21
Пет, Юни
7 Нови статии

Философия на геополитиката

брой 6 2021
Typography

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна
 

Като научна дисциплина, геополитиката определено има философски характер. Философският и смисъл се проявява винаги, когато става дума за глобалните политически процеси, осъществяващи се на всички континенти, острови, морета и океани, т.е. върху цялата повърхност на планетата, както и под земята, в атмосферата и дори в космоса, или пък за взаимоотношенията между водещите държави, структурата на света и нейната промяна, т.е. за трансформирането на световния ред.

По аналогия с философията, в геополитиката могат да бъдат обособени няколко основни концепции, или нива.

Онтология на геополитиката. На онтологичното ниво на геополитиката се поставят и се решават, по един или друг начин, проблемите, които са на границата между географията и глобалната политика, т.е. проблемите за разпределянето и преразпределянето на света между водещите държави и тези за взаимоотношенията между тях. Към онтологичното ниво на геополитиката спадат и проблемите, свързани с взаимното влияние между географията и политиката, проблемите за обусловеността на вътрешната и външната политика на държавите от тяхното географско положение, както и от други характеристики, свързани по един или друг начин с географията, или най-общо казано проблемите на взаимоотношенията между света на политическото, държавата и индивида.

Гносеоология на геополитиката. На гносеологичното ниво на геополитиката се осмисля светът на геополитиката. Наистина, за разлика от философите, геополитиците не поставят въпроса за познаваемостта на света. Те се придържат към гностичните схващания и поставят не толкова въпроса за възможността да бъде познат света на физическото и света на политическото, колкото този за различните позиции и подходи в рамките на това познание. Тъй като основните субекти на геополитическия анализ са водещите държави, всяка от тях се стреми да създаде собствена геополитическа школа, поставяща себе си в центъра на света и отразяваща от собствените си географски позиции своята визия за света и оптималното му устройство. От което следва, че гносеологията на геополитиката има доста плуралистичен характер.

Аксиология и етика на геополитиката. На аксиологично-етичното ниво се извеждат общите ценностни елементи на взаимоотношенията между държавите, определят се ценностните ориентири, на чието основание се формират международното право, демаркацията на държавните граници, структурирането и преструктурирането на света на политиката. Аксиологията на геополитиката дава отговор на въпросите, към какви ценности са ориентирани държавите, а етиката – кое е допустимо и кое недопустимо в отношенията между държавите, т.е. как те следва да се държат, за да съхранят мира.

Според мен, именно онтологичното, гносеологичното и аксиологично-етичното са основните нива на философията на геополитиката, макар че съществуват и други, например антропологично, културологично, историческо и социално.

Следва да отбележа, че между философията и философията на геополитиката не съществува пълна аналогия, пък и прякото сравнение между тях не е необходимо, защото философията е самостоятелна наука, докато геополитиката е научна дисциплина на политологията.

Целта на настоящата статия лежи в друга плоскост и тя не е да се очертаят философските основи на геополитиката (макар че те несъмнено съществуват), а да покаже и анализира геополитиката като научна дисциплина с помощта на характеристиките и основните черти на науката, като цяло, и на отделните научни дисциплини, включително философските.

Същност и етимология на понятието „геополитика”

Връзката между политическата теория, политическите решения и действия, от една страна, и географското пространство, на което се реализират те – от друга, т.е. между географията и политиката на държавата е отдавна известна.

Самият термин „геополитика”, се състои от две части. Първата част – „гео” – обозначава географското, въобще, т.е. влиянието на географските фактори в най-широкия смисъл на думата върху политиката.

За основни географски фактори се приемат: географското положение на страната; големината на нейната територия; дължината на границите и доколко те съвпадат със съществуващите естествени или изкуствени граници; дължината на крайбрежната ивица, ако има такава, доколко тя е изрязана и има ли условия за корабоплаване; наличието на реки и възможността да се използват с цел комуникация; климатът, който може да бъде студен, умерен, гореш и може да способства или не за икономическата активност; почвите, т.е. доколко те благоприятстват развитието на селското стопанство, индустрията и т.н.; земните недра, техните богатства и способността им да гарантират икономическия растеж и материалните нужди на хората; населението: неговата численост, плътност, социална структура и т.н.;

Що се отнася до втората съставляваща на термина - "политиката", тя касае на първо място действията на държавата в качеството и на основен политически играч.

Обект и предмет на геополитиката

Обект на геополитиката е самата планета Земя с нейните най-различни физически и виртуални пространства. Към физическите пространства, оказващи съществено влияние върху политиката, следва да причислим сушата, крайбрежните води и морета, океанските простори, подводния свят, подземното пространство, атмосферата, близкия и далечен космос. В последно време върху политиката на държавата все повече влияят виртуалните, нефизически пространства: икономическата, финансова, научна, етническа и конфесионална сфери, пространството на разпространение на отделните езици, туристическото пространство, конкуренцията в сферата на спорта, изобретенията и т.н. В своята съвкупност, всички тези физически и виртуални сфери, пространства и области формират и онази обвивка или обект, в чиито рамки съществува съвременната политика.

Предмет на геополитиката са взаимоотношенията между държавите, формиращи определена структура. Същността на тази структура, включваща геополитическите статуси на всички държави, се определя, най-вече от взаимоотношенията между водещите геополитически играчи.

Функции на геополитиката

Геополитиката, като научна дисциплина, изпълнява всички функции, присъщи на една наука, а именно: гносеологична или теоретико-познавателна; прогностична, информационна, позволяваще не само да се предават получените знания за света и взаимоотношенията между държавите на ръководството на конкретните страни, но и да се информира обществеността; управленска, което означава, че въз основа на знанията, получени от гополитиците, се формулират и реализират на практика различни геостратегии; организационно-приложна, която подчертава както теоретичното, така и практическото значение на геополитиката.

Етапи в развитието на геополитиката

В историята на геополитическите идеи, учения и теория могат да бъдат очертани три основни етапа на развитие.

Предистория на геополитиката. На този етап все още не съществува самостоятелен геополитически отрасъл на знанието, а отделните геополитически идеи са съставна част на философските учения и историческите изследвания.

Класическа геополитика. Този етап настъпва в края на ХIХ и началото на ХХ век, когато въз основа на отделните идеи и концепции се формират основните геополитически теории и национални школи в геополитиката.

Съвременна геополитика. Началото на този етап е поставено след Втората световна война (макар че някои теории и стратегии са формулирани преди това, например военната стратегия за господство във въздуха), като той продължава и днес.

