12
Пет, Апр
23 Нови статии

Турската експанзия в Африка

брой 3 2022
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

След като през 2002 властта в Турция беше поета от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) африканският вектор постепенно се превърна в един от приоритетите на геополитиката на Анкара.

Турският президент Ердоган всяка година посещава различни африкански държави, като през последните двайсет години е бил в 31, а  някои, като Алжир, Сенегал, Сомалия и ЮАР, е посещавал нееднократно.

През октомври 2021 в Истанбул се проведе III Икономически и бизнес форум Турция-Африка, на който присъстваха 250 делегации от 41 държави, включително над трийсет африкански лидери. Провеждането и беше своеобразна прелюдия към осъществилата се през декември пак там Трета среща на върха в рамките на партньорството на Анкара с Черния континент. В отношенията си с Африка, Турция следва лозунга „от сътрудничество към стратегическо партньорство”, а говорителят на турския президент Ибрахим Калън дори определя Турция като „афроазиатска държава”.

Турската активност в Африка

През последните години активността на турците в Африка би могла да се сравнява само с тази на Китай: още през 2020 обемът на турската търговия с африканските държави надхвърли 25 млрд. долара, а турските инвестиции на континента нараснаха до 37 млрд. долара. През последните години броят на турските дипломатически представителства е нараснал от 12 на 43, като 31 от тях бяха открити след 2009, а междувременно се планира създаването на още няколко. Стремежът на Анкара е броят на турските посолства в Африка да достигне 50 (общият брой на африканските държави е 54).  Освен това, авиокомпанията Turkish Airlines вече е сериозен играч на Черния континент, обслужвайки над 60 въздушни направление, а Истанбул се превърна в логистичен център, свързващ Африка с другите континенти.

Доскоро турското влияние нарастваше най-бързо в Източна Африка, в западната част на Сахел, в страните от Африканския Рог и в Сомалия, но напоследък се разпространява и в Западна Африка. При това, военният елемент на сътрудничеството с африканските държави се оказва не по-малко важен, отколкото чисто икономическия и хуманитарен аспекти. Според френската TV-5-Monde: „Освен доставките на военна техника, налице е и пряко турско военно присъствие в Либия и Сомалия. Преговаря се и за разполагане на турски военни в Чад и други страни”. На свой ред, Етиопия, която е сред най-динамично развиващите се държави на континента, където Турция е втория най-голям инвеститор след Китай, вече демонстрира интерес към покупката на турски дронове за борба с бунтовниците в региона Тигрей.

Предвид това обстоятелство, в официалните изказвания на различните представители на турските власти все по-често присъства тезата, че „днес Турция е стратегически партньор за Африканския съюз”.

По правило, турският президент Ердоган посещава африканските държави начело на огромни делегации от по няколкостотин бизнесмени, което илюстрира конкретните интереси на Анкара в една или друга страна от континента. Най-очевиден обаче е турският интерес към добива на полезнии изкопаеми и развитието на военното сътрудничество. Освен това, турските компании се стремят да използват евтината местна работна ръка, тъй като заплатите в повечето африкански страни са ниски. Именно поради това Африка става все по-привлекателна за турския бизнес, който е склонен да прехвърли там редица производствени мощности, изискващи неквалифициран труд.

В същото време, в Анкара са наясно, че позициите и в Африка са по-слаби от тези на бившите западни метрополии, както и от китайските, които в последно време силно укрепнаха. Навремето само Северна Африка е била част от Османската империя, затова турските позиции бяха най-слаби в зоната южно от Сахара. Освен това, предвид факта, че, за разлика от западните държави, Турция се включи доста по-късно в „битката за Африка”, Анкара реши да заложи на своята „мека сила”, включително  като съзнателно настройва африканските страни против бившите метрополии и активно се занимава със самореклама и пропаганда. И следва да признаем, че турската „мека сила” на континента внезапно, но успешно започна да се конкурира с другите играчи – както традиционните – САЩ, Франция, Китай и Индия, така и появилите се сравнително наскоро Саудитска Арабия и ОАЕ.

Така, при посещението си в Демократична република Конго през 2010, тогавашният турски президент Абдулах Гюл изтъкна, че: „За разлика от европейските държави, Турция няма колониално минало и турско-африканските отношения са чисти. Ние предоставяме хуманитарна помощ в Африка без да искаме нищо в замяна. Досега сме доставили такава помощ за над 1 млрд. долара. Големите държави се доказват като такива не само с числеността на въоръжените си сили, но и по обема на предоставяната хуманитарна помощ”.

