08
Сря, Фев
16 Нови статии

БРИКС+ и перспективата за сближаване на интеграционните формати по оста Север-Юг

брой 6 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

На провелата се в края на юни 2022 в Пекин ХІV среща на държавите от групата БРИКС бяха очертани както постиженията, така и плановете и за бъдещето.

Както е известно, БРИКС представлява своеобразен клуб на незападни държави с развиваща се икономика, включващ Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, като всеки от участници в в него упражнява сериозно влияние на глобалните пазари.

Китай например, вече е световен лидер по своя БВП. Страната е най-големия износител на стоки и притежава най-големия валутен резерв на планетата. Индия е на трето място по БВП и разполага с евтини интелектуални и гигански човешки ресурси. Русия пък е най-голямата по площ държава в света, на чиято територия са концентрирани големи запаси от полезни изкопаеми. На свой ред, Бразилия притежава огромен селскостопански потенциал, а ЮАР е богата на природни ресурси.

БРИКС се смята за най-голямата и влиятелна международна структура, способна да окаже ефективно противодействие на "колективния Запад". При това в последно време се очерта тенденция към разширяването на групата, което ще и позволи значително да укрепи позициите си на международната сцена.

Появата на БРИКС+

През май 2022 по време на видеоконференция на външните министри на държавите от БРИКС, шефът на китайската дипломация Ван И предложи да стартира процес по разширяването на групата. Новите предизвикателства в международните отношения очевидно изисква обединяването на по-голям брой държави, за да "бъде вдъхнат нов живот" в сътрудничеството. Според външния министър на Китай, разширяването на групата ще доведе да нарастване на нейното влияние и ще допринесе за поддържането на мира в света.

Инициативата на Ван И получи моментално одобрение в Аржентина, чиито външен министър Сантяго Кафиеро заяви, че за страната му е изключително важно да си взаимодейства максимално тясно с БРИКС.

Впрочем, останалите участници в групата също подкрепят разширяването и, но в същото време посочват, че за целта "следва да бъдат уточнени съответните ръководни принципи, стандарти и процедури". Ще припомня, че и преди бяха предприемани опити за разширяване състава на обединението. Още през 2017 например, в него можеха да влязат Египет, Гвинея, Мексико, Таджикистан и Тайланд, чиито представители присъстваха на всяка среща на БРИКС. Тогава обаче, против това се обяви Индия, която вероятно се опасяваше, че новите участници в групата ще подкрепят Китай.

Смята се, че в перспектива към БРИКС биха могли да се присъединят Аржентина, Саудитска Арабия, Египет, ОАЕ, Индонезия, Казахстан, Нигерия, Сенегал и Тайланд, чиито представители участваха и в консултациите на БРИКС+, провели се след срещата на върха на държавите от групата в Пекин. Показателно е, че желание за присъединяване към нея декларират също Турция, Мексико и Иран. Всички тези страни, като изключим Сенегал (макар че в момента тази страна е председател на Африканския съюз) са сериозни играчи на световния пазар.

Както е известно, на заседанието на формата БРИКС+  президентът на Аржентина Алберто Фернандес изрази стремежа на страната си да бъде приета за пълноправен член на организацията. Малко по-късно, говорителят на иранското Външно министерство Саид Хатибзаде съобщи, че Исляямската република е подала официална заявка за членство в групата, подчертавайки, че макар на участниците в БРИКС се падат 30% от световния БВП, а в тях живеят 40% от населението на планетата, те не са ограничени от някакви твърди рамки, а се базират на „един много творчески механизъм”.

Впрочем, както заяви, президентът на международния форум на БРИКС Пурнима Ананд, желание за присъединяване към групата са изразили също Саудитска Арабия, Египет и Турция, като възможността за това е била обсъдена на ХIV среща на върха на БРИКС. В тази връзка, названието на группата вероятно ще се промени още през 2023.

По-вероятно е обаче, разширяването на БРИКС да се осъществи с присъединяването на държави от Г-20, тъй като всички нейни членове са част от този формат. Тоест, най-голям интерес за „петорката” представляват Аржентина, Индонезия, Саудитска Арабия, Турция и Мексико. Впрочем, привлекателни за БРИКС изглеждат също Египет, ОАЕ, Иран и Нигерия, а от важно значение за успешната по-нататъшна работа на групата са и редица регионални обединения и най-вече АСЕАН и Африканският съюз.