Всеки от тези етапи (и най-вече вторият и третият) се различава от предишния със съшествена промяна на геополитическата структура на света, ревизия на основните представи и концепции на геополитиката, формиране на нова геополитическа парадигма и нови представи и теории, съответстващи на новата геополитическа структура на света, както и формиране на нови геополитически школи, съответстващи на целите на новите водещи държави в глобалната политика.

Класическата и съвременната геополитика

Началото на съвременната геополитика е свързано с трансформацията на света, породена от Втората световна война и резултатите от нея, очертани от Ялтенските и Потсдамски споразумения. Тези исторически събития не само определят новата структура на света и новата геополитическа парадигма, но и слагат началото на новата Ялтенска (или Потсдамска) геополитическа епоха. Най-важното геополитическо събитие в нейните рамки е създаването на атомното и термоядрено оръжие, а след това и на ракетния двигател - носител на това оръжие, превърнало се във важен фактор за взаимоотношенията между държавите и формирането на военно-стратегически алианси.

В съответстствие с тези, както и с другите промени в света (политически, икономически, културни, демографски и т.н.), се променя и същността на съвременната геополитическа наука. За разлика от класическата геополитика, тя вече не се смята за "псевдонаука", обслужваща агресивните интереси на нацистките, фашистки и милитаристки държави, стремящи се към световно господство. Приключва и спорът, дали геополитиката е самостоятелна наука или е само един от методите на политическата наука. Съвременната геополитика се смята за научна дисциплина на политологията и притежава собствено място в системата на политическите науки.

Съшността на съвременната геополитика се усложнява. Съдържащият се в названието и корен "гео" придобива и друг смисъл. Днес той все по-често се тълкува като "планетарно", "глобално" измерение на политиката, характеризирайки взаимоотношенията между супердържавите и военните блокове (САЩ и СССР, НАТО и Варшавския пакт), като "сблъсък между цивилизациите" (Арнолд Тойнби, Самоюел Хънтингтън) или като промяна на общата конфигурация на световната система, например от двуполюсна на моно- или полицентрична. В този контекст, втората част от термина - "политика", пък се възприема като реализация на господство, завоюване на власт и/или пространство и неговото усвояване. В последно време обаче, тя също търпи съществена промяна, в смисъл, че съвременните геополитически играчи не се стремят толкова да завоюват и усвояват нови територии, колкото да контролират максимално големи пространство, при това - което също е сред особеностите на съвременната геополитика - не да контролират териториите, като цяло, а най-вече техните линии на комуникации, както и преминаващите през тях потоци (на финанси, стоки или работна сила), създавайки по този начин максимално благоприятни условия за собственото развитие и просперитет.

През класическия период на развитие на геополитиката, тя придобива характерните за всяка наука черти, като акцентът се поставя върху опознаването на държавата като жив организъм, въплътен в пространството (Фридрих Ратцел, Рудолф Кьелен). Съвременната геополитика. продължава да разглежда държавите като основни играчи в рамките на геополитическия процес, но с оглед на намаляващата роля на държавните институции в съвременните международни отношения и нарасналото значение на ООН, военно-политическите алианси, регионалните международни организации и икономическите и културни международни структури. Съвременната геополитика включва в себе си геополитическа статика (глобалната йерархия, статусите и ролите на субектите на световната политика) и геополитическата динамика (геополитическите процеси и промените в положението на геополитическите играчи на световната шахматна дъска) [по-подробно, виж: 4].

Геополитическите парадигми

Под геополитическа парадигма се разбира съвкупността от предпоставки, постулати и определящи научни изследвания, които на конкретния етап се признават и възприемат от голямото мнозинство геополитици. 

Сравнявайки парадигмалните основи на класическата и съвременната геополитика, трябва да посочим средните разлики.

Беше прексъната линията на Херодот-Шмит, т.е. действието на закона, означаващ еднозначното тълкуване в геополитиката на приятеля или врага, "ние" или "другите", Запада или Изтока, демокрацията или тиранията. Действително, бившите съюзници на СССР, които по време на студената война бяха на страната на Изтока - ГДР, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Албания, балтийските държави - сега са на страната на Запада. Може ли обаче еднозначно да бъдат смятани за врагове на съвременна Русия? Може ли да квалифицираме  политиката, провеждана от демократичните САЩ в Близкия Изток или Афганистан като демократична? Може ли да смятаме западните държави и техните съюзници за демократични държави, а всичките им противници - за тиранични и авторитарни? Тоест, съвременната политика, която съществува в един по-сложен, разнообразен и динамичен свят, също стана по-сложна, многопластова и динамична.

В съвременната геополитика, както и в цялата съвременна наука, не действат някакви строги и абсолютни закони, а по-скоро относителни, стохастични закономерности, които не се проявяват толкова точно и еднозначно (както се опитват да ги представят геополитиците от класическата епоха), а като вероятностни тенденции и възможни посоки на геополитически промени.

Законът за стремежа към хегемония, изведен през V в.пр.н.е. от Тукидит и формулиран през ХІХ век от Ратцел, се трансформира в закономерност и се проявява по съвършено различен начин, в сравнение с класическия период. На първо място, геополитическите играчи вече не се стремят да създават колониални образувания, предоставяйки независимост на своите вече съществуващи колонии. В резултат от това структурата на света вече не се свежда до държавите-метрополии, а - обратното - разширява се благодарение на появата на нови независими държави. На второ място, днес стремежът към хегемония се реализира не чрез завоюването на колонии или усвояване на незаселени територии, а чрез контрол над геопространството, т.е. над геостратегическите точки и стратегическите потоци в това пространство.

На трето място, днес хегемонията и контролът не се осъществяват само с военна сила, т.е. със силата на оръжието (макар че запасите от въоръжение са много по-големи отпреди, а и мощта му неизмеримо нарасна), а с помощта на т.нар. "мека сила".

Вместо законите за контрола на Макиндер-Спикман (1), съвременната закономерност на световния контрол би могла да се формулира така: "онзи, който разполага с оръжия за масово унищожаване и свръхточно въоръжение и контролира околоземното космическо пространство и информационната среда, контролира и света".

Съществено се промени структурата на съвременния свят, като днес сред големите геополитически играчи не са само отделни държави : САЩ, Китай, Русия, но и съюз от държави, какъвто е ЕС.

Със смяната на водещите световни държави се промениха и водещите геополитически школи, като днес това са американската, европейската, руската и китайската [по-подробно, виж 3, с. 90-97].

