Африканската геополитика на Анкара

Именно в рамките на тази парадигма Анкара започна да разглежда африканския континент като регион, в който Турция би могла да разшири присъствието и влиянието си, както и да намери нови партньори за провеждането на амбициозната си независима външна политика, "без да се оглежда към Запада".

Този вектор на турската геополитика окончателно доби очертания след идването на власт на Партията на справедливостта и развитието на сегашния президент Реджеп Ердоган, чиито външнополитически курс се основава на стратегията на "стратегическата дълбочина", лансирана от бившия премиер и външен министър на страната проф. Ахмет Давутоглу. Същността и е, че Турция е обречена да играе ключова роля в световните процеси, благодарение на геостратегическото си положение, позволяващо и да проектира мошта си във всички посоки.

Тук е мястото да напомня и, че след като стана държавен глава, Ердоган, който възприе идеите на "неоосманизма", доста бързо успя да развали отношенията на Турция с голяма част от съседите и, както и с редица държави от (Западна)Европа и Близкия Изток. Това също бе една от причините Анкара да потърси нови партньори в Африка, където в момента Турция провежда активна външна политика, включително залагаша на откровения ислямизъм.

Далеч по-значителен фактор за "обръщането" на страната към Черния континента обаче бяха интересите на т.нар. "анадолски тигри", т.е. експортно-ориентираните турски компании от Мала Азия, изиграли основната роля за възхода на националната икономика през първото десетилетие на ХХІ век и, които на практика формират социалната база на управляващата партия, да пласират продукцията си на нови пазари. В списъка с приоритети на Министерството на външните работи на Турция се посочва, че "отношенията с Африка са сред ключовите направления на външната политика". Междувременно, дипломатическото присъствие на Анкара на континента се разшири от 12 посолства, през 2009, до 43 - през 2021, като плановете се през следващите години броят им да нарасне до 50.

Защо Африка е важна за Турция

Значението на Черния континент за Турция се илюстрира от факта, че за периода на управлението си като премиер, а след това и като президент, Ердоган е осъществил над петдесет посещения в различни африкански столици. Сред особеностите на турския подход към развитието на външнополитическите отношения, включително с държавите от Африка е, че Анкара обикновено избира за партньори страни, намиращи се в състояние на дълбока социално-политическа криза или дори гражданска война, в които държавите-донори избягват да инвестират и чието безизходно положение ги принуждава да сътрудничат с нея при турските условия.

Нагледен пример за това са отношенията между Анкара и режима в Триполи. Когато, през 2019, проислямисткото Правителство на националното съгласие, начело с Фаиз Сарадж, контролиращо Западна Либия, се оказа на ръба на поражението в сблъсъка с контролиращия източната част на страната със столица Бенгази фелдмаршал Халифа Хафтар, именно Анкара побърза да му се притече на помощ. След като подписа с него меморандум за военно сътрудничество, през януари 2020 Турция осъществи пряка военна намеса в Западна Либия, а впоследствие създаде там две свои военни бази: военновъздушна в Ал-Ватия и военноморска - в пристанище Мисурата.

Срещу това, Анкара подписа с правителството на националното съгласие Договор за демаркация на морските граници в Източното Средиземноморие, даващ и правото да претендира за огромен морски участък, богат на находища на енергоносители. Макар че като ръководител на преходно правителство Сарадж нямаше право да подписва подобно споразумение, той бе принуден да го стори под натиска на Анкара и турското лоби в правителството (както заяви негов официален представител пред Associated Press, "турците просто се възползваха от отчаяното ни положение"). Непосредствено след подписването на договора турският вицепрезидент Фуад Октай патетично възкликна: "днес късаме картите на Източното Средиземноморие, начертани така, че да ни изолират на континента".

Истината обаче е, че този механизъм беше изпробван за първи път в отношенията на Турция с държавите от Африканския Рог (и, най-вече, със Сомалия) - стратегически важен регион в света, където - според експертите от Италианския институт за международни политически изследвания (ISPI)- Анкара е постигнала най-сериозни успехи в прокарването на своято мултивекторна политика.

След като установи стабилно военно-политическо присъствие в Африканския Рог и Източна Африка, като цяло, през последните години Турция полага активни усилия за създаване на партньорски отношения и с държавите от зоната на Сахара/Сахел, както и от Западна Африка, на първо място, с цел овладяването на нови пласментни пазари за своята промишлена продукция, включително такава с военно предназначение, както и осигуряване на достъп до разработването на находищата на стратегически важни редкоземни елементи и енергоносители, а в бъдеще - за създаването на опорни точки за разширяване на турската политическа и икономическа активност.

В последно време турските политици все по-често квалифицират Турция като "афро-евроазиатска държава" (вместо като "евроазиатска") за да изтъкнат "общността" на техните исторически съдби и интереси. Така, по време на срещата си с президента на Сенегал Маки Сал през 2020, Ердоган подчерта, че: "Ние разглеждаме народите на Африка като наши братя, с които ни свързва обща съдба. Подхождаме към болезнените проблеми на континента не от комерсиална или политическа, а от чисто човешка и абсолютно честна гледна точка".

При прокарването на стратегията си в мюсюлманските страни от Африка Анкара активно използва идеята за ислямската солидарност. Освен че осъществява там чисто религиозна пропаганда, Турция активно подпомага реставрацията на османските паметници и изгражда нови джамии.

Така, през 2019, в Джибути (региона на Африканския Рог) беше построена голямата джамия "Абдул Хамид ІІ", а в съседна Сомалия - джамията "Низани", която се смята на най-голямата в Източна Африка.

