19
Чет, Май
26 Нови статии

Бяла книга за езиковия спор между София и Скопие

брой 3 2021
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Владо Тренески, Деян Танчовски, Ерлин Аго, Иван Николов, Илия Стояновски, Методий Иванов, Румен Сребранов, Спас Ташев. Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония. 166 стр. „Орбел“, 2021.

През последната година спорът между София и Скопие за характера и произхода на официалния език на Северна Македония придоби ново звучене, особено след публикуването на „Повелба за македонскиот jазик“ на Македонската академия на науките и изкуствата. Този документ е поредният опит да бъдат заличени генезиса и развоя на „македонския език“ чрез манипулиране на историческите и научни факти. Българската научна общност и общественост реагира веднага на македонската теза, появиха се множество статии, интервюта, декларации, становища, както и книга за наболелия въпрос за характера на писмено-регионалната норма в Северна Македония.

Изданието „Бяла книга за езиковия спор между България и Република Северна Македония“ е поредната публикация, в която с множество научни доказателства се посочва истината за произхода, развоя и връзката на „македонския“ с българския език. Както посочват авторите на книгата (международният колектив е от трима граждани на Северна Македония, трима са от България и по един от Албания и Сърбия), тяхната цел е да представят създаването на „македонския“ език, като посочат „фалшифицирането на документи, свързани с миналото на езика на територията на географската област Македония“, както и системното нарушаване на човешките права при утвърждаването на скопската писмена норма.

Исторически преглед

В първата глава на книгата „Българският език в миналото и днес“ авторите проследяват създаването и налагането на глаголицата и кирилицата, като със свидетелствата на хронистите, които не могат да бъдат обвинени в пристрастия към българите, доказват етническия характер на Кирило-Методиевия и на старобългарския език. Посочени са множество чуждестранни учени слависти, които определят този език като старобългарски, нито един от тях не използва термина „старомакедонски“. Именно от България българската писменост се разпространява в други славянски държави.

През 1018 България е завладяна от Византия и губи своята независимост за 167 години. Едни от най-сериозните опити за възстановяването на българската държавност се извършват именно в Македония, като водеща роля за запазването и съхраняването на българския език и култура има Охридската книжовна школа. Авторите на книгата посочват, че по време на византийското владичество старобългарският език се използва главно за писане на религиозни творби. Той вече не е език на държавната администрация и чрез вътрешни закономерности в развитието му се стига до промени в неговия строеж. Така той еволюира в среднобългарски език, който става официален във възстановената през 1185 българска държава, като се използва в цялата нейна територия.

След падането на България под турска власт „Българската патриаршия в Търново престава да съществува, но Българската автокефална архиепископия със седалище в Охрид е съхранена до 1767. Това е една от причините споменът за българската държавност да е по-добре съхранен в югозападните български земи, в т.ч. и в географската област Македония“.

Едни от най-ярките представители на Българското Възраждане са от Македония.Те участват активно в изграждането на новобългарския книжовен език и в неговата кодификация. Сред тях се открояват творци като Йоаким Кърчовски, Теодосий Синаитски, Кирил Пейчинович, Йордан Хаджиконстантинов – Джинот, Райко Жинзифов, Димитър и Константин Миладинови, от Струга, Партений Зографски, Григор Пърличев, Кузман Шапкарев, Марко Цепенков  и много др. Всички тези възрожденци се самоопределят като българи и декларират, че пишат на български език.

Както посочват авторите на книгата „До 1913 в Македония, макар и под османска власт, има български училища и населението ползва български книжовен език. След 1913 в завладените от Сърбия и Гърция части на географската област Македония българските училища са забранени и книжовният български език не само, че не се изучава, но е подложен на преследване“. Те представят множество факти за фалшифициране на редица възрожденски надписи – снимките сами по себе си достатъчно красноречиво говорят за това. Например надписът на църквата в село Прилепец, в който думата „български“ не само е заличена, а и върху нея е написано „македонски“, като фалшификацията е видна с просто око. Не са подминати и произведенията на възрожденците от Македония – книгата на братя Миладинови „Български народни песни“ (1861) се преиздава със заглавие „Зборник за народни песни“ (1968); книгата на Стефан Веркович „Народне песме македонски бугара“ (1860) в Скопие е издадена като „Македонски народни песни“ (1961) и много други.

