17
Пон, Юни
6 Нови статии

Ролята на Индия в глобалния сблъсък между Китай и САЩ

брой 1 2022
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Както е известно, в края на септември 2021 във Вашингтон се проведе втората среща на върха на държавите от т.нар. Четиристранен диалог по сигурността (известен повече като QUAD), включващ Австралия, Индия, Япония и САЩ.

През последните години QUAD все повече привлича вниманието на политиците и експертите, мнозина от които го определят като своеобразен „азиатски аналог на НАТО”, чиято основна цел е „сдържането на Китай” от обединените сили на индо-тихоокеанските демокрации и с решаващата подкрепа на Съединените щати.

На участието на Индия в този формат традиционно се придава голямо значение, тъй като – поне според американските стратези – именно тя следва да се превърне в основния съюзник на САЩ в региона, защото притежава необходимите ресурси за противодействие на „китайската експанзия” в региона. Нека видим обаче, какво представлява QUAD в настоящия момент, и каква е ролята на Индия в тази групировка.

Появата и еволюцията на QUAD

Появата на QUAD обикновено се свързва с колективната реакция на цунамито, стоварило се върху държавите от зоната на Индийския океан през декември 2004. Тогава в хуманитарните операции, целящи да ограничат последиците от това стихийно бедствие, бяха ангажирани 32 кораба на индийските ВМС и 5,5 хиляди моряци. На свой ред, американският президент Буш-младши обяви създаването на международна коалиция с цел координиране на действията в региона на Индийския океан с участието на САЩ, Индия, Япония и Австралия.

Международната ситуация през 2000-те години обаче на способстваше особено за институционализацията на QUAD: в онзи момент не всички участници в това обединение бяха склонни да разглеждат Китай като екзистенциална заплаха, затова не искаха да дразнят Пекин като лансират инициативи в сферата на сигурността в толкова ключов за него регион. Това бе в разрез и с тогавашните императиви на външнополитическата стратегия на САЩ, а през 2008 Австралия дори реши да излезе от инициативата, след острата критика от китайска страна във връзка с участието на австралийските ВМС в съвместни маневри на държавите от QUAD. Що се отнася до членовете на групата, които традиционно възприемат Китай като заплаха, т.е. Индия и Япония, те не направиха нищо за да променят нещата.

През второто десетилетие на ХХI век обаче, обстоятелствата се промениха: стартира китайският суперпроект „Един пояс, един път” (EПЕП), Пекин предприе решителни действия в Южнокитайско море, а китайско-американските отношения силно се влошиха, което доведе до „рестарта” на QUAD (т.нар. QUAD 2.0) по време на срещите на участниците в Манила, през 2017 и в Сингапур, през 2018. В срещата на четворката през 2019 участваха външните министри,  а през март 2021 се проведе първата онлайн-среща на държавните глави на страните от тази група, която някои експерти оцениха като „историческа”.

Провелата се през септември 2021 първа лична среща на върха на лидерите на страните от QUAD трябваше да стане своеобразна кулминация в развитието на обединението и демонстрация на възможностите на „общия фронт на демокрациите” срещу „експанзията на китайския авторитаризъм”. Дали обаче, това наистина се случи?

Според повечето анализатори, резултатите от срещата не позволяват да се говори за някакъв сериозен пробив. На първо място, следва да изтъкна разминаването между високопарната реторика в преамбюла на съвместната декларация на лидерите на QUAD и постигнатите на срещата споразумения. В декларацията отново се потвърждава „привързаността на участниците към утвърждаването на свободен и открит световен ред, основаващ се на нормите на международното право, с цел да бъдат укрепени основите на сигурността и просперитета в Индо-Тихоокеанския регион (ИТР)  и отвъд него”. Лидерите на страните от групата се обявяват „за върховенство на правото, свобода на корабоплаването и въздухоплаването, мирно разрешаване на споровете, защита на демократичните ценности и териториалната цялост на държавите”.

Очевидно се залага на общите ценности и се акцентира върху проблемите, свързани с активността на Китай в региона и най-вече с териториалните спорове в Южнокитайско и Източнокитайско морета. Набелязаните в тази връзка действия обаче, не съответстват на патоса в увода към съвместната декларация. Всъщност, по-важните решения, взети на срещата във Вашингтон са следните:

  • до края на 2022 ще бъдат произведени 1 млрд. дози ваксина срещу Covid-19, като Индия ще възобнови износа на ваксини, а Япония и Австралия ще финансират закупуването им от държавите от Югоизточна Азия и Океания;
  • в рамките на QUAD се създава работна група за инфраструктурните проекти в ИТР;
  • сътрудничество за изграждане на „зелена” морска инфраструктура в рамките на борбата с климатичните промени;
  • стартиране на програма за отпускане на стипендии в рамките на QUAD за обучение на студенти в американски университети, създаване на контактни групи в сферата на високите технологии и изкуствения интелект и стартиране на съвместна инициатива за гарантиране сигурността на веригите на доставки на полупроводници;
  • създаване на експертна група в сферата на киберпространството;
  • държавите от QUAD ще инициират дискусии относно възможностите за обмен на информацията, събрана от спътниците, с цел оценка на рисковете, свързани с климатичните промени.

Без да омаловажаваме значимостта на тези инициативи, следва да признаем, че участниците в срещата не съумяха да съгласуват позициите си по основните регионални проблеми - морската сигурност, като цяло, и китайската експанзия, в частност, а QUAD би следвало да се фокусира именно върху тях. Според редица анализатори, определена роля за това е изиграла именно Индия.

