21
Пет, Юни
7 Нови статии

Геополитическите аспекти на гражданската война в Етиопия

брой 1 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

В началото на ноември 2021 правителството на Етиопия обяви извънредно положение в страната и призова гражданите и да оставят всичко и да се включат в опълчението, сформирано за борба срещу въстаниците от провинция Тигрей и бунтуващите се племена. Според мнозина експерти, на фона на продължаващото настъпление на противниците на режима, Етиопия буквално се разпада на части.

Острата фаза на тлеещия конфликт

Конфликтът навлезе в остра фаза още през ноември 2020, когато федералното правителство на страната обвини властите в провинция Тигрей, ча са нарушили Конституцията и стартира военна операция в региона. Тогава, управляващите успяха само за няколко седмици за поставят под контрол територията на Тигрей с подкрепата на регионалните сили за сигурност на съседните щати и на еритрейските военни. След което разбунтувалите се власти на щата и привържениците им преминаха към партизанска война. В крайна сметка операцията бързо прерастна в многопластов и многостранен конфликт, в който се оказаха ангажирани и външни сили. 

Още през юли 2021, бунтовниците от Народния фронт за освобождение на Тигрей (TPLF) си върнаха по-голямата част от Тигрей и дори (въпреки обявеното от централното правителство едностранно прекратяване на огъня) нахлуха в съседните щати Афар и Амхара. При това те се опитват да оправдаят действията си - най-вече пред международната общност - с това, че милициите от щата Амхара продължават да контролират плодородните територии в западната част на Тигрей, което поставя под въпрос снабдяването на местното население с продоволствие (по данни на ООН 400 хиляди жители на Тигрей са застрашени от глад). В същото врме обаче, нахлуването на TPLF в съседните щати Афар и Амхара (само в Амхара бунтовниците отвориха цели четири фронта), където се водят основните сражения и в момента, поставя под съмнение "отбранителния" наратив на ръководството им. Според експертите, сред основните цели на TPLF е овладяването на ключовата транспортна артерия Адис Абеба - Джибути, по която се реализира 95% от вноса, както и блокирането на комуникациите в щата Амхара, с цел разделянето му на две части и създаване на буферна зона южно от Тигрей. В момента TPLF контролира 2/3 от територията на шата. Пет от административните райони в западната му част са държат от силите за сигурност на съседния щат Амхара, които дават да се разбере, че ще се сражават за тях, дори ако федералните власти ги призоват да се оттеглят. От друга страна, бунтовниците се нуждаят от постоянен достъп до суданската граница, тъй като именно той им гарантира достъпа до световните оръжейни пазари. Участието на Еритрея в конфликта е допълнителен стимул за изострянето на ситуацията. Някои от еритрейските части все още присъстват в северната част на Тигрей, а други се изтеглиха в съседните южни щати и очевидно ще се опитат да възстановят връзката със своята държава.

Макар че е почти невъзможно да се прогнозира развитието на събитията, налице са редица тенденции, някои от които ще продължат да се развиват без оглед на ситуацията по фронтовете.

Тук е мястото да отбележа, че въпреки демонстрираната от федералние власти готовност за "инклузивен диалог" (макар и без участието на обявените за терористични организации TPLF и отскоро действащата като техен съюзник сепаратистка "Армия за освобождение на Оромо") и лансираното от TPLF предложение за политическо урегулиране на конфликта с участието на ООН, много неща сочат, че и двете страни (особено Адис Абеба и в по-малка степен TPLF) смятат за възможно единствено военното решение на проблема.

Така, първоначално представеният от TPLF списък с искания, включваш съставянето на преходно правителство, не предвижда политическо бъдеще за етиопския премиер Абий Ахмед, чиито привърженици постигнаха впечатляваща победа на парламентарните избори през юни 2021. Ще напомня, че на тях управляващата "Партия на просперитета" спечели 410 от общо 436-те места в парламента, утвърждавайки се като легитимен проводник на консенсуса за военно решение на проблема с Тигрей. В основата му е споменът за многобройните нарушения на човешките права и злоупотребите в периода, когато страната се управляваше от коалиция, доминирана от TPLF (1991-2018), както и на деструктивните му действия в периода на либерализация на режима. Представителите на тази формация в централното правителство, мнозина от които бяха обвинени в нарушаване на човешките права и корупция, се оттеглиха в родния си щат, а TPLF постоянно създаваше пречки пред федералните власти, което водеше единствено до ескалация на напрежението (включително организиране на несъгласувани с централното правителство регионални избори, обявени за некоституционни).

