консерватизма към либерализма

Доминиращата тенденция в идейно-политическата еволюция на САЩ в периода след Втората световна война е постепенният отказ от консервативно-патриотичната система от ценности и ориентири и преминаването към либерално-космополитни позиции. Този процес се развива паралелно с упадъка на класическия механизъм на функциониране на американската двупартийна система (републиканци и демократи) и появата на все по-значими в политическо отношение сили, обявяващи се за независими. При това фрагментацията на политическия спектър придобива диалектически сложни форми, тъй като се оказва пряко свързана с поколенческите промени в американското общество. Според социологическите проучвания на аналитичния център Pew Research Center, редовно провеждани от средата на 1990-те години насам, с течение на времето американското общество става все по-либерално и все по-малко консервативно, но съществени корективи в този процес внася динамиката на жизнения цикъл на сменящите се поколения и, най-вече, тяхното остаряване. С повишаването на възрастта на принадлежащите към конкретното поколение и намаляването на първоначалната им численост се осъществява идейна поляризация, в чиито рамки възникват сфери на крайно консервативно и крайно либерални възгледи.

Както показва осъщественото през 2017 социологическо проучване, в периода 1994-2017 всяко от четирите американски поколения - "мълчаливите", "бейби бумърите", "поколението Х" и "милениалите" - става все по-либерално, на фона на осезаемото намаляване на дела на хората, придържащи се към умерени възгледи, представляващи своеобразна сплав от либерални и консервативни позиции. Така, в периода 1994-2017, в средите на най-консервативното поколение на съвременните Съединени щати - "мълчаливото", делът на хората с умерени възгледи е намалял от 48% до 32%%, делът на онези с консервативни въгледи е нараснал от 36% до 39% (делът на десните консерватори е нараснал от 11% до 15%), а този на хората, изповядващи либерални възгледи е нараснал от 16% до 28% (при това делът на споделящите ляволиберални възгледи се е увеличил от 2% до 12%) [The Generation Gap p. 5].

На противоположния поколенчески полюс, в периода 2004-2017, делът на "милениалите", придържащи се към умерени възгледи, е намалял от 49% до 31%, делът на либералите е нараснал от 41% до 57% (при това делът на онези с ляволиберални възгледи е скочил от 12% до 25%), докато този на хората с консервативни възгледи е нараснал едва с 3% - от 9% до 12%, като 2% от тях са се придържали към крайнодесни възгледи през 2017, докато през 2004 са били нищожно количество [The Generation Gap p. 5].

Тенденциите в идейно-политическата еволюция на четирите американски поколение в периода 1994-2017 са показани в таблица 1.

Таблица 1. Нарастването на идейната поляризация в американските поколения през 1994-2017

Легенда: * - дясноконсервативни; ** - консервативни; *** - либерални; **** - ляволиберални

Източник: [The Generation Gap p. 5].

Посочените тенденции се подкрепят и от най-новите социологически проучвания, проведени, в частност, през 2023 и включваши и разграничаване на възгледите на "поколението Z". Представителите на това поколение се оказват по-либерални и по-малко консервативни, в сравнение с "мълчаливите", "бумърите" и "поколението Х" и, като цяло, спектърът на възгледите им почти съвпада с този на "милениалите".

Таблица 2. Спектърът на политическите възгледи на представителите на петтте поколения американци през 2023, %

Източник: [A Political and Cultural p. 15].

Показаните в таблица 2 резултати от социологическото проучване, осъществено през есента на 2023 от базирания във Вашингтон Институт за изследване на религиите, еднозначно сочат, че поколението американци, родени след 1980, в общи линии, са по-малко консервативни и по-либерални, в сравнение с американското общество, като цяло. Тенденцията към нарастваща либерализация, обусловена от поколенческите промени, е съвсем пряко свързана с осезаемо променящото се възприемане от американското общество на външната политика на САЩ и, в частност, на ролята, която Америка следва да играе на световната сцена.