Освен това, прокарвайки сегашната неоосманистка експанзия в Африка, по време на последното си посещение в Нигерия, през октомври  2021, турският лидер Ердоган изрично акцентира върху някогашните съюзнически отношения между Османската империя и африканската империя Канем-Борну, съществувала чак до началото на ХХ век на територията на Либия, Чад, Нигер, Нигерия и Камерун, чиято територия по-късно е поделена между колониалните сили Франция и Великобритания.

Както показва турската статистика, в резултат от осъществените през последните години от Анкара стъпки, икономическото влияние на Турция в африканските държави рязко е нараснало. Голяма заслуга за това има и Турската агенция за сътрудничество и координация (TIKA), която вече разполага с двайсетина офиси в Африка, реализиращи стотици проекти на цялата територия на континента. Включително изграждане на нови водни кладенци, откриване на болници, обучение на местните фермери или реставрация на исторически паметници.

През 2016 Турция създаде в Сомалия първата си военна база в чужбина, където са разположени 200 турски военни и се обучават 10 500 сомалийски войници. Ще припомня също, че през 2019 турците приключиха изграждането на военна база на територията на Катар, разположена до вече съществуващата база „Тарик бин Зияд”, южно от столицата, в която още от октомври 2015 баха разположени части на турската армия и ВВС. Според експертите, турският контингент в тази база е около 3000 души.

Както вече споменах, в последно време Анкара полага усилия да проникне и в Западна Африка, илюстрация за което бе посещението на президента Ердоган през декември 2021 в държавите от Гвинейския залив (Ангола, Нигерия и Того), по време на което прзидентът активно лобираше за интересите на турската отбранителна индустрия. Ще припомня, че той беше съпроводен от делегация на Секретариата на отбранителната индустрия (Savunma Sanayii Başkanlığı, SSB), която е пряко подчинена на президентската администрация и  осъществява покупките на военна техника от името на турските въоръжени сили и специалните служби. SSB отговаря за координацията на износа и контрола върху изпълнението на договорите с държавите, купуващи турска военна продукция, както и за оценката на рисковете и анализа на купувача (underwriting) при експортните кредити чрез Türk Eximbank. Освен това SSB управлява държавната Турска авиокосмическа компания (Turkish Aerospace Industries, TAI), както и компанията STM, обслужваща военоморския флот и работеща също в сферата на киберсигурността, радиолокационните системи, спътниковите системи и системите за управление. Затова следва да очакваме, че занапред турският флот ще посещава по-често африканските пристанища, разширяваайки военното влияние на Турция и в други западноафрикански държави. Като Того например, където лидерите на турската военна индустрия вече демонстрираха намерението си да участват в реализацията на предвидената от закона за военното планиране за 2021-2025 програма за модернизация на въоръжените сили на страната.

В момента Турция вече има двустранни споразумения с  Танзания, Судан, Уганда, Бенин и Кот д’Ивоар за сътрудничество с сферата на производството, покупката и обслужването на военна техника, логистична подкрепа и обмен на информация. Нарастването през последните години на турския износ, както и на военно-техническото сътрудничество с африканските държави провокира откровено негативна реакция в Китай и Франция. Причината е, че китайската техника, макар и да е по-евтина, е с по-лошо качество от турската, освен това Анкара предлага доста изгодни условия за кредитиране на закупуването на своята продукция. Що се отнася до Франция, традиционната и хегемония в Западна и Централна Африка очевидно е към края си, което обяснява и нарастващите критики от срана на Париж, според който „възползвайки се от постколониалното недоволство, турската политика вреди сериозно на френските интереси на континента”.

Това с пълна сила се отнася и за Нигерия, разполагаща, също както и Того, със значителни природни ресурси, която е ключов търговски партньор на Анкара сред африканските държави на юг от Сахара, като през 2020 търговският обмен между двете страни достигна 754 млн. долара и се очаква да нарасне до 1 млрд. В случая не е без значение наличието в някои региони на страната на училища на забраненото в Турция движение „Хизмет” на Фетхуллах Гюлен, като турските власти се стремят да прехвърлят контрола над тях на държавната фондация „Маариф”.       

