Светът на ръба на планетарния хаос

Съдейки по всичко, планетата ни е изправена пред нови сътресения. Никой не е в състояние на обуздае повсеместната корупция, засегнала също и САЩ и държавите от Европейския съюз; обедняването на значителна част от населението,  провокиращо ръст на радикализма в обществото; отслабване ролята на международните институции и институциите на държавата и усилването, на този фон, на недържавните играчи, сред които са както терористичните групировки (Ислямска държава, Ал-Кайда, Боко Харам, Аш-Шабаб), така и структури като Фондациите на Сорос, Ротшилд и Рокфелер, бизне-империите на Бил Гейтс и социалните мрежи Twitter, Facebook, YouTube, способни да влияят върху развитието на глобалните процеси.

Политиката на САЩ

Въпреки задълбочаването на вътрешната криза, Съединените щати продължават да държат на своето превъзходство, отказвайки да приемат политиката на другите държави и на първо място тази на Китай и Русия. Във Вашингтон смятат, че Америка следва да демонстрира изключителното си лидерство в света и да прокарва либералния световен ред.

САЩ се опитват да съхранят лидерството си посредством внедряването на челни разработки в сферата на изкуствения интелект и ерозията на международните споразумение в областта на контрола над въоръженията и неразпространението на оръжияjа за масово унищожение. Що се отнася до руско-американските отношения, в момента те са на най-ниското си равнище от края на студената война насам. След обидната реплика на президента на САЩ Джо Байдън спрямо руския му колега в интервюто за ABC Nеws, диалогът на високо равнише между двете страни рискува въобще да бъде прекратен. Нежеланието на Вашингтон да води диалог и да гради двустранните отношения на основата на компромисите и взаимното отчитане на интересите изключва възможността за тяхното подобряване.

В основната си част, американската политическа класа разглежда Русия като враг №1. За да ограничи руската активност във външната политика и да попречи на страната да развива своята икономика, Вашингтон увеличава санкционния натиск, разпалва конфликти в близост до руските граници (например в Украйна) и се опитва да провокира вътрешнополитическа нестабилност в самата Русия (подкрепяйки материално несистемната опозиция).

Усилващата се активност на недържавните играчи

Усилва се активността на недържавните играчи и най-вече на терористичните организации - Ислямска държава, Ал Кайда, Боко Харам, Ал-Шабаб. Появата им е резултат от разрушаването на държавността. В Близкия Изток, най-силно пострадали от действията на терористите са Сирия, Ирак и Йемен. В Северна Африка това е Либия. Властите в тези държави загубиха монопола си върху осъществяването на своите легитимни функции в сферите на вътрешната и външна политика. На свой ред, недържавните играчи не са в състояние, дори частично, да изпълнява функциите на държавата. Те са ангажирани най-вече със събирането на данъци и наказателни действия по отношение на несъгласните с политиката на джихадистите, което води до задълбочаване на хаоса и още по-голяма фрагментация на държавите.

Съвременните терористични организации вече не представляват малки групи зле въоръжени и обезпечени хора. Това са отлично организирани структури с разклонени връзки, многомилионни приходи, ясно разграничени сфери на дейност и специализация. Те постоянно търсят нови форми, начини и средства, позволяващи им да нанасят широкомащабни и резонансни удари. Освен това се учат една от друга, обменят опит и гледат да се повтарят грешките на предшествениците си.

След претърпените от тях поражение в Близкия Изток Ислямска държава (ИД) и Ал Кайда се приспособяват към новите условия. След провала на идеята за създаване на Халифат на територията на Сирия и Ирак, ръководството на ИД насочи вниманието си към други държави, покривайки огромния регион от Африка (Либия, Мароко, Тунис, Сомалия, Демократична репубрика Конго, Мозамбик) до Азия (Афганистан, Пакистан, Шри Ланка, Филипините, Малайзия). Основната цел на джихадистите е нанасянето на удари по икономическите центрове и провокирането на нестабилност. Тяхна обичайна практика е подпалването на гори и селскостопански участъци или заразяване на добитъка.

