17
Сря, Апр
5 Нови статии

Ливанската криза: има ли изход от хаоса?

брой 1 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

След проточилия се повече от година политически вакуум в Ливан, през септември 2021 страната най-сетне се сдоби с ново правителство, начело с 65-годишния местен милиардер Наджиб Микати, който вече е бил премиер през 2005 и 2011-2013.

Микати е сред 500-те най-богати хора на планетата, а състоянието му се оценява на 2,6 млрд. долара.

Както е известно, в момента Ливан се намира във финансов колапс, а мнозинството на населението му е на ръба на глада. Формирането на правителството пък стана възможно едва след сериозен външен натиск. Ще припомня само за провелия се непосредствено преди съставянето му телефонен разговор между президентите на Франция Еманюел Макрон (Ливан е бивша френска колония) и на Иран - Ибрахим Раиси, тъй като стабилността в страната е от принципно значение и за Париж, и за Техеран. Впрочем, Макрон и преди е обсъждал с ливанските политици вариантите за преход във властта, но не можа да постигне компромисно решение най-вече заради позицията на проиранското шиитско движение Хизбула, подкрепящо президента на Ливан Мишел Аун.

Предвид изключително сложната социално-икономическа ситуация, в Бейрут много разчитат на помощта, обещана на трите донорски конференции, организирани от французите в рамките на една година, както и на подкрепата на МВФ. В Ливан са наясно, че за целта новото правителство ще трябва да изпълни условията на чуждестранните донори за осъществяване на икономически и политически реформи в страната.

Задълбочаващите се проблеми

Днешните проблеми на Ливан са пряк резултат от липсата на силна държава. Вместо да заложи да изграждането на просперираща икономика, страната започна все повече да разчита на външната помощ. По данни на ООН, в момента 78% от населението и живее в бедност. Докато постоянно конфронтиращите се местни етнически и религиозни групировки си осигуриха важни лостове за влияние и обогатиха своите лидери, държавата последователно отказваше да предостави на собствения си народ дори и елементарните услуги и възможности, от които той се нуждае.

Неслучайно, когато милиардерът Наджиб Микати сформира новото си правителство от добре познати фигури, почти никой в страната не повярва на обещанията му да облекчи положението на обикновените ливанци, защото истината е, че страната стремително се приближава до един от най-тежките колапси в съвременната си история. По данни на Световната банка, Ливан преживява най-значителната икономическа депресия от средата на ХХ век насам, на фона на хроничните системни пробеми, липсата на силно правителство и последиците от пандемията от Covid-19. През последните две години ливанската лира, която навремето беше обвързана с долара, загуби 90% от стойността си в резултат от най-голямата икономическа и финансова криза в историята на страната. През август 2021 управителят на ливанската Централна банка Риад Саламе обяви, че държавата вече не може да си позволи да субсидира горивата, тъй като валутните и резерви са намалели драстично. В същото време, общият дълг на Ливан е около 90 млрд долара, като 60 млрд. от тях са в ливански лири, което го прави един от най-големите в света.

На фона на 200%-овия скок на цените на основните хранителни продукти през последната една година, финансовото положение на Ливан действително изглежда плачевно. Новото правителство реши да отмени субсидирането на горивата, като крайно неприятна, но необходима стъпка към икономическото възстановяване на страната. Следвайки примера на Хизбула (и въведените от нея купони за хранителни продукти "Ал-Саджад"), то също пусна купони за продоволствените стоки за да гарантира снабдяването на населението с продукти от първа необходимост на сравнително ниски цени. Стойността на купоните е 556 млн. долара, като 500 млн. са предназначени за най-нуждаещите си.

