17
Сря, Апр
5 Нови статии

Феноменът "Орбан" и мултивекторната политика на Будапеща

брой 4-5 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

През месеците, предшестващи провелите се в началото на април 2022 парламентарни избори в Унгария, европейските, включително и някои български, медии бяха пълни с прогнози, че дванайсетгодишната "ера на премиера Виктор Орбан" е на път да приключи, тъй като либералната опозиция настига консерваторите от неговата партия Фидес и има всички шансове да ги изпревари на финалната права. Което обаче не се случи.

Тук е мястото да отбележа, че Орбан отлично познава силните и слаби места на противниците си. Собствената му политическа кариера започна през 80-те години на миналия век именно в сътрудничество с либералните политически сили. През 1989 той дори получи стипендия за стаж в Оксфорския университет от Фондация Сорос. По-късно обаче, създадената от него партия Фидес (Унгарски граждански съюз) се отказа от либералната идеология, възприемайки християнско-консервативни позиции. Тя се обявява за съхраняване на унгарската национална идентичност и традиционното семейство, което съвпада с вижданията на мнозинството унгарци. От 2010 насам, Орбан, който постигна безапелационни победи на всички поредни избори, е несменяем премиер, въпреки мощния натиск от страна на транснационалните либерални НПО и ръководството на ЕС.

Опонентите му не спират да го заливат с какви ли не обвинения заради активното противодействие на нелегалната миграция и стремежа за налагане на т.нар. ЛГБТ-ценности, но опитите за свалянето му от власт се оказаха безуспешни. Ето защо, с наближаването на насрочените за 3 април 2022 парламентарни избори, унгарската либерална опозоция се опита да възприеме друг подход. В края на 2021 т.нар. "проевропейски партии" (общо шест на брой, включително партията "Йобик", която допреди няколко години беше определяна от местните либерали като "неофашистка"), формираха широка коалиция, чието лице стана кметът на градчето Ходмезьовашархей в Южна Унгария Петер Марки-Зай - популист, позиционирал се като "умерен консерватор" и твърдящ, че Орбан е изменил на собствени си идеологически постулати.

В крайна сметка обаче, и този проект се провали и на изборите Фидес получи над 54% от гласовете, а либералната коалиция - малко над 34%. Това осигури на управляващата партия 135 места в 199-членния парламент, а на опозиционната коалиция само 57. От останалите седем места шест отидоха при дясното движение "Наша родина" и едно при Германската национална листа. Опитвайки се да обяснят поражението си, либералите изтъкваха такива аргументи, като повишената активност на избирателите от унгарската общност в Румъния за сметка на пасивното поведение на тези във Великобритания, но истината е, че както заяви непосредствено след изборите самият Орбан: "Победата на ни на изборите е толкова голяма, че се вижда дори от Луната, да не говорим за Брюксел". Впрочем, за настроенията в централата на ЕС най-добре свидетелстват думите на докладчика за Унгария в Европейския парламент Гуендолин Делбос-Корфийлд (от групата на френските "зелени"), според която: "Както аз, така и мнозина други първоначално бяхме отчаяни от резултатите от изборите, но после реших, че трябва да продължим борбата. Ще поискаме от Европейската комисия и Съвета на ЕС да защитават по-активно медийния плураризъм и независимостта на съдебната система в Унгария. Преди всичко обаче, следва да прекратим безразборното харчене на средствата от европейските фондове в Унгария, така че парите от ЕС да се разпределят справедливо и по равно".

На свой ред, анализаторът от Германския фонд Маршал Даниел Хегедюш каментира, че: "ако приемем Орбан и неговата политика за нова реалност в ЕС, това на практика ще означава, да се откажем от европейската интеграция, като проект".

Впрочем, унгарските избори бяха и важен тест за отношението на източноевропейските държави към "украинския въпрос". Прави впечатление, в частност, че за разлика от яростната антируска реторика на Лондон, Вашингтон и Брюксел, в контекста на инвазията в Украйна, Орбан се придържа към доста сдържана позиция.