Двусмисленото поведение на Индия в рамките на QUAD

Анализът на индийската позиция и ролята на Делхи в QUAD изисква предварително да обърнем внимание на няколко важни въпроса, които определят не само отношението на Индия към обединението, но и цялата външна политика на страната.

На първо място, след разпадането на двуполюсната система, Индия трябваше да ревизира външнополитическите си приоритети, което стимулира индийския политически и интелектуален елит да възприеме идеята, че страната следва да разшири влиянието си върху целия Индо-Тихоокеански регион (ИТР). Както е известно, ИТР представлява конструкция с доста неясни географски граници, които условно стигат до крайбрежието на Африканския Рог, на запад, и до района на Австралия и Океания, но изток. В момента обаче, индийското ръководство твърди, че ИТР представлявна исторически формирала се зона на активни действия на Делхи, а разпадането на търговско-икономическите връзки в нея е следствие най-вече от периода на колониалното господство. Затова Индия възнамерява и занапред да участва във всички възможни формати, свързани с ИТР, тъй като идеята за нейното лидерство в региона е заложена в основата на сегашната и външна политика.

От друга страна обаче, в Делхи едва ли ще са склонни да предприемат някакви решителни действия в рамките на QUAD. Имайки предвид господстващата в средите на индийския елит представа за мястото на страната в света, в рамките на системата от концентрични кръгове (т.нар. mandala), първият от които включва Южна Азия, вторият - страните от Източна Африка, Персийския залив и Югоизточна Азия, а третият - другите държави (САЩ, Япония, Австралия), виждаме, че Индия е склонна да демонстрира или дори да използва сила само в "границите на първия кръг", докато във втория акцентът се поставя върху икономическите връзки и "меката сила", а в третия - най-вече върху декларациите за върховенството на правото и демократичните ценности. Индийците са свикнали да разпределят приоритетите си, придържайки се достатъчно последователно към тях, затова едва ли ще допуснат не само превръщането на QUAD в квазивоенен алианс, но дори и в организация за сигурност, изискваща от членовете си да спазват определени стриктни ангажименти.

На второ място, Индия много държи на своята "стратегическа автономия" и дори преходът и в началото на 90-те години на ХХ век от курса към "неприсъединяване" (Non-Alignment), към стратегия на "присъединяване към всички възможни формати" (Multi-Alignment) не промени фундаменталното схващане, че ако страната има дори и най-малката възможност да не поема едни или други рисковани ангажименти, тя няма да го стори.

Макар че Индия разглежда Китай като опасен стратегически противник и в Делхи не са забравили унизителното си поражение в китайско-индийската война през 1962, а нерешените териториални спорове са отлична почва за нови директни военни сблъсъци, индийците все пак не са готови да предприемат резки стъпки в рамките на QUAD с цел превръщането на конфронтацията с Пекин в своя външнополитическа константа.

В тази връзка ще припомня, че въпреки всички взаимни политически нападки през последните години, през миналата 2021 търговията между Индия и Китай демонстрира рязък ръст, което бе отбелязано и в специален коментар на китайският официоз Global Times. Това напълно се вписла в общата (и на пръв поглед доста противоречива) картина на ситуацията в ИТР: докато политиците на противопоставящите се държави продължават да си разменят остри нападки, бознесмените без излишни емоции развиват взаимноизгодното сътрудничество. Именно това обстоятелство дава основания да се предположи, че в хода на трансформацията на позиционирането си на международната сцена Индия, която е сред ключовите участници в съвременните глобални процеси, все още не е пресекла невидимата "червена линия", отвъд която не би следвало да очакваме никакво позитивно развитие в отношенията и с нейния велик северен съсед Китай. Това, само по-себе си, не е никак малко в днешния свят, който изглежда все по-хаотизиран в хода на продължаващата трансформация на глобалния ред.

Перспективите пред QUAD

В едно свое есе от 2007, тогавашният японски премиер Шиндзо Абе квалифицира QUAD като "диамант на сигурността в региона", призовавайки за ограничаване на усилващото се влияние на Китай чрез още по-тясното сътрудничество в морското пространство от Индийския до западната част на Тихия океан. Идеята на Абе беше да се разшири вече съществуващия стратегически диалог между САЩ, Австралия и Япония, включвайки в него и Индия.
На фона на промените в глобалния силов баланс и намаляване ролята на САЩ в Азия, за Япония става все по-важно партньорството с други водещи играчи в региона, а Индия, наред с Австралия, играе ключова роля в това отношение. Стратегическото партньорство между Токио и Делхи стана факт до голяма степен благодарение на общия им интерес да не допуснат Китай да доминира в Индо-Тихоокеанското геополитическо пространство. За Япония, Индия, която притежава петия най-голям морски флот в света, е изключително полезен партньор в усилията за сдържане на китайската експанзия.

В Токио действително са обезпокоени от активността на Китай в Източно- и Южнокитайско морета. Второто е от особено значение за японците, като източник на енергоносители в континенталния му шелф, а също като транзитен маршрут, свързващ Източна Азия с богатите на петрол и газ райони на Близкия Изток. Нещо повече, около 80% от вносните стоки стигат до Източна Азия именно през Южнокитайско море, което е 1/3 от цялата световна търговия. Около половината от този трафик се пада на петрола и петролните продукти. Както е известно, Пекин претендира за 80% от акваторията на Южнокитайско море, в рамките на т.нар. концепция за "9-те линии".

