Джордж Кенан: забравеният пророк

По-малко известно обаче е предупреждението му, направено още през 1948, че нито едно руско правителство никога не би признало независимостта на Украйна. Предвиждайки, че с течение на времето противопоставянето между Москва и Киев ще се окаже в задънена улица, Кенан още тогава формулира подробно предложение относно това, как би следвало да постъпи Вашингтон в случай на конфликт между една бъдеща независима Украйна и Русия. Близо половин век по-късно, той отново се връща към темата. Кенан, който по това време е вече над 90-годишен, предупреждава, че разщиряването на НАТО на изток ще погуби демокрацията в Русия и ще разпали нова студена война.

Както посочва неговият биограф и професор в Университета на Кънектикът Франк Костильола: „Вероятно, Кенан е познавал Русия по-добре, от който и да било друг в правителството на Съединените щати. Още преди да пристигне за първи път в Москва през 1933, той владее добре руски език и дори може да мине за руснак. В съветската столица Кенан усърдно анализира публикациите в пресата и официалните документи, изучава руската литература, радио, театър и кино. Не се щади и често се появява на вечеринки с участието на руската интелигенция - артисти и млади държавни чиновници. Облечен като обикновен руснак, Кенан подслушва разговорите между московчаните в трамвая или в театъра. Обича да ходи пеш или кара ски в околностите на столицата за да се запознае с бисерите на руската архитектура. Презрението му към диктатурата на Йосиф Сталин, особено след кървавите чистки през 1935-1938, може да се сравни само с неговото желание да се сближи с обикновените руснаци и да разбере руската култура”.

През 1946, след като изпраща до Държавия департамент прочутата си "дълга телеграма", в която предупреждава за съветската заплаха, Кенан е извикан обратно във Вашингтон. Само година по-късно пък, привлича вниманието на цяла Америка със статията си във "Форийн афеърс", призоваваща за "сдържането" на съветската експанзия.

Кенан действително е бил уникална личност. Когато помощникът на тогавашния държавен секретар на САЩ Дийн Ачесън (1949-1953) отбелязва пред свой колега, че именно този талантлив дипломат би трябвало да оглави наскоро създадения щаб за планиране на американската външна политика, а последният му отговаря, че "някой, подобен на Кенан, действително би се справил с това", коментарът на самия Ачесън е много показателен: "Някой, подобен на Кенан? Такива просто няма". Ще припомня, че Кенан, чиито кабинет по онова време е непосредствено до този на държавния секретар, помага при разработването на плана Маршал за Германия, както и на други ключови американски инициативи от средата на ХХ век.

Звездата му обаче помръква след 1949, когато се обявява против нарастващата милитаризация на външната политика на САЩ, макар че продължава да се ползва с голям авторитет, като експерт по руската/съветската проблематика. В съветите му се вслушват администрацията на президента Труман, опасяваща се да не провокира влизането на СССР в Корейската война, администрацията на Айзенхауер, след смъртта на Сталин, както и администрацията на Кенеди, по време на Берлинската криза през 1961. Въпреки че Кенан открито се обявява по различни телевизионни канали против Виетнамската война и надпреварата в ядрените въоръжения, официални представители на Държавния департамент и ЦРУ продължават да се консултират с него чак до началото на 90-те години. През 2003, на 99-годишна възраст, на специално организирана пресконференция, той протестира против американската интервенция в Ирак. Убеден егалитарист, макар и споделящ редица предразсъдъци, характерни за началото на ХХ век, и смятащ, че светът винаги и навсякъде следва да се управлява от обшествените елити, въпреки това Кенан, чак до своята смърт през 2005, си остава далновиден и прозорлив външнополитически анализатор.

В тази връзка несъмнено си струва да анализираме внимателно както скептицизма, демонстриран от Кенан по отношение на Украйна, така и предложенията му за това, как Вашингон следва да реагира на руските атаки срещу независима Украйна.