Истината е, че за разлика от съседите си Кения и дори Сомалия, етиопските елити така и не съумяха да създадат консенсусни механизми за разрешаване на конфликтите в страната. За съжаление, исторически прецеденти също не дават надежда за постигане на мирно решение преди някоя от страните да постигне решаващ прелом на многобройните фронтове, разкъсващи Етиопия. Както изглежда, етиопският премиер Абий Ахмед, както и основният му съюзник - президентът на Еритрея Исаяс Афеворки, въобще не са склонни да преговарят с TPLF и се стремят към разпускането или по-скоро към унищожаването му. От друга страна, в етиопското общество липсва достатъчно активна и влиятелна антивоенна партия. Нещо повече, от началото на гражданската война в страната не спират арестите и затварянето на бизнесите на "лица от тигрейска националност", набедени от властите, че са свързани с TPLF, освен това и двете страни водят активна медийна кампания, обвинявайки се взаимно в "чудовишни престъпления и откровен геноцид".

Това отчасти се обяснява с факта, че въпреки неуспехите през юни, а след това и през ноември 2021, централните власти продължават да разполагат с икономически, военно-технически и мобилизационни ресурси за "успешното приключване на войната", макар и с цената на големи жертви и разрушения, особено сред мирното население на Тигрей, което е принудено да оцелява в условия на частична парализа на транспортната инфраструктура и фактическа икономическа блокада. Впрочем, дори ако етиопската армия съумее да отбие настъплението на бунтовниците и отново навлезе навътре в Тигрей, това няма да сложи край на войната, тъй като противниците и ще преминат към партизански действия с цел изтощаване на правителствените сили.

Въпреки това, големите загуби, неколкократният ръст на цените на хранителните продукти, девалвацията на националната валута (бир) и скокът в курса на долара на черния пазар, влошаването на жизненото равнище, нарастването на уличната и организираната престъпност в големите градове, общата дезорганизация на стопанския живот (включително в резултат от разрушаването на изгражданата в течение на десетилетия бизнес-инфреструктура на TPLF) и провала на програмата за реформи няма как да не стимулира редица влиятелни вътрешни фактори да търсят политическо решение. Забавянето на икономическия растеж (от 6% до 2%, през 2021) на фона на постоянния приток на млади хора (мнозина от тях бяха принудени да станат бежанци, или да се включат в многобройните военизирани милиции) на трудовия пазар, ще провокират нарастващ натиск върху социалната сфера.

Впрочем, за това ще способства и изтощаването на материалните и човешки ресурси на TPLF в хода на продължителните сражения, влошаването на продоволствената сигурност на Тигрей до критично опасно равнище, поради големия брой млади земеделци, мобилизирани в бунтовническите части (в много села, цялата селскостопанска дейност се извършва само от старци, жени и деца).

Потенциалът на правителствените сили

Първият етап на гражданската война (ноември 2020 - юли 2021) приключи с неуспех на федералните сили и доведе до сериозна промяна в съотношението на силите в полза на TPLF. За това до голяма степен спомогнаха и многобройните нарушения на човешките права от страна на правителствените части и съюзните им милиции, в отговор на което стихийно възнкналите селски комитети за съпротива се обединиха с остатъците от редовните сили на TPLF, организирайки мащабно партизанско движение.  От друга страна, след нахлуването на части на TPLF на територията на щатите Амхара и Афар, местните власти също осъществиха масова мобилизация на т.нар. "специални сили" от щатите Оромия, Афар, Сидамо, Сомали и Региона на южните нации, националности и народи (обединяващ пет щата), както и на регионалните милиции и на всички пълнолетни мъже, способни да носят оръжие.

Впрочем, същата стратегия, макар и в по-ограничени мащаби, беше използвана и преди това - през ноември 2020 (както и през ноември 2021), когато срещу TPLF се изправиха не само редовната армия на Етиопия, федералната полиция и изпратените от Еритрея части, но и регионалните специални сили на щата Амхара и амхарското младежко етнонационалстически движение "Фано", значително укрепнало през 2018-2020, както и по-малки местни милиции с неясна командна структура, различен военен опит и с различна степен на взаимодействие с правителствената армия. Обединяването им стана възможно на основата на неразрешените териториални претенции към щата Тигрей, който според тях се е възползвал от доминиращите си позиции в Етиопия след свалянето на марксисткия диктатор Менгисту през 1991 за да присъедини през 1995 към Тигрей редица територии, които дотогава бяха част от Амхара.

