Лицемерната мантра за "глобалния ред, основан на правила"

Американският президент Байдън нарече обвиненията срещу Нетаняху за извършване на военни престъпления против цивилното население на Газа "възмутителни", а вече бившият британски премиер Риши Сунак, квалифицира искането на Карим Хан като "напълно неуместно".

Тази реакция закономерно породи вълна от критики срещу западните лидери, заради използваните от тях скандални двойни стандарти. Ще припомня, че когато Русия започна инвазията си в Украйна през 2022, Байдън нарече руския си колега Путин "убиец", обвини го в геноцид и остро осъди осъществяваната от него "ерозия на международното право, основано на правила". Малко по-късно правителството на САЩ аплодира същия този Международен наказателен съд за решението му от 2023 да обвини Путин в извършване на военни престъпления.

Днес обаче, когато обект на подобно преследване стана Нетаняху, Байдън използва съвсем друг тон. Внезапно се оказа, че "международният ред, основан на правила" е от много по-малко значение, отколкото онова, което президентът определи като "непоколебимата ми подкрепа" за Израел. Впрочем, той дори даде да се разбере, че администрацията му може да сондира мнението на републиканците в Конгреса относно евентуалното налагане на санкции против Международния наказателен съд. В края на май Байдън заяви, че: "Това, което се случва в сектора Газа, не е геноцид и ние отхвърляме подобни твърдения".

За останалия свят, тази крайно непоследователно позиция на Вашингтон е просто поредния пример за традиционното западно лицемерие. Западът прекалено дълго внушаваше на останалите, че е в състояние сам свободно да си избира норми на поведение от собствения си набор от правила за държавно управление. Казват дори, че високопоставен американски чиновник е заявил на главния прокурор Хан, че "този международен съд е предназначен за Африка и за такива главорези като Путин". Тоест, идеята е ясно: правилата важат за останалите, но не и за нас.

Критиците са прави, а възмущението им от подобна подигравка с морала е напълно оправдано. Истината обаче е, че зад тази история се крие нещо повече от обикновено лицемерие. Двойните стандарти по отношение на Израел разкриват огромното напрежение в самите основи и съшността на западната външнополитическа доктрина. Това напрежение се концентира в новата идея, доминираща политическия дискурс относно международните отношения в течение на последното десетилетие: твърди се, че днес живеем в рамките на "международен ред, основан на правила" (rules-based international order, RBIO), срещу който се обявяват различни злонамерени играчи, стремящи се да разрушат нашата, изградена с толкова труд, глобална система. При това те опитват да реализират една откровено ревизионистка програма за създаването на т.нар. "многополюсен свят".

Западната мантра за международния ред

"Международният ред, основан на правила" почти се е превърнал в мантра, която ритуално повтарят западните лидери от Вашингтон до Канбера. Превръщайки се в основен елемент на западния външнополитически жаргон, това понятие вече присъства в официалните правителствени документи, изследванията на аналитичните центрове, коментарите в медиите и съобщенията в социалните мрежи, комюникетата на Белия дом и водещите външнополитически издания. Самата администрация на Байдън изцяло споделя тази идея: "защитата на международния ред, основан на правила" се превърна в крайъгълен камък на нейната външнополитическа доктрина в огромното пространство от украинските степи до Южнокитайско море.

Но въпреки очевидния ентусиазъм, с който този термин бива възприеман на Запад, съдържанието му си остава загадка. Всъщност, "международният ред, основан на правила" е изключително зле формулирана концепция. За какви правила става дума? Кой ги налага? И, как се гарантира тяхното спазване?

Впрочем, дори и в качеството си на чисто реторичен прийом, този термин не струва. Липсва му необходимият емоционален резонанс, като онзи, който навремето роди пропагандисткото клише за "свободния свят" в ранната епоха на геополитическа конкуренция. В сравнение с него, "международният ред, основан на правила" звучи студено и дистанцирано. Тоест, тази мантра не дава простор на въображението и изглежда безкрайно далеч от ежедневните грижи на обикновените граждани.

Тогава, защо западните лидери продължават да се опират на тази изпразена от реално съдържание фраза? Какво ги убеди в сегашния критичине момент от световната история да вазприемат една толкова неясна и скучна концепция, изпълнена с вътрешни противоречия и външни несъответствия? На кого е хрумнала тази странна хибридна идея и, какво са разчитали да постигнат с лансирането и? Всъщност, какво точно представлява лозунгът за "международният ред, основан на правила", който толкова силно вдъхновява западните умове?

Отчитайки самоувереното отношение, с което в наши дни обикновено се апелира към понятието "международен ред, основан на правила" бихме могли да помислим, че този ред отдавна съществува в света. Истината обаче е, че тази концепция възникна съвсем наскоро. Анализите показват, че въпросният термин е много рядко използван преди 2000-та година, и е станал популярен едва през последните десетина години.

