„Залезът на Запада” в неговия геополитически контекст

Разбира се, той е имал предостатъчно основания за това - видял е всички ужаси, преживени от Стария континент, след които собствената му родина остава победена, опустошена, унижена и задълго морално увредена.

Разсъждавайки за "добрата стара Европа", Шпенглер и посвещава следните редове: "Ти ще умреш. Виждам у теб всички стигми на гибелта. Мога да докажа, че цялото ти богатство и цялата ти бедност, твоят капитализъм и твоят социализъм, твоите войни и твоите революции, твоят атеизъм, твоят песимизъм и твоят цинизъм, твоята аморалност, твоите провалени бракове и твоят контрол над раждаемостта, ще източат от теб и последната капка кръв и ще те убият. Те убиват мозъка ти и ще те унищожат. Мога да ти докажа, че притежаваш всички признаци на умиращите държави от древността: Александрия, Гърция и Рим".

Съгласете се, че ако някой не знае, за какво става дума, може да помисли, че това е написано за съвременна Европа и по-точно за "колективния Запад", оказал се в много сходна ситуация с онази, която описва германският политолог. Защото това, което европейците, и по-точно техните елити, са в състояние да причинят на себе си и на "останалия свят" (да си припомним за европейските колониални държави и злото, сторено от тях по цялото земно кълбо, негативните последици от което много народи усещат и днес), вероятно не би могъл да им причини никой друг.

Вместо благоденствие - Трета световна война?!

Европейците са свикнали с комфорта и спокойния живот, на които се радваха повече от половин век. Мнозина от тях погрешно смятаха, че са си взели поука от своето тежко и кърваво минало и най-вече от Втората световна война, в която ги вкарва Адолф Хитлер и германската нацистка идеология и която се е врязала дълбоко в паметта им. Само че спомените избледняват, а с тях изчезва и предпазливостта, затова и всичко хубаво си има край.

На практика, "Големият брат" обяви на европейците, че е дошло времето да си платят за "чадъра на сигурност", под който живяха и се развиваха безплатно в течение на дълги десетилетия. Нещо повече, те ще трябва да жертват не само парите си, но и човешки животи и материални блага. "Защото новата голяма война е вече на вратата" - както твърди "Големият брат", правейки всичко възможно тя наистина да започне. И, разбира се, да започне в Европа.

Всъшност, както обяви още преди десет години папа Франциск, Третата световна война вече е започнала. Несъмнено, той имаше основание да твърди това, тъй като е наясно със случващото се, както и, че силите на злото манипулират съвременния свят, опитвайки се да го тласнат към пропастта. А тази пропаст изглежда по-близо, откогато и да било, и Европа бива водена към нея с помощта на цял арсенал от пропагандни инструменти, като започнем с идеологическите и свършим с геополитическите и икономическите. В се повече страни и народи се въвличат в смъртоносния водовъртеж на безкрайните разпри, омраза и борба и сякаш никой не е в състояние да се съпротивлява на това.

Всичко това красноречиво свидетелства, че на преден план излиза глобалната битка между доброто и злото, в която са въвлечени тотално заблудените маси. Те вече не са в състояние да разсъждават критично. Не могат да различат доброто от злото и лъжата от истината и предпочитат да оставят на други преценката за това. По този начин обаче, несъзнателно помагат за настъпващия хаос.

Истината е, че на европейския континент се спуска нова желязна завеса. Засега това все още става доста предпазливо, за да на бъдат смачкан някой, който може да бъде полезен. Украинският конфликт ще определи окончателните граници на разделението на Европа, които по замисъла на западните елити, следва задълго да останат непроницаеми.

Всъщност, непробиваема си остава само човешката глупост, която ни докара до сегашната ситуация и, която не е способна да извлече необходимите поуки от историята. Хората с готовност поемат рискове, които винаги водят до катастрофа, и няма никакви причини да смятаме, че сега ще се случи нещо по-различно. Още повече, че за целта вече са поставени всички необходими декори, ролите са разпределени, а актьорите са известни.