Сегашните мащаби на общонационалната мобилизация в Етиопия трудно могат да се преценят, макар че тя има своите исторически прецеденти - ще припомня например кампанията "Червена звезда", в хода на която през 1982 са мобилизирани около 100 хиляди опълченци в помощ на редовната армия във войната срещу еритрейските партизани. Както е известно, тогава принудителната мобилизация на етиопските селяни от непопулярния военен режим не можа да промени хода на събитията, развили се в полза на мотивираните и ползващи се с широката подкрепа на местното население бъдещи лидери на независима Еритрея и техните съюзници - не по-малко мотивираните партизани от TPLF. През последните трийсет години обаче, ситуацията драматично се промени.

Сериозен проблем за етиопското правителство в момента е неразбирането и критиката на действията му от страна на международната общност и най-вече на ЕС и САЩ. Според лидерите на страната, големите западни медии, включително BBC, CNN, New York Times, Washington Post, Financial Times, The Economist и т.н. отразяват изключително едностранчиво хода на конфликта. Всъщност, те имат известни основания да мислят така, тъй като въпросните медии избягват да споменават, че първата стъпка в гражданската война беше направена именно от TPLF, които атакуваха базата на Северното командване на етиопската армия, овладявайки голямо количество въоръжение, включително ракети,  и причинявайки смъртта на много хора. От друга страна обаче, самите федерални власти ерозираха доверието на международната общност към себе си, премълчавайки за участието на Еритрея в конфликта, както и за многочислените военни престъпления, разрушенията и жертвите.

На фона на все по-острите критики от страна на "колективния Запад" (САЩ и ЕС) и тревогата на регионалната общност (и най-вече на съседната Кения), премиерът Абий Ахмед разчита на военната, военно-техническа и дипломатическа подкрепа на редица други държави, придържащи се към принципа за ненамеса във вътрешните работи на Етиопия и на първо място - на Китай, Турция и Русия. Така, според повечето експерти, зад постигнатото през август 2021 споразумение за икономическо и военно сътрудничество с Турция, която е сред най-големите инвеститори в етиопската икономика, се крие интересът на Адис Абеба към турското въоръжение и в частност към дроновете Bayraktar Tb2 и Anka-S, доказали качествата си във войните в Сирия, Либия и Нагорни Карабах. В медиите са появиха съобщения, че именно използваните от етиопската армия китайски дронове (принадлежащи на ОАЕ), излитащи от еритрейската база Асеб, са помогнали за успехите на правителствените сили и превземането на Мекеле  през първия етап на кампанията срещу Тигре в края на 2020. Впрочем, твърди се и, че етиопската армия е използвала и ирански дронове Mohajer-6. Ако това се окаже вярно, то би могло да има неприятни последици за Адис Абеба (поради зависимостта на Етиопия от инвестициите от САЩ и арабските монархии от Залива) и да я тласне към още по-голямо сближаване с Турция. При всички случаи евентуални нови доставки на дронове за правителствената армия биха и помогнали да промени хода на събитията в полза на централната власт.

Ще припомня, че - използвайки опита на паравоенните милиции в щата Сомали - другите региона на страната още от 2017 започнаха да създават собствени "специални сили", а заради влошаването на ситуацията в сферата на сигурността повечето фермери от Амхара също са въоръжени. Това се отнася и за Тигрей, където още преди началото на гражданската война местните милиции се бяха превърнали в основния фактор за гарантиране на реда и подкрепа на щатската и федералната полиции.

Без оглед на изхода от конфликта, неконтролираният трафик на нерегистрирано оръжие сред населението (особено в селата) и милитаризацията на селата и общините (т.нар. "кебеле", обединяващи няколко села), в комбинация с политизирането на етническите различия вече води до разпадането на общото социално, правно и икономическо пространство на най-ниско ниво (тъй като почти всяка община има неразрешени претенции към съседните и най-вече към чуждоетническите общности). Това води до девалвация на статута на военните от националните въоръжени сили, за сметка на онези, свързани с една или друга етнонационалистическа структура, повечето от които не споделят приоритетите на централната власт в Адис Абеба (ще припомня, в частност, за сблъсъците между милициите на щатите Сомали и Афар заради няколко спорни гранични територии).