Структура на геополитиката

Според отделните области на геополитическото познание, геополитиката може да се раздели на следните съставни части:

  • - геоистория (геохронополитика), изучаваща геополитическите конструкции на учените и действията на държавите в далечното и не толкова далечно минало;
  • - геоикономика, изучаваща геополитическите доктрини и действия от икономическа гледна точка и поставяща в основата на разделението (или обединението) на света икономическите отношения между държавите (съюзите);
  • - геоетнополитика, изследваща геополитиката като взаимодействие между различните етноси;
  • - геоконфесиология, разделяща света на региони, в които доминира една или друга религиозна доктрина, и обясняваща всички видове взаимодействие между държавите (алиансите, конфликтите, войните и т.н.) най-вече през призмата на конфесионалния фактор;
  • - геоконфликтология, поставяща в центъра на вниманието конфликтната съставляваща на политиката.
  • - геофутурология, ангажирана с прогнозирането на едни или други сценарии, ситуации и теоретично обосновани хипотези за преструктуриране на света.

Съобразно сферите на приложение на геополитическото знание, съвременната геополитика се разделя на теоретична (геополитология) и практическа (геостратегия). Ако теоретичната геополитика създава теории и концепции, които обединяват или разделят различните държави и региона на света, геостратегията е ангажирана с практическата реализация на теоретичните замисли на геополитиците.

Според мащабите на изследваните процеси и явление и съобразно политическия статут на играчите, геополитиката се разделя на: глобална,  регионално-континентална, регионална и локална.

Глобалната геополитика разглежда планетарното ниво на взаимоотношения между супердържавите или световните геополитически играчи. Регионално-континенталната геополитика изследва ситуациите и процесите в регионите и на отделните континента, очертавайки във всяка част на света или в техните региони собствени лидери - континентални или регионални играчи. Регионалната геополитика пък изучава взаимоотношенията между историческите, етнически, конфесионални, икономически и политически региони на всяка отделна държава.

Накрая, локалната геополитика се занимава с геополитическите явления и процеси, осъществяващи се в рамките на всеки регион на конкретната страна.

По отношение на извършващите се в света промени, геополитиката се разделя на геополитическа статика и геополитическа динамика.

Категории и концепции на геополитиката 

С началото на самостоятелното си съществуване, геополитиката създава свои, собствени категории. Най-важната измежду тях е понятието за държавата като жив организъм. "Държавата е организъм - твърди Фридрих Ратцел - в чиито състав определена част от земната повърхност играе толкова съществена роля, че всички характеристики на държавата се определят от характеристикита на народа и неговата територия" [8, с. 52]. Според Ратцел, концепцията за държавата произтича от представата за единството на Земята, като планета, на земната природа и на човечеството. Той смята, че държавата представлява своеобразно продължение на човешкото общество и изпълнява две основни функции - растеж и развитие. Последното се проявява като експанзия против другите, по-слаби държавни организми и е породено от жизнената енергия (една от основните категории, с които борави Ратцел) на нарастващия държавен организъм. За да опише тази експанзия, Ратцел лансира понятието "жизнено пространство " (Lebensraum). На свой ред, стъпвайки върху концепцията на Ратцел за държавата, Карл Хаусхофер извежда понятието за граница, при това тълкувайки го изключително широко. Според него, това е и линията, разделяща отделните държави, и природната граница, разделяща климатичните зони, и крайбрежната линия, и разграничението между етносите, религиите и цивилизациите. "Всяка полезна и стабилна граница - посочва Хаусхофер - не е само политическа, а и граница на множество жизненоважни явления, която - сама по себе си - се превръща в още една жизнена форма" [9, с. 17]. Той обаче приема за основна функция на границата именно разграничаването между отделните държави.

Съвременните геополитици не са толкова еднозначни и са по-прогматични по отношение на границите на държавите. Руският геополитик Владимир Колосов например, посочвайки, че "всяка географска граница изпълнява както контактни, така и преградни функции", [1, с. 305], поставя проблема за проницаемостта на границите. Според него, съвременните държавни граници притежават избирателна проницаемост, т.е. те са напълно прозрачни за определени потоци (на стоки, финанси и работна сила), докато за други са непреодолими.

В най-важна категория на съвременната геополитика се е превърнала геостратегията, чието съдържание също е свързано с представата на Хаусхофер за геополитическото мислене и геополитическото действие. Абстрактно-теоретичният аспект на геополитиката обикновено се определя като геополитология (или геополитика), а практическият и активен - като геостратегия.

Понякога под геостратегия се разбира определено направление в развитието на политическите, икономически и културни отношения (например, европейската геостратегия на Русия) или пък решаването на най-важните външнополитически задачи (например формулирането на близкоизточна геостратегия на Москва с цел разрешаване на сирийската криза).

Доста често се използва понятието геополитически (геостратегически) региони, чието начало може да се открие в панидеите на Хаусхофер, разделящ света на отделни зони на влияние. Самият той дава като пример за реализация на тези панидеи създаването на Панамериканския и Пантихоокеанския съюзи, Втория и Третия Интернационал или стъпките към реализацията на плана за т.нар. пан-Европа. Разделяйки света на зони на влияние (често използвано геополитическо понятие), съвременните геополитици (като покойните Збигнев Бжежински и Самюел Коен, или пък Владимир Жириновски), предпочитат да използват това понятие с цел разграничаване зоните на влияние на различните играчи на глобалната шахматна дъска.

Във важна категория на съвременната геополитика се превърна геополитическият статут на държавата. Става дума за нивото на нейното геополитическо развитие, определяно от развитието на основните и геополитически характеристики (географско положение, численост, състав и образователно равнище на населението, развитието на икономиката и военната индустрия) и нейното положение в рамките на световната геополитическа система.

В последно време все по-често се използва понятието "геополитически конфликт", с което се обозначава борбата на държавите за повишаване на геополитическия си статус, за влияние в света, като цяло, или пък за контрол над конкретна територия (например над Арктика) или страна (например над Украйна).

Задачите на геополитиката и геостратегията

Задачите на геополитиката произтичат от нейните функции и биват коригирани от външните условия, т.е. от състоянието и промените в съвременния  свят. Сред основните задачи на геополитиката, като теория, са следните:

  • - осмисляне на променящите се геополитически картини на света;
  • - изследване на взаимоотношенията между играчите в световната геоолитика;
  • - генерирането на нови или трансформирането на познатите геополитически идеи;
  • - формулиране на нови геополитически концепции и теории, съответстващи на новите реалности в променящия се свят.