Според директора на Близкоизточния център на Фондация Карнеги Маха Яхия, "основен приоритет за правителството е да избегне колапса". Той също смята, че за целта следва да бъдат отменени субсидиите и паралелно с това да се създаде система за социална защита за да се смекчи ударът по най-уязвимите слоене на населението. В тази връзка редица анализатори препоръчват на кабинета да възобнови преговорите с МВФ, за да получи необходимата му финансова помощ от няколко милиарда долара. Както вече споменах, след като за първи път в историята си Ливан обяви дългов дефолт през март 2020, страната започна преговори с МВФ, но те бързо се оказаха в задънена улица заради споровете, кой следва да поеме основната тежест на загубите.

Кои са най-големите препятствия пред Ливан? Международните институции препоръчват провеждането на радикални реформи, както и одит на централната банка на страната, преди да и бъде отпусната каквато и да било финансова помощ. През 2020 предишното правителство обяви т.нар. "пътна карта за спасение", предвиждаща реформа на банковия сектор и отмяна на обвързаността между ливанската лира и долара. Тези стъпки обаче, тепърва следва да бъдат предприети, да не говорим, че в сегашната ситуация, когато корупцията и откровеният грабеж са достигнали небивали размери, едва ли може да се направи нещо съществено за да се промени положението в страната.

При положение, че шефът на ливанската централна банка бе заловен с 90 000 евро налични средства, а според публикувания през миналата година доклад за организираната престъпност и корупцията в страната, активите на притежаваните от него офшорни компании са почти 100 млн. долара, едва ли е учудващо, че новото правителство не е в състояние да облекчи положението на обикновените ливанци. Междувременно, одитът на самата централната банка също буксува. От друга страна, както посочва финансовият експерт Майк Азар, реформирането на сектора на търговските банки и на централната банка, както и преструктурирането на държавния сектор са от ключово значение за постигането на сделка с МВФ.

На свой ред, Фондация Карнеги предупреждава, че без осъществяването на тези реформи Ливан рискува да се превърна в "пропаднала държава". Увековечаването на системата, в чиито рамки 10% най-богати хора в страната владеят почти 70% от националното богатство, нямаше как да не доведе до сегашната тежка икономическа ситуация. Взаимнообвързаните ливански политически и бизнес елити създадоха такава "икономика на свободната конкуренция", в която свръхбогатите на практика не плащат данъци. Сега обаче, този някога проспериращ модел рухна и милиони ливанци са застрашени от глад. Докато собствениците на бензиностации крият горивото, разчитайки да получат големи печалби след като цените му отново скочат, а останалата част от доставките на енергоносители престояват в танкерите в очакване да бъдат платени от централната банка, ежедневният живот на ливанците постоянно се влошава. Болниците не могат да осигурят елементарни грижи за пациентите и разчитат за дарения под формата на гориво.

На този фон, решението на правителството да повиши цените на горивата с почти 38% за да подготви икономиката към отмяна на субсидиите само влоши ситуацията и стимулира Хизбула да се намеси. Генералният секретар на Хизбула Хасан Насрала предложи като алтернативен вариант в Ливан да бъдат доставени ирански енергоносители. Първите танкери с петролни продукти от Иран пристигнаха в сирийското пристанище Баняса още през септември 2021 като само в рамките на една седмица Хизбула внесе в Ливан над милион галона иранско дизелово гориво, при това без каквито и да било митнически или полицейски проверки.  

Тази операция за пореден път илюстрира безпомощността на правителството да получи адекватна помощ от традиционните си западни партньори. Ще припомня, че организираните от проиранската организация доставки нарушават санкциите наложени от САЩ срещу Техеран, след като бившия президент Тръмп извади страната от иранската ядрена сделка преди повече от три години. Говорителят на иранското външно министерство Саид Хатибзаде заяви, че страната му е продала горивото на неназован ливански бизнесмен, избягвайки да споменава Хизбула. На свой ред, ливанският премиер Наджиб Микати заяви пред CNN, че доставката "не е одобрена от правителството на страната и ние сме загрижени от това нарушаване на суверенитета на Ливан", пропускайки обаче да отбележи, че тя поне малко е облекчила положението на обикновените ливанци, да не говорим, че повиши значително имиджа на Хизбула и нейните ирански покровители.