Упадъкът на американското величие и влияние и поколенческото му измерение

В момента в САЩ са доста разпространени представите, че американската глобална доминация от 1990-те години, на практика, е на път да изчезне и, че Америка няма сериозни външнополитически постижения, съпоставими с успешното за нея приключване на студената война в края на 1980-те и началото на 1990-те години. Както се посочва в доклада на влиятелната изследователска и консултантска агенция RAND, "готовността на САЩ да поемат бремето на глобалното лидерство се сблъска със скъпоструваща задънена улица по време на Корейската война и с още по-мащабно поражение във Виетнам. Последиците от тези провали се усещаха дори и след края на студената война, който даде първоначален импулс на новия етап от глобалната активност на Америка. С настъпването на новото столетие обаче, американското влияние в света започна постепенно да намалява и в крайна сметка дори желанието САЩ да бъдат глобален лидер осезаемо отслабна. През последните две десетилетия Америка не можа да се похвали с нито един що-годе значим външнополитически успех. Цяло поколение американци достигна пълнолетието си в епоха, когато външнополитическите ни провали се превърнаха в правило, а успехите - в изключение" [Dobbins, Tarini, Wyne. p. 1].

Показателно, в тази връзка, е, че през цялата първа четвърт на ХХІ век идеята за активната роля на САЩ на световната сцена постоянно губи подкрепата на американската общественост на фона на нарастващите неоизолационистки настроения. Според социологическо проучване, окъществено през есента на 2023 от Чикагския съвет по глобални проблеми, ако в началото на ХХІ век 71% от респондентите са се обявявали за активно роля на Америка в международните отношения, в края на 2023 делът им е намалял до 53% [Smelz, Kafura. p. 3].

Според привържениците на неоизолационистите, разходите(най-вече икономическите), свързани с ангажирането на САЩ в световните проблеми, надхвърля ползите от американската глобална доминация. Според споменатото по-горе проучване, така смятат 41% от американците, докато 58% - напротив - смятат, че САЩ повече печелят, отколкото губят от активната си роля в света [Smelz, Kafura. p. 5].

Периодично допусканите грешки и провали на Вашингтон в реализацията на хегемонисткия му външнополитически курс пряко влияят на поколенченския дисбаланс във възприемането на ролята на САЩ в системата на международните отношения. Мнозинството представители на по-старите поколения американци - "мълчаливите" и "бумърите", се обявяват за запазване на водещата роля на Америка в глобалните процеси, докато "милениалите" и "зумърите" се придържат към по-сдържани позиции. Изглежда, че в момента САЩ се намират на кръстопът и ще им се наложи да избират между неоизолационизма и ролята на "световен полицай". Съответните резултати от социологическото проучване на Чикагсккия съвет за глобални проблеми са показани в таблица 3.

Таблица 3. Отношението на различните поколения американцев към степента на активност на САЩ на световната сцена, %

Източник:[El Baz. p. 5].

Показателно е, че на практика се очертава поколенченски разрив в оценката за външнополитическата роля на САЩ, при това в ролята на "референтно поколение" представляващо "средноамериканското" отношение към ангажирането на страната в разрешаването на глобалните проблеми, се изявава "поколението Х", чиито представители са родени след поколението на "бейби бумърите". Освен всичко друго, това означава, че реториката за водещата цивилизационно роля на Америка в съвременния свят не се възприема от по-младите поколения в самите САЩ, които на теория би трябвало да се изявяват като продължители на идейните традиции на Pax Americana.

Това обстоятелство е свързано с факта, че със смяната на поколенията в американското общество се размива най-важното идеологическо обосноваване на цивилизационната мисия на САЩ, чиито идеологически израз е теорията за "американската изключителност". От момента на възникването си, САЩ се смятат за изключителна нация. Американската изключителност включва вярата, че страната се отличава от другите и по дефиниция превъзхожда всички останали нации. Тезата за американската изключителност често се подкрепя с различни морални аргументи: твърди се например, че ценностите и принципите, които олицетворява и защитава американската нация, и дават специфичното право да ръководи останалия свят. В същото време претенциите за изключителност често се базират и на материалната мощ на САЩ, като една от обосновките за водещата им роля на международната сцена [Paiva. P.6].

Този стереотип за американската изключителност, който е ключов и доминираш за по-възрастните и средните поколения днешни американци, се оказва сериозно ерозиран в съзнанието на „милениалите” и „зумърите”. За това, в частност, свидетелстват резултатите от социологическото проучване на Чикагския съвет за глобални пробеми, осъществено през 2024. Едва 40% от „милениалите” и 1/3 от представителите на „поколението Z” смятат Съединените щати за „най-великата нация на планетата”, докато повечето от тях са на мнение, че САЩ не са по-велика държава от останалите.