На свой ред, съвременната геостратегия решава следните практически задачи:

  • - трансформирането на съвременните визии за света, теории и концепции в държавни доктрини и програми (касаещи външната политика, военната политика и стратегия и националната сигурност);
  • - дефиниране на геополитическия статут на собствената държава, нейните съседи и другите държави, както и мястото и в променящия се свят;
  • - изследване и формулиране на националните интереси;
  • - практическа реализация на държавните доктрини и програми;
  • - съхраняване на необходимото равнище на международната и националната сигурност и воена мощ;
  • - развитие на взаимоотношенията между държавите, включително създаването на алианси и блокове, съответстващи на националните интереси;
  • - изграждане на по-справедлив свят, в който да бъдат признати и гарантирани националните интереси на всички държави.

Геополитическите фактори

Съвременните политолози не отричат връзките на политиката с най-разнообразни пространствени фактори. На първо място, става дума за природно-физическото географско пространство, което - както отбелязва още Ратцел - включва три сфери: геосферата (сушата), хидросферата (водата) и атмосферата (въздуха). Тези сфери се пресичат на обитаемата повърхност на планетата, взаимодействайки си по най-различен начин. Действително, свързвайки се по различен начин с водата, сушата създава брегове, реки, езера, блата, морета и океани, както и острови, полуострови, носове, заливи, проливи и континенти. В зависимост от географската ширина, слънчевата активност и релефа на местността, въздушната среда създава благоприятен или неблагоприятен за човешката дейност климат: пасатни или мусонни ветрове с проливни дъждове или пък горещия вятър сироко, духащ от Сахара, пренасищането на въздуха с кислород в зоните с бурна растителност и неговия недостиг в арктическата и антарктическа области, умерено топлата или пък опасната за човешкия живот температура на екватора. Овладявайки въздушната сфера, хората проникнаха в горните сфери на атмосферата, приближавайки се до усвояването на следващата - космическата - среда. Освен това те продължават да проникват все по-дълбото в подводната и подземна среда.

Тоест, през последните два века (през които тя много внимателно се изучава от географите, политолозите и геополитиците) връзката на геополитиката с физическия свят, т.е. с географията, не само не е отслабнала, а значително укрепна.

Дотук ставаше дума за влиянието на физическия, осезаем фактор върху политиката. Тя обаче е не по-малко зависима и от редица нефизически, негеографски и неосезаеми непосредствено, но реално действащи сили. Имам предвид връзката между политиката и социалните фактори, т.е. онези явления и процеси, които се генерират вътре в обществото, възникват в резултат от взаимодействието между хората, социалните групи или социумите. Действително, взаимоотношенията между държавите до голяма степен са детерминирани (върху което също акцентират класиците на геополитиката) от демографските фактори.

Накрая, днес върху политиката оказват съществено влияние и т.нар. виртуални фактори: медиите и Интернет.

Тоест, налага се общият извод, че броят на факторите, обуславящи вземането на политическите решения значително е нараснал, а връзката между географските и другитге фактори и политиката е станала още по-тясна.

Геополитическата статика

Вълнообразното геополитическо развитие на държавите може да бъде разбрано и "измерено" по-добре, ако използваме още едно геополитическо понятие - геополитическия статус. Геополитическият статус предстовлява сумарен образ на много геополитически характеристики, очертаващи мястото и ролята на една или друга държава в света. Основните съставляващи на геополитическия статус са територията, количеството и качеството на населението, промишления потенциал, развитието на инфраструктурата на държавата, възможността и да си гарантира всичко необходимо в случай на война, мощта на воъръжените и сили и нейната военна индустрия и т.н. Предвид неравномерното развитие на държавите (и на техните геополитически характеристики), геополитическият статус представлява променлива величина. Действително, достатъчно е  една или друга държава да изостане или пък да излезе напред в борбата за глобално лидерство, и тя почти веднага ще бъде изпреварена, или пък от нея ше изостанат, други съперничещи си сили. Затова, от гледна точка на съперничеството в геополитическата борба, държавите могат да бъдат сравнени с колона от бегачи-маратонци, в която всеки съперник заема мястото си, съобразно постигнатия от него в конкретния момент резултат (т.е. от геополитическия му статус). В процеса на този гигантски и безкраен "маратон", държавите участнички постоянно променят местата си в зависимост от промяната на техните геополитически статуси. И, ако се опитаме да си представим всички съперничещи си в геополитическата борба държави в определен, конкретен момент, ще ни се наложи да създадем своеобразна пирамида на геополитическите статуси.

През колониалната епоха например, пирамидата на геополитическите статуси, представлява четиристепенна конструкция с плосък покрив, на който се разполагат всички световни колониални сили: Великобритания, Франция, Германия, САЩ, Русия, Япония и Италия. На стъпалото под тях са малките колониални държави: Испания, Португалия, Нидерландия и Белгия. Още по-надолу са полуколониите или зависимите от колониалните сили държави: Персия (днешен Иран), Китай, Турция, Афганистан, Сиам (Тайланд), Абисиния (Етиопия), Либерия.

Съвременната система на геополитическите статуси пък изглежда като шестстепенна пирамида, на чиито стъпала, отгоре надолу, се разположени, съответно:

  • - САЩ, като глобален лидер;
  • - четиримата постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН - Русия, Великобритания, Франция и Китай - т.е. най-влиятелните страни в света, или световни държави;
  • - страните регионални лидери: Русия - сред държавите от ОНД и Централна Азия; Китай - в Източна Азия, Индия - в Южна Азия, Бразилия - в Южна Америка, ЮАР - в Южна Африка;
  • - най-развитите държави, например членовете на Органидацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР);
  • - средноразвитите държави, т.е. страните, чиито среден годишен доход на глава от населението е над 15 хиляди долара годишно;
  • - слаборазвитите държави.

Вижда се, че много държави могат да имат два геополитически статуса. Русия например, е едновременно една от най-влиятелните страни в света (със статус на световна държава) и лидер на постсъветското пространство (статус на регионална държава), а Китай е едновременно и световна сила (като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН и държава, разполагаща с ядрено оръжие), и регионален лидер.

Геополитическата динамика

Оценката на значителните геополитически промени, настъпили през ХІХ-ХХІ век е невъзможна без понятието "геополитически процес". Става дума за такива процеси, които са причина и следствие от взаимоотношенията между големите географски пространства и културните светове и имат континентален или глобален характер. Геополитическите процеси започват с промен в културната сфера. Процесът на познанието и повишаването на духовната култура в резултат от научните открития, води до формирането на нови представи за света, които на свой ред влияят върху развитието на материалната култура.