За ерозията на държавността и размиването на границите способстват и други недържави играчи: племенните и етнически групи, организираните престъпни групировки, търгуващи с наркотици, оръжие, хора и човешки органи, както и с всевъзможни контрабанднни стоки. В зависимост от ситуацията те действат или самостоятелно, или съвместно с по-мощни организации.

Търговските войни, икономическите санкции и сенчестата икономика

Търговските войни и икономическите санкции се превърнаха в своеобразна норма в сферата на икономиката. Водещи в това отношение са САЩ, от чиито действия страдат и съюзниците на Вашингтон от НАТО. Посредством санкциите Вашингтон се опитва да принуди останалите да осъществяват изгодни за Америка икономически действия. Нагледен пример са санкциите срещу енергийния проект "Северен поток 2", засягаши интересите на компании от страни членки на ЕС.

В момента САЩ продължават да водят търговска война срещу Китай. Само че търговските войни представляват двуостро оръжие. Ескалацията на търговската война с Китай може да накара Пекин да ограничи износа за САЩ на редки метали, които са критично важни за производителите на потребителска електроника, военни системи и медицианска апаратура. Но, разбира се, от това ще пострадат най-много потребителите в целия свят.

В енергийната сфера се очертава недостиг на енергоносители и увеличаваща се уязвимост на маршрутите за доставката им в държавите-потребителки.

Повечето големи находища с доказани запаси от петрол се намират в Близкия Изток, Венецуела, Канада и Русия. При сегашните темпове на икономическо развитие и нарастването на числеността на световното население обаче, те стремително намаляват. Откриването на нови находища става все по-трудно. Въз основа на данните за доказаните запаси и при запазване на сегашното ниво на потребление, по различни оценки, наличният петрол ще стигна само за следващите 45-50 години (при въглищата и природния газ този срок е малко по-дълъг - 60-70 години).

Изключително актуален е въпросът за гарантиране сигурността на танкерния петролен трафик, който обхваща над 60% от световната търговия с петрол. Почти 90% от близкоизточния петрол, предназначен за износ, преминава през няколко "тесни места" на морските търговски маршрути: Ормузкия, Баб-ел-Мандебския, Малакския и Гибралтарския проливи, Суецкия канал, Босфора и Дарданелите. Натискът върху всеки от тези маршрут може да нанесе удар по световната търговия с петрол и втечнен природен газ (LNG). Тук е мястото да припомня за инцидента с контейнеровоза "Ever Given", в резултат от който беше блокиран Суецкият канал и бяха задържани стоки за 9,6 млрд. долара, да не говорим, че ежедневните приходи на самия Суецки канал паднаха с 14-15 млн. долара.

Тръбопроводите също могат да се превърнат в мишена на терористите. Заради голямата им дължина, гарантирането на тясната сигурност не е лесно.

Няма как да подминем и разцвета на сенческата икономика. Поради специфичните и характеристики, нейните реални размери винаги остават неясни. Тя обаче обхваща всички държави без изключение. Най-висок е далът на сенческата икономика в държавите от Африка на юг от Сахара, Латинска Америка и Карибския басейн. Сенчестата икономика въвлича хората в криминални схеми, създава условия за процъфтяване на организираната престъпнаст, ерозира управленските функции на държавата, лишавайки я от значителна част от нейните доходи, и изостря социално-икономическите проблеми. Прониквайки в банковата, инвестиционата и ресурсната сфери, тя лишава държавата от доверието на гражданите.

Транснационалната организирана престъпност

Тясно свързана със сенческата икономика е и транснационалната организирана престъпност. За да проникнат на нови територии и пазари, престъпните групировки изграждат разклонени мрежи за наркотрафик, нелегален трафик на мигранити, пране на пари, търговия с хора и човешки органи, огнестрелно оръжие, контрафактни стоки, природни ресурси, екзотични животни и културни ценности.

Транснационалната организирана престъпност представлява мащабен бизнес, осигуряващ до 7% от световния БВП. По данни от 2015-2016, обемът му варира между 3,6 и 4,8 трлн. долара. Транснационалната организирана престъпност бързо се адаптира към различните пазари, генерирайки нови видове престъпност. Тя активно участва и в регионалните конфрикти, в частност, в Сирия и Ирак. Налице е ръст на престъпленията в сферата на интелектуалната собственост, киберкражби от банковите сметки на отделни лица и организации, печатане на фалшиви пари, производство на фалшив алкохол и хранителни продукти.

