21
Нед, Апр
4 Нови статии

Сръбската православна църква в Черна гора и конфликтът на идентичности през 2019- 2020

брой 3 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Големият победител на изборите в Черна гора през 2020 е… „Сръбската православна църква“.[1] Твърдението се възприема изключително сериозно както в страната, така и сред мнозинството външни наблюдатели.

Дори само вероятността за доминиране на религиозни аргументи при предизборна кампания в една европейска държава през ХХІ век е предизвикателство пред изследователите. Видимата страна на процеса се представя от предизборната реторика, медийните изяви, масовите протести, дебатите в парламента, достъпните правителствени документи. Налице са и първите академични публикации, които се нуждаят от критичен анализ.[2]

Формалният повод

Формалният повод за разгаряне на конфликта става приемането на „Закон за свободата на вероизповеданията или убеждения и правния статус на религиозните общности“ на 27 декември 2019. Той се превръща в поредния епизод от дълга история на сложни отношения между църква  и държава в съвременна Черна гора. От своя страна, последните са следствие на по-дълбоки процеси, свързани със сериозни проблеми в идентичността на черногорските граждани. При преброяването на населението през април 2011, 28,73% (178 хил.) се самоопределят като сърби, а 44,98% (279 хил.) като черногорци. Същевременно, само 38% са тези, които вярват, че в Черна гора се говори език, различен от сръбския. Раздвоеното самосъзнание е заложено в колективната памет на черногорците. Мнозина се възприемат като част от сръбската етническа общност, с уточнението, че са нейната „най-важна част“ (Сръбската Спарта), която има особено историческо място и мисия. Други притежават комплексна идентичност, според която едновременно са „черногорци, сърби и югославяни“. В тези среди се формира политическа подкрепа на идеята за възраждане на съюза със Сърбия, а опозиционните партии, които я изразяват, са определяни като „просръбски“.

Идеята за различна държавна идентичност предизвиква дълбоко разделение между тези, които се самоопределят като сърби, и другите, които смятат, че са черногорци. Преобладаващото становище на изследователите е, че границите на идентичност между черногорци и сърби са твърде плаващи и неустановени. Те са обвързани с политическите процеси. Позициите в политическото, академичното и общественото поле оказват влияние върху избора на съответната личност. Социологическите проучвания сочат висока степен на корелация между политическата идентичност и това, което хората смятат за своя национална/етническа идентичност. Мнозинството от хората, идентифициращи се като етнически „черногорци“, подкрепят управляващата партия. По същия начин тези, които етнически се идентифицират като „сърби“, преобладаващо подкрепят основните „просръбски“ партии в сходно съотношение. Идентичността се разглежда като ресурс за политическа мобилизация. Демократическата партия на социалистите (ДПС), която управлява през целия период след разпадането на Югославската федерация, прилага „етнизирана“ стратегия за запазване на властта. Тя представя сръбската опозиция като античерногорска и като заплаха за страната.[3]

Всъщност черногорските политически и културни елити са активно ангажирани в култивирането на черногорския национализъм още през 60-те и 70-те години на миналия век. Важно е да се отбележи, че едва през 90-те години обществеността започна да възприема черногорската идентичност като противоположна на сръбската. Открива се един парадокс за трайна тенденция, при която делът на населението, идентифициращо се като черногорско, е спаднал от 90% през 1948 до два пъти по-ниско през 2011. Това може да се обясни с логиката на т.нар. ситуационен национализъм. Той се отнася до национални идентичности, променящи се в отговор на всеобхватни, непреодолими геополитически битки, които апелират към лоялността на индивидите в нестабилна идентичностна среда. [4]

Раздвоението прониква и до нивото на религиозната идентичност. Преброяването от 2011 намира 447 хил. православни жители на страната. Сръбската православна църква (СПЦ) твърди, че около 95% от тях се причисляват към нейните енориарши. Официална проверка на твърдението не е правена. Докладите на Държавния департамент на САЩ за религиозната свобода по света занижават числото до 70%, но дори от техните данни следва, че поне 120 хил. души, които се самоопределят като черногорци, приемат духовната власт на сръбския патриарх.[5]

Останалите подкрепят т.нар. Черногорска православна църква (ЧПЦ). Тя е основана през 1993 от архимандрит Антоний Абрамович, бивш клирик на Американската православна църква със спорно минало. Привържениците му твърдят, че възстановяват многовековна религиозна институция, която е била автокефална до 1920, когато е насилствено поставена под властта на Белград. ЧПЦ опитва да се наложи в среда, характеризираща се с „отсъствие на масово завръщане към религиозността“ сред идентифициращите се като черногорци.[6]  Църквата не успява да привлече много вярващи и е принудена да действа като неправителствена организация. Тя енергично подкрепя идеята за независимост на Черна гора, реализирана с референдума от 2006. За изследователите няма съмнение, че конфликтът за автокефалията е преди всичко политически. Антоний е наследен от Михайло Дедеич. Неговата институция не получава международно канонично признание и се подкрепя главно от Украинската православна църква, която пък отхвърля върховенството на Московската патриаршия. Последната, от своя страна, има традиционно добри отношения с патриарха на СПЦ в Белград.

Сръбската православна църква не споделя и не приема усилията на държавата за  утвърждаване на черногорска нация чрез отграничаване от сръбската нация, от която дотогава е била смятана за част. През второто десетилетие на ХХІ век СПЦ контролира между 650 и 700 религиозни обекта на територията на Черна гора, а местните и конкуренти – не повече от 30. Периодично се организират опити за превземане храмовете на СПЦ, но властите се въздържат от силова подкрепа за ЧПЦ. Районът около историческия манастир в Цетине, който е официално седалище на митрополита на СПЦ, става обект на напрежение всеки път на Бъдни вечер. Привърженици на противопоставящите се религиозни структури провеждат отделни церемонии по ритуалното палене на коледни огньове, но полицията разделя двете групи и не допуска инциденти между тях.[7] 

Има отделни случаи, при които се ограничава пребиваването на сръбски свещеници. Такъв пример е митрополитът от Сръбската православна църква Филарет, който през 2007 не е допуснат в Черна гора с официалния мотив, че е подозиран в подпомагане на укриващи се военнопрестъпници. През 2015 един свещеник е изгонен от страната, под предлог че не притежава черногорско гражданство. Реалното му провинение е, че е организирал протест срещу посещението на косовския политик Хашим Тачи.