При това нещата не опират да неговата "проруска ориентация", която всъщност е поредния мит, а до това, че в Будапеща от години насам са в конфронтация с правителството в Киев във връзка с осъществяваната от него политика спрямо унгарското малцинство в т.нар. Задкарпатие и, в частност, с невъзможността му да получава образование на унгарски език. Именно това обяснява и традиционно хладната реакция на Унгария на опитите за интеграцията на Украйна в ЕС и НАТО. Макар че осъди руската инвазия в страната, унгарското правителство се стреми да не допусне разширяването на зоната на въоръжения конфликт извън границите на Украйна, както и да защити собствените си икономически интереси (включително тези, свързани с постоянните доставки на договорените руски енергоносители). Именно поради това, в частност, Орбан блокира възможния транзит на западно въоръжение към Украйна през територията на Унгария. Разбира се, това му донесе множество обвинения от страна на Киев, включително, че подготвя окупацията на украинските територии, където има компактни маси унгарци.

На този фон, победата на Фидес и нейния лидер действително е впечатляваща. Освен всичко друго, тя изправя либералния Запад, с неговото преклонение пред мултикултурализма и политическата коректност, пред дилемата, кое е по-важното - либерализмът или демокрацията. А също, как следва да се действа с такива "нестандартни" нации като унгарската, които съзнателно гласуват против ценностите на крайния либерализъм, отказват да приемат милиони имигранти с чужда на собствената им култура и не са склонни да издигат в култ правата на ЛГБТ-общностите. Както изглежда, поне засега Брюксел и Вашингтон нямат ясен отоговор на този въпрос. От една страна, прекалено силният натиск върху унгарците, може окончателно да ги накара да обърнат гръб на Запада, от друга обаче - без активни и дори агресивни мерки за внедряване на новото "либерално и толерантно" съзнание сред тях, съществува рискът Унгария да се превърне в един от моделите за алтернативен "трети път" на развитие за целия западен свят.

Очевидно, тезата, че Орбан е "проруски" политик е некоректна и наивна. Истината е, че той е проунгарски лидер, чиито действия се подчиняват на ясна логика и осъзнат прагматизъм, а не на някакви екстравагантни идеи, водещи до тоталната ерозия на собствените национални традиции и пренебрегване реалните интереси на държавата. В интервю за американската телевизия Fox News, холандският пиар-експерт Ева Ваардингенбрук посочва, че: "Става дума за грандиозна победа, при това не само от гледната точка на Унгария, но и на цяла Европа. Лично аз се забавлявах, наблюдавайки яростната реакция на ляво-либералните кръгове в много европейски държави след триумфа на Орбан. Между другото, тази реакция илюстрира крайния недемократизъм на ляво-либералния европейски елит, защото истината е, че принадлежащите към него подкрепят демокрацията само, когато обслужва собствените им глобални интереси. Именно това обяснява и неистовите усилия на водещите медии, "еврократите" и множеството второкачествени политици да не допуснат Орбан да продължи да управлява Унгария. От години насам тези хора го наричат расист заради нежеланието да приема потоците мигранти в страната, а също - "тесногръд и нетолерантен" - заради стремежа му да защити унгарските деца от ЛГБТ-пропагандата. Напоследък пък го обвиняват, че е приятел на Путин, заради нежеланието му да се включи в кампанията по очерняне на Русия. А причината за всичко това е, че той винаги заема страната на собствения си народ, т.е. не е склонен да слугува нито на глобалистите, нито на еврократите. Орбан е верен единствено на Унгария - една силна и горда християнска страна, която държи на националната си самобитност, защитава границите си и подкрепя своите граждани. Ако един лидер действа по този начин, няма начин хората да не гласуват за него".

Приоритетите на Орбан и отношението му към войната в Украйна

Унгарският премиер не се старае особено да прикрива антиглобалистката си визия, посочвайки, че "Ние успяхме да победим, когато срещу нас се обединиха всички. И вътрешната опозиция, и Брюксел, и Сорос, и западните либерални медии, и дори украинският президент. Затова победата ни заслужава специален анализ, защото цената за постигането и беше висока. В крайна сметка, успяхме да защитим мира и сигурността, националната сигурност, нашите деца и семейства".