Изчерпването на природните ресурси

Прекалено интензивната експлоатация на природните ресурси води до техния гигантски дефицит. Във всички държави с развита добивна индустрия е налице изчерпване на големите и икономически ефективни находища, което води до промени в климата и изчезване на много видове флора и фауна. В резултат от това, от 30 млн. различни видове животни и растения, над 31 хиляди са застрашени от изчезване, 8% от познатите животни  вече са изчезнали, а 22% са застрашени от изчезване (1).

Изсечени са около половината от горските масиви, които доскоро покриваха планетата (3). А сред основните причини за това е разчистването на горите с цел превръщането им в земеделски земи във връзка с нарастващото население.

Увеличаващите се размери на обезлесяване водят до 12-17% годишен ръст на емисиите на парникови газове. По данни на Световната здравна организация, 9 от 10 жители на планетата дишат въздух с високо ниво на замърсяване, а 7 млн. души всяка година умират от това (4).

През следващите сто години могат да бъдат напълни изчерпани запасите от фосфор, който е необходим за растежа на растенията. И, ако не бъде намерено решение на проблема, могат да избухнат конфликти, подобни на тези за петрол и питейна вода. Впрочем, ако фосфорът напълно изчезне от планетата, може да загине и цялото човечество.

Борбата за природни ресурси води до преразпределяне на сферите на влиняние. Именно тя е в основата на 40% от гражданските войни през последните 60 години (2). При това, самите природни ресурси се използват и като източник за финансиране на войните.

Продоволственият дефицит

От 2014 насам е налице постоянен ръст на броя на гладуващите. Преди пандемията от коронавирус, т.е. през 2019, от глад страдаха 690 млн. д,уши, а според прогнозите, през 2030 броят им ще надхвърли 840 млн. Става дума, на първо място, за регионите, обхванати от граждански войни или жертва на климатични катаклизми. Пандемията от Covid-19 увеличава риска от глобален скок на цените на продоволствените стоки. В най-бедните държави те формират 40-60% от потребителската кошница. Около 60% от жителите на Африка и Южна Азия не могат да си позволят питателна храна. Тоест, всичко сочи, че светът е на ръба на глобална продоволствена криза.

Водният проблем

Освен всичко друго, в света се изостря и проблемът с недостига на питейна вода. Всеки читвърти от 500-те най-големи градове на планетата изпитва "воден стрес". Запасите от питейна война в Кейптаун например, са почти изчерпани, близо до критичната черта са Бангалор, Пекин, Сау-Паулу, Кайро, Джакарта, Истанбул и Мексико сити. През 2040 Лондон също може да се сблъска със сериозен воден дифицит (5).

За два милиарда души единственият източник на питейна вода са подпочвените води. В същото време обаче, над 30% от най-големите в света системи от подпочвени води са в бедствена ситуация. Бързо се изтощават най-големите басейни с такива води. На този фон, търсенето на питейна вода в света нараства с около 1% годишно.

Ръстът на търсенето на вода следва плътно нарастването на населението, икономическото развитие и промяната в структурата на консумираните хранителни продукти, както и климатичните промени. До 2030 глобалните потребности от вода ще нараснат с 40%. Климатолозите прогнозират, че през 2050, когато населението на планетата ще достигне 9,4-10,2 млрд. души, малко над половината от него ще живее в региони с воден дефицит.

11 от 18-те държави с най-голям дефицит на водни ресурси се намират в Близкия Изток. Недостигът на вода е сред причините за много конфликти в региона. Продължителните суши в Сирия, Ирак и Иран, принуждават селяните да се преселват в градовете, където нараства броят на бедните, а настроенията се радикализират.