Управляващият елит около ДПС провежда класическа програма за налагане на официални идеали и образи на нацията, които изключват наличието на конкурентни  идеали, символи и образи. Предефинират се символните атрибути – знаме, химн, валута, име на столицата (последните две още през 90-те години на ХХ век), музеи, паметници, възпоменателни церемонии и т.н. При националния флаг се налага известно отклонение от възраждането на традицията. Историческото знаме на страната се оказва неприемливо, защото има същите три цвята като сръбското. Новото е червено-златно.[8] В публичните институции се отдава предпочитание на латинската азбука (с две нови букви от 2009) вместо кирилицата.[9]

Стига се до нова интерпретация на знаковата фигура на владетеля Петър ІІ Петрович Негош (1813-1851), често определян като един от най-великите сръбски поети и интелектуалци. Става дума за личност, която едновременно присъства в две символни полета, защото е бил едновременно църковен и държавен глава. Честването на неговата 200-годишнина предизвиква нов конфликт между държавата и църквата. Разразява се пореден епизод от дългогодишното противопоставяне между силния човек в политиката – Мило Джуканович, и не по-малко влиятелния черногорско-приморски митрополит Амфилохие. Поводът е отсъствието на достатъчно представителна религиозна символика в мавзолея на Петър ІІ в планината Ловчен. Сблъскват се две противоположни стратегии за употребата на пространството на паметта. Премиерът Джуканович представя Петър ІІ като изтъкната духовна личност, а не като религиозен водач. Острата позиция на митрополита за накърнената символика на мавзолея го поставя в ролята на защитник на „изгубените религиозни светини“.[10] Това послание ще достигне своя естествен връх през 2019-2020.

Джуканович отстоява официалната теза, че черногорската нация е гражданска. Стремежът е нацията да получи модерен образ и в нейното тяло да бъдат безболезнено инкорпорирани различните малцинства. Не е без значение и обстоятелството, че управляващият елит на страната е наследник на старите югославски комунисти. Те имат атеистично възпитание и образование и не притежават чувствителност към религиозните чувства и страхове. Същевременно логиката на ситуационния национализъм изправя институциите пред постоянна конкуренция от алтернативни разделения на идентичността (alternative identity cleavages) както вътре, така и извън границите на титулната нация. Властите не могат да избягат от необходимостта да преоткриват миналото и да произвеждат официална интерпретация на митовете за родословие и произход. На държавно ниво се защитава тезата за черногорския народ (и неговата църква) като един от най-старите на Балканите. Твърдението има етнически заряд и влиза в неизбежен конфликт с представата за „гражданска“ нация. В същото време за никого няма съмнение, че откритото деклариране на „черногорска“ идентичност е свързано с икономически привилегии. Последното също подкопава доверието в реториката за надетническа черногорска държава.[11]

Ситуацията е точно обратната при тези, които декларират сръбска идентичност. Сърбите често са сочени като пример за общност, чиято идентичност се определя по религиозни критерии. За тях принадлежността към СПЦ е един от стълбовете на националното им самосъзнание и код на поведение.[12]

Идентичност и геополитика

Утвърждаването на различна държавна идентичност изисква и раздяла с традиционния приятел – Русия. Вековните връзки между двете страни, които се основават на общата православна принадлежност, съставляват определящ елемент в историческия разказ в Черна гора. През 2014 Подгорица се присъединява към санкциите, наложени от ЕС, който осъжда Русия за анексията на Крим. Правителството на Джуканович веднага е подложено на остра критика от митрополит Амфилохие. Създава се впечатление, че е отправено проклятие срещу премиера. Митрополитът обяснява, че само е цитирал завещанието на св. Петър Цетински, което в най-категоричен тон изисква от следващите поколения да пазят съюза с „христолюбивата Русия“.[13] Амфилохие не одобрява признаването на независимостта на Косово, което определя като „най-голямото и страшно предателство“. След приемането на страната в НАТО митрополитът обвинява властите, че са продали душите и предците си: „Тези, които преди се кланяха на Ленин, сега се кланят на „Златния телец“, на Брюксел и на Европа“.

Постепенно управляващият елит започва да заема по-категорична позиция в полза на автокефална, независима църква със седалище в Черна гора без институционални връзки със Сръбската православна църква. Периодът на най-интензивните преговори за влизане в НАТО съвпада с подготовката на нов закон за вероизповеданията. Правителството предлага проекта за обществено обсъждане в края на лятото на 2015. Според неговите разпоредби (чл. 11), религиозна общност, регистрирана в Черна гора, не може да осъществява дейност извън границите на страната. Нейното седалище задължително трябва да бъде в Черна гора. Името на религиозната общност не трябва да съдържа официалното име на друга държава (чл. 16). Чл. 52 предвижда всички храмове, построени преди 1918, да станат собственост на държавата, ако са изградени с публични средства.[14]

Според сръбски изследователи стриктното прилагане на закона би означавало прекъсване на връзките с патриарха в Белград. Черногорско-приморската митрополия ще трябва да прекрати дейността си в Северна Албания. Чл. 52 се тълкува като даващ възможност на държавата да придобие всички храмове, построени преди 1918, и да ги преразпределя по свое усмотрение на религиозните общности. Очакваният печеливш би била Черногорската православна църква.[15] Известни резерви изразяват дори представители на ислямската общност, които напомнят, че религиозните обекти в миналото не са строени от държавата, а с даренията на вярващите.[16]

В разгорещените дискусии през следващите години имотните мотиви вероятно се преекспонират, но не бива да се отхвърлят с лека ръка. Според неофициални оценки, прилежащата към храмовете на СПЦ в Черна гора земя е 12 квадратни километра, много от които на морския бряг. Общата стойност на терените и на религиозните обекти върху тях се изчислява на 1 млрд. евро. Коментира се, че проблемът не е, кой е собственик на един или друг манастир, а кой е собственик на хотела, многоетажната сграда или ресторанта, които се строят и ще се строят на църковни земи. Изнасят се данни, че само обслужващите обекти към много харесвания от туристите манастир Острог носят до 50 млн. евро приходи годишно. Собственикът (СПЦ) не плаща данъци в черногорския бюджет.[17] Манастирът заема важно място в символното пространство на черногорските граждани от всички вероизповедания и се приема като национална институция, която човек трябва да посети няколко пъти през живота си.

Медиите в Сърбия подчертават, че отдавна един закон не е разбунвал така общественото мнение. От проведените три кръгли маси, две – в Биело поле и в Котор, са белязани от инциденти, а третата – в Подгорица, протича при засилена полицейска охрана. Протестиращите нямат колебание относно целта на новата юридическа уредба. „След като в продължение на 20 години символите на историческата сръбска държавност на Черна гора бяха премахвани един след друг, дойде редът и на Сръбската православна църква“. Министърът за правата на човека и малцинствата Суад Нуманович опонира, че целта на този акт е да създаде среда, която ще допринесе за хармонизирането на отношенията между религиите, в съответствие с традицията, извела държавата на пиедестала да бъде „религиозно най-толерантна“ на Балканите.[18]

В месеците преди оповестяването на законопроекта се наблюдава невиждано по мащабите си преформатиране на вътрешнополитическия пейзаж. Три от най-влиятелните опозиционни партии са напуснати от водещи активисти. Стига се до криза и в управляващата коалиция, като премиерът отказва да уволни двама министри от по-малката коалиционна формация, която се разцепва. Наглед е много странно, че политическата сцена е така дълбоко разтърсена в година, която не е изборна. Може само да се  предполага, кои са дълбоките причини за големите размествания през 2015 – лични, идеологически или под външен натиск. Последното се свързва с предстоящото присъединяване към НАТО. В подобна атмосфера общественото внимание може да бъде отклонено само от тема, която съдържа дълбок емоционален заряд.