В западната част на континента, в Бамако, беше изградена друга голяма джамия за нуждите на Висшия ислямски съвет на Мали (най-влиятелната религиозна асоциация в страната) и беше ремонтирана друга джамия в родния град на бившия президент Ибрахим Бубакар Кейта. Показателно е също, че в Гана, която е предимно християнска страна, през 2017 беше открита построената в османски стил джамия "Бештепе Милет", която се смята за втория най-голям мюсюлмански храм в Западна Африка. В град Агадес, в Нигер, пък беше реставрирана т.нар. Голяма джамия, както и двореца на султана на Аир. Както отбелязват в тази връзка експертите от германската Фондация "Роза Люксембург", по този начин Турция напомня на местните си партньори за историческите връзки между Османската империя и султаните от региона, един от които - според легендите - е бил роден през ХV век в Истанбул.

На свой ред, колегите им от Института за стратегия и сигурност в Йерусалим посочват, че изграждайки нови джамии и реставрирайки стари мюсюлмански постройки, Турция отправя сериозно предизвикателство към Саудитска Арабия и Иран, особено в държави като Чад, Гана, Мали, Нигер и Буркина Фасо.

Сред факторите, стимулиращи развитието на турско-африканските отношения е общият стремеж на двете страна да реформират структурите за глобално управление на световната икономика, както и сегашната система на международните отношения. Мнозина африкански лидери, както и самият Ердоган, призовават да бъдат ревизирани Бретънуудските институции, като МВФ и Световната банка, където решенията се вземат от мнозинството западни държави. Сътрудничейки си с африканските държави по този въпрос, Анкара разчита на подкрепата им за да бъде призната за самостоятелен геополитически играч на международната сцена, поне в региона на Близкия Изток и Африка. За постигането на тази цел, тя постоянно демонстрира подкрепата си за африканските държави, включително за стремежа им към по-сериозно представителство в различните международни органиции и най-вече в ООН.

По време на Третия икономически и бизнес форум Турция-Африка, провел се в Истанбул в края на 2021, гурският президент определи като "крайно несправедлива" сегашната структура на международните отношения в чиито рамки 54-те африкански държави с население 1,3 млрд. души не разполагат с постоянно място в Съвета за сигурност на ООН. Впрочем, той повтаря тази своя теза, както и острите си критики срещу неоколониалната политика на Франция в Африка, при почти всяко от многобройните му посещения на континента, което се посреща с разбиране от местните управляващи. На последния засега турско-африкански бизнес форум през октомври 2023, турските домакини отново подчертаха готовността си за многостранно сътрудничество, изтъквайки, че "ние искаме да побеждаваме и да продължим да вървим напред заедно с Африка".

Измеренията на турската експанзия в Африка

Според експертите на германския Институт за африкански изследвания (GIGA Institut für Afrika-Studien), взаимодействието на Турция с континента се основава на икономическото развитие, военното сътрудничество, хуманитарната помощ, културните и религиозни връзки и подготовката на кадри. Предвид икономическите трудности, които изпитва през последните години, основните усилия на Анкара в Африка са насочени към развитието на търговските отношения с цел осигуряване на достъп до нови пазари за турската продукция, както и до енергийни и минерални ресурси.

Както посочва в тази връзка френското издание Orient XXI, разширяването на стокооборота между Турция и африканските държави (особено с бившите колонии на Франция) поражда сериозна загриженост в Париж, въпреки, че в абсолютно изражение той все още не е голям. По данни на турското Министерство на търговията, през последните двайсет години обемът му е нараснал от 5 млрд. долара, през 2003, до 40,7 млрд. долара, през 2023. По време на турско-африканския икономически форум през 2021 Ердоган заяви,че "целта ни е да увеличим стокооборота с Африка първоначално до 50 млрд. , а след това до 75 млрд. долара".

Най-големите търговски партньори на Анкара в Африка са Египет, Алжир, Либия, Мароко и Тунис. Що се отнася до африканските страни на юг от Сахара, най-големи вносители на турски стоки са ЮАР, Нигерия, Етиопия, Гана и Кот д'Ивоар.

Строителството традиционно е една от най-важните сфери на чуждестранната активност на турския бизнес. Макар че този сектор дълго време беше монополизиран от Китай, турските компании вече действат успешно на него. Ще припомня, че само в Сенегал през 2018 те са спечелили поръчки на обща стойност 700 млн. долара, включително за изграждането на Международния конферентен център в Дакар, Двореца на спорта, хотел "Радисън" и други обекти, освен това поеха управлението на столичното летище за срок от 25 години. В Нигер, стойността на инфраструктурните проекти, осъществявани от турски компании, се оценява на 250 млн. долара, като сред тях са изграждането на новото летище в столицата Ниамей за 154 млн. долара. Като цяло, в момента турските компании осъществяват 21% от всички строителни работи в Африка.

Освен в строителството, Турция участва активно и в развитието на системите за електроснабдяване, чрез доставката на плаващи електроцентрали. Първият такъв договор беше подписан през 2014 с Гана. Последваха доставки за Гвинея Бисау, Мозамбик, Судан, Гамбия и Сиера Леоне. В последните две държави, доставените от Турция плаващи електроцентрали, осигуряват 80% от произвежданата електроенергия. При това търсенето им продължава да нараства - така, през януари 2024 турската компания Karpowership съобщи, че е удвоила обема на работите си в 15 африкански държави, включително Ангола, Габон, Камерун, Кения и Нигерия.

Сътрудничеството в сферите на отбраната и сигурността

Развивайки сътрудничеството си със страните от континента, Анкара отделя специално внимание на сферите на отбраната и сигурността, включително подготовката на местните военни и пласирането на турската военна продукция на африканските пазари. До края на 2023 Турция е подписала споразумения за сътрудничеството във военната област и сферата на сигурността с над 30 африкански държави, като през последните години такива споразумения бяха подписани с Бенин, Буркина Фасо, Чад, Кот д'Ивоар, Джибути, Гамбия, Гвинея, Кения, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сомалия, Судан, Того, Тунис и Уганда.

Макар че турският оръжеен износ в Африка все още не е особено голям, той бързо нараства. По данни на германския Институт за африкански изследвания, обемът му е нараснал от 83 млн. долара, през 2020, до 288 млн., през 2021, което обаче е едва 0,5% от обшия обем на износа на въоръжения във всички държави от континента. Основните пера в турския оръжеен износ са дроновете, учебните самолети, патрулните кораби, бронираната техника и стрелковото оръжие. Що се отнася до Нигер, крайната цел на Анкара при подписването на споразумението за военно сътрудничество с тази страана е създаването на военна база на територията и, недалеч от границата с Либия.

За реализацията на стратегията си в Африка, турското правителство ангажира и редица неправителствени ортанизации, ползващи се с много сериозна държавна подкрепа. Най-голямата измежду тях е Турската фондация за хуманитарна помощ IHH, която

доставя продоволствие, дрехи, палатки, лекарства и други предмети от първа необходимост в районите, засегнати от глад и войни. През различни периоди, Турция участва активно в хуманитарните операции в Етиопия, Судан, Сомалия и други африкански страни.

Оказвайки хуманитарна помощ обаче, сътрудниците на IHH често не се ограничават само с опити да убедят получателите и да приемат турската версия на исляма, но и доставят оръжие на местните ислямистки формации. Властите в Нигерия например, разкриха, че през пристанищата на страната се осъществяват доставки на турско оръжие не само за местните терористи от "Боко Харам", но и за подобни организации в Нигер, Буркина Фасо, Мали и Централноафриканската република. Според американското издание National Review, в момента Турция и Катар продължават да са основните вдъхновители и финансови спонсори на радикалния ислямизъм в Африка.

Що се отнася до идеологията на турския ислямизъм, ще припомня, че през 2016, с решение на турския парламент, беше създадена Фондацията "Маариф", именно с цел прокарването и в мюсюлманския свят. Нейната дейност се ръководи пряко от министерствата на външните работи и на образованието. На практика, тя е ангажирана с прокарване на идеологията на организацията "Мюсюлмански братя" с цел формирането в африканските държави на местен елит, чиито възгледи да са по-близки до тези на сегашните турски управляващи. Ще припомня, че със същата цел, в рамките на неоосманистката политика, през 2007 в Турция беше създаден и институтът "Юнус Емре", който контролира турските културни центрове в чужбина, ангажирани с разпространението на турския език, култура и изкуство, както и с привличане на студентите към турската версия на исляма.

Политическото оръжие на Ердоган

Що се отнася персонално до президента Ердоган, според експертите от споменатата по-горе немска фондация "Роза Люксембург", той традиционно използва исляма като своеобразно "политическо оръжие". Неслучайно, през 1998 бъдещият турски държавен глава беше осъден на четири месеца затвор - както е известно, докато беше кмет на Истанбул, на един от организираните от него митинги Ердоган си позволи да цитира известния теоретик на турския национализъм Зия Гьокалп, заявявайки, че: "Минаретата бъдат нащите щикове, куполите - нашите шлемове, джамиите - нашите казарми, а вярващите - нашите войници", което тогава беще оценено като призив за разпалване на религиозна омраза.

Освен това, Анкара разчита на частните турски военни компании и най-вече на прословутата Sadat, създадена от бившия генерал Аднан Танриверди, уволнен от армията през 1996 заради връзки с ислямистите, който обаче стана основния военен съветник на Ердоган след неуспешния опит за преврат през 2016. Ядрото на компанията е формирано от бивши военни, също уволнени от армията заради ислямистките си възгледи.

Спектърът на активността на тази сенческа организация, обслужваща интересите на управляващия режим в Анкара, е доста широк. Според уебсайта на компанията, мисията и е установяване на сътрудничество в сферата на сигурността и развитие на военно-промишления комплекс на ислямските държави за да помогне на мюсюлманския свят да заеме достойно място на световната сцена, редом със свръхдържавите, чрез предоставяне на военни консултации и широк спектър от услуги на техните въоръжени сили и сили за сигурност.

Сегашният шеф на компанията Али Камил Мелих Танриверди (който е син на основателя и) признава, че тя действа в тясно сътрудничество с турските министерства на външните работи и отбраната, както и с Националната разузнавателна служба (МІТ). Показателно е, че бивщият турски министър на отбраната (2018-2023) Хулуси Акар навремето е бил подчинен на основателя на компанията, а според Фондация "Роза Люксембург" и индийско-канадското издание Euro Asia Times, бившият директор на МІТ, а днес външен министър Хакан Фидан, също е тясно свързан с компанията.

Според експерти на Йерусалимския институт за стратегия и сигурност (JISS), компанията Sadat представлява неофициална структура на турската "дълбока държава", съществуваща още преди идването на Ердоган на власт. Връзките с правителството и позволяват да предлага на чуждестранните си клиенти комплексно решение на проблемите им, съобразени с турските национални интереси. В същото време, ръководителите и не се смущават от това, че осигуряват подготовката и оказват сериозна подкрепа на организации, смятани за откровено екстремистки. В тази връзка ще припомня, че през април 2024 основателят на Sadat генерал Аднан Танриверди призова Анкара да започне да подкрепя ислямистките групировки, борещи се с "държавния тероризъм" (т.е. с местните режими) в такива държави, като Нигерия, Мали и ЦАР. Неслучайно, нигерийските власти раследват компанията за доставки на оръжие на терористите от "Боко Харам".

Според специализираното американско издание Small Wars Journal, някои африкански лидери използват Турция и нейните държавни банки за нелегални преводи и пране на пари, като използват за посредник компанията Sadat.

Турската "дипломация на дроновете"

Междувременно продажбите на придобилите популярност по време на Втората Карабахска война и Войната в Украйна турски дронове на африканския оръжеен пазар, също изиграха важна роля за укрепване влиянието на Анкара на континента. Дроновете Bayraktar TB2 (с размах на крилата 12 метра, времетраене на полета до 27 часа, въоръжени с 4 ракети с лазерно насочване) се превърнаха не само в символ на възможностите на турската оръжейна индустрия в много региони на света, но и в ефективен инструмент на външната политика на Анкара.

Не на последно място, тези успехи са свързани с факта, че един от ръководителите на компанията Baykar Makina, която произвежда тези дронове, е зетят на президента Ердоган Селчук Байрактар (самата компания е създадена от баша му), който е завършил Масачузетския технологичен институт. Впрочем, привлекателноста на турските дронове за африканските клиенти се дължи най-вече на факта, че те вече демонстрираха отличните си технически характеристики в редица зони на военни действия, включително и в Африка.

Така например, през 2019 въоръжените сили на базираното в Триполи т.нар. Правителство на националното съгласие на Либия, използваха такива дронове за да спрат настъпление на войските на фелдмаршал Халифа Хафтар, при това насочването им се осъществяваще именно от служители на турската частна военна компания Sadat.

Освен че са високоефективни, тези дронове са сравнително лесни за управление и много по-евтини от някои западни модели. Така например, Bayraktar TB2 струва само 5 млн. долара, докато цената на америконския MQ-9 Reaper е цели 20 млн., а тази на по-съвършенния дрон на САЩ Protector RG Mk1 е 28 милиона. При това, за разлика от някои други евтини модели, като китайския Wing Loong, търсенето на турските дронове е голямо.

Доставките на дронове, както и на самолети, обикновено водят до установяване на дългосрочни партньорски отношения с купувачите, което е свързано с доставките на резервни части, боеприпаси, обучение на обслужващия персонал и друга техническа помощ. Както посочват в тази връзка експертите от Йерусалимския институт за стратегия и сигурност, Анкара, която преследва изключително собствените си прагматични интереси, се държи ката традиционен турски търговец от истанбулската "Капалъ чарши", който прави всичко възможно за да се хареса на купувача и да го превърне в постоянен клиент.

Именно благодарение на „дипломацията на дроновете” Турция съумя да укрепи сериозно отношенията си с редица африкански държави и, в частност, с Мароко, където има значителни икономически и геополитически интереси. Покупката, през 2021, на 12 дрона Bayraktar TB2 от правителството в Рабат радикално промени в полза на мароканската армия баланса на силите в окупираната Западна Сахара с борещия се за независимост Фронт Полисарио, който се подкрепя от Алжир и Мавритания. Това е поредното свидетелство за прагматичната до цинизъм външна политика на Анкара, в чиято основа е защитата на интересите на турските корпорации и най-вече на тези от оръжейния сектор.,

По непълни данни, цитирани от френския Le Monde, през последните пет години Турция е доставила на различни африкански държави над 40 дрона Bayraktar TB2 (без да броим другите типове безпилотни летателни апарати). Сред тях са Буркина Фаса, Джибути, Етиопия, Либия, Мали, Мароко (Рабат купи турски дронове за почти 70 млн. долара), Нигер, Нигерия, Сомалия, Того и Тунис (за 80 млн. долара). Паралелно с това, Тунис, Нигерия и Чад купиха от друга турска компания дронове тип Anka-S, които се използват от военновъздушните сили, както и за радиотехническо разузнаване. През септември 2022 пък, Нигерия купи от Турция дронове тип Sonqar за борба с джихадистите от „Боко Харам”, а само месец по-късно и дронове Bayraktar TB2, както и няколко турски хеликоптери. Нещо повече, през март 2023 двете страни сондираха възможността за изграждането на съвместно предприятие за производство на дронове Anka-S в Нигерия.

Износът на турска военноморска техника

Военното сътрудничество между Анкара и Тунис е илюстрация за ефективността на „дипломацията на дроновете”. Ще припомня, че през последните петдесет години туниската армия разполагаше почти само с френско и американско въоръжение. Подписаното през 2017 военно споразумение между двете страна предвижда не само доставката на турска военна техника, но и предоставянето на технологии за нейното производство, както и подготовка на туниски военни в Турция. Нещо повече, Анкара отпусна на Тунис няколко безпрецедентно големи заеми на обща стойност 150 млн. долара за закупуването на турско въоръжение до края на 2021.

Междувременно, след като натрупа сериозен опит от модернизацията на военноморския флот на най-близкия си съюзник Катар, на когото през последните години турските корабостроителници доставяха модерни бойни кораби от различни класове, Анкара започна да предлага военноморската си техника  и на крайбежните африкански държави, в рамките на стратегията си за пробив на пазара на канонерски лодки.

Според турското издание Railly News, през юли 2022 корабостроителницата Anadolu е посписала договор с неназована африканска държава за доставката на два десантни кораба в рамките на две години.

На свой ред, германската Фондация "Роза Люксембург" твърди, че Мароко, който е сред най-големите купувачи на турски дронове и бронирана техника, разглежда възможността да закупи от Турция корвети Goturk и хеликоптери T-129 ATAK.

Друг успех на Анкара в тази сфера беше подписаният през февруари 2024 договор със Сомалия, чието правителство прехвърли на Турция защитата на териториалните води на страната за срок от десет години, под предлог за борба с пиратите, атакуващи рибарски и търговски кораби в района. Той предвижда съвместното използване на морските ресурси в рамките на изключителната икономическа зона на Сомалия, известна с големите си рибни пасажи. Срещу услугите си, Турсия ще получава 30% от приходите от риболова в района, което не е никак малко.

Според президента на Сомалия Хасан Шейх Махмуд и премиера Хамза Абди Баре, Анкара се е ангажирала да участва активно в изграждането на сомалийските военноморски сили през следващото десетилетие, обучавайки персонала им и доставяйки необходимото оборудване. След ратификацията на споразумението в сомалийския парламент стана ясно и, че Турция на практика получава неограничени пълномощия за гарантиране сигурността на териториалните води на страната. В тази връзка британското издание Middle East Eye прогнозира, че в рамките на изпълнението на ангажиментите си по договора, Анкара вероятно ще създаде собствена военноморска база в Северна Сомалия, за да облекчи натоварването на военната си база край столицата Могадишу. На свой ред, турския портал Politics Today посочва, че подписването му напълно се вписва в стратегията на Турция през последните години, целяща разрешаването на всяка криза да бъде съобразено с интересите на външната политика на страната. Ще припомня, че когато Анкара зае страната на Катар по време на кризата в Персийския залив през 2017, това и даде възможност да създаде своя военна база в Доха и да укрепи позициите си в региона.

Турската (гео)политика по отношение на Сомалия и Африканския Рог, като цяло, не бива да се разглежда извън контекста на отношенията на Анкара с НАТО, които в последно време изглеждат по-малко напрегнати. Следвайки собствените си, чисто прагматични интереси, Турция на практика пое основното бреме по осигуряването на своите въоръжени сили, с участието в този процес на САЩ и някои европейски държави.

Въпреки че отношенията между Вашингтон и Анкара невинаги изглеждат гладки, според експертите от Фондация "Роза Люксембург", американците се отнасят положително към създаването на турските военни бази на територията на Либия и ръста на продажбите на турско въоръжение на африканските държави, тъй като това на практика ограничава ролята на Китай и Русия в този процес, особено когато въпросните продажби са свързани и с предаване на технологии за неговото производство.

Неслучайно активността на Анкара по африканското направление среща разбиране и подкрепа и в Конгреса на САЩ. Според сенатор Линдзи Греъм, разширявашото се присъствие на Анкара в Западна Африка, може да балансира нарастващото влияние на Китай в региона, което, на свой ред, създава предпоставки за появата на нови сфери на сътрудничеството между Турция и Съединените щати. Предвид тези нови тенденции в американско-турските отношения, може са се очаква, че турската активност на Черния континент ще нарасне значително.

Африканското "бойно поле" на Анкара и Париж

Истината е, че активизирането на турската политика в Западна Африка беше сред факторите, съдействали за осезаемите провали на Париж, свързани на първо място със серията военни преврати в бившите френски колонии, което доведе до рязък срив на политическото му влияние в региона.

Според проведеното през 2021 социологическо проучване, осъществено със съдействието на френския Съвет на инвеститорите в Африка (СІАN) и с участието на 2426 респонденти, включително анализатори, представители на частния бизнес, гражданското общество, медии и религиозни организации от 12 африкански държави, имиджът на Франция силно се е влошил, на фона на впечатляващия пробив на Турция по това направление. Проучването показва, че ако през 2019 Франция е била на пето място по популярност на Черния континент, през 2020 е била на шесто, а през 2021 - на седмо.

Според авторите му, през този период най-голям ръст на популярността си бележи Турция, която през 2021 заемаше осмото място, непосредствено след Франция, получавайки подкрепата на 15% от респондентите (в момента турците вече са преди французите). Това стана възможно най-вече благодарение на ръста на турските инвестиции на континента и новите самолетни маршути в Африка, предлагани от Turkish Airlines. Според доклада на ООН за глобалната хуманитарна помощ през 2018, Турция е на първо място по обем на средствата, отпуснати като хуманитарна помощ за нуждаещите се държави, изразходвайки за целта 8,3 млрд. долара, т.е. 0,79% от държавния си бюджет.

В същото време, като "най-полезен" партньор на Африка е посочен Китай, следван от САЩ, Канада, Германия и Япония. Турция е на шесто място в тази класация, изпреварвайки Великобритания, ОАЕ и Франция.

Фактът, че по популярността си в Африка Анкара вече е изпреварила Париж нямаше как да не породи сериозни опасения във Франция. В обичайния си стил, президентът Емонюел Макрон обясни това с интригите на френските геополитически противници. Впрочем, както припомня Институтът за стратегия и сигурност в Йерусалим, през ноември 2022, той открито обвини Турция, както разбира се и Китай, и Русия, че осъществяват подривна активност против интересите на Франция в Африка. Според британската информационна агенция Middle East Eye обаче, тези обвинения, възлагащи вината за провала на африканската политика на Париж на конкурентните играчи, не са основателни, тъй като водещата причина за него е безпрецедентния ръст на антифренските настроения в държавите от Западна Африка, провокиран от дългогодишната безконтролна експлоатация на техните минерални ресурси и налагането на т.нар. CFA франк, който до 1999 беше обвързан с френската нациолна валута, а след това - с еврото.

На свой ред, Турция видя в провала на френската политика в Западна Африка отлична възможност да разшири влиянието си в региона. Опирайки се на опита си от сътрудничеството с държавите от Африканския Рог (и най-вече със Сомалия) след 2011, днес Анкара вече разглежда цялата територия на Африка като своеобразна геополитическа "шахматна дъска", на която тя може смело да противостои на Франция. Тоест, всичко сочи, че Ердоган изглежда е стигнал до извода, че вече е време Турция да се превърне в активен геополитически играч на континента.

"Сомалийският модел"

Отличен пример за успехите на Анкара в тази сфера са отношенията и с режима в Могадишу, известни като "сомалийския модел" на сътрудничество, основаващ се първоначално на оказването на мащабна хуманитарна помощ от турска страна, под лозунгите за ислямска солидарност, след което последва задълбочаване на културните, икономически и военни връзки. Започвайки през 2011 с предоставяне на хуманитарна помощ за Сомалия и постепенно задълбочавайки отношенията във всички сфери, днес Турция е основния чуждестранен играч, който на практика определя и политиката на страната. Както отбелязва турското издание Turkey Analyst, облягайки се на този опит, Анкара отделя първостепенно внимание на сътрудничеството си с Нигер, Мали и Буркина Фасо, които нямат излаз на море и са обект на западните санкции, но представляват значителен интерес за турския военно-промишлен комплекс, като пазар за пласиране на неговата продукция.

В последно време, турските стоки (както военни така и други) стават все по-популярни на африканския континент, тъй като по правило са по-качествени от китайските си аналози и по-конкурентоспособни (поради по-ниската цена) от европейските.

Както е известно, изненадващо за мнозина, на 1 юли 2024 в Анкара беше съобщено, че външните министри на Сомалия - Ахмед Моалим Фики и на Етиопия - Тайе Ацке Селасие, са подписали меморандум за взаимно разбителство, с който изразяват готовност за започнат преговори за разрешаване на дългогодишните си териториални спорове с посредничеството на Турция. Според турския външен министър Хакан Фидан, преговорите между двете страни са били "откровени, сърдечни и ориентирани към бъдещето", Вторият кръг на преговорите е планиран за началото на септември, отново в Анкара.

Според азербайджанската информационна агенция Azer News, преговорите са били предшествани от посещението на специалния пратеник на етиопския президент Абий Ахмед - бившият държавен глава Мулату Тешоме Вирту, и външния министър на страната Тайе Селасие, които са предали на Ердоган молба да посредничи за разрешаването на етиопско-сомалийските противоречия, които имат дълга история. На свой ред, излизащото в Лондон специализирано издание Africa Confidential твърди, че САЩ и Великобритания подкрепят инициативата на Анкара. Което вероятно е свързано с надеждите на американско-британската ос, че турската активизация в района на Африканския Рог, може в крайна сметка да доведе до ограничаване на китайското и руско влияние там, а освен това ще направи Етиопия по-зависима от Вашингтон и Лондон.

Що се отнася до Сомалия, експертите на Africa Confidential прогнозират, че Могадишу може да склони на компромис и да предостави на Етиопия достъп до крайбрежието си, при условие, че се откаже да признае независимостта на сепаратистката квазидържава Сомалиленд. Турция очевидно ще изиграе решаващата роля за постигането на тази сделка. Анкара е силно заинтересована от поддържането на добри отношения с Етиопия, където работят около 200 турски компании, инвестирали в страната 2,5 млрд. долара.

Впрочем, освен чисто политическите дивиденти от "миротворческите си усилия", Анкара вероятно ще се стреми да постигне и конкретни икономически преференции от Етиопия, под формата на турско участие в планираното изграждане на бъдещото голямо етиопски пристанище на сомалийското крайбрежие (Бербера, в Сомалиленд, или някое друго), както и в нови инфраструктурни проекти в самата Етиопия. Ще припомня, че турците официално управляват морското пристанище на сомалийската столица Могадишу и нейното летнще.

Как Анкара се стреми да променит стратегическата архитектура в Северна Африка и Сахел

В същото време, заинтересованост от сътрудничеството с Анкара демонстрират и лидерите на онези държави, които от нагледния пример с турската военна интервенция в Либия се убедиха в способността на Турция да оказва "ефективни услуги" в сферата на сигурността.

На свой ред, Анкара демонстрира специален интерес към Нигер. Това е свързано с факта, че в тази страна има мрежа от религиозни организации, които са добре настроени към Турция, а това прави Нигер по-надежден партньор, предвид активното противодействие на Египет срещу турските планове в региона. През юли 2020 двете страни подписаха споразумение за военно сътрудничество и задълбочаване на икономическите връзки. Тези стъпки на Анкара провокираха изключително негативна реакция в Париж. При това французите се дразнят най-много от споразуменията за участие на турски компании в проучването на находища и развитието на рудодобивната индустрия в Нигер (от тази страна съвсем доскоро се внасяше една трета от урана за френските атомни електроцентрали), както и от военното сътрудничесво между Анкара и Ниамей, което създава предпоставки за постоянно турско военно присъствие в страната.

Следва да напомня, че тласък за изострянето на противоречията между Турция и Франция, които са членове на НАТО, беше инцидентът, през юни 2020, между турски военни кораби и френска фрегата, опитваша се да спре турски търговски кораб, подозиран че превозва оръжия за Либия, въпреки забраната от ООН.

Тогавашният френски министър на отбраната Флоранс Парли характеризира случилото се като „изключително агресивен акт”, довел до рязкото изостряне на френско-турските отношения. Освен това, създадените малко по-късно бази на турските ВМС и ВВС в Либия бяха кволифицирани в Париж като опит на Анкара да промени стратегическата архитектура на Северна Африка и Сахелския регион (които традиционно са част от френската сфера на влияние) в своя полза.

След военния преврат в Нигер, през юли 2023, отношенията с Турция продължиха да се развиват по възходяща линия. По време на посещението си в Анкара през февруари 2024 премиерът на Нигер Ламин Зейна обсъди с президента Ердоган редица въпроси, свързани с разширяването на икономическите връзки, както и сътрудничеството в сферата на сигурността и борбата с тероризма. Ердоган подчерта, че Турция ще засили подкрепата си за Нигер и се обявява против всяка намеса във вътрешните му работи. В тази връзка лондонското издание Middle East Eye озаглави една от статиите си с въпроса „Готви ли се Турция да замени Франция в Западна Африка?”.

Както посочват експертите от турското списание Insight Turkey, макар че Турция не е велика държава, въпреки това тя разполага със значителни възможности да действа самостоятелно като член на НАТО и Г-20, да противостои успешно на натиска на великите сили и да влияе върху събитията в региона.

Африканската геополитика на Турция в контекста на конкуренцията между Анкара и Кайро

Както е известно, Нигер граничи на север със Западна Либия, т.е. точно с тази част на страната, където през последните години Турция съумя да си извоюва стабилни военно-политически позиции. Освен това Нигер граничи и с Чад, с чието правителство Анкара подписа над 20 споразумения в периода 2017-2021 в сферите на търговията, доставките на въоръжения и отбранителната политика. Режимът в Нджамена редовно купува турско оръжие, а турците вече имат военно представителство в страната, където се обучават местни военни. Чад пък граничи със Судан, където Турция доскоро разполагаше с отлични позиции, благодарение на близките отношения на Ердоган с бившия президент Омар ал-Башир. В същото време Судан традиционно (с редки изключения) се намира във враждебни отношения с Египет, без оглед на политическите колебания в двете страни.

След преврата в Судан и свалянето на Ал Башир през 2019 обаче, ситуацията за Турция започна да се влошава, тъй като новото военно ръководство на страната не успя да постигне консенсус и се разцепи. В момента въоръжените сили, ръководени от временния президент Абдел Фатах ал-Бурхан се сражават с т.нар. Сили за бързо реагиране на генерал Мохамед Хамдан Дагало (Хемедти). Последният, който се позиционира като привърженик на "панарабизма" и "ислямския социализъм" дискретно се опитва да нормализира отношенията с Египет и периодично изразява подкрепа за контролиращия Източна Либия фелдмаршал Халифа Хафтар (когото Турция смята за противник). Естествено, Анкара залага в този сблъсък на Ал-Бурхан (впрочем същото прави и Москва), но основният и интерес е свързан със суданския остров Суакин (включително пристанищната инфраструктура и морските комуникации със Саудитска Арабия) в Червено море, който през 2017 и беше даден под аренда за 99 години от тогаващния президент Омар ал-Башир срещу обещания за турски инвестиции на стойност 700 млн. долара. Говореше се дори, че Турция възнамерява да изгради военноморска база на острова, макар официалните лица в Анкара да отричат това. Тук е мястото да припомня, че на острова е имало турски гарнизон още през ХVІ век, когато той е бил част от Османската империя.

Макар че в момента Чад е затворил границата си със Судан, заради продължаващите сражения между частите на генералите Ал-Бурхан и Дагало, Турция се стреми на всяка цена да създаде контролиран от нея коридор от крайбрежието на Западна Ливия, на юг - в Нигер, и оттам, през Чад, към суданското крайбрежие на Червено море. Между другото, именно по него минават основните потоци на легалната и нелегална търговия, т.е. контролът върху коридора гарантира и влияние над местните полуномадски племена, а пък турският съперник Египет се оказва затворен в своеобразен политически и военен обръч. При това този обръч има и откровено ислямистко измерение.

Истината е, че въпреки предприетите през последните няколко години от страна на Ердоган стъпки за сближаване с Кайро (включително масовите депортации на членове на организацията "Мюсюлмански братя", която е основния противник на египетския режим), Турция бавно, методично и настойчиво се опитва да "обкръжи" Египет", т.е. в дългосрочен план продължава да следва антиегипетската си стратегия. Тук е мястото да напомня, че Египет се сблъсква и с други сериозни проблеми, като строящата се в Етиопия гигантска ВЕЦ (която се захранва с водите на Нил) и, ако стратегията на Ердоган сработи, Кайро действително можа да се окаже не само във военно-политическо, но и в енергийно обкръжение. На този фон, ако Анкара съумее да разшири влиянието си върху временния президент на Судан - Ал-Бурхан, при това не по идеологическа линия, а по линия на политическата и финансова подкрепа, тя действително има сериозни шансове да "затвори" Египет в своеобразен пръстен от протурски режими.

Като цяло, стремежът на Турция да укрепи позициите си в бившите територии на Османската империя, Африканския Рог и Африка, като цяло, се обяснява не само с амбициите си да се превърне в регионален хегемон в Източното Средиземноморие и Близкия Изток, но – както посочва професор Мехмет Йозкан от Националния университет по отбрана – да демонстрира своята мощ и военните си възможности на другите африкански страни и готовността на Анкара да допринесе за укрепването на тяхната отбранителна способност на взаимноизгодна основа.