Можем да проследим корените на това понятие в два различни източника. Първият е, доста по-познатата идея за "либералния международен ред" (liberal international order, LIO). Тази концепция, станала известна благодарение на експерта по международни отношения проф. Джон Айкънбъри през 1990-те години, беше истинско дете на своето време. Вдъхновена от триумфализма на Запада след победата му в студената война, тя беше свързана с редица "скрити" идеологически концепции. Понятието за "либералния международен ред" придаде ясна политическа идентичност на "новия световен ред", възникнал след краха на комунизма, когато сменящите се правителства на Съединените щати последователно се стремяха да глобализират господството на пазарния капитализъм и либералната демокрация под егидата на неоспоримата американска хегемония.

Впрочем, дори и тогава терминът "либерален международен ред" не успя веднага да привлече общественото внимаание. Използването му беше ограничено предимно в сферата на изследванията на международните отношения, посветени на променящия се гополитически ландшафт на новия еднополюсен свят. Самият термин се появи със закъснение на страниците на New York Times чак през 2012. Оттогава насам обаче, честотата на използването му рязко нараства. Днес той продължава да е предпочитания вариант за обозначаване на доминирания от Съединените щати световен ред, възникнал след 1990.

От друга страна, през последните години западните лидери все по-често започват да се отказват от откровено идеологическото съдържание на "либералния световен ред" и заговориха за по-неутралния "ред, основан на правила". Разбира се, тази семантична промяна не беше спонтанен етап от спиралата на езиковата еволюция, а обслужваше съвсем конкретна политическа цел.

Корените на самото определение "основан на правила" могат да се открият в загадъчната сфера на международната търговия. То възниква през същия период, през който и "либералния международен ред", но касае по-тесен кръг от проблеми. С постепенното ускоряване и задълбочаване на глобализацията в началото на 1990-те години, неокласическите икономисти и привържениците на свободната търговия, като професора от Колумбийския университет Джагдиш Бхагвати, започнаха да коментират необходимостта от "търговска система, основана на правила", която би могла да премахне преградите пред търговията и да създаде "равнопоставено игрално поле" между компаниите в различните държави.

Това определение скоро намери отражение в търговските преговори, чиято кулминация стана създаването на Световната търговска организация (СТО) през 1995. По онова време идеята за "система, основана на правила" си оставаше академична концепция, използвана предимно в научните трудове, касаещи интелектуалните и имуществени спорове и международния арбитраж по въпросите на несправедливата търговска практика, като субсидиите и тарифите например. Тя рядко се използваше в чисто политически аспект. Ситуацията обаче се промени в края на 1990-те години, когато масовите антиглобалистки протести разтърсиха международните срещи на върха от Сиатъл до Генуа.

Именно в тази обстановна на ескалиращи политически битки, западните лидери за първи път усетиха необходимостта да защитят собствената си система, основана на правила. На Световния икономически форум през 2000-та, тогаващният президент на САЩ Бил Клинтън реагира на антиглобалистките протести в Сиатъл, заявявайки, че: "Ние сме длъжни и ще подкрепяме системата, основана на правила". С това беше напълно съгласно и лейбъристкото правителство на Тони Блеър. Както отбеляза след събитията в Сиатъл тогавашният президент на Съвета по търговия Стивън Байърс: "Системата на международна търговия, основана на правила, няма алтернатива".

Политиците изпозваха етикета "основан на правила" за да защитят провежданата от тях търговска политика от нападките на политическата опозиция. Западните лидери представяха Световната търговска организация не като неолиберален търговски режим, а като безпристрастен и равноправен ред, основан на някакви правила. В онзи момент, този конкретен контекст не провокираше сериозни страсти, но тъкмо в това бе и смисълът на самата идея - международната търговия да бъде представена като абстрактна, неполитическа сфера, която е най-добре да бъде управлявана от технократите - т.е. като скучна и сложна област, която не представлява никакъв реален интерес за обикновение гражданин.

Тоест, ако сегашният дискурс за външната политика, "основана на правила" звучи като празни приказки в стила на форума в Давос, това е защото нещата стоят точно така. Словосъчетанието "основан на правила" произхожда директно от неолиберализма на Бил Клинтън и Тони Блеър, който доминираше през последното десетилетие на ХХ век. И не бива да се учудваме, ако някой ден стане ясно, че инкорпорирането на тази концепция във въшната политика на Съединените щати е направено от някой представител на онези среди.

Хилари Клинтън например, така и си остана в 1990-те години. Когато през 2009 Барак Обама назначи бившата американска първа дама за държавен секретар, тя доведе със себе си мнозина от предишните политически съветници на своя съпруг и възкреси много от идеите, изповядвани от неговата администрация. Именно в тези кръгове на Демократическата партия започна да се налага и понятието "ред, основан на правила". През 2010 Хилари Клинтън стана първия член на правителството, който го използва официално.