Скептицизмът на Кенан по "украинския въпрос"

В аналитичния си доклад, озаглавен "Задачите на САЩ по отношение на Русия", изготвен през август 1948, Кенан очертава крайните цели на Съединените щати в случай на хипотетична съветска инвазия в бъдеща независима Украйна. Той посочва, че украинците "са възмутени от руското господство, а техните националистически организации са активни и дейността им чужбина е добре известна". Затова, според Кенан, "лесно би могъл да се направи прибързаният извод, че Украйна трябва да бъде независима". Той обаче смята, че Съединените щати не би трябвало да поощряват подобно разделение между руснаци и украинци.

Разбира се, в тези свои оценки, Кенан силно подценява волята на украинците за самоопределение. Въпреки това, има два проблема, очертани от него преди 75 години, които продължават да вълнуват и сегашните руски лидери. Първият е, че както твърди Кенан, руснаците и укранците трудно могат да бъдат разграничени по етнически признак. В паметна записка до Държавния департамент той посочва, че "между Русия и Украйна липсва ясна разделителна линия и прокарването и изглежда невъзможно". На второ място, руската и украинската икономика много тясно се преплитат. Затова, според него, създаването на независима Украйна "би било също толкова изкуствено и разрушително, както и евентуален опит да бъдат разделени "Царевичният пояс" (област в американския Среден Запад, където от ХІХ век насам традиционно се отглежда царевица, като в него обикновено се включват щатите Айова, Илинойс, Индиана, Мичиган, източните райони на Небраска и Канзас, а също Минесота и южната част на Мисури - б.р.) и индустриалната зона на Големите езера (част от Средния Запад и източното крайбрежие на САЩ, където от началото на индустриалната революция до 70-те години на ХХ век са концентрирани стоманодобивното производство и други отрасли на американската тежка промишленост - б.а.) от икономиката на Съединените щати.

В споменатата по-горе секретна паметна записка Кенан посочва, че: "Икономиката на Украйна винаги е била изключително тясно преплетена и обвързана с икономиката на Русия. Между тях не съществува никакво икономическо разделение, още от времената, когато тези територии са отвоювани от номадите-татари. Опитът за "изрязването" на тази украинска част от обшото икономическо пространство може да се сравни с опит за откъсването на "Царевичния пояс" и индустриалната зона на Големите езера от икономиката на САЩ. Нещо повече, хората, които говорят на украински диалект, както и онези, които говорят на беларуски, са обособени в Източна Европа не толкова по етнически, колкото по религиозен признак. И, ако в Украйна могат да бъдат прокарани някакви разделителни линии или граници, те би следвало да преминават по линиите, разделящи православното от католическото или униатско вероизповедание".

След 1991 обаче, украинците открито и с всички сили започнаха да налагат именно етническата разделителна линия, като паралелно с това се стремяха да постигнат икономическа независимост от руския гигант. Естествено, Москва се опитваше да провали тези усилия, поощрявайки недоволството в рускоезичните източни райони на страната и разпалвайки там сепаратистките движения за независимост, а след началото на войната - и присъединявайки официално четири украински региона. В течение на дълги години на политически и икономически, а сега и военен натиск, Русия се стремеше да постави под въпрос икономическата независимост на Украйна, използвайки за целта газопроводната система, инфраструктурата за износ на пшеница и корабоплаването.

Дори в разгара на студената война Кенан настоява, че "не можем да сме равнодушни към чувствата на самите руснаци". Според него, тъй като руснаците винаги ще си остават "най-силния национален елемент" в целия регион, всяка "жизнеспособна и дългосрочна политика на САЩ следва да се основава на възприемането им като партньори, както и на сътрудничеството с тях". И в тази връзка Кенан отново прави сравнение между руската визия за Украйна и американската визия за Средния Запад. Той посочва, че в крайна сметка съществуването на самостоятелна и независима Украйна "може да бъде наложено само със сила". Поради всички тези причини триумфиращите след победата си в студената война Съединени щати не би трябвало да се стремят да наложат пълна независимост на Киев на повалената Русия.