На свой ред, американският Държавен департамент заяви, че доставките на енергоносители от Иран не решават въпроса и декларира, че САЩ "поддържат прозрачните усилия за намиране на устойчиви енергийни решения", обвинявайки иранците, че търсят само пропаганден ефект. Истината обаче е, че докато Иран все пак внася гориво в Ливан, САЩ само говорят за това.

Докато международните донори изчакват ливанското правителство да стартира необходимите, според тях, икономически и политически реформи, за да облекчи предоставянето на финансова помощ за страната, корумпираните местни елити демонстрират отчайваща неефективност и неспособност да предприемат каквито и да било радикални стъпки за подобряване на ситуацията.

Ще припомня, че тъй като Ливан официално обяви дългов дефолт, възможностите му като суверенна държава са силно ограничени и получаването на финансова помощ зависи от приемането на изискванията на МВФ и Световната банка. На този фон, единствената страна, чиито компании обявиха сериозни инициативи в подкрепа на Ливан, се оказа Русия, което дава възможност на Бейрут да разчита на руските инвестиции, преди да влезе в програмата на МВФ или докато очаква да си върне статута на държава, способна да изплаща своя външен дълг. Сред най-важните руски проекти в Ливан се сочат участието на Москва в реконструкцията на два нефтопреработвателни завода, както и изграждането на елеватор за зърно в ливанското пристанище Триполи. Освен това, руснаците предложиха да възстановят пристанището на Бейрут и да разширят това в Триполи, създавайки в последното и индустриална зона. Според повечето ливански експерти, предлаганите от Москва проекти биха дали на страната много повече, отколкото МВФ, и са в състояние да променят икономическата ситуация в Ливан създавайки там реална производствена база.

Както е известно, пречка за развитието на отношенията между Ливан и Русия доскоро беше прокарваната от някои западни медии и политически кръгове теза за "руската следа" в трагичния инцидент от 4 август 2020 в ливанската столица. Тя обаче беше окончателно опровергана в резултат от получената от ливанското следствие нова информация. Ще припомня, че тогава в бейрутското пристанище се взриви складираният там амониев нитрат, в резултат от което загинаха 190 човека, бяха разрушени цели квартали, 6 хиляди души бяха ранени, а над 300 хиляди жители на ливанската столица останаха без дом. Щетите от тази катастрофа се оценяват на над 15 млрд. долара, а Бейрут беше залят от масови протести, принудили правителството да подаде оставка. Оттогава насам страната така и не може да се оправи от този удар, не е възстановена и работата на пристанище Бейрут, през което преминава 70% от ливанския внос.

Първоначално, Интерпол дори издаде червена бюлетина за двама руски граждани, набедени за виновни за взрива. Както стана ясно по-късно обаче, експлодиралият амониев нитрат е бил собственост на не въпросните руски бизнесмени, а на мрежа от търговци на химически вещества, контролирана от гражданина на Украйна Владимир Вербонол, чиято компания SavaroLimited е базирана в украинския град Днепър, но е с британска регистрация.

Геополитиката на ливанската енергийна криза

Междувременно, енергийната криза в Ливан придобива все по-разрушителен характер. В началото но октомври, заради липсата на горива прекрати работа най-голямата електроцентрала в южната част на страната, а малко преди това спря да работи и основната енергийна компания. В течение на няколко дни ливанската енергийната система на практика престана да функционира.

По данни на Световната банка, през 2020 (първата година на пандемията от Covid-19) ливанският БВП е намалял с 20,3%, при спад от 6,7%, през предходната 2019. От 2018 насам БВП на страната в долари се е сринал с 40%.