Поредицата от срещи на върха като зловещо предзнаменувание

В началото на лятото, само за десетина дни, в света бяха проведени четири големи и важни срещи на върха (нещо, което не се е случвало никога преди): на БРИКС, на Г-7, на НАТО, както и на държавите от Каспийския регион. Това най-добре ни показва, накъде неотклонно се е насочил светът ни: към разделение, раздор и конфликти.

Тези срещи на глобалните елити придобиват гротескни форми и представляват своеобразна смес от дрънкане на оръжие и откровен фарс. Едновременна демонстрация на сериозност и инфантилност. Детски възторг от постигнатото най-сетне единство, каквото всъщност не съществува. Фалшиви усмивки в ситуация, в която на никой нормален човек не му е до смях. Имам предвид най-вече остарелия формат на Г-7, създадена през 1973 от най-силните в онзи момент икономики: САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония. Някои от тях отдавна вече не са такива, достатъчно е да направим сравнение между китайската икономика и онези на Канада или Италия. Лидерите на тези държави, в една на пръв поглед свободна и приятелска атмосфера пред телевизионните камери, положиха всички усилия, опитвайки се да съхранят предишния световен ред, в който играят доминираща роля и определят правилата на играта. Само че не им се получи. Срещата завърши с пълен провал, на което ще се спра по-долу. Въпреки това и независимо от неприкритото задоволство от постигнатото единство по украинския въпрос (на Киев бе обещана такава помощ, която да му позволи да продължи битката с Русия), притесненията сред елитите нарастват. Там прекрасно осъзнавят неизбежния характер на глобалните промени, които няма как да бъдат скрити, също както не могат да бъдат скрити и огромните проблеми в техните общества.

Достатъчно е да припомня, че италианският премиер Марио Драги беше принуден да напусне срещата предсрочно заради правителствената криза в страната. Разпадащото се „Движение пет звезди” заплаши, че ще напусне кабинета, ако продължат доставките на оръжие за Украйна и не бъде преодолян хаосът, породен от поредната миграционна вълна от Африка. Малко преди това подаде оставка и българското правителство, а в Брюксел започнаха масови протести. Заради влошаващата се социална ситуация, на улиците излязоха над 80 хиляди души. В Германия пък, най-големият химически концерн BASF, който съществува от над сто години и се смята за гръбнак на немската индустрия, обяви, че е възможно да прекрати работа заради недостига на руски газ – за първи път в цялата му история. Абсурдното в случая е, че руският газ би бил напълно достъпен за гермнците, ако новият газопровод „Северен поток 2”, който е абсолютно готов, беше влязъл в експлоатация. Това обаче не се случи. Новото немско правителство се отказа от него още преди руската инвазия в Украйна, която бе просто повод за реализацията на вече взетото решение. Достатъчно е да припомня, че „Зелените” и „Свободните демократи”, както и част от социалдемократите, още преди да дойдат на власт през октомври 2021, заявяваха, че планират да отложат сертифицирането на газопровода след като САЩ му наложиха санкции.

Във Великобритания се готвят за първата обща стачка в страната от 20-те години на миналия век насам. Междувременно, премиерът Борис Джонсън бе принуден да подаде оставка. На свой ред, Макрон вече не разполага с мнозинство в парламента, след като загуби почти сто депутатски места на изборите, а крайнолевите и крайнодесните на Марин льо Пен, обявяващи се за суверенна френска политика, постигнаха исторически успех, овладявайки Националната асамблея.

В същото време ЕС и Жозеп Борел обявиха за евентуална отмяна на изискването за консенсус при вземане на решения по външнополитическите въпроси и въвеждане на правилото за квалифицирано мнозинство, като предпоставка за по-нататъшното разширяване а Европейския съюз. Дали Франция ще склони да предаде и последния елемент от суверенитета на всяка страна член в момент, когато споменатите по-горе политически сили за първи път получиха превес над атлантистите, или може би ще станем свидетели на „Фрекзит”?