През следващите месеци политическата криза в страната се задълбочава. Темата за религиозните общности е изтикана на заден план от граждански протести и парламентарен бойкот на опозицията. Властите трудно опровергават обвиненията в корупция. През пролетта на 2016 е съставено служебно правителство, което да организира предстоящите избори. Те, от своя страна, стават арена на противопоставяния, определени от правоохранителните органи като опит за „държавен преврат“. През  2017 Черна гора се присъединява към НАТО, а през пролетта на 2018 Мило Джуканович е избран за президент на своята страна. Протестите срещу неговото управление не стихват, но темата за отношенията между религия и държава отново става актуална.

През юли 2018 главата на Сръбската православна църква патриарх Ириней посещава Черна гора. Той коментира заплахата да бъде отнето църковното имущество като разбираема за времената на Османската империя, но не и през ХХІ век. Според патриарха, положението на сърбите в Черна гора напомня за положението им в Хърватия по „времето на фашизма“. Президентът Джуканович отговаря, като нарича Сръбската православна църква „ударен юмрук“ на идеолозите на Велика Сърбия и имперска Русия на Балканите, и предупреждава: „това трябва да остане предмет на внимание на държавната политика на Черна гора и през следващия период“.[19] Можем да гадаем, дали става дума за съвпадение, но точно в тези дни опозиционни медии разкриват, че проектозакон за вероизповеданията е бил внесен през 2015 за становище в Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианска комисия). Предварителната оценка била много критична и правителството в Подгорица е оттеглило искането за мнение, преди то да е официално прието. Проектът за доклад, който към момента на публикациите е достъпен на сайта на Венецианската комисия, е свален веднага след разразяване на скандала.[20]

Отговорът на властите идва в началото на ноември, когато е забранено влизането в Черна гора на четирима видни сръбски интелектуалци. През март 2019 строителната инспекция нарежда да бъде съборен църковен обект до морето, защото е изграден без необходимите разрешения. Следващата крачка е направена през май. Правителството приема проектозакон за свободата на вероизповеданията и правния статут на религиозните общности. Решението е взето под условие да бъде внесено в парламента едва след като се получи становище на Венецианската комисия.[21] В текста е отпаднало изискването за името на религиозната общност да не съдържа официалното име на друга държава. Най-съществени промени е претърпяла разпоредбата в новите членове 62 и 63 за собствеността върху религиозните обекти. Те обявяват всички храмове, за които няма валиден юридически документ за собственост на някоя от религиозните общности, за държавна собственост на Черна гора като част от нейното културно наследство.

Строежът на храмове с дарение на средства, материали и труд е нещо обичайно за православната традиция. Това много често става на добра воля и не е придружено с официално оформени юридически документи. Още по-сложно е набавянето на такива документи за обекти, строени преди пет или осем столетия. Съответните разпоредби подхранват съмнението, че властта иска да отнеме имотите, които СПЦ ползва, за да ги предаде на ЧПЦ. Съмненията са потвърдени от самия Мило Джуканович на партиен форум в Никшич на 8 юни, където той обосновава намерението да се бори за налагането на водеща роля на черногорската църква, която да бъде призната за автокефална. Дискусията, дали преди 1918 черногорските митрополити са автокефални или са част от СПЦ се превръща в разделителна линия между изследователите. Историко-юридическите аргументи имат очевиден политически и идентичностен мотив. Спори се, дали черногорската църква е в основата на черногорската държавност, или тя е създадена от  „сръбската църква в Черна гора“. Както е характерно при многовековната дискусия за взаимоотношенията между религиозни и светски власти, материята е толкова противоречива и нееднозначна, че малцина могат да различат ерудираната и задълбочена аргументация от политическата манипулация, която се ползва и от двете страни. В разгорещената академична дискусия черногорските автори извеждат като акцент предимно исторически доказателства за самостоятелността на църквата в миналото.[22] Сръбските автори защитават противоположната теза. В допълнение те настояват за сръбския етнически произход на съвременните черногорци.[23] Развива се и специфичната идея за травматичността на новата черногорска идентичност, определена като „конвертитски синдром“.[24] И двете гледни точки приемат съответната идентичност като неизменна и дълбоко вкоренена в историята. Редно е да се отбележи наличието и на трета аналитична школа, която схваща идентичността като динамична и изменчива категория. В случая тя остава извън публичната академична дискусия, която в ситуация на криза има склонност да работи с опростено двуизмерно „за-против“ моделиране.[25]

От митрополията заемат категорична позиция срещу „опитите за насилствено отнемане на светини в полза на канонично непризнатата Черногорска православна църква“. Вярващите са приканени да участват в масово богослужение в главния храм на столицата Подгорица. По утвърдена традиция то е насрочено за най-близкия във времето християнски празник – Св. Троица (15 юни). Съборът и неговото мото – „Да защитим светините“ – създава модела на съпротива за следващите месеци.

Ескалирането на напрежението

На 20 юни правителството обявява, че Венецианската комисия е изразила положително отношение към усилията на властите за регулиране на свободата на религиозните убеждения. Съобщението идва преди публикуването на официалния доклад. Когато това се случва няколко дни по-късно, става видно, че черногорските власти са посочили само първото изречение от един по-дълъг раздел, изразяващ загриженост относно начина, по който е уредна църковната собственост в чл. 62 – 63.[26]

Първоначалните реакции от чужбина също не осигуряват спокойствие на властите в Подгорица. Загриженост изразяват президентът на Сърбия и Светият синод на Руската православна църква. Вселенският патриарх Вартоломей не се отзовава ласкаво на поканата да признае автокефалност за черногорската църква.[27] Това не намалява усилията на правителството да си осигури международна подкрепа. В средата на ноември страната е посетена от специалния посланик по въпросите на свободата на вероизповеданията в Държавния департамент на САЩ Самюел Браунбек, който лично участва в дискусия по законопроекта. Две седмици по-късно премиерът Душко Маркович пътува за разговори  във Ватикана. Неговата среща с папата поражда спекулации, че е възможно сключване на уния в замяна на признаване на черногорската църква от Рим.[28]