През този комуникационен канал преминава около 60% от китайския стокооборот и 80% от внасяния от Китай петрол. Тоест, външната търговия, икономическото развитие и енергийната сигурност на Пекин пряко зависят от безопасното корабоплаване в Южнокитайско море и тъкмо поради това то се разглежда там като въпрос на национална сигурност.

Поставянето на акваторията на Южнокитайско море под контрола на Китай и превръщането му в "пекинско езеро" (по думите на Шиндзо Абе), ще означава по-нататъшно разширяване на неговото политическо и икономическо влияние, както и укрепване на енергийната му независимост, което още повече ще усили влиянието на Пекин върху съседните държави и, съответно, ще отслаби това на САЩ и техните съюзници, които изцяло зависят от минаващите през него доставки на енергоносители.

Що се отнася до Източнокитайско море, там продължава да е актуален териториалният конфликт между Япония и Китай за островите Сенкаку (Дяюйдао) и Рюкю. Япония смята тези територии за крайна точка на своята префектура Окинава и изконно японска територия, докато в Пекин ги смятат за "изконно китайски".

Ще припомня, че конфликтът се изостри след като в резултат от проведените през 60-те години на ХХ век проучвания беше обявено, че във въпросната зона може да има находища на петрол и газ. Никой обаче не знае за какви обеми става дума - така, според Администрацията за енергийна информация на САЩ, в Източнокитайско море може да има 28-57 млрд. куб. метра природен газ, докато китайски източници съобщават за сто пъти по-големи запаси.

За Япония, откриването на подобни находища би могло да спаси страната от сегашната и огромна ресурсна зависимост, която е сред основните причини за конфликта и с Китай, който също е силно зависим от вноса на петрол и газ.

На свой ред, Индия се опасява от активността на Китай в Индийския океан. На първо място, става дума за т.нар. китайска стратегия на "бисерната огърлица", чиято същност е изграждането на различни инфраструктурни обекти - дълбоководни пристанища, ремонтни докове и военноморски бази в приятелски настроените държави по северното крайбрежие на Индийския океан.

Целта на инициативата да се осигури стабилен достъп на Китай до океана, като "бисерите" трябва да му помогнат да установи стратегически връзки с държавите, разположени по протежение на транспортните коридори от Близкия Изток до Южнокитайско море, за да защити интересите и гарантира енергийната си сигурност, намалявайки зависимостта си от Малакския пролив, през който преминава 80% от китайския внос на енергоносители.

Такива "бисери" са пристанищата на Коломбо и Хамбантонта в Шри Ланка, както и Читагонг, в Бангладеш, морските бази в Мианмар, а също пакистанското пристанище Гуадар, разположено на 400 км от стратегически важния Ормузки пролив, водещ към Персийския залив. Делхи оценява тази стратегия на Пекин като опит за обкръжаването на Индия и вкарването и в геополитически капан.

В този контекст, близките отношения между Китай и Пакистан само задълбочават конфликта и усилват подозренията на индийците. От няколко десетилетия насам Пекин планомерно укрепва дипломатическото си и военно сътрудничество с Исламабад. Както е известно, последният е естествен съперник на Индия, като двете страни вече три пъти са водили войни помежду си и имат нерарзешени териториални спорове, част от които касаят и прилежащи до Китай територии. От своя страна, Пакистан вижда в Китай балансьор на мощта и влиянието на Индия, както и на САЩ, в региона, затова активно си партнира с Пекин.

Впрочем, освен стратегията на "бисерната огърлица", Пекин усилено реализира и друга концепция, в която Пакистан играе важна роля - глобалната инициатива "Един пояс, един път" (ЕПЕП), лансирана от Си Дзинпин през 2013. Тя обединява два гигантски проекта "Икономическия пояс на Пътя на коприната" и "Морският път на коприната през ХХІ век". Най-голямо внимание в рамките на ЕПЕП се отделя на държавите от Азия, Източна Африка, Източна Европа и Близкия Изток, т.е. региона включващ най-вече държави с формираща се пазарна икономика. В момента в инициативата участват 71 страни, които взети заедно формират над 1/3 от световния БВП, а в тях живее 2/3 от населението на планетата.

Ключов елемент на "Икономическия пояс на Пътя на коприната" е Китайско-пакистанският икономически коридор (КПИК). Проектът включва изграждането на шосета и жп линии (т.е. на транспортна инфраструктура) между Синдзян, в Китай, и пакистанското крайбрежие в района на Макран. Постепенната реализация на КПИК следва да стимулира интеграционните процеси не само в сферата на транспорта, но и на енергетиката, индустрията, селското стопанство, науката, туризма и други сфери на хуманитарното сътрудничество.

В Делхи следят изключително внимателно прогресивно разширяващото се сътрудничество между Исламабад и Пекин, най-вече, защото КПИК преминава през спорната територия на Гилгит-Балтистан, която се смята от индийците за незаконно окупирана от Пакистан след разделянето на Британска Индия през 1948. Впрочем, коридорът безпокои Индия и, защото сериозно разширява както икономическото, така и политическото влияние на Китай и то не само в Южна Азия, но и в Централна и Западна Азия. През Гилгит-Балтистан китайците са в състояние да свържат Южна Азия и Централна Азия със своите пристанища Гуанджоу и Фънченган, обвързвайки прилежащите региони с търговските си маршрути.

