Китайско-пакистанският икономически коридор (КПИК), обхващащ огромен обем от инфраструктурни и инвестиционни проекти, стартира през 2013, превръщайки се в ключов елемент от инициативата „Пояс и път“ на Китай и основен фактор в преобразяването на пакистанската икономика.
Неговите привърженици представят Коридора като взаимноизгодно начинание, стимулиращо икономическия растеж и развитие на двете страни, докато критиците му твърдят, че той може, неволно или умишлено, да предостави на Китай прекомерно влияние върху Пакистан.
Настоящата статия разглежда сложната динамика на КПИК, като се фокусира върху неговия потенциал за стимулиране на създаването на работни места, отчитайки демографските промени в Пакистан като основа, върху която да се гради. Чрез изследване на взаимодействието между икономическото сътрудничество и риска от икономическа хегемония, изследването цели да допринесе за по-задълбоченото разбиране на дългосрочните последици от изграждането на Коридора за социално-икономическото развитие на Пакистан.
Очаква се КПИК да генерира значителен брой преки и непреки работни места в секторите строителство, производство, услуги и логистика. Развитието на инфраструктурните и енергийни проекти ще създаде работни места не само по време на строителните работи и ще допринесе за дългосрочния икономически растеж чрез повишаване на производителността и конкурентоспособността. Освен това, подобрената инфраструктура и свързаност ще създадат условия за привличане на местни и чуждестранни инвестиции, което ще доведе до създаването на нови индустриални комплекси и предприятия.
Демографията на Пакистан е ключов елемент по отношение на Коридора, който е тясно свързан с трудовата заетост в страната през последните десет години. Независимо, дали става въпрос за производство или предоставяне на различни видове услуги, или пък за изпълнение на търговски операции на основно и корпоративно ниво, човешкият ресурс е ключов елемент, особено в тази част на света, където икономическите операции са далеч от каквато и да е автоматизация. Това е първата причина, налагаща необходимостта от задълбочено демографско проучване. Другата е невъзможността на Пекин, въпреки стремежа му, да ангажира над средния необходим капацитет от работна ръка по проектите на КПИК, тъй като интересът на Китай, освен икономически, е и политически и културен.
Демографски особености на Пакистан
По-долу ще се спра по-задълбочено на демографските предимства и недостатъци на Пакистан. Преди да изложа статистическите данни, ще представя етническата картина и някои от културните особености. Ислямска република Пакистан (ИРП) се населява от от множество етнически групи: пущуни, пенджабци, синдхи, балуджи, мухаджири и сераики. Животът на повечето е в пълен разрез със западните разбирания за съществуване въобще. Освен това ежедневието в селските райони е силно повлияно от етническите групи в провинциите и начина им на живот. Около 35% от пакистанското селско население живее под линията на бедността, липсват социални услуги и основни удобства. В тези района жените са в много по-неизгодно положение в сравнение с мъжете поради наличието на редица културни и традиционни ограничения (1).
Пакистан е мултиетническа държава с отчетливи регионални и културни различия. Пущуните (обитаващи предимно Северозапада) са известни със своята племенна структура и специфичния си пущунски кодекс. Пенджабците, които са най-голямата етническа група, са концентрирани в провинция Пенджаб, занимават се основно със земеделие, освен това практикуват разнообразни професии и занаяти. Синдхите (живеят в Синд) са повлияни от суфизма и се занимават със земеделие. Белуджите от Белуджистан са предимно скотовъдци с племенна социална структура. Мухаджирите (градски мигранти от Индия) представляват значителна част от населението в Карачи (най-големият град в Пакистан), а сераиките обитават части от Пенджаб и Синд и имат редица културни прилики с пенджабците.
Пакистан традиционно се сблъсква със значителни предизвикателства при събирането на демографски данни, сред причините за което е етническото разнообразие и неговата специфика. Широко разпространената неграмотност, особено в провинциалните райони, съчетана със слаба административна инфраструктура затруднява събирането на данните. Наличието на феодални системи, където основно влиятелни земеделски и/или индустриални семейства упражняват пълен контрол върху намиращите се под тяхна опека хора допълнително усложняват процесите по анализа и обобщаването на демографската картина в Пакистан. Друг затрудняващ фактор е наличието на региони с ограничен правителствен авторитет и контрол, например Федерално управляваните племенни територии (ФУПТ). В резултат от всичко това голяма и съществена част от данните за населението на страната остават скрити.
