13
Чет, Фев
6 Нови статии

Краят на ерата „Назарбаев“ в Казахстан – геополитически прочит

брой 2 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В началото на тази година в Казахстан, който до сега бе смятан за една от най-спокойните и стабилни бивши съветски републики, избухнаха социални протести, които прераснаха в открит бунт, завършил с над двеста жертви.

Всичко започна на 2 януари в стохилядния град Жанаозен (бившият Нови Узен). Той се намира в югозападната част на страната, Мангистауска област. Местното население е известно със своя избухлив нрав и чувствителност към социалните несправедливости. Първият бунт в Нови Узен, породен от междуетнически сблъсъци, избухва още в съветско време, през 1989. Той е потушен от изпратените спецчасти, убити са петима души, а над сто са ранени. През 2011 работниците от нефтения бранш в Жанаозен организират продължителна стачка, а в края на годината влизат в бой със силите на реда на централния площад в града. Убитите са десетки, а ранените – над петстотин. Това бе най-сериозният протест в историята на независим Казахстан до януари т. г. Непосредственият повод за недоволството, избухнало на 2 януари 2022, бе почти двойното повишение на цената на газа пропан-бутан, използван за автомобилно гориво в Мангистауска област. Този газ е петролен продукт, т.е. поскъпването му в Казахстан няма нищо общо с високите цени на природния газ на големите хъбове в Европа и Източна Азия.

 

Най-сериозната политическа криза в историята на Казахстан

Тазгодишните протести в Жанаозен обаче, много бързо подпалиха искрата на бунта в почти всички големи градове на Казахстан. Скоро стана ясно, че страната е обхваната от най-сериозната политическа криза в цялата си история след обявяването на независимостта през 1991. Епицентър на събитията беше мегаполисът Алмати – най-големият град в страната, който до 1997 е и столица на Казахстан. Там, на 5 януари, протестът е овладян от екстремистки елементи, които влизат в бой със силите на реда и превземат сградите на кметството и на местния филиал на Комитета за национална сигурност, а също една от президентските резиденции и летището. Част от бунтовниците се въоръжават с оръжие, иззето от силите на реда или от специализираните магазини. Има множество случаи на мародерство и ограбване на магазини и банкомати. Вечерта на 5 януари президентът Касим-Жомарт Токаев съобщава, че се е обърнал към лидерите на страните от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) да окажат помощ на Казахстан за „преодоляване на терористичната заплаха“. Той обосновава тази покана с твърдението, че в страната му действа „терористични банди, подготвени в чужбина“. Призивът на казахстанския президент получава незабавен положителен отговор и още на следващия ден войски на страните от ОДКС започват да пристигат в Казахстан. Междувременно на 6 януари казахстанските сили на реда започват да си връщат контрола над Алмати. По официални данни в хода на безредиците в цялата страна са убити 225 души, 19 от които са полицаи и военни. Повечето от тези смъртни случаи са в Алмати – 151. Правозащитниците обаче смятат, че жертвите са доста повече от официално обявената бройка. 

Най-логичното обяснение за размириците в Алмати и други казахстанските градове от януари т.г. е вграждането на първоначалния социален протест в по-широката рамка на политическата борба в страната. А в Казахстан тази борба е задкулисна и се води между различните крила на управляващата групировка. Свободни избори с участието на опозиционни политически партии няма, медиите са контролирани, а съдебната власт не е независима.

До 2019 системата бе сравнително стабилна, защото се крепеше на безспорния авторитет на Нурсултан Назарбаев - човекът, който управлява Казахстан от 1989. Притиснат от напредването на възрастта (роден е през 1940), той реши да започне властови преход като даде президентския пост на своя дългогодишен съратник Касим-Жомарт Токаев – кадрови дипломат с бляскава международна кариера, но без никакви амбиции в бизнеса и без свое собствено лоби в управляващата групировка. Реално обаче, властта и след 2019 остана в т. нар. „Семейство“ на Назарбаев – негови близки роднини или олигарси, оплетени с лидера на нацията в политически и бизнес мрежи.