Запасите на невъзобновяемите водоносни пластове в Близкия Изток (които са основния източник на питейна вода за някои страни) намаляват. Но, ако богатите държави като Саудитска Арабия, Катар, Кувейт или ОАЕ, могат по-лесно да решат проблема с водната криза, инвестирайки в системи за опресняване на морската вода и усъвършенстване на инфраструктурата с цел да бъдат намалени водните загуби, в конфликтните зони (Йемен, Сирия и Ирак), в Йордания, която прие огромен брой бежанци от Сирия и Либия, и в Сектора Газа този проблем се изостря.

Числеността на населението в повечето страни от Близкия Изток нараства, а наличните количества питейна вода намаляват. Ситуацията се влошава от неефективното използване на водните ресурси заради остарелите технологии, като в някои страни водните загуби достигат 60%

Екологията

Все по-остри са проблемите в екологичната сфера, свързани с промените в климата, обезлесяването и опустиняването, проблемът с утилизацията на битовите отпадъци, замърсяването на околната среда, включително на Световния океан, разпространението на болести, застрашаващи здравето и живота на хората, добитъка и земеделските култури. Глобалното затопляне поражда все по-чести, интензивни и разрушителни суши, урагани и топлинни вълни. Стремителната урбанизация води до съкращаване на природните ландшафти, застроявани от бетонни или тухлени сгради. Това прекъсва естественият кръговрат на водата в почвата и води до наводнения. Нарастването на числеността и гъстотата на населението в градовете води до увеличаване на газовите емисии, т.е. към още по-голямо замърсяване на въздуха и ръст на обемите на битовите отпадъци.

Над 10% от емисиите на парникови газове се дължат на обезлесяването и горските пожари. Със съкращаването на горските площи този дял само ще нараства.

Впрочем, паралелно с това ще се свива и средата на обитание на дивите животни, птиците, земноводните и рептилите. В сравнения с 1970 популацията им е намаляла повече от два пъти. На ръба на изчезването са около един милион животински видове (6).

В резултат от глобалното затопляне се повишава нивото на Световния океан, което може да има катастрофални последици за цялото човечество. Днес всеки десети човек живее в регион, разположен на по-малко от 10 м. над морското равнише. През 2050 редица крайбрежни градове и малки островни държави всяка година ще бъдат наводнявани (7).

Заради топенето на ледовете в Арктика в атмосферата се изхвърля все по-голямо количество метан и въглероден двуокис, което ускорява глобалното затопляне. Ледниците в Хималаите и Хиндокуш снабдяват с вода почти 2 млрд. души. В резултат от разтопяването им, милиони хора ще се сблъскат с недостиг на питейна вода.

Проблемите в хуманитарната сфера

В хуманитарната сфера светът се сблъсква с изострящи се демографски диспропорции и мащабни миграционни процеси. Числеността на населението на планетата нараства, но този ръст не навсякъде е равномерен. В развитите държави той се забавя, на фона на паралелното нарастване на дела на хората в пенсионна възраст, докато в най-бедните държави, където значителна част от хората живеят с по-малко от 2 долара дневно, обратното, се наблюдава ръст на числеността на населението и увеличаване дела на младите хора. Това, както и липсата на работа, създава благоприятни условия за радикализацията на последните, от което умело се възползват активистите на терористичните организации.

Предвид демографските тенденции, през 2100 броят на жителите в света може да достигне 10-11 млрд. души (8). Над 3 млрд. от тях ще живеят в държави, разположени в Африка южно от Сахара, а над 1 млрд. - в Близкия Изток. Нарастващата численост на населението поражда въпроса за способността на планетата да осигури условия за достоен живот на такова количество хора, за влиянието на бързия ръст на населението върху околната среда, изострянето на борбата за достъп до земеделски зели, природни ресурси и вода. Миграцията на огромни маси от хора е свързана най-вече с ниското жизнено равнище, конфликтите, насилието, климатичните катаклизми и промените в околната среда. Само през 2020 около 37 млн. души са мигрирали от държави с ниски доходи или такива, където се водят граждански войни и конфликти.