Именно с цел по-бързото оказване на помощ на фона на тежката енергийна криза, която  преживява страната, министрите на енергетиката на Йордания, Египет, Сирия и Ливан съгласуваха "пътна карта" за доставките на природен газ от Египет, през Йордания и Сирия. На свой ред, Дамаск реагира положително на молбата на Бейрут да разреши транзита на египетския газ и йорданската електроенергия през своята територия. САЩ пък изразиха готовност да смекчат санкциите наложени на сирийския енергиен сектор за да улеснят решаването на проблема, макар че не е съвсем ясно в какво състояние е изоставения преди десетина години газопровод и кой ще плаща за газовите доставки. През септември 2021 шефът на ливанското разузнаване генерал Абас Ибрахим успя да организира първата от 2011 насам официална среща между двете съседни страни, провела се в Дамаск с участието на тогавашния вицепремиер и министър на отбраната на Ливан Зейна Акар. На нея сирийските власти поставиха три условия за да възобновят сътрудничеството с Бейрут: продължаване на официалните двустранни визити; Сирия да получи своя дял от доставяния от Египет газ, преминаващ през нейната територия за Ливан, както и да получи помощ за възстановяване на пострадалата си от войната електрическа мрежа.

Ще припомня обаче, че в момента по т.нар. Арабски тръбопровод се доставя природен газ от Йордания за Израел. Тоест, за да може египетският газ да стигне до Ливан са необходими технически промени или пък изграждането на нов тръбопровод, само че това поражда множество проблеми, свързани с арабско-израелските отношения и политиката на САЩ в региона.

Алтернативно решение се предлага от Техеран, който заяви, че е готов за изгради две електроцентрали в Ливан. На съвместната пресконференция със своя ливански колега, провела се в Бейрут в началото на октомври, вънщният министър на Иран Хосейн Амир Абдолахиан увери, че това можеда стане в рамките на 18 месеца.

Оптимален вариант в случая изглежда доставката на електроенергия от Йордания, но и тук има проблеми, свързани най-вече с разрушената инфраструктура на територията на Сирия в резултат от гражданската война. В частност, следва да бъдат наново изградени участъците от електропроводната мрежа в Южна Сирия. Освен това, според експертите, при най-благоприятния вариант, газът, доставян от Египет, би могъл да осигури производството на електроенергия за 8-10 часа на денонощие, а транзитът на електроенергия от Йордания - да добави още 2-3 часа. Проектът обаче има сериозен политически потенциал, защото би помогнал за частичното възстановяване на регионалното влиняие на Дамаск, ще укрепи позициите на Йордания, която САЩ оставиха на заден план по времето на Тръмп, и ще напомни на останалите, че Египет продължава да е най-силния играч в арабския свят.

На този фон, американците се стремят да убедят Египет и Йордания да стартират диалог със Сирия с цел да бъде ограничено иранското влияние в Ливан. Тоест, възможно е САЩ да се опитват да провокират конкуренция между Дамаск и Техеран в страната. В полза на тази хипотеза говори и фактът, че предложенията на Йордания и Египет бяха направени непосредствено след като Хизбула обяви, че Иран ще достави в Ливан гориво за производството на електроенергия.

Впрочем, Ирак също е готов да окаже помощ на Ливан. Ще припомня, че Бейрут и Багдад подписаха рамково споразумение, според което Ирак ще предоставя на Ливан по 1 млн. тона мазут годишно, като сделката се оценява на 360 млн. долара. Следва да отбележа обаче, че ако тя се реализира на практика, това би било своеобразен подарък от страна на Багдад, тъй като Бейрут просто не е в състояние да плати тази сума. Тоест,  и тук нещата опират до политиката. Иракското правителство не иска да го смятат за съюзник на проиранските фракции в Ливан, затова Багдад отлагаше постигането на окончателно споразумение с Бейрут, като това стана едва в навечерието на срещата между иракския премиер Мустафа ал-Казими (стремящ се да укрепи имиджа си на регионален посредник) с американския президент Байдън, провела се в края на юли 2021.