Таблица 4. Как различните поколения американци възприемат теорията за „американската изключителност”, %

Източник: [El Baz. p. 3.]

Парадоксът на поколенческите различия в отношението към теорията за „американската изключителност” и, че те съвсем не се дължат на по-голямата осведоменост на младите „интернет-поколения” относно състоянието на света, а по-скоро обратното. Докато почти половината от „мълчаливите” и „бумърите” демонстрират голям интерес към случващото е в чужбина, „милениалите” и особено „зумърите”, на практика, не са склонни „да обръщат внимание на външния свят”. Според проведено през лятото на 2022 социологическо проучване, международните новини пораждат жив интерес едва у 15% от „зумърите”, докато над 25% от респондентите от това поколение по принцип не следят новините (по-подробни данни са представени в таблица 5).

Таблица 5. Степента на интерес на различните поколения американци към събитията на международната сцена, %

Източник: [Smeltz, Sullivan. p. 2].

Една от фундаменталните причини за стремителния спад на интереса на младите американци към външния свят очевидно, се корени в осъзнаването, че вредите и разходите, включително материалните, свързани с американския хегемонизъм, са съпоставими с ползите, които САЩ получават от стратегията си за глобална доминация. Изместването към негативно възприемане на баланса за ползите и вредите може нагледно да се види на примера на поколението на „милениалите”. Неговите представители смятат, че светът вече е навлязъл в епоха, когато прекаленото ангажиране с международните проблеми по-скоро вреди на националните интереси на САЩ, отколкото е от полза за тях. С други думи, американската външна политика започва все повече да се подчинява на логиката на играта с нулева сума. Резултатите от социологическото проучване за разногласията между поколенията по този въпрос са показани в таблица 6.

Таблица 6. Как различните поколения възприемат баланса между ползите и вредите от външнополитическата активност на САЩ, %

Източник: [El Baz p. 10.]

За разлика от по-старите поколения американци, които се гордеят с ролята на САЩ в годините на Втората световна война, а след това – и на студената война, днешните млади поколения се отнасят доста предпазливо към необходимостта и перспективите за използване на американски военни континенти извън границите на Съединените щати. А основната причина за това е огромната степен на недоверие, което младите американци изпитват към въоръжените сили на собствената си страна. Според анкета, осъществена от социологическата агенция Gallup през 2023, едва 14% от „зумърите” изпитват доверие към американските военни (за сравнение, доверие към американските учени декларират 36% от тях) [Gen Z Voces…].

Както изтъъкват експертите от Чикагския съвет за глобални проблеми, „младите поколения америнци в много по-малка степен са склонни да подкрепят военния интернационализъм, особено в случаите, когато той може да навреди на жизненото им равнище, околната среда и населението на страните, оказали се в зони на военни конфликти. И след като, с течение на времето, все повече представители на младите поколения американци ще влизат във властовите структури на американското общество, може да се очаква, че те ще се стремят към демилитаризация на американската външна политика, акцентирайки върху дипломатическите и партньорски форми на взаимодействие с външния свят” [El Baz. p. 13].

Изглежда че в момента в американското общество се разгръща съдбоносна битка за цивилизационното бъдеще на Съединените щати в съвременния свят. Контролиращите властта представители на по-старите поколения, отлично съзнавайки неумолимия ход на историческите процеси, в чиято основа е механизмът на смяната на поколенията, се стремят да оставят в наследство на следващите поколения американци външнополитическите институции, иструментите и идеологията на глобалната доминация на САЩ в „консервирано състояние”, т.е. във вида, в който се формираха след края на Втората световна война и в течение на втората половина на ХХ век. По този начин управляващият елит на съвременна Америка продължава да не се отказва от опитите за реализация на изключително опасната химера за глобалния Pax Americana. Както знаем от историческите хроники обаче, в предишните епохи опитита за запазването на глобалните имперски и квазиимперски образувания, често са водели до цивилизационни катастрофи, които нерядко са се възприемали от техните съвременници като реализация на библейските пророчества за „края на света”.

Бележки:

1. Трагичната съдба на самия Ърнест Хемингуей, който се самоубива предз 1961 в сравнително "благополучните" САЩ, най-добре илюстрира изключително дълбокия, дори кармичен смисъл на характеристиката на поколенията американци, родени през последните десетилетия на ХІХ век.