Силните хора в Казахстан през последните три години бяха няколко. На първо място, шефът на Комитета за национална сигурност (КНБ) Карим Масимов. Бил е два пъти премиер, с големи амбиции, но не е подходящ за президент, защото не е етнически казах, а уйгур (а може и да не е, но по-важното е, че всички го мислят за уйгур). Смята се, че в тандем с него играе милиардерът Тимур Кулибаев – зет на Назарбаев, женен за средната му дъщеря Динара. Според класацият на списание „Форбс“ на милиардерите в света за 2021, общото състояние на Тимур Кулибаев и съпругата му възлиза на 5,8 млрд. долара[1]. Техните активи са най-вече в нефтено-газовия и банковия сектор. В различни периоди Кулибаев е оглавявал най-големите държавни компании в страната, а от 2011 е член на борда на директорите на руския гигант „Газпром“.

Дълго време за потенциален наследник на Назарбаев във властта бе сочена неговата най-голямата дъщеря Дарига. През последните години обаче тя загуби позиции и сега е редови депутат в парламента. Казахстан е огромна страна (с 25 пъти по-голяма площ от България) със силни регионални различия. По голямата част от населението живее на юг, където доминираха трима роднини на Назарбаев – по-малкият му брат Болат, който контролираше пазарите в Алмати и вноса на стоки от Китай, и двамата племенници (синове на друг брат, загинал през 1981) Самат Абиш и Кайрат Сатыбалды. Първият беше първи заместник-председател на КНБ, а вторият също е работил в силовите структури, но сега е крупен бизнесмен, вероятно милиардер, увлича се от исляма и е неформален лидер на групировки от силно религиозни младежи.

Най-вероятната цел на кървавите размирици в Алмати от началото на януари е била разклащането на позициите на Токаев и евентуалното му отстраняване от президентския пост. Вече е ясно, че силите на КНБ не са оказали адекватен отпор на нападателите и това вероятно е било умишлено. Освен това има съмнение, че част от гневните младежи, превзели обществени сгради, не са действали съвсем спонтанно, а някой ги е организирал и насочвал. Така че зад безредиците в Алмати прозира нетърпението на някои хора от кръга на Назарбаев да вземат властта веднага и да отстранят Токаев, който винаги е бил разглеждан като временна фигура. Това едва ли е станало по указание на самия Назарбаев – той вече не е точно лидер и двигател на действията на „Семейството“, а по-скоро етикет, зад който тези хора се крият.

В опита за преврат срещу него обаче, Токаев видя шанс да стане истински, а не формален държавен глава. Той светкавично уволни Карим Масимов, а малко по-късно - и първия му заместник Самат Абиш. Преди това пък, президентът прати в оставка и правителството, водено от Аскар Мамин - нещо, което Токаев отдавна искаше да направи, но Назарбаев не му позволяваше. Но може би най-решителната стъпка беше, че в разгара на безредиците в Алмати Касим-Жомарт Токаев изненадващо се обяви за председател на Съвета за сигурност – длъжност, която по закон пожизнено е запазена за Назарбаев. И накрая дойде най-спорната стъпка, с която кризата в Казахстан придоби геополитически измерения – поисканата помощ от ОДКС. На практика, помощта бе поискана лично от Владимир Путин, защото в случая ОДКС беше по-скоро параван, зад който се крие пряката руска намеса във вътрешноказахстанския конфликт. Токаев се реши на такава стъпка, тъй като знаеше, че не може да разчита на казахстанските сили за сигурност, където влиянието на противниците му беше твърде силно. За да намери юридическа вратичка за намесата на ОДКС, той трябваше да наложи версията за нападение на обучени в чужбина терористи срещу Алмати. Разбира се, едва ли става дума за организирани чужденци, влезли в страната за да атакуват най-големия казахстански град, друг е въпросът, че като богата метрополия Алмати привлича маргинални елементи от съседните централноазиатски държави, които идват да търсят препитание. Официални доказателства за участието на чужденци в размириците в Алмати не бяха представени, а версията че радикални ислямисти може да са проникнали от Афганистан не издържа сериозна критика, тъй като Казахстан дори няма обща граница с тази размирна страна.