В края на ноември се провежда редовен конгрес на управляващата партия. Част от речта на президента на страната и председател на партията е посветена на т.нар. църковен въпрос. Джуканович определя атаките срещу закона като атаки срещу „независимата и свободна държава Черна гора“ и призовава за решително отхвърляне на „всяко предизвикателство към черногорската национална, културна и религиозна идентичност“. Според него, новият закон не цели да промени „по революционен път“ съществуващите отношения на собственост, но всяка държава има право и задължение да проверява, дали собствеността не е придобита незаконно в периоди на бурни социални промени. Подчертан е ангажиментът на партията да работи за „историческата черногорска православна църква“.[29]

На последвалото заседание на правителството е приета окончателната редакция на законопроекта. Той е внесен в парламента от вицепремиера и министър на правосъдието и от министъра на малцинствата и човешките права.[30] Опозицията не приема официалния мотив, че Черна гора се нуждае от закон за свободата на религията, за да регулира най-важните въпроси от отношенията между държавата и религиозните общности по модерен начин. Към управляващите се посипват обвинения, че са еретици, които отнемат църковно имущество. Лично премиерът Душко Маркович реагира на обвиненията в парламента. Той пита, защо в Сърбия не се смята за проблем и ерес, че храмът „Св. Сава“ и Съборната катедрала в Белград са собственост на държавата, а не на Сръбската патриаршия. Като изхожда от тези факти, премиерът не намира разумно обяснение защо същата патриаршия притежава в Черна гора знакови религиозни обекти като манастира Острог.[31]

Обсъждането на законопроекта в парламента започва преди обед на 26 декември 2019 и завършва в ранните часове на следващия ден. Дебатите се предават пряко по националната телевизия. Разделението не е по линията власт-опозиция, а по отношението към черногорската идентичност. Това се илюстрира от изявлението на лидерката на опозиционните социалдемократи Драгиния Вуксанович, че нейната майка, която е православна сръбкиня от околностите на Ужице, е възпитала дъщеря си като черногорка, говореща на черногорски език и принадлежаща към Черногорската православна църква. Противопоставят се две гледни точки. Едната представя Черна гора като гражданска, секуларна и антифашистка държава, а другата извежда на преден план сръбската православна традиция. За управляващите законът е „последната крачка в историческия път на културната еманципация на Черна гора“. Опозиционните депутати намират за парадоксално, че управляващата партия, която принадлежи към европейската левица и трябва да споделя нейните идеи за отделяне на църквата от държавата, се бори за налагане на една държавна църква. Опозицията внася 103 предложения за промени в законопроекта. Мнозинството отказва да ги приеме. Стига се до сбивания в пленарна зала. Разбит е един от апаратите за гласуване. Охраната на парламента извежда принудително 18 депутати. Те са лишени от право да участват в работата на парламента за 15 дни, а полицията ги задържа. В тяхно отсъствие законът е приет в 2,30 часа след полунощ без нито един глас „против“ и „въздържал се“. През цялото време по улиците на Подгорица се провежда протест с молитви и религиозни песни. На други места в страната протестиращи блокират пътища.[32]

Президентът подписва указ за публикуване още през същия ден.[33] Бързането има основание, защото законът се превръща в проблем на „национално оцеляване“.[34] Сръбската православна църква в Черна гора обявява, че до православната Коледа (7 януари) във всички нейни храмове ще има погребален камбанен звън и молебени в знак на протест.

След Коледа, всеки четвъртък и неделя, се организират протестни молебени и литийни шествия „в защита на светините от беззаконието“. Мотивът за застрашените светини става доминиращ в кампанията. От уста на уста и в социалните медии се разпространява специално създадената песен „Не даваме светините“. Тя се изпълнява както с фолклорни ритми, така и в рап вариант. За това, колко е комплицирана темата, напомня заместник-председателят на руската Дума Сергей Бабурин. Той твърди, че руските царе (т.е. държавата) и частни благодетели (т.е. руското общество) са дарявали средства на храмовете на Сръбската православна църква в днешна Черна гора. Най-ценните реликви, които се намират в Цетине – десницата на св. Йоан Кръстител и частица от Кръста Господен, са изнесени от Русия през 1918 за „временна евакуация“. „Ако тяхното притежание от страна на Сръбската православна църква все пак може да се смята за братски акт, завладяването им от сегашното русофобско правителство ще бъде връх на беззаконието и греха“.[35] В хода на парламентарните дебати са цитирани и спомените на бившия президент на Черна гора от 90-те години. Тогава, във времена на тежък недоимък поради санкциите срещу Съюзна република Югославия, той е посетен от специална мисия на Малтийския орден. Малтийските рицари предлагат огромната за времето сума от 150 млн. долара за придобиване на точно тези светини.

Реакциите в Сърбия се изчерпват с безредици, при които спортни запалянковци палят с фойерверки знамето на Черна гора пред посолството. Президентът Вучич се отказва от планирано посещение в Подгорица за Коледа. Той заявява, че Белград ще помогне с каквото може на своите сънародници и на Сръбската православна църква, но няма да влиза в конфликт с черногорския режим. Неговият помирителен тон се коментира нееднозначно – от поддаване на дипломатически натиск (от ЕС и САЩ) до загриженост за запазване на съвместни бизнес–интереси с Мило Джуканович.

Много по-енергична е реакцията на Московската патриаршия, която прави сравнение със ситуацията в Украйна, където също са приети закони за изземване на храмове и манастири от „собствеността на каноничната църква“. Темата е особено болезнена. Година по-рано в Киев е утвърдена местна църква, а специален закон изисква пререгистрация на Руската православна църква като „РПЦ в Украйна“ и преразпределение на църковното имущество. През февруари 2020 Киевският митрополит на РПЦ Онуфрий пристига в Черна гора и участва в едно от най-големите протестни шествия в Подгорица. Руски изследователи поставят акцента върху пряката аналогия с църковната криза в Украйна, където също има претенция да се постигне „принадлежност към западните ценности“. „Дискриминацията на православните в Европа“ става тяхна водеща теза, която не им оставя поле за анализиране на реалните процеси на утвърждаване на черногорска идентичност. Фиксирането върху аналогията с Украйна дори води до това, че те акцентират критично върху текстове от проекта от 2015, които не влизат в окончателната версия на черногорския закон.[36]