Литература:

Стэндинг Г. Прекариат: новый опасный класс. М. 2014.

Травкина Н. Нарастающий кризис американской семьи // Перспективы. Электронный журнал. 2023. № 1. С. 74–91. – URL: https://www.perspektivy.info/upload/iblock/705/8hgcb1zs34whnqt8jzf7bk7s70bdl367/1_2023_74_91.pdf (дата обращения: 13.05.2024).

Adelanta-Renau M. et al. Association Between Screen Media Use and Academic Performance Among Children and Adolescents. A Systematic Review and Meta-analysis // JAMA Pediatrics. November 2019. Pp. 1058–1067. – URL: ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC6764013/ (date of access: 13/05/2024).

Amiri F., Sanders L. Few Americans want US more involved in current wars in Ukraine and Gaza, AP-NORC poll finds // Associated Press. 06.03.2024. – URL: apnews.com/article/israel-russia-ukraine-american-war-94404b3269a1effc8d94482a36387657 (date of access: 20.04.2024).

Bennett G., Bump Ph. New book “The Aftermath” examines the political influence and legacy of the baby boomers // PBS. 30.01.2023. – URL: pbs.org/newshour/show/new-book-the-aftermath-examines-the-political-influence-and-legacy-of-the-baby-boomers. (date of access: 20.04.2024).

Breeman D. The Silent Generation Values Loyalty and Relationships // Vision Monday. 04.02.2024. – URL: visionmonday.com/business/article/the-silent-generation-values-loyalty-and-relationships/ (date of access: 20.04.2024).

Bump Ph. The Aftermath: The Last Days of the Baby Boom and the Future of Power in America. N.Y. 2023.

Compounded annual rates of change // Crestmont Research. – URL: crestmontresearch.com/docs/Economy-GDP-R-By-Decade.pdf (date of access: 20.04.2024).

Dobbins J., Tarini G., Wyne A. The Lost Generation in American Foreign Policy: How American Influence Has Declined, and What Can Be Done About It. Rand Corporation. 08.09.2020. – URL: rand.org/pubs/perspectives/PEA232-1.pdf (date of access: 20.04.2024).

El Baz L. Generational Divides in Attidutes toward the US Role in the World. The Chicago Council on Global Affairs. Lester Crown Center on US Foreign Policy. March 2024. – URL: globalaffairs.org/research/public-opinion-survey/generational-divides-attitudes-toward-us-global-role.pdf. (date of access: 20.04.2024).

Elflein J. Number of coronavirus disease 2019 (COVID-19) deaths in the U.S. as of June 14, 2023, by age // Statista. 21.06.2023. – URL: statista.com/statistics/1191568/reported-deaths-from-covid-by-age-us/ (date of access: 20.04.2024).

Fry R. Millennials overtake Baby Boomers as America’s largest generation // Pew Research Center. 28.04.2020. – URL: pewresearch.org/short-reads/2020/04/28/millennials-overtake-baby-boomers-as-americas-largest-generation/ (date of access: 20.04.2024).

Fry W.H. Less than half of US children under 15 are white, census shows // Brookings. 24.06.2019. – URL: brookings.edu/articles/less-than-half-of-us-children-under-15-are-white-census-shows/ (date of access: 20.04.2024).

Gen X // Gen Unison. 2024. – URL: genunison.com/generation-years/gen-x/ (date of access: 20.04.2024).

Gen Z Voices Lackluster Trust in Major U.S. Institutions // Gallup. 14.09.2023. – URL: news.gallup.com/opinion/gallup/510395/gen-voices-lackluster-trust-major-institutions.aspx. (date of access: 20.04.2024).

The Generation Gap in American Politics // Pew Research Center. 01.03.2018. – URL: pewresearch.org/politics/2018/03/01/the-generation-gap-in-american-politics/ (date of access: 20.04.2024).

Hynes S. A War Imagined: The First World War and English Culture. London. 1990.

Kight S. Immigration is shaping the youngest generation of voters // Axios. 14.12.2019. – URL: axios.com/2019/12/14/immigration-gen-z-voters-2020-presidential-election. (date of access: 20.04.2024).