Провалът и бягството на САЩ в Афганистан превръщат КПИК в още по-привлекателен проект за Пекин, повишавайки шансовете за реализацията му, особено ако китайците успеят да се споразумеят с Движението "Талибан".

Китайската експанзия в Океания

Океания представлява друго естествено продължение на ЕПЕП, където се сблъскват интересите на Китай и Австралия. Статутът на последната като "средно силна държава" не и позволява да играе значителна роля в съвременните международни отношения, чиито дневен ред се определя от великите държави, затова тя традиционно е изправена пред необходимостта за избира между две такива сили - САЩ и Китай.

Макар че в течение на дълги години отношенията между Канбера и Пекин бяха повече от приятелски (през 2008 Австралия дори реши временно да излезе от QUAD за да не ги развали), през последните няколко години ситуацията се промени драматично. Укрепването на търговските връзки с Китай се отразяваше все по-силно върху външната политика на Канбера, за която беше много трудно да поддържа баланса между основния си търговски партньор и своя най-важен съюзник в сферата на сигурностт, в лицето на САЩ. През 2019-2020 финансова година обемът на търговията между Австралия и Китай надхвърли 185 млрд. долара, но отношенията между тя се влошиха, след като Канбера подкрепи призива на Вашингтон да се разследва произхода на коронавируса (което трябваше да представи китайците като виновници за пандемията) и забрани на компанията Huawei да изгради 5G-мрежа на територията на страната.

В отговор Китай спря вноса на някои австралийски хранителни продукти, вдигна митата за други с 80% и повиши тези за австралийските вина с 212%. Освен това, Пекин на практика забрани доставките на австралийски въглища (вторият най-голям експортен продукт на Австралия). Тоест, за Австралия, "китайската заплаха" няма военен, а икономически характер, тъй като от търговската си конфронтация с Пекин тя загуби около 6 млрд. долара. Разбираемо е, че страната не иска да изложи икономическата си сигурност на рискове, свързани с Китай. Що се отнася до алианса с Вашингтон, ще припомня, че в отбранителната стратегия на Австралия от 2020 се посочва, че "гаранциите за сигурността, обменът на разузнавателни данни и технологичното индустриално сътрудничество, осъществявани от Австралия и САЩ, са и ще продължат да бъдат от решаващо значение за автралийската национална сигурност", което подчертава стратегическата обвързаност на Канбера с Вашингон, като поредната илюстрация за това е участието и в новосформирания алианс AUKUS.

Освен това, Австралия, която е претендент за лидерство в Океания, е обезпокоена от нарастващото китайско присъствие в зоната на собственото и влияние, т.е. в южната част на Тихия океан. Пекин разширява дипломатическото и икономическото си присъствие в т.нар. трета островна верига - от Алеутските острови, през Хаваите, до Океания. Сред примерите за това са преговорите на Китай с Фиджи, Вануату и Папуа-Нова Гвинея за евентуално разполагане на свои военни бази на тяхна територия. Както е известно, това са най-близко разположените до източните брегове на Австралия сравнително големи независими държави, имащи първостепенно стратегическо и геополитическо значение за австралийската отбранителна политика.

Тоест, ако бяха станали факт, въпросните бази щяха да представляват китайски предни постове в непосредствена близост до Хаваите и Гуам - ключовите отбранителни пунккове на основния австралийски съюзник - САЩ (в Южния Тихи океан има общо 9 американски военни бази). За Китай, Океания представлява стратегически изгоден пункт за осъществяване на мониторинг върху активността на въоръжените сили на Австралия, САЩ и другите играчи от региона, включително Индия и Япония. Освен това, китайците активно използват икономически инструменти за разширяване на влиянието си. През последните 10 години те са инвестирали в икономиката на тихоокеанските острови 1,7 млрд. долара, превръщайки се в третия им най-голям донор след Австралия и Нова Зеландия.

Неясният статут на QUAD

Предвид общите им проблеми с нарастващото китайско влияние, не бе изненадващо, че Австралия, Япония и Индия бързо намериха общ език, а с подкрепата на САЩ това взаимно разбирателство придоби и конкретни институционални измерения. От гледна точка на страните членки, стратегическата ценност на QUAD е да се демонстрира на Пекин, че редица държави не приемат съществуващия регионален ред, както и абсолютната китайска доминация в региона и ще се противопоставят на това. Предвид сегашното ниво на взаимодействие в рамките на QUAD обаче, това е практически невъзможно.

Основният проблем на формата е неговият неясен статут. В момента той представлява по-скоро дискусионна платформа за обмен на мнения. Нещо повече, тази платформа е с неясна специфика, което бе демонстрирано и от срещата на върха през септември 2021.

Включването в дневния ред на QUAD на толкова широк и разностранен спектър от въпроси: климатичните промени, пандемията от Covid-19 и ваксинацията, киберсигурността, тероризма и т.н., поражда сериозна съмнения относно ефективността на "четворката", тъй като покриването на всички аспекти на регионалната сигурност е макар и възможна, но безперспективна задача.