Протестиращите в страната и техните симпатизанти от чужбина приемат ситуацията като пореден епизод на вековното мъченическо битие на сръбския народ, която е част от сръбската национална идентичност. Тя включва и очакването всички врагове да действат заедно за асимилиране на сърбите. В това очакване се вписва едно медийно съобщение, което предизвиква особена възбуда. Според него, около 250 членове на специалните косовски части РОСУ са поставени на разположение на черногорските органи на сигурността на Бъдни вечер. Авторката на съобщението е подложена на съдебно преследване за „предизвикване на паника и безредици“, но за своите читатели тя придобива мъченически ореол. Изобщо целият дискурс на протестните шествия и богослужения съдържа преобладаващо библейски мотиви. Авторите на закона са определени като „богоубийци“ и „братоубийци“. Протестите генерират значителен морален капитал, който се наслагва върху натрупани през годините обвинения срещу Мило Джуканович в корупция и злоупотреби с власт. Самият той налива масло в огъня с многократни изявления, че засегнатите от закона имоти са държавни, но са били узурпирани от СПЦ в периода от 1986 до 2000. Президентът и поддръжниците му се вписват в образа на слуги на дявола, които искат да похитят „народните светини“. Последвалата епидемия от коронавирус се приема едва ли не като „божие наказание“. Собствените информации за протестите следват класическия митологичен модел. Участниците в тях отначало се самопреброяват като хиляда, след това стават пет хиляди, а с всяка нова проява числото нараства – 10 000, 20 000, 50 000. Накрая надхвърля сто хиляди. На шествията се носят икони. Религиозните химни се редуват с народни песни, някои от които се изпълняват на гусла от деца. Всяка изява съдържа контрасимволизъм, отхвърлящ политиките за идентичност на Джуканович и ДПС. Масово се развява трицветният флаг на кралство Черна гора отпреди 1918. Той е подобен на сръбския и изразява  неприемането на съвременното червено-златно държавно знаме.[37]

Свещениците неизменно са начело. Наблюдава се класическа ситуация, в която те са поели мисията на „пазителите на традицията“. Те са лицето на битката за съхраняване на фонда от етнически митове, спомени, символи и ценности. Ритуалите на религиозните шествия играят мощна консервираща роля и осигуряват висока степен на формална приемственост между поколенията.[38]

За митрополит Амфилохие „мирните и спокойни литии са чудо Божие, което украсява Черна гора и Европа“. Официалната пропаганда отговаря с обвинения, че се наблюдава опит за създаване на „православна джамахирия“ и „клерофашизъм“. Властите твърдят, че протестите не са заради конкретния закон, а са насочени към отричане на Черна гора и черногорците като нация. Те откриват опит за промяна на характера на черногорската държава, в който участват „идеолози и действащи лица на великосръбския държавен национализъм“. От едната страна има държава, която е гражданска, мултиетническа, проевропейска и светска. Алтернативното предложение е Черна гора да се върне в Средновековието като сръбска, теократична и средновековна страна. Мило Джуканович продължава да настоява, че Черна гора трябва да има своя православна църква, отделна от Сръбската православна църква и от Сърбия, за да консолидира националната си идентичност. Според него, литиите, организирани от СПЦ, са „форма на политическа борба с намерението да се смени властта в Черна гора“. Критиците му признават, че трудно може да бъде поставена граница между религията и политиката в протестите. Никой не оспорва оценката: „Не става дума за две църкви, а за два свята“.[39]

В средата на март публичните събирания са прекратени след предупреждение от здравните власти за необходимост от предпазване от коронавирус. Религиозните ритуали са разрешени отново през май, но при запазване на ограничения за максимален брой участници. Ограничението не е спазено при отбелязване на храмовия празник на манастира Острог. Един епископ и девет свещеници са задържани, което поражда следващата вълна от протести. В края на юни масови религиозни шествия отново са забранени заради влошената епидемиологична обстановка. Водачите на СПЦ в Черна гора се подчиняват, но призовават вярващите да се събират на молебени в църкви и манастири. Чрез социалните мрежи се организират автолитии, като от повечето автомобили се развява трицветното знаме.

Църковният въпрос и изборите

Бъдещето на православната църква и съдбата на нейните имоти стават важна част от кампанията за парламентарните избори на 30 август 2020. Опозицията формира три блока, отразяващи политическата традиция на модерния либерализъм, на югославското комунистическо наследство и на традиционната сръбската идентичност. Последните две групи участват активно в религиозните  протести, докато първата набляга на корупционния характер на управлението на Мило Джуканович.   

Митрополит Амфилохие отправя послание, че църквата няма своя партия, но е естествено да се радва на онези, които са против беззаконието и защитават светините, независимо към коя партия принадлежат. Той призовава „всички правдолюбиви хора“ да не дават гласа си за политици, които защитават „антизакона“ за вероизповеданията. Основният лозунг на управляващата партия е, че защитава страната от „античерногорската“ опозиция, която е инструмент на великосръбския национализъм и на руските интереси на Балканите. Изборите се отличават с рекордно висока активност. Митрополитът дава личен пример, като гласува за първи път в живота си. Партията на Джуканович е първа по резултат, но той се оказва недостатъчен. Трите опозиционни блока получават общо достатъчно мандати, за да формират мнозинство. Победените признават ефекта на спорния закон за първата изборна загуба на партията през последните 30 години. Несъмнена е и ролята на СПЦ, съчетаваща участие на свещеници в избирателната кампания с отправяне на проклятия към избирателите на Джуканович.[40]

Победителите се предвождат от безпартийния университетски професор Здравко Кривокапич. Той е сред най-активните участници в религиозните протести и е смятан за близък до СПЦ. Въпреки това, законът за вероизповеданията не е посочен в следизборното споразумение на трите формации. Документът, подписан на 9 септември 2020, съдържа изрично обещание, че няма да се променят знамето, гербът и химнът. Косвена връзка с темата за идентичността има отказът да се преразгледа решението за признаване на Косово. Запазват се международните ангажименти на страната, свързани с НАТО и ЕС. Последното означава придържане към санкциите на ЕС срещу Русия.[41]

В деня преди откриването на новия парламент е проведена консултация между лидерите на новото мнозинство в манастира Острог, чиито домакин е митрополит Анфилохие. Срещата привлича фокуса на парламентарните дебати. Няма съмнение, че в храма са обсъждани изборът на председател на скупщината и рамките на бъдещото управление. За медиите, свързани с Джуканович, това е поредното доказателство, че СПЦ се меси в политиката. Особен привкус дава присъствието на либералния лидер Дритан Абазович, който държи решаващите гласове за формиране на следващото правителство. Той е черногорски албанец и не е православен християнин, но не крие задоволството си, че е участвал в срещата. Вероятно личната намеса на митрополита е била необходима, за да се успокоят страстите при разпределяне на държавните постове. Коментарът „гръм и мълнии в манастира“ е подходяща илюстрация за тежките разговори между коалиционните партньори и нуждата от високоуважаван посредник.[42] 

Същината на дискусията е дали, най-изявените просръбски политици трябва да получат министерски постове. Последното би довело до още по-дълбоко вътрешно разделение в страната. Финалните преговори се водят без посредник поради тежко заболяване на митрополит Анфилохие. Той умира на 30 октомври. Неговята смърт завършва образа му на личност, отдала цялата си енергия за запазване на църквата и вярата. Погребението събира хиляди опечалени. Обикновени граждани се нареждат до високопоставени политици и гости от чужбина без спазване на противоепидемичните мерки. Мнозина не носят маски, защото разчитат на подкрепа свише.  Службата се ръководи лично от сръбския патриарх Ириней, който няколко дни по-късно се разболява и умира. Той става поредната жертва на пандемията от коронавирус и на религиозния екстаз в Черна гора. Вторият човек в църковната йерархия на СПЦ в страната – епископ Йоаникий – също се разболява от коронавирус след опелото в Подгорица, но оцелява.

