В последно време в САЩ се активизираха дебатите относно концепцията за "Индо-Тихоокеанския регион" (ИТР) и практическите действия по нейното формиране. Тези усилия отразяват опитите на Вашингтон да "преформатира" Азиатско-Тихоокеанския регион (АТР) за да улесни реализацията на собствените си геостратегически и геополитически интереси.
Еволюцията на идеята за ИТР
Следва да напомня, че САЩ лансираха тази идея още в края на 2017, когато беше изложена рамковата и визия. По-късно администрацията на Доналд Тръмп предприе редица стъпка за изпълването на идеята с конкретно съдържание. Така, на 30 май 2018, държавният секретар по отбраната на САЩ обяви за трансформирането на американското Тихоокеанско командване в Индо-Тихоокеанско (USINDOPACOM), макар че и преди това зоната на отговорност на командването, неофициално, включваше и акваторията на Индийския океан. След още няколко дни, по време на конференцията на т.нар. Диалог Шангри-Ла (SLD) в Сингапур, шефът на Пентагона направи допълнителни уточнения относно идеята за ИТР, при това акцентирайки именно върху аспектите на регионалната сигурност.
След още година и половина, на 4 ноември 2019, Държавният департамент на САЩ за първи път публикува и официален документ, касаещ новата доктрина и озаглавен "Свободен и открит Индо-Тихоокеански регион" (FOIP), в който комплексно и обобщено беше представена визията за американската стратегия в ИТР, при това в раздела, касаещ въпросите за сигурсността доста ясно се говори за заплахите за интересите на САЩ и съюзниците им, породени, в частност, от "провокациите на Китай в Южнокитайско море".
През януари 2021, вече след избирането на Джо Байдън за президент, беше публикуван секретният до този момент документ, озаглавен "Стратегическа рамка на САЩ за Индо-Тихоокеанския регион" (U.S. Strategic Framework for the Indo-Pacific). Мнозина експерти оцениха този факт като илюстрация за приемствеността във външнополитическия курс на САЩ по азиатското направление, независимо от партийната принадлежност на държавното ръководство, тъй като именно този документ, който предвижда втвърдяване на противопоставянето с Китай във военната и икономическа сфери, залегна в основите на приетите през последните години практически американски планове и програми, като "Стратегическият подход на САЩ към Китай", "Стратегическият план на САЩ за противодействие на китайската икономическа агресия", "Планът за кампания на САЩ за противодействие на пагубното влияние на Китай в международните организации" и редица други.
Освен това, темата за ИТР неизменно присъства в докладите за "Стратегията за национална сигурност на САЩ", в последния от които се посочва, че "в Индо-Тихоокеанския регион е налице геополитическа конкуренция между либералните и репресивни визии за световния ред". С други думи, концепцията FOIP продължава да се модернизира и допълва, като се прокарва в различни формати.
На практика, САЩ реализират стратегията си за ИТР както по линия на двустранните споразумения, така и посредством създаването на многостранни формати за сътрудничество. Ключово място сред тях заема обединението QUAD, чиято цел е "сплотяването на четирите демокрации" в Индо-Тихоокеанския регион - САЩ, Япония, Австралия и Индия.
Членовете на QUAD демонстрират общи позиции, разглеждайки двата океана като единно стратегическо пространство. При това Вашингтон очевидно отделя повишено внимание на Индия, разчитайки на тази страна като един от бъдещите "лоялни на САЩ" полюси на регионалната сигурност, наред с Япония, Австралия и други американски съюзници.
По пътя към "азиатска НАТО"
Въпреки уверението на САЩ, че не възнамеряват да създават "азиатски аналог на НАТО", насочен срещу Китай, някои от последните им дипломатически стъпки говорят за обратното. Така, в съвместното заявление, направено след преговорите на външните министри и министрите на отбраната на САЩ и Япония, във формат "2+2", осъществени през януари 2022, двете страни подчертават, че "приветстват нарастващата ангажираност с проблемите на Индо-Тихоокеанския регион на европейските партньори и съюзници", като в този контекст изрично се споменават ЕС, НАТО и създаденият през 2021 тристранен квазиалианс AUKUS.
Присъствието на AUKUS в този документ закономерно привлича вниманието на експертите, в частност, във връзка с това, че редица стъпки, планирани от тази формация, пораждат въпроси относно тяхното съответствие на изискванията на Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО). Става дума за това, че съществуващите в региона зони свободни от ядрено оръжие (Договорът Раротонга от 1985, Банкокският договор от 1995) включват забрана за присъствие в страните-участници, както и в техните акватории, на кораби, снабдени с ядрени енергийни установки.
В споменатото по-горе японско-американско заявление присъстват и традиционните уверения относно "централната роля на АСЕАН" за гарантирането на регионалната сигурност. На практика обаче, САЩ и Япония декларират готовността си да формират алтернативна система за сигурност в ИТР, която съответства по-скоро на духа на НАТО.
Отношението на страните от АСЕАН към този проект, както и към американската визия за ИТР, базираща се на собствените геополитически интереси на Вашингтон, съвсем не е еднозначно. В региона няма как да игнорират претенциите на САЩ за лидерство в многостранните консултативни механизми за сигурност в АТР и Южна Азия, които на практика нивелират същата тази "централна роля" на АСЕАН в тяхното функциониране.
Въпреки това са налице основания да смятаме, че поради ред причини все още сме много далеч от формирането, на основата на QUAD, на своеобразна азиатска НАТО, т.е. на военен блок в Азия (ако подобни планове въобще са осъществими).
На първо място, пречка за това са правните ограничания, съдържащи се в пацифистката конституция на Япония, както и политиката на неприсъединяване на Индия, която със сигурност ще е последната държава, която би искала да обсъжда този въпрос.
На второ място, държавите от QUAD са толкова силно зависими от търговско-икономическите си отношения с Китай, че едва ли биха поискали да ги влошат. През 2019 Китай беше най-големия вносител на стоки от Австралия, втория най-голям внасител на японски стоки и третия най-голям вносител на стоки от Индия.
На трето място (което е и най-важното), времето на традиционните военно-политически алианси постепенно остава в миналото. И въпреки че САЩ, макар и да осъзнават че няма как да спрат хода на времето, продължават опитите за запазване (и дори разширяване) на доминираните от тях съюзи, последните вече се разглеждат най-вече като по-свободни и по-малко ангажиращи формати.
В обозрима перспектива, четиримата партньори от QUAD най-вероятно ще си сътрудничат и ще координират действията си, но без формални договорености за съюз. Това ще им позволи да действат по-гъвкаво, особено що се отнася до военно-политическата сфера.
* Експерт в сферата на международната сигурност