С други думи, QUAD e по-скоро имитация на алианс, какъвто на практика засега не съществува. Институционалните му очертания са неясни, а дневният му ред е толкова всеобхватен, че не позволява поставянето на конкретни задачи и цели. Макар че САЩ очевидно се опитват да променят това, особено след като Байдън влезе в Белия дом. Провеждането на срещата на върха на QUAD само десет дни след съобщението за подписването на тристранното отбранително споразумение AUKUS, показва, че САЩ окончателно са решили да се концентрират върху ИТР (включително за сметка на атлантическата ос) и възнамеряват да се ангажират много сериозно с изграждането на конструкции за сдържането на Китай. Неслучайно, публикуваното съвместно заявление след срещата на върха във Вашингтон дава да се разбере, че и четирите държави от QUAD са заинтересовани от поддържането на силовия баланс в ИТР и противопоставянето на китайската мощ. Което пък дава основание да се предположи, че една от бъдещите задачи пред QUAD може да стране гарантирането на сигурността на търговията в международни води в съответствие с нормите на международното право, както и на свободното корабоплаване, за което също се споменава в заключителното заявление.

В същото време обаче, то показва, че страните участници не разполагат с ясна визия за стратегическото развитие на своето партньорство. QUAD очевидно не е военен алианс, т.е. не може да се говори за участието му в силовото разрешаване на регионални териториални конфликти, например в Южнокитайско море. Освен това, участниците все още не са лансирали каквито и да било конкретни предложения за укрепване на икономическото сътрудничество помежду си, което също би могло да се разглежда като елемент от сдържането на Китай, като цяло, и за оказване на натиск върху проекта ЕПЕП, в частност.

Поне на теория, подобна алтернатива представлява прокарваният от САЩ, Австралия и Япония проект "Мрежа от сини точки" (Blue Dot Network). Той беше лансиран от Държавния департамент през 2019, а същността му е  създаването на механизъм за сертифициране на инфраструктурните обекти (шосета, жп линии, пристанища) с цел да се определи тяхната функционалност и привлекателност за бъдещи инвестиции. Проектът обхваща целия Индо-Тихоокеански регион и най-вече държавите, притежаващи изгодно стратегическо разположение, към които Китай проявява интерес: Филипините, Камбоджа, Тайланд, Мианмар, Малайзия. Предполага се, че в крайна сметка проектът ще се превърне в световно призната система за оценка и сертификация на инфраструктурата. На практика "Мрежата от сини точки" е начин за блокиране на китайските логистични инициативи, определяйки ги като "непривлекателни" или "рискови" и пречейки по този начин на Пекин да привлича чуждестранни инвестиции или да ангажира местния бизнес.

Що се отнася до въпросите, касаещи сигурността, те също са споменати в самия край на заключителното заявление от срещата на върха на QUAD, като на първо място сред тях е Афганистан. В момента тази тема безпокои най-силно именно Индия, която има обща граница с Афганистан. В Делхи се опасяват, че след завръщането на талибаните във властта страната отново ще се превърне в база на терористи и, в частност, на антииндийски настроените радикални ислямисти, свързани с пакистанското разузнаване.

Друг повод за тревога е китайското влияние в Афганистан. След бягството на американците, Пекин се оказа един от печелившите от развоя на събитията, поне в кратко- и средносрочна перспектива, тъй като вече бе установил контакти с ръководството на Движението "Талибан", поддържа тесни  връзки с Пакистан и Иран, освен това разполага с необходимия потенциал да навлезе мощно на афганския пазар със своите инвестиции и инфраструктурни проекти. За да противодействат на това, членовете на QUAD възнамеряват да координират действията и политиката си по отношение на Афганистан, както и да задълбочават сътрудничеството в борбата с тероризма.

Впрочем, в заявлението се споменава и проблема с денуклеаризацията на Северна Корея, която страните участници за пореден път призовават да спазва резолюциите на ООН. Специално внимание се отделя и на Мианмар, на чието правителство се препоръчва да се съобразява с т.нар. "пет пункта на консенсуса", съгласувани на заседанието на страните членки на АСЕАН и да възстанови демокрацията в страната. Освен това се изразява подкрепа за малките островни държави в южната част на Тихия океан.

Тоест, QUAD дава да се разбере (най-вече на Китай), кои са регионалните проблеми, вълнуващи всеки от нейните членове, в частност: Индия например, отделя най-голямо внимание на Афганистан и Мианмар, Япония - на Северна Корея и Южнокитайско море, Австралия - на тихоокеанските острави, а САЩ - на свободното корабоплаване. Освен това QUAD декларира, че възнамерява да си сътрудничи с АСЕАН, макар и да не уточнява как точно.

С други думи, на формата очевидно липсва конкретика. Единствено конкретно решение на страните участници касае ваксините - както споменах, те се ангажираха да дарят над 1,2 млрд. дози безопасни и активни ваксини срещу Covid-19, наред с ваксините, финансирани по линия на системата Covax, както и да създадат работна група по този въпрос. Всичко останало са общи, теоретични заявления, както впрочем би могло да се очаква от подобно неформално обединение.

Истината е, че QUAD представлява своеобразен ad hoc инструмент, който администрацията на Байдън реши да активира за да улесни прокарването на новата си азиатскоцентрична политика. Много е вероятно този инструмент да си остане най-вече дискусионен форум, без да се преформатира в организация, способна да решава стратегически задачи в сферата на сигурността.