По време на дванайсетгодишното си управление, Орбан се сближи с такива знакови консервативни европейски политици като основния съперник на Макрон на последните президентски избори във Франция Марин Льо Пен и бившия италиански вицепремиер Матео Салвини, освен това успя да си спечели симпатиите на влиятелните кръгове в Републиканската партия на САЩ, обединени около предишния президент Тръмп. Ще припомня, че Орбан беше първият европейски лидер, който подкрепи Тръмп, а той, на свой ред, оцени високо политиката му в сферата на сигурността и борбата срещу тероризма, както и усилията в "защита на християнските общности" в целия свят. За степента на взаимното разбирателство между Орбан и Тръмп говори и фактът, че в навечерието на парламентарните избори през април 2022 се планираше посещение на бившия американски президент в Будапеща, на организираната от партията на премиера Фидес среща на консерваторите от Европа и САЩ, където трябваше да присъстват и лидерът на дясната испанска партия VОХ Сантяго Конде и синът на бразилския президент Жаир Болсонару - Едуардо. Заради войната в Украйна обаче, срещата беше отменена.

Ще припомня, че в началото на май, по време на традиционното си петъчно участие в програмата на най-популярната радиостанция в страната Kossuth Radio, Виктор Орбан заяви, че планираната от ЕС забрана за внос на руски петрол е неприемлива за Унгария, тъй като ще има "ефекта на атомна бомба за националната икономика", и съобщи, че е върнал обратно документите, касаещи шестия пакет антируски санкции в Брюксел, с настояването Унгария да бъде изключена от някои негови изисквания (както и стана).

Орбан напомни, че лидерите на страните членки на ЕС вече са се споразумели да предприемат само такива стъпки, които да отчитат различния им енергиен баланс, както и, че определянето на този баланс е тяхно суверенно право. В тази връзка той остро разкритикува председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която според него е ерозирала "постигнатото с толкова труд европейски единство", предупреждавайки, че това ще има сериозни последици на фона на войната в Украйна.

Унгарският премиер изтъкна също, че трансформирането на националната енергийна система, съобразно указанията на Брюксел, ще отнеме поне пет години и ще изисква мултимилиарди инвестиции. Според него, ако получи тези средства от ЕС, страната му би се опитала да реализира този мащабен проект, но изрази съмение, относно смисъла от подобна изключително скъпоструваща трансформация, ефектът от която ще се види едва след четири пет години и причината за която е "една война, която дотогава отдавна ще е приключила".

В същото време Орбан изтъкна, че налагането на санкциите срещу Русия още от самото начало не се е оказало ефективен инструмент за нейното сдържане. Въпреки това, Унгария е подкрепила първите пет пакета, "за да не нарушава европейското единство", но вероятно ще използва правото си на вето по отношение на шестия, т.е. ако бъде наложено ембарго на руския петролен внос, защото това е "червена линия" за страната. Впрочем, унгарският премиер заяви, че "ние не подкрепяме и включването на църковни лидери" в санкционния списък, очевидно визирайки руския патриарх Кирил, тъй като това касае въпроса за религиозната свобода на църковните общности в страната (в Унгария има отделна екзархия на Руската Православна църква с двама епископи).

Орбан изтъкна също, че войната в Украйна следва да бъде прекратена максимално бързо и, че още преди избухването и е посетил Москва, опитвайки се я предотврати. В същото време той потвърди, че Унгария, която оказва на Украйна най-мащабната хуманитарна помощ в цялата си история (въпреки съществуващото между двете страни напрежение във връзка с нарушаване правата на унгарското малцинство в украинската Задкарпатска област), следва да се дистанцира от конфликта. Според него, предоставяйки настъпателно въоръжение на Киев, Европа на практика отдалечава постигането на мира, освен това застрашава сигурността на украинските съседи, каквато е и Унгария.

В тази връзка ще напомня, че в края на май Орбан наложи извънредно положение в страната, позовавайки се на предизвикателствата, породени от продължаващата война в съседна Украйна. Според него: "Светът е на прага на икономическа криза. Унгария трябва да остане извън тази война и да защити финансовата сигурност на семействата си, а това изисква пространство за маневриране и незабавни действия”.