Това означава, че ако реализира успешно стратегията си за разширяване, БРИКС може да се превърне алианс от 15-20 държави, като всяка от тях ще разполага със сериозно вляние на своите континенти и в съответните регионални организации. Трите най-големи латиноамерикански, двете ключови африкански, трите най-важни арабски страни, плюс две влиятелни мюсюлмански  държави и Турция – всичко това, събрано на едно място, би превърнало първоначално азиатскоцентричното (заради участието на Китай, Индия и Русия) обединение в глобално. Формирането на подобен алианс на ключовите държави от незападния свят несъмнено би могло да стане основа на нов световен ред.

Според експертите, на сегашния етап, най-вероятно изглежда присъединяването на Египет или Индонезия към БРИКС. Причината е, че тези държави разполагат със сериозен потенциал в сферата на противодействието на трансграничните заплахи за сигурността и биха могли да „добавят” нови теми и идеи в дневния ред на групата. Впрочем, не бива да се изключва и присъединяването на Иран и Турция, тъй като и двете активно развиват високотехнологичните сектори на икономиката си.

Новата банка за развитие на БРИКС

В тази връза би било полезно да анализираме приноса, който предполагаемите нови членове на БРИКС биха могли да дадат за реализация на вече съществуващите инициативи на групата. Сред най-впечатляващите и постижения е Новата банка за развитие (НБР). Както е известно, НБР се ориентира към фиинансиране на инфраструктурни проекти и проекти за устойчиво развитие в страните от БРИКС и развиващите се държави. Банката функционира от 2016 насам и демонстрира добри резултати. В края на 2021, в портфейла на НБР имаше общо 80 одобрени проекти на обща стойност 29,5 млрд. долара.

Показателно е, че освен страните членки на БРИКС, от 2021 в НБР участват и ОАЕ, Уругвай, Бангладеш и Египет. Това дава основание да се предположи, че именно те могат да се окажат с приоритет в хода на процеса на избора на новите участици в групата. Това обаче не означава, че именно тези страни ще са първите в списъка за разширяване.

Увеличаването на броя на участниците в БРИКС ще позволи да се разшири и финансовата основа на НБР, както и да бъдат разработени нови перспективни проекти. От тази гледна точка, най-логично изглежда присъединването на Мексико, тъй като – в сравнение с останалите кандидати – тази страна има най-развитата икономика.

В съвременния свят, НБР представлява специфичнно и много важно финансово обединение, тъй като взаимодействието между държавите в този сектор ще им позволи да постигнат независимост от долара и еврото. Тоест, колкото повече страни станат част от БРИКС, толкова по-влиятелно ще стане „финансовото крило” на тази група. Както заяви в тази връзка венецуелският президент Николас Мадуро, държавите от БРИКС изграждат качествено нова финансова система, която ще се превърне в ключов елемент на бъдещия многополюсен свят. Според него, групата се ориентира към нов модел на банкова активност, която няма да бъде използвана като политически инструмент.

„Дневен ред 2030”

Основният елемент на сегашната политика на БРИКС е програмата „Дневен ред 2030”. Въпреки че този проект не е свързан само с групата, той е от голямо значение за нея. Проектът цели постигането на устойчиво развитие, изкореняване на бедността, гарантиране екологичната защита на планетата, повишаване качеството на живот и подобряване на перспективите пред населението на света.

Успешната му реализация обаче беше съществено повлияна от пандемията от Covid-19. Според говорителите на БРИКС, тя е обърнала „дългогодишния прогрес в решаването на проблемите с бедността и глада, в сферите на здравеопазването, образованието, климатичните промени, гарантирането на достъп до чиста вода и защитата на околната среда". На срещата на върха на БРИКС, провела се през 2021 в Индия, участниците призоваха международната общност да съдейства всячески за реализацията на този дневен ред. В същото време те потвърдиха твърдата си ангажираност с осъществяването на проекта по три основни направления: икономическо, социално и екологично.

Присъединяването на нови влиятелни държави към БРИКС ще позволи да бъде усилено влиянието на групата при реализацията на проекта „Дневен ред 2030”. Нещо повече, тя ще разполага с повече възможности за осъществяване на тази стратегия. По този начин БРИКС ще може да демонстрира възможностите си на световната сцена и да се превърне в най-важното звено в процеса на реализация на стратегията за развитие.

Евентуалното разширяване на БРИКС с нови ключови играчи поставя под въпрос сегашната глобална доминация на Запада. Интеграцията на нови участници ще позволи на групата да реализира множество нови проекти и да укрепи финансовата си независимост. Както е известно, сред най-привлекателните и черти е липсата на ясен лидер. По този начин БРИКС получава възможността да лансира обща балансирана визия за глобалните проблеми, което е изключително важно в съвременния свят.