В крайна сметка с помощта на части от казахстанския елит, недоволни от дългото властване на клана Назарбаеви, както и с подкрепата на могъщия северен съюзник, Токаев успя да овладее ситуацията и да излезе победител от кризата. В момента Карим Масимов е в ареста по обвинение в държавна измяна, а почти всички членове на „семейството“ на първия президент избягаха в чужбина. На фона на ширещите се слухове за местонахождението и здравословното състояние на Нурсултан Назарбаев, на 18 януари беше излъчено негово видеобръщение, в което бившият държавен глава обяви подкрепата си за действащия президент, предаването в негови ръце на поста председател на Съвета за сигурност и предстоящото му избиране за председател на управляващата партия „Нур-Отан“. Повечето наблюдатели тълкуват тази поява на Назарбаев като неговото сбогуване с политиката. Той вече не упражнява никакво реално влияние върху управлението на страната.

Пред победителя в казахстанската вътрешнополитическа драма обаче има много рискове. Хората от „семейството“ на Назарбаев могат да предприемат опит за реванш, още повече, че разполагат със значителни финансови средства, а вероятно ще запазят и част от клиентелистките си мрежи. Още в първите дни след потушаването на бунта обаче, роднините на първия президент започнаха да губят позициите си в бизнеса. Тимур Кулибаев беше отстранен от поста ръководител на Националната палата на предприемачите „Атамекен“. Кайрат Шарипбаев, свързан в житейски съюз с Дарига Назарбаева, вече не е председател на борда на директорите на Националната компания „Казахгаз“, а Димаш Досанов, съпруг на най-малката дъщеря на първия президент – Алиа, вече не ръководи „КазТрансОйл“. Болат Назарбаев пък избяга в чужбина, вероятно същото е направил и Кайрат Сатыбалды. Сериозно преустройство започна в холдинга „Самрук-Казын“, който контролира най-важните икономически активи на държавата.

Засега политическа либерализация в Казахстан не може да се очаква, но изглежда, че преходният период, свързан с постепенното оттегляне на Назарбаев от многобройните му постове и от реалната власт, вече приключи. Неизбежно ще има развенчаване на „култа към личността“ на първия президент, макар и в умерени мащаби. Столицата, която от три години се казва Нур-Султан, сигурно няма да остане с това име и отново ще се нарича Астана.

Геополитическите измерения на кризата

Макар че основното съдържание на януарските събития в Казахстан бе вътрешна битка за властта в страната, кризата имаше и важни геополитически измерения. На първо място, трябва да констатираме засилването на влиянието на Русия върху Казахстан. Двете най-обширни бивши съветски републики винаги са били в много близки отношения, базирани на историята,      културното влияние и икономиката. Наред с Беларус, Казахстан е най-русифицираната държава в постсъветското пространство. Непосредствено преди разпадането на СССР руснаците, заедно с другите две славянски етнически групи - украинци и беларуси, са повече от етническите казахи. Впоследствие настъпват сериозни промени в етническите съотношения в страната и към днешна дата руснаците в Казахстан са 18,4% от населението. Те са съсредоточени основно в северната част на Казахстан. Руският език обаче остава доминиращ. По данни от преброяването през 2009 свободно владеене на руски език са декларирали 84% от жителите на страната, а на казахски – 62%. Все още основните медии в Казахстан са рускоезични, главно на руски произнасят речите и обръщенията си и висшите държавни ръководители.

Нурсултан Назарбаев обаче се стремеше да изгради собствена казахстанска национална идентичност и това минаваше през неизбежното разграничаване от Русия. В официалните наративи се говори много за казахската държавност преди влизането в състава на Руската империя, за антируското въстание на казахите от 1916, както и за т.нар. ашаршылык – големият глад в Казахстан от 1932-1933, предизвикан от действията на съветските власти. Като стъпка към дерусификацията на страната се разглежда и решението на Назарбаев за преминаване на казахската писменост от кирилица на латиница. Неговата реализация все още не е завършена, но то едва ли ще бъде ревизирано от Токаев. За отбелязване е, че почти всички млади хора, които излязоха на протестите през януари т.г., изричаха своите лозунги и искания на казахски език.