С цел по-добро запознаване с популацията на Пакистан, по-долу представям следната таблица с ключови демографски елементи:
Таблица 1: Население на Пакистан от 2015 до 2024.
Година |
Население |
Годишна промяна (%) |
Годишна промяна (абс.) |
Средна възраст |
Коефициент на раждаемост |
Градско население (%) |
Градско население (абс.) |
2015 |
210 969 298 |
1.64 |
3 302 960 |
19.4 |
3.90 |
32.3 |
68 226 783 |
2020 |
227 196 741 |
1.75 |
3 903 461 |
20.0 |
3.56 |
34.1 |
77 437 729 |
2022 |
235 824 862 |
1.91 |
4 422 745 |
20.4 |
3.41 |
34.5 |
81 432 849 |
2023 |
240 485 658 |
1.98 |
4 660 796 |
20.6 |
3.35 |
34.7 |
83 500 516 |
2024 |
245,209,815 |
1.96 |
4,724,157 |
20.9 |
3.28 |
34.9 |
85,615,064 |
От 2015 до 2023 Пакистан претърпя значителни демографски промени с голямо отражение върху състава на работната сила и динамиката на пазара на труда. С поглед към 2030 прогнозите сочат продължаващи промени в демографския пейзаж, особено по отношение на населението в трудоспособна възраст и разпределението му по пол в различните провинции. През този период населението на Пакистан продължи да расте стабилно, по влиянието на такива фактори като високо ниво на раждаемост (с тенденция към бавно намаляване), подобряване на здравеопазването и намаляване нивото на смъртност. Въпреки че данните за населението за този период могат да варират, оценките предполагат постепенно увеличаване на общия брой на населението.
Фигура 1: Население на Пакистан от 2015 до 2024
Между 2021 и 2023 значителна част от населението на страна навлезе в трудоспособна възраст (15-64 години), което допринесе за драстичното увеличаване на потенциала по отношение на работната сила в страната. Точният брой на навлезлите в трудоспособна възраст през този период варира в различните региони и сред различните демографски групи. Прогнозите показват, че трудоспособното население в Пакистан ще продължи да нараства поне до 2030. Тази демографска тенденция е както възможност, така и предизвикателство за икономическото развитие и организирането на заетостта в страната. Предоставените по-долу (в таблица 2) допълнителни демографски прогнози, показват мащаба (политически и икономически) и значимостта на възможността за овладяване, т.е. поставяне под пряк контрол от страна на Китайската народна република на пазара на труда и икономиката на Пакистан.
Таблица 2. Прогнози за развитие на населението на Пакистан до 2050
Година |
Население |
Годишна промяна (%) |
Годишна промяна (абс.) |
Средна вързраст |
Коефициент на раждаемост |
Градско население (%) |
Градско население (абс.) |
2025 |
249 948 885 |
1.93 |
4 550 429 |
21.1 |
3.23 |
35.1 |
87 777 053 |
2030 |
274 029 836 |
1.86 |
4 816 190 |
22.3 |
3.01 |
36.3 |
99 359 685 |
2035 |
298 432 780 |
1.72 |
4 880 589 |
23.6 |
2.82 |
37.7 |
112 484 070 |
2040 |
322 595 767 |
1.57 |
4 832 597 |
24.9 |
2.66 |
39.5 |
127 361 588 |
2045 |
345 818 945 |
1.40 |
4 644 636 |
26.1 |
2.54 |
41.5 |
143 649 422 |
2050 |
367 808 468 |
1.24 |
4 397 905 |
27.3 |
2.41 |
43.6 |
160 228 128 |
На фигурата по-долу е показано прогнозираното нарастване на населението до 2050 с над 4 милиона души годишно. Освен това градската част от населението ще нараства постепенно с от 2,4 до 3,4 милиона годишно в периода 2025-2050, като в сравнение с 2015 – 2024 графиката не е толкова убедителна (около 2 милиона годишна промяна). С други думи, ако разглеждаме Пакистан като развиваща се страна, каквато всъщност е тя през последните няколко години, тенденцията е, че в средносрочен и дългосрочен план числеността на населението в трудоспособна възраст (като абсолютна стойност), за което някой ще „трябва да се погрижи“, т.е. да осигури заетост, ще достигне колосални измерения.