Турските компании вече изградиха голяма джамия в Гана, покрит стадион в Руанда, олимпийски басейн в Сенегал и строят летище в Северен Судан. В тази връзка ще припомня, че още през 2013 правителството на Ангола, която е третия най-голям производител на петрол в Африка, забрани изповядването на исляма, като затвори или разруши всички джамии в страната. Това обаче, очевидно не безпокои убедения ислямист Ердоган, както и турските медии. Причината е, че по отношение тази богата на диаманти южноафриканска държава, идеологическите аргументи изглежда остъпват пред чисто прагматичните съображения.

Турските интереси в Магреб

Предвид напрегнатите отношения между Турция и Египет и продължаващата турска намеса в либийската гражданска война, приоритетно значение за политиката на Анкара в Северна Африка има Алжир, където Ердоган се появява сравнително често. През ноември 2021, в столицата на тази богата на енергоносители държава се проведе поредният бизнес-форум, който съвпадна с 11-та сесия на съвместната междуправителствена комисия и на който бяха направени редица знакови заявления. Така, алжирският министър на енергетиката и рудодобивната индустрия Мохамед Аркаб подчерта, че страната му разглежда Турция като „предпочитан партньор за развитието на нашите енергийни мощности и добива на полезни изкопаеми”. В тази връзка той покани турските компании да се включат в редица перспективни проекти (включително в разработката на възобновяеми енергийни източници и изграждането на електроразпределителни мрежи) като специално изтъкна необходимостта от по-активното усвояване на находищата на желязна руда, като Гара-Джебел или Мехри Абделазис. Освен това, министърът напомни, че Алжир е ключов доставчик на втечнен газ (LNG) за Турция и е четвъртия и най-голям доставчик на втечнен петролен газ.

През 2020 в Алжир са работили почти 800 турски компании, което прави турците най-големия чуждестранен работодател, като изключим сектора на енергоносителите, както и най-големия инвеститор в страната (3,5 млрд. долара). Така, холдингъ на близкия до Ердоган „стоманен крал” Фуад Тосяли присъства в Алжир още от 2007. Впрочем, за изграждането на стабилни неформални контакти между двете страни способства и наличието в средите на алжирския елит на немалък брой етнически турци и техни потомци.

Около 1300 турски компании са инвестирали в Абжир общо към 5 млрд. долара, а както посочва турският министър н енергетиката Фатих Дьонмез, търсенето на енергоносители в страната му сериозно е нараснало през последните години, като от 2002 насам тя е изразходвала за целта 60 млрд. долара.

Както посочва турският анализатор Мурсел Байрам, в качеството си на един от основните доставчици на втечнен петролен газ (LPG) в Турция, Алжир осигурява на Анкара възможност да намали енергийната си зависимост от Русия и Иран. Според експертите в политическата и дипломатическа сфера, за сближаването между Алжир и Турция помагат както разногласията им с някои европейски партньори (и най-вече с Франция), така и забавянето на някои китайски инвестиционн проекти в областта на рудодобива.

Редица наблюдатели твърдят, чe турците предлагат на африканците по-изгодни условия, отколкото китайските им конкуренти, които са склонни да използват собствена работна сила и да корумпират далеч по-слабите местни режими, вкарвайки ги в тежки дългове. Възможно е китайските контрагенти наистина да си извоюват допълнителни преференции, което не се приема добре в Алжир и стимулира търсенето на алтернативни партньори като Турция, с нейната „мека сила”, пропагандата за „историческото братство” на двата народа и антиколониалната реторика. Трудно е да се каже обаче,  доколко тази тактика за повишаване на залозите едновременно по няколко направления ще се окаже ефективна. Едва ли прагматичните турски бизнесмени ще склонят да работят на загуба, единствено в името на идеята за „мюсюлманското братство”, особено в сегашната сложна ситуация.

Както е известно, през последните месеци Алжир влиза във все по-остра конфронтация със съседно Мароко, по въпроса за Западна Сахара. На този фон, успешното използване на турските дронове Bayraktar в Либия още през 2020 ускори преговорите за военно-техническо сътрудничество между Алжир и Анкара. През последните години страните от някогашния „османски Магреб” (Алжир и Тунис), както впрочем и Мароко и съседният Нигер, който също обяви, че ще купи турска военна техника, са обект на специалното внимание на Анкара. Според редица местни източници, някои чуждестронни специални служби са склонни да работят за „контролираната” дестабилизация на региона, с цел окончателната ерозия на остатъците на някога безалтернативното френско колонално влияние. Изострящите се междудържавни и регионални противоречия в Северна Африка пораждат както нови преизвикателства (включително възход на тероризма), така и нови възможности, от които Турция, доказала че може успешно да действа в зоната на „външните граници” на някогашната Османска империя, със сигурност ще се възползва.