На практика, процесите на разширяване на БРИКС са част от процесите на фрагментация на сегашния световен ред, в чиито ход се зараждат структурите на алтернативен глобален модел. Разбира се, поне за момента, ролята на БРИКС не бива да се преувеличава, тъй като за да може да играе по-съществена роля на световната сцена групата ще трябва да изпълни с реално съдържание много от прокламираните засега само на думи намерения за трансформиране на световния ред. В момента тя прилича по-скоро на политико-икономически "клуб по интереси", чиято актуалност нараства по ред обективни причини - все повече държави, търсят нови опорни точки, които да не са свързани с "колективния Запад". Тоест, свидетели сме на своеобразното разцепление на Г-20 на отделни блокове, като освен Г-7, в нейните рамки през 2023 може да възникне алианс Г-10 (при положение, че всички кандидати за членство в БРИКС го получат дотогава).

Факторите за възхода на БРИКС и проблемите пред групата

Диалектиката на развитието на всяко обединение изисква то да премине през периоди на растеж, разширяване на дневния му ред и преобладаване на центростремителните сили, но също и през периоди на кризи, изискващи ревизия на неговите цели и задачи и синхронизиране на визиите на страните участници. В момента групата БРИКС, която съществува вече почти десет години, се сблъсква с подобна криза.

От една страна, за тази криза има съвсем конкретни причини: началото на икономически спад в три от петте страни участници - Русия, Бразилия и ЮАР, изостряне на противоречията между Китай и Индия или Китай и Бразилия. Определена роля изигра и натрупалото се неудовлетворение от реалните резултати от десетгодишното съществуване на групата: много инициативи, включително желанието за укрепване ролята на развиващите се държави и реформирането на институциите на глобално управление, си останаха в сферата на добрите намерения.

Сред най-показателните примери в това отношение беше еволюцията в подходите на Бразилия към БРИКС. Бившите президенти на тази страна Лула да Силва и наследничката му Дилма Русеф участваха в създаването на групата, ясно осъзнавайки, че тя работи за постигане на основната стратегическа цел на бразилската външна политика - лидерството на страната в Глобалния Юг. В тази връзка си струва да припомня думите на бившия бразилски външен министър (2003-2010) Селсу Аморим, казани още в самото начало на формирането на БРИКС: "Страните членки на БРИКС биха могли да станат своеобразен мост между индустриално развитите и развиващите се страни в името на гарантирането на устойчиво развитие и провеждане на по-балансирана международна икономическа политика. Следва да съдействаме за изграждане на по-демократичен световен ред, като гарантираме максимално активното участие на развиващите се държави в дейността на органите, отговорни за вземане на решенията". От тези думи следва, че - както непрекъснато повтарят и страните участници в БРИКС - обединението не е насочено против когото и да било и не цели да замени сътрудничеството с развитите държави, а по-скоро ще позволи това сътрудничество да се осъществява от по-равнопоставени позиции. Ще припомня, че активността на Бразилия в рамките на БРИКС се допълваше органично от изграждането на бирегионални и двустранни формати с развивашия се свят, в които страната доминираше (форумът "Африка - Южна Америка" или форумът "Азия - Латинска Америка").

В средата на 2010-те години обаче, Бразилия се сблъска със сериозни политически и икономически кризи, което, наред с началото на забавянето на икономическия растеж в Русия и ЮАР, нямаше как да не повлияе и върху динамиката на БРИКС, като цяло. Мнозина икономисти смятаха, че основното предизвикателство пред бразилската икономика през този период е ниското равнище на факторната производителност и то може да бъде преодоляно чрез сериозната модернизация на икономиката, включително привличайки технологични преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Новите елити, дошли на власт в страната през 2018 (правителството на Жаир Болсонаро), виждаха решението на тази задача не толкова в активизирането на технологичното и инвестиционно сътрудничество по линията Юг-Юг, колкото в алиансите с развитите държави (т.е. по схемата  на взаимодействие Север-Юг). В тази връзка, новото бразилско ръководство донякъде подценяваше значението на създадените в рамките на БРИКС механизми и инструменти (Новата банка за развитие или платформите за технологично сътрудничество, включително STI BRICKS - рамковата програма на групата в сферата на науката, технологиите и иновациите). Или, по-скоро, ползата от тях не беше достатъчна за да осигури реален технологичен скок на "тропическия гигант".

Ето защо, поемайки председателството на БРИКС през 2019, Бразилия възприе именно онзи подход, който наистина беше необходим на групата за да продължи развитието си. След прекалено екстензивното разширяване на инициативите през предходните години, включващи проекти от всички възможни сфери, БРИКС трябваше да се концентрира върху наистина важните, компромисни приоритети. Именно това обяснява и лансираните от Бразилия по време на нейното председателство доста "по-скромни" приоритети. В същото време обаче,  разработването им се осъществяваше по възможно най-добрия начин.