Всичко това са въпроси и проблеми, на които европейските елити нямат ясни отговори, затова пък политическите им представители с удоволствие се усмихват пред камерите и се радват на внезапно постигнатото единство. Сякаш това, което се случва в страните им въобще не ги засяга или е без значение. Защото целта е поставена и тя е една, единствена – Русия да бъде победена на всяка цена, дори ако за целта се наложи Европа да се самоубие.

Друг парадокс от последната среща на върха на Г-7 също показва достатъчно ясно изключителното и значение. Като гости на форума бяха поканени лидерите на няколко други важни световни и регионални държави, като Индия и Аржентина, както и от Африка. Така се създава впечатление за глобалната ориентация на Г-7, т.е. за нейната активност за благото на целия свят. И вероятно мнозина биха повярвали на това, ако не бяхме станали свидетели на следното. На втория ден на срещата, на фона на идилиличните пейзажи на баварските Алпи, аржентинският президент Алберто Фернандес, поканен като гост, направи шокиращото съобщение, че страната му е изразила желание да се присъедини към групата БРИКС, в която днес влизат Бразилия, Русия, Индия, Китай и ЮАР. Тоест, в същата тази група, която в момента се очертава като основното препятствие пред намеренията на Г-7, за което впрочем откровено заявяват и двете страни. А за да допълним картината, ще напомня, че същия ден Иран потвърди желанието си да стане част от БРИКС.

А ето я и „черешката на тортата”. По време на срещата на Г-7, стана ясно, че въпреки силния американски натиск Индонезия все пак е отправила официална покана към руския президент Владимир Путин да участва в срещата на лидерите на Г-20, чиито председател в момента е Джакарта. Тя ще се проведе през ноември на остров Борнео. Още по-показателен е фактът, че същия ден германският канцлер Олаф Шолц и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заявиха, че подкрепят идеята за изключването на Русия от Г-20. Междувременно обаче, на 30 юни индонезийският президент Джоко Видодо посети Москва и лично разговаря с Путин за да обсъди глобалните проблеми, свързани с продоволствената криза. Индонезия е голям вносител на руско зърно, изкуствени торове и оръжие и западното ембарго очевидно няма да попречи на по-нататъшното сътрудничество между двете държави.

В тази връзка ще припомня, че Индонезия придобива все по-голямо глобално значение. Това е най-голямата мюсюлманска държава с почти 300-милионно население. Страната е член на Г-20, а също най-големия и важен член на влиятелната организация АСЕАН, която свързва политически, икономически и културно държавите от Югоизточна Азия. Същата, чиито лидери американският президент Байдън безуспешно се опита преди няколко месеца да превърне в антикитайски инструмент на срещата във Вашингтон. Но, както признаха дори авторитетните американски медии, тази среща приключи с провал. Макар някои членове на АСЕАН, като Виетнам например, са обезпокоени от политическия възход на Пекин, Китай си остава най-важния им търговски партньр. Той не само предлага на АСЕАН, но вече реализира и на практика многобройни печеливши проекти, които китайците са готови да финансират и занапред. При това Пекин не дава празни обещания и не злоупотребява с добре звучащи идеологически фрази, затова и никоя от страните членки на тази организация не изглежда склонна да се конфронтира открито с могъщия азиатски гигант.