Тоест, Кенан препоръчва на Държавния департамент да не се меси в украинския въпрос, поне на първо време, ако украинците съумеят да постигнат независимостта си самостоятелно. Според него обаче, е почти неизбежно, че независимата Украйна "в крайна сметка ще се сблъска с руското предизвикателство". И, ако този конфликт "се окаже в нежелана задънена улица", Съединените щати следва да настояват за "разрешаване на разногласията между Русия и Украйна в духа на разумния федерализъм".

Независимо от перипетиите през последните 75 години, съветът на Кенан изглежда актуален и днес. Федерацията, допускаща регионална автономия на Източна Украйна, би могла да помогне на двете страни в конфликта да установят някакъв модел на съвместно съществуване. Мнозина анализатори са склонни да свързват сегашната военна фаза на конфликта с Путин, но според Кенан, почти всеки силен руски лидер в крайна сметка би се съпротивлявал с всички сили срещу пълното отделяне на Украйна от Русия. Накрая, демографските и геополитически реалности настоятелно диктуват, че в дългосрочна перспектива Русия ще си остане най-важната държава в тези "кървави земи", изпълнени с трагична история. Кенан смята, че в името на регионалната стабилност и дългосрочната сигурност на САЩ, Вашингтон следва да демонстрира "трезво и ясно съчувствие и към интересите на руснаците", както разбира се и към тези на украинците и другите националности.

Игнорирането на пророчествата на Кенан

За разлика от Кенан, мнозина други западни експерти по руската проблематика не съумяват да предвидят наближаващия разпад на Съветския съюз. В края на студената война, Кенан дори е обявен за пророк. Въпреки това, в последвалите дебати по изключително важния въпрос за разширяването на НАТО, към него продължават да се отнасят с уважение, но очевидно не са склонни да се вслушват в съветите му. Сред примерите за това е опитът през 1995 на заместника на държавния секретар в администрацията на президента Клинтън по въпросите свързани с Русия - Строб Талбот, да отдаде дължимото на Кенан, от когото се възхищява. Талбот кани Кенан да лети с президента в Москва за честванията на 50-годишнината от победата над нацистка Германия. Половин век преди това, през 1945, Кенан, в качеството си на високопоставен американски дипломат в Москва, лично приветства ликуващите руснаци, изпълнили посолството на САЩ. През 1995 обаче, 91-годишният политик и историк отклонява поканата, заради лошото си здравословно състояние. Което, може би, е било за добро.

Ако е бил запознат с пълната програма на въпросната визита на Клинтън, Кенан вероятно би усетил, че администрацията просто се опитва да го използва. В изготвения за Клинтън меморандум, самият Талбот, определя деня след честването на годишнината така: "Десети май: моментът на истината". На срещата си с президента на Русия Борис Елцин, Клинтън действа в съответствие с препоръките на Талбот, упражнявайки натиск върху руските си домакини да приемат както разширяването на НАТО, така и участието на Москва в програмата "Партньорство за мир", създадена именно с цел да успокои руските опасения. В същото време Талбот признава пред Клинтън, че "практически всички основни играчи в Русия, от целия политически спектър, или са категорично против, или - най-малкото - са силно разтревожени от разширяването на НАТО на изток".

През 1997 самият Кенан също е дълбоко обезпокоен от решението на Вашингтон не само да приеме в алианса Чехия, Унгария и Полша, но и да стартира военно и военноморско сътрудничество с Украйна. Изместената от НАТО линия, която разделя Изтока и Запада, принуждава Киев и редица други столици да изберат една от страните. Но, както предупреждава Кенан в частно писмо доТалбот: "За нито една от европейските държави този избор, по съвсем основателни причини, не изглежда толкова зловещ и имащ фатални последици, както за Украйна. Разбира се, в едно лично писмо не мога да изложа с необходимите подробности всички негативни аспекти на бъдещите взаимоотношения между НАТО и Украйна, но ще рискувам и ще обърна вниманието ви върху един от тези аспекти: става дума за евентуалните съвместни военноморски маневри на алианса и Украйна".