Днес БРИКС следва да премине от периода на "концентрация" към нова експансия и растеж. Проблемът е, че засега групата не демонстрира реален потенциал за това, илюстрация за което беше фактическият и провал в борбата с пандемията от Covid-19. Но най-сериозното сътресение и изпитание за БРИКС стана войната в Украйна. Факт е, че нито една страна от БРИКС не подкрепи западните санкции против Русия, но, поне засега, това не означава, че те са готови да активизират сътрудничеството с Москва заради очевидните заплахи (най-вече от налагането на вторични санкции) от страна на САЩ и ЕС.

Независимо от това, ако се опитаме поне малко да се абстрахираме от украинската криза, можем да очертаем няколко сценария за развитието на БРИКС, които разбира се не са изчерпателни и биха могли да се комбинират.

Първият сценарий е рестартирането на обединението чрез неговото екстензивно разрастване, т.е. с присъединяването на нови страни членки, което би означавало превръщането му в своеобразен аналог на Г-20, но за развиващите се държави. Тази идея беше лансирана още през първите години след създаването на БРИК (която след това стана БРИКС). При това, на първо място, се обсъждаха варианти за включване в групата на някоя голяма ислямска държава, което би я превърнало в условен "алианс на цивилизациите". Както вече споменах, интерес към участието в БРИКС демонстрира Египет, а през 2021 (при това не за първи път) бе лансирана кандидатурата на Аржентина. Напоследък пък, все по-често се говори за формат БРИКС+, т.е. връща се идеята за "интеграция на интеграциите". Последният вариант обаче се сблъсква с някои негативни тенденции като ръста на центробежните тенденции в Латинска Америка и Карибите (CELAC и Mercosur), както и в рамките на Евразийския икономически съюз (ЕАИС). Проблемът е, че при реализацията на сценария с включването на нови държави в групата отново възниква, и то с пълна сила, въпросът за стратегическите цели на БРИКС, неговите задачи и идеали, както и, дали е способен да допринесе реално за развитието на страните участници. На фона на все по-острото противопоставяне между Русия и Запада, още по-актуален става и въпросът за позиционирането на групата като алтернатива на колективния Запад или пък като своеобразен мост за по-ефективно взоимодействие с развитите държави. В тази връзка е очевидно, че досегашните твърдения на руското и китайското ръководства за "абсолютна конструктивност" в отношенията с всички външни сили следва да бъдат ревизирани, ако Москва и Пекин възнамеряват да прокарват активно в рамките на БРИКС идеята за заобикаляне на санкциите и създаване на алтернативни на западните финансови, логистични и други механизми.

Вторият сценарий е свързан с усилване на доминиращата роля на Китай, нарастване на зависимостта на останалите страни от него и превръщането на БРИКС в своеобразна "взаимоспомагателна каса", в която китайците - с помощта на Новата банка за развитие (НБР) и други инструменти - ще подкрепят страните партньори, но в същото време ще прокарват собствения си дневен ред и интереси. Между другото, този сценарий вече започва да се реализира. Не е тайна, че именно възможността за достъп до допълнителните ресурси на Новата банка за развитие привлича най-много онези държави, които демонстрират желание да станат част от  БРИКС. Очевидно препятствие пред подобно развитие обаче, може да стане позицията на Индия, която не е заинтересована от усилването на ролята на своя стратегически конкурент в рамките на групата. Още повече, че през последните години (с изключение на 2020) индийската икономика демонстрира по-високи темпове на нарастване на БВП, в сравнение с Китай, като според МВФ тази тенденция ще се запази до 2026, а вероятно и след това

Третият сценарий залага на внимателното търсене на баланс при запазване на сегашната конфигурация на състава, целите и задачите на БРИКС. За целта Китай, Индия и Бразилия ще трябва да ревизират подходите си към двустранните отношения, изглаждайки противоречията си. Групата следва да анализира допуснатите по време и след пандемията  грешки и да се опита да даде общ отговор на очертаващите се изключително сериозни предизвикателства, включително породените от войната в Украйна - ескалацията на световната продоволствена и глобалната икономическа кризи, за което предупреждават от МВФ и Световната банка. Държавите от БРИКС несъмнено разполагат с ресурси за предприемане на ефективни действия в тази посока, тъй като в групата влизат водещите световни производители на продоволствие (с изключение на ЮАР). Налице са и определен брой подходящи инициативи от предишните години, включително в рамките на Плана за действие в периода 2021-2024 по отношение на селскостопанството сътрудничество. Подобно предпазливо и умно актуализиране на дневния ред на БРИКС, особено по отношение на реакцията при остри кризи обаче, може да стане факт само при липсата на претенции за политическо единство, още повече, че постигането му изглежда все по-трудно.