Въпреки, че на теория общият проблем на участниците е ясен и това е Китай, всяка от страните в QUAD се сблъсква с различни негови аспекти: Индия - по северните си граници и в Индийския океан, Япония - на Корейския полуостров и в Източно- и Южнокитайско морета, Австралия - в Океания, а САЩ - в Тайванския пролив и Тихия океан. Сътветно, всяка страна възнамерява да използва различни стратегии и ресурси за "ликвидирането на проблема".

Макар че QUAD едва ли ще превърне в пълноценен военен алианс, способен да решава съществуващите проблеми със силови средства, в рамките на този формат страните участници биха могли ефективно да реализират краткосрочни задачи, като доставка на ваксини, обмен на спътникови данни с цел мониторинг на климатичните промени, киберсигурността или развитието на инфраструктурата, създавайки за целта временни работни групи. При всички случаи обаче, да се разглежда QUAD като перспективен алианс за стратегическото сдържане на Китай е най-малкото прибързано, ако не и погрешно.

"Западноазиатската четворка": преломна точка в индийската геополитика?

Междувременно, на 18 октомври 2021, се проведе среща между външните министри на Израел, Индия, ОАЕ и САЩ. И макар че не привлече вниманието на медиите, това събитие може да има знаков характер в рамките на осъществяващата се пред очите ни трансформация на световния ред. Ше припомня, че срещата се състоя по време на посешението на индийския външен министър Субрахманям Джайшанкар в Израел, където той разговаря с колегата си Яир Лапид, като двамата участваха в нея на живо от Йерусалим, докато другите двама участници (Абдула бин Зайед бин Султан ал-Нахаян и Антъни Блинкен) се включиха онлайн.

Твърди се, че идеята за срещата е била обсъждана седмица по-рано във Вашингтон, по време на посещението на Лапид в САЩ. Тогава, в частност, са се провели тристранни преговори между външните министри на САЩ, Израел и ОАЕ. Тоест, онлайн срещата на "Западноазиатската четворка" (която медиите вече нарекоха QUAD-2) при всички случаи не е била спонтанна, а предварително договорена. Впрочем, тя едва ли е била изненада и за индийския министър, пристигнал в Израел за да обсъди някои въпроси на двустранните отношения, които се развиват отдавна и доста успешно, особено в сферата на военно-техническото сътрудничество.

Според Държавния департамент на САЩ, участниците в срещата са обсъждали "разширяването на икономическото и политическо сътрудничество в Близкия Изток и Азия, включително в сферата на търговията, борбата с климатичните промени, енергетиката и гарантиране сигурността на корабоплаването, както и борбата с пандемията от Covid-19". Тоест, същите въпроси, които преди това бяха дискутиране и на срещата на участниците в QUAD-1 във Вашингтон, двама от които (Индия и САЩ) вече са част и от "Западноазиатската четворка". Основната разлика е присъствието на двамата други играчи, в лицето на ОАЕ и Израел, които подписаха през септември 2020 знаков документ, станал известен като "Авраамически договор". По този начин Израел успя да нормализира отношениятя си с трета поредна арабска държава, разширявайки участието си в рамките на доскоро изцяло враждебния към него регион на Близкия Изток. Включването на еврейската държава в QUAD-2 несъмнено ще способства за още по-голямото разширяване на това участие.

По-важното обаче е, че и в двете "четиристранни" конфигурации (QUAD-1 и 2) присъстват двама ключови глобални играчи, като САЩ и Индия. От особено значение в случая е присъствието на Индия, предвид очерталата се тенденция за съкращаване както на военното присъствие на САЩ в чужбина, така и на обема на ангажиментите им към техните съюзници или партньори. Това е и една от основните характеристики на "процеса на радикална трансформация на световния ред", за който толкова се говори напоследък. В освобождаваните от американците политически пространства се зараждат нови центрове на сила и притегляне. За ролята на такъв център претендира, при това с пълно основание, и Индия. И тъкмо на нея би искал да прехвърли антажиментите си в Южна и Западна Азия, оттеглящият се оттам глобален хегемон. Именно поради това, очертаващото се формиране на "втори QUAD" с участието на Делхи заслужава специално внимание.

Между другото, някои анализатори прогнозират, че би могло да се очаква аналогично "прехвърляне на част от американските ангажименти в Източна Азия към Япония". Което пък насочват вниманието към друга важна тенденция в съвременната глобална политика, свързана с процеса на всестранно сближаване на между Токио и Делхи, което в частност, намери своето отражение и при формирането на QUAD-1.

Разбира се, сред основните мотиви, залегнали в основата на тази тенденция е превръщането на Китай във втората глобална свръхсила на планетата и възприемането на този факт от Делхи и Токио като заплаха за собствените им национални интереси. Ще повторя и, че антикитайската насоченост на японско-индийския тандем значително улеснява стратегията на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион, играещ ключова роля в съвременния етап на "Голямата игра" в Азия.

От друга страна обаче, всеки от участниците в този тандем има различни и коренящи се дълбоко в историята проблеми в отношенията с Китай. Тоест, мотивът за сближаването между Индия и Япония не се изчерпва само с "интригите на Вашингтон". Именно опасенията от китайския възход накараха Делхи да започне да търси нови чуждестранни партньори след като загуби основната си "антикитайска опора" по време на студената война, в лицето на СССР. Тоест, постепенното сближаване на Индия, първоначално със САЩ, а след това и с Япония, беше предсказуемо. Впрочем, през последните години в индийската експертна общност се водят доста разгорещени дискусии по тази тема. В центъра им са въпросите, касаещи позиционирането на страната на световната сцена в условията на множество проблеми в отношенията и с Китай, както и с регионалния му съюзник Пакистан. В рамките на тази дискусия както индийските анализатори, така и висшите военни,  периодично повдигат въпроса за "опасността от война на два фронта".

