08
Сря, Фев
16 Нови статии

Френската (гео)политика през втория мандат на Макрон

брой 6 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Ако победата на Еманюел Макрон на втория тур на президентските избори във Франция през апрел 2022 не изненада никого (изненада по-скоро бяха близо 42% от гласовете за Марин Льо Пен), провалът на пропрезидентския блок "Заедно" на парламентарните избори през юни стресна мнозина, при това не само в Европа.

Както е известно, "Заедно" получи едва 245 места в Националната асамблея (долната палата на парламента), следван от лявата коалиция Нов народен екологичен и социален съюз, начело със Жан-Люк Меланшон (включващ също социалисти, комунисти и "зелени") със 131 места и консервативният Национален сбор на Марин Льо Пен с 89 места. 64 места спечели Съюзът на десницата и центъра, а 61 - голистите "Републиканци". Ще припомня, че на предишните избори Макрон успя да постигне абсолютно мнозинство в парламента, докато броят на депутатите на Националния сбор беше едва 8. Неслучайно Le Parisien обяви "историческия пробив" на партията на Льо Пен за най-голямата изборна сензация, а Le Figaro я определи като "победа с безпрецедентни мащаби, на каквато не смееха да не надяват дори най-оптимистично настроените лидери на Националния сбор". Самата Марин Льо Пен пък коментира резултатите по следния начин: "Постигнахме трите си поставени цели: да направим Еманюел Макрон президент на малцинството, да продължим сериозната политическа трансформация и да ускорим триумфа на идеята ни за спасяване на нацията".

На свой ред, назначената през май от Макрон за премиер на Франция Елизабет Борн изрази опасение, че загубата на мнозинството в Националната асамблея от страна на пропрезидентската коалиция представлява опасност за страната. Тя определи резултатите от изборите като безпрецедентни, но обеща да работи за "формирането на активно мнозинство", което да подкрепя правителството.

Всъщност, истината е, че усилията на президентския екип за създаване на парламентарна коалиция, разполагаща с абсолютно мнозинство, започнаха няколко дни преди втория тур на изборите. Така, според Reuters, която цитира анонимен правителствен източник, Макрон е осъществил тайна среща с ръководителя на Сената и ветеран на голистката формация "Републиканци" Жерар Ларше, опитвайки се да сондира възможностите за реализацията на подобен сценарий, но след изборите лидерите на обединението "охладиха амбициите му".

Както посочва в тази връзка Le Figaro, Макрон е изправен пред риска да управлява "една неуправляема Франция". Според главния редактор на изданието Алексис Брезе, вторият тур на парламентарните избори "много прилича на референдум срещу Макрон". Той посочва сред фундаменталните грешки на президента неговата "украинска политика". Всъщност, Макрон се опита да отслаби едновременно и френската левица и десницата, но вместо това "те станаха по-силни, откогато и да било", в резултат от което Брезе определя втория мандат на президента като "мъртвороден".

На свой ред, обкръжението на Макрон квалифицира резултатите от парламентарните избори като "разочароващи”. Провалът му е очевидан дори за неговите съпартийци. Така, членската маса на неговата партия "Република напред" се топи - доскоро тя наброявашее 418 хил. души, от които днес са останали не повече от 20 хиляди.

Както е известно, след корупционните скандали на предшествениците му Саркози и Оланд, Макрон дойде на власт с обещание да "морализира френския политически живот", но истината е, че не съумя да го стори. Както посочва L’Humanite, петима негови министри са подследствени, а дванайсет души от екипа му се оказаха забъркани в различни нарушения.

Неслучайно лидерът на френската крайна левица Жан-Люк Меланшон обяви втория тур на изборите за "разгром на президентската партия". Макар че не разполага с мнозинство в асамблеята, водената от него лява коалиция е водещата група на опозицията в нея. Според Меланшон: "Това е напълно неочаквана ситуация и нещо абсолютно нечувано.. Постигнахме политическата цел, която си поставяхме - да свалим онзи, който толкова високомерно изврати курса на цялата държава и сега не знае, какво да прави".