Фигура 2: Прогноза за развитие на пакистанското население до 20250
По отношение на разпределението по пол сред населението в трудоспособна възраст, между мъжете и жените в Пакистан продължават да съществуват сериозни различия. Докато мъжете традиционно заемат по-голям дял, усилията за насърчаване на равенството между половете и т.нар. овластяване на жените доведоха до увеличаване на дела на жените в работната сила в страната през последните години.
Прогнозите за 2030 (в средносрочен план) и 2050 (в дългосрочен план) предвиждат продължаване на усилията за намаляване на разликата между половете на трудовия пазар, с политики, насочени към подобряване на достъпа на жени до образование, здравеопазване и възможности за работа в различните провинции, но основно в урбанизираните територии. Според данните, предоставени от пакистанското правителство за 2020-2021, населението в трудоспособна възраст е около 71,8 милиона души, а очакванията за 2030 са този брой да достигне приблизително 90 милиона. Именно това е предизвикателство както за Пакистан, като държава, така и за Китай като основна заинтересована (политически и икономически) страна.
Развитие и разпределение на пазара на труда в Пакистан
Както споменах по-горе, нуждата от работна ръка ще се трансформира през идните години. Точна прогноза за промяна на изискванията за труд в Пакистан едва ли е възможна поради продължителния период на несигурност както в международната политика, така и в международната икономика. Въпреки това прогноза по отношение на Коридора е възможна. КПИК предполага създаване на нови работни места за гражданите на Пакистан. Съществува обаче значително несъответствие между предварително заложения и действителния брой нови работни места, генерирани от проекти на Коридора към днешна дата. Също така налице са някои опасения от номадски характер в провинциите Гилгит-Балтистан, Белуджистан и Хайбер Пахтунхва. Едно от основните е страхът от превръщане на жителите в малцинства в собствените им провинции поради притока на работници от други такива. Основните причини за това са две – необходимостта от квалифицирана работна ръка и реализацията на китайските интереси и културни нужди чрез експлоатация на генерираните в тези райони работни места.
При стартирането на КПИК пакистанското правителство и китайските власти си поставиха доста амбициозни цели по отношение на заетостта, като обърнаха специално внимание на потенциала за създаване на работни места в различни сектори като енергетика, инфраструктура и производство. Тези прогнози се основават на предположението, че инвестициите в рамките на Коридора ще стимулират икономическия растеж, ще привлекат преки чуждестранни инвестиции и ще катализират индустриалното развитие, което пък ще доведе до увеличаване на възможностите за заетост на пакистански работници. В действителност обаче, темпът на създаване на работни места във връзка с КПИК е по-бавен от очакваното. Закъсненията в планирането, бюрократичните пречки, финансовите ограничения и техническите предизвикателства възпрепятстваха навременното завършване на свързаните с Коридора инфраструктурни проекти, като по този начин се забави и постигането на очакваната заетост. Освен това, естеството на проектите на КПИК, които често дават приоритет на използването на специализирана китайска работна сила и технологии ограничава възможностите на пакистанското население да се възползва от създадените работни места.
Макар че Коридорът несъмнено доведе до създаването на някои възможности за заетост, особено в строителството и свързаните с него сектори, цялостното въздействие на проекта не отговаря на първоначалните очаквания, създавайки съществена празнина, имайки предвид демографското състояние на страната. Тази празнина подчертава значението на реалистичното планиране, прозрачното управление на проектите и ефективната координация между заинтересованите страни, за да се гарантира, че планираните социално-икономически ползи от КПИК ще се превърнат в осезаеми резултати за пакистанските граждани. За да се преодолее разликата между планираната и реално генерираната заетост е необходимо Пакистан да възприеме по-стратегически и цялостен подход към практическата реализация на проектите в рамките на Коридора. Това включва приоритизиране на онези от тях, които имат потенциала да генерират значителна заетост, насърчаване имплементирането на програми за професионално обучение с цел подобряване квалификацията на местните граждани за нуждите на проектите и насърчаване на по-голяма прозрачност и отчетност при тяхното планиране и изпълнение. Освен това, би следвало да се канализират усилията в подходяща посока, за да се гарантира, че пакистанските работници ще имат равен достъп до възможности за работа в проекти на Коридора, като по този начин се максимизират социално-икономическите ползи за страната.