Кенан, в частност, е особено обезпокоен от маневрите Sea Breeze - съвместните военноморски учения на Украйна и НАТО, представляващи открито предизвикателство към традиционно негативното отношение на Москва към присъствието на чуждестранни военни кораби в "тясното пространство" на Черно море. Продължаващият по онова време спор между Киев и Москва относно Севастополската военна база в Крим допълнително повишава напрежението. В тази връзка, Кенан отправя към Талбот директен въпрос: "Как тези военноморски учения се вписват в усилията на Вашингтон да убеди Русия, че раширяването на НАТО към нейните граници в Източна Европа, няма непосредствено военно значение?".

Но, въпреки че се отнася с уважение към съмненията на Кенан, Талбот продължава твърдо да отстоява позицията си. Той, в частност, смята, че икономическите трудности, които изпитва Русия, ще я принудят да се адаптира към политическия курс на Запада. В отговора си до Кенан, Талбот посочва, че: "На Русия ще се наложи да се освободи от оковите на дълбоко вкорененото си традиционно мислене и поведение. Тя ще трябва да демонстрира готовност да сътрудничи със съседите си, а не да доминира над тях. На Русия ще се наложи да се приспособи и да приеме присъствието на военната мощ на САЩ по своите граници". В тази връзка, администрацията на Клинтън възнамерява не само "да продължи сътрудничеството с Украйна, но и да удвои усилията си за привличане на Русия в сферата на американската политика".

Показателно е, че когато изчита писмото на Талбот, 93-годишният Кенан възмутено отбелязва думите му, че "тази година планираме военни учения и в Централна Азия, както и в Балтийския регион" с две удивителни. Естествено, Москва отново отказва да участва в тези ръководени от Запада маневри в райони, които само допреди няколко години са били под пълния и контрол.

Разбира се, прогнозите на политолозите и геополитиците нерядко се оказват погрешни. Кенан очевидно подценява силата на украинския национализъм. В същото време обаче, неговите прогнози от 1948 за упорството на Русия по отношение на Украйна и предупрежденията, които прави през 90-те години във връзка с американските амбиции и излишно честолюбие, днес изглеждат повече от актуални. Настоятелно прокарваната от него идея за създаване на федерална структура и регионална автономия в спорните райони на Украйна, си остават достатъчно перспективни и в съвременните условия, макар че практическата им реализацията става все по-трудна.

Основният проблем в случая е свързан с онова, което историкът от Йейлския университет Пол Кенеди определя като "имперски амбиции". Още по време на Втората световна война Кенан, който осъществява дълги и трудни пътувания до Съветския съюз, често в заледени товарни самолети, докато пресича Атлантика, чете класическия труд на Едуард Гибън за упадъка и краха на Римската империя. Самият той се отнася скептично към продължителната жизнеспособност дори и на най-могъщите държави, разполагащи със свои военни части в различни точки на света. Вероятно това е причината да подценява донякъде стабилизиращия ефект от присъствието на американските войски в Западна Европа по време на студената война.

Оттогава насам обаче, "военните граници" на САЩ бяха изместени много по-далеч на изток. И без значение, как ще приключи руската война в Украйна, Съединените щати поеха бремето да поддържат постоянно и силно военно присъствие на прага на Русия.

Ако Джордж Кенан беше още жив, със сигурност щеше да отбележи опасността свързана с опитите руснаците да бъдат натикани в ъгъла до такава степен, че това да ги провокира да се нахвърлят яростно върху противниците си. Освен това, вероятно щеше да акцентира върху многобройните вътрешнополитически проблеми на Съединените щати, задавайки въпроса, как прекаленото американско военно присъствие в Източна Европа се съгласува с дългосрочните външни и вътрешни интереси на американската нация.

* Българско геопоитическо дружество