Еволюцията на африканската геополитика на Анкара

Както се посочва в коментар на African Business, през периода 2003-2021, ангажирането на Турция със случващото се в Африка се разширява с ускоряващи се темпове, „излизайки извън рамките на икономическата активност и обхващайки бизнеса, оказването на помощ, дипломацията, културата и военната подкрепа. Днес следите на турското присъствие могат да се видят в цяла Африка - от най-големия стадион в източната част на континента „Кигали Арена” в Руанда, построен от турски строители, до олимпийския басейн в Сенегал, гигантската джамия в Джибути и турската военна техника в Либия”. Истината е, че повечето африкански държави приветстват партньорството с Турция. Големият въпрос обаче е, какви са дългосрочните амбиции на Анкара?          

Според експерта по турската външна политика Али Билгич от британския Университет Лофборо: „Първоначално, взаимодействиието между Турция и Африка имаше почти изключително икономически измерения. Днес обаче, е невъзможно и нецелесъобразно да се разграничават турските икономически, политически, хуманитарни и военни цели на континента”.

Впрочем, фактите също го потвърждават.

Стокооборотът между Турция и Африка демонстрира впечатляващ ръст – от 5,5 млрд. долара, през 2003, до над 26 млрд. днес. Ердоган обаче си е поставил за цел, през следващите години този обем да се удвои, достигайки 50 млрд долара.

Както твърди в тази връзка доцентът от Истанбулския университет Югур Ясин Алал: „Основната цел на президента Ердоган е максимално да разшири външната търговия и инвестициите. Турските инвеститори пък се стремят да осъществяват печеливши бизнес операции в Африка, разчитайки на евтините суровини и работна сила”.

На свой ред, управляващият директор на Africa Sunrise Partners Мелиса Кук напомня, че „турските компании са свикнали да работят в такива опасни места като Ирак, Сирия и Централна Азия. И това е добре за континента, още повече че позволява да бъдат избегнати непрозрачните финансови схеми на китайците”.

Истината обаче е, че турската бизнес активност в Африка има и политически аспект, което „позволява на Ердоган да представя Турция като алтернатива на експлоататорския Запад”. Така, когато в началото на 2020 континентът беше засегнат от пандемията от коронавирус, турският президент моментално изпрати там голямо количество безплатни респиратори и маски.

Обръщането на вектора на турската експанзия към Африка, бележи началото на нова геополитическа епоха за Турция. Както посочва посланикът на страната в Южна Африка Елиф Юлген, „Турция беше изградена върху пепелището на Османската империя. И едва в края на 90-те години и с прекратяването на студената война Турция наистина отвори очите, разума и сърцето си за останалия свят”.

Ще припомня, че турското правителство обяви 2005 за „Година на Африка”, а Африканският съюз и предостави статут на наблюдател. От 2009 насам Анкара енергично се инкорпорира в африканските реалности, конкурирайки се с регионалните и глобални играчи – от САЩ и Франция, до Китай и монархиите от Персийския залив.

Прец 2012 етиопското правителство подписа знаков договор на стойност 1,7 млрд. долара с турския строителен гигант Yapi Merkezi за изграждането на 400-километрова железопътна линия, свързваща Източна, Централна и Северна Етиопия с пристанище Джибути.

Подобни мащабни сделки вече са нещо нормално за турските компании, действащи на цялата територия на Африка. В момента общият обем на турските инвестиции на континента е 6,5 млрд. долара, като основните инвестиционни сектори са строителството, стоманата, цимента, текстила, стоките за дома и електрониката.

Над 1/3 от всички турски инвестиции в Африка на юг от Сахара – около 2,5 млрд. долара са в Етиопия, която в момента е обхваната от гражданска война, но въпреки това се превръща в стратегическа точка на турските усилия на континента. С населението си от над 100 млн. души и своя амбициозен премиер Абий Ахмед, тази страна е вратата за Африканския Рог – ключов регион, защитаващ стратегическите световни морски маршрути. В момента над 20 хиляди етиопци работят в 220 турски фирми. Търговията между двете страни достигна 650 млн. долара годишно, при това Етиопия изнася селскостопанска продукция, а внася индустриална и фармацевтична продукция от Турция. Последната е вторият най-голям инвеститор в страната след Китай.