Геополитическият контекст

От решаващо значение в случая е геополическият контекст. Също както понятието "търговска система, основана на правила" получи широко разпространение в периода на нарастваща политическа съпротива срещу неолибералната глобализация, така и идеята за "основания на правила ред" не може да бъде разбрана извън контекста на усилващото се геополитическо противопоставяне срещу световния ред, доминиран от Съединените щати, от страна на преживяващия възход Китай. И тук "правилата", на практика, целят да объркат и деполитизират реалността на факта, че Западът проектира мощта си върху целия останал свят.

В качеството си на държавен секретар, Хилари Клинтън пряко отговаряше за контрола върху генералната линия на президента Обама - т.нар. "обръщане към Азия". След раните, които Съединените щати сами си нанесоха в хода на глобалната война срещу тероризма, тази стратегическа преориентация трябваше да измести вниманието на Вашингтон от вечните му войни в Близкия Изток и да го насочи към далеч по-сериозния проблем, свързан с все по-напористото китайско присъствие в Азиатско-Тихоокеанския регион.

През ноември 2011 Клинтън произнесе в Хонолулу знакова реч, чието заглавие "Тихоокеанският век на Америка" очевидно представляваше завоалирана критика към онези, които вече бяха започнали да наричат американската външна политика -  "китайският век". В нея държавният секретар отбеляза, че ако Вашингтон иска да постигне целите си в Азия, "ще трябва да създадем основан на правила ред, който ще бъде открит, свободен, прозрачен и справедлив".

Този нов, основан на правила ред, задължително и винаги трябваше да се основава на световната търговия. Централен елемент на обръщането на Обама към Азия беше Транстихоокеанското партньорство (ТТП) - неуспялото споразумение за свободна търговия между 12 държави от Азиатско-Тихоокеанския регион. Както се отбелязва в едно от комюникетата на Белия дом през 2015, "ТТП заема централно място в нашата визия относно бъдещето на региона и мястото ни в него. ТТП е важна стъпка по пътя към стратегическата ни цел - съживяването на откритата и основана на правила икономическа система, в чиито рамки Съединените щати държат лидерските позиции от Втората световна война насам".

Истината обаче е, че зад този акцент върху търговията, основана на правила, се криеше много по-обширен и амбициозен дневен ред. В моменти на откровение, мнозина високопоставени американски чиновници признаваха, че "редът, основан на правила" никога не е означавал грижа за самите правила. Всъщност, става дума най-вече за запазване способността на Вашингтон да формулира тези правила при собствените си условия. Както заяви Обама през 2016: "Америка трябва да пише правилата. Америка трябва да командва. Другите държави следва да играят по правилата, установени от Америка и нашите партньори, а не обратното".

С други думи, външнополитическият истъблишмънт на Демократическата партия първоначално използва "международния ред, основан на правила" като смокинов лист в името на запазването на американското превъзходство в Азиатско-Тихоокеанския регион. Представяйки се за привърженик на основаната на правила свободна, справедлива и открита за всички система, администрацията на Обама всъщност се стремеше да заложи основата на новия американски век. Само че този път въпросният ред трябва да бъде ориентиран не към Европа и Северния Атлантически океан, а към Азия и Индо-Тихоокеанския регион. Или, както се посочва в Стратегията за национална сигурност на Белия дом: "Америка следва да бъде лидер. Силното и устойчиво американско лидерство е от ключово значение за международния ред, основан на правила... Въпросът не е, дали Америка трябва да лидира, а как следва да го направи".

Тоест, редът, основан на правила, никога не е бил замислян като набор от последователни и задължителни международни правила. Тази концепция беше създадена като реторичен прийом, позволяващ на САЩ по-лесно да се противопоставят на намиращия се във възход Китай. Редица проведени наскоро изследвания потвърждават, че през последните години възникна една доста специфична негативна визия за Китай като противник на "международния ред ,основан на правила". И тя има далеч отиващи последици. Експертите, в частност, посочват, че са налице редица доказателства, че внушаващите страх твърдения за ревизионисткия Китай, който взривява глобалните правила, "могат да заменят сегашните, по-малко зловещи наративи за китайския възход".

В момента мантрата за "международния ред, основан на правила" се е вкоренила дълбоко във външнополитическия дискурс на Запада от двете страни на Атлантика. Дори когато (в периода между 2017 и 2021) Доналд Тръмп за кратко си позволи да оспори тази концепция, европейските лидери демонстрираха неизменната си лоялност към нея. Впрочем, дори и по времето на Тръмп, високопоставените американски чиновници продължиха да използват понятието "международен ред, основан на правила", като своеобразно оръжие срещу противниците на САЩ. Както подчерта през 2017 държавният секретар Рекс Тилърсън: "Няма да отстъпим пред предизвикатествата, които Китай отправя срещу реда, основа на правила".