Както посочва в тази връзка френският политолог Алеся Милорадович от Парижката академия за геополитика, президентът е провалил вътрешната политика, налагайки безкрайни локдауни по време на пандемията, и на практика е "продал" Франция на американския капитал, вкарвайки в страната най-големия инвестиционен фонд в САЩ Black Rock.

Не по-малко очевидни бяха и външнополитическите провали на Макрон. Франция загуби предишното си влияние на международната сцена, където мнението на Париж тежи все по-малко. Да не говорим за унизителното отношение към президента от страна на САЩ, които отнеха от Франция гигантския договор с Австралия за доставка на подводници. В същото време, стремежът на Макрон да се позиционира като "рефоматора на Европа", бива игнориран от брюкселските еврократи, които все по-често вземат решенията си без да се консултират с него.

От друга страна, нежеланието на лявата коалиция да формира обща парламентарна група в Националната асамблея, със сигурност ще отслаби позициите на Меланшон. Затова пък, евентуален ситуативен алианс между Националния сбор на Льо Пен и "Републиканците", който би разполагал със 150 депутати, може да се превърне в основния представител на парламентарната опозиция.

Най-важният извод от изборите във Франция е огромното разочарование на французите от компрометиралите се политически институции  и елити, включително от президента Макрон, който получи втори мандат само защото го смятат за "по-малкото зло".

Европейската визия на разединената Франция

Очевидно светът вече никога няма да бъде същия и Европа би следвало да е наясно, че американоцентричният световен ред все повече остава в миналото. Въпросът обаче е, дали Старият континент е готов за това и какво биха могли да сторят в тази ситуация сегашните европейски лидери?

Без съмнение, Европа очаква с тревога резултатите от междинните избори за Конгрес на САЩ през ноември 2022, както и президентските избори в тази страна през 2024, резултатите от които ще определят, коя част от американския елит ще поеме ръководството на единствената в света суперсила. Истината обаче е, че и американците имат основание да се безпокоят от случващото се в Европа (включително от резултатите от изборите в различните държави) и последиците за способността на ЕС да се ориентира в променящия се свят и да действа като конструктивен и надежден съюзник на Вашингтон. А Франция е сред ключовите държави в ЕС. Вътрешната фрагментация, проявила се в хода на последните президентски и парламентарни избори, както и фактът, че преизбраният президент Макрон вече не разполага с очевидно мнозинство в Националната асамблия, може да повлияе върху бъдещата политика на ЕС. Истината е, че Франция се оказа разединена. В сегащната тревожна ситуация, белязана от неудържима инфлация и перспективите за икономически спад, избирателите изпращат нееднозначни сигнали, относно това, какво бъдеще искат за страната си.

Според някои анализатори, в момента са очертават четири различни модела на поведение на французите. Първият беше очевиден още на предишните избори и е свързан с отказа от участие в гласуването (над 50% от населението) - тенденция, която от доста време насам е характерна и за редица други страни. Тя обаче ерозира демокрацията и, едновременно с това, представлява симптом за много сериозно "заболяване". "Втората Франция" се олицетворява от социал-либералите на Макрон, стремящи се да преодолеят традицинния разлом между леви и десни, макар че - ако се съди по последните събития - управлението на страната по този модел ще изисква много големи усилия, при това успехът им въобще не е гарантиран. Третата версия за бъдещето на Франция се олицетворява от левицата, която под ръководството на Меланшон се трансформира в движение, по-близко до испанската формация Unidos Podemos, отколкото до затъналите в дълбока криза социалисти/социалдемократи. "Четвъртата Франция" пък е представена от набедената за "крайнодясна" партия на Марин Льо Пен, която междувременно се доближи до традиционните консервативно-национални формации.

Господството на последните две ще означава, че в Националната асамблея ще си противостоят две опозиции, като това противостояние може да се прехвърли и по улиците. Тук е мястото да напомня, че броят на евроскептиците във Франция е доста по-голям от този на класическите "еврооптимисти", което ерозира способността на Макрон да провежда "проевропейска" политика, да не говорим за реформиране на договорите за ЕС (подобна реформа наистина е необходима, но тя следва да бъде приета с референдуми в различните страни членки, включително Франция).