Геополитическите процеси произтичат от повишаването и усложняването на духовната и материалната култура. На определен етап повишаването на културата на едно или друго общество неизбежно води до създаването на държава - най-важното понятие на геополитиката. От геополитическа гледна точка, държавата включва всичко, съдържащо се в нейните граници: територията, почвите, природните и климатични особености, земните недра с техните разработвани и потенциални богатства, както и обществото, изминало определен исторически път и достигнало определено ниво на развитие. С повишаването и усложняването на културата на обществото, държавите, които са подложени на вътрешен културен натиск, се стремят към разширяване на своите граници.

Според представите на класиците на геополитиката Фридрих Ратцел и Рудолф Кьелен, държавите представляват живи организма, които се раждат, растат, достигат естествените си предели и в крайна сметка умират: при това те не са някакви високоорганизирани животински организми, а по-скоро наподобяват растителни колонии, например мъхове и водорасли. Разрастването и развитието на държавите неизбежно води до тяхното съприкосновение и стълкновение, т.е. до борба, в хода на която по-силните държави ще погълнат по-слабите, разширявайки по този начин жизненото си пространство. И тъй като в процеса на жизнения цикъл мощта на държавите непрекъснато се променя, съотношението на силите на световната сцена също представлява променлива величина. От което следва, че новите подялби и преразпределяния на света са неизбежни, като всяка от тях отразява само временното равновесие, постигнато в резултат на съществуващия в момента силов баланс.

Тоест, в крайна сметка геополитическите процеси водят да прекрояването на света - не само до промяната на абстрактните, теоретични представи за него, но и на неговата структура, до промени на държавните граници и подялба на сферите на влияние между най-силните и приспособени държавни организми - великите държави. В наше време като геополитически следва да се смятат всички процеси на промяна в съотношението на силите в света в резултат от усвояването на нови територии и акватории, космически пространства, промяна на държавните граници в резултат от войни или споразумения между държавите. Геополитическите процеси са свързани и със създаването на икономически, културно- и военно-политически алианси, променящи структурата на света; с промяната на отношенията между държавите в резултат от неравномерността на икономическото, културното и военно-политическото развитие, появата на нови центрове на сила и промяната на полярността на глобалната политическа система (моно-, би- или мултиполярен свят).

Съществените промени в съотношението на силите в резултат от геополитическите процеси, могат да бъдат фиксирани в рамките на анализа на структурата на света. Това фиксиране на геополитическите промени дава представа за геополитическата картина на света - политическа реалност, определяща съотношението на силите между държавите и алиансите от държави при определени вътрешни и външни условия. Под вътрешни условия на геополитическата картина на света се имат предвид геополитическите характеристики на държавите: тяхната територия, население, ниво на икономическо развитие, военната им мощ и т.н. Външните условия на геополитическата картина на света пък се формират от такива глобални характеристики, като: конфигурацията на глобалната политическа система, състоянието на световната икономика и финанси, нивото на развитие на световната търговия, състоянието на международните отношения (в частност, дали това са отношения на война или на мир), екологията и наличието на едни или други глобални проблеми и т.н. Следва да подчертая, че геополитическата картина на света няма завършен и окончателен характер, тъй като се формира под въздействието на постоянно протичащи геополитически процеси. Геополитическата картина на света винаги се намира в състояние на трансформация не само във връзка с промените на едни или други граници, т.е. вследствие на териториалното разрастване на държавите, но и благодарение на променливия силов баланс между водещите държави. Промените на геополитическата картина на света имат количествена и качествена страна.

Резултат от количествените промени на геополитическата картина на света е пространственото разрастване на държавите, а именно формирането на империи чрез завоюването на съседни страни, усвояване или завоюване на територии, разположени на други континенти, създаване на колониални империи, образуване на политически блокове или военни коалиции - всички това променя границите, измествайки точките на политическо и военно противопоставяне. Що се отнася до качествените промени, извършващи се вътре във всяка държава, от първостепенно значение за анализа на геополитическата картина на света е тяхната политическа, икономическа и военна мощ, които са най-важните показатели за международната "тежест" на конкретната страна и нейния геополитически статус. Именно тези количествени и качествени показатели определят и геополитическите характеристики на държавите, разграничават малките от големите държави и определят мястото на последните в глобалната йерархия, като всяка от тях "е длъжна да си знае мястото", т.е. да осъзнава ролята си в рамките на тази йерархия.

Геоисторията

Следва да се прави разлика между геополитическата картина на света и геополитическата епоха, която представлява по-устойчив и по-малко подвижен феномен. Освен това, по правило, началото и краят на геополитическата епоха се фиксират от всеобхватни международни договори, каквито обикновено липсват при преминаването от една картина на света към друга. Първата международна геополитическа система на Новото време възниква в резултат от колониалната подялба на света между Португалия и Испания. Именно между тези две страни през 1494 е подписан Договорът от Тордесиляс, поставил началото на т.нар. Тордесиляска геополитическа епоха, в течение на коята се сменят две геополитически картини на света: подялбата на света между Португалия и Испания и противопоставянето и подялбата на света между Испания и Холандия, след като последната измества Португалия, поемайки контрола над югоизточния морски път.

Втората геополитическа епоха започва с подписването на Вестфалския договор от 1648 и също включва две картини на света. Първата от тях (и трета в общия списък) картина на света фиксира промените, породени от присъединяването на Англия към "клуба на великите държави". Същността и, както и нейната конфигурация, се определят от борбата между Англия и Холандия.

Втората (четвърта в общия списък) геополитическа картина на света пък е свързана с англо-френското противопоставяне. По този начин, третата и четвъртата геополитически картини на света съставляват Вестфалската геополитическа епоха.

Началото на Третата геополитическа епоха е поставено с Виенския договор от 1815. Виенската геополитическа епоха включва петата биполярна картина на света, характеризираща се със съперничеството между Великобритания, която доминира в морските простори, и доминирашата на Евразийския континент Русия. След Кримската война (1854-1856) адекватна представа за света дава шестата многополюсна картина, чиято същност е балансът между водещите европейски държави (т.нар. "европейски концерт на силите"). Постепенно обаче, шестата геополитическа картина на света се трансформира в седмата - отново биполярна, в рамките на която Великобритания противостои на Тройния съюз.