На този фон Здравко Кривокапич предлага експертен кабинетът с 12 министри. За министър на правосъдието е предложен адвокатът от Бар Владимир Лепосавич, който е главен юридически консултант на Черногорско-приморската митрополия на СПЦ в периода на протестите. Просръбските партийни лидери са убедени да останат извън състава на правителството. Въпреки това, то е оценено от противниците му като автократично, теократично, недемократично, антиреформаторско и антигражданско. Бъдещият премиер говори за своите колеги като за „дванайсет апостоли“. Критиците му пък открояват няколко от тях като „четиримата конници на Апокалипсиса“. Очевидно новозаветната символика е навлязла трайно в политическия речник.[43]  

Новите министри са избрани на 4 декември 2020.[44] Като принос към парламентарните дебати отиващото си правителство обявява за персона нон грата сръбския посланик. Инцидентът също е пряко свързан с конфликта на идентичности. Посланикът е чествал годишнината от решението от 1918 за обединение със Сърбия, определяйки го като „свободна волеизява на черногорския народ“. Президентът Джуканович продължава да използва всеки повод за нападки срещу Сръбската православна църква. Според него, тя има задача да развива сръбска национална идентичност в съседните страни, да работи за „сърбизирането на Черна гора“, поставяйки под въпрос суверенитета на страната и нейното гражданско и светско общество. Между възторга и възмущението се приема новината, че новият министър на просветата връща кирилицата на фейсбук профила на министерството.[45] През следващите дни е вдигната забраната за влизане на сръбски интелектуалци в страната.

В спешен порядък са изготвени промените в закона за вероизповеданията. Официалният текст, внесен в парламента, е отпечатан с кирилски букви.[46] Облекчава се режимът за регистрация на традиционните изповедания и са премахнати спорните разпоредби за църковните имоти. Прибавено е правото на храна, съобразена с религиозната традиция, за служещи в армията и полицията, за затворниците и за настанените в домове за социални грижи. Това е искане на ислямската общност още от предната година. То не среща възражения при първоначалното приемане на закона, но е пропуснато при инфарктното гласуване в Скупщината. Представителите на религиозните общности са поканени да представят своите становища в новия парламент. На обсъжданията не са допуснати само пратениците на Черногорската православна църква, въпреки настояването на депутатите от партията на Джуканович. Официално са внесени само две предложения за допълнения, които са приети. Те са направени от най-малката партия в новото мнозинство и постановяват, че общото поведение и финансовите дела на религиозните изповедания трябва да се съобразяват с общия законов ред в страната. Окончателното гласуване на закона се провежда след полунощ в ранните часове на 29 декември 2020. Опозицията е напуснала залата. Повтаря се сценарият, изигран година по-рано с противоположен резултат. Прието е, че новите разпоредби влизат в сила веднага.[47]

Правителството е атакувано от две страни. Сръбски автори го обвиняват, че е запазило задължението за църквата да реорганизира вътрешното си деление в съответствие с териториалните граници на страната. За пореден път се полемизира върху текстове от проекта от 2015, които не са приети още през 2019.[48] На противната страна са недоволните привърженици на Мило Джуканович, които организират първия значим протест срещу новото правителство. Те развяват червено-златни знамена и скандират обвинения за подчиняване на държавата на волята на църквата. Според министъра на правосъдието, единствената промяна е свързана с премахване на законовите текстове, за които Венецианската комисия е изразила притеснение. За премиера Кривокапич точно приетите промени показват, че Черна гора е отделена от религията секуларна държава.[49]

Президентът намира формален повод и отказва да обнародва всички новоприети закони, включително поправките в закона за свобода на вероизповеданията. Народните представители се събират още веднъж на 20 януари 2021, за да потвърдят волята си. Спорът за идентичностите се проявява дори при официалната публикация на закона. Указът на президента Джуканович е на латиница, а текстът на закона е на кирилица. Другите закони, които са гласувани повторно, са публикувани на латиница в същия брой на официалния държавен вестник.[50]

Заключение

В парламентарните дебати и публичните речи често може да се открие твърдението, че спорният закон е просто безцеремонен опит за експроприиране на апетитни църковни имоти. Не може да се отрече обаче, че се разиграва драматична битка за идентичности и битка за влияние в обществото. Събитията в Черна гора могат да бъдат разглеждани като част от по-големия процес на сакрализация на териториите на държавите от бившето югославско пространство, започнал в края на 80-години на ХХ век и незавършил до днес. Бихме сбъркали обаче, ако ограничим процеса само в рамките на бивша Югославия и Източна Европа. Трудно може да се отрече, че след края на Студената война в цял свят нараства значението на вярата при регулирането на обществените отношения.

Всичко това изисква да признаем наличието на различни нива на идентичност и осмисляне на съотношението между тях. Събитията в Черна гора позволят да се направят интересни заключения. Каквито и да са действителните мотиви зад закона за вероизповеданията, той предизвиква вътрешно премерване и преоценка на дълбочинните мотиви и привързаности за мнозинството от гражданите на страната. Цели три десетилетия доминира хипотезата, че „избирателите ще действат, за да запазят политическата власт на етническата група, като няма да санкционират незаконни практики и обслужване на патронажни мрежи“. [51] Изборите от 2020 показват, че в съзнанието на хората някои незаконни практики са по-незаконни от други. Партията на Мило Джуканович губи властта не защото е корумпирана, а защото е посегнала на църквата. В един момент привържениците на ДПС се превръщат във „врагове на Православието“. Това разколебава част от тях и те не дават електорална подкрепа за клановата/патронажната мрежа, към която принадлежат.