Факт е, че във Франция (както и в други страни от ЕС) външната политика до голяма степен е прерогатив на изпълнителната власт (във френския случай - на президента), но в днешната многопластова Европа повечето важни решения следва да бъдат ратифицирани както от Европейския, така и от националните парламенти. А истината е, че в сегащната ситуация Макрон загуби голяма част от доверието, както и лостовете си за влияние в ЕС, който в резултат от войната в Украйна стана по-сплотен, но в същото време и по-силно зависим от САЩ. Наличието на силна изпълнителна власт в Париж беше от решаващо значение в условията на шестмесечното председателство на Франция в Съвета на ЕС и многобройните кризи в Европа и света. Макрон лично можа да се убеди, че страната му не може да се справи с тях сама, или дори в тандем с Германия.

Франция, както и ЕС, се намират във фаза на възстановяване, което обаче е силно застрашено от разгарящата се инфлация и перспективите за рецесия, затова императивно се нуждаят от по-голяма солидарност. В тази връзка ще припомня, че по време на срещата на върха на Съюза в Брюксел, в края на юни, беше обсъдена (макар и без особен резултат) идеята на Макрон за създаване на Европейска политическа общност, която да взаимодейства с държавите, желаещи да се присъединят към ЕС. Всъщност, това е старата идея на Франсоа Митеран за т.нар. Европейска конфедерация (но вече без участието на Русия).

Големият проблем обаче е, че Европа изглежда все още не е осъзнала, как се е променил светът, при това не само заради действията на Русия и Китай, но и на т.нар. Глобален Юг, стремящ се (веднага след края на настоящата криза) да отстоява своите права, включително правото си на собствено минало. Най-опасното в случая е неспособността на ЕС да реагира ефективно на тези промени и да бъде адекватен на тях, отстоявайки своите интереси и ценности. Тя е в състояние  да провали всички усилия на Съюза, при това провалът може да започне не в европейските институции, а в самите европейски общества, например във френското.

Както е известно, встъпвайки във втория си мандат, Макрон реши да спази традицията и на 14 юли (националният празник на Франция) даде специално интервю за телевизиите TF1 и France 2, непосредствено след военния парад на Елисейските полета. Засягайки болезнената тема за завръщането на войната в Европа, той обяви, че "тази война ше продължи, но през цялото това време Франция ще оказва хуманитарна, икономическа и политическа подкрепа на Украйна", включително втвърдявайки санкциите срещу руската икономика. При това Макрон подчерта, че целта на Париж е  да не позволи разширяването на конфликта и ангажирането и на други държави в него. Той призова също "да бъде интензифицирано натрупването на военни ресурси, да увеличим производството на военна продукция и да го обновяваме по-бързо, отколкото преди”. Според него, Европа и Русия са в състояние на "хибридна война", затова "сме длъжни да се подготвим да живеем без руския газ, като си осигурим други източници, включително Норвегия, Катар, Алжир и САЩ".

Милитаризацията на френската икономика

При откриването на провелото се през юни в Париж традиционно военно изложение Eurosatory президентът Макрон изтъкна, че в контекста на рязко променилата се международни ситуация, Франция навлиза в период на "военна икономика", изискваща допълнителни разходи за нуждите на отбраната и още по-тясно сътрудничество на ниво ЕС. Тази идея, озвучена в самото начало на втория му мандат, очевидно ще залегне в основата на всички следващи решения, поставяйки началото на нов етап от еволюцията на френската военна политика.

Тук е мястото да поясня, че в интерпретацията на Макрон понятието "военна икономика", въпреки комплексния си характер", придобива съвсем конкретен смисъл. На първо място, въобще не се има предвид прехвърлянето на цялата френска икономика на военни релси, чрез конверсията на гражданските предприятия и мобилизиране на наличните трудови резерви. Става дума само за подкрепа на вече формиралия се френски военно-индустриален комплекс, включващ няколко десетки големи и няколко хиляди малки и средни компании, ангажирани в сектора и осигуряващи висококвалифицирани и добре платени работни места. Основната задача, която си поставят френските управляващи в това отношение, е актуализирането на закона за военното планиране (LPM), приет през 2018, чието действие изтича през 2025.