По-горе вече отбелязах, че разминаванията в мненията на водещите индийски експерти относно въшнополитическото позициониране на страната се свеждат до въпроса за мащабите и дълбочината на сближаването на Индия със САЩ и Япония. Обсъжда се също и участието и в различни междудържавни конфигурации (както съществуващи, така и потенциално възможни) с откровено антикитайска насоченост.

Що се отнася до перспективите на индийско-китайските отношения, най-радикална позиция за пореден път демонстрира такъв авторитете експерт и стратег като Брахма Челани, публикувал през октомври статия с показателното заглавие "Да спасим Тайван". Анализирайки най-болезнения за Пекин тайвански въпрос, Челани отхвърля историческата принадлежност на острова към Китай и на практика призовава САЩ и Япония да предприемат радикални мерки за да не допуснат присъединяването му към Китай.

За разлика от него, водещият анализатор на The Indian Express С.Р. Мохан се придържа към по-сдържана полиция по отношение на Китай, разглеждайки го просто като един от източниците на проблемите, свързани с индийските съседи. Що се отнася до преговорите във формата QUAD-2, той ги оценява като "важен повратен момент в отношенията на Делхи с Близкия Изток".

На свой ред, индийският дипломат от кариерата и известен външнополитически експерт Б.М. Бхадракумар изтъква, че: "Хаотичното изтегляне на американската армия от Афганистан ерозира доверието към трансатлантическите отношения и нанесе сериозен удар по имиджа на НАТО. Тези събития усилват вече съществуващото разочарование във Вашингтон във връзка с това, че европейските съюзници не одобряват конфронтационната му индо-тихоокеанска стратегия. Европа разглежда Китай като икономически и "системен" конкурент, но предпочита пътя на взаимодействието и диалога с Пекин. Засега разпадането на трансатлантическия алианс изглежда немислимо, но действащите центробежни сили са безпрецедентни. Китайската политика на САЩ способства за разпадането на системата на западните алианси. "Четворката" (QUAD-1), която бе реанимирана още от администрацията на Тръмп, за да се противопостави на предизвикателствата, свързани с възхода на Китай, няма европейско съдържание. Западноазиатската "четворка" (QUAD-2), включваща САЩ, Израел, ОАЕ и Индия, която бе представена наскоро от администрацията на Байдън, се придържа към същия формат на взаимодействие на САЩ с регионалните им партньори".

Според Бхадракумар, Китай е мишената и на QUAD-1, и на QUAD-2, замислени като "коалиции на желаещите". Морската мощ е доминиращата парадигма и в двата формата. И двата са концентрирани върху контрола на "тесните места" на основните морски маршрути - Малакския и Баб-ел-Мандебския проливи, съответно. Първата осигурява морския транзит от Южнокитайско море към Индийския окена, а вторият свързва Арабско море и Аденския залив с Червено море и Суецкия канал. Неслучайно именно на йеменския остров Сокотра, разположен в близост до пролива Баб-ел-Мандеб, ОАЕ и Израел създадоха база за събиране на разузнавателни данни. Ще припомня, че още през 2018 Емирствата разположиха стотици свои военни на този стратегически остров, въпреки протестите на йеменското правителство. Базата е в състояние да предостави на САЩ изключително ценна информация (и не само), свързана с икономическата активност на Китай и най-вече на неговата търговия с Европа и движението на китайските ВМС в региона.

Остров Сокотра, който е известен като "бисера на Аденския залив", е най-големия в рамките на едноименния архипелаг, включващ четири по-големи и две малки островчета, разположени на стратегически важно място в Индийския океан, край бреговете на Африканския Рог в Арабско море. Както е известно, по-голямата част от петролния и газов износ, преминаващ транзитно през Суецкия канал и Суецко-Средиземноморския тръбопровод, се осъществява именно през Баб-ел-Мандебския пролив.

ОАЕ дълги години се опитваха да анексират острова, но това стана възможно едва след фактическото разпадане на йеменската държава, в резултат от продължителната нестабилност. Интересен момент е дипломатическата, военна и икономическа конкуренция межде ОАЕ и Саудитска Арабия в Йемен. За Емирствата, контролът над Сокотра означава укрепване на военното и икономическото им присъствие в Индийския океан и повишаване на и без това сериозния им престиж в региона.

От друга страна, Саудитска Арабия е заинтересована да ограничи влиянието на ОАЕ в региона, затвърждавайки собственото си превъзходство в Йемен, както и силовия баланс в Персийския залив. Впрочем, някои експерти смятат, че разузнавателната база на остров Сокотра ще се използва и за следене на активността на Пакистан и най-вече на стратегическото му пристанище Гуадар, контролирано от китайците. Именно това определя и интереса на Индия. При всички случаи появата на QUAD-2 ще окаже сериозно влияние върху динамиката на събитията в региона.