Провалът на последната среща на Г-7 бе коментиран и от авторитетното американско издание Politico, в статия, озаглавена "Поглед от форума: обречената Голяма седморка търпи провал по всички фронтове". В нея, в частност, се посочва, че: "Когато преговорите приключиха, изглеждаше, че най-влиятелните световни лидери се целят погрешно и се провалят по всички фронтове. Те са безсилни да спрат руската война и неконтролируемия скок на цените; не могат да спрат топенето на ледника Цугшпитце в баварските Алпи (в чието подножие се провеждаше срещата им) или да прекратят блокадата на милиони тонове украинска пшеница, което е жизненонеобходимо за изхранването на развиващия се свят... Те се хвалят с необичайната си и безпрецедентна обща цел при решаването на всички тези проблеми, но решенията, които подкрепят, в някои случаи изглеждаха обречени на провал и контрапродуктивни. Така например, те се опитаха на намалят цените на руския газ и петрол, повтаряйки в същото време, че биха искали напълно да се откажат от изкопаемите горива. Те искат да прекратят войната, но не и да воюват в нея. Те искат да прокарват капитализъм, основан на правила, но в същото време поставят под контрол цените на енергията".

БРИКС се разширява и вече заема по-голямата част от света

В момента Китай е председател на групата БРИКС, чиито участници проведоха виртуална среща на най-високо ниво само седмица преди форума на Г-7. В това обединение влизат едва пет държави, но на тях се падат над 40% от населението на планетата и 26% от глобалния БВП. С евентуалното присъединяване на Аржентина и Иран тези показатели ще нараснат още повече, а в Пекин не крият, че биха искали в скоро време да видят в БРИКС и Индонезия и Египет, които вече са готови за това и членството им не поражда разногласия. Не е тайна впрочем, че към БРИКС биха искали да се присъединят и 130-милионното Мексико, а също ОАЕ и Саудитска Арабия, която вече е член на Банката за развитие на БРИКС, инициатор за чието създаване беше Индия.

Наскоро се появиха информации за заинтересоваността на Турция да стане част от тази група. Анкара открито работи за своя самостоятелен геополитически възход, което за пореден път се прояви на последната среща на върха на НАТО, където тя в крайна сметка склони да подкрепи присъединяването на Финландия и Швеция, но едва след като се споразумя с тях да изпълнят всички турски искания. И, за да бъдат избегнати всички съмнения, още на следващия ден Анкара официално поиска от Стокхолм и Хелзинки да и бъдат предадени 70 души, свързани с радикалните кюрдски движения или със забранената в Турция организация FETО. Освен това, на срещата на върха се чуха намеци, че е възможно САЩ все пак да доставят на Турция самолетите F-16, което отказваха да направят, заради "непослушанието" на Анкара, позволила си да закупи руските системи С-400 "Триумф". И то, въпреки че Турция не иска и няма намерение да налага санкции на Русия! Вероятно става дума за откровен пазарлък от страна на Анкара, но тя го прави изключително в свой, собствен интерес, от който не е склонна да отстъпва. Впрочем, кой от големите играчи не се пазари? Не се пазарят само васалите.

Съдържанието на заключителната декларация на БРИКС ясно показва, че светът вече никога няма да бъде същия. Беше взето решение относно необходимостта от създаването на нова международна алтернатива на американския долар. На следващия ден в консултациите на БРИКС+ участваха 15 държави наблюдатели и евентуални бъдещи членове на това обединение, включително Алжир, Етиопия, Египет, Индонезия, Мексико, Малайзия и Тайланд.

В тази връзка ще цитирам влиятелното британско издание "Файненшъл таймс", чиито анализатор Едуард Луис акцентира в статията си "Западът налага карантина на отнвошенията с Русия" върху следното: "Сред най-негативните аспекти на американските твърдения във връзка с Украйна е степента на самозаблудата относно уж съществуващото глобално единство по темата. Опасявам се, че САЩ и Западът тотално игнорират реакцията на останалия свят на руската инвазия. Войната в Украйна повиши необходимостта от формирането на многополюсен свят, който се различава от онзи, който ние си представяме. Голяма част от "не-Запада" се стреми към стратегическа автономия. Войната в Украйна удари по двете на болезнени точки на съвременния свят: цените на продоволствието и на енергоносителите. Радикалното разграничаване на Запада от Русия се сблъсква с ограниченията на геополитическите рамки. Такива държави, като Китай и Индия, помагат за формирането на работещи алтернативни системи и транзитни трасета за руските стоки. Освен това, те блокират опитите за Запада да изключи Русия от глобалната система".