В момента на приемането му, LPM се различаваше от предишните аналогични документи по редица детайли, свидетелстващи, че стремежът на френското ръководство да укрепва въоръжените сили на страната не е от вчера. В частност, именно през 2018 беше набелязано последователното нарастване на военните разходи от 34,2 до 50 млрд. евро (като се предвиждаше първоначален ръст с 1,5 млрд. евро, който след това да достигне 3,5 млрд. евро годишно), което в крайна сметка би позволило покриване на стандарта на НАТО за изразходване на 2% от годишния БВП на страната за отбрана. За първи път след края на студената война, френското Министерство на отбраната трябваше да увеличи кадровия си потенциал с шест хиляди души (както граждански служители, така и военни), в рамките на седем години. Обещаваше се, че акцентът ще бъде поставен върху социалните аспекти на военната служба по договор: повишаване на заплатите, подобряване на жилищните условия, помощ при устройването на семействата на войниците и офицерите. Предполагаше се също, че ще продължи модернизацията по всички направления на военната техника, включително чрез доставки на нови бронирани машини (Griffon, Jaguar и Serval в рамките напрограмата Scorpion), изтребители (Rafale F4) и кораби (фрегати FREMM и FDI, както и атомни подводници Barracuda), без да забравяме за подготовката за планираното за 2030-те години преоборудване на ядрения арсенал. Специално внимание трябваше да бъде отделено на най-наукоемките направления - космоса и киберсигурността, което означаваше създаването на специализирани щабни структури и иновационни клъстери, изстрелването на нови военни спътници и т.н. Основното послание на приетия през 2018 закон бе свързано със стремежа френските въоръжени сили да съхранят способността си да изпълняват самостоятелно целия спектър задачи - от стратегическото сдържане, до оперативно-тактическите операции в чужбина.

След изтичането на половината срок на действие на LPM можем да констатираме, че в общи линии правителство досега съумяваше да постига поставените цели, въпреки неблагоприятната икономическа конюнктура. Така, в доклада на френската Сметна палата от май 2022 се подчертава, че възходящата траектория на разходите за отбрана е факт, въпреки кризата с бунтовете на т.нар. "жълти жилетки" и пандемията от коронавирус (последната дори позволи набелязаната цел 2% от БВП да отиват за отбрана да бъде постигната още през 2020). На свой ред, Министерството на отбраната също отчете редица успехи, сред които стартът на сериозното производство на бронирани автомобили Griffon (от 0, през 2018, до 339, през 2021), предсрочното пускане в експлоатация на три фрегати FDI, или ръста на средствата, отпуснати на Агенцията за военни иновации (от 755 млн. до 1 млрд. евро годишно). Впрочем, попълването на армията с нови кадри също върви добре. По данни от 2020, общата и численост е достигнала 269 хил. души (което е съвсем близо до поставената цел  за 2023 - 273 хил. души).

Според президента Макрон, последователната реализация на LPM е позволила на Франция "частично или напълно да преодолее изоставането си в някои сфери и да излезе напред в други", което е в контраст с политиката на недофинансиране на отбраната провеждана от предишните правителства. В същото време обаче, се очертаха и някои проблеми, заради които дори и рекордните според предишните стандарти военни разходи на страната се оказват недостатъчни. Така, в специален доклад на група френски сенатори от 2021 се посочва, че в края на действието на закона LPM военно-космическите сили на Франция ще разполагат с по-малко изтребители Rafale, в сравнение с първоначално планираните (159, вместо 171), заради предаването на част от френските самолети на Хърватска и Гърция. Констатира се също, че доставките за военните мисии на страната в чужбина (и най-вече за операцията "Бархан" в Сахел) се осъществяват с прекъсвания, приоритетните направления за кадрови попълнения (разузнаването и киберсигурността) продължават да страдат от недостиг на специалисти, а пандемията демонстрира и липсата на достатъчен медицински персонал. Нещо повече, според експерти на Френския институт за международни отношения (IFRI), армията изпитва остри проблеми заради недостига на сериозни запаси от резервни части и боеприпаси, което - в комбинация с ограничения размери на сухопътните сили - я прави практически неподготвена за водене на продължителни и високоинтензивни бойни действия, особено с използване на големи маси от жива сила и техника. Освен това, както се твърди в доклада на Сметната палата, стойността на новото оборудване и обслужването на вече придобитото продължава да нараства, докато финансовите ресурси на държавата (показателите за държавия дълг и бюджетния дефицит) вече са в "червената зона". Предвид факта, че през втората половина от срока на действие на LPM и без това са заложени доста сериозни инвестиции (140 млрд. евро за периода 2023-2025), сегашното френско ръководство е изправено пред необходимостта да избира между следните три варианта:

- да продължи военното строителство, без оглед на разходите, поставяйки на преден план осигуряването на всичко необходимо за въоръжените сили и увеличавайки за пореден път бюджета за отбрана;

- да реализира само първоначалните цели на LPM, примирявайки се с неизпълнението на редица критерии;

- да икономиса финансови средства, жертвайки отделни компетенции и видове военна техника, включително съкращения в някои родове войски.

Съдейки по тона на заявлението на Макрон за преминаване на Франция към "военна икономика", Париж ще заложи именно на първия вариант. В тази връзка на новия военен министър Себастиен Лекорню и началника на Генералния щаб Тиери Бурхард вече бе възложено в рамките на няколко седмици да ревизират основните показатели на LPM и да предложат допълнителен ръст на разходите за отбрана, на фона на постоянните твърдения на висши френски чиновници за "връщането на войната в Европа". В изказването си на заседанието на парламентарната комисия по отбраната в началото на юни, Лекорню поясни, че в новата редакция на закона ще бъде взета предвид спецификата на украинския конфликт от гледна точка на военната наука, а именно - нарастващата роля на артилерията и ракетната техника, спецификата на използване на дронове, ролята на цифровите и спътникови технологи и т.н. Впрочем, сред аргументите за повишаване на разходите е и сложната ситуация в други региони - например в Сахел, където френските части не съумяват да се справят с терористичната заплаха, както и в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР), който е интересен за Париж от гледна точка на военноморското му присъствие и защитата на френските отвъдморски територии. Не бива да се изключва, че с цел доктринална обосновка на поредния ръст на разходите за отбрана съвсем скоро ще се наложи изготвянето на нов базов документ за военната политика на Франция, тъй като предишните - макар и да остават частично актуални, не отчитат редица важни събития, включително публикуването на новите концепции на НАТО и ЕС.

Точните срокове за изготвянето на актуализирания вариант на LPM все още не са ясни (според експертите, това едва ли е възможно преди есента на 2022), но внесените поправки при всички случаи следва да бъдат одобрени от парламента. А след като през юни управляващата партия загуби абсолютното си мнозинство там, това ще бъде трудна процедура, тъй като парламентарната финансова комисия беше дадена на лявопопулистката опозиция, която се придържа към пацифистки позиции (особено партията на Меланшон "Непокорена Франция"). Тоест, на правителство ще се наложи да търси подкрепата на десницата, където вероятно ще разчита на "Републиканците" или дори на Националния сбор на Марин Льо Пен, която традиционно подкрепя укрепването на националните въоръжени сили.

Приоритетните външнополитически партньори

Докато във вътрешнополитически план, повечето процеси във френската отбранителна политика са свързани с актуализацията на LPM, основната активност на Париж на международната сцена касае консолидирането на военно-политическите връзки с държавите, на които френската дипломация залагаше и по време на първия мандат на Макрон. Това се отнася на първо място за най-близките съюзници на Франция в ЕС и НАТО, както и за някои държави от ИТР, Близкия Изток и Африка.