Киберзаплахите

Характерно са съвременния свят е активното развитие на информационните технологии. Те се използват във всички области: икономиката, индустрията, образованието, здравеопазването, културата, сферата на услугите и т.н. Нарушаването на функционирането на всяка от тях може да има катастрофални последици. За целта много държави създават различни видове кибероръжия. Използването им за постигането на конкретни политически и военни цели вече е нещо обикновено. При това не се налага да се обявява война или да се нарушават държавните граници. Те могат да се използват в условията на ежедневния живот, нанасяйки сериозни материални и имиджови вреди на противника. Отличен пример е кибервойната между Израел и Иран. В края на април 2020 компютърните мрежи на израелските ВиК-обекти бяха подложени на масирана кибератака. Бе предприет опит за изключване на помпите и проникване в системата, контролираща концентрацията на хлор във водата във водопроводите. Системите за киберзащита идентифицираха и блокираха атаката още преди тя да нанесе някаква осезаема вреда, като израелските експерти стигнаха да извода, че подобно нападение не е по силите на хакери-любители, а зад нея вероятно стоят държавни структури на Иран.

Не е ясно, дали атаката е била отговор на продължаващите израелски въздушни удари по ирански цели в Сирия, или става дума за нова тактика, целяща отварянето на "киберфронт" срещу Израел. Във всеки случай, тя застраши гражданската инфраструктура на еврейската държава и беше възприета изключително сериозно от нея - тъй като промяната на концентрацията на хлора в питейната вода може да доведе до жертви сред населението, тя беше квалифицирана не само като кибер-, но и като биологична атака. Опитът за проникване в компютърните системи на водната инфраструктура беше тревожен сигнал за Израел за появата на нова потенциална заплаха от страна на Иран.

Както можеше да се очаква, израелската реакция беше незабавна. През май 2020 Washington Post съобщи за хакерска атака срещу най-новия ирански пристанищен терминал Шахид Раджаи в Бендер Абас. В това пристанище в Ормузкия пролив, което обслужва до 60% от търговския оборот на Иран, се намира и стратегическа военноморска база. Атаката причини сериозни вреди на терминала, като в течение на две денонощия компютърните му системи бяха блокирани, възникна огромно струпване на кораби, блокиращи входа откъм морето, което пък доведе до значително забавяне в превозите на стоки и пътници. Иранците положехи големи усилия за да блокират атаката, да сведат загубите до минимум и максимално бързо да възстановят работата на пристанището. Предприетите от тях контрамерки обаче не се оказаха особено успешни, което говори за използването на изключително сложно и ефективно кибероръжие. Обменът на киберааки между Израел и Иран ескалира ситуацията в по-опасна и неконтролируема плоскост.

Заключение

Днес светът се сблъсква с безпрецедентно количество заплахи. Сегашната ситуация, допълнително влошена от пандемията от коронавирус, поражда у мнозина усещането, че са лишени от правата си и гняв от несправедливото разпределение на доходите и богатството, както и от отстраняването им от участие в обществения живот. Което пък провокира озлобление, недоверие към управляващите, анархистични настроения и пренебрежение към законите.

За да не се свлече окончателно в състояние на пълен хаос, светът се нуждае от бърза и всеобща консолидация с цел прекратяване на гражданските войни и насилието, многобройните санкции, а също от решаване, на първо място, на продоволствената и водна кризи, целенасочена борба с бедността и защита на околната среда. Връщането на вярата на хората в международното право и държавата би позволило да бъде понижено нивото на радикализация в бедните страни и да бъде стабилизирана миграционната ситуация в света, което пък би ограничило мобилизационната база на терористичните структури.

Бележки:

1. 1. UN Report: Nature's Dangerous Decline "Unprecedented"
2. 2. Extractive industries and Conflict - un.org
3. 3. UN Report: Nature's Dangerous Decline “Unprecedented”
4. 4. UN Report: Nature's Dangerous Decline "Unprecedented"
5. 5. Circle of blue/Water Security looms in London's Future
6. 6. WWF Report: 68% Average Decline In Species Population Sizes Since, 1970
7. 7. OECD Reprt: Ranking Of The World's Cities Most Exposed To Coastfal Flooding Today And In The Future
8. 8. UN Report: World Population Peak.Visual Capitalist.

* Авторът е преподавател в Московския държавен университет "Ломоносов" и експерт на Руския съвет за международни отношения