Най-здравата икономическа връзка на Казахстан с Русия е членството на страната в доминираната от Москва организация Евразийски икономически съюз (ЕАИС). Партньорството между двете държави обаче е несиметрично – казахстанският внос в Русия е над два пъти по-малък от руския износ за Казахстан. Това дава основание на някои казахстански експерти и интелектуалци да се отнасят критично към членството на страната им в ЕАИС. Стопанските инфраструктури на Русия и Казахстан все още са доста преплетени. Така например, един от трите големи казахстански нефтопреработващи завода - този в Павлодар, работи с руски нефт. Руската Транссибирска железопътна магистрала пък минава през казхастанския областен център Петропавловск.

По отношение на инвестициите в нефтено-газовия сектор на Казахстан обаче Русия значително отстъпва на американските и западноевропейски компании. Единствено „Лукойл“ е представена в два от трите най-големи казахстански нефтодобивни проекта и то с неголям дял.

Таблица. Разпределение на акционерното участие и добив на трите най-големи петролни находища в Казахстан, които дават ¾ от нефтеното производството на страната

 

Кашаган

Тенгиз

Карачаганак

Добив за 2021

15,9 млн. т

26,5 млн. т

11,6 млн. т

Казмунайгаз (Каз)

16,88 %

20 %

10 %

Шел (Влбр/Нидерл.)

16,81 %

 

29,25 %

ЕНИ (Италия)

16,81 %

 

29,25 %

ЕксонМобил (САЩ)

16,81 %

25 %

 

Тотал (Франция)

16,81 %

 

 

CNPC (Китай)

8,33 %

 

 

Inpex (Япония)

7,56 %

 

 

Шеврон (САЩ)

 

50 %

18 %

Лукойл (Русия)

 

5 %

13,5 %

 

Доста по-силно е присъствието на Русия в добива на уран (Росатом) и въглища (Русал), както и във финансовия сектор (Сбербанк, Внешторгбанк, Алфа-банк) на Казахстан.

Ключов руски актив на територията на Казахстан е космодрумът Байконур. За него Роскосмос плаща годишна арендна вноска на казахстанските власти. Макар че Русия вече има още един космодрум в Далечния Изток, през 2021 14 от изстрелванията на ракети-носители са станали именно от Байконур, който е разположен в южната част на Казахстан. Освен това руската армия разполага с радиолокационно поделение  край казахстанското езеро Балхаш[2].

Въпреки всички проблеми в двустранните отношения Астана-Москва, мнозинството казахстанци смятат именно Русия за най-приятелска страна. По данни на агенцията „Централноазиатски барометър” от 2020, на това мнение са 81% от жителите на Казахстан[3]. Особено важна роля играе и фактът, че и Назарбаев, и Токаев са започнали кариерата си в Съветския съюз и до голяма степен споделят един и същи манталитет и светоглед с висшите държавници на Русия. Поради това намесата на руски войски в политическата криза в Казахстан, макар и дразнеща някои от казахите, не бе възприета „на нож“ и срещу нея нямаше никакви реални актове на съпротива.

Другата велика сила с голямо влияние върху казахстанската геополитическа ориентация е Китай. Пекин е сравнително нов фактор в Централна Азия, но бързо печели позиции, благодарение на своята икономическа експанзия. Китай все още е на второ място в списъка на главните търговски партньори на Казахстан след Русия, но за сметка на това неговите инвестиции в казахстанската икономика са по големи от руските. При посещението си в Пекин през 2020 Касим-Жомарт Токаев обяви, че за годините след обявяването на независимостта китайците са вложили в казахстанската икономика $20 млрд[4]. През Казахстан минават едни от най-важните трасета на китайския износ към Европа като те са пакетирани в инициативата на Пекин „Един пояс, един път“ (EПЕП). Освен това казахстанската територия е пресечена и от трите големи магистрални тръбопроводи, по които Китай получава природен газ от Туркменистан. Отделно от това има нефтопровод Казахстан-Китай, който е важен за Пекин, защото огромната част от петролните доставки за страната минават през Индийския океан и Малакския пролив, които лесно могат да бъдат блокирани от американците.