Впрочем, показателно е, че обявявайки първите стъпки на правителството в рамките на извънредното положение, както Орбан, така и министрите му въобще не споменаха Украйна. Премиерът акцентира върху необходимостта банките и компаниите, които в момента регистрират свръхпечалби, да инвестират в укрепването на унгарската армия и компенсирането на енергийните разходи на домакинствата. Допълнителното облагане ще се прилага през 2022 и през 2023, като според Орбан: "Очакваме, че онези, които в тази ситуация получавават свръхпечалби, ще дадат своя принос в разходите на държавата. Именно затова ще задължим банките, застрахователите, големите търговски вериги, енергийните, търговските, телекомуникационните и авиокомпаниите да предоставят значителна част от свръхпечалбите си в двата държавни фонда". Първият фонд ще се използва за изплащане на компенсации на домакинствата заради повишените цени на енергоносителите, а вторият за издръжка и модернизация на армията. При това, ако първият механизъм беше създаден още по време на пандемията, вторият тепърва следва да бъде формиран като с това ще се ангажира новият унгарски министър на отбраната Кристоф Салай-Бобровници (бивш посланик на страната във Великобритания). Според експертите, основната му задача ще бъде да реализира мащабни покупки на въоръжение за унгарската армия или дори да се опита да организира производството му в Унгария. Впрочем, въвеждането на извънредно положение се тълкува и като своеобразен сигнал, включително към НАТО, че на територията на страната няма да бъдат разполагани чуждестранни части и тя няма да се използва за оказване на военна подкрепа на Украйна.

Тук е мястото да припомня, че още през ноември 2021 в Унгария бяха замразени цените на редица стоки - в частност, беше установена фиксирана цена на горивото от 480 форинта (1, 22 евро) за литър. Естествено, това много сериозно натовари бюджета и в края на май правителството обяви, че тази цена се запазва само за унгарските граждани. Чужденците ще плащат 1,68 евро за литър бензин и 1,72 - за литър дизел, което също е сред най-ниските цени в Европа. От правителството обявиха, че разчитат на допълнителни приходи от над 2 млрд. евро годишно през 2022 и 2023, а министърът на икономическото развитие Мартон Над потвърди, че извънредното данъчно облагане ще засегне получаващите свръхпечали големи компании в банковия, енергийния, застрахователния и авиационния сектори, като основното бреме ще бъде поето от банките и енергийния отрасъл и, в частност, от унгарския енергиен гигант MOL.

Както можеше да се очаква, програмната реч на Орбан по Kossuth Radio провокира крайно негативна реакция в Киев, където още преди началото на войната разглеждаха Унгария и нейния лидер като може би най-големия противник на Украйна след Русия и Беларус. В тази връзка ще напомня, че унгарският премиер беше включен в "черния списък" с врагове на Украйна (сайтът "Миротворец") като "помагач на руските военни престъпници и съучастник в престъплението на руските власти против Украйна и нейните граждани".

Разбира се, обявяването на унгарския премиер за "съюзник" на Москва, само въз основа на това, че следва унгарските национални интереси, е най-малкото некоректно. Истината е, че проблемите в отношенията между двете страни съществуваха далеч преди руската иввазия и са свързани с политиката на Киев за централизация и "украинизация" на страната, което е в разрез с претенциите на Будапеща за предоставяне на повече права на унгарската общност в Украйна.

Както е известно, унгарското малцинство е концентрирано в Задкарпатската област на Украйна, като според последните преброявания броят на унгарците там е над 150 хиляди, от нейните близо един милион жители. Според официални представители на Будапеща обаче, става дума за почти 500 хиляди души, колкото е и броят на украинските граждани, притежаващи и унгарски паспорти. Разбира се (какъвто е  и случаят с българските граждани в Северна Македония), част от тях вероятно са украинци или "русини", за които тези паспорти са начин да пътуват и работят в Европа. От гледната точка на Будапеща обаче, всички те се смятат за "външни унгарци". Тоест, не може да се изключва напълно, при определено негативно развитие на войната в Украйна, те или поне част от тях да поискат закрила от "родината майка" (впрочем, същото се отнася и за онези части от Западна Украйна, които някои кръгове в Полша определят като "Източни креси", т.е. "Източни територии").