Изключително актуален в съвременните условия изглежда проектът за създаване на обща платежна система BRICS Pay. Разбира се, най-заинтересовани от ускоряване на работата по реализацията му (която се планираше за 2015) са в Москва. Русия вече реализира проект за преминаване към разчети в национални валути с Индия и Китай и дори стартира, съвместно с Пекин, алтернативна на SWIFT платежна система. Ще припомня също, че Бразилия и Русия се опитаха да преминат в двустранната си търговия към разчети в рубли и реали, но нестабилните курсове на двете валути през втората половина на 2010-те години, забави прокарването на този проект.

В сегашните условия обаче, когато заради западните санкции Бразилия не може да купува изключително необходимите за нейния аграрен сектор руски торове, повишаването на независимостта на двустранното финансово взаимодействие се превръща в жизненоважна задача.

Въпросът за адаптирането на БРИКС към новите реалности зависи от това, дали сегашната криза е свързана с радикалната трансформация на световния ред, или е предизвикателство за системата, но не и заплаха за досегашния вектор на развитието и. Реакциите в рамките на първия или втория сценарии очевидно следва да бъдат различни макар да е очевидно, че те трудно могат да бъдат прогнозирани, тъй като контурите на новата глобална реалност все още не са достатъчно ясни.

Шансовете за координация на интеграционните проекти по оста Север-Юг

В момента глобалната икономика е навлязла в период на активно формиране на различни интеграционни платформи, някои от които имат трансконтинентални мащаби и се превръщат в основния генератор за отваряне на глобалните пазари. Но въпреки позитивните ефекти от формирането на тези платформи за отворения характер на световната икономика, сред последиците от този процес е и нарастването на конкуренцията и поляризацията на въпросните интеграционни блокове по оста Север-Юг. През настоящата 2022 подобно противопоставяне се очертава например между групите БРИКС и Г-7, които са водещите блокове на Глобалния Юг и Глобалния Север. В тази ситуация е изключително важно още в началните етапи от формирането на все по-мащабните интеграционни блокове да бъдат създадени подходящи механизми за установяване на взаимодействие и сътрудничество между интеграционните платформи на развитите и на развиващите се страни.

Ескалиращата конкуренция между Севера и Юга

За развитите държави координирането на активността на интеграционните платформи на Глобалния Север и Глобалния Юг не опира толкова до оказването на подкрепа на развиващия се свят, колкото до поддържане и ускоряване на темповете на собствения им икономически растеж в конкуренцията с Глобалния Юг. Това е свързано с факта, че - в рамките на своето "догонващо развитие" -  развиващите се държави демонстрират по-бърз растеж, отколкото развитите. Именно в развиващите се страни се концентрира основният потенциал за икономически растеж на световната икономика. Нещо повече, именно развиващите са страни разполагат с най-голям капацитет за намаляване на тарифните ограничения в рамките на създаването на нови интеграционни платформи. В тези условия нараства конкуренцията за формиране на такива платформи в най-динамичните региони на развиващия се свят, пример за което е и все по-острата конкуренция между САЩ и Китай в Азиатско-Тихоокеанския регион.

Острият характер на съперничеството между Пекин и Вашингтон проличава особено ясно в отношенията им с държавите от АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия). Този регионален блок е сред най-динамично развиващите се не само от гледна точка на икономическия растеж, но и на изграждането на разклонена мрежа от икономически алианси в световната икономика. Освен това, АСЕАН е ключов център на иновации и нови интеграционни направления (до голяма степен, благодарение на постигнатите икономически споразумения в сферата на цифровата икономика, където признат лидер е Сингапур). При положение, че държавите от АСЕАН все по-активно се ангажират в процесите на икономическо сътрудничество както с развитите (взаимодействието между АСЕАН и ЕС), така и с развиващите се икономики (участието на Камбоджа, като представител на АСЕАН, в срещата на върха БРИКС+ през 2022), тази интеграционна платформа може да се превърне в ключов фактор за координиране на интеграционните проекти на Севера и Юга.