Шансовете на бунтовниците

Що се отнася до TPLF, ръководството му разчита на мотивираността на военните части и милициите, опита на военните командири (и най-вече на генерала от Силите за отбрана на Тигрей Цадкан Гебретенсае), "обсадния манталитет" на населението на щата, утвърдил се и в резултат от военните престъпления на правителствените сили, които мотивират местните жители да се сражават до край, както и на големия си опит във воденето и на конвенционална, и на партизанско-диверсионна война. От друга страна обаче, предвид малката численост на жителите на щата (6-7% от населението на Етиопия) и враждебното отношение на значителна част от населението на страната към TPLF, фронтът най-вероятно няма да се стреми да превземе Адис Абеба и да овладее цялата власт в Етиопия, тъй като ще се сблъска с изключително сериозна и вероятно фатална за бъдещето му съпротива. На този фон в последно време нарастват настроенията за отделянето на Тигрей в самостоятелна държава, които са особено силни сред градското население и младите хора. Тези настроения допълнително се усилват заради многобройните тежки военни престъпления, извършени от еритрейските части и амхарските милиции. Въпреки това, шансовете на TPLF/TDF за създаване на независима държава не са големи, заради бедността на региона, силно пострадалата транспортна, банково-финансова и телекомуникационна инфраструктура и враждебното обкръжение, в които се намира Тигрей. Селското население на щата и преди се нуждаеше от хуманитарна помощ, чиито основен доставчик бе контролираната от TPLF неправителствена организация EFFORT. Ето защо по-вероятно изглежда TPLF да се ориентира не към отделяне от Етиопия (което, между другото, се позволява от етиопската конституция), а към създаване на буферни зони покрай границите на щата (особено на юг от Тигрей), както и към възстановяване на контрола над плодородните територии в западната му част и деблокиране на границата със Судан, включително с цел получаване на военна помощ.

В тази връзка ще припомня твърдението на един от най-влиятелните судански генерали Абдел Фатах ал-Бурхан, че Етиопия въоръжава враждебно настроените към Хартум племенни милиции в страната. На свой ред, Адис Абеба обвинява TPLF, че си сътрудничи със сепаратистите от граничния етиопски щат Бенишангул-Гумуз, използващи Судан като своя база. От друга страна, акцентът върху операциите срещу правителствените сили южно от Тигрей създава заплаха за "оголване" на северния фланг, където отново биха могли да нахлуят части от съседна Еритрея (в тази връзка експертите акцентират върху концентрирането на еритрейски части в окупираните от амхарските милиции зони в Западен Тигрей).

Разбира се, не бива да забравяме, че TPLF съвсем не са единствените противници на федералното правителство в Адис Абеба. Бунтовниците разчитат на подкрепата на другите федералистки, автономистки и сепаратистки сили в Етиопия. Става дума на първо място за сепаратистите от щатите Оромия и Бенишангул-Гумуз, без да изключваме възможните алианси с редица антиправителствени етнонационалистически формации в щата Гамбела (т.нар. Армия за освобождение на Гамбела) и отделни организации в щатите Афар и Сомали. Най-близо до Тигрей действа т.нар. "Комитет за самоопределение и идентичност на народа кемант", който е особено активен в зоната на Гондер, до границата със Судан и претендира за автономия в рамките на щата Амхара. От април 2021 неговото военно крило - "Освободителното движение на кемант", води спорадични сражение с етиопската армия, а федералното правителство твърди, че действа в синхрон с TPLF. Освен спорадично сътрудничещите с TPLF етнонационалистически милиции на народността кемант, както и на близката до тях народност агау (т.нар. „Армия за освобождение на агау”), сред най-сериозните съюзници на бунтовниците от Тигрей е Армията за освобождение на Оромо (OLO), която през 2018 се отцепи от Фронта за освобождение на Оромо и започна партизанско-терористична война в Южна и Западна Оромия. В края на 2019 нейният лидер Джаал Маро (Кумса Дириба) обяви, че ОLO се е споразумяла за военно сътрудничество с TPLF. Неслучайно OLO се отказа от партизанската война и в момента имитира тактиката на TPLF, стремейки се към овладяването на цели зони от щата Оромия. Тя обаче не се ползва с всеобщата подкрепа на местното население поради дълбокото разделение на щата, който е изключително нееднороден в културно, социално и политическо отношение.