Тук е мястото да посоча, че всъщност именно Западът, където живеят само един от общо осемте милиарда души на планетата, е застрашен да бъде изолиран от останалия свят. Ако в досегашния му глобален подход не настъпят дълбоки и качествени промени, той може, в крайна сметка, да започне да се "самоизяжда". Впрочем, струва ми се, че това вече се случва и първата жертва на този своеобразен канибализъм е Европа.

Форумът на войната

Що се отнася до споменатата по-горе историческа среща на върха на НАТО в Мадрид, всичко повече или по-малко важно за нея вече бе казано. Ще отбележа само, че в крайна сметка НАТО, де факто, обяви война на Русия, определяйки я като най-голямата пряка заплаха през следващите десет години, и заяви, че ще разшири военната си инфраструктура в близост до руските граници. Това е в пълен разрез с руските искания за предоставяне на гаранции за сигурност, обявени в края на 2021. Освен това, НАТО, за първи път в историята си, спомена в своята заключителна стратегическа концепция и Китай, поставяйки го малко след Русия в списъка на най-големите заплахи. Той беше квалифициран като "системен" или стратегически съперник, тъй като алиансът ясно осъзнава мощта и ролята на Китай в света и разчита по този начин да "умилостиви" Пекин, т.е. да си остави пространство за по-нататъшен диалог. Само че китайските лидери не са идиоти и напълно осъзнават, накъде вървят нещата - т.е. че Китай, рано или късно, ще последва съдбата на Русия.

В Мадрид, европейските лидери буквално се надпреварваха, кой  по-силно да изрази увереността си в поражението на Русия в Украйна и необходимостта на Киев да бъде оказана максимално възможната финансова и политическа помощ. Всички те твърдяха, че са готови на всичко за постигането на победа на бойното поле. В този дух бяха изказванията на белгийския премиер Александър Кро, на френския президент Макрон, на вече бившия британски премиер Джонсън и на шефа на британската дипломация Лиз Трас. Макар че само няколко седмици преди това, повечето от тях говореха съвсем различни неща. Изключение са само британските представители, чиито позиции по темата са неизменни.

Ще припомня, че сравнително доскоро реториката на лидерите на ключовите държави от ЕС звучеше доста по-различно. Разбирайки добре, накъде тласка Европа продължаването и ескалацията на украинския конфликт, и Макрон, и Шолц, макар и да са твърди привърженици на антируските санкции, все пак се обявяваха за започването на диалог между Москва и Киев и за дипломатическо разрешаване на конфликта. Нещо повече, те откровено твърдяха и, че Западът следва да се съобрази с реалността, т.е. с необходимостта от определени териториални отстъпки, с които вероятно ще трябва да се съгласят в Киев в името на мира. За това, че не ставаше дума само за "благи пожелания" от страна на въпросните политици, говори и последвалото заявление на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на посещението му във Финландия през юни. На пресконференция в Хелзинки той заяви, че "вероятно ще ни се наложи да дадем някои украински територии на Русия", но затова пък "ще можем да изградим една свободна и демократична Украйна". На свой ред, в навечерието на срещата на върха на Г-7, американският държавен секретар Антъни Блинкен твърдеше, че САЩ ще подкрепят всяко дипломатическо решение на Москва и Киев, което може да доведе до прекратяване на конфликта.

След това обаче, вероятно се намеси прословутата американска "дълбока държава" и всичко тръгна точно в обратната посока. Ето няколко заявления, които го потвърждават.