Четвъртата Версайска геополитическа епоха започва с подписването на Версайския договор през 1919. В нейните рамки също ясно се очертават две различни картини на света. След края на Първата световна война доминират държавите победителки: Великобритания, САЩ, Франция и Япония. Германия и Русия са изключени от клуба на великите сили, а Австро-Унгария и Османската империя изчезват от политическата карта. Тази осма поред картина на многополюсен свят съществува до средата на 30-те години на ХХ век, когато в резултат от военно-икономическия възход на третираните като "парии" държави - Германия, Италия и Русия (СССР), светът придобива нова биполярна или двублокова конфигурация. Деветата картина на света пък представлява противопоставянето между Антикоминтерновския пакт (Германия, Италия, Япония) и Атлантическия договор (т.е. подписалите Атлантическата харта САЩ и Великобритания), подкрепен от Франция и СССР.

Началото на петата Ялтенска геополитическа епоха съвпада с края на Втората световна война (1945). Тя включва две геополитически картини на света. Десетата картина представлява противопоставянето между НАТО и Варшавския пакт, т.е. двуполюсния свят, а единадесетата - новия многополюсен световен ред, доминиран от САЩ, формирал се след края на студената война.

И така, в хода на геополитическото си развитие, чиито движещи сили са геополитическите процеси, светът през Новото време, т.е. в историческите периоди на индустриализма и постиндустриализма, преминава през пет геополитически епоха, включващи общо еднадесет геополитически картини на света.

Геополитическото развитие

Геополитическият статус е ключов показател за геополитическото положение в света, което заема конкретната държава. Това положение обаче не е постоянна величина. В хода на геоисторията, през различните и епохи и картини на света, отделни държави достигат върха на своята мощ, повишавайки геополитическия си статус, докато други постепенно отпадат от битката за хегемония, губейки позициите си сред водещите сили и понижавайки своя геополитически статус.

Постоянната промяна на положението на държавите в борбата им за превъзходство, възходът на някои от тях и упадъкът на други, може да бъде определена като геополитическо развитие.

Важно е да осъзнаем, че геополитическото развитие може да бъде както възходящо, така и низходящо. Въобще, геополитическото развитие е игра с нулева сума, особено, ако съдим за него по промяната на геополитическите статуси или, както е прието в съвременния свят, по мястото на държавата в световната йерархия: ако конкретна държава слезе с няколко стъпала надолу, това означава, че следващите я държави са се изкачили нагоре, поделяйки си изгубените от нея "стъпала".

Следва да отбележа, че измежду основните геополитически характеристики, на най-големи промени, особено през ХХ и ХХІ век, са подложени икономиката, както и военно-промишленият комплекс. Действително, днес показателите на икономическото развитие са най-динамични, променяйки се доста често, а резултатите от него се анализират в края на всяка година. В наше време именно икономическата съставляваша се оказва определяща за промяната на геополитическия статус на държавата.

Тоест, геополитическото развитие може да бъде представено като движение на държавите с различни скорости и темпове на развитие. При това, освен усилията на самите държави, съществуват и обективни фактори, които ускоряват или забавят геополитическото развитие, едновременно на всички страни. Върху тяхното икономическо развитие например, влияят глобалната икономическа конюнктура, осъзнаването на новите потребности на хората, създаването на нови индустриални отрасли и т.н. Тези фактори обаче дават общо ускорение едновременно на всички държави. Освен това, геополитическото развитие на всяка страна зависи от собствените и усилия, променящи нейните геополитически показатели, включително геополитическия и статус. Кои вътрешни събития и показатели ускоряват геополитическото развитие на държавата и, кои го забавят?

От разгледаните по-горе геополитически процеси става ясно, че колониалната активност, победоносните войни, присъединяването на територия (разбира се, ако държавата, която я присъединява, разполага с достатъчно сили за да я удържи и усвои), оказват положително влияние върху развитието на държавите. Що се отнася до вътрешните геополитически и социално-икономически процеси, само онези от тях, които водят до консолидиране на обществото и укрепване на държавата (например, национално-освободителната борба, успешното приключване на революционните преобразувания или на гражданската война), представляват фактори, ускоряващи геополитическото развитие. Действително, след края на всяка епоха на децентрализация в средновековен Китай, обикновено следва епоха на централизация и укрепване на императорската власт, което стимулира икономическия растеж, нарастването на военната мощ и териториалното разширяване на страната. Ще припомня и, че експанзията на Испания в Америка започва едва след края на Реконкистата, т.е. освобождаването на страната от маврите и нейната религиозна консолидация.

Сред вътрешните процеси, забавящи геополитическото развитие пък, са икономическият застой, липсата на прогрес в развитието на науката и технологиите, както и гражданските войни и политическите преврати.

Геополитическите школи

Характерна черта на класическия период на геополитиката не е само консолидирането на различни теории в общото русло на геополитическата мисъл, но и оформянате на отделни нейни течение - национални геополитически школи.

Първа се оформя германската геополитическа школа. Тя се заражда в недрата на немската географска и правна наука. Именно географите и юристите, развиващи теорията за държавата и интересуващи се от политиката, първи започват да полагат основите на новата наука в нейния класически период, като най-известни сред тях са Карл Ритер, Фридрих Ратцел и Рудолф Кьелен.

Разцветът на германската геополитика настъпва през 20-40-те години на ХХ век, когато публикуват основните си трудове, създават различни геополитически институти и въобще влияят активно върху социално-политическия процес в Германия такива знакови геополитици като Карл Хаусхофер, Карл Шмит, Ерих Обст, Курт Вовинкел и Адолф Грабовски. При това в рамките на германската геополитика веднага се очертават две основни направления. Първото е националистическото (част от което са и посочените по-горе геополитици), а негов основен източник е националната неудовлетвореност на германците, свързана с изолирането им от процеса на създаване на колониални империи и тяхното поражение в Първата световна война. Второто направление в германската геополитика, което е интернационалистко, ляво и социалдемократическо, се олицетворява от трудовете на Георг Граф, Карл Витфогел и други привърженици на реформаторския марксизъм. То си поставя за задача да допълни историческия материализъм с географския детерминизъм, т.е. да "обвърже" икономическите и политически отношения между хората и държавите с природата, земята и "почвата".