Трябва да се подчертае обаче, че извън икономиката Китай няма силно присъствие в Казахстан. Пекин не разполага с военни активи на казахстанска територия, а в политически план разчита, че властите в Нур-Султан няма да повдигат въпроса за репресиите срещу уйгурите и другите мюсюлмански малцинства в Китай, макар че едно от тях е казахското. Президентът Токаев е китаист, владее китайски език и в ролята на си на съветски дипломат е работил доста години в Пекин. Той разчита на приятелството на Китай, но вероятно и през ум не му е минавало, че в критичната ситуация през януари т.г. е можел да повика на помощ китайски войски. Сред казахстанската общественост има изключително силни страхове от китайците, разпространяват се най-невероятни слухове за тяхната икономическа и демографска експанзия в Казахстан. Поради това Пекин може да бъде използван само като фактор за париране на други външни геополитически влияния върху Казахстан, но трудно може да разчита да води собствена политическа игра в тази бивша съветска република.

Влиянието на САЩ и западноевропейските държави в Казахстан се базира преди всичко на инвестициите на техни компания в най-важния бизнес в бившата съветска република – нефтения. Близо 70% от сектора на петролодобива в страната е под контрола на чужди компании, макар че през последните години Казахстан следва политика на ресурсен национализъм и успя чрез административен натиск да увеличи дела на държавната компания Казмунайгаз в някои от големите проекти в тази сфера. Американските компании са най-големият играч в казахстанския нефтодобив – на тях се пада дял от 29,5% като ключова е ролята на Шеврон, която проявява интерес към гигантското находище Тенгиз още през съветско време. Китайските фирми (предимно държавни) държат 17,7% от казахстанските нефтени полета, а европейските – 17,4%[5].

Основният износ на казахстански нефт е насочен към Европа – около една четвърт от него е за Италия, следват Нидерландия, Франция, Испания и Румъния[6]. Големият износ към Румъния се обяснява с факта, че най-голямата петролна компания в тази страна – Ромпетрол, е 100% собственост на казахстанската Казмунайгаз. От друга страна, казахстанският петролен експорт е силно зависим от един единствен маршрут, минаващ през руска територия. Това е тръбопроводът Тенгиз-Новоросийск, който извежда суровината в акваторията на Черно море и оттам, през турските Проливи – в Средиземноморието. Взети заедно, казахстански и руски фирми фирми имат малко над 50% от дяловете в нефтопровода Тенгиз-Новоросийск.

Въпреки силното присъствие в нефтодобива, Европейският съюз няма силно политическо влияние в Казахстан. Макар че, чисто географски, една малка част от страната на запад от река Урал е разположена в Европа, Казахстан е възприеман като азиатска държава, която винаги ще бъде далеч евроинтеграционните процеси.

Американското политическо влияние в Казахстан беше най-силно в първите години след атентатите от 11 септември 2001, когато централноазиатските републики и дори Русия (а може би именно заради Русия) оказваха съдействие на САЩ в глобалната война срещу тероризма. Досега имаше и една по-специфична линия на аргументация на необходимостта Казахстан да поддържа добри отношения с Вашингтон. Голяма част от активите на олигарсите от семейството и от обкръжението на бившия президент Назарбаев се намират в богати западни държави. Макар и с променлива настойчивост, американските власти преследват богаташите от бившите съветски републики, за които са предполага, че са натрупали активи в резултат от корупционни сделки. Между 2003 и 2007 във връзка с делото за подкуп срещу лобиста Джеймс Гифън, мишена на американското правосъдие стана и самият Нурсултан Назарбаев. Т. нар. афера Казахгейт завърши с помирение между Астана и Вашингтон през 2007, но оттогава казахските държавници са наясно, че благоволението на САЩ е важно и заради съдбата на техните лични финанси.