В същото време следва да отбележа, че острият характер на конкуренцияте между Севера и Юга може да изисква определена последователност в стратегията на развиващите се държави за формиране на интеграционни платформи. Трябва да признаем обаче, че в сравнение с развитите държави, в развиващия се свят все още е налице сериозна фрагментация на интеграционните процеси. Най-големи "интеграционни празнини" съществуват в Евразия, където цяла група държави остават извън обхвата на ключовите регионални интеграционни блокове или международни организации като Световната търговска организация (СТО), например. В тези условия в първостепенна задача за развиващите се стрени през следващите години би следвало да се превърне изграждането на обща платформа за взаимодействие в пространството на Глобалния Юг. Важна стъпка в тази посока беше провелата се през май среща на външните министри от БРИКС+ (освен петимата членове на групата, форматът включва и кандидатите за членство Аржентина, Египет, Индонезия, Казахстан, Нигерия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Сенегал и Тайланд) в рамките на китайското председателство на БРИКС. В нея участваха представители на най-големите регионални блокове в развиващия се свят, което създава предпоставки за по-нататъшни стъпки към формиране на широка платформа за сътрудничество.

Създаването на обща интеграционна латформа на държавите от Глобалния Юг би повишило значително възможностите на развиващите се страни да постигнат по-активно и равноправно взаимодействие с развитите държави. Колкото по-влиятелен е търговският алианс между развиващите се страни, толкова повече биха изгубили развитите от налаганите от тях ограничения по отношение на Глобалния Юг. Ако развиващите се страни не постигнат значим напредък в усилията за създаване на такава обща платформа, развитите държави ще предпочетат по-скоро да си взаимодействат с отделни региони и блокове на развиващия се свят. От гледната точка на развиващите се страни, като приоритет в последователността на формирането на алианси на световната сцена следва да се приеме създаването на собствени платформи и последващото им взаимодействие с интеграционните проекти на развитите държави.

Освен спазването на определена последователност при изграждане на собствените си икономически алианси, развиващите се страни биха могли съществено да повишат степента на откритост на своите регионални обединения както за друтите развиващи се страни, така и за интеграционните блокове на развитите икономики. При това отварянето с цел постигане на взаимна координация и сближаване следва да стане факт не само по отношение на платформите на Глобалния Юг, но и на интеграционните обединения на развитите държави от Севера. Засега обаче не се наблюдава подобна координация. Обратното, налице е нарастване на поляризацията и конкуренцията между формиращите се интеграционни платформи. Така например, платформата на ЕС Global Gateway (Глобален портал) или пък тази на Г-7 Build Back Better World - B3W (Да построим отново по-добър свят) откровено се позиционират като конкуренти на китайския суперпроект "Един пояс, един път" (ЕПЕП). В рамките на срещата на върха на Г-7, провела се през 2022 в Германия , развитите държави обявиха, че ще отпуснат до 600 млрд. долара за реализацията на инфраструктурни проекти в развиващите се страни. Тези средства обаче значително отстъпват на вече осъщественото от Китай финансиране в рамките на ЕПЕП и поне засега не включват механизми за координиране със съответните инициативи на Глобалния Юг.

Новите формати: "регионалната Г-20" и БРИКС++

На фона на нарастващата конкуренция в глобалната икономика по отношение създаването на интеграционни платформи, следва да отбележа и появата на такива интеграционни платформи, които включват представители както на развиващите се така и на развитите държави. Подобни формати биха могли да изиграят ролята на своеобразни мостове за координиране и свързване на платформите на Севера и Юга. Това се отнася най-вече за такива мащабни интеграционни обединения като Регионалното всеобхватното икономическо партньорство (RCEP), както и за форуми като Г-20 например. Но, за да могат те да изиграят ключова роля за сближаването на интеграционните платформи на Севера и Юга, очевидно са необходими допълнителни инклузивни механизми. За RCEP например, такива могат да се окажат изискванията, касаещи присъединяването на нови държави и взаимодействието с другите регионални обединения.

Що се отнася до Г-20, по-голяма инклузивност може да бъде постигната чрез създаването на платформи за взаимодействие между регионалните групировки, чиито членове са участниците в Г-20. Подобен формат беше предложен през 2018 от Международния клуб Валдай под абревиатурата R-20 (т.е. Регионална група на двайсетте). Създаването на платформа за взаимодействие между регионалните блокове би позволило съществено да се разшири сътрудничеството между големите играчи в глобалната икономика и другите икономики, които са по-малки и са регионални партньори на най-големите държави. Нещо повече, разширяването на формата за взаимодействие в рамките на Г-20 към регионалните партньори на групата би позволило преодоляването на един от ключовите и проблеми и ограничения, а именно - дефицитът на представителност и легитимност в представянето на всички участници в глобалната икономика. Важно е също, че форматът R-20 би позволил по-ефективното координиране на антикризисните мерки на глобално и регионално равнище, освен това ще представлява по-пълноценна площадка за взаимодействие между регионалните проекти на Севера и Юга.