Според италианския експерт Федерико Донели от Университета в Генуа: „Политическото съперничество и динамиката в сферата на сигурността бяха „експортирани” от Близкия Изток в Африка и най-вече в зоната на Африканския Рог. В резултат от това Турция и други регионални играчи увеличиха военното си присъствие в региона”.

Освен това, Анкара подписа редица оръжейни договори с различни африкански държави. Най-добрата илюстрация за многопластовия характер на турското проникване на континента е Сомалия. По данни на Турската агенция за сътрудничество и координация TIKA, през 2019 страната е била сред най-големите реципиенти на турска помощ, наред със Судан, Нигер, Джибути, Чад и Гвинея. По време на големия глад в Сомалия през 2011, Ердоган осъществи знаково посещение в Могадишо, като стана първият неафрикански лидер, посетил столицата за последните 20 години. От този момент насам, Турция инвестира около милиард долара в Сомалия, изграждайки транспортна инфраструктура, болници и училища. През 2020 пък, Анкара изплати 2,4 млн. долара от дълга на Сомалия към МВФ. Армията на страната се обучава от турски инструктори.

Най-голямата чуждестранна военна база на Турция също е разположена край Могадишо, пристанището и летището на столицата се ръководят от турски компании, а местните пазари са наводнени с турски стоки. През 2012 пък Turkish Airlines стана първия от 20 години насам международен авиопревозвач осъществяващ полети до столицата на Сомалия.

Повечето от останалите проекти на Анкара на Черния континент обаче не бяха чак толкова успешни. През 2017 Ердоган подписа споразумение с дългогодишния диктатор на Судан Омар ал-Башир за възстановяване на архитектурното наследство на остров Суакин – исторически османски търговски пост в Червено море, както и за реконструкция на пристанището, което породи опасения в Египет и Саудитска Арабия, че това ще доведе до появата там на турска военна база. През 2019 обаче, Ал-Башир беше свален в резултат от мощни протести, а сегашното военно-гражданско правителство работи за възстановяване на отношенията със Запада. Затова е трудно да се  прогнозира, дали Турция ще продължи да се ползва със значително влияние в Хартум.

Независимо от това, в африканската политика на Анкара е налице общо нарастване на търговията и бизнес проектите, съпроводено и с нарастващо турско дипломатическо влияние. При това, Ердоган представя Турция като доброжелателна алтернатива на европейските държави, колонизирали навремето континента.

Според данните за 2021, изнесени от Асамблеята на турските износители, продажбите на турско оръжие са достигнали рекордно равнише, при това най-голям ръст се отбелязва именно в африканските държави. Интересно впрочем е и, че износът на турско въоръжение в САЩ също демонстрира рекорден ръст (1/3 от целия износ), въпреки наложените през 2020 от Вашингон санкции срещу Турция заради покупката на руски оръжейни системи. Това е доказателство за успеха на стратегията, следвана от правителството на президента Ердоган за превръщане на Африка в нов оръжеен пазар за Турция, както и на агресивните му маркетингови усилия за прокарване интересите на компаниите, принадлежащи на близки до турския лидер бизнесмени.

През 2021 Турция е изнесла военна продукция за над 3 млрд. долара, което е с 40% повече, отколкото през 2020. По този начин бяха надминати рекордните показатели от 2,7 млрд. долара, през 2019. Междувременно, в края на 2021 делът отбранителния сектор в турския износ надхвърли 1,8%.

В сравнение с предходната година, през 2021 Турция е увеличила износа на въоръжения в Африка с цели 700% - от 4 млн. на 328 млн. долара. Континентът е на пето място в турския оръжеен износ след Северна Америка (1,56 млрд.$), постсъветското пространство (411 млн.$)      , Близкия Изток (381,1 млн.$) и ЕС (338 млн. $). Според експертите обаче, съвсем скоро Африка може да стане третия най-голям пазар за турското оръжие.

Според публикуван преди време анализ на Nordic Monitor, Анкара търси на континента нови пазари за отбранителната си продукция, в която през последните години инвестира много сериозни средства. В момента Турция има двустранни споразумения с Танзания, Судан, Уганда, Бенин и Кот д’Ивоар за сътрудничество в сферата на отбранителната индустрия, покупки и обслужване на военна и отбранителна техника, както и за техническа и логистична поддръжка, обмен на информация и осъществяване на изследвания в тази сфера, което отваря нови пазари за турските военни корпорации.