На 13 юни бившият командващ на съюзните въоръжени сили на НАТО в Европа Уесли Кларк заяви: "Мисля, че е дошло времето НАТО да осъзнае, за какво беше създадена, в противен случай пактът просто следва да бъде разпуснат. Идеята, която отстоява в момента генералният секретар Йенс Столтенберг и която намира подкрепа сред останалите членове на алианса - че НАТО не бива да се намесва активно, ако не бъде подложена на пряка атака - е останала някъде в 90-те години на миналия век. Дойде време да си вземем поука. НАТО следва да се намесва. И нека го признаем официално и да наредим на руснаците да прекратят войната. Те няма как да бъдат спрени без пряката намеса на НАТО. Какви ще бъдат условията, колко територии ще бъдат предадени - за това може да се говори, за това обичат да говорят дипломатите. Най-важното обаче е смелостта на националните лидери".

Полското ръководство например, е готово да приеме това предивикателство. Така, на 15 юни, водачът на управляващата партия "Право и справедливост" Ярослав Качински заяви следното пред Gazeta Polska: "Евентуално поражение на Запада, и най-вече на Америка, в Украйна би било по-голямо и страшно, отколкото това във Виетнам, да не говоря за Афганистан. За съжаление, нашето желание да избегнем войната ни прави много по-слаби в този конфликт с Русия, която не зачита никакви ценности. Що се отнася до технологиите, ресурсите, оборудването и подготовката на войските, ние превъзхождаме руснаците. Това, което не ни достига обаче, е решимостта да постигнем победа".

Реквиемът на Путин за еднополюсния свят

Ето как стигнахме до сегашнана ситуация, която е много близо до онова, което казва Освалд Шпенглер за Европа и което цитирах в началото на настоящата статия. Истината обаче е, че положението е много по-лошо и сложно, тъй като в играта е не само Европа, но и целият свят. Срещата на върха на Г-7 и особено тази на НАТО в Мадрид потвърдиха, че светът се е променил необратимо. Бих каза дори, че действията на Путин представляват своеобразен реквием за еднополюсния свят, но основите му бяха поставени много по-рано благодарение на съвършено други сили, нямащи нищо общо с руския президент. Именно заради тях и тяхната алчност днешният свят е разделен толкова дълбоко и би било добре, ако нещата се ограничат само до това разделение. Новият многополюсен свят вероятно ще изглежда по-следния начин.

Ще се формира обединен западен свят, доминиран от неговите англоа-американски представители. Останалите му, повече или по-малко покорни, членове ще бъдат определяни като "съюзници" или "партньори", най-вече за да бъде прикрита неприятната за тях истина, че всъщност им е отредена ролята на сателити.

Останалият свят вероятно ще бъде воден от групата БРИКС, която не разполага с ясно определена организация и йерархична структура, като Г-7 или НАТО. Затова пък БРИКС разчита на мощна обща идеологическа основа, формирала се, включително въз основа на негативния опит от колониалното минало на някои от страните членки. Техният общ принцип е "Не сме против Америка, но искаме да покажем, че можем да минем и без нея". БРИКС представлява своеобразно продължение на рухналия глобализъм по американски модел, но е формирана на съвсем друга основа. Тя изключва наличието на формален лидер и предполага провеждането на изгодна на всички политика в сферата на икономиката и сигурността.

Тези групи могат да се превърнат в двата нови полюса на съвременния свят, между които ще могат да избират останалите играчи на международната сцена.

Дали някой от тези полюси би могъл в крайна сметка да наделее на другия? Лично аз не бих могъл да дам отговор на този въпрос и подозирам, че това се отнася и за останалите. Единственото, което знам е, че светът не се движи в правилната посока и, че към пропастта го тласкат буквално няколко "горещи глави" (максимум няколко хиляди, ако не и по-малко). При това го правят изключително в името на собствените си крайно егоистични интереси, без да мислят за останалите. А най-малко мислят за онези, които - заради своето високомерие и безбожие - дори не смятат за хора.

* Авторът е главен редактор на хърватското специализирано издание Geopolitika.news