От друга страна, платформата БРИКС+, която се опитват да създадат страните от Глобалния Юг, не предвижда механизми за взаимодействие и сближаване с развитите държави. Вариантът за развитие на формата БРИКС+ в посока попълване редовете на ядрото на групата само с развиващи се държави от Г-20 няма да даде необходимия импулс за развитието на въпросния формат към необходимата инклузивност и няма да способства за значително сближаване и координация на платформите на Севера и Юга. Освен това, сценарият за развитие на БРИКС+, свързан с Г-20, би могъл да отслаби концентрацията на развиващите се страни върху собствения им дневен ред и създаване на собствени интеграционни платформи. Всъщност, и самата платформа на Г-20, въпреки несъмнените и постижения в прокарването на глобалния дневен ред, все още е далеч от необходимата инклузивност и ефективност по отношение на координацията на антикризисните мерки между най-големите играчи в глобалната икономика.

По-перспективно в тази връзка изглежда създаването на отделен формат за взаимодействие между развитите и развиващите се страни в рамките на т.нар. БРИКС++. Подобен разширен формат би могъл да включва както взаимодействието между отделни развити държави с платформата БРИКС+, така и някои регионални групировки на развитите държави, включително ЕС или Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ). В обхвата на платформата БРИКС++ биха могли да се окажат и такива съвместни блокове и форуми на Севера и Юга като RCEP, например. Освен това, наред с регионалните интеграционни блокове, в рамките на БРИКС++ може да бъде включено и взаимодействието между Севера и Юга в регионалните и глобални институции за развитие. В резултат БРИКС++ може да придобие глобални мащаби чрез сближаването на проектите на развитите и развиващите си държави и да се превърне в платформа за реализацията на нов етап от глобализацията на световната икономика. Тази платформа би могла да се окаже важно допълнение към глобалните институции, като МВФ и Световната банка, както и към глобални форуми, като Г-20, където ключова роля засега играят развитите държави.

Стратегическата роля на Индия и Африка

Важна роля за развитието на връзките между Севера и Юга, както и за еволюцията на формата БРИКС+ към по-голяма откритост и инклузивност биха могли да изиграят Индия и Африка (Африканският съюз). Като представител на развиващия се свят в такива проекти, като формиращата се система за икономическо сътрудничество на държавите от Индо-Тихоокеанския регион, Индия може да се превърне в ключов фактор за сближаването на интеграционните платформи на Севера и Юга. Впрочем, тя би могла да помогне много и за развитието на диалога в сферата на сигурността между участниците в БРИКС и развитите държави членки на QUAD.

Що се отнася до БРИКС+, за Индия този формат може да се окаже възможност за прокарване на собствените и интеграционни платформи и проекти, включително тези за транспортните коридори Север-Юг, допълващи китайските инициативи по оста Запад-Изток. Освен това, интеграционната платформа БРИКС+ може да бъде използвана от Делхи като инструмент за влияние върху посоката на по-нататъшното развитие на връзките между членовете на "ядрото" на БРИКС (включително тези на Китай) с останалите държави от Глобалния Юг. Ако не участва активно във формирането на сценария за развитие на БРИКС+, Индия рискува да се лиши от важен иструмент за реализация на собствените си национални интереси в хода на изграждането на общите интеграционни платформи на Глобалния Юг. В тези условия за нея е важно, вместо да подценява или пренебрегва формата БРИКС+, да формулира собствена концепция и визия за развитието му.

Освен това Индия бе могла да придаде по-практичен икономически характер на взаимодействието в рамките на БРИКС+, стимулирайки развитието на сътрудничеството между Новата банка за развитие на БРИКС и другите регионални организации за развитие (НБР+), като това се отнася и за разширяването на мандата и укрепване ролята на Пула от условни валутни резерви на БРИКС (CRA+). Сериозни възможности за Индия би могъл да предостави и форматът БРИКС++, в чиито рамки Делхи може да използва натрупания си политически капитал в отношенията с водещите развити държави за сближаване и координиране на ключовите им проекти (B3W и Global Gateway) с тези на Глобалния Юг.

Впрочем, не по-малко важна роля за развитието на БРИКС+, както и за сближаване на интеграционните платформи на Севера и Юга, може да изиграе Африка. Измежду всички панконтинентални блокове в развиващия се свят, именно Африка бе първата създала общоконтинентална зона за свободна търговия - интеграционна платформа, способна да изиграе ключова роля в рамките на процеса на "интеграция на интеграциите" с развиващите се страни от Азия и Латинска Америка. В основа за формирането на обща интеграционна платформа за Глобалния Юг може да се превърне сближаването между такива интеграционни проекти като Африканския съюз (Африка), Общността на държавите от Карибския басейн и Латинска Америка (CELAC), а също разширения формат на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС+). В това отношение, Африка представлява ключово свързващо звено в сферата на "интеграцията на интеграциите" на Глобалния Юг, тъй като вече има редица споразумения с другите регионални блокове на развиващия се свят. В частност, през септември 2021, се проведе първата среща на върха между Африканския съюз и Общността на държавите от Карибския басейн (CARICOM).