Следва да подчертая също ситуативния характер на тези алианси, станали възможни единствено поради наличието на общ противник, както и продължителното противоставяне между TPLF и OLO в близкото минало. Впрочем, налице е известна криза на самата идея за "етническия федерализъм", последователно отстоявана от TPLF и разглеждана едва ли не като панацея от етнополитическото господство на някой отделен етнос в Етиопия (на първо място, на Амхара, и в по-малка степен на Тигрей). Тя беше дискредитирана по време на авторитарното управление на TPLF (в рамките на доминираната от Тигрей коалиция "Революционно-демократичен фронт на етиопските народи”, ръководела Етиопия през 1991-2018), което така и не съумя да реализира потенциала за самоуправление на местните народности и с течение на времето се изчерпа напълно, водейки до поляризация и политизация на етничността и мощен ръст на етнонационализма.

Така, в южната част на Етиопия, в т.нар. Регион на южните нации, националности и народи, има поне десет територии (общият им брой в страната е над 60) претендиращи за статут на отделен щат.

Реакцията на международната общност

Влошаването на ситуацията в Етиопия поражда определен стремеж от страна на западните държави към "интернационализацията" на вътрешните проблеми на страната, включително опити решаването им да бъде прехвърлено към различни международни институции като ООН. Причините за това са няколко, но най-важната е, че през последните години Етиопия демонстрираше високи темпове на нарастване на БВП и предприе опит за "икономически пробив" посредством изграждането на мощна енергийна система, която да и гарантира още по-високи темпове на развитие, при това в реалния производителен сектор, а не само в сферата на добива на ресурси, предназначени за износ.

Високите темпове на развитие на страната се възприемат с определено недоверие от Запада, особено що се отнася до гигантския проект за т.нар. Язовир на Великото етиопско възраждане, предвиждащ изграждането на гигантска ВЕЦ с мощност 4,45 ГВт, която ще е най-мощната в Африка и седма в света. Проектът обаче поражда редица проблеми. На първо място, против него се обявяват Египет и Судан, чиито интереси са застрашени съвсем реално, тъй като става дума за спадане нивото на река Нил в двете страни, които са критично зависими от нея. Разбира се, Етиопия е склонна на диалог и макар че преговорите вървят трудно, в хода им постепенно се очерта определен компромис. Тъкмо тогава обаче, т.е. през юли 2021, Египет и Судан решиха да "интернационализират" проблема, поставяйки го в Съвета за сигурност на ООН, като разчитаха че антиетиопската им позиция ще получи подкрепата на мнозинството непостоянни членове на Съвета. Очакванията им се оправдаха и повечето членове на Съвета за сигурност подкрепиха тезата, че строителството на язовира пряко касае международния мир и сигурност. Подобна формулировка дава възможност да се апелира към Глава VІІ от Устава на ООН, предвиждаща прилагане на икономически, дипломатически и военни санкции, както и употребата на военна сила за разрешаване на спорни въпроси. Само Русия и Китай се обявиха против разглеждането на ситуацията във връзка с язовира в Съвета за сигурност.

Това обаче не е единственият свързан с Етиопия проблем, който безпокои "колективния Запад". Другият, който западните държави също биха искали да "интернационализат" и поставят под контрола на ООН, е именно ситуацията в етиопската провинциа Тигрей. Както е известно, Етиопия е многонационална държава, която през 1993 се трансформира във федерация, но и това не доведе да разрешаване на националния въпрос в страната. В Етиопия живеят над 80 етнически групи, говорещи на над 90 езика. Основен проблем на страната винаги е бил сепаратизма на народностите от групата тигрей. През 1993 основната част от тази група, населяваща провинция Еритрея гласува за отделянето и от Етиопия и провъзгласяването и за независима държава. Значителна част от народностите от групата обаче останаха на територията на Тигрей, което нямаше как да не породи много сериозни проблеми.