Впрочем, ако се вярва на израелските медии, Сокотра е „обект на изключителното внимание” на специалните служби на еврейската държава. Тоест, възможно е базата на острова всъщност да представлява съвместен американско-израелски проект. Както е известно САЩ се стремят да провалят Китайско-Пакистанския икономически коридор, свързващ Гуадар с Кашгар, в Синдзян. Според близкия до израелското разузнаване сайт Decka File, ОАЕ изграждат нова военновъздушна база на вулканичния остром Перим, край бреговете на Йемен, която ще им позволи да контролират трафика на петролните танкери и търговския трафик от най-южната точка на Червено море до Суецкия канал.

На свой ред, известният експерт по Близкия Изток от Института „Брукинг” Брюс Ридъл напомня, че Саудитска Арабия и ОАЕ „укрепиха позициите си в стратегическите райони на Йемен и едва ли ще се откажат от завоеванията си, ако не бъдат подложени на много силен международен натиск”. Той, в частност, посова, че Саудитите са окупирали втората най-голяма йеменска провинция Ел-Махра, която граничи с Оман, и в момента разполагат там с 20 бази и предни постове. Ридъл твърди, че Рияд планира да изгради петролопровод от Източната провинция на Саудитска Арабия, през Ел-Махра, до морето, което би намалило зависимостта на Кралството от Ормузкия пролив за износа на петрола. Напомняйки, че ОАЕ държат контрола над стратегическите йеменски острови, той призовава САЩ да не подкрепят усилията на двете арабски монархии за разчленяването на Йемен и посочва, че: „все още не е прекалено късно да обявим, че ако в Йемен бъде постигнато прекратяване на огъня, Саудитите и Емирствата следва да се изтеглят от Ел-Махра, Маюн и Сокотра и да ги върнат на йеменците”. Имайки предвид обаче, колко висок е залогът в индо-тихоокеанската стратегия на САЩ за сдържане на Китай, изглежда много малко вероятно, че Вашингтон би поиска от ОАЕ, Израел и Саудитска Арабия да оставят Йемен на мира.

Някои изводи

Последната среща на върха на ръководителите на страните от QUAD не оправда очакванията за форсирано развитие на сътрудничеството между "индо-тихоокеанските демокрации" в сферата на сигурността. Взетите на нея решение се разминават с декларациите, затова пък напълно отговарят на интересите на участниците, разбира се, с изключение на САЩ.

Индийското ръководство със сигурност е доволно от самия факт на провеждането на срещата, както и от високата оценка от страна на Вашингтон, за значението на Индия в контекста на американско-китайското противопоставяне. В Делхи вероятно са доволни и, че страната е съумяла да избегне поемането на стриктни антажименти в рамките на QUAD, като в същото време е защитила позициите си на ключов производител и износител на ваксини. Тоест, Индия смята, че е постигнала максимално възможното.

По отношение на перспективите за развитието на QUAD, те не са много ясни, тъй като динамиката на развитие на формата е променлива и зависи от множество фактори. Може да се предположи обаче, че докато глобалното противопоставяне между САЩ и Китай продължи да се задълбочава, американците ще разчитат на QUAD (както и на други подобни формати, като AUKUS) за да си гарантират подкрепата на своите съюзници, а последните - на свой ред - ще се стремят да получат от участието си максимална полза, минимизирайки възможните рискове.

Що се отнася, до т.нар. QUAD-2 („Западноазиатската четворка”), както посочва и споменатият по-горе М.К.Бхадракумар, „QUAD-1 и QUAD-2 представляват своеобразна „сиамски близнаци”. Предвид факта, че QUAD-2 си поставя за цел да следи действията на Китай и Пакистан, Вашингтон предвидливо реши да покани и Индия в тази група. Впрочем, да не забравяме, че Израел и ОАЕ също поддържат тесни отношения с Индия”.

Следва обаче да имаме предвид няколко неша. На първо място, съвършено очевидно е, че всички действия на ОАЕ, Саудитите и Израел в Йемен и Арабско море съвсем пряко касаят Иран и в Техеран нямат никакви илюзии в това отношение. Ще припомня, че в интервю на йеменския посланик в Иран, публикувано в Tehran Times, се твърди, че в Йемен действа своеобразен „американско-британски кондоминиум” и само благодарение на подкрепата на САЩ, ОАЕ и Саудитска Арабия продължават интервенционистката си политика в тази страна. 

На второ място, конфликтът в Йемен е може би най-кървавия сблъсък в епохата след края на студената война, което пък кара Бхадракумар да зададе въпроса, „защо Индия трябва да се забърква в този конфликт”. Впрочем, както вече споменах, QUAD-2 несъмнено е насочен и срещу Иран. И връзките между Индия и Иран вече никога няма да са същите, ако Делхи реши да действа съвместно със САЩ, Израел и ОАЕ в непосредствена близост до Ислямската република.

На трето място, QUAD-2 представлява важна стъпка към укрепването на американско-индийския квазиалианс. Както показват и последните събития в Судан, сведетели сме на ожесточена геополитическо борба за контрол над Африканския Рог и Червено море. Що се отнася до Израел, тази „Голяма игра” осигурява идеалните условия за „интегрирането му в арабската политика”. Индия обаче би следвало да е по-предпазлива. Най-малкото, защото не е в неин интерес напразно да дразни редица държави от региона и отвъд него – като Турция, Иран, Катар, Китай, Пакистан и дори Русия. Още повече, че никой в Делхи все още не е обяснил достатъчно ясно, каква реална полза би могла да има страната от участието си в „Западноазиатската четворка”.

 

*Център за мониторинг и превенция на конфликтите

Поръчай онлайн бр.3 2024