Същевременно, изборните резултати не трябва да провокират крайни твърдения в противоположна посока. Силата на религиозната идентичност също има своите ограничения. Някои изследователи не го забелязват. Те прогнозират, че успешното мобилизиране срещу закона може да „осигури подкрепа за по-големи сръбски цели, които вероятно ще бъдат търсени от СПЦ“. Твърди се дори, че в преобладаващо православното общество на Черна гора предстои да се развият специални отношения между църква и държава. Последните ще влязат във видимо сътрудничество на фона на номинално светско устройство. Така политическата система може да придобие облика на „симфонична демокрация“.[52]

Съдбата на правителството на Кривокапич опровергава тези очаквания. То няколко пъти променя предложенията си в проекта за договор за уреждане на отношенията между държавата и църквата, на който се възлагат големи надежди от патриаршията в Белград. Правосъдният министър Владимир Лепосавич, който минава за особено близък до СПЦ, се задържа на поста само половин година.[53] Правителство просъществува 14 месеца и пада след вот на недоверие в парламента през февруари 2022. Вотът е иницииран от вицепремиера Дритан Абазович, чиято партия е най-отдалечена от СПЦ в дотогавашната управляваща коалиция. Въпреки това, Абазович се чувства задължен да посети патриарха в Белград седмица по-рано, за да го информира за предстоящата промяна.

Вън от всяко съмнение структурирането на идентичността на политическо ниво е различно от нейното структуриране на религиозно ниво. По тази причина ситуацията с идентичностите в Черна гора е много по-драматична, отколкото изглежда.

 *Институт по балканистика с център по тракология на БАН

Бележки:

[1] M. Mitrović, Pobednik izbora u Crnoj Gori – Srpska pravoslavna crkva, Danas, 01.09.2020.

[2] F.-M. Heckert, Protests against the Law on Religious Freedom in Montenegro. A Challenge to the “Đukanović-System”? Contemporary Southeastern Europe, 2020, N 7(1), p.11-24; Лункин, Р. Борьба церкви и власти в Черногории: игры авторитарного национализма. Научно-аналитический вестник ИЕ РАН, 2020, N 1, с.100-107; Dr. Šljivić, Montenegro's Canonical Orthodox Church and Transition to Democracy in the Aftermath of the 2020 Parliamentary Elections, Südosteuropa Mitteitungen, 2021, N 1, s.47-61.

[3] J. Džankić, When Two Hands Rock the Cradle: Symbolic Dimensions of the Divide over Statehood and Identity in Montenegro, In: Pål Kolstø (ed.) Strategies of Symbolic Nation-building in South Eastern Europe. London, Routledge, 2016, p.125-126; N. Stankov, Voting, clientelism, and identity: experimental evidence from Montenegro, Southeast European and Black Sea Studies, 2020 ( Vol. 20), N 3, p. 473-489; С. Захова, Черна гора след Югославия: Динамика на идентичностите. София, Парадигма, 2013, с. 138, 145, 292, 305; Heckert, Protests against the Law, р.21.

[4] E. K. Jenne and F. Bieber, Situational Nationalism: Nation-building in the Balkans, Subversive Institutions and the Montenegrin Paradox. Ethnopolitics, 2014 (Vol. 13), N 5, p. 432, 439.

[5] Crna Gora, Zavod za statistiku, Stanovništvo Crne Gore prema polu, tipu naselja, nacionalnoj, odnosno etničkoj pripadnosti, vjeroispovijesti i maternjem jeziku po opštinama u Crnoj Gori, Saopštenje, br. 83, 12. 07. 2011, p.6, 14; US Department of State, Montenegro 2019 International Religious Freedom Report, p.2.

[6] Захова, Черна гора след Югославия, с. 164.

[7] K. Morrison and N. Čagorović, The Political Dynamics of Intra-Orthodox Conflict in Montenegro, In: G. Ognjenovic, J. Jozelic (eds.) Politicization of religion, the power of the state, nation, and faith the case of former Yugoslavia and its successor states. Palgrave Macmillan, 2014, p.151-170.

[8] Džankić. When Two Hands Rock the Cradle, р.128; A. D. Smith, National Identity, London, Penguin Books, 1991, p.77, 102; Захова, Черна гора след Югославия, с. 204-207, 299.

[9] T. Nakazawa, The making of "Montenegrin language": nationalism, language planning, and language ideology after the collapse of Yugoslavia (1992-2011), Südosteuropäische Hefte, 2015, N 4(1), p. 127-141.

[10] E. H. Saggau, A Shrine for the Nation: The Material Transformation of the Lovćen Site in Montenegro. Journal of Balkan and Near Eastern Studies, 2018 (Vol. 20), N 5, p.495-512.

[11] Džankić. When Two Hands Rock the Cradle, р.126; Jenne and Bieber, Situational Nationalism, p. 453; Heckert, Protests against the Law, р.22.

[12] Smith, National Identity, p.7; Захова, Черна гора след Югославия, с. 298.

[13] MCP: Amfilohije nije kleo Đukanovića, nego podsjetio na riječi Svetog Petra. Vijesti, 01.05.2014.

[14] Nacrt zakona o slobodi vjeroispovjesti.

[15] Vl. Todorović, Проблематика Захтева за аутокефалном црквом у Црној Гори, Теолошки погледи/ Theological Views, 2016 (vol. XLIX), N 2, с.328.

[16] Islamska zajednica u Crnoj Gori neće podržati aktuelni Nacrt zakona o slobodi vjeroispovijesti, Preporod, 13.09.2015.

[17] Г. Сысоев, Черногория исповедует госсобственность. Коммерсантъ, N 3/П, 13.01.2020, с. 6.

[18] Crna Gora, burna rasprava o zakonu o veroispovesti, RTS, 10.10.2015.

[19] Patrijarh Irinej: Položaj Srba u Crnoj Gori kao u doba fašizma, Politika, 23.07.2018; Izbori 2020, bez prelazne vlade, RTCG,13. 09. 2018.

[20] „Dan” objavljuje dokumentaciju u vezi sa Nacrtom zakona o slobodi vjeroispovijesti koja dokazuje da vlada i VK govore neistinu, Dan, 15.08.2018.

[21] Zaključak Vlade Crne Gore, broj: 07-1961, od 16. maja 2019. godine, sa sjednice od 16. maja 2019. Godine; Pedlog Zakona o slobodi vjeroispovijesti ili uvjerenja i pravnom položaju vjerskih zajednica.

[22] Crna Gora, Ministarstvo za ljudska i manjinska prava, Zbornik O religiji, Podgorica, 2019; Đ. Borozan, Država i crkva u istoriji Crne Gore, Crnogorska akademija nauka i umjetnosti, Glasnik Odjeljenja humanističkih nauka, 2019, N 5, 5-16.; G. Sekulović, Sto godina ukinuća Crnogorske pravoslavne crkve, Cetinje, Crnogorski Kulturni Forum, 2020.