Като цяло обаче, международната общност се дистанцира от урегулирането на проблема с Тигрей. Всъщност, провеждането на пълноценна миротворческа операция в Етиопия изглежда невъзможно предвид продължаващата пандемия от коронавирус и яростното противопоставяне между участниците в конфликта. Впрочем, след случилото се в Либия, Сирия и Йемен няма как да бъдат намерени нито финансови средства, нито необходимия персонал за подобна скъпоструваща и рискована военна интервенция. Тоест, въпреки потенциално разрушителния му ефект за целия регион на Африканския Рог, кървавият конфликт в Тигрей поне засега продължава да се разглежда като "вътрешноетиопски". Африканският съюз (АС) също се въздържа от активна намеса в конфликта, а ръководителят на Комисията на Съюза - дипломатът от Чад Муса Факи Мохамед призова за търсене на политическо решение на конфликта, без обаче да поеме каквито и да било конкретни ангажименти и дори без да направи дежурното предложение за посредничество.

Ще припомня, че от 2007 насам АС осъществява мащабна миротворчерска операция в съседна Сомалия, което се отразява както на бюджета му, така и на числеността на миротворците с които разполага. Впрочем, в момента Съюзът осъществява още пет мониторингови мисии в различни африкански страни. За тази активност отива до 40% от постоянно намаляващия му бюджет. Тоест, организирането на подобна мисия в Етиопия ще изисква съкращаване на средствата за другите програми на АС - от решаването на продоволствените проблеми до създаването на панафриканаски интернет-услуги, и затова изглежда малко вероятно.

В тези условия разрешаването на конфликта в Тигрей е възможно само ако някоя от противопоставящите се страни постигна пълна победа, или пък ако склонят да възстановят диалога помежду си. И макар че предприетото в началото на ноември настъплените на бунтовниците говори по-скоро в полза на първия вариант, не бива да изключваме че в крайна сметка ще бъде предпочетен вторият. В тази връзка ще припомня, че в интервю за New York Times лидерът на TPLF Дебрецион Гебремикаел не само изреди познатите войнствени лозунги, но и очерта достатъчно реалистичните контури на възможния компромис. Бившият етиопския вицепремиер призова министъ-председателя Абий Ахмед да прояви "политическа зрялост" и увери, че политическите претенции на TPLF не излизат извън гарантирането на предвоенните граници на Тигрей. Тоест, бунтовниците също не отхвърлят необходимостта от прекратяване на военните действия, но поставят допълнителни условия. И, ако на базата на тези условия започне стабилен политически диалог, федералното правителство вероятно би могло да се откаже от плановете си за военно разрешаване на конфликта. Макар че все още е трудно да очертаем контурите на бъдещия диалог между централните и щатските власти, сред най-очевидните въпроси, които той следва да реши, са присъствието на еритрейския контингент в Етиопия, статута на западните територии на Тигрей, разрешаването на многобройните хуманитарни проблеми и възстановяването на конституционния статут на щата.

Регионалните предизвикателства

Както често се случва, вътрешната ситуация в Етиопия е много тясно свързана и с външните рискове пред страната. Истината е, че нито един от конфликтите в държавите от Африканския Рог, в най-новата им история, не е минал без външна намеса. Както е известно, Етиопия е разположена в периферията на Големия Близък Изток и участва в сложните геополитически алианси на страните от Северна Африка и Персийския залив. В момента тя преживява сложен и кървав процес на трансформация на модела на отношенията между центъра и периферията, който се усложнява от оказалите се в задънена улица отношения с двама ключови нейни съседи - Египет и Судан. Както вече споменах, изграждащият се на река Сини Нил, в щата Бенишангул-Гумуз, "Язовир на великото етиопско възраждане" провокира изключително сериозен конфликт с Кайро и Хартум, които го разглеждат като екзистенциална заплаха за своите икономики. От друга страна, началото на запълването на язовира, против което се обявяваха Египет и Судан (опасявайки се от понижаване нивото на река Нил на тяхна територия), беше сред основните цели на премиера Абий Ахмед в навечерието на последните парламентарни избори.