Кодификацията на "македонския" език

Голямо място в Бялата книга заема въпросът за кодификацията на „македонския“ език, разгледан в нейната втора глава. Подробно се проследява работата на комисиите, представя се хронологично създаването и кодифицирането на „македонския“ език през 1945 от няколкото комисии, от които само първата има чисто езиковедски характер, а останалите са просто политически. Всъщност, писмено-регионалната норма в Северна Македония е прекодифициран книжовен български език (такива прекодификации са правени в Гърция, Украйна, Румъния), като основа за това е взет а-диалект и изкуствено е изпълнен със сърбизми, особено в административния стил. Особено ценни за науката са стенографските бележки от заседанията на първата  комисия от които е видно, че нейните членове общуват по между си на местния български диалект (с произнасяне на Ѣ като Е и Ѫ като А), като често използват елементи на книжовния български език.

Авторите на Бялата книга представят трагичната съдбата на част от несъгласните с езиковата политика по това време. Така например, Павел Шатев е арестуван през 1949 като неприятел на Югославия. Държан е в затвора в Скопие 11 месеца, а след това е интерниран под домашен арест в Битоля до все още неизяснената му смърт. На 30 януари 1951 Шатев е намерен мъртъв на битолското сметище. Панко Брашнаров пък е арестуван през 1950. Изпратен  е в концентрационния лагер Голи Оток, където умира на 13 юли 1951. Тежка е и съдбата на Венко Марковски, член на трите езикови комисии и смятан по онова време за най-талантливия поет на Народна република Македония. Заради неговите опити да съхрани българската буква Ъ изпада в изолация. „През февруари 1956. е разкрит като автор на издадената преди това нелегално в Загреб поема „Съвременни парадокси“, за което е осъден. Книгата е преведена на хърватски от изтъкнатия македонски композитор Кирил Ташков, който споделя неговите възгледи. По време на съдебния процес в Скопие, на 16 март 1956 Марковски няколко пъти декларира, че е „българин от Македония и като такъв е против режима. За своята дейност той е изпратен в концлагера „Голи оток“, където полага тежък каторжен труд до 1961“.

Третата глава на книгата е изключително интересна, в нея се представят примери от актуалните към 2020 учебници в Северна Македония, в които е налице лъжата за историческия континуитет на „македонския“ език. Подробно са разгледани множество учебни пособия, в които са фалшифицирани творбите на Й. Кърчовски, Кирил Пейчинович, Райко Жинзифов, Димитър и Константин Миладинови, Григор Пърличев,  Теодосий Синаитски, Пимен Зографски, Кузман Шапкарев, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот. С множество факсимилета (многобройните снимки и факсимилета  изключително подходящо допълват целия текст на книгата) авторите показват истината за произведенията и позициите на тези български възрожденци. Така например Йоаким Кърчовски пише, че неговата книга „е преведена на прост български език“. Още по-показателно е написаното от Райко Жинзифов: „Ние за български език броим този език, който се говори по цяла Македония…Няма македонци, няма тракийци като отделни народи, а има само славяни българи…Има един единен народ български и един език български, който, като всеки друг подобен език, се дели на наречия“.

Репресиите към българите в Народна република Македония продължават и след отделянето и от Югославия. Според протокола (има негова снимка), при обиск в дома на Ангел Митров от Скопие са иззети български вестници като „Зора“, „Македония“, „Македонска трибуна“, както и книга на Ив. Михайлов, написани на български език. При граничния контрол също се конфискуват вестници и книги, написани на български – авторите посочват множество примери за това. Освен това, със снимки на документи се посочват и случаи на следене на македонски граждани и на македонци с чуждо гражданство, но с българско самосъзнание. Не са подминати и репресиите, на които са подложени роднини на македонски политически емигранти.

Въпреки нежеланието на Скопие, развитието на информационните технологии, глобализацията и контактите водят до интензивен диалог между България и Северна Македония. Това общуване се води както на книжовен български език, така и на скопската норма, като това в никакъв случай не пречи на разбирането и общуването. Очевидно е, че езиковата ситуация в Северна Македония не е застинала, тя се развива, но докъде ще стигне, все още не може да се прогнозира със сигурност.

В Заключението авторите посочват, че „…днес не съществува обективна пречка пред македонците да признаят, че това, което говорят, е произлязло от българския език, без да посягат на личности, книги и документи от българската история…И след това да пожелаят да го обявят за нов, отделен език и да работят за неговото бъдещо развитие“.

Искам да завърша представянето на книгата с цитат от авторите, който най-добре представя целта на публикацията им: „…настоящата Бяла книга за езиковия спор между България и Северна Македония ще е изпълнила мисията си, ако… всеки политик, дипломат, общественик направи своя избор и подкрепи пътя към истината, справедливостта и спазването на човешките права като необходимо условие за бъдещото членство на Северна Македония в ЕС с цел гарантиране на едно по-добро бъдеще на Балканския регион.

* Институт за изследване на населението и човека на БАН

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика