22
Пон, Юли
25 Нови статии

Индийският a la carte минилатерализъм: AUKUS и Quad

брой 3 2024
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Когато президентът на САЩ Джо Байдън организира пищен прием за индийският премиер Нарендра Моди през юни 2023, той описа американско-индийските отношения като "едни от най-значимите в света" (1).

Тогава изглеждаше, че САЩ най-сетне са успели да привлекат Индия като стратегически партньор в Индо-Тихоокеанския регион (2), който е центъра на съперничеството между съвременните велики сили. Ухажването на Делхи от страна на Вашингтон се вписва в стратегията на Байдън САЩ да се стремят да работят със сходно разсъждаващи държави за формиране на припокриващи се "коалиции на желаещите". Индия е петата най-голяма икономика в света, като според прогнозите ще се изкачи до трето място до края на 2020-те години (3), и вече е най-населената държава на планетата. Посещението на Моди беше представено като огромен успех от американските и индийските медии, акцентиращи върху подписаните в резултат от него военни и бизнес договори.

Истината обаче е, че в стратегическо отношение, нещата не се промениха особено. Индия очевидно няма намерение да се отказва от традиционния си стремеж към "стратегическа автономия" и се отнася предпазливо към установяването на прекалено приятелски и обвързващи отношения със САЩ. От индийска гледна точка, стремежът на Вашингтон да разшири военното си присъствие в Индо-Тихоокеанския регион, използвайки такива минилатерални рамки, като AUKUS (квазиалианс с участието на Австралия, Великобритания и САЩ - б.р.) и Quad (т.нар. Четиристранен диалог по сигурността, в който участват Австралия, Индия, САЩ и Япония - б.р.), целящи сдържането на Китай, е проблематичен (4). В Делхи се опасяват да не провокират гнева на Пекин, и свързаната с това опасност от задълбочаване на връзките на Китай с Русия, с която Индия поддържа стратегически отношения, формирани още по време на Студената война. Моди е особено предпазлив относно възприемането на всяка политическа позиция, която би могла да застраши търговията между Китай и Индия. В същото време Делхи изключително държи на стратегическата си автономия. От друга страна обаче, страната е загрижена и за сигурността си, затова търси нови начини за влияние върху осъществяващият се в рамките на регионалната система преход, които да гарантират нейния статут и да защитят специфичната и идентичност.

В настоящата статия ще се опитаме да обясним, защо Индия е склонна да се ангажира с инициативата Quad, но демонстрира далеч по-сдържано отношение към AUKUS. Освен това ще потърсим отговор на въпроса, дали инициираните и доминирани от САЩ минилатерални формати помагат или, напротив, препятстват регионалния ред, който Индия, в крайна сметка, се стреми да изгради, както и начините, използвани от нея за целта.

Анализът ни се основава на трудовете на предишни изследователи, които използват такива ключови понятия като легитимност, определяне на правила и статус, за да обяснят динамиката на възходящите сили и съперничеството между великите държави (5). В резултат от този анализ, стигаме до извода, че наложените отвън проекти като AUKUS, предназначени да формират нов регионален ред, създават трудности за Делхи, не само от гледна точка на свързаната с тях промяна в присъщата за Индо-Тихоокеанския регион йерархична система на мощта и влиянието, но и поради опасенията на Индия относно легитимността и инклузивността (т.е. приобщаването) , разглеждани от нея като необходими съставки за изграждане на регионален ред, който да стимулира собствения и възход. Тоест, статията изследва самоконцептуализацията на Индия като възходяща велика сила, проблемите на взаимодействието и с регионалните партньори, и нейното позициониране във все по-сложния глобален пейзаж на сигурността.

За целта, на първо място, ще анализираме трансформирането на индийската Голяма стратегия и идентичността на Индия като възходяща сила, след това ще изследваме значението на представите за легитимност и инклузивност за Индия, наред с чисто материалните измерения на нейната мощ. Значително място в статията е отделено на анализа на причините, поради които AUKUS и Quad - в качеството им на доминирани от САЩ минилатерални формати - представляват както рискове, така и възможности за Индия. За целта сравняваме крайно предпазливия подход на Делхи към AUKUS и блгосклонното му отношение към Quad (макар че и по отношение на този формат индийската подкрепа си има граници). Смятаме, че Индия умело съумява да се справи с дипломатическите последици, свързани с днешните предизвикателства пред световния ред, имащи място в Индо-Тихоокеанския регион, отчасти като се стреми да извлече максимална полза от легитимността на членството си в Quad и меката сила на този формат, като в същото време мълчаливо позволява на AUKUS да проектира твърдата си сила в региона.

Въпреки че Индия е в състояние да извлече полза от съществуването както на AUKUS, така и на Quad, това е възможно само, ако Делхи съумее да поддържа крехкия баланс в отношенията си с двата формата, което ще бъде доста трудно. При това, тези ползи ще бъдат само в краткосрочен план, защото междувременно Индия укрепва собствения си военен капацитет, освен това и двата формата (особено AUKUS) не работят за регионалния модел, към който Делхи всъщност се стреми. Предвид настрочените за периода 19 април - 1 юни 2024 общи избори в Индия, смятаме, че внимателният анализ на индийската стратегическа визия за трансформиране на регионалния ред в Индо-Тихоокеанския регион ще предостави полезна информация, особено необходима за политиците в сегашния период на ескалиращо глобално напрежение.

 

Рекалибрирането на индийската Голяма стратегия

 

В периода след Студената война Индия се трансформира от развиваща се държава с една от най-протекционистичните икономики в света във възходяща велика сила с потенциал за евентуалното и превръщани в суперсила. Териториалните размери на страната, нейните географски характеристики, бързо развиващата се икономика, и огромният и човешки потенциал (включително бързо растящата средна класа) позволиха на Делхи да се присъедини към списъка на големите играчи в международните отношения, отправяйки предизвикателство към еднополюсния либерален международен ред и променяйки баланса на силите в Азия. Възходът на Индия, като азиатски гигант, доведе и до трансформация в нейната външна политика и, в частност, до отслабването на традиционният и курс към необвързаност, който първоначално формираше индийската постколониална стратегия и бе отговорът на Делхи на двуполюсния глобален модел по време на Студената война.

Въпреки това, в много отношения е налице очевидна приемственост или дори "двойна приемственост" с традиционните приоритети на необвързаността - като подкрепата на Индия за мнополюсния модел, реформирания мултилатерализъм и Глобалния Юг, която се демонстрира паралелно със следването на такива "западни" приоритети като пазарната икономика и основания на правила международен ред (6). Независимо от тези усилия обаче, по време на управлението на премиера Нарендра Моди, Индия претърпя определена "нелиберална трансформация" (сред чиито най-очевидни прояви е политизирането на религията), което донякъде ерозира прокламираната от Делхи привързаност към либералната демокрация. В хода на борбата за надмощие и на фона на такива екзистенциални предизвикателства пред световния ред, като бързия възход на Китай, относителния упадък на Америка и изолацията на Русия от Запада, Индия демонстрира стремеж да се превърне в своеобразен "строител на мостове" в Индо-Тихоокеанския регион.

Подходът на Делхи към международните отношения традиционно се основава на стриктно следвания от него принцип на стратегическа автономия (реконфигурирана през 2020 в „многообвързаност", т.е. политика на присъединяване към различни групи,  от индийския външен министар Субраманям Джайшанкар, макар че по същество става дума за същата концепция) (7). Незарасналите рани от вековното британско колониално господство все още оказват влияние в индийската външна политика и въпреки очевидния възход на страната в последно време страховете от външна намеса във вътрешните и работи стоят зад всяко политическо решение на Делхи. Дискурсите на необвързаността също формират външната политика на Индия, като наследство от нейния първи министър-председател Джавахарлал Неру. Приоритизирайки необходимостта от защита на своя суверенитет, Индия исторически се дистанцира от международна общност, залагайки на стратегическите партньорства, а не на алиансите, като дори и в тези рамки е склонна да приема само ограничена външна подкрепа.

Както посочва преподавателят от Оксфордския университет Манжари Чатържи Милър, след края на Студената война, следвайки концепцията за "сдържане" на амбициите си, Индия се концентрира върху запазването на своя статут, вместо да се стреми да го разшири (8). В същото време тя подкрепяше новия, доминиран от САЩ либерален световен ред, въпреки, че както изтъква професорът от Института за южноазиатски изследвания Ч. Раджа Мохан, "този ред е несправедлив, според критериите на собственото минало на Индия", която по време на Студената война отхвърляше всички форми на империализъм (9).

Междувременно, изненадвайки мнозина, през последното десетилетие Индия се превърна във възходяща сила (и потенциална супердържава), което доведе до същностни промени в нейната политическа идентичност: модернизация за сметка на традицията, икономическа либерализация за сметка на протекционизма, акцент върху международната дипломация, за сметка на региналните проблеми и, което беше най-голямото предизвикателство, укрепването на сътрудничеството със западните държави, за сметка на необвързаността. Голямата стратегия на Индия се фокусира върху разработването на "мрежа от партньорства" (ако използваме определението на индийската изследователна Сумита Нараянан Кути), в отговор на най-очевидното стратегическо предизвикателство пред страната - почти постигнатата от Китай регионална хегемония (10). Чрез ангажирането с редица традиционни и нетрадиционни играчи, "мрежата от партньорства" на премиера Моди му позволи да максимизира инструментариума за управление на държавата, укрепвайки нейната стратегическа автономия, като паралелно с това ограничи икономическата зависимост от Китай.

 

Повратната точка

 

Своеобразна повратна точка за рекалибрираната Голяма стратегия на Индия се оказа граничният сбъсък с Китай през юни 2020. Въпреки че и по-рано е имало сблъсъци по неуточнената напълно 3400-километрова граница между двете страни, този инцидент доведе до първите жертви от 45 години насам, отнемайки живота на двадесет индийски и поне четирима китайски военни (11). За Делхи това бе тревожен сигнал за разликата между индийската и китайската военна мощ, тъй като се оказа, че Индия не само не е в състояние да гарантира сигурността на общата граница, но и не разполага с необходимия сдържащ потенциал по море. Независимо от това, отговорът на Индия във връзка с граничния спор беше изключително премерен, въпреки свързания с това риск сблъсъците по границата да продължат. Стремежът на Делхи да избегне ескалацията бе породен не само от опасенията за координирани китайско-пакистански действия, но и защото Китай е ключов търговски партньор на страната. Като изключим военната сфера, убеденият прагматик (12) Моди запази каналите за връзка отворени и обемът на търговията с Китай продължава да нараства, достигайки 11% от цялата търговия на Индия със света (13).

Вместо това, Делхи се фокусира върху изграждането на по-тесни връзки със САЩ и техните съюзници и особено с Франция, която е най-стария стратегически западен партньор на Индия. През последните години Делхи си сътрудничи с Париж в редица сфери, включително отбраната, комуникациите, инфраструктурата и устойчивото развитие (14). Така, само през първата половина на 2023, двете страни осъществиха съвместни военни учениа, споразумяха се за съвместна разработка на двигатели на реактивни самолети и хеликоптери, както и за закупуването от Индия на 26 френски изтребители Rafale M и три дизелови подводници клас Scorpène (15). Впрочем, интересът е двупосочен. За да балансират мощта на Китай, западните държави се стремят към по-тясно сближаване с Индия, която се възприема от тях като основния демократичен "стълб на стабилността" в Индо-Тихоокеанския регион. Паралелно с това западните компании искат да диверсифицират веригите си за доставки, измествайки ги по-далеч от Китай. Така например, в рамките на провежданата от администрацията на Байдън политика на "френдшоринг", Apple се преориентира към индийски фирми, възлагайки им производството на най-новите си айфони (16).

Въпреки това обаче, затоплянето в отношенията на Делхи със западните правителства остава несигурно. През есента на 2023 например, дипломатическият спор между Индия и Канада във връзка с предполагаемо участие на индийски служители в убийството на водача на сикските сепаратисти накара Отава да отзове 41 свои дипломати, след като индийското правителство заплаши да ги експулсира. Тоест, макар че заиграването на Делхи с Вашингтон би могло да се тълкува като готовност да бъдат подкрепени американските усилия за формиране на по-благоприятен за САЩ силов баланс в Индо-Тихоокеанския регион, Съединените щати едва ли могат да разчитат в бъдеще на твърдата индийска подкрепа, особено, когато това би могло да породи конфронтация на Индия с други големи сили, като Русия и Китай.

Руската инвазия в Украйна създаде определени проблеми за усилията на Индия за формиране на по-широки нови партньорства. Изтъквайки централната роля на своята доктрина за стратегическа автономия, Делхи предпочете да не изостави Москва, която е негов исторически партньор. На практика, връзките между Индия и Русия дори се засилиха след началото на войната. Така, Индия увеличи преди всичко вноса на руски петрол на преференциални цени, като в момента той покрива половината от потребностите и (17). Всичко това принуди Делхи да прибегне до сложни дипломатически маньоври за да избегне директното осъждане на руските действия, илюстрация за което беше мекият език, който Индия използва, докато председателстваше Г-20 през септември 2023 (18).

Основната причина за "мрежовия подход" на Индия към Русия е да бъде смекчена заплахата от обявеното през февруари 2022 от Пекин и Москва "партньорство без ограничения". В същото време Индия все повече осъзнава военната си уязвимост след дългите години на почти пълна зависимост от нестандартното руско (често съветско) въоръжение. Противно на логиката, всичко това се случва с мълчаливото одобрение на Вашингтон, който изглежда не иска да застраши постигнатото през последните години сближаване с Делхи (19). Наличието на подобна сложна динамика на отношенията между тази разширяваща се група от държавни играчи, борещи се за повече власт и влияние, проблематизират преобладаващата на Запад представа, че съперничеството между великите сили се изчерпва с това между Вашингтон и Пекин, както и, че възходът на Индия се основава само на рационалната преценка за нейната мощ.

 

Легитимността, определянето на правилата и статута на играчите

 

През последните години се появи група изследователи, които избягват да се опират само на традиционните концепции за мощта, основаващи се на т.нар. realpolitik и акцентиращи върху материалните възможности и интересите на националната сигурност (20). Според тях, легитимността, определянето на правила и статусът на играчите също влияят върху динамиката на съперничество между големите сили и възхода на държавите, което е от значение в случая с Индия, имайки предвид сериозния нормативен компонент в нейната Голяма стратегия (21). В тази връзка, особено тясно свързано с индийския опит е изследването на преподавателя от Лондонското училище за икономика Рохан Мукерджи, разработил своеобразна концептуална рамка - т.нар. "теория за институционалния статус" (IST), която обяснява, как стремежът за получаване статус на велика сила и легитимността на международните институции формират отношенията между възходящите играчи и международния ред (22).

Ако следваме логиката на IST, Индия, в качеството си на възходяща сила, преценява дали да се противопостави или да си сътрудничи с едни или други международни институции въз основа на тяхната легитимност и инклузивност: т.е. доколкото възприема вземането на решенията в тях като "процедурно справедливо", както и до каква степен те са отворени за стремежа на възходящите сили към ръководни позиции в тях. Въпреки привидно алтруистичния характер на тези ценности, преценката за тях всъщност зависи от гледната точка и интересите на вънщния играч, т.е. на Индия. Тази концепция позволява да разберем, защо Делхи не гледа с добро око на AUKUS, разглеждайки този квазиалианс като наложен отвън инструмент на "англосферата", но се отнася положително към Quad, въпреки че и подкрепата за него има своите ограничения. Различните стратегически избори на Индия не са мотивирани само от опасенията, свързани с националната и сигурност, или от нейните материални възможности, но и от стремежа на страната да бъде призната за равнопоставена от останалите велики сили. Тоест, начинът, по който Делхи се отнася към AUKUS, не се дължи само на рационална преценка за мощта на този квазиалианс, но и на това, дали в Индо-Тихоокеанския регион ще бъде установен инклузивен и справедлив регионален ред, в чиито рамки статутът на Индия като ключова възходяща сила не само ще бъде признат, но тя ще има право да участва и при определянето на правилата в него.

В рамките на Индо-Тихоокеанския регион, Индия се стреми към ролята на легитимиращ фактор, "строител на мостове", но и играч, който определя правилата (когато условията са подходящи). При управлението на Моди Делхи демонстрира, че успешно може да изпълнява подобни роли, чрез начина, по който се ангажира с работата на различни регионални институции и други форуми, както и чрез т.нар. "институционално балансиране". Това е тясно свързано и с ролята, която Индия си отрежда в рамките на Quad. По отношение на AUKUS обаче, възможностите и за стратегическо влияние са много по-ограничени, въпреки че и тук Делхи потенциално би могъл да изиграе важна роля като "регионален строител на мостове", например, когато Китай се конфронтира с AUKUS в рамките на различни многостранни формати. Независимо от това, по своята същност, статусът представлява както релационна, т.е относителна, така и перцептивна концепция (23). Редът, който Индия се стреми да изгради в Индо-Тихоокеанския регион, не само трябва да благоприятства нейния възход, но и да е поне частично изграден около собствената и специфична идентичност и да е в съответствие с националните и интереси.

 

Международната роля на Индия

 

Моди очевидно се стреми да разщири максимално набора от инструменти на Индия, позволяващи и да упражнява по-сериозно влияние на глобалната сцена. При неговото управление присъствието на страната в такива престижни групи, като Г-20, чиито домакин през 2023 беше Делхи, или Азиатската банка за развитие, вече е много по-значимо, да не забравяме и, че тя стана кандидат член на Групата на ядрените доставчици (NSG). Освен това Моди ангажира Индия в някои ограничени стратегически партньорства, включително „специалното стратегическо и глобално партньорство“ с Япония, както и с различни тристранни формати (Индия-Япония-САЩ; Индия-Япония-Австралия). Особено обещаваща в това отношение обаче е групата БРИКС - междуправителствена организация на водещите възходящи икономики, чиито съосновател е Индия. Съживяването на групата с присъединяването на пет нови държави през януари 2024 дава на Индия алтернативни възможности за упражняване на геополитическо влияние в една незападна формация, обединяваща всички възходящи икономически сили.

Но най-важно в контекста на настоящата статия е членството на Индия в Quad, чиято изрично заявена цел е изграждането на либерален и основан на правила демократичен ред в Индо-Тихоокеанския регион (24). Въпреки че Четиристранният диалог по сигурността беше създаден през 2007, едва през 2017, т.е. по времето на президента Тръмп, той беше съживен като рамка, фокусирана върху Китай. В много отношения, ангажирането на Индия в Quad отиде доста по-далеч от първоначално очакваното, като в рамките на този формат Делхи предлага подкрепа за военноморските учения на страните членки, споделяне на разузнавателна информация и споразумения в сферата на военната логистика на двустранно и тристранно равнище (25). Както отбелязва професорът от Оксфорд Кейт Съливан де Естрада, членството в Quad и свързаното с него предпазливо възприемане на една по-либерална визия за региона, е помогнало за повишаване статута на Индия, не само по отношение на партньорите и от Четиристранния диалог, но и в регионален план (26).

Следва да сме наясно обаче, че макар Делхи да придава голямо значение на Quad и членството си в него, взаимодействието му с останалите членове на групата са сложни, а отношенията на Индия с тях, биват определяни от някои като "енигматично слаби връзки" (27). Най-очевидна в това отношение е съпротивата на Делхи срещу "секюритизацията" на Quad. Оценявайки този формат най-вече като средство за ограничаване на китайското влияние, Индия е изключително предпазлива към възможността той да се превърна в инструмент за проекция на сила в региона, опасявайки се, че това може да постави под въпрос собствената и сигурност. Освен това е налице проблем с ексклузивния характер на формата, т.е. възможността в него да участват само държави, споделящи западните либерално-демократични наративи. Ето защо, Индия често действа като своеобразна спирачка за разширяването на Quad и превръщането му в нещо повече от "свободна рамка за диалог". В тази връзка Съливан де Естрада, посочва, че Индия не се интересува от Quad като рамка за възприемане на "идентични стратегически позиции" и по-скоро предпочита групата да следва гъвкава тактика, "в съответствие с предпочитания от Делхи подход за създаване на инструменти за влияние в собствения му заден двор" (28).

Истината е, че Индия не споделя същите стремежи и цели по отношение на Индо-Тихоокеанския регион като САЩ и техните съюзници, включително регионални играчи като Япония и Южна Корея. Въпреки че демонстрира последователна подкрепа за Quad и поддържа тесни връзки с Токио, Делхи запазва своя дискурс на необвързване, съпротивлявайки се на външните усилия за вкарването на Индия в един или друг алианс за сигурност. И докато съвременното съперничество между великите сили все повече се концептуализира като двойна поляризирана конкуренция между Вашингтон и Пекин, Делхи не гледа на света по този начин. Както посочва външният министър на страната Джайщанкар: "В сложния танц на големите сили - и най-вече Америка, Китай, Русия и Индия - Делхи ще продължи да залага на множество партньорства, макар и не в една и съща степен" (29). Тоест, Индия и занапред ще разчита на дипломацията, концентрирайки усилията си върху изграждането на мостове - както на регионално, така и на глобално ниво - за да може да си осигури ключови позиции в бъдещата многополюсна общност от държави.

 

Американският минилатерализъм в Индо-Тихоокеанския регион

 

Появата на квазиалианса AUKUS през септември 2021 изненада света, в това число и Индия. Съзнавайки деликатната дипломатическа ситуация, в която се оказа страната му, като член на Quad, в който участват и двама от тримата участники в AUKUS, тогавашният индийски външен министър Харш Вардхан Шрингла подчерта, че: "Четворният диалог е многостранна... група от държави, споделящи обща визии и ценности, която следва позитивен и проактивен дневен ред за разрешаване на определени текущи проблеми. От друга страна, AUKUS е алианс за сигурност между три държави. Ние не участваме в него и според нас, той нито е свързан с Quad, нито ще окаже някакво въздействие върху неговото функциониране" (30). На свой ред, по време на брифинг за медиите, говорителят на Външното министерство Ариндам Багчи отрече каквото и да било възможност за участие на Индия в AUKUS, посочвайки, че "Quad има своя, собствена динамика" (31).

Всъщност, AUKUS е острието на една по-широка архитектура от минилатерални партньорства, която администрацията на Байдън се опитва да създаде с цел сдържането на Китай, предвид неговия бърз военен и технологичен напредък и възможните му териториални амбиции. Наред с AUKUS и Quad, сред тези "инженерингови проекти" на САЩ са Инициативата "Да изградим един по-добър свят" (Build Back Better World) и Индо-тихоокеанската икономическа рамка за просперитет (IPEF), Те са в съответствие с публикуваната през 2022 Стратегия за национална сигурност, според която Съединените щати вече не са в състояние сами да защитят националните си интереси и затова се нуждаят от стратегия за "интегрирано възпиране" (32).

Въпреки значениета на AUKUS, Индия очевидно не е склонна да признае публично наличието на каквато и да било общност на интересите между този алианс за сигурност на "англосферата" и Quad, предпочитейки да спазва дистанция и да запази своята стратегическа автономия. Поради това, Делхи избягва да заема ясна и категорична позиция по отношение на AUKUS, а индийските политици и дипломати са много предпазливи в публичните си изявления по темата, включително за възможното взаимодействие между двата формата. На пръв поглед, традиционният дискурс на Индия за необвързана политика, предполага, че тя не гледа с добро око на AUKUS. Междувременно обаче, изострянето на стратегическата конкуренция с Китай, може да създаде проблеми за индийското членство в Quad, ако партньорите на Делхи в Четиристранния диалог настояват за неговата "секюритизация". Впрочем, динамиката на тези отношения се усложнява и от факта, че Индия едновременно се конкурира с Китай, но в същото време двете страни за взаимнозависими икономически, което кара Делхи да внимава да не постави под въпрос собствената си възходяща икономическа и политическа траектория. Накратко казано, Индия вижда в инициираните от САЩ минилатерални формати в Индо-Тихоокеанския регион както предизвикателства, така и възможности. На това обаче, ще се спрем по-долу.

 

Предизвикателствата пред Индия

 

Сред най-сериозните проблеми, с които Индия опитва да се справи в тази връзка, е фактът, че основната цел както на AUKUS, така и на Quad (макар и в по-малка степен) е сдържането на Китай. Появата на ръководени от САЩ минилатерални партньорства поставя основата на нова архитектура за сигурност в Индо-Тихоокеанския регион, осигуряващ на Америка необходимата "стратегическа дълбочина". Нараства броят на съвместните учения на военни от САЩ и техните съюзници, включително регионални държави като Япония, Южна Корея и Филипините, целящи укрепване на оперативната съвместиност и очертаващи символичен антикитайски фронт. Индия обаче е наясно, че регионалната "секюритизация" ще се възприеме от Пекин като опит да стратегическото му обкръжаване, което може да доведе до военен сблъсък. Тоест, това е ситуация, която Делхи се стреми да избегне, предвид собствените му сложни отношения с Китай.

Индия се опасява, че появата и действията на AUKUS могат да провокират регионална напревара във въоръжаването (33). Въпреки че тези страхове не са нещо ново и често възникват при появата на нови военни алианси, в случая Делхи има всички основания за безпокойство на фона на ескалацията на военното противопоставяне в Южнокитайско море (34). Подобно на повечето държави от групата АСЕАН, Индия се опасява, че AUKUS може да придаде допълнителен импулс на тази възходяща спирала с голям конфликтен потенциал. В един регион, в който присъстват почти всички ядрени сили в света, това съвсем не е маловажен въпрос.

Друг проблем за Индия е, че AUKUS представлява модел за ексклузивен силов блок, което е в пълно противоречие с инклузивната индийска визия (35). В рамките на регионалните форуми Делхи традиционно подкрепя приобщаването и разнообразието, въпреки че го прави отчасти за да накара останалите да приемат собствената и специфична идентичност, т.е. прокарва своите национални интереси. За да подчертае съвместимостта на тези понятия с целите на Quad, в своята реч на форума "Диалог Шангри Ла" през 2018 (т.е. по-малко от година след съживяването на Quad), индийският премиер Нарендра Моди многократно използва термините "инклузивен/инклузивност" и "многообразие"/"многообразност" (36). Както е известно, за разлика от Quad, AUKUS има изцяло англосаксонски характер: т.е. представлява партньорство на държави от англосферата (37). Независимо от спекулациите, че форматът на AUKUS би могъл да се разшири, истината е, че това си остава екслузивна структура, която на практика обслужва само интересите на англосферата.

Самият конструкт "англосфера" съдържа определени колониални конотации, не на последно място, защото Индо-Тихоокеанският регион е бил доминиран от Великобритания в периода на нейния имперски разцвет. Фактът, че сред най-потърпевшите от появата на AUKUS се оказа Франция, само подчертава англосаксонския характер на пакта (38). Между другото, изключването на Франция от AUKUS (както, впрочем, и от Quad) поражда друг проблем за Индия. Непосредствено след като бе съобщено за създаването на AUKUS, по инициатива на Париж, Европейският съюз лансира собствена регионална стратегия: Стратегия на ЕС за регионална сътрудничество в Индо-Тихоокеанския регион, което подчертава усилващото се разминаване между европейската и англосаксонската визии относно региона (39). Възможността AUKUS да провокира разрив между западните съюзници безпокои Делхи, тъй като това би могло да дестабилизира регионалния ред (40).

Всяко по-нататъшно влошавана на пейзажа на сигурността в Индо-Тихоокеанския регион би се отразило много силно на Индия. Поради своята зависимост от китайската икономика и недостатъчната си стратегическа дълбочина, страната е уязвима за негативните последици от евентуален конфликт повече, отколкото която и да било друга регионална държава. Тлеещите гранични спорове с Пекин и постоянният риск от тяхната ескалация, както и разширяващото се сътрудничество между Китай и Пакистан допълнително усложняват сметките на Делхи. Освен това, въпреки всички приказки, че Индия вече се е превърнала в третата най-голяма световна икономика, в обширни райони на страната продължава да съществува дълбока бедност, липсват базова инфраструктура и обществени услуги, което ерозира устойчивостта на страната при евентуална конфликтна ескалация.

Междувременно, активността на англосаксонската ос оказва нарастващо влияние върху сигурността в Индо-Тихоокеанския регион. Макар че в рамките на първия стълб на AUKUS Австралия ще се сдобие с нов клас ядрени подводници едва след едно-две десетилетия, налице са други аспекти от дейността на този квазиалианс, които променят краткосрочния баланс на силите в региона. Става дума, в частност, за повишаване военните възможности на Австралия в рамките на втория стълб, включително покупката на между три и пет подводници от клас "Вирджиния", както и разполагането на американски и британски ядрени подводници край Западна Австралия още през 2027. Освен това, високата степен на военна оперативна съвместимост и безпрецедентното споделяне на свръхмодерни военни технологии подчертава дългосрочния ангажимент на партньорите от AUKUS да работят съвместно в региона.

Друга косвена последица за Индия от създаването на AUKUS е, че Австралия ще стане седмата държава в света, разполагаша с ядрени подводници, захранвани с високообогатен уран (самата Индия беше шестата, като пусна в екслоатация първата си ядрена подводница през 2016). Това несъмнено ще ограничи индийското военноморско конкурентно предимство, тъй като още една държава от региона ще разполага с подобни възможности. Въпреки че ядрените подводници не правят страната, която ги притежава, ядрена сила (освен ако не носят ядрени ракети), те и осигуряват важни предимства като морска сила, особено когато става дума за Индо-Тихоокеанския регион, който се оказва в епицентъра на съперничеството между големите сили. Междувременно нарастват и спекулациите, че AUKUS би могъл да се разшири, още повече, че в неговият втори стълб се предвижда изграждане на т.нар. "разширени възможности". През 2023 официален американски представител потвърди, че Вашингтон обсъжда този въпрос "с различни държави, които са заинтересовани от това" (41). Потенциалните нови членове, като Канада, Япония и Южна Корея, несъмнено ще повишат капацитета на AUKUS, но в същото време биха довели до известна "изолация" на Индия, тъй като е изключително малко вероятно тя да се присъеди към AUKUS, дори и по линия на "разширените възможности".

Въпреки че дългосрочните им цели на практика се допълват, AUKUS рискува да минимизира значението на Quad като един от инициираните и доминирани от САЩ минилатерални формати в Индо-Тихоокеанския регион, включително защото част от дейностите им се припокриват. Освен това, отношенията в рамките на Quad бяха значително ерозирани заради тесните връзки на Делхи с Москва и особено поради нежеланието на Индия да осъди руската инвазия в Украйна, което доказва наличието на различия между нея и партньорите от Четворния диалог относно концепциите за суверенитета и основаващия се на правила ред. От друга страна обаче, тези разминавания не са чак толкова значими, колкото изглеждат, включително предвид факта, че в отношенията си с Москва Делхи се ръководи повече от стремежа да си гарантира по-голяма сигурност от Китай, отолкото от някакви дългосрочни взаимни интереси.

Нещо повече, ако AUKUS наистина се разшири, включвайки Япония, има риск, че Quad може да се окаже излишен. Тримата други членове на формата - САЩ, Австралия и Япония - могат да се опитат да пренасочат сътрудничеството си изключително в рамките на AUKUS, особено ако между тях и Индия възникнат съществени различия. На практика, колкото по-голям става AUKUS, толкова по-малка ще бъде нуждата от съществуването на Quad. От друга страна, евентуално разщиряване на AUKUS с включването на азиатски държави, като Япония и Южна Корея, би повишило легитимността на този квазиалианс, размивайки неговия англосаксонски характер, което - поне на пръв поглед - би могло да привлече Индия. Междувременно, някои експерти спекулират, дали партньорите от англосферата могат да се опитат да променят ориентацията на Quad така че да обслужва собствените им цели по отношение на регионалната сигурност, макар че евентуална интеграция на Quad в AUKUS или обратното е изключително малко вероятна (42).

Дори ако се абстрахипаме от подобни сценарии, AUKUS вече породи достатъчно проблеми пред Индия, свързани с развитието на нейния военно-морски потенциал. Страната разполага с доста остарял подводен флот - в средата на 2023 той включваше шестнайсет действащи конвенционални подводници, девет от които се експлоатират над трийсет годиин, а други три - повече от две десетилетия (43). През различни периоди Индия е купувала подводници от Германия, Франция и Русия, макар че през последните десетина години концентрира усилията си за подпомагане на местното производство. Въпреки това напредъкът е бавен и нейните атакуващи ядрени подводници все още не са готови (44). През 2018 френският президент Еманюел Макрон лансира идеята за тристранна сделка между Индия, Франция и Австралия (IFA), позволяваща разширяване на военното сътрудничество между тях, включително по отношение на доставките на въоръжение. Проектът IFA обаче беше изоставен от французите в резултат от появата на AUKUS и свързаният с това отказ на Австралия от покупката на френски ядрени подводници (46).

Съдейки по официалните китайски изявление, появята на AUKUS и предхождащото го възраждане на Quad са провокирали сериозно раздразнение в Пекин. Но тъй като външнополитическото мислене на Китай не е съвсем ясно за външния свят, все още е рано за достатъчно точна оценка на възможния китайски отговор на АUKUS, особено предвид факта, че много от конкретните военни измерения на този квазиалианс ще станат ясни едва след десет и повече години. Въпреки това, вече бяха лансирани няколко възможни сценария, които изглеждат сравнително правдоподобни. Единият е Пекин да се опита да формира свой, собствен алианс, съперничещ на AUKUS, за да избегне дипломатическата си изолация. Както се посочва в публикуван през август 2023 доклад на Военноморския колеж на САЩ, шансовете на подобен "анти-AUKUS алианс" биха нараснали значително, ако Русия реши да предостави на Китай своите модерни подводни технологии (46). Междувременно, Пекин би могъл да предложи на Пакистан допълнително укрепване на връзките в сферата на отбраната. Както посочва в тази връзка Манприйт Сети от Центъра за изследване на въздушната мощ в Делхи: "Исламабад ще бъде доволен ако може да снабди стратегическите си военноморски сили с ядрени подводници" (47). На свой ред, Анджум Сарфаз от Националния морски институт на Пакистан прогнозира, че Исламабад може да използва съществуването на AUKUS като претекст за да създаде собствени ядрени подводници (48). Впрочем, макар това да е по-малко вероатно, Китай би могъл да направи подобно предложение и на Иран, което ще бъде поредното предизвикателство към сегашния световен ред, особено за Индия, включително заради геополитическото и положение между двамата играчи, както и като вносител на ирански петрол.

Още по-важно е обаче, че новото партньорство за сигурност във формата AUKUS, поставя под въпрос индийската Голяма стратегия, въпреки че последната е фокусирана предимно върху т.нар. "близка чужбина", т.е. Индийския океан, и в много по-малко степен върху Индо-Тихоокеанския регион. Фактът, че Индия е изключена от това партньорство води до рекалибриране на силовата динамика в рамките на региона, където разширяването на англосферата представлява допълнителна преграда, ограничаваща дългосрочните възможности на Делхи за стратегическо влияние. Съществуването на AUKUS, в частност, се отрзява негативно на стремежа на Индия да се превърне пълноценна морска сила, допълвайки по този начин статуса си на велика държава. Дори самото съществуване на Quad и AUKUS имплицитно позиционира Индия в лагера на съперниците на Китай, акцентирайки именно върху съперничеството и напрежението в двустранните отношения.

 

Възможните ползи за Индия

 

Въпреки че Делхи възприе изключително премерен подход към AUKUS, причината за това беше най-вече да се избегне обсъждането на този въпрос в официалните правителствени изявления, тъй като, от друга страна, основните цели на квазиалианса - да сдържа китайския натиск - до голяма степен съвпадат с целите на Индия за свободен и "отворен" регионален ред. Един от най-показателните епизоди, илюстриращи отношенето на Индия към AUKUS, имаше място на Генералната конференция за Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през 2022. По време на тази среща на страните членки на МААЕ, Китай се опита да прокара резолюция против придобиването на ядрени подводници от Австралия, аргументирайки се, че това нарушава Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). Както посочва индийският анализатор Дипанджи Рой Чаудхури, залагайки на умелата дипломация мисията на Индия в МААЕ успя да убеди редица други страни членки да отхвърлят китайското предложение, което Пекин едва ли бе очаквал (49). След като видя, че не разполага с достатъчно подкрепа, Китай в крайна сметка беше принуден да оттегли резолюцията си в последния ден на конференцията.

В дългосрочен план, целите на AUKUS на практика допълват тези на Quad и другите партньорства, в които Индия участва. Акцентирайки върху "по-меките" аспекти на Quad (включително климатичните промени, критичните технологии, инвестициите в инфраструктура, ваксините срещу Covid-19 и хуманитарната помощ, наред с редица други сфери), Индия се придържа към конструктивен подход по проблемите на регионалното развитие и просперитет, оставяйки на партньорите си, които членуват и в AUKUS, да осъществяват проекция на твърда сила (50). Това е ефикасна стратегия, тъй като позволянва на Индия да се фокусира върху укрепването на военните си способностт и особено върху необходимостта от усилване на военноморските и сили в Индо-Тихоокеанския регион, както и на сухопътните - по границите и в Хималаите. Доколкото индийската Голяма стратегия никога не е посочвала като приоритет превръщането на страната в могъща военна сила, AUKUS на практика и осигурява подходящо стратегическо пространство за да може да се фокусира върху икономическия и други ключови национални приоритети. Което означава, че съществуването на AUKUS е полезно за Индия, най-вече в краткосрочен план, т.е. в рамките на едно-две десетилетия.

В последно време Вашингтон все по-настойчиво се опитва да издигне на качествено по-високо ниво отношенията си с Делхи, но не успя да постигне интегрирането на Индия в "глобалния ядрен ред" както по времето на президента Буш-младши, така и на Обама, който отреждаше на страната централно място в рамките на стратегията си за "ребалансиране" (т.е. за насочване основното внимание на САЩ към Индо-Тихоокеанския регион) (51). В последно време обаче, Индия започна по-активно да си сътрудничи с Вашингтон в космоса, високите технологии и полупроводниците, в рамките на редица двустранни инициатива, касаещи критичните и нововъзникващи технологии (iCET), подписани през 2022 и вписващи се в препоръките на "втория стълб" на AUKUS. Освен това Индия участва във военноморските учения "Малабар", съвместно с партньорите си от Quad САЩ, Австралия и Япония (те обаче не се осъществяват в рамките на Quad), като по този повод работи за постигане на определена, макар и ограничена, оперативна съвместимост с техните флоти (53). Което означава, че сигурността на Quad, както и военните аспекти на сътрудничеството с партньорите от този формат, са по-полезни за Индия, отколкото властите в Делхи са склонни официално да признаят.