Що се отнася до Европа (ще припомня, че на 1 юли приключи френското председателство на Съвета на ЕС), от ключово значение е приемането на "Стратегическия компас", т.е. първата отбранителна концепция на Европейския съюз, включвща и общите му оценки за случващото се в света. Изготвянето на такъв документ беше обещано от Макрон още преди пет години, в програмната му реч в парижката Сорбона. Окончателният текст на "компаса" включва много от идеите, предлагани от френския президент по време на първия му мандат (създаване на сили за бързо реагиране, по-тясно сътрудничество между разузнаванията на страните членки и т.н.). Базирайки се на този документ, Макрон продължава да настоява, че най-добрият отговор на ЕС на външните предизвикателства ще бъде постигането на самодостатъчност при вземане на решения и в действията на Съюза, т.е. стратегическата му автономия.

В речта си на изложението Eurosatory, президентът акцентира върху нейния военно-промишлен аспект, предлагайки ускореното укрепване на общоевропейските производствени вериги и развитието на съвместни проекти (например за изтребителите SCAF - съвместно с Германия и Италия, за зенитно-ракетната система SAMP/T - съвместно с Италия и т.н.). Според Париж, сред конкретните прояви на производствената самодостатъчност на ЕС са последните френски успехи на европейските пазари: продажбата на бронирани автомобили Griffon и Jaguar на Белгия (2018), както и на изтребители Rafale на Гърция и Хърватска (2021). Освен това, Макрон се обяви остро против дискутираната в ЕС идея за изключване на отбранителните производства от т.нар. "зелена таксономия" на Съюза, което сериозно би затруднило достъпа на компаниите от сектора до държавни поръчки и кредити.

В качеството му на принципен привърженик на стратегическата автономия, френският президент вижда проблем в това, че днес подобна реторика получава все по-малка подкрепа в самия ЕС. Това е най-очевидно именно във военно-промишлената сфера, където мнозина от френските партньори или не бързат да се отказват от собствените си разработки в името на съвместните проекти, или пък първо пробват да купят американска военна техника. В тази връзка мнозина френски експерти констатират, че сегашното сближаване между европейските държави се осъществяна на "стриктно пронатовска" основа, поради което всички чисто европейски иницитиви се оказват неактуални. С присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО, допълнително ще нарасне броят на страните членки на ЕС, които виждат именно в механизмите на алианса основната гаранция за своята сигурност и възприемат "общата европейска отбрана", в най-добрия случай, като допълнение към тях.

Очевидно връщането към логиката на студената война се оказва по-лесно и бързо, отколкото формирането на, макар и крехка, европейска отбранителна идентичност, затова и самият Макрон, който не иска да се окаже в ролята на "самотния войн", все по-често е принуден да прави уговорки, че всъщност се обявява само за укрепване на европейския стълб на НАТО, без да претендира за създаването на негова алтернатива.

Именно това впрочем, обяснява и наличието на известна двойнственост в действията на Макрон по отношение на Русия: макар че на думи (или по-скоро по инерция) той продължава да посочва необходимостта от диалог с Москва, на практика симпатиите му са изцяло на страната на Киев, в рамките на общата евроатлантическа тенденция. Показателно е, че отчитайки резултатите от френското председателство на Съвета на ЕС, президентът обяви като свои успехи доставките на въоръжения за Украйна (включително френски самоходни артилерийски установки Caesar), включването на страната в т.нар. "европейска политическа общност" и приемането на шест пакета от антируски санкции, макар че всичко това едва ли говори за "стратегическа автономия".

Ще припомня също, че въпреки призивите за подобна автономия, Париж активизира действията си в рамките на НАТО и по никакъв начин не поставя под въпрос трансатлантическата солидарност. Така, според френския военен експерт Брюно Тертре, именно Франция е настояла в новата стратегическа концепция на алианса Русия да бъде разглеждана като пряка и непосредствена заплаха, а Китай - като системно предизвикателство. Освен това, през 2022, Франция получи статут на "рамкова държава", оглавявайки контингента за предно базиране на НАТО в Румъния и изпращайки там 500 свои военни. На срещата на върха на пакта в Мадрид, Макрон намекна, че френското присъствие на източния франг на НАТО няма да се иограничи с това и твърдо подкрепи присъединяването на Швеция и Финландия към алианса.