Междувременно, КПИК доведе до появата на нови видове заетост в Пакистан, вследствие разнообразния характер на инфраструктурните проекти и икономическите дейности, свързани с инициативата. В това отношение се наблюдават няколко ключови тенденции в състава на работната сила, ангажирана в проектите, свързани с КПИК.
Заетостта в строителството, включително квалифицирана и неквалифицирана работна ръка, е от основно значение за развитието на инфраструктурата на страната. Административните и управленските длъжности подпомагат изпълнението на проектите. Освен това персоналът със специализирани умения в енергетиката, телекомуникациите и логистиката е много търсен. Въпреки че пакистанските граждани съставляват по-голямата част от използваната работна ръка, остават опасенията относно разпределението на работните места, особено по отношение на достъпа до висококвалифицирани и управленски позиции.
Осигуряването на справедливи възможности за заемане на работните места е от решаващо значение за социално-икономическото развитие на Пакистан и дългосрочното изграждане на квалифициран кадрови капацитет. Непропорционалното осланяне на китайска работна ръка може да ограничи възможностите за трансфер на умения и изграждане на работен капацитет сред пакистанските граждани, препятствайки дългосрочното устойчиво развитие на местния пазар на труда. Равноправните възможности за заетост на пакистанци в проектите на КПИК са от съществено значение за справяне с безработицата, намаляване на неравенството в доходите и насърчаване на социалното сближаване, освен това насърчават чувството за собственост и отчетност сред местните общности, като допринасят за цялостния успех и устойчивостта на инициативите на Коридора.
Заключение
Безспорно, демографските характеристики на Пакистан са ключови за постигането на протнозираните резултатите от реализацията на Китайско-пакистанския икономически коридор. Многобройното и младо население представлява значителна работна сила, способна да подхрани амбициозните инфраструктурни и индустриални проекти в рамките на Коридора. Превръщането на този демографски дивидент в устойчив икономически растеж обаче изисква стратегически подход. Ефективното развитие на способности, справедливото разпределение на работните места и т.нар. овластяване на жените са от първостепенно значение. Освен това, справянето с предизвикателствата, породени от недостатъците при отчитането на демографските изменения в отдалечените райони и техните различия, са от решаващо значение.
Отвъд краткосрочните предизвикателства, нарастващото население на Пакистан ще окаже значително влияние върху динамиката на региона през следващите десетилетия. Многобройното работоспособно население може да стимулира икономическия растеж и иновациите, но може също така да изостри съществуващия социален и екологичен натиск. Начинът, по който Пакистан управлява нарастването на населението си, ще се окаже ключов фактор за определяне на ролята му на регионална икономическа и геополитическа сила. КПИК може да бъде катализатор за овладяване на този демографски потенциал и позициониране на Пакистан като основен играч в постоянно развиващия се регион на Южна Азия.
Abstract
Pakistan's demographic landscape significantly influences the potential of the China-Pakistan Economic Corridor (CPEC). A young and growing population offers a substantial labor force, yet challenges such as skill gaps and equitable job distribution persist. Effective demographic data collection and strategic planning are essential for realizing the full potential of CPEC. By harnessing its demographic dividend and addressing key challenges, Pakistan can position itself for sustained economic growth and development within the region.
Бележки:
- Приблизителен превод от: Saad, A., Ijaz, M., Ashghar, M., & Yamin, L. China-Pakistan economic corridor and its impact on rural development and human life sustainability. Observations drom rural women. (PLOS ONE, 2020)
- Превод от Bogheiry, A. China Pakistan Economic Corridor (CPEC): Opportunities and Challenges for (Pakistan Journal of International Affairs 6(4) 2023), 45
Библиография:
Bogheiry, A. (2023). CHINA PAKISTAN ECONOMIC CORRIDOR (CPEC): OPPORTUNITIES AND CHALLENGES FOR IMPLEMENTATION. Pakistan Journal of International Affairs 6(4), 45.