Както прогнозира Ратцел, още преди началото на Първата световна война човечеството започва активно да усвоява въздушната среда - аеросферата, с помощта на по-леки от въздуха апарати - дирижабли, аеростати и т.н., както и с такива по-тежки от въздуха - самолети и хеликоптери. Геополитиците от 20-те - 40-те години на ХХ век се стремят да осмислят последиците от това усвояване и тъй като нещата очевидно вървят към война, това осмисляне се осъществява най-вече в геостратегически и военно-стратегически план. Характерен представител на геополитиката, осъществила пробив в познанието на тази нова сфера на човешката активност и осъзнаването на значението и за разширяване влиянието на водещите държава и завоюването на жизнено пространство, е представителят на италианската геополитическа школа генерал Джулио Дуе. В книгата си "Господството във въздуха" (1921) той стига до извода, че авиацията - за разлика от изобретената преди това картечница - не е отбранителен, а настъпателн вид въоръжение и стимулира създаването именно на настъпателни, а не отбранителни, военни доктрини. На развитието на авиацията се основава и лансираната от Дуе стратегия за господство във въздуха, заключаваща се в единното планиране и развитие на военната и гражданската авиация, както и на авиационната и свързаните с нея индустрии. Според Дуе, именно авиацията ще определя хода и ще предопределя резултат от бъдещите войни [виж: 2].

На свой ред, японската геополитическа школа, изтъквайки "уникалността и неповторимостта" на Империята на изгряващото слънце, призовава за създаването на "велика Япония", "събирайки осемте ъгъла под един покрив", т.е. разширявайки японското геопространство до мащабите на "Голямата Азия". През 1927 националистически настроеното японско общество приема възторжено появата на т.нар. "меморандум Танака” (Гиичи Танака е премиер на Япония през 1927-1929), представляващ геополитическа програма за "усвояването" на Манджурия, Монголия, Китай и държавите от Югоизточна Азия и южните морета и очертаваща геостратегическите направления на японската експанзия (насочена против САЩ, Великобритания и СССР). През 30-те години пък се появява докрината Амау (известна и като "азиатската доктрина Монро"), създадена от говорителя на японското Външно министерство Уджи Амау, визираща разгрома на САЩ в тихоокеанското пространство и постигането на световно господство от Япония. На свой ред, премиерите Фумимаро Коное (който е и геополитик и един от авторите на прословутата доктрина за "Велика Източноазиатска сфера на съвместен просперитет" през 1940) и Хидеки Тоджо (1942) поставят в основата на японската външна политика доктрината за "сферата на съвместен просперитет", предвиждаща изграждането на гигантска Японска империя, базираща се на паназиатските идеи. За целта Токио си избира за съюзници "обидените" при подялбата на света Германия и Италия, формирайки с тях т.нар. Антикоминтерновски пакт, подписан по времето на премиера Коное [по-подробно, виж: 5, с. 207-225; 6, с. 28-35].

Геополитическите школи на другите водещи държави - Великобритания, Франция и Русия, които съумяват да създадат и удържат собствени колониални империи, не демонстрират толкова агресивни намерения и се обявяват в подкрепа на статуквото.

Както вече споменх, най-забележителният представител на британската геополитическа школа през класическия период е Халфорд Макиндер. Според неговата концепция, географският фактор играе определяща роля в историята на народите. От географска гледна точка, доминиращ сред всички континенти на планетата е евразийският суперконтинент, където с много изгодна позиция разполага Русия. Макиндер разглежда онази част от Евразия (т.нар. Хартленд), която на практика съвпада с границите на Руската империя като "осов регион" на геоисторията и геополитиката, в който са налице условия (недостъпност от страна на "морските сили" и добри комуникации, под формата на жп линии) за индустриално и военно развитие. Според него, държавата, доминираща в Хартленда (т.е. Русия), ще замени великата средновековна империя на монголците.

Извън пределите на "осовия регион" е разположен т.нар. "Голям вътрешен полумесец", включващ територията, заемана от Германия, Австрия, Турция, Индия и Китай, както и т.нар. "Външен полумесец", включващ морските държави: Великобритания, САЩ, Канада, Южна Африка, Австралия и Япония.

При това положение, равновесието в света се оказва нарушено в полза на периферните морски държави от "Външния полумесец". От друга страна обаче, "осовата" държава - Русия, която разполага с огромни ресурси, може да добави към своята сухопътна мобилност и морска, т.е. значително да укрепи своя флот и да навлезе в Световния океан. Освен това, индустриалната мощ и мобилност на континенталната Руска империя може рязко да нарасне, ако тя съумее да формира алианс с Германия. Това би променило баланса на силите в света в полза на осовата империя, тласкайки такива държави, като Франция, Италия, Египет, Индия и Корея, към съюз с морския блок, начело с Великобритания и САЩ [виж: 7].

Факторите на съвременната геополитика

Съвременната геополитика не отрича връзката на политиката (както военната, така и мирната) с най-разнообразните пространствени фактори. Става дума на първо място за природно-физическото, географско пространство. Вече споменах, че връзката на политиката с физическия свят, т.е. с географската среда, в последно време не само че не отслабва, а се засилва. Ако политиците от Античността говорят за борбата между Сушата и Морето, а геополитиците от класическия период, включват в този ансамбъл и въздушната среда, днес към тях следва да добавим и космическото пространство. Освен това, всички сфери на този физико-космически фактор на геополитиката значително се разшириха и задълбочиха. Както посочих по-горе, разширяването им се дължи на следните фактори:

  • - усвояването на цялата територия на ойкумена и изместването на границите и, на практика, до Северния и Южния полюси;
  • - заселването на почти всички повече или по-малко годни за живот острови и интегрирането на населението им към цивилизацията;
  • - усвояването на практически цялата акватория на Световния океан с помощта на съвременните кораби, авиация и друга техника;
  • - усвояването на въздушния океан от пътнически самолети, изследователски и военни летателни апарати;
  • - освен непосредствената връзка на съвременната геополитика с такива географски (или по-точно физически) среди, като сушата, морето, въздуха, космоса, подземната и подводна среда, напоследък все по-често се говори за влиянието на виртуалните среди (радио, телевизия, печатни медии, Интернет) върху политиката на държавите.

Можем да прогнозираме, че съвсем скоро ше станем свидетели на сблъсък между водещите държави с цел преразпределяне на валутно-финансовата среда, където си съперничат такива играчи на съвременната геополитика, като долара, паунда, еврото, а отскоро и китайския юан и руската рубла.

Отдавна върви конкуренция и с цел демонстрация предимствата на една или друга нация в сферите на образованието, медицината, спорта, модата, туризма, иновативните технологии  и т.н.