Предвид факта, че Индия разполага с впечатляващ капацитет в сферата на научните изследвания и разработки, партньорите от AUKUS също имат сериозни причини да работят съвместно с Делхи, така че ползите за взаимни. През март 2023 се появиха непотвърдени официално съобщения, че Индия осъществява предварителни разговори с партньорите си от Quad за това, как биха могли да си сътрудничат в сферата на новите технологии - включително (както се предполага) в сферата на изкуствения интелект, електронната война и кибертехнологиите, макар че официалният диалог тепърва предстои. Смята се, че тези разговори са станали възможни благодарение на индиректната подкрепа на Индия за AUKUS по време на Генералната конференция на МААЕ през 2022 (54). Междувременно, потенциалното разширяване на AUKUS би могло да стимулира Индия да си сътрудничи по-тясно с очакваните бъдещи членки Южна Корея и Япония в сферата на стратегическите технологии, което би било още един инструмент на Делхи за проектиране на регионално влияние и, в същото време, за укрепвана не собствената му сигурност. Както вече посочихме, евентуалното разширяване на AUKUS с включването на някои азиатски държави, би осигурило по-голяма легитимност на този квазиалианс и така ще помогне на Индия да погледне по-благосклонно към сътрудничеството с него (макар че и в този случай това трудно би се получило на практика).

Впрочем, AUKUS и Quad бихо могли да се полезни и за преодоляване на въпросителните относно бъдещите военноморски способности на Индия. Независимо от големите амбиции на Делхи за развитие на военноморската мощ на страната като инструмент за сдържането на Пекин (55), има реална опасност, че Индия ще получи по-малко от половината от 24-те нови подводници (включително шест ядрени), планирани за доставка до 2030, заради забавяне при вземането на решенията, проблеми на производителите, както и руската инвазия в Украйна. Според някои експерти, това би могло да накара Индия да се сближи повече със Запада за да се възползва, макар и в краткосрочен план, от чадъра за сигурност, осигуряван от AUKUS и други регионални формати (56). Въпреки това, изглежда малко вероятно Индия да реши да подкрепи САЩ и съюзниците им в случай на военен сблъсък заради хипотетична китайска инвазия в Тайван (57).

Войната в Украйна не само породи проблеми с планирания лизинг на руски ядрени подводници, но е и много сериозно стратегическо предизвикателство за Индия. Разривът между Русия и Запада и сближаването и с Китай, позволява на последния да се сдобие с ключов съюзник, което укрепва позицията му в глобалната йерархия, включително заради отслабването на руските позиции в резултат от войната. Към това следва да добавим и последиците от изтеглянето на САЩ от Афганистан и китайските успехи в реализацията на суперпроекта "Един пояс, един път" (ЕПЕП), включително в Централна и Предна Азия. На фона на тази динамика, променяща световния ред, най-големият страх на Индия е появата на тристранен алианс Китай-Русия-Пакистоа. Впрочем, дори това да не се случи, усилването на регионалната биполярност ще представлява сериозно предизвикателство за Делхи, ограничавайки възможностите на страната да упражнява стратегическо влияние.

От тази гледна точка, AUKUS и Quad обслужват не само целите на САЩ и съюзниците им за сдържане на Китай, но и представляват стратегическа преграда срещу ревизионистката силова политика в Евразия, което е от полза на Индия. Това означава, че Делхи може да бъде принуден да не се придържа толкова стриктно към ангажимента си за пълна стратегическа автономия и да предприеме стъпки за известно сближаване със Запада. Още повече, че това няма да е първия път, когато Индия търси външна подкрепа - както е известно, тя вече го е правила по отношение на САЩ, през 1962, и на Съветския съюз - през 1971. Както посочва в тази връзка президентът на Центъра за политически изследвания в Делхи - Пратап Бхану Мехта, индийската дипломация много често бива принудена "да се съобразява с обстоятелствата" (58). Всъщност, по отношение на днешна Индия, е по правилно да се говори не толкова за стремеж към "стратегическа автономия", колкото за желание страната да разшири набора си от инструменти за упражняване на влияние, т.е. да има възможност за "стратетически избор".

Като цяло, съществуването на AUKUS и Quad е по-скоро от полза на Индия в момент, когато нейните военни способности са доста по-малки, в сравнение с икономичесата и мощ. Въпреки че Делхи упорито се въздържа да коментира AUKUS, това не означава, че се отнася негативно към този квазиалианс, нещо повече, със своите действия Индия на практика допринася за неговото легитимиране. В същото време, макар че Делхи се противопоставя на евентуална бъдеща "секюритизация" на Quad, страната продължава да подкрепя останалите цели на групата, с изключение на онези, които са откровено "политически" (тъй като това би могло да доведе до критики срещу индийския "нелиберален" модел на демокрация).

 

Условната (и вероятно краткосрочна) подкрепа за минилатералните инициативи на САЩ

 

Според Делхи, AUKUS ще допринесе за ограничаване на проекцията на военноморска мощ и екзпанзионистичната стратегия на Китай, въпреки че тази позиция едва ли някога ще бъде официално призната от индийското правителство. Индия е наясно, че част от целите на AUKUS и Quad се препокриват, както и че двата формата се подсилват взаимно. Ако заложи на умелата дипломация и изграждането на мостова в региона, Делхи може да повиши легитимността и статута си, фокусирайки усилията си върху разпространението на "меката сила" на Quad, предоставяйки в същото време (косвено, разбира се) на САЩ и регионалните им партньори възможност да проектират "твърдата си сила" в Индо-Тихоокеанския регион. Въпреки това, проектите на САЩ за трансформацията на региона под собствената им егида, ще се окажат сериозно предизвикателство за Индия. При това, в Делхи ще бъдат особено загрижени да не се допусне регионална напревара във въоръжаването, затова е малко вероятно Индия да подкрепи разширяването на AUKUS, особено ако то включва Япония, която е член на Quad.

На свой ред, в дългосрочен планв, Вашингтон и партньорите му от AUKUS едва ли ще се задоволят, в само с мълчаливата подкрепа на Делхи за алианса или дори само с членството на Индия в Quad. В рамките на формиращия се в Индо-Тихоокеанския регион нов ред, Индия постепенно се нагърбва с все по-важна роля като "регионален легитиматор", инициатор на нови мрежи от връзки и "строител на мостове", което и позволява да участва по-активно в определянето на правилата в региона, така че те да отговарят на нейните интереси и да благоприятстват възхода и. В подходящото време, т.е.когато разполага с достатъчна икономическа и военна мощ, тя ще се опита да консолидира взаимодействието си и с държавите от по-широкия Индо-Тихоокеански регион, окончателно позиционирайки се като глобална велика сила. Делхи се стреми към изграждането на справедлив и инклузивен световен ред, въпреки че паралелно с това иска да гарантира сигурността си и своя статут на един от ключовите световни играчи. Като възходяща велика сила, Индия е наясно, че може да избира между различни стратегически опции за да реши, дали и как би могла да се обвърже по-тясно с други играчи и международни институции.

В този контекст изглежда вероятно Делхи да си сътрудничи с доминираните от САЩ минилатерални формати, като AUKUS и Quad, но няма да се ангажира прекалено с тях, а в някои случаи дори ще се стреми да ограничи активността им, тъй като това би обвързало Индия прекалено тясно с целите на други играчи, освен това никога няма да и осигури статута и признанието, което самата тя смята, че заслужава. Да не говорим, че планираната от САЩ трансформация на Индо-Тихоокеанския регион влиза в колизия с дългосрочната визия на Делхи за регионален ред, основан на инклузивността и признаване на различията, който ще позволи на останалите да приемат безпроблемно специфичната идентичност на Индия. Това означава, че на партньорите от AUKUS, както и на останалите западни играчи и най-вече Франция, ще се наложи да потърсят алтернативни пътища за дългосрочното ангажиране на Индия. В Индо-Тихоокеанския регион дипломатическите усилия следва да се съобразяват с богатата културна, но и дълбоко институционализирана среда, в която представите за справедливост, откритост и легитимност са също толкова важни, ако не и по-важни, от рационалните аргументи и мощта на играчите. Тоест, международните дипломатически усилия следва да залагат не само на стремежа на Индия да гарантира сигурността си, но и на нейния статут в рамките на международните институции, както и на регионалния и лидерски потенциал.