Именно сегашната администрация на Байдън обаче, започна да използва особено агресивно тази концепция след началото на руската инвазия в Украйна и ескалирането на напрежението в отношенията с Китай заради Тайванския пролив и Южнокитайско море. Както отбеляза самият Байдън: "Ние държим 25% от световната икономика или дори повече, така че сме в правото си да определяме правилата, вместо да позволяваме на Китай и други държави да ги диктуват".

Тоест, целите на "международния ред, основан на правила" винаги са били кристално ясни. Въпросът обаче е, дали могат да бъдат постигнати. В момента са налице множество признаци, че пристрастието на Запада към тази концепция вече поражда ожесточена политическа реакция. Колкото повече американците и европейците обвиняват китайците и руснаците, че дестабилизират реда, основан на правила, толкова по-уязвими се оказват за критиките, че САЩ не спозват собствените си правила.

Така например, нападките на Вашингтон срещу Пекин, че нарушава свободата на корабоплаване, рискуват да се окажат празна реторика, ако САЩ продължат да отказват да подпишат Ковнецията на ООН по морско право. По същия начин обвиненията на Байдън срещу Путин, че осъществява геноцид, ще увиснат във въздуха, ако той продължи да подкрепа военните престъпления на Нетаняху в сектора Газа и откаже да ратифицира Римския статут, признавайки по този начин юрисдикцията на Международния наказателен съд.

Нещата вече не опират само до лицемерието на Запада, който си поставя амбициозни цели и след това не подбира средствата за постигането им. Проблемът е много по-дълбок. Става дума за това, че настоявайки за върховенството на собствения си ред, основан на правила, западните правителства активно и целенасочено ерозират принципа на мултилатерализма в международните отношения и съществуващата система на международното право.

За съжаление, именно тук се крие основният проблем. Апелите към реда, основан на правила, целят да изтрият различието между задължителните и незадължителните правила. Това позволява на Съединените щати и техните западни съюзници да се позиционират като привърженици на универсалните принципи и, в същото време, да коригират правилата в съответствие със собствените си потребности. Това дава право на САЩ да се представят като решаващия арбитър по отношение на глобалните правила, традиционно отказвайки да подчинятсобствените си чиновници на висшата инстанция на независимия международен съд.

Правните експерти са наясно относно съшността на това хаотично схоластично "упражнение". Затова мнозина от тях вече не крият нарастващата си тревога, че възприемането от страна на Запада на концепцията за т.нар. ред, основан на правила" би могло в крайна сметка да ускори упадъка на съществуващата система на международното право. Както предупреждава в тази връзка, южноафриканският професор по право (и бивш съдия от Международния съд в Хага) Джон Дугард: "Привързаността на Запада към международния ред, основан на правила, ерозира усилията за съгласуването на универсална система на международното право, основаваща се на универсални фундаментални правила, принципи и ценности".

Заключение

Предвид традиционно използваните от Запада двойни стандарти, концепцията за "международния ред, основан на правила" вече рискува да се превърне в "мъртва буква" за останалите страни по света. И това не се отнася само за автократичните режими на Русия и Китай, които имат собствени причини да игнорират Запада, но и за демократичните "средни държави" от Глобалния Юг. През последните години такива страни, като Бразилия, Индия, Индонезия и Южна Африка, демонстрират нарастваща готовност да провеждат по-независима външна политика.

Разумна стъпка на сегашния етап би бил отказът от погрешната и непоследователна формулировка за "международния ред, основан на правила". Съществуващата система на международното право далеч не е съвършена, но Западът би следвало, като минимум, да се върне към Устава на ООН и ангажиращите го договори и конвенции, под които стоят и подписите на западните държави. Освен това ще му се наложи да признае, че еднополюсният свят от 1990-те години - с характерните за него неоспорима хегемония на САЩ и неолибералните догми за свободната търговия, вече не съществува. А също, да последва примера на неприсъединилите се държави от Глобалния Юг и да приеме, че днес сме свидетели на зараждането и утвърждаването на нов многополюсен свят.

Ето защо за Запада няма друг вариант, освен да работи съвместно с международните си партньори и на основата на равенството и взаимното уважение за модернизацията на многостранната структура на ООН така че тя да е в състояние да защити хуманитарното право, да решава ефективно проблемите в сферата на сигурността и да се противопостави успешно на планетарната криза през ХХI век.

* Авторът е научен сътрудник в Лондонската школа за икономика и политически науки, анализатор на New Statesman