Cai, P. (2021). Understanding China’s Belt and Road Initiative. Извлечено от Lowy Institute: https://www.lowyinstitute.org/publications/understanding-china-s-belt-road-initiative
Government of Pakistan. (н.д.). Извлечено от Pakistan Bureau of Statistics: https://www.pbs.gov.pk/
Hussain, E. (н.д.). Will Change in Government Affect China–Pakistan Economic Corridor? The BRI, CPEC nad The Khan Government Analysis. Извлечено от WorldScientific: https://www.worldscientific.com/doi/pdf/10.1142/S2630531319500045
Jaleel, S., & Gul, S. (2020). „China Pakistan Economic Corridor (CPEC): Its Implication for Pakistan”. Taxila, Punjab, Pakistan. Извлечено от Reasearch Gate: https://www.researchgate.net/publication/352768616_China_Pakistan_Economic_Corridor_CPEC_Its_Implication_for_Pakistan
Ministry of Finance, Government of Pakistan. (2014). Pakistan Economic Survey 2013-14. Islamabad, Pakistan, Punjab, Islamic Republic of Pakistan.
Ministry of Finance, Government of Pakistan. (2015). Pakistan Economic Survey 2014-2015. Islamabad, Punjab, Islamic Republic of Pakistan.
Ministry of Finance, Government of Pakistan. (2016, 2017, 2018). Pakistan Economic Survey 2015-2016; Pakistan Economic Survey 2016-2017; Pakistan Economic Survey 2017-2018. Islamabad, Punjab, Islamic Republic of Pakistan.
Ministry of Finance, Government of Pakistan. (2019; 2020; 2021). Pakistan Economic Survey 2018-2019; Pakistan Economic Survey 2019-2020; Pakistan Economic Survey 2020-2021. Islamabad, Punjab, Islamic Republic of Pakistan.
Ministry of Finance, Government of Pakistan. (2022; 2023; 2024). Pakistan Economic Survey 2021-2022; Pakistan Economic Survey 2022-2023; Pakistan Economic Survey 2023-2024. Islamabad, Punjab, Islamic Republic of Pakistan.
Ministry of Planning, Development, & Special Initiatives. (н.д.). Извлечено от CPEC Secretariat: https://cpec.gov.pk/#
Mirchev, M. (2018). Bear trap. The Pakistani model of Terrorism. Sofia: DPR.
Saad, A., Ijaz, M., Ashghar, M., & Yamin, L. (2020). China-Pakistan economic corridor and its impact on rural development and human life sustainability. Observations drom rural women. PLOS ONE.
Saad, A., Xinping, G., & Ijaz, M. (11 09 2019 r.). China-Pakistan Economic Corridor and Its Influence on Perceived Economic and Social Goals: Implications for Social Policy Makers. Извлечено от https://www.mdpi.com/2071-1050/11/18/4949
Saquib, Z., Saeed, R., Ashraf, M. R., & Saquib, A. (2023). Assessment of the CPEC Western Road Project in the socio-economic and environmental sustainability of the region . Europen Journal of Sustainable Development Research, 5.
Shakoor, A. W. (2 2021 r.). The Baloch Insurgency in Pakistan and the Chinese Connection. Awantipora, Jamu and Kashmir, India.
Shoaib, M., Javed, F., & Nargis, F. (12 2022 r.). The Implications of the China-Pakistan Economic Corridor on the Fulfillment of the Sustainable Development Goals in the Social Sector Development. Bahawalpur, Punjab, Pakistan.
The Italian Institute for International Political Studies (ISPI). (2017). China’s Belt and Road: a Game Changer? Milano: The Italian Institute for International Political Studies (ISPI).
United Nations. (н.д.). Извлечено от United Nations Population Division : https://www.un.org/development/desa/pd/
Worldometer. (н.д.). Извлечено от Population of Pakistan: https://www.worldometers.info/world-population/pakistan-population/
Xinping, G., Saad, A., & Ijaz, M. (11 09 2019 r.). China-Pakistan Economic Corridor and Its Influence on Perceived Economic and Social Goals: Implications for Social Policy Makers. Tianjin, Multan, China, Pakistan.
*Авторът е магистър по икономика и национална сигурност