За Делхи, това донякъде представлява своеобразна битка на идеи, което впрочем се отнася и за Вашингтон: става дума за необходимостта да се прокарва по-ефективно фундаменталната необходимост от ред, основан на правила, базиран на такива универсални принципи, като демокрацията, върховенството на закона, справедливостта и зачитането на суверенитета. В САЩ са наясно, че Индия ще продължи да бъде ключов играч, дори ако добрите отношенията на Делхи с Москва, постовят под въпрос американската визия за новия ред в Индо-Тихоокеанския регион. Вашингтон и съюзниците му обаче, трябва да осъзнаят и индийската дилема на сигурността, породена от факта, че основният съперник на страната - Китай, напоследък все по-тясно си сътрудничи с Русия и би могъл да влезе в тристранен алианс с нея и Пакистан. Индия, разбира се, следва да се съобразява с тази възможност и да действа така, че да поддържа добри отношения поне с една от страните в този триъгълник. Въпреки това, за САЩ и съюзниците им остава достатъчно дипломатическо пространство да работят съвместно с Индия в такива важни сфери като климатичните промени, човешката сигурност и хуманитарната помощ, както и в по-стратегически области, като технологичното сътрудничество например. Не бива да приемаме като аксиома тезата за неизбежността на конфликтите между великите сили. Със своя дипломатически опит и възможности Индия ще продължи да играе ключова роля за понижаването на напрежеинето между големите играчи, но в същото време ще действа все по-активно в защита на собствените си интереси при формирането на новия ред в Индо-Тихоокеанския регино и в света, като цяло.

 

Бележки:

 

 

  1. Цитирано по “How Modi and Biden turbocharged India-US ties,” BBC News, June 23, 2023,https://www.bbc.co.uk/news/world-asia-india-65982053.
  1. В статията се използва понятието „Индо-Тихоокеански”, вместо „Азиатско-Тихоокеански или просто „Тихоокеански”. Докато този термин има пейоративно значение в някои контексти, "Индо-Тихоокеанският" е най-подходящата рамка за обсъждане на AUKUS, имайки предвид, че самият термин е конструкт на Англосферата.
  2. IMF, India country page, April 2023 update, https://www.imf.org/en/Countries/IND.
  3. Струва си да се отбележи, че САЩ не са признали официално, че подобни инициативи целят да сдържат Китай, но стратегията за национална сигурност на Вашингтон до 2022 залага на„интегрираното възпиране“ като стратегия за възпиране на китайската агресия
  1. В частност, Rohan Mukherjee, Ascending Order: Rising Powers and the Politics of Status inInternational Relations (Cambridge: Cambridge University Press, 2022); Stacie
  1. Goddard, When Right Makes Might: Rising Powers and World Order (Ithaca, NY: Cornell University Press, 2018); Michelle Murray, Struggle for Recognition in International Relations: Status, Revisionism, and Rising Powers (Oxford: Oxford University Press, 2018).
  1. Atul Mishra, “The world Delhi wants: official Indian conceptions of international order,
  2. 1998-2023,” International Affairs 99, no. 4 (2023): 1402.Subrahmanyam Jaishankar, The India Way: Strategies for an Uncertain World (Noida,India: HarperCollins Publishers India, 2020), 110.
  1. Manjari Chatterjee Miller, Why Nations Rise: Narratives and the Path to Great Power(Oxford: Oxford University Press, 2021): 119.
  1. C. Raja Mohan, “Rising India: Partner in Shaping the Global Commons?,” WashingtonQuarterly 33, no. 3 (2010): 141.
  1. Sumitha Narayanan Kutty, “India, Japan, and the Quad: Furthering an “IndispensablePartnership,” CASI, 2023, https://casi.sas.upenn.edu/iit/sumithanarayanankutty; Jamie Gaskarth, “Strategy, Tactics and Tilts: A Networked Approach to UK Influence in the Indo-Pacific,” RUSI Journal 167, no. 6-7.
  1. Michael Safi and Hannah Ellis-Petersen, “India says 20 soldiers killed on disputed Himalayan border with China,” Guardian, June 17, 2020, https://www.theguardian.com/world/2020/jun/16/india-says-soldiers-killed-on-disputed-himalayan-border-with-china.
  1. Manjari Chatterjee Miller and Kate Sullivan de Estrada, “Pragmatism in Indian foreign policy: how ideas constrain Modi,” International Affairs 93, no. 1 (2017): 27-49.
  1. India Ministry of Commerce and Industry, “Foreign Trade (North East Asia),” September 27, 2023, https://commerce.gov.in/about-us/divisions/foreign-trade-territorial-division/foreign-trade-north-east-asia.
  1. India Ministry of External Affairs, “India-France Indo-Pacific Roadmap,” July 14, 2023, https://www.mea.gov.in/bilateral-documents.htm?dtl/36799/IndiaFrance±IndoPacific±Roadmap.
  1. Adithya Krishna Menon, “India to Procure Rafale M, More Scorpene Submarines,” Naval News, July 14, 2023, https://www.navalnews.com/naval-news/2023/07/india-to-procurerafale-m-more-scorpene-submarines.
  1. Irene Benedicto, “Why Apply Is Manufacturing The iPhone 15 in India,” Forbes, August 17, 2023, https://www.forbes.com/sites/irenebenedicto/2023/08/17/why-apple-ismanufacturing-the-iphone-15-in-india/?sh=7f00abd41afe.
  1. “India’s foreign minister on ties with America, China and Russia,” Economist, June 15,2023, https://www.economist.com/asia/2023/06/15/indias-foreign-minister-on-ties-withamerica-china-and-russia.
  1. Shweta Sharma, “G20 summit ends with no ‘family photo’ and criticism of watered-down Ukraine declaration,” Independent, September 10, 2023, https://www.independent.co.uk/asia/india/g20-summit-ukraine-russia-declaration-modi-b2408708.html.
  1. Tim Willasey-Wilsey, “Washington’s Indian Delusion,” Commentary, RUSI, July 17, 2023, https://rusi.org/explore-our-research/publications/commentary/washingtons-indian-delusion.
  1. Относно дискусията за този подход, виж Thomas J. Volgy and Kelly Marie Gordell, “Rising powers, status competition, and global governance: a closer look at three contested concepts for analyzing status dynamics in international politics,” Contemporary Politics 25, no.5 (2019): 512-531.
  1. Виж Mukherjee, Ascending Order; Murray, Struggle for Recognition in International Relations; Goddard, When Right Makes Might.
  1. Mukherjee, Ascending Order.
  2. Volgy and Gordell, “Rising powers, status competition, and global governance,” 521.
  3. Това оново беше повторена през септември 2022; виж Australia Minister for Foreign Affairs, “Joint Readout of Quad Ministerial Meeting,” September 24, 2022, https://www.foreignminister.gov.au/minister/penny-wong/media-release/joint-readout-quadministerial-meeting.
  1. Kate Sullivan de Estrada, “India and order transition in the Indo-Pacific resisting the Quad as a ‘security community,’” Pacific Review 36, no. 2 (2023): 394.
  1. Sullivan de Estrada, “India and order transition in the Indo-Pacific,” 379.
  2. Zeno Leoni, “India’s Strategic Autonomy: Can the US Convince New Delhi to Help it Contain China,” AsiaGlobal Online, May 23, 2022, https://www.asiaglobalonline.hku.hk/indias-strategic-autonomy-can-us-convince-new-delhi-help-it-contain-china.
  1. Sullivan de Estrada, “India and order transition in the Indo-Pacific,” 395. “India’s foreign minister on ties with America, China and Russia,” Economist.
  2. India Ministry of External Affairs, “Transcript of Foreign Secretary’s special briefing on Prime Minister’s visit to USA,” September 21, 2021, https://www.mea.gov.in/mediabriefings.htm?dtl/34292/Transcript_of_Foreign_Secretarys_special_briefing_on_Prime_Ministers_visit_to_USA.
  1. India Ministry of External Affairs, “Transcript of Weekly Media Briefing By the Official Spokesperson,” September 17, 2021, https://www.mea.gov.in/media-briefings.htm?dtl/ 34278/transcript±of±weekly±media±briefing±by±the±official±spokesperson±september±16±2021.
  1. The White House, “National Security Strategy,” October 2022, 7, 22, https://www.whitehouse.gov/wp-content/uploads/2022/10/Biden-Harris-Administrations-National-Security-Strategy-10.2022.pdf.
  1. Abhijit Singh, “AUKUS: Reading the tea leaves,” ORF, March 10, 2023, https://www.orfonline.org/expert-speak/aukus-reading-the-tea-leaves.
  1. Collin Koh, “No arms race in Southeast Asia,” East Asia Forum, November 2, 2021,https://www.eastasiaforum.org/2021/11/02/no-aukus-arms-race-in-southeast-asia.
  1. For more on the concept of “orders of exclusion” see Kyle M. Lascurettes, Orders of Exclusion:Great Powers and the Strategic Sources of Foundational Rules in International Relations (Oxford: Oxford University Press, 2020).
  1. India Ministry of External Affairs, “Prime Minister’s Keynote Address at Shangri La Dialogue,” June 1, 2018, https://www.mea.gov.in/Speeches-Statements.htm?dtl/29943/Prime±Ministers±Keynote±Address±at±Shangri±La±Dialogue±June±01±2018.
  1. Gideon Rachman, “AUKUS, the Anglosphere and the return of great power rivalry,”Financial Times, March 13, 2023, https://www.ft.com/content/e4abd866-54cb-4923-9a66-ebb5b5ed67bf.
  1. Selim Kurt, Göktürk Tüysüzoğlu and Cenk Özgen, “The weakening hegemon’s quest for an alliance in the Indo-Pacific:AUKUS,” Journal of the Indian Ocean Region 18, no. 3 (2023): 244.
  1. France Ministry of Foreign Affairs, “EU Strategy for Cooperation in the Indo-Pacific,” September 2021, https://www.diplomatie.gouv.fr/en/country-files/regional-strategies/indo-pacific/the-european-union-in-the-indo-pacific/#:~:text=EU%20Strategy%20for%20Cooperation%20in%20the%20Indo%2DPacific&text=With%20this%20new%20strategy%20and,human%20rights%20and%20international%20law.
  1. C. Raja Mohan, “Indo-Pacific and Delhi’s New Europolitik,” in Christian Echle and Jan Kliem (eds.), European Strategic Responses to the Indo-Pacific (Bonn: Konrad-Adenauer-Stiftung, 2022), 71-83.
  1. Caitlin M. Kenney, “US Open to Expanding AUKUS,” Defense One, June 26, 2023, https://www.defenseone.com/policy/2023/06/us-open-expanding-aukus/387948.
  1. Kurt et al. “The weakening hegemon’s quest for an alliance in the Indo-Pacific,” 237;IISS, “The effect of AUKUS on India’s foreign and defence policies,” Strategic Comments28, no. 2 (2022).
  1. Rajeswari Pillai Rajagopalan, “Can Germany Help India Overcome Its Submarine Troubles?,”Diplomat, June 12, 2023, https://thediplomat.com/2023/06/can-germany-helpindia-overcome-its-submarine-troubles; IISS, “The effect of AUKUS on India’s foreignand defence policies,” 2.
  1. NTI, “India Submarine Capabilities,” October 11, 2022, https://www.nti.org/analysis/articles/india-submarine-capabilities.
  1. Lalit Kapur, “Reviving India-France-Australia Trilateral Cooperation in the Indian Ocean,” Delhi Policy Group, July 18, 2022, https://www.delhipolicygroup.org/