Korhonen V. Resident population in the United States in 2022, by generation (in millions) // Statista. 26.03.2024. – URL: statista.com/statistics/797321/us-population-by-generation/ (date of access: 20.04.2024).

Live Births and Birth Rates, by Year // Infoplease. 27.07.2023. – URL: infoplease.com/us/population/live-births-and-birth-rates-year (date of access: 20.04.2024).

McLaughlin D. Closing The Book On The Silent Generation // National Review. 16.02.2016. – URL: nationalreview.com/corner/silent-generation-it-over/ (date of access: 20.04.2024).

Munger K. Generation Gap: Why the Baby Boomers Still Dominate American Politics and Culture. N.Y. 2022.

Munger K., Plutzer E. Generations in contemporary US politics: statistical aggregations or collective political actors? // Politics, Groups, and Identities». 2023. DOI: 10.1080/21565503.2022.2159452 (date of access: 20.04.2024).

National Data. National Income and Product Accounts. Table 1.1.1. Percent Change From Preceding Period in Real Gross Domestic Product [Percent] // Bureau of Economic Analysis. – URL: apps.bea.gov/iTable/?reqid=19&step=2&isuri=1&categories=survey (date of access: 20.04.2024).

Paiva J. Power and Moral Purpose: The Rhetoric of American Exceptionalism in US Foreign Policy // Columbia | Academic Commons. 31.03.2023. – URL: academiccommons.columbia.edu/doi/10.7916/tnx2-nq03 (date of access: 20.04.2024).

Parker K., Graf N., Igielnik R. Generation Z Looks a Lot Like Millennials on Key Social and Political Issues // Pew Research Center. 17.01.2019. – URL: pewresearch.org/social-trends/2019/01/17/generation-z-looks-a-lot-like-millennials-on-key-social-and-political-issues/ (date of access: 20.04.2024).

A Political and Cultural Glimpse into American Future. PRRI. January 2024. – URL: prri.org/wp-content/uploads/2024/01/PRRI-Jan-2024-Gen-Z-Draft.pdf (date of access: 20.04.2024).

Pollard K., Scommegna P. Just How Many of Baby Boomers Are There? // Population Reference Bureau. 16.04. 2014. – URL: prb.org/resources/just-how-many-baby-boomers-are-there/ (date of access: 20.04.2024).

Smeltz D., Kafura C. Americans Grow Less Enthusiastic About US Engagement Abroad. The Chicago Council on Global Affairs. Lester Crown Center on US Foreign Policy. October 2023. – URL: globalaffairs.org/research/public-opinion-survey/americans-grow-less-enthusiastic-about-active-us-engagement-abroad.pdf. (date of access: 20.04.2024).

Smeltz D., Sullivan E. Young Americans Question US Global Engagement. The Chicago Council on Global Affairs. Lester Crown Center on US Foreign Policy. March 2023. – URL: globalaffairs.org/research/public-opinion-survey/young-americans-question-us-global-engagement.pdf. (date of access: 20.04.2024).

Standing G. The Precariat. The New Dangerous Class. N.Y. 2011.

The State of Gen Z. 2023 // The Center for Generation Kinetics. – URL: genhq.com/state-of-gen-z-2023/ (date of access: 20.04.2024).

Thorpe Ch., Inglis D. Do ‘Global Generations’ Exist? From Mannheim to Beck and Beyond // Youth and Globalization. May 2019. Pp. 40–64.

Tilstra A. et. al. Projecting the long-term effects of the COVID-19 pandemic on U.S. population structure // Nature Communications. 18.03.2024. – URL: doi.org/10.1038/s41467-024-46582-4 (date of access: 20.04.2024).

U.S. Immigrant Population and Share over Time, 1850-Present // Migration Policy Institute. – URL: migrationpolicy.org/programs/data-hub/charts/immigrant-population-over-time. (date of access: 20.04.2024).

What is Gen Z? // McKinsey & Company. 20.03.2023. – URL: mckinsey.com/featured-insights/mckinsey-explainers/what-is-gen-z. (date of access: 20.04.2024).

World War I casualties. CVCE. Reperes. 2011. – URL: census.gov.pdf. (date of access: 20.04.2024).

Zinn P. A People's History of the United States: 1492 to Present. N.Y. 2003.

* Главен научен сътрудник в Института за САЩ и Канада на РАН