Още преди началото на войната в Украйна, унгарските активисти в Задкарпатската област, предлагаха създаването в нейните рамки на автономен Унгарски район, който да включва сегашния Береговски район, както и части от Виноградовския, Мукачевския и Ужгородския райони. Според местния унгарски лидер и зам. предедател на областния съвет на Задкарпатска област Йосип Барто, това би приобщило Украйна "към европейските ценности и ще реши проблеми с отношенията между отделните етнически общности в района". Разбира се, в Киев възприеха инициативата като поредна проява на сепаратистките тенденции и въобще отказаха да я обсъждат. Междувременно, след началото на руската инвазия в Украйна, напрежението сред унгарците от Задкарпатието отново се повиши. На свой ред, още преди войната, от Комисията по национална сигурност на унгарския парламент настояваха властите в Киев да не мобилизират етнически унгарци и да не ги изпращат в т.нар. "зони на антитерористичните операции", т.е. срещу сепаратистите от Донбас. След началото на войната пък, се предлага евакуирането им в Унгария за да не бъдат мобилизирани. Според зам. председателката на парламентарната комисия по национална сигурност Бернардет Сел (от опозиционната Либерално-зелена партия): "положението е тежко и Унгария следва да гарантира защитата на сънародниците си в Украйна". Впрочем, депутатът от опозиционната националистическа партия "Йобик" Адам Миркоцки отива още по-далеч, препоръчвайки на правителството да не се безпокои за териториалната цялост на Украйна, защото "тя вече никога няма да бъде същата".

Конфронтацията с брюкселските "еврократи"

Малко след като за четвърти пореден път оглави унгарското правителство, Орбан обяви, че готов да приеме искането на Москва плащанията за руския газ да стават в рубли, открито посочи украинския президент Зеленски като един от опонентите си, желаещи поражението му на изборите, и потвърди, че продължава да смята милиардира Джордж Сорос за враг на Унгария.

В отговор, през април Европейската комисия стартира процедура срещу Унгария, която може да доведе до спиране или намаляване на някои отпускани от ЕС средства, под предлог, че страната нарушава основни ценности на Съюза, касаещи върховенството на закона. Както е известно, това съвсем не първият опит за ограничаване на европейското финансиране за Унгария. Според експертите обаче, Будапеща най-вероятно ще склони да направи някои козметични отстъпки пред Брюксел и с това нещата поне засега ще приключат. Просто, защото за "еврократите" би било твърде рисковано да предприемат радикални действия против правителство, ползващо се с толкова голяма обществена подкрепа, тъй като това би провокирало сериозно недоволство и в други страни членки.

Впрочем, забележителната увереност и лекота, с която унгарският премиер влиза в открита конфронтация с изглеждащата на пръв поглед абсолютно монолитна европейска позиция относно ембаргото върху вноса на руски петрол, дава основание на някои анализатори да смятат, че Орбан всъщност изразява не само мнението на Унгария, но и на влиятелни кръгове вътре в ЕС, които не са заинтересовани от подобни крайни мерки. Тоест, според тази екстравагантна хипотеза, ролята на своеобразен enfant terrible му е възложена съвсем съзнателно от Съюза, който от една страна иска да демонстрира, че солидарно осъжда руските действия в Украйна, но - от друга - все още не е в състояние да се откаже напълно от руските енергоносители, т.е. да скъса тотално с Русия. Ако това е вярно, едва ли следва да очакваме някакви сериозни "репресии" срещу Орбан от страна на Брюксел. Още повече, че междувременно Европейската комисия, и без намесата на Орбан, се отказа от намерението да наложи пълна забрана върху транзита на руски петрол за Европа (в това отношение, за България също бе направено изключение).

Западно-балканският вектор на унгарската геополитика

Сред най-интересните за нас, българите, въпроси, свързани с външнополитическата стратегия на Унгария, е този за нейния "южен вектор", т.е. за възможната и експанзия в района на Западните Балкани. Както е известно, някогашната Австро-Унгария се стреми да се разширява именно в тази посока, като крайната и цел е Солунското пристанище, т.е. достъпът до Егейско море, което би и гарантирало контрол върху значителна част от огромния трафик, който традиционно се осъществява между (Източна) Азия и (Западна) Европа. Този стремеж с пълна сила характеризира и геополитиката на нейните наследници - днешните Австрия и Унгария, а сред доказателствата за това са специалните отношения между Унгария и Сърбия, както и подчертаният интерес на Виена и Будапеща към Северна Македония и, особено, към Гърция.