[23] D. Mirovic, Međunarodnopravni kontinuitet i Zakon o slobodi vjeroispovijesti – Национални интерес/Nacional Interest, 2020 (godina XVI, vol.38), N 2, p. 75-87; S. Arežina, Analiza imovinsko-pravnih odnosa između Srpske pravoslavne crkve i Crne Gore u kontekstu donošenja Zakona o slobodi vjeroispovijesti ili uvjerenja i pravnom položaju vjerskih zajednica, Zbornik radova Pravnog fakulteta u Nišu, 2020 (godina LIX), N 88, 111-133; L.Katana,  Problematika uloge identiteta u savremenom društvu – osvrt na uticaj religije, Национални интерес/Nacional Interest, 2020 (godina XVI, vol.37), N 1, p. 49-65; M. Subotic, Identitetska pitanja Crne Gore, Политичка ревиjа/Political review, 2020 (godina (XXX) XX, vol.63), N 1, p. 11-48; Vl. Stanković, Identitet nacionalnih crnogoraca i srpstvo, Политичка ревиjа/Political review, 2020 (godina (XXX) XX, vol.63), N 1, p. 49-70; B. Milosavljevic, N. Putnik, Strategije izgradnje nacionalnog identiteta Crne Gore, Национални интерес/Nacional Interest, 2020 (godina XVI, vol.39), N 3, p. 129-157.

[24] Ал. Раковић, Црногорски сепаратизам, Catena mundi, Београд, 2019, с.10-79.

[25] Захова, Черна гора след Югославия, с. 292.

[26] Public Relations Services of the Government of Montenegro, Venice Commission gives positive opinion on Draft Law on Freedom of Religion, 20.06.2019; European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) Opinion No. 953/2019, 24.06.2019.

[27] Milo bi da pravi novu crkvu u Crnoj Gori, Dan, 13.07.2019.

[28] US Department of State, Montenegro 2019 International Religious Freedom Report, p.12; International Institute for Middle-East and Balkan studies. Crna Gora 2020: Da li će Crnogorska pravoslavna crkva postati unijatska crkva?

[29] Govor predsjednika DPS-a Mila Đukanovića na VIII Kongresu partije, 30. novembar 2019.

[30] Zaključak Vlade Crne Gore, broj: 07-7592, od 5. decembara 2019. godine, sa sjednice od 5. decembara 2019. godine.

[31] Skupština Crne. Gore 26. saziva, Sedma - posebna sjednica Drugog redovnog (jesenjeg) zasijedanja u 2019. godini, Autorizovani fonografski zapis, 18.12.2019, s.24.

[32] Skupština Crne. Gore 26. saziva, Deveta sjednica Drugog redovnog (jesenjeg) zasijedanja u 2019. godini, Autorizovani fonografski zapis, 24-27.12.2019, s.89-197; Pregled cijelog dana: Od policijske blokade Podgorice do izglasavanja Zakona, Vijesti, 27.12.2019.

[33] Zakon o slobodi vjeroispovijesti ili uvjerenja i pravnom položaju vjerskih zajednica, Službeni list Crne Gore, N 74/30.12.2019.

[34] Heckert, Protests against the Law, p.12.

[35] Moskva mora da zaštiti imovinu koju je dala SPC u CG: Sergej Baburin se zalaže za povratak relikvija koje Podgorica hoće da uzurpira, Tanjug, 03. 01. 2020.

[36] Лункин, Борьба церкви и власти, с.101-102.

[37] Šljivić, Montenegro's Canonical Orthodox Church, p. 58.

[38] Smith, National Identity, p.28, 34.

[39] Događaji u Crnoj Gori – verski motivisan protest ili politika, RTS, 18.02.2020.; Protesti u Crnoj Gori "nisu priča o dve crkve, nego o dva sveta”, B92, 27.02.2020.

[40] Marković: Zakon o slobodi veroispovesti uticao na pad podrške DPS-u. Politika, 21.09.2020.

[41] B. Matijašević, Istorijski sporazum "trojke": Nema izmjene zastave i himne, nema revanšizma, što brže u EU, Vijesti, 09.09.2020.

[42] Skupština Crne. Gore 27. saziva, Prva - konstitutivna sjednica u 2020. godini, Autorizovani fonografski zapis, 23.09.2020, s.11-24.; SPC pod Ostrogom potvrdila da se bavi politikom, RTCG, 23.09.2020; Grmi i seva u manastiru Ostrog, Blic, 23.09.2020.

[43] Medojević: Možda Krivokapić sebe vidi kao Isusa sa 12 apostola, ali Vladom će upravljati četiri jahača apokalipse, Pobjeda, 04.11.2020, s.3.

[44] Skupština Crne. Gore 27. saziva, Treća sjednica Drugog redovnog (jesenjeg) zasijedanja u 2020. godini, Autorizovani fonografski zapis, 02, 03, 04. i 17.12. 2020, s.1-209.

[45] Đurić, N. Vesna Bratic prva cirilicna ministarka u Crnoj Gori, Politika, 14.12.2020.

[46] Zaključak Vlade Crne Gore, broj: 07-5536, od 17. decembara 2020. godine, sa sjednice od 17. decembara 2020. godine.

[47] Skupštine Crne Gore 27. Saziva, Odbor za ljudska prava i slobode, Izvještaj o razmatranju Predloga zakona o izmjenama i dopunama Zakona o slobodi vjeroispovijesti ili uvjerenja i pravnom položaju vjerskih zajednica, Broj: 23-3/20-8/28.12.2020.; Izvještaj o razmatranju amandmana (2) na Predlog zakona o izmjenama i dopunama Zakona o slobodi vjeroispovijesti ili uvjerenja i pravnom položaju vjerskih zajednica, Broj: 23-3/20-8/29.12.2020.; Skupštine Crne Gore 27. Saziva, Četvrta sjednica Drugog redovnog (jesenjeg) zasijedanja u 2020. godini, Autorizovani fonografski zapis, 28.12.2020, 8-15, 40-41.

[48] Т. Стоянович, Почему новые власти Черногории не отменяют скандальный антицерковный закон? Regnum, 21.12.2020.

[49] Krivokapić: Izmenama Zakona o slobodi veroispovesti Crna Gora će pokazati da je sekularna država, RTS, 01.01.2021.

[50] Закон о измjенама и допунама Закона о слободи вjероисповиjести или увjерења и правном положаjу вjерских заједница, Službeni list Crne Gore, N 8/26.01.2021.

[51] Stankov, Voting, clientelism, and identity, p.486.

[52] Heckert, Protests against the Law, p.22.; Šljivić, Montenegro's Canonical Orthodox Church, p. 59.

[53] Vlada Crne Gore, Otvoreno pismo premijera Crne Gore Zdravka Krivokapića, 28.05.2021.; Skupštine Crne Gore 27, Aktuelnosti, Završena Četvrta sjednica Prvog redovnog zasijedanja u 2021, Godini, 17.06.2021.

Поръчай онлайн бр.2 2024