12
Вт, Ное
4 Нови статии

Кийофуми ИВАТА: Конфликтът в Украйна в контекста на китайската военна стратегия

брой 6 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Генерал-полковникът от резерва Кийофуми Ивата е бивш началник на Обединения щаб на Силите за самоотбрана на Япония. По време на дългата си кариера в японската армия, от 1979 до 2016, преминава през цялата стълбица на офицерската йерархия и заема редица ключови длъжности. В качеството си на началник на Обединения щаб осъществява мащабни реформи в Силите за самоотбрана, като отделя специално внимание на „китайското направление”. В момента е преподавател в Националната академия по отбрана на Япония и чете лекции в Колежа на американското командване и генералния щаб на САЩ. Автор е на книгите „Възможната китайска инвазия в Япония” и „Извънредната ситуация в Тайван”.

Интервюто с генерал Ивата, посветено на поуките, които Пекин би могъл да извлече от руско-украинската война за бъдещите си планове по отношение на Тайван, публикуваме с любезното съдействие на Норифуми Йошида и JP Press.

 

- Господин генерал, защо, според вас, китайското правителство и армейското ръководство в страната наблюдават толкова внимателно развитието на войната между Русия и Украйна?

- Мисля, че тук има най-малко осем важни момента. На първо място, това е реакцията на международната общност на руската инвазия. В Китай, в частност, следят много внимателно военната помощ, която оказва на Украйна западният лагер. Още от самото начало Съединените щати и страните членки на НАТО предоставиха на Киев противотанкови ракети и преносими ракети клас „земя-въздух”, а след това и доста по-сложни и ефективни системи. Съдейки по всичко, Китай взема това предвид и несъмнено ще ревизира виждането си относно това, какво оръжие би могъл да предостави Западът на Тайван в случай на китайска военна интервенция. Тъй като Тайван е островна държава, Пекин се интересува най-вече от възможните морски маршрути за доставки на западната военна помощ за Тайпе, както и от пристанищата, където тя ще се доставя и тяхната инфраструктура. Истината е, че Китай може да извлече сериозни поуки от опита на Украйна, включително да си създаде по-реалистична представа за обемите на западната помощ за Тайван, както и за сроковете на нейната доставка.

На второ място, следва да посоча икономическите санкции, наложени от редица държави на Русия. Китай внимателно анализира, каква е реалната вреда от тях за Русия и колко дълго ще продължат. Ако светът наложи икономически санкции против Пекин, в случай на китайска инвазия в Тайван, дали Китай ще може да устои, опирайки се на собствените си сили и собствената си валута? И как това би повлияло върху жизненото равнище на китайците? Тези въпроси също са във фокуса на вниманието на управляващите в Пекин.

На трето място, Китай много внимателно следи динамиката на американското лидерство в света на фона на руските военни действия в Украйна и глобалните подходи към запазване на формиралия се световен ред. Така например, американската армия и военно-индустриалният комплекс насочват по-голямата част от военните си ресурси за противодействие на нарастващата мощ на китайската армия. В Пекин се опитват да разберат, какви са промените в американската политика в резултат от войната в Украйна. Мисля, че Китай по принцип е заинтересован от това, американските въоръжени сили да бъдат ангажирани в конфликта между Русия и Украйна. Защото, ако потенциалът за военно противопоставяне на САЩ по отношение на Китай намалее, за китайците ще е по-лесно да осъществят военна операция срещу Тайван.

На четвърто място е преоценката на ядрената стратегия на САЩ от страна на Китай. Американският президент Джо Байдън и вече бившият говорител на Белия Дом Джейн Псаки още от самото начало, т.е. още от първата си пресконференция след началото на войната в Украйна, в края на февруари 2022, не се умориха да повтарят, че „следва да положим максимални усилия за да избегнем ядрената война и няма да позволим да бъдем вкарани в такава война”. На свой ред, президентът на Русия, която е единствената държава в света, способна да осъществи „ядрено сдържане" на САЩ, Владимир Путин вече намекна, че е налице възможност за използване на тактическо ядрено оръжие в Украйна, или извън нея. Което означава, че нестратегическото ядрено оръжие („малкото” ядрено оръжие) вече не е табу. Ето защо, на фона на случващото се в Украйна, Китай ще трябва да реши, дали в бъдеще Съединените щати също могат да възприемат и развият идеята за „малкото ядрено оръжие” или ще заложат на използването на стандартните ядрени сили дори против конвенционални въоръжения на противника.

- Струва ми се, че що се касае до ядреното оръжие, САЩ въобще изпращат погрешен сигнал на света. Какво смятате вие?

- Аз също мисля така. Доскоро Съединените щати и други ядрени държави в света се придържаха към тезата, че възможността за използване на "малко ядрено оръжие" може да бъде сдържана от стратегическите ядрени въоръжения. Само че неясната позиция на президента Байдън промени тези подходи, създавайки ситуация, в която би могло да се използва малогабаритно ядрено оръжие.

Китай няма как да игнорира тази промяна. Затова смятам, че продължавайки да се стреми към постигане на ядрен паритет със САЩ по отношение на стратегическите въоръжения, сега Китай ще ускори значително разработването и производството на малки ядрени заряди.

Но да се върнем към предишния ви въпрос и значението на съвременните информационни войни.