Не по-малко сериозен впрочем, е и вътрешният конфликт в зоната на Метекел, в долината на Сини Нил (щат Бенишангул-Гумуз) между милициите на въоръжените преселници от щата Амхара и формациите на "коренните" жители - гумуз, берта, шинаща, мао и комо. В основата му е започналата още през 80-те години на ХХ век миграция в региона на фермери от народността амхара заради сушата и липсата на обработваема земя в собствения им щат. След като преселниците станаха мнозинство в зоната на Метекел, те се обявиха за преминаването и в състава на щата Амхара. Допълнителен фактор се оказа развитието на селскостопанската индустрия, довело до приток на сезонни работници от други щати и стартирането, през 2000-те, на редица инфраструктурни проекти, разрушили традиционния модел на земеделците от народността гумуз. Това противопоставяне е особено опасно, тъй като се развива в непосредствена близост до изграждащия се "суперязовир" на Сини Нил, против който редовно се извършват диверсии и терористични нападения, най-вече от страна на местните милиции. Според централното правителство в Адис Абеба обаче, в тези нападения участват отряди от "Народно-освободителното движение на Гумуз", базирани на територията на Судан, който ги подготвя и финансира. На свой ред, суданските власти обвиняват Етиопия, че подкрепя антравителствените племенни и кланови милиции на територията на самия Судан. Тоест, двете държави вече са въвлечени в продължителен "хибриден" сблъсък.

Изострилият се след март 2020 конфликт между Етиопия и Судан за спорната територия Ел-Фашга (Мазега), чиято площ е 251 кв. км и която де юре (според протоколите от 1902 и 1972) е част от Судан, но де факто от десетилетия насам се колонизира от амхарски фермери и е интегрирана в етиопската икономика, но беше окупирана от суданската армия след началото на гражданската война, също е тясно свързана с вътрешния дневен ред на Етиопия.

Въпросът е чувствителен за различни кръгове в страната, но най-вече за етнонациналистическите и екстремистки настроенни сили в щата Амхара, принудени да се съобразяват с нуждите на местните земеделци, за които липсата на обработваеми земи може да се окаже фатална. Така въпросът за принадлежността на Ел-Фашга се оказва от също толкова принципно значение за укрепналия през последните години амхарски национализъм, както и връщането на западните и южни части на Тигрей под контрола на щата Амхара.

Сред най-големите въпросителни в етиопския конфликт е позицията на най-близкия съюзник на Абий Ахмед – президента на Еритрея Исаяс Афеворки, чиито части участваха активно в операциите на федералната армия в Тигрей през ноември 2020, като според правозащитните организации, именно те са извършили най-тежките военни престъпления там. Добре известна е личната вражда между историческия лидер на TPLF и бивш премиер на Етиопия (1995-2012) Мелес Зенауи и Исаяс Афеворки, които навремето бяха близки съюзници, а кулминацията на влошаването на отношенията им беше неуспешната за Еритрея война с Етиопия през 1998-2000. Тя до голяма степен допринесе за „затварянето” на Еритрея и установяването в тази страна на военизирана еднопартийна или по-скоро лична диктатура на Афеворки, чиято легитимност се крепи на идеята за възмездие срещу Тигрей и TPLF, възприемани като основния виновник за тази разрушителна и травмирала дълбоко населението на Еритрея гранична война. Тоест, Исаяс Афеворки просто не може да си позволи да загуби още една война, защото това може да провокира остра криза в страната и дори да го лиши от властта.

Заключение

Все още е рано еднозначно да се твърди, че постигането на компромис между Адис Абеба и бунтовници е реалистично. Както на междуетническо, така и на локално и дори междуличностно равнище е натрупана прекалено много омраза. В същото време обаче, и двете страни имат достатъчно мощен стимул поне временно да отложат военните варианти за разрешаване на проблемите и това е собствената им слабост.

За федералното правителство, борбата с Тигрей може да доведе до свръхнапрягане на силите на фона на поредното изостряне на ситуацията в Сомалия, международния спор за водните ресурси на река Сини Нил и ВЕЦ "Хидасе" и тлеещия граничен конфликт със Судан заради района на Ел-Фашга. Освен това, след 2018 Етиопия се сблъсква и с ескалиращи вътрешни проблеми. Ако преди етническото насилие беше характерно най-вече за южната част на страна, след това се появиха още три големи огнища на напрежение: в граничната зона на трите щата Афар, Сомалия и Оромия (между трите доминиращи там етнически групи), зоната на Метекел в щата Бенишангул-Гумуз (между народностите амхара и гумуз) и южната част на щата Оромия (между вътрешните бежанци и местното население). В този процес все повече биват въвличани и силите за сигурност на въпросните шати, което рязко повишава нивото на насилие. По данни на изследователския проект ACLED, размерите на политическото насилие в Етиопия нараства неравномерно, като е налице преход от по-малко към по-насилствени форми на конфликт. Истината е, че освен Тигрей, в страната има още десетина горещи точки както и множество други потенциални огнища на напрежение. Което поставя федералните власти пред изключително трудния избор, към кой от проблемите да насочат усилията си.