На фона на събитията в Афганистан през лятото на 2021, енергийният колапс в Ливан  не можа да получи необходимото внимание от страна на световната общност, макар че мащабите му са исторически и, ако нуждите на страната от енергоносители и електричество не бъдат покрити поне отчасти, това ще доведе до истинска хуманитарна катастрофа.

Кризата в Ливан в контекста на ирано-арабската конфронтация

На фона на икономическата и енергийна криза в Ливан, страната успя да влоши и отношенията си с арабските държави от Персийския залив. Ще припомня, че през есента на 2021 Саудитска Арабия отзова посланика си в Бейрут и поиска от ливанския посланик в Ер-Рияд да напусне страната. Непосредствено след това същото сториха  и ОАЕ, Бахрейн и Кувейт. Непосредствена причина за тези действия бе едно интервю на популярния ливански телевизионен водещ Джордж Кордахи направено през лятото на 2021, но излъчено през есента, непосредствено след като той стана министър на информацията в новото правителство на Наджиб Микати. В него Кордахи характеризира войната в Йемен като резултат от "агресията на външни сили", очевидно визирайки Саудитска Арабия и ОАЕ.

Впрочем, Катар също осъди твърдението на ливанския министър, но не прекъсна дипломатическите си отношения с Бейрут. Единственият член на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ) който предпочете да запази неутралитет в този сблъсък, беше Оман, чието външно министерство изрази "дълбоко съжаление във връзка на напрегнатите отношения между Ливан и редица арабски държави" и призова "всички страни да проявят сдържаност, да се постараят да избегнат ескалацията и да разрешат разногласията си по пътя на диалога и взаимното разбирателство, в името на сигурността, стабилността и сътрудничеството, основани на взаимното уважение и ненамеса във вътрешните работи".

Както е известно, иранското влияние както в Ливан, така и Йемен, представлява сериозен проблем за ССАДПЗ, особено в момента, когато са налице признаци за "реабилитарането" на Техеран от страна на "колективния Запад". В тази връзка е показателно, че влошаването на отношенията на страните членки с Ливан съвпадна с настъпилото затишие в дискретния процес на сближаване между Саудитска Арабия и Иран, който бе широко коментиран в медиите.

Според египетския Al-Ahram Weekly, причината е, че в Рияд смятат, че възстановяването на отношението с Ливан би било своеобразен подарък за Иран. Според Саудитите, Иран продължава да се придържа към агресивна политика "на подкрепа на такива терористични групировки в региона, като хуситските милиции в Йемен и Хизбула в Ливан". Някои западни анализатори пък твърдят, че влошаването на отношенията с Бейрут се дължи най-вече на това, че усилията на държавите от ССАДПЗ за ограничаване на иранското влияние в страната не са донесли очакваните резултати. Между другото, решението на монархиите от Залива да прекратят помощта за Ливан, което те взеха преди доста години, също беше сред причините за тежката икономическа криза, която сега Хизбула се опитва да смекчи с подкрепата на Иран. Затова и недоволството сред обикновените ливанци от сегашната криза е насочено повече към страните от Залива, а не толкова към Хизбула и Иран.

В тази връзка ще припомня, че Рияд прекрати всички търговски връзки с Бейрут, т.е. съвсем съзнателно се стреми да задълбочи икономическата криза в страната. Примерът му беше последван от Байхрей и Кувейт. При това, ако поведението на Бахрейн беше съвсем очаквано (ще припомня само, че управляващият там режим се крепи на военната помощ на Саудитите, които през 2011 потушиха т.нар. "перлена революция" в страната), това на Кувейт е донякъде изненадващо. Докато на власт в тази страна беше починалият през 2020 шейх Сабах Джабер ал-Сабах, Кувейт се стремеше да провежда неутрална политика и нерядко посредничеше успешно за преодоляване на конфликтите в арабския свят. Наследникът му Наваф Джабер ал-Сабах обаче, очевидно се ориентира към сближаване със Саудитското кралство.