На пето място, на примера на Украйна, Китай много внимателно изучава границите на ефективността на хибридната война. През цялото време на своята т.нар. "специална операция", както и дълго преди началото и, Русия активно осъществява т.нар. хибридна война, която включва политико-пропагандни операции и саботаж, както и кибератаки срещу важни обекти на инфраструктурата, като електроенергетиката и комуникационните системи, усилия за разпространяването на фалшиви новини и убеждаване на украинското обществено мнение в правотата на руските позиции.

Този път обаче, активната информационна война, която водят западните държави и най-вече САЩ в противовес на тези усилия, ограничи ефекта на руските хибридни операции. Именно тази информационна война е шестият важен момент, от който Китай силно се интересува.

След присъединяването на Крим към Русия през 2014 САЩ обучиха украинската армия да води активни действия в киберпространството, което сега и позволява да прониква в структурите на руските държавни и военни органи и да следи случващото се там. И тъй като украинските киберсили са в състояние да проникват в руските замисли, те могат да осигуряват на Украйна ценна информация, даваща и определено предимство при осъществяването на военните операции. Анализирайки примера на Украйна в това отношение, Китай несъмнено е оценил заплахата за себе си от противниковите кибероперации и смятам, че в момента много сериозно разсъждава върху това, как да се справи с последиците от информационната война, която Съединените щати и съюзниците им ще започнат срещу него, ако реши да атакува Тайван.

Германският стратег Клаузевиц използва понятието "мъглата на войната". Както изглежда обаче, информационната война, която практикуват американските и украинските сили, включително с помощта на предоставяните от САЩ на Украйна изображения в режим на реално време от американските изкуствени спътници, маргинализира това определение на Клаузевиц, позволявайки на Киев да разполага с достатъчно точна информация за движението на руските войски и да я използва за нанасянето на точкови удари по тях.

На седмо място, китайците несъмнено анализират такъв фактор като високия боен дух, демонстриран от украинската армия, поне в началото на войната. В тази връзка Китай много внимателно ще проучи волята на тайванците за съпротива. Неслучайно Пекин прави всичко възможно за да наложи в Тайван представата за това, че населението на острова и на континента са част от една и съща етническа общност и затова трябва да бъдат едно цяло. В момента китайците с всички сили прокарват тези идеи в Тайван. От друга страна обаче, мнозина от жителите на острова все повече се самоидентифицират като "тайванци", а не като "китайци". Затова китайската теза за етническата близост трудно се възприема от тях и още по-трудно се налага в Тайван. И в този смисъл, примерът с идеологическото въздействие, което властите в Киев успяват да оказват върху населението на Украйна, е твърде показателен и тревожен за Китай.

- А какъв е осмият важен извод, който Китай би могъл да направи от руската инвазия в Украйна?

- Той е свързан с недопустиместта на дори и най-малкото разминаване в действията на сухопътните, военноморските и военновъздушните сими, каквото отчасти се прояви в началото на руската операция в Украйна. Една от причините, поради които руските сухопътни войски все още не се придвижват достатъчно бързо напред, е свързана с това, че Военно-космическите сили на Русия не можаха да постигнат абсолютно господство във въздуха. В началото на своята операция, руснаците вероятно са смятали, че с помощта на своите изтребители и ракети са унищожили напълно мрежата на украинската противовъздушна отбрана, включително радарите и зенитните ракетни системи и така са си осигурили пълен контрол над въздушното пространство на Украйна. Оказа се обаче, че украинците все още разполагат с неунищожени радари и системи за ПВО, както и с известно количество оцелели хеликоптери и самолети, които дори успяха да използват.

- Според вас, върху кои фактори ще концентрира вниманието си Китай по отношение на Тайван в бъдеще?

- Китай несъмнено е впечатлен от начина, по който руското правителство достатъчно успешно осъществява, в хода на войната, вътрешния информационен контрол в страната. Затова смятам, че в бъдеще Пекин също ще се стреми да усили информационния контрол в Китай.

Освен това, той ще се стреми да избегне или да обезмисли евентуални икономически санкции, усилвайки зависимостта на държавите по света от китайската икономика, което няма да им позволи да действат достатъчно активно против Пекин.

Накрая, Китай, най-вероятно ще продължи да укрепва отношенията си с Русия и с други държави, като Северна Корея например, включително и във военната сфера. Можем да предположим, че в случай на китайска инвазия в Тайван, паралелно с това, руският военноморски флот ще започне мащабни учения в Охотско море, а Северна Корея ще осъществи поредното изпитание на балистична ракета с голям обсег. В тези условия, значителен контингент от силите за самооотбрана на Япония, както и част от въоръжените сили на САЩ в региона ще бъдат принудени да отделят внимание на тези действия, т.е. няма да могат да използват целия си потенциал за сдържането на Китай. Целта на Китай пък ще е, посредством взаимодействието със своите партньори, да предотврати концентрицията на японските и американските сили на "тайванския фронт".

Извънредната ситуация, т.е. войната, в Тайван, ще означава и извънредна ситуация около Япония. И в тази връзка за нас е изключително важно да укрепим системата за сигурност на страната, така че всички тези въпроси да могат да бъдат активно обсъждани и ефективно решавани от японското общество.

 

Поръчай онлайн бр.3 2024