Предвид нивото на политическото насилие в страната, федералното правителство е изправено пред необходимостта да не допусне разпадането и, което обаче изисква много сериозни материални ресурси и стабилизиране на горещите точки. В тези условия политическият диалог с Тигрей би могъл да се окаже необходимия инструмент за мобилизация. Още повече, че етиопският премиер Абий Ахмед има богат опит в диалога с бивщите си противници. Ще припомня, че преди постигането на помирение с Еритрея, в Адис Абеба се отнасяха към нея по същия начин, по който днес към Тигрей.

Що се отнася до ръководството на TPLF, продължаването на конфликта може да се окаже фатално за него. През последната година в щата ескалираха проблемите с осигуряване на базовите нужди на населението от храна, вода и лекарства. Според изнесените на провелото се през юли 2021 заседание на Съвета за сигурност на ООН данни, 400 хиляди жители на Тигре гладуват, а други 1,8 милиона живеят на ръба на глада. Впрочем, според оценката на Световната продоволствена програма на ООН, 5,2 млн. души се нуждаят от извънредни продоволствени доставки. Ако не успее да постигне примирие и да попълни запасите си от най-необходимите стоки, TPLF рискува да се окаже господар на регион без население.

Освен това поставянето на значителна част от територията на Тигрей под контрол вероятно ще изостри противоречията между политическото и военното крило на TPLF. Във второто доминират ветераните от борбрата срещу социалистическия режим в Етиопия през 70-те и 80-те години на ХХ век, имащи огромен опит в партизанската война, докато в първото преобладават партийните функционери, издигнали се след 2000-те години. За да бъде съхранен вътрешният баланс в TPLF, успехите на военното крило следва да бъдат подчинени на социално-икономическото възстановяване на региона и нежелания, но необходим диалог с етиопския "диктатор" Абий Ахмед. Именно тези вътрешни стимули биха могли да смекчат военното противопоставяне в Тигрей и, евентуално, да дадат тласък на трудния политически диалог между федералния център и щата. Разбира се, този диалог може да бъде провален буквално във всеки момент, но очертаните по-горе вътрешни стимули са в състояние поне да ограничат вероятността от най-радикалните сценарии за развитие на събитията.

Според експертите, има няколко начина за разрешаването на един толкова сложен и многопластов конфликт с огромен брой неизвестни. Военната победа на централното правителство е възможна, но неизбежно ще влоши както вътрешното, така и международното положение на Етиопия, тъй като ще доведе до нови разрушения и бежански потоци, а жителите на Тигрей, които все повече се ориентират към пълно скъсване с Адис Абеба, най-вероятно няма да приемат предлаганите им решения и ще продължат по един или друг начин съпротивата си. Консенсусното решение също изглежда възможно, поне на теория, но постигането му ще бъде усложнено от всевъзможни трудности и конфликти в хода на търсенето на приемливи механизми за съвместно съществуване на отделните общности в една държава, дискредитирането на концепцията за „етническия федерализъм”и отказа от нея на редица играчи (на първо място Тигрей и отчасти Оромия), голямото междуетническо напрежение и постоянното ангажиране на федералните части в потушаването на огнищата на между- и вътрешнорегионалните конфликти.

Не бива за забравяме, че зад всеки от играчите вече стоят конкретни етнонационалистически формирования и всевъзможни милиции, преследващи предимно локални интереси и цели. Накрая, без оглед на резултата от войната, милитаризацията на населението и девалвирането на статуса на военнослужещите могат да създадат патологична социално-политическа и икономическа екосистема, херактерна за такива региони като източните провинции на Демократична република Конго и редица централни и южни области на Сомалия. Възможно е да станем свидетели на сложно, конфликтно и, най-вече, продължително съвместно съществуване на властови центрове и свързани с тях въоръжени милиции от различен тип и степен на легализация (от признати за терористични формации до фактически покровителствани от властите паравоенни групировки), диктуващи собствени правила на играта, парализиращи социалната инфраструктура и създаващи канали за обогатяване на „военно-политическия бизнес”, но в същото време и гигантско натоварване върху икономическата активност и, като цяло, формиращи условия за превръщане на Етиопия в „пропаднала държава”.

 

*Българско геополитическо дружество

 

Поръчай онлайн бр.3 2024