Любопитно е, че най-голям интерес сред африканските държави предизвикват не турските дронове, а бронираните автомобили Cobra, Kirpi и Otokar. Което показва, че успехите на турския оръжеен износ се дължат не само на добрата реклама, но и на щателното проучване на пазара.

Повечето вносители на турска военна продукция в Африка са неособено богати държави, водещи безкрайни антипартизански войни с всевъзможни местни бунтовничеки групировки. Тоест, нормално е те да се нуждаят не от скъпоструваща тежка бронирана техника и комплекси за противовъздушна отбрана, а именно от въоръжения, позволяващи осъществяването на успешни антибунтовнически операции. А това означава, от защитени от мини автомобили, средства за разминиране и дронове с качествени видеокамери. И Турция им предлага точно това.

Разбира се, Анкара едва ли може да стане лидер сред износителите на въоръжение само благодарение на сделките си с бедните африкански държави. В случая обаче е по-важна гъвкавостта, която демонстрира турският военно-индустриален комплекс и готовността му да се възползва от всяка възможност за да усвои нови пазарни ниши. А когато, след известно време, турците се превърнат в монополист на африканския оръжеен пазар, вероятно ще започнат да продават там и по-скъпа военна техника.

Истината е, че докато големите военни сили се подготвят за т.нар. мрежоцентрични, когнитивни и т.н. „войни на бъдещето”, в реалния свят се осъществяват предимно антибунтовнически операции. За разлика от САЩ, Китай и Русия, които са концентрирали усилията си в производството на оръжия за въпросните „войни на бъдещето”, Турция масово пласира оръжие за водене на военни действия „тук и сега”, т.е. бронирани автомобили и дронове „Байрактар”. И тъкмо това е обяснението за впечатляващия ръст на турския оръжеен износ в Африка.

Впрочем, да не забравяме, че както днес, така и в близко бъдеще турският военно-индустриален комплекс представлява своеобразен „цех за сглобяване” на военно-индустриалния комплекс на т.нар. „колективен Запад”. От друга страна, имайки предвид, че в Африка присъстват и военно-промишлените комплекси на Китай и Русия, би могло да се очаква, че с течение на времето епицентърът на т.нар. „Голяма игра” може да се измести от Близкия Изток и Централна Азия имено към Черния континент.

Заключение

Както посочват редица експерти, макар че турския президент Ердоган е известен с екстравагантните си и доста рисковани стъпки на международната сцена, трудно може да се отрече, че по време на управлението му външната политика на Анкара демонстрира изключително впечатляващи резултати по редица ключови направления.

Сред тези направления е и военно-търговското сътрудничество с африканските държави, в което дълго време доминираха руснаците, доставящи почти половината въоръжение, закупувано от страните от континента.

Сега обаче, продукцията на турския военно-индустриален комплекс се ползва с изключителна популярност в Африка и не бива да се съмняваме, че съвсем скоро Ердоган ще започне да използва натрупавия в резултат от успешната оръжейна търговия политически капитал за реализацията на цяла поредица „неоосманистки проекти”, ангажирайки в тях и страните от континента.

Истината е, че Анкара подхожда с впечатляващ замах към овладяването на африканските оръжейни пазари, при това на фона на паралелно развиващите се общоикономически връзки с Черния континент, чиито обем нарасна от 4,5 млрд. долара през 2003, до 26 милиарда, през 2020.

Турция се възползва максимално от гражданската война в Либия като своеобразна „витрина” на своето въоръжение, в резултат от което голяма популярност Африка придобиха не само прословутите „Байрактари”, но и бронираните автомобили Hizir.

Следва да се отбележи, че Анкара не само доставя оръжие на африканските държави, но и обещава да окаже помощ на местните правителства в усилията им да се справят с всевъзможните бунтовнически формации, което се улеснява от факта, че на територията на Африка Турция вече разполага не само с над 40 посолства, но и с 39 търговски предстатителства. Всичко това позволи на Анкара само за няколко години да увеличи годишните продажби на продукцията на своя военно-индустриален комплекс от един милиард до 11 милиарда долара, при това продажбите продължават да нарастват на фона на убедително звучащите твърдения на турския лидер, че докато всички останали световни сили са се отнасяли зле с Африка, той, т.е. Турция, е в състояние да поправи тази „несправедливост”.

 

* Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.2 2024