publication/policy-briefs/reviving-india-france-australia-trilateral-cooperation-in-theindian-

ocean.html#_ftn1.

  1. Christopher P. Carlson and Howard Wang, “China Maritime Report No. 30: A Brief

Technical History of PLAN Nuclear Submarines,” U.S. Naval War College, August

2023, https://digital-commons.usnwc.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1029&context=

cmsi-maritime-reports.

  1. Manpreet Sethi, “AUKUS’ opportunities and risks for India,” PacNet Commentary 5,

Pacific Forum, January 2022, https://pacforum.org/publication/pacnet-5-aukusopportunities-

and-risks-for-india.

  1. Anjum Sarfraz, “AUKUS leading to nuclear arms race in Indo-Pacific region,” Pakistan

Observer, 2021, https://pakobserver.net/aukus-leading-to-nuclear-arms-race-in-indopacific-

region-by-cdre-dr-anjum-sarfraz-r.

  1. Dipanjan Roy Chaudhury, “India’s deft diplomacy thwarts China’s bid to pass resolution

against AUKUS in IAEA,” Economic Times, October 1, 2022, https://economictimes.

indiatimes.com/news/india/indias-deft-diplomacy-thwarts-chinas-bid-to-pass-resolutionagainst-

aukus-in-iaea/articleshow/94571820.cms?from=mdr.

  1. The White House, “Quad Leaders’ Joint Statement: “The Spirit of the Quad,” March 12,

2021, https://www.whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/03/12/quadleaders-

joint-statement-the-spirit-of-the-quad.

  1. The White House, “FACTSHEET: Advancing the Rebalance to Asia and the Pacific,”

November 16, 2015, https://obamawhitehouse.archives.gov/the-press-office/2015/11/16/

fact-sheet-advancing-rebalance-asia-and-pacific.

  1. Rudra Chaudhuri, “How Washington and New Delhi Can Further Tech Ties,” Carnegie

India, 2022, https://carnegieendowment.org/files/Chaudhuri_iCET.pdf.

  1. Australia Government Defence, “Exercise Malabar deepens regional military

cooperation,” August 23, 2023, https://www.defence.gov.au/news-events/releases/2023-

08-23/exercise-malabar-deepens-regional-military-cooperation.

  1. Shashank Mattoo, “India, AUKUS explore tech cooperation possibilities,” Mint, March

15, 2023, https://www.livemint.com/news/world/india-aukus-explore-tech-cooperationpossibilities-

11678899129642.html.

  1. Rahul Jaybhay, “The AUKUS Deal and India’s Submarine Dilemma,” Diplomat, April 14,

2023, https://thediplomat.com/2023/04/the-aukus-deal-and-indias-submarine-dilemma.

  1. IISS, “The effect of AUKUS on India’s foreign and defence policies,” 3.
  2. MichaelMazarr et al.,U.S. Major Combat Operations in the Indo-Pacific (Santa Monica, CA:

Rand Corporation, 2023), https://www.rand.org/pubs/research_reports/RRA967-2.html.

  1. Pratap Bhanu Mehta, “Still Under Nehru’s Shadow? The Absence of Foreign Policy Frameworks

in India,” India Review 8, no. 3 (2009): 209-233.

 

*Научен сътрудник в Центъра за научни изследвания в сферата на сигурността (CSSS) на Кингс колидж в Лондон

** Докторант в CSSS

*** Асистент в CSSS, авторите са анализатори на “Уошингтън куотърли”

 

Поръчай онлайн бр.3 2024