Особено силно влияние върху съвременната геополитика оказва демографският фактор. В книгата си "Смъртта на Запада" (2002) американският геополитик Патрик Бюкенън предрече "израждането и депопулацията на "традиционната" Америка, както и на цялата западна цивилизация, в резултат от спада в раждаемостта при коренните народи (англосаксонците в САЩ и европейците в ЕС) и неконтролируемата имиграция [виж: 1, с.4-44, 246-280].

Икономическият фактор в съвременната геополитика продължава да бъде изключително актуален, като той се измерва не само с обема на БВП и военната индустрия на една или друга държава, но и с нарастването на нейната търговия (последното вече означава сътрудничество, а не противопоставяне), развитието на транспорта (транспортната геополитика), включително международния, комуникациите и, въобще, на цялата инфраструктура.

Икономическият фактор все по-често се разглежда и като социално-икономически, т.е. демонстриращ възможностите на икономиката за усъвършенстване на социалната сфера и повишаване жизненото равнище на населението.  Коментирайки влиянието на отделните държави върху геополитическия процес, съвременните геополитици отчитат не само големината на техните територии и плътността на населението им, но и степента на неговата удовлетвореност от условията за живот и възможностите за икономическа и политическа активност, тъй като от това съшествено зависи както състоянието на икономиката, така и просперитета на обществото и стабилността на политическата система.

Особеностите на съвременната геополитика

Днешната геополитика, както и цялата съвременна наука, е отишла далеч напред, в сравнение с класическата си образци. В началото на ХХІ век геополитиката търпи дълбоки промени и, както вече споменах, дори самото понятие "геополитика" се интерпретира много по-широко, отколкото в миналото.

Друга особеност на съвременната геополитика е по-широкото тълкуване на геополитическата фактори.

Третата особеност на геополитиката през ХХІ век е нарастването и разширяването на геополитическите пространства, т.е. рязкото разширяване на геополитическото поле. Към триадата на физическите пространства - геосфера, хидросфера и атмосфера, в съвременната геополитическа наука се прибавят подводното пространство, пространството на близкия и далечен космос. При това, не само нараства броят на геопространствата, но и те самите се разширяват - благодарение на заселването на последните пустеещи територии на планетата, изграждането на модерни подводници и морски платформи за добив на енергоносители, самолети и други летателни апарати, увеличаване плътността на населението и системите за комуникация.

Четвъртата особеност на съвременната геополитика е стремежът към контрол на виртуалните пространства. Днешната геополитическа борба се води в ефира между електронните медии на различните държави, между рекламните кампании, в медиите, в Интернет, в сферата на изкуствата, науката и образованието.

Петата особеност на съвременната геополитика е свързана с деколонизацията на света и трансформирането на международните отношения. Съвременните геополитически държави вече не се стремят да създадат колониални империи и да усвоят нови геопространства. В основна задача на тяхната геостратегия се е превърнал контролът над всички физически среди на планетата, което много сериозно променя днешните геополитически представи

Шестата особеност на геополитиката е рязкото нарастване броя на нейните играчи. Днес такива играчи са не само най-мощните държави, но и различни обединения на големи, средни и малки страни (икономически, политически, културно-национални и т.н.), цивилизациите, транснационалните корпорации, недържавните международни организации, системата на ООН и т.н.

Седмата особеност на съвременната геополитика е нейната нарастваща динамика. Геополитиката на ХХІ век се сблъсква не само с бързо протичащите политически промени, но и с необходимостта да бъдат фиксирани новите политически реалности. За тази цел в настоящата статия бяха лансирани термини като "геополитическа епоха" и "геополитическа картина на света", представляващи определен, формирал се в конкретния момент баланс в рамките на световната политическа система. Това геополитическо равновесие обаче е временно - то се нарушава от конфликти, войни, разпадане на държави и свързани с тях промени в структурата на света. На практика, геополитическата картина на света се променя постоянно.

Осмата особеност на съвременната геополитика са новите геостратегии, отчитащи новите реалности на глобалната политическа система през ХХІ век. Става дума за геостратегиите на сдържане (заменили настъпателните), сътрудничество (които все по-често заменят геостратегиите на съперничество между държавите), както и за геостратегиите на свързващите и интеграционни граници, вместо геостратегиите на непрозрачните и затворени граници, а също за геостратегически решения на глобалните проблеми, вместо геостратегията на надпреварата във въоръженията и увеличаването на военната мощ [по-подробно, виж: 3, с. 250-258].

Бележки:

  1. Халфорд Макиндер формулира закон за доминацията на континенталната държава (Хартленда) в света, според който "който контролира Хартленда, контролира Евразия, който контролира Евразия, контролира Световния остров (Евразия плюс Африка), а който контролира Световния остров държи в ръцете си съдбата на света". Никълъс Спикман пък смята, че в света следва да доминира морската държава. Неговият закон за контрола гласи, че "който контролира Римленда (т.е. ивицата от територии по южното крайбрежие на Евразия), доминира в Евразия, а който доминира в Евразия държи в ръцете си съдбата на света".

Литература:

  1. БьюкененП. Д. Смерть Запада. – М.: АСТ, 2003. – 445 с.
  2. ДуэД. Господство в воздухе. Вероятные формы будущей войны. – М.: АСТ, 2003. – 606 c.
  3. ИсаевБ. А. Геополитика. Учебник для вузов. – СПб.: Питер, 2016. – 496 с.
  4. ИсаевБ. А. Геополитика классическая и геополитика современная // Полис. Политические исследования. – 2011. – № 2. – С. 69–85.
  5. ИсаевБ. А. Трансформация партийной системы Японии в середине XX – начале XXI вв. // Политическая экспертиза: ПОЛИТЭКС. – Т. 6. – № 1. – С. 207–225.
  6. ИсаевБ. А. Формирование национальных школ геополитической науки // Геополитика и безопасность. – 2008. – № 2. – С. 28–35.
  7. ИсаевБ. А. Ведущие школы современной геополитики // Геополитика и безопасность. – 2008. – № 3. – С. 43–54.
  8. РатцельФ. Политическая география (в изложении Л. Синицкого) // Геополитика. Хрестоматия / Сост. Б. А. Исаев. – СПб.: Питер, 2007. С. 15–36.
  9. ХаусхоферК. О геополитике: Работы разных лет. – М.: Мысль, 2001. – 426 с.

 

*Преподавател в Санктпетербургския университет за авиокосмическо приборостроене  

 

 

Поръчай онлайн бр.3 2024