Между другото, по време на посещението си в София през февруари 2018 Орбан се опита да приобщи страната ни към собствените си планове за разрешаване на миграционния проблем и борбата с нелегалната имиграция (и по този начин да сондира възможността тя също да стане част от формиращата се ос Унгария-Сърбия-Македония-Гърция), но - както твърдят някои анализатори - те не са срещнали необходимия отклик от тогавашното българско правителство.

При всички случаи, Унгария и нейният премиер се стремят да се позиционират като значим геополитически играч и на Балканите и най-вече в западната им част. Будапеща, в частност, се нагърби със специфичната роля на посредник в диалога между босненската Република Сръбска и международната обшност. Както е известно, отношенията между Унгария и Сърбия се развиват изключително успешно. Което закономерно поставя въпроса, какви са целите на унгарската геополитика в региона?

Ще припомня, че през ноември 2021 Орбан посети Република Сръбска, като по време на срещата му с местния лидер ( и представител на сръбската общност в Президиума на Босна и Херцеговина) Милорад Додик в Баня Лука двамата демонстрираха изключително топли отношения, което само по себе си бе доста показателно, тъй като "еврократите" в Брюксел гледат на Додик почти като на "парий", заради активното му противодействие на опитите за централизация на Босна и Херцеговина по налагания от Запада модел. Показателно е също, че непосредствено преди това, унгарският премиер прие в Будапеща новия ръководител на Службата на ООН в Босна Кристиян Шмит.

В Баня Лука Орбан обеща унгарски инвестиции в икономиката на Република Сръбска, включително за разширяването на ВЕЦ Требине. Освен това беше обсъдено изграждането на транспортен коридор от Будапеща до хърватското адриатическо пристанище Плоче, през територията на републиката.

В Брюксел оцениха посещението на Орбан като откровено предизвикателство, тъй като "еврократите" се стремят да не допускат сериозни европейски инвестиции в Република Сръбска. На всичкото отгоре, унгарският премиер не пожела да посети Сараево и да разговаря с мюсюлманските и хърватски босненски лидери. Впрочем, това не беше първата подобна проява на Орбан - ще припомня, че през миналата 2021 Додик и президентът на Република Сръбска Желка Цвиянович посетиха Будапеща, а по време на пика на пандемията от Covid-19, Унгария изпрати голямо колическо медицински маски и медикаменти в Баня Лука и едва след пряката намеса на тогавашния Върховен представител на ООН в Босна Валентин Инцко, реши да окаже същата помощ и на Сараево.

Тоест, унгарското правителство следва ясна и последователна политика в зоната на Западните Балкани. През последните години Орбан създаде доста тесни отношения със сръбския президент Александър Вучич. През март 2022 например, двамата откриха 80-километровия участък до Нови Сад от високоскоростната жп линия Белград-Будапеща, която се изгражда от китайски компании. При това, Вучич изрично подчерта, че унгарският му партньор не се опасява, че може да бъде подложен на критики от Брюксел заради прекаленото си ангажиране с проекти в "Сръбския свят" (т.е. в Сърбия и Република Сръбска). Истината е, че през последните години Орбан действа като едва ли не най-големия лобист на Белград в усилията му да стане част от ЕС, далеч изпреварвайки колегите си от Чехия и Словакия, които също подкрепят еврочленството на Сърбия. Ще припомня, че той дори публикува - при това, не някъде другате, а в Хърватска, статия, в която аргументира необходимостта от присъединяването на страната към Съюза, навличайки си доста критики от хърватската общественост.