Още преди да прекрати търговските връзки с Бейрут, Рияд осъществи мащабен икономически натиск върху Ливан, опитвайки се накара правителството да елиминира Хизбула от политическата и военна сцена на страната. Така, използвайки като предлог открития в пратка ливански плодове контрабанден каптагон (5,3 млн. хапчета), Саудитска Арабия забрани изцяло вноса на селскостопанска продукция от Ливан, както и изпозването на територията на страната за износа и в други държави. Естествено, това провокира изключително негативна реакция в ливанското общество, а президентът Мишел Аун призова Рияд да промени решението си.

На свой ред, опитвайки се да смекчи гнева на Саудитите, новият ливански премиер Микати поиска оставката на "провинилия" се министър на информацията Джордж Кордахи, но той отказа да я подаде.

Повечето анализатори са убедени, че репресивните действия на сегашния силен човек в Рияд - саудитският престолонаследник прниц Мохамед бин Салман, против Ливан са назрявали отдавна, а изказването на Кордахи е било само удобен повод за стартирането им, тъй като Саудитите са наясно, че намиращата се в дълбока криза държава едва ли би издържала допълнителен икономически натиск. Всъщност, Рияд обърна гръб на Ливан още през 2018, когато пропадна опитът му да накара тогавашния премиер Саад Харири да ограничи влиянието на Хизбула. Оттогава насам Саудитите съзнателно се стремят да докарат Ливан да пълен крах, разчитайки, че това най-сетне ше лиши проиранската Хизбула от доминиращите и позиции в страната.

Съюзът между християнската партия Свободно патриотично движение на ливанския президент Мишел Аун и Хизбула изтласка на заден план политическите формации, поддържащи тесни отношения с арабските монархии от Залива. Бившият премиер Саад Харири и коалицията от партии, противопоставящи се на алианса между Аун и Хизбула, винаги са били фаворити на ССАДПЗ. Последните събития в Ливан обаче показаха, че те не са в състояние да променят политическия баланс в страната.

С изключение на Оман и, донякъде, Катар, страните на ССАДПЗ са твърдо решени да продължат да упражняват максимален натиск върху иранските "прокси"-та в региона. А това означава, че с възобновяване на преговорите между Техеран и Вашингтон можем да очакваме и ескалация в Йемен и Ливан. Според някои експерти, вероятно ще станем свидетели на своеобразен апогей на напрежението, предшестващ възможното постигане на някакво решение. Другият сценарий е регионалната война с участието на Израел, което САЩ ще се опитат да избегнат. В момента наблюдаваме своеобразна "игра на изчакване" в хода на която се проверява решимостта на всички заинтересовани играчи.

Заключение

Според мнозина експерти, целта на икономическото задушаване на някога проспериращия Ливан е местното правителство да бъде принудено отново да започне гражданска война, този път против Хизбула. Тоест, тази проиранска организация да бъде или ликвидирана, или поне прогонена от Ливан и то от самите ливанци, т.е. от ливанските власти. Проблемът обаче е, че жителите на страната имат изключително горчив опит от предишните граждански войни и не биха искали да преживеят отново нещо подобно. Освен това, да не забравяме, че Хизбула не е "внесена отвън" организация - тя обединява коренни ливанци, изповядващи шиитската версия на исляма, а не пришълци от Иран или Сирия. Именно тази организация формира гръбнака на съпротивата във войните с израелската армия през 1982 и 2006, т.е. тя е един от факторите за запазването на независим Ливан. В момента организацията разполага с министри в правителството на страната и с една от най-влиятелните групи в местния парламент. Тоест, това е легална политическа организация, която няма как да бъде елиминирана от местната политическа сцена, освен чрез нова гражданска война. Липсват обаче каквито и да било гаранции, че подобна война би приключила именно с елиминирането на Хизбула, а няма да прерасне в регионален сунитско-шиитски сблъсък с кошмарни последици за целия Близък Изток.


* Българско геополитическо дружество

Поръчай онлайн бр.2 2024