Заключение

В крайна сметка, от размириците в Казахстан от началото на тази година и последвалата намеса на войски на ОДКС могат да бъдат направени няколко извода. На първо място, стана ясно, че Русия запазва преобладаващо политическо влияние в Казахстан, което й позволи да влезе в ролята на арбитър в борбата между различните крила на управляващата групировка в централноазиатската страна. При управлението на Токаев Казахстан ще остане в орбитата на Москва, но в никакъв случай няма да бъде в ситуацията на Беларус, където заради острите протести срещу неговото управление президентът Лукашенко изпадна в пълна зависимост от Русия. Казахстан е доста по-голяма държава от Беларус и, най-важното – разполага със значителни природни и финансови ресурси, които са добра основа за по-балансиран геополитически курс. Другата голяма разлика с Беларус е факторът Китай. Поради дългата си обща граница и тесни икономически връзки, Казахстан трябва да се съобразява с Пекин и в известна степен да разчита на него за ограничаване на руското влияние. Мнозина наблюдатели обясниха бързото изтегляне на войските на ОДКС от казахстанска територия с натиск, който Китай уж е упражнил върху Русия. Това няма как да бъде доказано, но не звучи съвсем неправдоподобно, с оглед желанието на Москва да формира антиамерикански съюз с Пекин. Доста по-екзотично изглежда версията, че пръст в краткия престой на мисията на ОДКС в Казахстан има и Турция. Анкара има известно политическо и културно влияние в Казахстан, но все пак не е сила от ранга на Русия и Китай, така че едва ли може да диктува ходовете на Москва.

Намесата в Казахстан беше и бойното кръщение на ОДКС – организация, създадена за военна взаимопомощ между страните членки, която обаче нито веднъж досега не беше активирана. Показателно е, че нейната намеса вече бе искана от Киргизстан през 2010 и от Армения, през 2021, но едва в казуса с молбата от казахстанския президент, Русия реши, че трябва да се действа. Това е знак, че в бъдеще ОДКС може да бъде използвана като инструмент за париране на събития и процеси, които Москва възприема като „цветни революции“. Впрочем, САЩ и европейските държави също не изразиха някакви особен възражения срещу навлизането на войски на ОДКС в Казахстан, защото всеки акт, укрепващ стабилността в страната, е от полза за големите западни инвеститори. В казахстанските нефтени находища са вложени над 100 милиарда долара и всеки ден престой в производството на петрол носи огромни загуби. Затова инвеститорите се плашат от протести и безредици, независимо от това каква е причината за тях и какви точно са техните геополитически измерения.

 

Бележки:

[1] 50 богатейших бизнесменов Казахстана – 2021. Форбс Казахстан, 18.05.2021; https://forbes.kz/leader/50_bogateyshih_biznesmenov_kazahstana_-_2021_1621273818/

[2] Три причины, по которым Казахстан очень важен для России. Caspian Barrel, 10.01.2022; http://caspianbarrel.org/ru/2022/01/tri-prichiny-po-kotorym-kazahstan-ochen-vazhen-dlya-rossii/

[3] Laruelle, M. and D. Royce. No Great Game: Central Asia’s Public Opinions on Russia, China, and the U.S. Wilson Center, August 2020; https://www.wilsoncenter.org/sites/default/files/media/uploads/documents/KI_200805_cable%2056_final.pdf

[4] Россия запретила ввоз мяса из Казахстана после заявления Токаева о выводе войскм https://www.finanz.ru/novosti/aktsii/rossiya-zapretila-vvoz-myasa-iz-kazakhstana-posle-zayavleniya-tokava-o-vyvode-voysk-1031097022

[5] Две экономики Казахстана. Новая газета, 9.01.2022; https://novayagazeta.ru/articles/2022/01/09/dve-ekonomiki-kazakhstana

[6] Для каких стран качают нефть в Казахстане. https://lsm.kz/eksport-nefti-kazahstana-po-stranam-infografika

 

*Българско геополитическо дружество, цялата статия може да прочетете в бр.2/2022 на Геополитика, който вече е в продажба

Поръчай онлайн бр.1 2025