Тоест, Унгария вече се е превърнала в сериозен играч на Балканите, който не може да бъде игнориран. Разбира се, някои кръгове в Сърбия изпитват съмнения в искреността на намеренията на Орбан, аргументирайки се с нежеланията на унгарския премиер страната му да се откаже от признаването на Косово, което беше направено от неговия предшественик Ференц Дюрчани. Други пък се опитват да обяснят унгарската активност в Сърбия с наличието там на унгарско малцинство, концентрирано в автономната област Войводина (около 300 хиляди души). Впрочем, за разлика от Украйна, Румъния и Словакия, тук те разполагат с доста широки права - унгарският език се ползва с официален статут, а местната Скупщина в Нови Сад се ръководи от етнически унгарец. Освен това, Орбан, който често си позволява критични коментари, свързани с положението на унгарските общности в Задкарпатието и Трансилвания, очевидно няма желание да коментира това във Войводина. Затова, по-вероятното обяснение за активността на Будапеща по (западно)балканското направление е, че тя цели повишаване на международния престиж и тежест на Унгария.

В случая с Република Сръбска например, Орбан очевидно се опитва да поеме ролята на посредник между Върховния представител на ООН Шмит и местния лидер Додик, с която никой друг няма желание да се нагърби. Възможно е, в Будапеща да разчитат, че ако се справят с тази задача, това би могло да накара ЕС и, в частност, Германия да променят негативното си отношение към Унгария и да престанат да квалифицират премииера и като "автократ". Впрочем, има и друг, макар и доста екзотичен вариант, в чиято основа е намерението на Орбан да продължи да се конфронтира с брюкселските чиновници. В тази връзка ще припомня, че през 2021 Унгария стана асоцииран член в т. нар. Тюркски съвет (Съвет за сътрудничество на тюркезичните държави), който е доминиран от Турция. А да не забравяме и за "специалните" отношения на страната с Русия, както и тясното и партньорство с Китай, за който тя се е превърнала в основната врата към Европа. На този фон, установяването на тесни отношения с босненската Република Сръбска напълно се вписва в руслото на унгарската геополитика. Впрочем, възможно е, че тези действия на Орбан са съгласувани и с китайската стратегия за проникване в Европа през Западните Балкани. В тази връзка отново ще припомня, че именно китайски компании финансират и изграждат скоростната жп линия Белград Будапеша, а Сърбия също е сред ключовите партньори на Пекин на Стария континент. А да не забравяме, че Унгария получава руски газ по "Турски/Балкански поток", през територията на Сърбия, затова и установяването на по-тесни отношения с Белград (както и с Баня Лука) е важно за гарантиране енергийната сигурност на страната.

Заключение

На фона на всичко казано дотук, възниква закономерният въпрос, доколко унгарският премиер ще бъде в състояние и занапред да провежда самостоятелна политика, включително по "украинския въпрос", особено на фона на консолидираната западна позиция? На пръв поглед изглежда, че шансовете за това не са особено големи. От друга страна обаче, Орбан е доказал, че може да прокарва позициите си и в подобни сложни ситуации. Още повече, че в момента Унгария играе ролята на своеобразен "коректив" на прекалено радикалните и изключително обременителни икономически за Европейския съюз решения, които той често е принуден да приема под натиска на Вашингон и Лондон. И в тази своя роля, страната представлява ценен "актив" за онези влиятелни кръгове на Стария континент, които все още не са загубили напълно вярата си в европейската "стратегическа автономия".

Според мнозина, една стабилна, християнска и "самодостатъчна" Унгария действително би могла да се превърне в модел и за други европейски държави, в чието население традиционна присъства мощен консервативен компонент, и в частност за Италия и Франция, а в определени обстоятелство - дори за Германия.

Разбира се, с помощта на своите медийни империи, неолибералното лоби прави всичко възможно за дискредитирането на Унгария на Орбан в очите на гражданите на другите европейски държави, но фактът, че унгарците упорито продължават да се доверяват на своя консерватилен лидер и неговата партия, сам по себе си, е повод останалите европейци да се замислят, дали нещата са толкова еднозначни, както се опитват да ги представят ляво-либералните елити в собствените им страни.

В този смисъл, изборната победа на Фидес и Орбан не е просто поредния успех на унгарските консерватори, а и шанс за привържениците на възраждането на Европа и преодоляването на опасността от тотална деградация, към която я тласкат ляво-либералните глобалистки елити.

 

* Национален консервативен форум

 

Поръчай онлайн бр.2 2024