На този фон заслужава внимание и очевидното затопляне на отношенията между Франция и САЩ, след кризата от септември 2021, когато Париж бе лишен от изключително изгодния договор за доставка на подводници за Австралия (както и след серията провали на френските военни компании на различни търгове в Белгия, Швейцария и Финландия, където те бяха изместени от американските си конкуренти).

Впрочем, на ниво политически ръководства, кризата беше разрешена още в края на 2021, а сега идва време за нови споразумениея - така на изложението Eurosatory двете страни подписаха декларация за осъществяване на редовни консултации по въпросите за износа на въоръжения. Тя предвижда най-острите проблеми да се разрешават във формат "2+2" (т.е. от министерствата на външните работи и отбраната), както и двете страни да се информират взаимно за нюансите в законодателството си за да бъдат избегнати подобни сблъсъци в бодеще.

Интересно е, че наред с евроатлантическите съюзници, важен военно-политически партньор на Париж отново се оказва Австралия. Идването на ново правителство в Канбера дава възможност за преодоляване на внезапно влошените преди година двустранни отношения. Макрон реши да се възползва от това и покани австралийския премиер Антъни Албанезе в Париж, веднага след срещата на Г-7, през юни. Двамата излязоха със своеобразна помирителна декларация, в която - освен всичко друго - твърдят, че ще продължат практиката на съвместни военноморски учения в ИТР. Това позволява на французите да разчитат, че могат да възродят лансираната през 2018 собствена регионална коалиция - т.нар. "индо-тихоокеанска ос", която остана на заден план след създаването на АUKUS, три години по-късно. Възможно е в близко време Париж да се опита да включи във въпросната "ос", освен Австралия, Индия и Япония, също и Индонезия, която в началото на 2022 купи голям брой френски бойни самолети.

В Големия Близък Изток, кръгът на основните партньори на Франция в сферата на регионалната сигурност поне засега остава същия - монархиите от Персийския залив и Египет, с които Париж отдавна поддържа военно-политически и технически връзки. Голямата новина тук бе решението на ОАЕ да купи 80 изтребители Rafale за 17 млрд. евро, което е рекордна експортна сделка за френската авиационна индустрия. В последно време леко се усложниха отношенията на Франция с Мароко, след скандала от 2021 с подслушването от мароканска страна на висши европейски чиновници (Pegasus). Традиционна френска зона на влияние остава Ливан, макар и в по-малка степен отпреди, заради неуспешните опити на Макрон да накара местните елити да стартират процес на структурни реформи в страната. Според експерта от френския Институт Монтен - Ан Гадел, Париж внимателно следи и развитието на вътрешните процеси в Ирак, разчитайки в скоро време да заеме там появилите се след съкрашаването на американското присъствие свободни ниши.

Що се отнася до Африка, Франция продължава да проявява най-голям интерес към зоната на Сахел. През 2021 Макрон обяви предстоящото приключване на миротворческата операция "Бархан", в досегашния и вид. Сега той трябва да изпълни обещанието си така, че промяната на формата да не ескалира в позорно бягство. Местните държави, на които Париж опитваше да се опре през последните години (Мали, Чад, Буркина Фасо), една след друга спряха да го подкрепят, след свалянето на профренските лидери в резултат от серия военни преврати. На свой ред, страните от ЕС, които също имат военни контингенти в Сахел, в рамките на мисията "Такуба" (инициирана от  Франция), концентрират вниманието си към случващото се в Европа. Лишени от надеждни съюзници, френските части вероятно ще бъдат принудени да се ограничат само със защитата от терористичните групировки на най-важните обекти (и най-вече на урановите мини в Нигер), отстъпвайки постепенно на юг, към пристанищата на все още приятелски настроените Сенегал, Код д'Ивоар и Камерун. Както посочват в тази връзка експертите от IFRI Лоран Бансепт и Ели Тененбом, на настоящия етап изглежда по-логично да бъде променена цялата система на командване на френските сили в Западна Африка, като бъде създаден своеобразен аналог на американското Африканско командване (AFRICOM), което да изпълнява по-конкретни задачи с ясни критерии за успех.

 

* Национален консервативен форум

Поръчай онлайн бр.1 2023

Поръчай онлайн бр.1 2023 на списание Геополитика