Оценявайки перспективите за по-нататъшното развитие на турско-африканските отношения, експертите от базирания в Лихтенщайн аналитичен център Geopolitical Intelligence Services, стигат до извода, че Турция може да стане един от водещите партньори на отделни държави от континента по отношение гарантирането на тяхната сигурност, както чрез подготовката на местните военни, така и чрез доставките на турско въоръжение и най-вече на модерни дронове, превръщайки се в сериозен конкурент на всички чуждестранни играчи, изявяващи се в тази сфера. При всички случаи обаче, съперничеството с Турция сериозно ще ерозира позициите на Франция в Африка, което само допълнително ще усложни и без това сложните отношения между Париж и Анкара.

Вместо заключение: някои нови моменти в африканската политика на Анкара

В последно време Африканският континент, който се определя от мнозина коментатори като "региона на бъдешето", "центъра на ХХІ век", "най-младия, бързо нарастващ и перспективен" и т.н., е обект на все повече задълбочени анализи. В повечето от тях се посочва, че отслабващото френско влияние в западната част на Африка, в частност, разкрива нови възможности за другите външни играчи, които също се стремят да укрепят позициите си в тази част на континента. Наред с Китай и Русия, сред тях особено изпъква Турция, която през близо четвървековното управление на Реджеп Ердоган осъществи истински пробив в Африка.

Тази динамика очевидно се диктува от стремежа на Анкара да разшири пласментните пазари на турска продукция, да повиши политическата си тежест на международната сцена в рамките на своята мултивекторна геополитика и да рапространи религиозно-културното си влияние чрез популяризацията на специфичния си модел на т.нар. "демократичени ислям". В периода след пандемията от Covid-19 се очертаха редица нови аспекти на турската активност в Африка, свързани на първо място с разширяване на присъствието в Западна Африка и Сахел и укрепване на военния му компонент.

Въпреки че, както твърдят някои турски експерти, президентът Реджеп Ердоган се стреми да действа на африканския фронт като предпазлив дипломат, като гледа да не се забърква във вътрещните противоречия на държавите от региона, в същото време той подкрепя разширяването на активността на турския бизнес в различните отрасли на местната промишленост, включително военно-индустриалния комплекс.

Специалните икономически интереси на Турция в Западна Африка са свързани най-вече с укрепването на контактите със Сенегал, чието пристанище Дакар представлява атлантически терминал на две трансафрикански автомобилни маршрута - №7 и №5, пресичащи големите градски центрове на крайбрежните държави от региона и петте страни от Сахел. Тази транспортна мрежа позволява доставките и продажбите на стоки и услуги на недобре обслужваните търговски и потребителски пазари в западноафриканските градове, чиито стремителен ръст се дължи на ускоряващата се урбанизация и високото ниво на раждаемост.

Най-добра илюстрация за "търговската архитектура" на Анкара е заводът за производство на мебели в Сенегал, изграден от турската компания Doğanlar, инвестирала в него 50 млн. долара. Необходимите за производството на завода (което се изнася в държавите от ECOWAS) чугунени и стоманени детайли се произвеждат от турския завод Tosyalı в Ангола, а платовете - от друг турски завод, този път разположен в Алжир. Формиралата се верига на доставки Алжир-Сенегал-Ангола показва, колко стабилни са позициите на турските играчи на африканското "шахматно поле". При това, следва да отбележа, че сред основните козове на турския бизнес е, че осигурява голям брой работни места (тъй като в неговите предприятия в Африка, които от дълги години са лидери сред чуждестранните инвеститори, са заети предимно местни работници). За да укрепи положителния си имидж и си осигури благоприятна медийна среда, Анкара активно работи с местните средства за масова информация. Така например, най-голямата турска телевизионна и радио компания TRT предава на почти цялата територия на континента и разполага със собствени интернет сайтове, при това не само на турски, английски и френски, но и на местните езици хауса и суахили.

На фона на усилващото се значение на военния компонент във външнато политика на Анкара, през последните няколко години значително нарасна износът на турска военна продукция в отделните субрегиони на Африка, а както вече споменах в някои държави от континента, като Либия и Нигер, присъства и турската частна военна компания Sadat. Ще припомня, че Турция е подписала споразумения за военно сътрудничество (включващо подготовка на кадри, техническо и научно взаимодействие) с над 30 африкански страни, включително от региона на Сахел. В същото време, западните военни наблюдатели смятат, че все още не може да се говори за възможността Турция да замени другите чуждестранни играчи в този сфера, а по-скоро за разширяване на потенциала и.

За африканските държави, закупуването на въоръжение от Турция е свързано с редица предимства. И, на първо място, с факта, че турската продукция (и най-вече дроновете), по правило, са по-евтини и по-лесни за експлоатация от израелските или американските им аналози, например. Освен това, използването им не е свързано с някакви политически условия (Анкара не изисква от клиентите си да се придържат към определени позиции, нито пък да гарантират, че няма да използват турското оръжие против едни или други сили). Накрая, от ключово значение е и, че турските въоръжения вече са изпробвани успешно в реални бойни действия (Либия, Сирия, Нагорни Карабах, Украйна), което повишава авторитета на производителите им.

Като цяло, въпреки че Турция вече се е доказала като конкурентоспобен играч в Африка и продължава да разширява спектъра на сътрудничеството си с държавите от континента, някои западни анализатори смятат, че поне на този етап Анкара едва ли е в състояние да замени изцяло Париж в традиционната зона на френско влияние в Африка. Самите турци все още не се стремят към изостряне на конкуренцията с другите играчи, но очевидно са готови да отстояват, зашитават и разширяват собствените си интереси и "активи" с всички възможни средства.

* Българско геополитическо дружество