Освен това, Африка може да се превърне в региона, където се пресичат съвместните проекти на институциите за развитие на Севера и Юга, предвид високата концентрация, именно в африканския континент, на такива глобални предизвикателства, като продоволствения, енергийния и дълговия проблеми. Ключови сфери на взаимодействие между институциите за развитие на развитите и развиващите се държави в Африка могат да станат проектите в транспортната сфера, както и прокарването на "зеления дневен ред", устойчивото развитие и борбата с пандемиите. Африканският съюз би могъл да играе по-значима роля и в трансформацията на глобалната икономическа архитектура във формата на взаимодействие между регионалните интеграцинни блокове. В този контекст следва да бъде стимулирано по-широкото представителство на Африканския съюз в глобалните международни организации, наред с вече утвърдилото се представителво на водещите регионални блокове на развитите държави в тях. Като ключова регионална платформа на Африка, Съюзът трябва да стане системен участник в дискусиите в рамките на Г-20, наред с ЕС.

Ще припомня, че през юли 2022 Африканският съюз отбеляза 20-годишнината си, като през този период успя да постигне много в сферата на прокарването на интересите на африканските държави на международните форуми и в многостранните икономически организации. Измежду всички основни региони на Глобални Юг, именно Африканският съюз може да се похвали със значими резултати в консолидирането на общоконтиненталния дневен ред и изграждането на взаимодействие между регионалните блокове на развитите държави (и най-вече ЕС) и развиващия се свят. Както е известно, Южна Африка ще поеме председателството на БРИКС през 2023, а през 2025 - това на Г-20. Тоест, възможно е през следващите години, именно Африка и Африканският съюз да изиграят ключова роля в трансформацията на глобалния дневен ред на Севера и Юга, целяща разрешаването на глобалните проблеми и постигането на по-тясно взаимодействие между развитите и развищите се държави.

Някои изводи

В момента е налице не само необходимост, но и реална възможност за сближаване на интеграционните платформи на Севера и Юга. За да се случи това обаче, са нужни нови механизми за сътрудничество в рамките на такива глобални форуми като Г-20, включително за сътрудничество между регионалните интеграционни блокове на Севера и Юга. Освен това се налага трансформацията на най-големите регионални блокове, които трябва да станат по-открити за осъществяване на "интеграция на интеграциите", улеснявайки възможностите за сближаване с другите регионални блокове. Държавите от Глобалния Юг следва да работят по-активно за създаването на общи платформи за икономическо сътрудничество, още повече че през последните няколко години предпоставките за изграждането на подобни метаплатформи за развиващите се страни съществено се подобриха. На свой ред, формирането на общ интеграционен проект на развиващия се свят ще създадее по-благоприятни условия за конструктивно  взаимодействие и сближаване между платформите на развитите на развиващите се държави. Засега обаче интеграционните платформи на Глобалния Юг остават далеч от онази степен на сближаване и структурираност, които са характерни за интеграционните проекти на развитите държави. В хода на преодоляването на "интеграционния разрив" в пространството на Глобалния Юг ще се създадат условия за устойчиво и балансирано сближаване между интеграционните платформи на развитите и развиващите се държави. Ключова роля в тези процеси биха могли да изиграят Африканският съюз, както и Индия (включително чрез по-активното им включване във формулирането на дневния ред на БРИКС+ и БРИКС++).

Несъмнено, новите геополитически реалности актуализират дневния ред на БРИКС, превръщайки определени инициативи в сферата на финансите или продоволствената сигурност в насъщни за абсолютно всички страни участнички. Тези инициативи могат да се превърнат в "драйвъри" на новия етап от еволюцията на групата. Освен това, при успешната реализация на инициативитие и наличието на реален прогрес, може да възникне мощен допълнителен фактор за привлекателността на БРИКС в очите на трети държави, заинтересовани да се включат в създаването на нов, независим от Запада, глобален инструментариум.

Разбира се, този път ще бъде изпълнен с рискове, сред които е и очевидното противодействие от страна на западните държави, чрез ескалиране на санкционния натск върху сътрудничещите с Русия страни. Впрочем, могат да бъдат задействани и вътрешни ограничителни фактори, особено ако страните членки не съумеят да се консолидират, преодолявайки националния си егоизъм.

 

*Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.1 2023

Поръчай онлайн бр.1 2023 на списание Геополитика